О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ………………………………….г.,
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІХ състав, в закрито заседание на 11.02.2021г.,
като разгледа докладваното от съдия МАРИЯНА БАХЧЕВАН частно административно дело 148/2021г.
по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.34 ал.6 от
Данъчно-осигурителния кодекс, образувано по жалба на Н.М.Е. срещу решение за
отказ за спиране на ревизионно производство №Р-03000320006943-104-001/15.12.2020г.,
издадена от началник сектор в ТД на НАП гр.Варна по негово искане с вх.№ 17373
от 03.12.2020г.
Жалбата се прави оплакване, че решението,
с което е отказано спиране на ревизионното производство е незаконосъобразно,
поради неправилно приложение на чл.34 ал.1 т.5 от ДОПК, при положение, че
искането за спиране е основано на чл.34 ал.1 т.2 от ДОПК. Изтъква, че в
цитираната разпоредба на ДОПК се съдържа обвързана компетентност и
административния орган е длъжен да спре ревизионното производство, ако е налице
висящ съдебен спор от значение за него.
Обжалваното решение е съобщено на Н.М.Е. на
29.12.2020г. видно от приложената разписка. Жалбата е постъпила на 07.01.2021г.
в 14-дневния срок по чл.34 ал.5 от ДОПК, което я прави процесуално допустима.
За да се произнесе по основателността на
жалбата, съдът съобрази следното от
фактическа страна:
Със заповед
№Р-03000320006943-020-001/13.11.2020г. е възложена ревизия срещу ЕТ „Манас-Н.Е.“
с ЕИК ********* за установяване на задължения на „НС-Агро“ АД с ЕИК *********.
Жалбоподателят е отправил искане с
вх.№17373/03.12.2020г. до началник сектор при НД на НАП – Варна за спиране на
ревизионното производство възложено със заповед
№Р-03000320006943-020-001/13.11.2020г., като е изтъкнал, че срещу „НС-Агро“ АД
е била извършена ревизия, приключила с ревизионен акт
№Р-03000819001800-091-001/06.11.2019г. Подчертава, че в правния мир не
съществува субект Едноличен търговец „Манас-Н.Е. с ЕИК *********. Поискано е
спиране на ревизията спрямо физическо лице на Н.Е. на основание чл.34 ал.1 т.2
от ДОПК, тъй като сумите предмет на фактурите, които обхваща ревизията, не са
платени и са предмет на различни висящи съдебни дела. Едно от тези съдебни
производства е приключило през Софийския апелативен съд с отрицателно за
„НС-Агро“ АД решение, че сумите на предявения от него иск са недължими. Това
обстоятелство, според жалбоподателя, би довело и до недължимост на сумите по
издадения ревизионен акт срещу „НС-Агро“ АД с
№Р-03000819001800-091-001/06.11.2019г. и би обезсмислило ревизията срещу Н.Е. в
качеството му на трето лице по смисъла на чл.19 от ДОПК. Смята, че ако
решението на Апелативен съд – гр.София влезе в сила, би се стигнало до
анулиране на фактурите предмет на ревизионен акт
№Р-03000819001800-091-001/06.11.2019г.
С решение №1097/02.06.2020г. по въззивно
търговско дело №5088/2019г., Софийския апелативен съд е отменил решение
№1381/26.07.2019г. на Софийски градски съд и е отхвърлил предявения от
„НС-Агро“ АД иск с правно основание чл.266 ал.1 от Закона за задълженията и
договорите срещу „Напоителни системи“ АД за заплащане на сумата от 527 886.52 лева
– възнаграждение за изпълнена и приета работа по договор за услуга №Д-53-269/02.08.2012г.
и фактури с №№**********/11.11.2014г., **********/09.12.2014г.,
**********/09.01.2015г. и **********/31.01.2015г. Приложено е съдебно удостоверение от
27.11.2020г., от което е видно, че пред Върховният касационен съд, Първо
отделение на Търговската колегия е образувано т.д. №2098/2020г. въз основа на
касационна жалба на „НС-Агро“ АД срещу решение
№1097/02.06.2020г. по въззивно търговско дело №5088/2019г. на Софийския
апелативен съд, с ответник „Напоителни
системи“ АД, което е насрочено за разглеждане на 20.05.2021г.
