Решение по дело №2019/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260044
Дата: 21 август 2020 г. (в сила от 9 ноември 2020 г.)
Съдия: Димо Венков Цолов
Дело: 20203110202019
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 юни 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

 

260044/21.8.2020г.

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти август две хиляди и двадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМО ЦОЛОВ

 

при протоколист София М., като разгледа докладваното НАХД №2019/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от „Г.2.“ ЕООД, ЕИК *********, срещу Наказателно постановление03-012234 от 27.11.2019 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което за нарушение по чл.264, вр. чл.154, ал.1 и чл.128, т.2 КТ, на въззивника е наложено административно наказание имуществена санкция в размер 150.00 лв.

Въззивникът твърди, че на 20.11.2019 г., в рамките на срока за приключване на проверката, е отстранил допуснатото нарушение като е изплатил на работника съответното допълнително възнаграждение за полагане на труд на официален празник в размер 31.42 лв. Моли съда, наложената имуществена санкция да бъде отменена или нейният размер да бъде намален.

Въззиваемата страна оспорва жалбата и моли съда, да остави същата без уважение като потвърди оспореното НП като правилно и законосъобразно издадено.

 

Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

На 19.11.2019 г. служители на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна – гл. инспектор М.М. и началник отдел БТКД Д.Д., извършили проверка за спазване на трудовото законодателства на представени от въззивника документи – график за работа, отчет на работно време и разчетно-платежна ведомост за м. септември 2019 г., при което било констатирано, че работниците С.С. и Л.Я. не е начислено и изплатено допълнително трудово възнаграждение за положен от тях труд на официален празник – Ден на независимостта на България на 22.09.2019 г. в магазин, находящ се на бул. „Владислав Варненчик“ №*** в гр. Варна. Констатациите от проверката били отразени в Протокол №ПР1936812 от 22.11.2019 г. Направените с АУАН констатации били изцяло възприети и възпроизведени в обжалваното НП от наказващия орган, който с приложение разпоредбата на чл.415в, ал.1 КТ, като приел, че нарушението е отстранено веднага след неговото установяване и не са настъпили вредоносни последици за работника, наложил предвиденото наказание имуществена санкция в размер между минималния и средния предвиден – 150.00 лв.

Визираната фактическа обстановка не се оспорва от страните и се установява по категоричен начин както от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени възприятия показания на свид. М.М., така и от приобщените документи – НП №03-012234 от 27.11.2019 г., АУАН №03-012234 от 22.11.2019 г., писмо изх.№НП12234 от 09.12.2019 г., пълномощно от Г.С., протокол №ПР1936812 от 22.11.2019 г., Трудов договор №012 от 30.10.2018 г., график, разчетно-платежна ведомост за м. септември 2019 г. и идентификационна карта на „Г.2.“ ЕООД, призовка на основание чл.45, ал.1 АПК, фиш за заплати за м. септември 2019 г. на „Г.2.“ ЕООД, заповед №3-071 от 12.01.2010 г.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентният орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна.   

Относно процесуалната законосъобразност на оспорения административен акт:

Акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на същия наказателно постановление е издадено в сроковете по чл.34 ЗАНН и не страдат от съществени нарушения на процесуалните изисквания относно законоустановените форма и съдържание.

Относно материално-правната законосъобразност на обжалвания административен акт:

Неоспорената от въззивника и несъмнено установена от приобщените доказателства фактическа обстановка за липса на плащане в размер не по-малък от удвоената стойност на дневното трудово възнаграждение на работника С.С. за положения от същата труд в деня на официалния празник Ден на независимостта на България – 22.09.2019 г., налага извод за правилност на констатацията по АУАН и по НП за осъществено нарушение по чл.264, вр. чл.154, ал.1, вр. чл.128, ал.1 КТ. По същество, възраженията на въззивника срещу несъразмерността на наложената санкция спрямо конкретната степен на тежест на нарушението. Приобщените доказателства действително сочат несъществена степен на тежест на това нарушение, както с оглед неговия инцидентен характер – само за един работен ден и за един работник, а не за повече дни и/или спрямо няколко работника, така и предвид определено минималния размер на неначисленото допълнително възнаграждение, както и поради незабавното отстраняване на настъпилото увреждане чрез начисляване и плащане на съответстващата стойност непосредствено след съставяне на АУАН и преди издаване на оспореното НП. Наред с това, липсват и приобщени данни, които да сочат наличие и на каквито и да е други, предходно допуснати нарушения на трудовото законодателство от въззивника, при което може да се направи извод за действителна инцидентност не само на конкретното допуснатото нарушение, но и в цялостното предходно поведение на въззивника като работодател при прилагане трудовото законодателство. При тези констатации съдът намира, че с оглед действителната незначителност на вредните последици, а също и поради наличието другите смекчаващи отговорността обстоятелства – незабавно последващо отстраняване на вредоносния резултат чрез извършено плащане на работника и липсата на констатирани други, предходно допуснати нарушения на трудовото законодателство, процесното нарушение представлява значително по-ниска степен на обществена опасност спрямо обикновените случаи на нарушения от същия вид, поради което следва да бъде квалифицирано като неподлежащ на санкциониране маловажен случай по смисъла на чл.28, вр. чл.84 ЗАНН, вр. чл.93, т.9 НК. При този извод оспореното НП се явява неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Водим от гореизложеното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление03-012234 от 27.11.2019 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което за нарушение по чл.264, вр. чл.154, ал.1 и чл.128, т.2 КТ, на „Г.2.“ ЕООД, ЕИК *********, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер 150.00 лв, на основание чл.63, ал.1, изр.1, пр.3 ЗАНН.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Варна в 14-дневен срок от съобщаването до страните.

 

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: