№ 660
гр. Варна, 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело
№ 20223100500670 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Производството е образувано по постъпила въззивна жалба вх. № 2150 / 07.06.2021г.,
подадена от Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ 67А, представлявано заедно от
София Николова Антонова и Павел Валериев Димитров – изп. директори, срещу решение №
72 / 05.05.2021г., постановено по гр.д. № 834 / 2020г. на РС - Провадия, В ЧАСТТА, в
която е прието за установено в отношенията между страните, че ответникът ЗК „Лев Инс“
АД ЕИК:*********, в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, ДЪЛЖИ на ищеца „Пенемат“ ООД, ЕИК: *********,
седалище и адрес на управление: област Варна, община Ветрино, с. Ветрино, ул. Хан
Омуртаг 16, представлявано от Емил Цонев Пенев – управител, в качеството му на увредено
лице, сумата над 8 839,15 лв. /осем хиляди осемстотин тридесет и девет лева и петнадесет
стотинки/ до установената сума от 10 553,29 лв. /десет хиляди петстотин петдесет и три
лева и двадесет и девет стотинки/, представляваща застрахователно обезщетение за
причинени щети на МПС „ДАФ“ с рег. № ******, собственост на „Пенемат“ ООД,
вследствие на настъпило застрахователно събитие (ПТП) в Република Румъния на
16.01.2019 г., по вина на Б.К. – водач на товарна композиция, съставена от МПС влекач
„Мерцедес“ с рег. № ****** и полуремарке с рег. № ******, със сключена застраховка
1
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ЗК „Лев Инс“ АД, ведно със законната
лихва върху главницата от 12.12.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
17.01.2020 г. по ч.гр.д. № 72143/2019 г. по описа на СРС, на основание чл. 432 от КЗ и чл.
429, ал. 3 от КЗ, вр. с чл. 86 от ЗЗД. С решението жалбоподателите са осъдени и да заплатят
разноските по заповедното и първоинстанционното производство.
Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон. Твърди, че съдът
бил игнорирал обстоятелството, че ответникът бил изплатил сумата от 2067,30 лв. на ищеца.
Оспорва, че материалните щети са в установените от съда размери, като счита, че същите
били определени в завишен размер и не отговаряли на действително претърпените вреди,
както и не било съобразено овехтяването на автомобила. Сочи, че установената от съда
стойност е в силно завишен размер и не съответствала на средните пазарни цени на
вложените в ремонта резервни части и часови ставки за труд. Моли решението да бъде
отменено в обжалваната част и претендира разноски.
В открито съдебно заседание страната не се представлява, депозирана е писмена
молба, с която се поддържа жалбата и се моли за нейното уважаване, като претендира и
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна „Пенемат“ ООД, в който се сочи, че жалбата е неоснователна, а
обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Стойността е коректно установена,
като заключението на вещото лице не е било оспорено. Същото е обосновало
необходимостта от влагане на оригинални части. Не се установило и твърдението, че
ответникът е платил на ищеца сумата от 2067,30 лв. Моли съда да остави без уважение
подадената жалба, да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част и да му
се присъдят разноски.
В открито съдебно заседание страната не се представлява, депозирана е писмена
молба, с която се оспорва жалбата, поддържа подадения отговор и се моли за отхвърляне на
жалбата, потвърждаване на първоинстанционното решение, като се претендират и разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
За да се произнесе по подадената въззивна жалба, настоящият състав съобрази
следното:
Първоинстанционното производство пред РС –Провадия е образувано по предявени
по реда на чл. 422 от ГПК от „Пенемат“ ООД срещу ЗК „Лев Инс“ АД, положителни
установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл. 432 от КЗ и чл. 429, ал. 3 от
КЗ, вр. с чл. 86 от ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че
ответникът, в качеството му на застраховател по застрахова „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, дължи на ищеца, следните парични вземания: 1) Сумата от 10 553.29
лева, представляваща застрахователно обезщетение за причинени щети на МПС „ДАФ“ с
2
рег. № ******, собственост на „Пенемат“ ООД, вследствие на настъпило застрахователно
събитие (ПТП) в Република Румъния на 16.01.2019 г., по вина на Б.К. – водач на товарна
композиция, съставена от МПС влекач „Мерцедес“ с рег. № ****** и полуремарке с рег. №
******, със сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ЗК
„Лев Инс“ АД, ведно със законната лихва върху главницата от 11.12.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането.; 2) Сумата от 448.51 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода от 12.07.2019 г. до 11.12.2019 г., за които суми
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 17.01.2020 г.
по ч.гр.д. № 72143/2019 г. по описа на СРС. Претендират се и направените по делото
разноски, включително за заповедното производство
В исковата молба са изложени твърдения, че на 16.01.2019г. около 09.25 ч. в Румъния,
Лугож, на паркинг на бензиностанция Лукойл- Черна се е реализирало ПТП по вина на
водача Б.К. - водач на товарна композиция, съставена от МПС влекач „Мерцедес” с peг. №
***** и полуремарке с peг. № ****. В тази връзка посочва, че преди да започне движение
назад при излизане от паркинг, блъснал намиращото се зад него МПС „ДАФ” с peг.
№******, собственост на “Пенемат” ООД. За описаното събитие е бил съставен двустранен
констативен протокол за ПТП от 16.012019г., подписан между участниците в него - Й.Й. и
Б.К., като последният признал вината си. Посочва още, че е съставен акт от Окръжен
инспекторат на полицията Караш- Северин на МВР на Румъния, с който се удостоверява, че
агент от полицейски пост Саку е констатирал нарушението на водача К.. Заявява, че
полицейският пост Саку, във връзка с така регистрираното произшествие, е издал
разрешение за ремонт серия СА №0992125/1601.2019г. на увреденото МПС „ДАФ” с peг.
№******. Ищецът навежда твърдения, че в резултат на удара на МПС „ДАФ” с peг.
№****** били нанесени щети по предната му част, налагащи подмяна на следните части и
детайли на цени съответно: панел кабина ъглов- 445.93 лв.; спойлер кабина ъглов- 271.86
лв.; преден капак- 1594 лв.; панта, решетка- 2 броя— 563.28 лв; декоративна пластина-
606.31 лв; лайсна преден капак с кат. номер № 140006 - 461.58 лв.; лайсна преден капак с кат.
Номер № 1644192- 461.58 лв.; лайсна преден капак с кат. номер 1400008- 451.80 лв.; планка
капак кабина с кат. номер 1615378- 65.03 лв.; планка капак кабина с кат. номер 1615379-
65.52 лв; пружина- 2 броя- 414.64 лв; механизъм за чистачки- 591.64 лв; рамо на чистачка -
153.53 лв; дюза стъкломиещо у-в- 24.84 лв; чистачка стъкломиещо- 27.96 лв; панел преден-
606.31 лв; дръжка под челно стъкло- 61.12 лв; дръжка с кат. номер 1643367- 64.05 лв; дръжка
с кат.номер 1643368- 40.29 лв; сенник челно стъкло- 743.22 лв; капак кутия ел.
инсталация197.54 лв; капачка голямо огледало- 40.01 лв. Твърденията му са, че общият
размер на стойността на подменените части е била 7952.04 лв. без ДДС или 9542.45 лв. с
ДДС. Отделно посочва, че стойността на извършения ремонт- монтаж, демонтаж на детайли
по кабината е на стойност 100 лева без ДДС, а боядисването на пластмасови детайли-
преден капак, спойлер, панел кабина- на стойност 320 лв. без ДДС, а съгласно проформа
фактура № *********/1.02.2019г. общият размер на така описаните разходи възлиза на 504
лв. с ДДС. Ищецът поддържа, че ремонтът е бил извършен на място в Румъния от пратена
3
група работници на “Пенемат” ООД, за което са направени разходи за командировки и
транспорт на двама служители - С.Б. и Н. Цонев - включващи командировъчни за чужбина,
заплата за 2 дни, осигуровка от работодател за 2 дни, винетки, разходи за преминаване през
Дунав мост, разходи за гориво- всичко в общ размер на 860 лева. Предвид горното, ищецът
посочва, че общата стойност на щетите и на извършения ремонт възлизала в общ размер на
10 906.45 лв. (9542.45 лв.- нови части + 504 лв,- труд и боядисване + 860 лв,- труд и
командировъчни). В тази връзка посочва, че по отношение на МПС „Мерцедес” с peг. №
*****, управлявано от виновния водач Б.К., е била сключена застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите” в ЗК "Лев инс” АД с период на застрахователно покритие
от 16.06.2018г. до 15.06.2019г. Заявява, че ответникът е платил само сумата от 353.16 лв,
поради което неизплатена оставала разликата от 10 553.29 лв. Ищецът претендира и
обезщетение за забава, считано от деня, следващ частичното плащане, а именно- от
12.07.2019г. до датата на предяваване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
/11.12.2019г./ в размер на 448.51 лв. Молбата е за уважаване на предявените искове.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от ответника, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни. Оспорва предявения иск по основание
и размер. Оспорва твърдяните от ищеца щети. Счита, че претенцията е в завишен размер и
не отговаря на действително претърпените вреди, респ. на средните пазарни стойности на
вложените в ремонта резервни части и часови ставки за труд. Посочва, че е заплатил сумата
от 2067.30 лева за действителните щети по автомобила. Ответникът моли за отхвърляне на
претенциите.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба
и моли за уважаване на иска, а за ответната страна – не се явява процесуален представител, а
вместо това се депозира писмена молба, с която се поддържа депозирания отговор и се моли
за отхвърляне на исковете.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно легитимирано
лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на
останалите съдържателни изисквания на чл.260 и чл. 261 ГПК и следва да бъде разгледана
по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до неправилност на
изводите на първоинстанционния съд по отношение на размера на претенцията /без да се
оспорва по основание/, както и че не е взето предвид плащането от страна на ответника.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна, при прието за
4
установено следното от фактическа и правна страна:
От фактическа страна, съдът приема за установено следното:
Видно е от приобщеното ч. гр. д. № 72143 /2019 г. по описа на СРС, 173 състав, че в
полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
срещу ответника за сумите, предмет на установителните искове, като заповедта е
връчена на длъжника, който в срок е подал възражение. Исковата молба е подадена в
срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните е
обстоятелството, че е сключен с ответника договор за застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ с период на покритие датата на настъпването на
застрахователното събитие по отношение на МПС л.а. „Мерцедес“ с рег. No *******,
както и че по повод предявената претенция от ищеца е образувана щета No ********** /
0000-5000-19-100261.
Видно е от представеното свидетелство за регистрация, а и страните не спорят,
че ППС – влекач ДАФ с рег. No ****** е собственост на ищеца – „Пенемат“ ООД.
Не е спорно между страните и обстоятелството, че застрахователят е заплатил
на ищеца сумата от 353, 16 лв. по застрахователната претенция. Представено е и
платежно нареждане за посочената сума, в което е посочено като основание за плащане
номерът на щетата, предявена пред застрахователя - ********** / 0000-5000-19-100261.
Представено е с въззивната жалба и платежно нареждане, съобразно което
застрахователят е наредил да бъдат преведени по сметката на ищеца сумата от 1714,14
лв. с посочено основание: „********** / 0000-5000-19-100261“, което се различава от
номера на процесната щета.
Установява се от двустранния констативен протокол от 16.10.2019г. и протокол
серия PCSX No 0126891 от 16.01.2019г., че на 16.01.2019г. водачът Б.К., докато управлява
ансамбъл, съставен от влекач с регистрационен номер *****, който тегли полуремарке с
рег. No **** и на паркинга на бензиностанция Лукойл Черна, извършва маневра движение
на заден ход и предизвиква ПТП, като удря ТИР с рег. No В*******. Механизмът на
настъпване на ПТП се потвърждава и от приетото заключение по САТЕ, което допълва и
че за влекача ДАФ с рег. No ****** ударът е в предна част на превозното средство, а за
товарната композиция „Мерцедес АКП“ с рег. No ***** и полуремарке с рег. No ****
ударът е в страничната задна дясна част на полуремаркето. Вследствие на удара,
настъпват материални щети по автомобилите.
Представена е фактура с подробна спецификация, въз основа, на която ищецът е
закупил резервните части, необходими за извършване на ремонта за сумата от 9 542,45 лв.
Представена е и проформа фактура за сумата от 504 лв., която включва монтажа и
демонтажа на увредените елементи по камиона, както и боядисване на пластмасови
детайли. Видно от Заповед No 18 / 16.01.2019г. и трудови договори, ищецът е
командировал за периода 16.01.2019г. до 20.01.2019г. в Румъния служителите си С.Б.С.. и
5
Н.Ц.Ц. за извършване на ремонт на място на претърпял ПТП Авт. с рег. No ******.
От свидетелските показания на свидетеля С.Б.С.., които настоящият състав
кредитира, след като съобрази разпоредбата на чл. 172 от ГПК, се установява, че заедно с
един негов колега – Н., и двамата служители на ищеца, са били командировани в Румъния,
за да отремонтират процесния камион ДАФ Х 105, който бил ударен, докато е бил паркиран
на място. Сочи, че командировката продължила два дни, а дотам пътували със служебен бус
„Рено Мастер“. Уточнява, че на камиона ДАФ били сменени капак на голямото ляво
огледало, сенника, трите дръжки, които са под челното стъкло, лайсната, която е под
дръжката и скрива механизма на чистачките, ъглов капак и ъглов спойлер, декоративните
планки на капака - две бройки, два броя панти на капака, двете пружини на капака, преден
капак, 4 броя лайсни, които били на самия капак, като едната се водела декоративна,
механизма на чистачките, рамото на едната чистачка, стъкломиеща дюза, капака на кутията
на ел. инсталацията. Ремонтът бил извършен на място на паркинга, тъй като камионът
пътувал за Западна Европа и нямало как да бъде върнат в България – бил натоварен със
стока. Всички детайли били нови и поръчани от България, а двамата с колегата му ги
занесли в Румъния. Сочи, че ремонтът отнел повече от 12 часа, но два дена били на място-
там, като почивали вътре в самия бус. За Румъния си купили винетка за седем дни, а бусът,
с който пътували бил дизел и харчел приблизително 10-14 литра на сто.
Заключението на вещото лице по САТЕ се възприема от съда като съответстващо
с останалия доказателствен материал – приложените писмени доказателства, както и
събраните гласни такива. Уврежданията, които вещото лице констатира да са
настъпили в резултат на процесното ПТП са по следните елементи: панел кабина ъглов,
спойлер кабина – ъглов, преден Капак, панта решетка - 2 бр., декоративна пластина, лайсна
преден капак – 3бр., планка капак кабина – 2бр., пружина 2бр., механизъм за чистачки, рамо
чистачка, дюза стъкломиещо устройство, чистачка стъкломиещo, панел преден, дръжка под
челно стъкло, дръжка – 2бр., сенник челно стъкло, капак кутия ел. инсталация, капачка
голямо огледало. Общата стойност на щетите по средни пазарни цени към момента на ПТП,
след като е съобразена стойността на труда в сервизи, сертифицирани и такива без надлежна
сертификация по ISO, съответно и стойността на оригиналните резервни части, които се е
наложило да се вложат с оглед на спешността на ремонта в чужбина вещото лице сочи, че е
10 741,03 лв., а в случай, че се остойности и по средни цени за части, които не са
оригинални – сумата е 8 776,51 лв.
Прието е и заключението на вещото лице Е.М. по допуснатата СЧЕ, което не е
оспорено от страните и съдът кредитира. Същото сочи, че стойността на командировъчните /
заплати, осигуровки, дневни и квартирни, пътни, гориво и винетки/ за двамата автомонтьори
до окръг Караш – Северин в Румъния е в размер на 843, 40 лв.
Правни изводи, въз основа на възприетата фактическа обстановка:
Исковете по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са процесуално допустими, предявени в
хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 вр. чл. 415, ал. 4 ГПК след издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. №
6
72143/2019г. по описа на Софийски районен съд.
Съобразно разпоредбата на чл. 432, ал.1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380. В
конкретния случай, именно това е и характера на предявения иск – пряк иск на увреденото
лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на делинквента, като
правата се упражняват по реда на заповедното производство.
От представените по делото доказателства се установява изпълнението на
изискванията по чл. 380 от КЗ. Първоинстанционният съд е задължил ответника на
основание чл. 190 от ГПК да представи цялата преписка, образувана по предявената
застрахователна претенция, като въпреки двукратните предупреждения за санкцията по чл.
161 от ГПК ответникът е представил само част от преписката, в която не се съдържат данни
за разменената между страните кореспонденция, респ. определяне на дължимото
обезщетение, респ. доказателства за изплащането му. В резултат е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че е сключен с ответника договор за застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ с период на покритие датата на
настъпването на застрахователното събитие по отношение на МПС л.а. „Мерцедес“ с
рег. No *******, както и че по повод предявената претенция от ищеца е образувана щета
No ********** / 0000-5000-19-100261. От застрахователя не са направени възражения по
приетите за безспорни факти.
За успешното провеждане на предявения иск в тежест на ищеца /въззиваема страна в
настоящото производство/, е да установи при условията на пълно и главно доказване:
наличието на валидно застрахователно правоотношение между делинквента и ответника,
настъпване на покрит застрахователен риск в срока на валидност на застрахователната
полица и размера на средствата, необходими за отстраняване на щетите, възникнали в
резултат на събитието. Установяването на твърденията по правоизключващите
отговорността на ответника /въззивник/ обстоятелства се възлагат в негова тежест, а именно,
че размерът на застрахователното обезщетение е този, посочен от ответника, както и че е
извършено плащане.
В рамките на производството пред въззивната инстанция не са спорни
обстоятелствата, както и същите се установяват от доказателствата по делото, че е налице
валидно застрахователно правоотношение между делинквента и ответника по застраховка
„Гражданска отговорност“, настъпване на покрит застрахователен риск в срока на валидност
на застрахователната полица /процесното ПТП, за което вина носи делинквента/, както и че
именно в резултат на процесното ПТП са настъпили щетите, които ищецът твърди и които
са констатирани и от застрахователното дружество –ответник при огледите на увредения
автомобил. Спорно в настоящото производство е по какъв начин следва да се изчисли
обезщетението за настъпилите вреди, респ. общият му размер. Именно само по отношение
частично на размера се обжалва и първоинстанционното решение.
7
Съобразно чл. 400 от КЗ и съдебната практика по приложението му,
застрахователното обезщетение по договор за имуществена застраховка се определя в
рамките на договорената максимална застрахователна сума, а за възстановителна
застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от
същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка. При изчисляване размера на обезщетението не
следва да се прилага коефициент за овехтяване. Съгласно императивната правна норма
на чл. 386, ал. 2 от КЗ застрахователят е длъжен да заплати обезщетение равно на размера на
вредата към деня на настъпване на събитието.
В този смисъл и неоснователни са доводите на жалбоподателя, че оценката следва да
се извърши със съобразен процент на овехтяване, съобразно възрастта на МПС.
Застрахователното обезщетение при частично унищожаване на имущество се съизмерява със
средната пазарна стойност на ремонта за отстраняване на настъпилата вреда, без да се
приспадат суми за овехтяване. / в този смисъл решение № 206/03.09.2013г. по т. д. №
107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т.
о./. За възстановителна стойност следва да се приеме стойността на разходите за материали
и труд по средна пазарна цена към момента на настъпване на застрахователното събитие,
без да се прилага коефициент за овехтяване на увредените части.
По отношение на остойностяване на щетите, съдът споделя мотивите на
първоинстанционния съд, като намира, че следва при изчисляване на средната пазарна цена
на материалите да се съобрази стойността на закупените оригинални части, предвид, че
ремонтът е извършен в чужда държава, по спешност и от мобилна група на ищеца, като с
оглед на конкретната ситуация и влагането на алтернативните части, както сочи и вещото
лице, е било нецелесъобразно и евентуално би могло да доведе до по-големи разходи за
страната. В този смисъл и правилно е възприета от първоинстанционния съд стойността,
изчислена от вещото лице в размер на 10 741,03 лв.
Към посочената сума следва да се добавят и разходите за командироване на двамата
служители на ищеца, които страните не оспорват да са извършили ремонтните дейности по
отстраняване на настъпилите щети, а и посоченото обстоятелство безспорно се установява
от събраните гласни и писмени доказателства. Отделно и вещото лице по САТЕ сочи, че в
случай, че ремонтът се осъществи в сервиз на територията на Румъния, то и разходите биха
били значително по-високи, което обосновава и заплащането на дължимите разходи по
пътуването на двама служители – автомонтьори от България. Сумата, която вещото лице по
приетата СЧЕ изчислява е в размер на 843,40 лв. или крайната дължима сума за обезщетение
съставлява сбора от двете суми – 10 741, 03 лв. и 843,40лв. или общо: 11584, 43 лв.
