РЕШЕНИЕ
№ 305
гр. Перник, 24.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на двадесет и четвърти септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Членове:РОМАН Т. НИКОЛОВ
МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20211700500509 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба от взискателя „НД Мениджмънт“ ООД против Разпореждане
от 15.03.2021г. на ДСИ по изп. д. № 867/2019г. по описа на СИС при ПРС, с което е отказано
налагането на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника М.С.. По подробно
изложени доводи, жалбоподателят иска отмяна на отказа на съдебния изпълнител.
В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК, длъжникът М.С. не е подал писмени възражения.
Съгласно чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител е представил мотиви, в които
излага своите действия в хронологичен ред.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на
страните, както и служебно всички правно релевантни факти, съгласно ТР № 6/15.01.2019 г.
на ОСГТК на ВКС, приема следното:
Жалбата като подадена в срока по чл. 436, ал.1 ГПК от легитимирана страна –
взискател по изп. дело /чл. 435, ал.1 ГПК/ и срещу отказ на съдебния изпълнител да извърши
исканото изпълнително действие /чл. 435, ал.1, т.1 ГПК/, е допустима и следва да се разгледа
по същество.
1
По образуваното изп.д. № 867/2019г. по описа на СИС при ПРС взискателят „НД
Мениджмънт“ ООД е поискал от съдебния изпълнител да наложи запор върху тр.
възнаграждение на длъжника М.С., получавано при работодателя ***. Съдебният
изпълнител е установил от приложената от взискателя справка, че тр. възнаграждение на
длъжника за периода октомври 2020 г. – януари 2021 г. варира между 252,46лв. и 496,28 лв.-
осигурителен доход, и с оглед на тези данни с обжалваното разпореждане е оставил без
уважение искането за налагане на запор върху тр. възнаграждение на длъжника, с мотив, че
размерът на получаваното от него тр. възнаграждение е под минималната работна заплата.
Несеквестируемостта защитава имуществото, необходимо за издръжката на
длъжника, и по отношение на паричните вземания тя е забрана да ги събира друг, освен
длъжникът (ТР № 2/26.06.2015 по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 13). Разпоредбата
на чл. 446, респ. чл. 446а ГПК предвижда изрично определени вземания на длъжника за
несеквестируеми (пълна или частична несеквестируемост). Тр. възнаграждение и въобще
всяко възнаграждение за труд, както и пенсията са частично секвестируеми, т. е. наложеният
запор върху тях обхваща само секвестируемата част, но не обхваща нито вземането на
длъжника от третото задължено лице до размера на минималната работна заплата, нито
пропорционално определената несеквестируема част от това вземане (ТР № 2/26.06.2015 по
т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1, 2, 3, 13). Важно е да се подчертае, че налагането на
запор на всяко възнаграждение за труд на длъжника само по себе си не е незаконосъобразно
и не е в противоречие с разпоредбите относно несеквестируемия доход на длъжника, ако
изпълнението върху постъпленията по това възнаграждение за труд се извършва при
спазване разпоредбите на чл. 446 и 446а от ГПК. Насочването на принудителното
изпълнение чрез запор върху възнаграждение за труд на длъжника е допустимо, доколкото е
възможно да постъпят суми извън източниците на доходи по в чл.446 и чл.446а от ГПК, като
несеквестируеми или самите доходи да бъдат в размер, който позволява частично
изпълнение върху това вземане. В този смисъл налагането на запор на възнаграждението за
труд е законосъобразно, но не поражда действие по отношение на несеквестируемата част от
това вземане.
Приложението на чл. 446 от ГПК се извършва от третото задължено лице - в случая
работодателят на длъжника. За целта в запорното съобщение до работодателя за налагане на
запор върху възнаграждението за труд на длъжника, изрично следва да се укаже, че
удръжките се правят ежемесечно при спазване на правилата на чл. 446 от ГПК, както и на
останалите законови разпоредби, уреждащи несеквестируемостта. Също и че запорът не
обхваща вземанията на длъжника за всяко възнаграждение за труд до размера на
минималната работна заплата, респ. че запорът не поражда действие до размера на
минималната работна заплата и при бъдещи постъпления от този характер, и размер същите
следва да останат на разпореждане на длъжника. Работодателят следва въз основа на
размера на тр. възнаграждение да определи и удръжката от него, като преценката дали
сумата, върху която е насочено изпълнението е секвестируема, следва от това, какъв е
2
произходът на паричните средства - такива за положен труд (без значение формата на
тяхното плащане - в брой или по банков път), както и размерът на минималната работна
заплата, и пропорционално определената несеквестируема част от това вземане.
Задължението на съдебния изпълнител да зачете несеквестируемата, съответно
секвестируемата част възниква, когато той бъде уведомен за размера на постъпленията по
сметката, било от банката (ако плащането на възнаграждението за труд е по банков път),
било от работодателя (ако плащането на възнаграждението за труд е в брой). Без значение е
дали съдебният изпълнител ще постановени изрично разпореждане, с което да вдигне
частично запора, наложен върху тр. възнаграждение на длъжника по отношение на сумите
до размера на минималната работна заплата, тъй като насочването на изпълнението, чрез
налагане на запор по изрично разпореждане на закона не обхваща доходите на длъжника за
положен труд, имащи несеквестируем характер, и ако такава несеквестируема част от
доходи са преведени на съдебния изпълнител, последният има задължението да върне на
длъжника несеквестируемата част от преведената му сума.
С оглед на всичко гореизложено, обжалваното разпореждане на ДСИ, с което е
отказано налагането на запор върху тр. възнаграждение на длъжника, получавано при
работодателя следва да се отмени. Жалбата е основателна.
По разноските
Взискателят не претендира и не доказва разноски в настоящото производство, поради
което такива не му се дължат.
С оглед изхода на спора, на въззиваемия-длъжник не се дължат разноски.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба вх. № 983/30.03.2021г. от взискателя „НД Мениджмънт“ ООД
ЕИК *********, гр. Перник, ул. Черешово топче № 6, Разпореждане от 15.03.2021г. на ДСИ
по изп. д. № 867/2019г. по описа на СИС при РС - Перник, с което е отказано налагането на
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника М. Е. С., получавано при работодателя
***.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 437, ал.4, изр. второ ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4