РЕШЕНИЕ
гр.София,
24.02.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, ІV-В състав в публичното заседание на шести февруари през две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Албена Александрова
ЧЛЕНОВЕ: Елена Иванова
Златка
Чолева
при секретаря Цветослава Гулийкова и
в присъствието на прокурора ........................... като разгледа
докладваното от съдия Иванова в.гр.дело N: 562 по описа за 2019 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С
решение № 432108, постановено по гр.д.№ 83 798/2017 г. по описа на СРС, І ГО, 124
състав са отхвърлени като неоснователни предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********срещу
И.А.В. и Р.А.В. искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК във връзка с чл.79,
ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.149 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ГПК за признаване
за установено, че ответниците дължат разделно по 1/6 – всеки от тях от сумите
за доставената от дружеството топлинна енергия за аб.№ 199835 през периода от
м.05. 2013 г. до м.04.2015 г. и за извършено разпределение на топлинната
енергия, които са отразени във фактура № **********/31.07.2014 г. и фактура №
**********/31.07.2015 г. /в общ размер от по 48,81 лева всеки/ и лихви върху
тях /в общ размер от по 10,61 лева всеки/, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК от 08.09.2017 г. по гр.д.№ 60 082/2017 г. по описа на
СРС, ГО, 124 състав.
Със
същия съдебен акт е признато за установено по реда на чл.422 ГПК, че А.А.В.
дължи на „Т.С.” ЕАД сумите: 146,44 лева – главница за дос-тавената от
дружеството топлинна енергия за аб.№ 199835 през периода от м.05.2013 г. до
м.04. 2015 г. и за извършено разпределение на топлинната енергия, които са
отразени във фактура № **********/31.07.2014 г. и фактура №
**********/31.07.2015 г., ведно със законната лихва от 30.08.2017 г. до
окончателното й заплащане, както и 31,80 лева – лихва за забава за периода:
15.09.2014 г. до 16.06.2017 г., за които е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК от 08.09. 2017 г. по гр.д.№ 60 082/2017 г. по описа на СРС, ГО, 124
състав. А.А.В. е осъден да заплати на „Т.С.” ЕАД сумите 37,50 лева – разноски
за заповедното производство и 137,50 лева – разноски за исковото производство.
Решението
е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца – „Н.” ЕАД.
Така постановеното съдебно решение е обжалвано от ищеца „Т.С.“
ЕАД в частта, в която са отхвърлени исковете срещу ответниците И.А.В. и Р.А.В.. В жалбата са
наведени доводи, че първоинстанционният съд се е произнесъл извън предмета на
спора, тъй като тези ответници не са подали отговор на исковата молба и не са
оспорили, че са собственици на процесния имот, нито са изразили становище или
оспорили претенциите на дружеството, в която връзка е недопустимо такова произнасяне
от страна на пър-воинстанционния съд. При условията на евентуалност се
поддържа, че атакуваният съдебен акт в обжалваната част е неправилен, поради постановяването
му освен при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, и при
нарушение на материалния закон и необоснованост. Сочи се, че от състава на СРС
са направените грешни изводи при обсъждане на представените по делото доказателства
и приетите заключения на вещите лица по допуснатите експертизи, които е следвало
да укажат на съда горепосочената нередовност.
Моли съда да обезсили решение на първоинстанционния съд в
атакуваната част и делото върнато за ново разглеждане при съблюдаване на
правилата на ГПК, евентуално – да се отмени същото и да се уважат претенциите
му срещу ответниците И.А.В.
и Р. А.В., като му се присъдят и направените разноски по делото и юрисконсултско
възнаграж-дение.
Ответниците по жалбата – И.А.В. и Р.А.В.,*** в срока по
чл.263, ал.1 ГПК не са подали отговор на въззивната жалба.
Третото
лице-помагач на страната на ищеца „Н.” ЕАД, *** не е взело стано-вище по
жалбата.
Първоинстанционното решение
относно ответника А.А.В. не е обжал-
вано и е влязло в законна сила.
Софийски градски съд, като
прецени доводите на страните и събраните по делото доказа-телства съгласно
разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено следно- то:
Въззивната жалба е допустима –
същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК
срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
Съгласно нормата на
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е
ограничен от наведените в жалбите оплаквания, с изключение на случаите, когато
следва да при-ложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно решение /ТР/ №
1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При извършената
проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно реше-ние е валидно
и процесуално допустимо в обжалвана част, както и че настоящият казус не попада
в двете визирани изключения в ТР на ОСГТК на ВКС.
Неоснователни са
наведените в жалбата доводи относно твърдения порок на съдебния акт – подлежащ
на инстанционен контрол. Когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало
съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран, или когато е
определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не
се е позовала, тогава реше-нието е процесуално недопустимо, тъй като е
разгледан иск на непредявено основание. В този смисъл е и константната практика на ВКС, обективирана в решение №
398/23.05.2010 г. по гр.д. № 738/2009 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 249/23.07.2010
г. по гр.д.№ 92/2009 г. на ВКС, І ГО, решение № 133/26. 05.2011 г. по гр.д.№
664/2010 г. на ВКС, III ГО; решение № 307/04.10.2011 г. по гр.д.№ 1187/ 2010 г.
на ВКС, III ГО, решение № 5/20.02.2012 г. по гр.д.№ 658/2011 г. на ВКС, ІІІ ГО,
постановени по реда на чл.290 ГПК и мн.др. Такава хипотеза в дадения казус не е
налице. Въпросът относно собствеността на процесния имот е
част от наведения с исковата молба пред-мет на спора, като на това
обстоятелство е основано качеството „клиент на топлинна енергия” на ответниците
И.В. и Р.В.. Дължимостта на процесните вземания е оспорена от тези
страни с адресираните до съда възражения по чл.414 ГПК, подадени от тях по
време на висящността на процеса, още преди да е започнал да тече срокът по
чл.131, ал.1 ГПК. Както в ГПК, така и в друг действащ нормативен акт, липсва
презумпция, че неподаването на отговор на исковата молба в предвидените в
чл.131, ал.1 ГПК, респ. в чл.367, ал.1 ГПК срокове, прави иска основателен или
че това обстоятелство освобождава ищеца от доказателствената тежест по чл. 154,
ал.1 ГПК, в който смисъл е и константната съдебна практика, обективирана в
постановени по реда на чл.290 ГПК съдебни актове: решение № 67/06.07.2010 г. на
ВКС по т.д. № 898/2009 г. на І ТО; решение № 290/15.08.2011 г. по гр.д.№
1211/2010 г. на І ГО и др. Такова освобождаване от доказване на претенциите на
ищеца още по-малко може да се обоснове при извършено оспор-ване на същите с
общи възражения за недължимост от насрещната страна.
С оглед изложеното решаващият
състав на СРС не се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран и постановеното
от него решение не е недопустимо решение, поради което следва да се
обсъдят релевираните доводи относно неговата правилност.
Първоинстанционният съд е сезиран със субективно и обективно кумулативно
съедине-ни положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК
във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.149 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК във връзка с
чл.86, ал.1 ЗЗД.
В подадената искова молба ищецът „Т.С.“ ЕАД твърди, че ответниците И.А.В. и Р.А.В. са клиенти на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ за топлоснабден
имот: апартамент № 86, находящ се в гр.София, ж.к.********,
абонатен № 199835 – като собственик на този имот, заедно с ответника А.А.В., както
и че за доставената им топлинна енергия при публич-но известни Общи условия за
продажба на топлинна енергия от 2008 г. и 2014 г. му дължат по 1/6 част от
непогасените задължения за този имот за исковия период, а именно: суми от по
46,17 лева всеки от тях – главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна
енергия за периода: м.05.2013 г. – м.04.2015 г., отразени в общи фактури с № **********/31.07.2014 г.
и № **********/31.07.2015 г. и по 2,64 лева – главница за
услугата „дялово разпределение” на топлинната енергия за същия период, както и
по 9,97 лева
всеки – лихва за забава върху първото главно вземане за
периода: 15.09.2014 г. до 16.06.2017 г. и по 0,64 лева – лихва за забава върху второто
главно вземане за същия период. Поддържа се и че във връзка с подадено на 30.08.2017
г. заявление по ч.гр.д.№ 60 082/2017 г. по описа на СРС, ГО, 124 състав на
ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,
заедно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на
заявлението до окончателното им изплащане, срещу която в срока по чл.414 ГПК
ответниците са депозирали възражения. Заявено е искане съдът да постано-ви
решение, с което да установи съществуването на вземанията на ищеца, за които е
постановена заповедта за изпълнение, както и да му се присъдят сторените по
делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е подаден писмен отговор от ответниците И.А.В., и Р.А.В.,***. В
депозираното възражение по чл.414, ал.1 ГПК същите са оспорили изцяло
предявените от тях вземания.
Със заявление вх.№ 3068132/30.08.2017
г. „Т.С.“ ЕАД е заявила пред СРС искане за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК срещу И.А.В.,
Р.А.В. и А.А.В. общо за сумите: 292,88 лева – главница, от
която: 277,04 лева – стойност на доставена, но
незаплатена топлинна енергия за времето: м.05. 2013 г. – м.04.2015 г. и 15,84
лева – за разпределение на топлинната енергия за същия период и 63,60 лева – лихва за
забава за периода: 15.09.2014 г. – 16.06.2017 г., от
които: 59,79 лева – относно вземането за топлинна енергия и 3,81 лева – относно
вземането за дялово разпределение, касаещи топлоснабден имот – апартамент № 86, находящ се в гр.София, ж.к.********, абонатен № 199835,
при условията на разделна отговорност при квоти от по 1/6 за първи-те двама и
4/6 за третия длъжник. На 08.09.2017 г. на „Т.С.“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 60 082/2017 г. по описа на СРС,
ГО, 124 състав срещу посоченото лице за предявените суми, ведно със законната
лихва върху главниците, считано от 30.08.2017 г. до изплащането им, като на
заявителя са присъдени и направените в заповедното производство разноски на обща
стойност 75,00 лева, от които: 25,00 лева – държавна такса и 50,00 лева –
възнаграждение за юрисконсулт.
На 11.10.2017 г. са депозирани
възражения от длъжниците по чл. 414 ГПК, в които съ-щите са оспорили
дължимостта на вземанията по заповедта срещу всеки един от тях. В срока по
чл.415, ал.1 ГПК – на 29.11.2017 г. ищецът „Т.С.“ ЕАД е предявил пред СРС
искове за установяване съществуването на вземанията му срещу длъжниците по
издадената запо-вед.
Съдът е сезиран с положителни установителни
искове, заявени по реда на чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.415, ал.1 ГПК за
признаване със сила на присъдено нещо съществуването на оспорените от длъжниците-ответници
И.А.В. и Р.А.В. главни и акцесорни вземания, за
които по реда на чл.410 ГПК е издадена заповед за изпълнение на парич-но
задължение. Оспорването на вземанията от страна на длъжника с подаденото
възражение по чл.414 ГПК, обоснова и наличието на правен интерес в полза на
ищеца от предявяване на уста-новителния иск по чл.422 ГПК /в т.см. и решение №
246/11.01.2013 г. по т.д.№ 1278/2011 г. на ІІ ТО на ВКС, решение №
89/02.06.2011 г. по т.д.№ 649/2010 г. на ІІ ТО на ВКС, решение № 171/ 24.04.2012 г. по
гр.д.№ 801/11 г. на ІV ГО на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК и др./. В
тежест на ищеца е да установи в това производство – в качеството му на
кредитор, обстоятелст-вата, от които произтича вземането му, както и неговата
ликвидност, изискуемост и размер, а на ответника – фактите, които изключват или
погасяват това спорно право.
При събрания по
делото доказателствен материал решаващият състав на СГС намира, че не са налице
предпоставките за ангажиране на отговорността на ответниците И.В. и Р.В. по заявените
срещу тях при условията на субективно и обективно кумулативно съединяване от „Т.С.”
ЕАД искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.149 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.86,
ал.1 ЗЗД.
Отношенията между
доставчиците и потребителите на топлинна енергия за исковия пе-риод са
регламентирани в Закона за енергетиката /ЗЕ/. Съгласно установените в същия
правила, за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна
енергия с топлопреносно предприятие при публично известни общи условия, същото
следва да има качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди.
Съгласно
нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.20012 г., „потре-бители
на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, а по силата на легалното определение,
дадено в § 1, т. 42 от ДР /отм./ на ЗЕ, дейст-ваща до 17.07.2012 г., „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо
лице – собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. След отмяната на § 1, т.42
от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда
понятието „клиент на топлинна енергия”, което е еквивалентно по смисъл на понятието
„потребител на топлинна енергия”. Съгласно новата редак-ция на чл.153, ал.1 ЗЕ,
действаща в исковия период от време – от м.05.2013 г. до м.04.2015 г., всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, при-съединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топ-линна енергия и са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си
и да заплащат цена за топлинната енергия.
Следователно,
за да бъде определено едно лице като потребител/клиент на топлинна енергия за
битови нужди съгласно визираната законова уредба е необходимо да бъде установе-но,
че същото е собственик или носител на вещно право на ползване върху имот, който
е присъе-динен към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение. Това
лице е задължено да зап-лаща продажната цена за доставената и потребена
топлинна енергия на топлоснабдения обект и цената на услугата дялово
разпределение, респ. то встъпва в облигационни правоотношения с ищцовото
дружество – топлопреносно предприятие. По делото не са ангажирани
доказателства, че И.А.В.
и Р.А.В. са
титуляри на правото на собственост или на ограничено вещно право върху недвижимия
имот, за който се поддържа да е топлоснабден от ищеца – апартамент
№ 86, находящ се в гр.София, ж.к.********, абонатен № 199835, в процесния период. В ангажираното в процеса
доказателство – списък на етажни собст-веници по отношение на апартамент № 86
фигурират имената не на ответниците, а на третото лице Е.С.А., ЕГН **********.
Съгласно данните от договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на
Закона за общинската собственост с изх.№ ДИ-03-234/ 26.03.1998 г. на 26.03.1998
г. имотът-предмет на спора е продаден от Столична община на неучастващото в
процеса лице Ц.Й.В., ЕГН ********** и на третия ответ-ник по исковата молба А.А.В.,
ЕГН **********. С последваща молба-декларация с вх.№ ОП-148/20 от 11.11.2002 г.
А.В. е заявил искане за откриване на пар-тида от „Т.С.” ЕАД на негово име за
продажба на топлинна енергия относно този имот. Г-н А.А.В. е посочен и като
единствен клиент на топлинна енергия за аб.№ 199835 и в ангажираните в процеса
документи за отчет.
До
приключване на съдебното дирене пред СРС по делото не са ангажирани никакви до-казателства
във връзка с твърденията в исковата молба, че ответниците И.В. и Р.В. са носители на правото на собственост върху
апартамент № 86, съответно за квотите на същите в поддържаната от ищеца
съсобственост. Липсват представени доказателства тези лица да са носители и на вещно
право на ползване върху апартамент № 86, находящ се в гр.София, ж.к.„********.
Съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в гражданския про-цес, установени с разпоредбата на чл. 154, ал.1 ГПК,
всяка страна в същия е длъжна да установи фактите, на които основава своите
искания, което в случая не е направено от страна на жалбопо-дателя-ищец в хода
на производството пред СРС относно разглежданите обстоятелства, касаещи тези ответници
по спора.
С
оглед изложеното решаващият състав на СГС приема, че И.А.В. и Р.А.В. нямат качеството на „клиент на топлинна енергия” по
смисъла на закона; че същите не са встъпили в договорни отношения с „Т.С.” ЕАД
в исковия период за продажба на топлинна енергия при публично известни
общи условия относно процесния апартамент и че в техния патримониум не е
възникнало задължение за заплащане на
цената на топлинната енергия, доставена до имота и на извършената услуга
„дялово разпределение” по отношение на този имот през исковия период.
Поради липсата на един от
елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и пасивна материалноправна легитимация
да отговарят за задължения по Закона за енергетиката, предявените
искове на това основание по реда на чл.422, ал.1 ГПК срещу ответ-ниците И.А.В.
и Р.А.В.
относно главните вземания за неизплатена топлинна енергия и дялово
разпределение за периода: м.05.2013 г. – м.04.2015 г. в общи размери от по 48,81 лева се явяват
неоснователни и като такива същите подлежат на отхвърляне.
При приетия изход на спора по
отношение на търсените главници, като неоснователни следва да се отхвърлят и
претенциите по чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД
на обща стойност от по 10,61 лева за исковите
периоди от 15.09.2014 г. до 16.06.2017 г., тъй като тези за-дължения са акцесорни
и се обуславят от съществуването на валидно, ликвидно и изискуемо главно вземане
на кредитора, по отношение на чието изпълнение длъжникът да е изпаднал в за-бава,
каквото в настоящата хипотеза не е налице.
Поради съвпадение на крайните
изводи на настоящата съдебна инстанция с тези на пър-воинстанционния съд относно
изхода на спора, обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.
При приетия изход от
разглеждането на делото на въззивника не се дължат разноски за настоящото
производство на основание чл.78, ал.1 ГПК.
В полза на ответните страни е
възникнало право по чл.78, ал.3 ГПК, но тъй като не е налице заявено искане от
тяхна страна касаещо разноските, съдът не дължи произнасяне на това основание.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 432108, постановено по гр.д.№ 83 798/2017 г.
по описа на СРС, І ГО, 124 състав в обжалваната част, с която са отхвърлени
предявените от „Т.С.“ ЕАД установителни искове срещу И.А.В. и Р.А.В. по реда на
чл.422, ал.1 ГПК относно вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК от 08.09.2017 г. по гр.д.№ 60 082/2017 г. по описа на СРС, ГО,
124 състав.
Решението
е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца – „Н.”
ЕАД.
Решението не подлежи на
касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.