№ 289
гр. Монтана, 31.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ
при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ Административно
наказателно дело № 20231630201195 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 12-2300138/15.09.2023 г. на Директор
на Дирекция „Инспекция по труда“ Монтана на „Д. 22“ ЕООД, ЕИК ххх с
адрес град Монтана, ул. „С.“ № 46 в качеството му на работодател, за
нарушение на чл. 61, ал. 1 от КТ във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ и на
основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ, е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 1800,00 лева.
Недоволна от така издаденото Наказателно постановление М. Г. Д. ЕГН
**********, управител на „Д. 22“ ЕООД, обжалва същото с оплакване за
неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, като излага конкретни
доводи. Предвид на това моли съда да го отмени, като незаконосъобразно. В
съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателя не се явява лично.
Постъпила е молба и становище от адв. Ц.Д. от АК Монтана, редовно
упълномощена да представлява жалбоподателя.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител взема
становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното НП-законосъобразно.
Представя писмено становище.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и
гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата
основания, намира за установено следното:
На 03.08.2023 г. М. К. Т. - главен инспектор в Дирекция „Инспекция по
труда“ – Монтана и К. Б. И. – инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ –
Монтана извършили проверка по спазване на трудовото законодателство и
1
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в Ресторант „А.“,
гр. Монтана, бул. “Т.м.“ № 27. Ресторантът се стопанисва от „Д. 22“ ЕООД,
ЕИК ххх със седалище и адрес на управление гр. Монтана, ул.“С.“ № 46 и се
представлява от управителя М. Г. Д.. При проверката служителите на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Монтана констатирали, че дружеството в
качеството си на работодател е допуснало лицето П. И. Н. ЕГН ********** да
работи на 03.08.2023 г. в 21:40 часа, като „помощник-кухня” в заведението,
преди да има сключен трудов договор и без отношенията при предоставяне на
работната сила да са уредени, като трудови. При извършената проверка на
03.08.2023 г. в 21:40 часа на работното място П. И. Н. била с работна
престилка и пържила дроб в кухнята на заведението. При последвалата
проверка по документи, на която е представен трудов договор № 26 от
04.08.2023 г. (след проверката в обекта), както и при проверка в
информационната система на ИА ГИТ се установява, че към 03.08.2023 г.
лицето няма регистриран трудов договор.
Н. попълнила на място декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, в която
посочила, че действително работи именно като „помощник-кухня“ в
посочения обект от 03.08.2023 г. без сключен трудов договор.
По време на проверката, били констатирани и други нарушения на
трудовото законодателство, които били отразени в 15 точки в протокол за
извършена проверка № ПР2329451/21.08.2023 г. Във връзка с констатираното
нарушение на чл. 61, ал. 1 от КТ във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ, касаещо
наемането на работа на лицето П. И. Н. ЕГН **********, без сключен трудов
договор преди постъпване на работа, на работодателя „Д. 22“ ЕООД бил
съставен АУАН № 12-2300138 от 22.08.2023 година.
Въз основа на така издадения АУАН на 15.09.2023 година Директорът
на Дирекция „Инспекция по труда“ Монтана издава Наказателно
постановление № 12-2300138/ 15.09.2023 година, с което на „Д. 22“ ЕООД в
качеството му на работодател, за нарушение на чл. 61, ал. 1 от КТ във връзка
с чл. 1, ал. 2 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 3 от
КТ е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер
на 1800,00 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз
основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното
производство. Съдът изцяло кредитира показанията на разпитаните по делото
свидетели М. К. Т. и К. Б. И.. Всяка от тях дава показания по факти, които
лично е възприела.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав счита, че обжалваното наказателно отговаря на изискванията на
процесуалния закон.
Административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване
на нарушителя, респективно 1-годишен срок от неизпълнението на правното
2
задължение. От своя страна обжалваното наказателното постановление е
постановено в 6 – месечния преклузивен срок. Ето защо са спазени всички
срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя от формална страна.
При извършената проверка, съдът служебно констатира, че от
административнонаказващия орган са съобразени императивните изисквания
при издаването на двата административни акта относно техните
задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 42, 43, ал. 5, чл. 57 и
чл. 58, ал. 1 ЗАНН.
Разгледана по същество, съдът намира, че жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:
По настоящото дело безспорно е установено извършено нарушение по
смисъла на член 61, ал. 1 от КТ. Посочената разпоредба вменява в
задължение трудовият договор да се сключва между работника или
служителя и работодателя преди постъпването на работа. В хода на
извършената проверка контролните органи несъмнено са установили, че в
конкретния случай П. И. Н. ЕГН ********** е изпълнявала функционалните
задължения на „помощник-кухня“, като е носила работна престилка и е
пържила дроб в кухнята на заведението, без отношенията при предоставяне
на работна сила да са уредени като трудови правоотношения и без лицето да
има предварително сключен трудов договор в писмена форма. Разпоредбата
на член 61,ал.1 от КТ вменява изрично в задължение на работодателя,
трудовият договор с работника или служителя да е сключен преди
постъпването му на работа. Настоящата инстанция приема, че безспорно от
приложените по делото доказателства се установява, че трудов договор
между „Д. 22“ ЕООД, ЕИК ххх и П. И. Н. ЕГН ********** към 03.08.2023 г.
не е бил сключен. Възраженията направени от работодателя в жалбата и в
приложеното становище като цяло са несъотносими към предмета на
доказване в настоящия случай. С оглед горното, настоящия състав приема, че
процесното дружество, е осъществило състава на административното
нарушение по чл. 61, ал. 1 от КТ. Безспорно неизпълнението на това
задължение е основание за ангажиране на административнонаказателната му
отговорност. Нарушението на тази разпоредба, следва да се отнесе към така
наречените нарушения на просто извършване или формални нарушения.
Същото се явява довършено със самия факт на осъществяване на
изпълнителното деяние – постъпване на работа на работник или служител, без
да е изготвен предварително преди това трудов договор с работодателя.
Тъй като процесното нарушение е такова по член 61,ал.1 от КТ,
неприложима е специалната разпоредба на чл. 415в, ал. 2 от КТ определяща,
че не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал.
1 и 2 от КТ, което препятства приложението и в конкретния случай.
Посоченото се относимо и към разпоредбата на член 28 ЗАНН.
3
Извършеното нарушение е доказано по безспорен и категоричен начин
от соченото за нарушител дружество и е обявено за наказуемо с
административно наказание „имуществена санкция“ по реда и условията на
чл. 414, ал. 3 от КТ. В санкционната си част посочената разпоредбата
предвижда имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв. В
конкретния случай административнонаказващия орган е определил
наказанието „имуществена санкция“ в размер на 1800,00 лева, което е към
предвидения в закона минимум. Настоящият съд намира, че наложеното
наказание в правилно индивидуализирано от административнонаказващия
орган тъй като е съобразено с тежестта на нарушението, липсата на предишни
нарушения на трудовото законодателство от страна на работодателя и
обстоятелството, че същото е отстранено непосредствено след проверката.
С оглед изхода на делото и претендираните в хода на производството
разноски в конкретния случай следва да се присъдят разноски за
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 80,00 лева в полза
на Дирекция „Инспекция по труда“ - Монтана.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
Районен съд - Монтана
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № Наказателно
постановление № 12-2300138/15.09.2023 година на Директорът на Дирекция
„Инспекция по труда“ Монтана, с което на „Д. 22“ ЕООД, ЕИК ххх с адрес
град Монтана, ул. „С.“ № 46 в качеството му на работодател, за нарушение на
член 61,ал.1 от КТ и на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 3 от
КТ, е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер
на 1800,00 лева.
ОСЪЖДА „Д. 22“ ЕООД, ЕИК ххх с адрес град Монтана, ул. „С.“ № 46
да заплати направените в хода на производството разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 лева в полза на Дирекция
„Инспекция по труда“ Монтана
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-
дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
4
5