Р Е Ш
Е Н И Е
№
Гр.Плевен, 31. 12. 2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, тринадесети граждански
състав, в публичното заседание на тринадесети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА
ЗАМФИРОВА
при секретаря Петя И., като разгледа докладваното от съдия ЗАМФИРОВА гр. д. № 1047 по описа за 2018
година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Иск с
правно основание чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 от ГПК.
Делото е образувано по подадена искова молба от Е.Д.М.
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, против В.И.Х., ЕГН **********,***, с правно основание чл. 415 от ГПК и цена на иска
467 лв.
В исковата молба се посочва следното: На 13. 07.
2016 г. е сключен договор за прехвърляне на вземания / цесия /, между търговско
дружество Ф.Б.ООД, в качеството си на Цедент и търговско дружество Е.Д.М.
ООД, в качеството си на Цесионер, по силата на
който Цедентът
прехвърля в полза на Цесионера вземането си
против посочения по-горе длъжник в пълен размер към момента на сключване на
договора за цесия, ведно с всички привилегии и обезпечения. Прехвърленото
вземане в полза на Е. Д. М. ООД произтича от следните обстоятелства: Ф.Б.ООД е дружество, притежаващо лиценз за
извършване на банкови, платежни и гаранционни услуги, съгласно действащия в
Малта Закон за финансови институции. Съгласно осъществявания от Ф.Б.ООД основен предмет на търговска
дейност, дружеството предоставя гаранции
в полза на потребители, ползващи финансовите услуги на Ф.Б.ЕООД.
Ф.Б.ЕООД е небанкова финансова институция, вписана в търговския регистър
на Република България под ЕИК *********. Основният предмет на търговска дейност
на дружеството е предоставянето на краткосрочни потребителски заеми от
разстояние, съгласно Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
посредством кандидатстване чрез специално създадена он - лайн платформа. Всеки потенциален потребител, който желае да
сключи договор за паричен заем с Дружеството следва да попълни електронна форма
за регистрация - заявка (молба) за отпускане на заем, намираща се на сайта на
дружеството Е.Д.М. ООД. С
кандидатстването за заем, лицето декларира, че предоставя личните си данни
доброволно съгласно общите условия, като дава своето изрично съгласие същите да
бъдат използвани от Ф.Б.ЕООД за изготвяне на предложение за паричен заем,
оценка на кредитоспособност и изготвяне на кредитно досие и Упълномощава Ф.Б.ЕООД
да обработва предоставените лични данни, да изисква от Националния осигурителен
ИНСТИТУТ (НОИ) и Централен Кредитен Регистър/ЦКР/и да получава намиращите се в
информационната система на НОИ, ЦКР и ГРАО данни за доходите му и извършените
осигурителни плащания, кредитна задлъжнялост, личен статус, както и други
данни, които са лични по смисъла на ЗЗЛД. Да извършва проверки на
предоставените данни във всякакви държавни регистри, кредитни и финансови
институции, дружества за предоставяне на телекомуникационни услуги и др„ с цел удостоверяване на тяхната достоверност и
съответствието им на Общите условия, както и с цел да се извърши пълна проверка
на кредитоспособността му. За да се пристъпи към сключване на договора за заем,
е необходимо дружеството да е одобрило отпускането на заем на кандидат - заемателя и да го е информирало за одобряването по един от
следните начини: 1./Чрез изпращане на СМС на идентификационния номер на
кандидат – заемателя, съдържащ инструкции за начина,
по който заемателят може да заяви съгласието си за
конкретните условия на заема и общите условия към него. 2./Чрез изпращане на
условията па заема, включващи конкретни условия и общи условия, както и
индивидуалният код за потвърждение на електронния адрес, посочен от кандидат - заемателя. Изпратеният от дружеството код за потвърждение
представлява персонален код, предоставян на всеки заемател,
който ще се използва в настоящите и бъдещите взаимоотношения между заемателя и дружеството, в това число, но не само за
сключване на договор за заем, приемане и подписване на общите условия. Кодът за
потвърждение има силата на обикновен електронен подпис на заемателя,
но смисъла на чл. 13, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронния
подпис (ЗЕДЕП). Страните, на основание чл.13, ал.4, изр.2 от ЗЕДЕП, заявяват
изричното си съгласие да признават кода за потвърждение на заемателя
за негов саморъчен подпис във взаимоотношенията му с дружеството. След
изпращане на съгласието за сключване на договора от заемателя, договорът за заем се счита за сключен и
обвързва страните. Отговорът, съдържащ съгласието на заемателя
за сключване на договора за заем, потвърждава неговото желание за незабавното
превеждане на заема по избрания от заемателя начин.
Със сключването на договор за заем с дружеството, на основание чл.4, ал.1, т.2
от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, заемателят
дава своето изрично и безусловно съгласие дружеството да събира и обработва
личните му данни, до които е получило достъп при сключването и изпълнението на
договора за заем, както самостоятелно, така и чрез възлагане на обработващи
лични данни лица или институции. Методологията на предоставяне на заемни суми он-лайн е напълно съобразена с приложимите нормативни
актове. От правна гледна точка процесът по предоставяне на заемните суми се
развива съгласно разпоредбите на Закона за електронния документ и електронния
подпис/ЗЕДЕП/. С попълването на предложението по описаната методика,
потенциалният потребител съставя електронен документ - чл. 3. (1) от ЗЕДЕП
„Електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен
или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано“. Правната
норма е доразвита в алинея 2 - чл.3. (2) „Писмената форма се смята за спазена,
ако е съставен електронен документ“. Оттук е верен изводът, че с попълването на
предложението си, потребителят съставя
документ, напълно равносилен на всеки
хартиен документ, т. е това са документи с напълно идентична правна сила и това
е прокламирано де юре / по силата на закона/. След като е създаден електронен
документ /с равностойна сила на всеки друг писмен документ/, за да бъде
индивидуализиран автора на волеизявлението, посочено в документа, същият следва
да бъде подписан от лицето, което се е определило като негов автор. Съгласно
чл. 4 от ЗЕДЕП - Автор на електронното изявление е физическото лице, което в
изявлението се сочи като негов извършител. Титуляр на електронното изявление е
лицето, от името на което е извършено електронното изявление. Оттук е верен
изводът, че автор и титуляр на електронното изявление е потенциалния потребител
на заемните продукти на Ф.Б.ЕООД.
Съгласно чл. 13, ал. 1 от
ЗЕДЕП - Електронен подпис е всяка информация в електронна форма,
добавена или логически свързана с електронното изявление, за установяване на
неговото авторство. От друга страна,
в ал. 4 на чл. 13 ясно посочва, че
електронният подпис по ал. 3 има значението на саморъчен подпис. Страните могат
да уговорят, че ще признават стойността на електронния подпис по ал. 1 и 2 на
саморъчен в отношенията помежду си. Видно от изложеното потенциалният
потребител използва електронен подпис при подписването на предложението за
заем, както и електронен подпис при сключването на договора за паричен заем.
Изрично страните се съгласяват да използват електронните подписи в процеса на
кандидатстване и сключване на договорите за заем, както и се съгласят да считат
същите за саморъчни в своите отношения. Изложеният механизъм е спазен и при постъпило искане от
страна на потребителя В.И.Х..На 06. 08.
2014 г. в електронна система на Ф.Б.ЕООД
е постъпило искане за кредит от страна на потребителя В.И.Х., ЕГН **********,***
с размер на искания кредит от 300 /триста/ лв. На 06. 08. 2018 г. Ф.Б.ЕООД е разгледало и одобрило
кандидатурата на потребителя, като съгласно посочените по - горе условия е
сключен договор за предоставяне на финансови услуги / заеми / от
разстояние. Ф.Б.ЕООД е предоставило на Заемателя и длъжник по настоящото заявление уговорения в
чл. I от договора, паричен заем /главница/ в размер на 300 лв. (триста лева). Съгласно
чл. 2 от същия договор, Заемателят се задължава да върне получения паричен заем
(главница), ведно с договорените възнаградителни
лихви чрез заплащането на 1 (една) вноска, платима в срок от 26 дни, считано от
датата на превеждане на сумата по заема, съобразно чл. 3. 2. от Общите условия.
За падежната дата на заема, за заплащане на всичко дължимо, страните договарят
датата 01. 09. 2014 г. Съгласно чл. 3 от договора за паричен заем, общият размер на задължението, което заемателят се е задължил да върне за срока на договора за
заем /26 дни/ е в размер на 308.76 лева (триста и осем лева и седемдесет и шест
стотинки), от които 300 лв. (триста) получена главница и сума в размер на 8.76
лв. (осем лева и седемдесет и шест стотинки), дължима възнаградителна
лихва за целия период на заема 06.08.2014 - 01.09.2014г. В тази връзка, на основание чл. 10 от
Общите условия, когато заемателят изпадне в забава и
не върне сумата на заема, същият дължи заплащането на допълнителна такса. С
оглед на изложеното, по дълга на заемателя В.И.Х. са начислени и допълнителни такси в
общ размер на 80 /осемдесет/ лева, вследствие на извършеното по чл. 10 от
Общите условия, неразделна част от договора за предоставяне па финансови услуги
/ заеми / от разстояние. На 07. 08. 2014 г. между длъжника В.И.Х. и търговско
дружество Ф.Б.ООД се сключва договор за гаранция / поръчителство/, по силата на
които Ф.Б.ООД се задължава да отговоря солидарно с длъжника за
заплащането на всичко дължимо по сключения договор за предоставяне на финансови
услуги/заем/ от разстояние между длъжника и
Ф.Б.ООД. За предоставената гаранция длъжника В.И.Х. на основание чл.3.
т.2 от Договора за гаранция се задължи да заплати на Ф.Б.ООД такса за предоставената гаранция в
размер на 78.24 лева/ седемдесет и осем лева и двадесет и четири стотинки/. Тъй
като общо дължимото еднократно плащане на посочеиня паричен заем не е платено от страна на
главния длъжник на вече настъпилия падеж,
Ф.Б.ООД извърши плащане на всичко дължимо в полза на Фератум
България” ООД, като по този начин всички претенции от страна на Ф.Б.ООД спрямо длъжника бяха напълно
погасени. Извършено плащане от страна на
Ф.Б.ООД е в общ размер на 388. 76 лева (триста осемдесет и осем лева и
седемдесет н шест стотинки), от които: Съгласно чл. 3, т. 4 от Договора за
гаранция поръчителство, в случай, че Ф.Б.ООД
заплати дължимото от страна на длъжника в полза на кредитора, то Ф.Б.ООД встъпва изцяло в правата на
удовлетворения кредитор, съгласно
условията на Закона за задълженията и договорите, което обстоятелство в
конкретния казус е изпълнено в цялост. Освен пълното неизпълнение на своите
задължения по договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние / в
който правата на удовлетворения кредитор преминава към Ф.Б.ООД/,
длъжникът В.И.Х. не заплаща в срок и дължимата такса да учреденото обезпечение,
като по този начин тази сума също е дължима,
ведно с заплатената сума в полза на Ф.Б.ООД, като по този начин към дължимата сума се
добавя и дълг в размер на 78, 24 /седемдесет и осем лева и двадесет и четири
стотинки/ и общият дълг се калкулира в размер на 467 /четиристотии
шестдесет и седем лева/. Посоченият
размер на дължимите суми от страна на длъжника 467 /четиристотин шестдесет и
седем лева/, са прехвърлени в полза на Е.Д.М. ООД на базата на посочения по - горе договор
за прехвърляне на вземания / цесия /, сключен между Ф.Б.ООД
и Е.Д.М. ООД. При сключването на договора за
цесия, Ф.Б.ООД прехвръля
в полза на Е. Д.М. ООД целия размер на платения дълг, по
който е встъпило в правата на удовлетворения кредитор, ведно с правото си да
получи таксата за учреденото обезпечение и законната лихва върху тази сума, в случай
на изплащане. Длъжникът е уведомен на
основание чл.99, ал.3 от ЗЗД за извършената продажба посредством уведомително
писмо от страна на Ф.Б.ЕООД, изпратено с
обратна разписка за доставянето. Вземането е напълно валидно и съществуващо и
длъжник по него е В.И.Х..
Съдът е сезиран с искане да установи
съществуването на вземането, което Е. Д. М. ООД има против В.И.Х., в общ размер на 467 /четиристотин
шестдесет и седем лева/ лева. Приложени са писмени доказателства: Копие от
заявка за кредит, Копие от Договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние от 06.08.2014г, Копие от Договора за гаранция 07.08.2014г,
Копие от уведомление за прехвърляне на вземания, Копие от потвърждение за
извършената цесия, Обратна разписка за получено
уведомление за цесия и др.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответната
страна чрез особен представител адв. К.Д., като се
оспорва искът.
Ищецът Е.Д.М. ООД – не се явява представител.
За ответницата В.И.Х. –се явява адв. К. Д. от ПлАК.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Предявеният иск за съществуване на вземането на
ищеца е неоснователен по основание и размер. Изложените в исковата молба
фактически обстоятелства не се подкрепят от представените писмени
доказателства. Приложените доказателства не установяват твърдяните
от ищеца факти в исковата молба. Ищецът
не е доказал качеството си на кредитор по облигационна връзка, по която
ответникът е длъжник. Твърденията на ищеца
Е.Д.М. ООД са, че са му
прехвърлени чрез цесия права от страна на
Ф.Б.ООД по договор за гаранция / поръчителство от 07.08.2014 г, сключен
с ответницата, като последният договор обезпечава сключен договор за
предоставяне на финансови услуги / заем от разстояние от 06. 08. 2014 г., сключен чрез електронната
система на Ф.Б.ООД като заемодател и
ответницата като заемател с предмет отпускане на заем
в размер на 300 лева. Цесията е правен способ за прехвърляне на вземания, по
силата на който настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение -
кредитор става цесионерът, на когото предишният
кредитор / цедентът / е прехвърлил вземането си по
силата на сключен между тях договор. Съгласно чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, прехвърлянето на вземането има действие
спрямо длъжника от деня, когато предишният кредитор му съобщи за станалото прехвърляне.
Не е налице надлежно уведомяване на длъжника за цесията, поради което
прехвърлянето на вземането не е породило действие спрямо ответницата по смисъла
на чл. 99, ал 4 от ЗЗД. Към исковата молба е представено копие от уведомление
от Ф.Б.АД, като цедент до
ответницата с позоваване на договор за цесия от
13. 07. 2016 г. подписано от М.Ц.,
без да е доказано съществуването, правния статут, представителството и
наличието на лиценз на Ф.Б.ООД за
извършване на банкови, платежни и гаранционни услуги. Прави впечатление, че по
приложения договор за гаранция /поръчителство от 07.08.2014 г. като гарант е
посочено Ф.Б.ООД, а уведомлението за прехвърляне на вземане е направено от Ф.Б.АД, без данни кое е лицето, подписало
уведомлението. Затова считам, че Ф.Б.АД
няма качеството на цедент. Лице, което не е цедент не може да
отправя съобщение за извършване на цесия. Отделно от това, не е налице надлежно съобщаване на
цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Приложена е обратна разписка от
куриерска фирма за доставка на пратка № 20342954, в която е отразено, че
придружава 1 бр. писмо № 200143. Видно от приложеното към исковата молба
уведомление за прехвърляне на вземания, то е с различен изходящ номер, а именно:
002531. Следователно, обратната разписка не съдържа информация, че придружава
пратка, съставляваща уведомление за прехвърляне на вземането. Липсват и данни
за връчване на пратката на ответницата като получател, тъй като на обратната
разписка е отбелязано, че адресатът отсъства при посещение. Отсъствието на
получателя не е равнозначно на връчване на пратка на същия получател. При тези
данни са налага извод, че до ответницата не е достигнало съобщение за извършено
прехвърляне на вземане от Ф.Б.ООД на
ищеца, поради което цесията няма действие спрямо длъжника. Тъй като
уведомяването на длъжника за извършена цесия е задължителна материалноправна
предпоставка по смисъла на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД за уважаване на предявения иск,
а липсват доказателства, от които да се приеме, че именно цедентът,
а не друго лице, е уведомил длъжника и
той е узнал за извършеното прехвърляне на вземане преди завеждането на исковата
претенция, предявеният иск е неоснователен само на това основание. Ответницата
не е сключила сочения в исковата молба договор № 200143 за предоставяне на
финансови услуги от разстояние от 06.08.2014 г., че не е получила сумата 300
лева, че няма валиден договор за предоставяне на финансови услуги / заем / от
разстояние от 06. 08. 2014 г. и валиден
договор за гаранция /поръчителство от 07.08.2014 г. , че Ф.Б..
ООД не е заплатило на Ф.Б.ЕООД
твърдяната сума, че за това няма издадена фактура. Не е налице съгласие на
ответницата за сключване на договор № 200143 / 06.08.2014 г. Не е доказано
изпълнението на разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР за предоставяне на информация на
потребителя от доставчика на услугата, за спазване на сроковете за право на
отказ на потребителя от сключване на договора и че доставчикът е получил съгласието
на потребителя за сключване на договора. Договорът за предоставяне на финансови
услуги от разстояние е подписан за заемодател
Ф.Б.ЕООД от едно лице, макар че съобразно данни от търговския регистър
дружеството се представлява само заедно от двама управители. Договорът за
гаранция е подписан за Ф.Б.ООД от едно
лице, без данни кой е положил подпис и дали има представителна власт.
Недоказани са твърденията на ищеца за механизма за сключване на договора за
заем, за подписване на същия от ответницата и за изпълнение на същия от
заемодателя, за встъпване на гаранта в правата на заемодателя. Ищецът не е
доказал качеството на кредитори на своите праводатели
по заемното правоотношение и по договора за гаранция. Направеното възражение за
погасяване по давност на вземането за заплащане на възнаградителна
лихва е основателно. Дължимостта на дължима такса при
неизпълнение по чл. 10 от общите условия към договора за предоставяне на
финансови услуги от разстояние в размер на 80 лева, както и на таксата за
учреденото обезпечение в размер на 78, 24 лева. Според твърденията на
ищеца, основното заемно правоотношение е
възникнало на 06.08.2014 г. Сключеният договор за заем, е уреден от Закона за потребителския кредит ДВ
бр. 18 / 2010 г, в редакция ДВ бр. 61 / 25. 07. 2014 г. В чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК
се посочва, че при забава се предвижда само лихва върху неизплатената в срок
сума за срока на забавата, като обезщетението не може да надвишава законната
лихва. Твърдението на ищеца е за наличие на текст в чл. 10 от Общите условия за
дължимост на разноски и за неплатена в срок такса за
обезпечение по чл. 3, т.4 от договора за гаранция. По естеството си посочените
разноски и такса представляват неустойка за забава. С предвиждане на подобни
клаузи в общи условия и в договор за гаранция / поръчителство се заобикаля
ограничението по чл. 33 ЗПК и се въвеждат допълнителни плащания, чиято дължимост е свързана със забава на длъжника. Съгласно чл.
21,ал.1 ЗПК, всяка клауза в договора,
имаща за цел или резултат заобикалянето на ЗПК, е нищожна. Нищожни на клаузите
по чл. 10 от Общите условия към договора за предоставяне на финансови услуги от
разстояние и чл. 3, т. 2 от договор за гаранция / поръчителство с дата 07. 08.
2014 г. Нищожните клаузи не пораждат правно действие, поради което няма
основание за ищеца да претендира плащане на суми по такива клаузи. Изцяло са
недоказани твърденията на ищеца за възникване на заемно и гаранционно
правоотношение, за престиране по същите по начина, по
който ищецът твърди, за встъпване в права на удовлетворен кредитор, за
прехвърляне на вземания спрямо ответницата от страна на гаранта към ищеца и за
действие на цесия спрямо длъжника. С оглед гореизложеното, са недоказани твърденията на ищеца, че е
придобил качеството на кредитор спрямо ответницата за исковата сума.
Горепосоченото позволява да се обобщи, че
предявеният положителен установителен иск по чл. 422
от ГПК е неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен.
По изложените съображения Плевенският районен съд
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от Е.Д.М. ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, против В.И.Х.,
ЕГН **********,***, с посочено правно
основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 99 от ЗЗД и цена на
иска 467 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: