Решение по дело №2570/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, подадена чрез процесуален представител против Решение № 1459/11.10.2023 година, постановено по НАХД № 1968/2023, година по описа на Районен съд-Варна, с което е отменено наказателно постановление /НП/ № 03-2201256/04.01.2023г. издадено от директор на Дирекция „ИТ“- Варна, с което на „К. к.“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление с. Градинарово, община Провадия, област Варна, на осн. чл. 413, ал.2 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева, за нарушение на чл. 284, ал.1 от КТ вр. чл 246, ал.1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване.

С жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че описаното нарушение е точно и ясно описано в процесното НП, поради което изводите на съда в обратен смисъл са неправилни. Твърди, че правилно е потърсена отговорността на дружеството, тъй като нарушението е доказано по безспорен начин. Твърди, че съдът неправилно е интерпретирал нормативната база, като решава липса на соченото нарушение и тълкува неправилно разпоредбите на КТ, тъй като приема наличие на уведомление за регистрация на трудовия договор като достатъчно за изпълнение на законовите разпоредби, въпреки че същото е било подадено часове след откриване на административното производство, когато е бил установен и работника да полага труд в полза на дружеството. Твърди, че правилно е ангажирана отговорността на работодателя, който е бил длъжен да спазва трудовото законодателство и осигурява здравословни и безопасни условия на труд, в т.ч. и да осигурява специално работно облекло при допускането на работника да полага труд. Моли да бъде отменено обжалваното решение и потвърдено издаденото НП.

Ответникът по касационната жалба – „К.к.“ ЕООД, не се представлява и не изразява становище по същество на касационния спор.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна счита жалбата за основателна и пледира оспореното решение на РС - Варна като неправилно да се отмени.

След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, доказателствата по делото и с оглед проверката по чл. 218 от АПК, Административен съд – гр. Варна намира следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, пред териториално и материално компетентния съд, поради което производството по нея е процесуално допустимо.

Районният съд е приел за установено следното от фактическа страна:

На 24.11.2022 г. служители в Дирекция „Инспекция по труда“ Варна, извършили проверка на „Крафт Крю“ ЕООД по спазване на трудовото законодателство, на територията на кораборемонтен завод „О.“, ***“, находящ се в гр. Варна, Островна зона. В хода на проверката на обекта били установени работници на дружеството, сред които и лицето Е. М. Р. на длъжност „общ работник/чистач“, които полагали труд за дружеството. Било установено, че Р. няма сключен трудов договор с дружеството, във връзка с което издали постановление за обявяването на съществуването на трудовото правоотношение между на „К. к. ЕООД и Е. Р.. На 08.12.2022г., в отсъствието на нарушителя бил съставен АУАН за това, че дружеството е нарушило разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от КТ вр. чл. 246, ал. 1 от Наредба №7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и използване на работното оборудване, тъй като работодателят не е осигурил работни обувки на Е. М. Р. на длъжност „общ работник/чистач“. В акта било посочено, че нарушението е извършено на 24.11.2022 г. на територията на КРЗ „О.“, когато било установено лицето да полага труд. Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното наказателно постановление.

Въз основа на събраните доказателства – писмени и гласни, въззивният съд установил, че АУАН и НП са издадени от компетентни лица и в установените в ЗАНН срокове.

За да отмени оспореното НП, Районен съд – Варна приел, че актът и постановлението са издадени в нарушение на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Съдът е посочил, че в тях липсва описание на вмененото на дружеството нарушение, включително данни за наличие на трудово правоотношение и следващите от него задължения за работодателя. Приел е, че посочената като нарушена норма на чл. 284, ал. 1 от Кодекса на труда вменява на работодателя да предостави безплатно работно облекло и лични предпазни средства на работниците и служителите, които работят със или при опасни или вредни за здравето или живота машини, съоръжения, течности, газове, стопени метали, нажежени предмети и др. под. В наказателното постановление и в акта липсвали факти относно средата, в която е полагал труд Радкова и относно естеството на работата й. Посочената още като нарушена норма на чл. 246, ал. 1 от Наредба № 7 според съда не представлява състав на административно нарушение, тъй като е бланкетна и препраща към друг нормативен акт относно реда за предоставяне на специални предпазни средства и работно облекло. Предвид това съдът е изложил мотиви, че от акта и постановлението не става ясно на какво основание е прието, че дружеството изобщо е имало задължение да предостави работни обувки, по кой ред и какво се има предвид под работни обувки. Така установените нарушения съдът е приел за съществени, доколкото засягат правото на защита на дружеството, поради което е отменил наказателното постановление на това основание.

Касационната инстанция възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна и правните му изводи, които са достатъчно изчерпателни и задълбочени, поради което в съответствие с чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК не е необходимо да ги преповтаря и препраща към тях.

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на оспореното решение, като се излагат аргументи за доказаност на вмененото на дружеството нарушение по смисъла на чл. 284, ал. 1 от , които настоящата инстанция намира за неоснователни. Въз основа на приобщения доказателствен материал по делото, Районен съд-Варна е установил правилно спора от фактическа страна и е достигнал до обосновани правни изводи за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Правилно Районен съд-Варна е приел, че липсва описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението и законовите разпоредби, които са били нарушени виновно. Разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от предвижда, че работодателят е длъжен да предоставя безплатно специално работно облекло и лични предпазни средства на работниците и служителите, които работят със или при опасни или вредни за здравето или живота машини, съоръжения, течности, газове, стопени метали, нажежени предмети и други подобни, като в нейната ал. 3 е посочено, че условията и редът за предоставяне на специално работно облекло и лични предпазни средства, както и техният вид се определят от министъра на труда и социалната политика и от министъра на здравеопазването. От своя страна разпоредбата на чл. 246, ал. 1 от Наредба № 7, която е посочена във вр. чл. 284 от КТ сама по себе си не представлява самостоятелен състав на административно нарушение, доколкото е бланкетна и препраща към друг нормативен акт определящ реда за предоставяне на специални предпазни средства и работно облекло. В тази връзка, правилно районният съд е приел, че в наказателното постановление не са изложени каквито и да е конкретни обстоятелства по отношение на общия работник, заварен на обекта, кои са опасните или вредни за здравето или живота машини, съоръжения, течности, газове, стопени материали, нажежени предмети или други подобни, от които да стане ясно за дружеството-работодател, за какво точно е санкционирано. Липсва яснота относно задължението на работодателя какви точно предпазни средства – в случая работни обувки, е следвало да представи с оглед задълженията му по чл. 284, ал. 1 от . Не е ясно и какво изобщо се има предвид под работни обувки и какви са техните характеристики. Пак в тази връзка настоящата инстанция отбелязва, че и в акта и в обжалваното наказателно постановление е вписана единствено констатация, че работодателят не е осигурил работни обувки, но не е коментирано, че става въпрос за безплатно специално работно облекло, което именно е елемент от състава на чл. 284, ал.1 от КТ. Понятията безплатно работно облекло и специално работно облекло не са тъждествени и това става ясно от прочита на разпоредбите, които ги регламентират и въвеждат изискване за работодателя да ги осигури на работника в различни хипотези - чл. 284, ал.1 от КТ, чл. 246 от Наредба № 7/23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, чл. 296, ал.1 от КТ и чл. 8, ал.2 от Наредба за безплатното работно и униформено облекло.

При това положение, остава абсолютно неясно защо вмененото на дружеството - работодател нарушение е квалифицирано като такова във връзка и с посочения като нарушен текст на чл. 284, ал.1 от КТ. В крайна сметка вмененото задължение на работодателя да предоставя безплатно специално работно облекло и лични предпазни средства на работниците, възниква при точно определени условия, които условия, обаче, при така описаното нарушение в АУАН и в издаденото въз основа на него НП, остават неизвестни, а това, от своя страна, води до ограничаване възможността на наказаното лице да разбере фактическите или правните рамки на вмененото му административно нарушение и съответно води до невъзможност да организира и проведе адекватно защитата си.

Този порок на акта и постановлението препятства и съдебния контрол за законосъобразност, доколкото не могат да бъдат проверени твърденията на административнонаказващия орган за съставомерните признаци на нарушението.

По изложените съображения не са налице отменителни основания и оспореното решение следва да бъде оставено в сила.

От страна на касационния ответник не е направено искане за присъждане на сторените по делото разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по тях.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1459/11.10.2023 година, постановено по НАХД № 1968/2023, година по описа на Районен съд-Варна.

 

Решението е окончателно.