Страните не спорят, а и от представените доказателства се установява, че
застрахователят е заплатил на ищеца сумата от 353, 16 лв. по застрахователната
претенция. Спорно, обаче, се явява обстоятелството дали на ищеца е била заплатена и
допълнително сумата от 1714,14 лв. Доказателства за заплащането на посочената сума
пред първата инстанция ответникът не представя, като екземпляр от платежното
8
нареждане, с което по сметка на „Пенемат“ ООД е наредена сумата от 1714,14 лв. се
прилага към подадената въззивна жалба. Видно от платежното нареждане, обаче, в
основанието, на което е заплатена сумата е отбелязан различен номер на щетата –
„**********“, поради което и въззивният съд приема, че ответникът не успя да установи,
че именно по процесната щета е наредена сумата, както и че ищцовото дружество е
получило същата.
В този смисъл и дължимото на ищеца обезщетение е в размер на 11584,43лв., от
която сума следва да се приспадне вече извършеното плащане от застрахователя на
сумата от 353,16лв. или 11 231,27 лв. Претенцията на ищеца е за сумата от 10 553,29 лв.
и за този размер е основателна.
Доколкото не се установи твърдяното от ответника плащане на сумата от
1714,14лв. и въззивната жалба се явява неоснователна, а постановеното решение в
обжалваната част следва да се потвърди.
По разноските в производството:
Предвид изхода от спора, на въззиваемата страна се дължат разноски, съобразно
приложения списък – претендира се само заплатеното адвокатско възнаграждение в размер
на 600 лв.с вкл. ДДС. В писменото си становище въззивникът е направил възражение за
прекомерност, което съдът намира за основателно. Производството не е с правна и
фактическа сложност, като съобразно Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възражения предвиденият минимален размер на адвокатското
възнаграждение е в размер на 504 лв. с вкл. ДДС, поради което и до този размер
възнаграждението следва да се намали и присъди.
Водим от горното, съдебният състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 72 / 05.05.2021г., постановено по гр.д. № 834 / 2020г.
на РС - Провадия, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, в която е прието за установено в
отношенията между страните, че ответникът ЗК „Лев Инс“ АД ЕИК:*********, в качеството
му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“,
ДЪЛЖИ на ищеца „Пенемат“ ООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление:
област Варна, община Ветрино, с. Ветрино, ул. Хан Омуртаг 16, представлявано от Емил
Цонев Пенев – управител, в качеството му на увредено лице, сумата над 8 839,15 лв. /осем
хиляди осемстотин тридесет и девет лева и петнадесет стотинки/ до установената сума от
10 553,29 лв. /десет хиляди петстотин петдесет и три лева и двадесет и девет стотинки/,
представляваща застрахователно обезщетение за причинени щети на МПС „ДАФ“ с рег. №
******, собственост на „Пенемат“ ООД, вследствие на настъпило застрахователно събитие
(ПТП) в Република Румъния на 16.01.2019 г., по вина на Б.К. – водач на товарна
9
композиция, съставена от МПС влекач „Мерцедес“ с рег. № ****** и полуремарке с рег. №
******, със сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ЗК
„Лев Инс“ АД, ведно със законната лихва върху главницата от 12.12.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК от 17.01.2020 г. по ч.гр.д. № 72143/2019 г. по описа
на СРС, на основание чл. 432 от КЗ и чл. 429, ал. 3 от КЗ, вр. с чл. 86 от ЗЗД.
В останалите, необжалвани части решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ 67А, ДА ЗАПЛАТИ на
„Пенемат“ ООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: област Варна, община
Ветрино, с. Ветрино, ул. Хан Омуртаг 16, сумата от 504 лв. /петстотин и четири лева/,
представляващи разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за осъществено
процесуално представителство пред въззивна инстанция, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване (чл. 280, ал.3, т.1 ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10