Към искането за спиране на ревизионното
производство, Н.Е. е приложил още две съдебни удостоверения, според едното от
30.11.2020г. пред Софийски градски съд, Търговско отделение е образувано висящо
т.д. №1740/2019г. въз основа на искова молба от „НС-Агро“ АД, обективираща
претенция с правно основание чл.266 ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.258 и чл.79
ал.1 от ЗЗД срещу „Напоителни системи“ АД за сумата от 1 500 000 лева
по договор за услуга №Д-53-269/02.08.2012г., което е спряно до приключване с
влязло в сила решение на спора по т.д.№
2111/2018г. по описа на СГС. Според другото от 02.12.2020г. пред Софийски
градски съд е образувано т.д. №1700/2019г. с ищец „НС-Агро“ АД и ответник
„Напоителни системи“ АД във връзка с претендирани суми по договор за услуга
№Д-53-569/02.08.2012г.
Обжалваният отказ за спиране на
ревизионното производство срещу ЕТ „Манас-Н.Е.“ е мотивиран с аргумента, че
настоящата ревизия е за установяване на отговорност по чл.19 от ДОПК на
„НС-Агро“ АД по ревизионен акт, който не е бил обжалван от задълженото лице. Същият
е приложен писмо на ответника с вх.№ 2198/10.02.2021г. и видно, че в обхвата на
ревизията са били задължения за корпоративен данък за периода от 01.01.2013г.
до 31.12.2016г.
При преценката за законосъобразността на
обжалваното решение за отказ за спиране на ревизионно производство
№Р-03000320006943-104-001/15.12.2020г., издадена от началник сектор в ТД на НАП
гр.Варна, съдът излага следните правни съображения:
В обжалваният административен акт се
посочва, че искането за спиране на ревизионното производство е направено на
основание чл.34 ал.1 т.2 от ДОПК, като е уточнено, че по този ред спирането
може да бъде извършено само от органа възложил ревизията. И в същото време е
обяснено, че в искането не е посочен срок за спиране на ревизията и тя съгласно
чл.34 ал.1 т.4 /в редакцията от ДВ, бр. 64 от 2019
г., в сила от 13.08.2019 г./ от ДОПК
може да бъде спряна по молба на заинтересованото лице за срок не повече от три
месеца.
Основанията
за спиране на производствата по ДОПК, в т.ч. ревизионните, са определени в чл.
34, ал.1, т.1 – 5 и ал.2 ДОПК. Всяко едно от тези основания се състои в изрично
нормативно предвидени условия за приложимостта му. Посочения
в разпоредбата на чл. 34
ал.3 изр.1 ДОПК
израз „преценката се прави от“ граматически е свързан с определяне
на съответния компетентен орган и не
насочва към оперативна самостоятелност при решаване на въпроса дали да
постанови или не спиране при наличие на обстоятелствата по ал.1 или ал.2.
Самата преценка по чл.34 ал.3 от ДОПК налице ли е основание за спиране в рамките на предпоставките по
чл. 34 ал.1 т.2 ДОПК не оправомощава органа да дописва
хипотезата и диспозицията на тази норма. Разпоредбата на чл.34 ал.1 т.2 от ДОПК не предвижда спиране
на производството само служебно от органа,
възложил ревизията. По този ред, ревизионното производство може да бъде
спряно от този орган, а при административно обжалване - от решаващия орган и по
искане на ревизираното лице, ако представи съдебно удостоверение от съда, пред
когото е образувано съдебно производство.
Следва да се подчертае, че визираната в чл. 34 ал.3 изр.1 ДОПК преценка на органа
е ограничена единствено и само до проверка за това налице ли са или не
законовите предпоставки за прилагане по съответното основание за спиране.
Констатира ли наличието им, органът по чл. 34 ал.3 изр.1 ДОПК е длъжен в
условията на обвързана компетентност да постанови спиране, без да може въз
основа на оперативна самостоятелност да откаже спиране и така да разреши продължаване на производството
въпреки съществуването на процесуална пречка по чл. 34 ал.1 т.1 – 5 и ал.2 ДОПК.
Следователно
в хипотезата по чл. 34 ал.1 т.2 от ДОПК, във връзка с която е направено
искането за спиране на ревизионното производство единственото, което трябва да се провери: а) подадена
ли е молба за спиране от субект - страна в неприключило ревизионно производство;
б) отговаря ли подадената молба на общите изисквания за валидност и редовност; в) образуваното съдебно дело, за което е
представено съдебно удостоверение има ли значение за изхода на ревизионното
производство. Законът не
свързва прилагането на чл. 34, ал.1, т.2 от ДОПК с допълнителни условия извън
законово-определените – обжалван ли е или не ревизионния акт срещу юридическото
лице „НС-Агро“ АД /самостоятелен правен субект/, в което съдружник е Н.Е., тъй
като ревизията срещу „НС-Агро“ АД е обхващала период от 01.01.2013г. до
31.12.2016г., докато съдебните производства, за които са представени съдебни
удостоверения касаят искови претенции за плащане на суми по фактури, издадени
през 2014г. и 2015г. Тоест, макар и да не е обжалван, ревизионния акт срещу „НС-Агро“ АД не обхваща
същия период от този на ревизията, възложена срещу ЕТ „Манас-Н.Е.“, а по-голям,
т.е. няма пълно съвпадение между предмета на двете ревизии.
Следва да се има предвид, че самият
ревизионен акт не се ползва със сила на присъдено нещо, каквато е присъща само
на влезлите в сила съдебни решения и задълженията за данъци или задължителни осигурителни
вноски, определени с влязъл в сила
ревизионен акт, който не е бил обжалван по съдебен ред, могат да бъдат изменени по инициатива на органа по приходите или по
молба на ревизираното лице по реда на чл.133 ал.1 от ДОПК при наличие на основания по ал.2 на същата разпоредба.
Видно от заповедта за възлагане на ревизия
срещу ЕТ „Манас-Н.Е.“, в обхвата на ревизионното производство влиза
установяване на отговорност по чл.19 от ДОПК за задължения за корпоративен
данък за 2014г. и 2015г. на „НС-Агро“
АД. В същият данъчен период влизат и претендираните от „НС-Агро“ АД суми по
договор за услуга №Д-53-269/02.08.2012г. с „Напоителни системи“ АД и издадени
във връзка с извършените по него дейности фактури: №**********/11.11.2014г., №
**********/09.12.2014г., № **********/09.01.2015г. и № **********/31.01.2015г.,
които са част от данъчната основа по Закона за корпоративното подоходно
облагане за периода 01.01.2014г. – 31.12.2014г. и 01.01.2015г. и 31.12.2015г.
Следователно, образуваното пред Върховния
касационен съд търговско дело № 2098/2020г. и образуваните пред Софийски
градски съд търговски дела с № 1740/2019г. и с № 1700/2019г. са от значение за
изхода на ревизионното производство срещу ЕТ „Манас-Н.Е.“, поради което са основание за спиране на ревизията до влизане в
сила на съдебните решения по тях.
Постановявайки отказ по чл. 34, ал.3, изр.1, пр.1 ДОПК,
административният
орган не е приложил правилно
разпоредбата на чл. 34 ал.1 т.2 ДОПК, въпреки наличието
на законови
предпоставки за спиране на ревизионното производство.
По
изложените съображения жалбата е основателна. Оспореното с нея решение
за отказ за спиране на ревизионно производство
№Р-03000320006943-104-001/15.12.2020г., издадена от началник сектор в ТД на НАП
гр.Варна, трябва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Тъй
като, въпросът за спиране на ревизионното производство е
от изключителна компетентност на органа по чл. 34 ал.3 изр.1 от
ДОПК, преписката ще бъде
изпратена съгласно чл. 160 ал.3 ДОПК вр. чл. 144 ал.1 ДОПК за ново разглеждане на искане с вх.№ 17373 от 03.12.2020г.
от Н.М.Е. за спиране на основание чл.34
ал.1 т.2 от ДОПК на ревизионното производство, възложено със заповед за
възлагане на ревизия №Р-03000320006943-020-001/13.11.2020г. срещу ЕТ „Манас- Н.Е.“
до влизане в сила на съдебните решения по: търговско дело № 2098/2020г. по описа на
Върховния касационен съд, Първо отделение на Търговската колегия, по търговско
дело №1740/2019г. и търговско дело №1700/2019г. и двете по описа на Софийски
градски съд.
Водим
от горното и на основание чл. 34 ал.6 във връзка с чл. 160 ал.3 и
във връзка с чл. 144 ал.1 ДОПК, Административен съд
- Варна
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ решение за отказ за спиране на ревизионно
производство№Р-03000320006943-104-001/15.12.2020г., издадена от началник сектор
в ТД на НАП гр.Варна.
ИЗПРАЩА преписката на началник сектор при ТД на НАП–Варна за ново разглеждане и произнасяне по искане
на Н.М.Е. за спиране на основание чл.34 ал.1 т.2 от ДОПК на ревизионното
производство, възложено със заповед за възлагане на ревизия №Р-03000320006943-020-001/13.11.2020г.
срещу ЕТ „Манас-Н.Е.“ с ЕИК *********, при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането
на закона, дадени с мотивите на това определение.
На
основание чл.174 от АПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК, задължава
органа по приходите да се произнесе в 3-дневен срок от получаване на настоящото
определение.
Определението
не подлежи на обжалване на основание чл.
34 ал.7 ДОПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: