Р Е Ш Е Н И Е №260140
гр. Ботевград,
17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БОТЕВГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, шести
състав, в закрито заседание на седемнадесети ноември две хиляди и двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ****
при
секретаря ****, като разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 537 по описа за
2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Предметът на
делото:
Наказателно постановление /НП/ № 20-0246-001230/26.11.2020
г., издадено от ****- Началник
група към ОДМВР София, РУ-Ботевград,
упълномощен със заповед № 8121з-515/14.05.2019г. на МВР, с което
на Т.Т.Ц., ЕГН **********
за това, че на 16.08.2020г., около 00.30
часа, в гр. Ботевград, на ул.”****” № 17, бензиностанция „Лукойл“ като водач на
лек автомобил “Тойота Корола ”, с рег. № СО **** СХ, собственост на ****В.Л., ЕГН **********, при
проверка, водачът отказва да бъде изпробван за употреба на алкохол с алкотест „Дрегер”, модел 7510, с фабричен
№ ARDM 0177. На водача е издаден талон за мед. изследване № 084504 и връчени
7-седем броя стикери, като не е изпълнил предписание за изследване с доказ. анализатор и за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрация на алкохол в кръвта му, с което нарушил чл.174, ал.3 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.174 ал.3 пред.1 от ЗДвП му е наложено
наказание – „глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 24 /двадесет и четири/ месеца.
Становище на страните:
В жалбата се иска отмяна на обжалваното постановление като незаконосъобразно, необосновано, издадено в
нарушение на процесуалния закон и в противоречие с материалния закон. Твърди
се, че не са преценени в съвкупност обективно и пълно всички доказателства,
които са от значение за административно-наказателното производство. Според
жалбоподателя са нарушени основните начала за обективност и служебното начало,
важни и относими доказателства за правилното
определяне на твърдяното за извършено от него нарушение не били събрани, а изводите
на административно-наказващия орган били изградени, без анализ на преките
доказателства за това. Изведен е довод за допуснато от административно-наказаващия
орган на съществено процесуално нарушение, с оглед обстоятелството, АНО не е
бил извършил разследване във връзка с твърдяно от жалбоподателя възражение,
поради което нарушението останало недоказано. Иска се РС-Ботевград да отмени
обжалваното Наказателно постановление.
Пред РС-Ботевград жалбоподателят,
редовно призован, се явява, както и договорният му пълномощник адвокат С.Ц. от
САК, които поддържат жалбата. По време на съдебните прения пред РС-Ботевград адв. Ц., моли съда да отмени обжалваното наказателно
постановление по изложените в жалбата съображения. Допълнително излага
съображения за недоказаност на обвинението по НП.
Въззиваемата
страна Началник група към ОДМВР
София, РУ-Ботевград,
редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Ботевградският районен съд, като
прецени събраните по делото доказателства и релевираните
от страните доводи, приема за установено следното:
От
фактическа страна:
На 16.08.2020г.,
около 00.30 часа, в гр. Ботевград, на ул.”****” № 17, бензиностанция „Лукойл“
полицейските служители – свидетелите С.А. и П.П. били
в сградата на бензиностанцията, когато забелязали лек автомобил “Тойота Корола ”, с рег. № СО **** СХ да навлиза в паркинга на
бензиностанцията след пътен знак В3“Забранено влизането на МПС-та“. След като
автомобилът, от дясна му пасажерска врата слезли жалбоподателят и свидетелят Генаполи Филипов. Автомобилът бил оставен с включени
светлини и работещ двигател. Двамата се насочили към сградата на
бензиностанцията. Това провокирало полицейските служители да ги проверят. Ето
защо свид. А. ги попитал кой от тях е водач на автомобила.
Първоначално отговорили, че били пеша, но след това лансирали версия, че
шофьорът на автомобила е избягал. След тези противоречиви отговори, свид. А. влязъл в бензиностанцията и прегледал записите от
охранителните камери. След това се върнал отново на мястото на проверката, и в
присъствието на свидетелите П. и Филипов разказал какво е видял на записите /че
жалбоподателят е управлявал автомобила/. Тогава жалбоподателят признал пред
полицейските служители, че именно той е управлявал инкриминирания автомобил. В
разговора с него установили, че водачът лъхал на алкохол. Обяснили му, че
следва да му извършат проверка за употреба на алкохол. Жалбоподателят категорично
отказал да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство алкотест „Дрегер”, модел 7510, с
фабричен № ARDM 0177, като твърдял, че не е управлявал автомобила. Същият не
носел и документи за управление на МПС. На водача бил издаден талон за
медицинско изследване с бл. №084503, който водачът е получил срещу подпис, и
върху който е
удостоверил с подписа си, че препис от талона му е бил връчен в 00:30 часа на
16.08.2020 г., тоест след отказа му да бъде изпробван с "дрегера". Следователно талон за медицинско изследване
не само е бил издаден, но и водачът го е получил, като е удостоверил с подписа
си, че му е бил връчен препис от същия и е запознат с възможността да даде
кръвна проба. Поради това, че жалбоподателят категорично отказал да бъде
изпробван с техническо средство за употреба на алкохол свидетелят С.А., в
присъствието на свидетеля П.П., му съставил Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия АA, бланков № 658198 от 16.08.2020г.,
който не е подписан от санкционираното лице, като отказът е удостоверен от
Венелина Петкова.
Актосъставителят
квалифицирал извършеното от жалбоподателя като нарушение на разпоредбата на чл.
174, ал. 3 от ЗДвП.
Междувременно
на мястото на проверката пристигнали и приятели на жалбоподателя, в т.ч. и свид. **** И., който твърдял пред полицейските служители,
че той е управлявал автомобила, а не жалбоподателят.
След това,
двамата служители на РУ – Ботевград придружили водача до ФСМП Ботевград, където,
в тяхно присъствие, отново отказал да му бъде взета кръвна проба от д-р Мариана
Вутова, който отказ е отразен и в съставения протокол за медицинско изследване
и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества
или техни аналози.
Въз основа на съставения акт и при
същата фактическа обстановка като описаната в него Началник група към ОДМВР София, РУ-Ботевград, издал обжалваното Наказателно
постановление № 20-0246-001230/26.11.2020, с което на жалбоподателя Ц. е
наложено на основание чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП
за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП административно наказание „глоба” в размер
на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца за
това, че при проверка отказва да бъде изпробван за употреба на алкохол с алкотест „Дрегер”, модел 7510, с
фабричен № ARDM 0177, като за първи път в обжалваното НП е изписана цялостно и
законовата норма на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, която предвижда няколко хипотези на
нарушения.
Наказателното постановление е връчено на санкционираното
лице срещу подпис на 14.12.2020г. и е обжалвано в законоустановения
7 дневен срок с жалба от 18.12.2020г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите по делото писмени доказателства /АУАН; талона за медицинско изследване; Заверено копие на заповед № 8121з-515/14.05.2019г. на МВР; справка за нарушител и др./, както и от показанията на свидетелите С.А. и П.П., както и свидетелите на жалбоподателя – **** И., ****, ****и Ц.Л..
Като официални документи с доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства, съдът кредитира приложените по делото писмени доказателства - Заповедта на министъра на вътрешните работи (съгласно която се установява наличието на компетентност на лицата, издали конкретните АУАН и НП); талонът за изследване, протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози са обективни и непредубедени писмени доказателства, които имат доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства.
Спорен, както пред наказващият орган, така и по делото, е въпросът относно това качеството на жалбоподателя при въпросната проверка, а именно дали той е имал качеството на "водач на МПС" или не. Събраните доказателства, съдържащи се в административната преписка, както и свидетелските показания, изслушани в с.з. не установяват по категоричен начин, че при проверката, респ. непосредствено преди нея, жалбоподателят да е управлявал МПС, съответно да го е паркирал на паркинга на бензиностанцията. Полицейските служители в съдебно заседание на 10.06.2021г. дават показания, че не са видели жалбоподателя да управлява автомобил, да спира и да паркира на паркинга пред бензиностанцията. Едва след като свид. А. влязъл в бензиностанцията и прегледал записите от охранителните камери и от направеното от жалбоподателя самопризнание той направил извод за това, че жалбоподателят е управлявал инкриминирания автомобил. При съставяне на АУАН не са разпитани свидетели - очевидци, а актът е съставен от неочевидец и свидетел по акта, също е неочевидец, макар да е отразено, че е присъствал при установяване на нарушението. Безспорно е имало лица, които са се намирали в бензиностанция Лукойл, гр. Ботевград, ул.”****” № 17, но нито са били установени, респ. не са правени усилия от длъжностните лица да издирят и установят относимите факти към констатираното деяние по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, както и да изискат и приложат към преписката записите от охранителната камера на бензиностанцията.
В тежест на административнонаказващият орган е да докаже и подкрепи със съответните доказателства, твърденията и констатациите си, относно извършено административно нарушение.
По делото от разпита на свидетелите **** И., ****, ****се установява важно обстоятелство, а именно - че инкриминираният автомобил е управляван от **** И.. Вярно е че тези свидетели са в приятелски отношения с жалбоподателя и това обосновава опасност тези свидетели да дадат показания в негова услуга. Следва да се отбележи, обаче, че цитираното обстоятелство не прави възпроизведените фактически данни от тези свидетели а priori недостоверно, а поставя пред съда изискване да подходи към показанията им с повишено внимание. Настоящият съдебен състав не намира основания да поставя под съмнение твърденията им, които не се оборват от някакъв начин от събраните в пред съдебна и съдебна фаза доказателствата по делото. В случая видеозаписът, въз основа на който актосъставителят е установил жалбоподателя като водач на автомобила, не е приобщен, респ. представен с административната преписка, нито е бил изискан от административно наказващия орган, от една страна, а от друга, с оглед изминалия период от време от съставянето на акта /над една година/ обективно е невъзможно такъв запис да се приложи по делото. Процесуално недопустимо е съдът да цени свидетелски показания относно съдържанието на веществено доказателство, което не е било приобщено към съвкупния доказателствен материал.
От правна страна:
Обжалваното Наказателно постановление
е от категорията на обжалваемите административни
актове. Жалба е депозирана в преклузивния процесуален
срок и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което се явява процесуално
допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.
63, ал. 1 от ЗАНН съдът е длъжен да провери законосъобразността на
обжалваното наказателно постановление, като в този смисъл извърши проверка за
спазването на материалния и процесуалния закон, без да е обвързан от
основанията, изложени в жалбата – арг. от чл.
314, ал. 1 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН.
Съдът служебно установи, че актът за
установяване на администативно нарушение и
наказателното постановление са изготвени от компетентни за това длъжностни
лица. Според т. 1. 3 от заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. лицата, заемащи
длъжност младши „Полицейски инспектор –пътен контрол” са овластени
да съставят актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП.
Съгласно т. 2. 11. от същата заповед началниците групи в ОПП при ОДМВР са
компетентни да издават наказателни постановления за нарушения на ЗДвП.
Спазени са всички давностни
срокове, визирани в чл. 34 от ЗАНН. Административнонаказателното
производство е образувано със съставянето на акта за установяване на
административно нарушение в предвидения от чл. 34 от ЗАНН тримесечен срок от
откриване на нарушителя, респективно едногодишен срок от извършване на нарушението.
От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в
шестмесечен срок от съставяне на акта.
При съставяне на АУАН обаче не са
разпитани свидетели - очевидци, каквото е изискването на чл. 40, ал. 1 ЗАНН, не
е изяснена фактическата обстановка, актът е съставен от неочевидец и свидетел
по акта, също неочевидец, макар да е отразено, че е присъствал при установяване
на нарушението. Безспорно, следва да се отбележи, че в случая е имало свидетели
очевидци, присъствали при установяване на нарушението. Това са били лицата,
които да се намирали в бензиностанцията, но нито са били установени, респ. не
са правени усилия от дл. лица да издирят и установят относимите факти към констатираното деяние по чл. 174, ал. 3
от ЗДвП. В конкретния случай не става ясно защо актосъставителят
не е посочил свидетелите очевидци на извършеното според наказващия орган
нарушение, за да прецени съдът доколко е приложима хипотезата на чл. 40, ал. 3
от ЗАНН. Съгласно последната, при липса на свидетели, присъствали при
извършването или установяването на нарушението или при невъзможност да се
състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други
свидетели, като това изрично се отбелязва в него. Настоящият съдебен състав
счита, че в конкретния случай тази императивна разпоредба не е изпълнена, тъй
като при съставянето на акта е отбелязан, че присъства само един свидетел по
установяване на нарушението.
На второ място, АНО формира тезата си
за авторството, и върху самопризнанието на жалбоподателя пред полицейските
служители. Този съдебен състав е категоричен, че в случая самопризнанието на
жалбоподателя не е извън процесуален факт. За правния характер на изявленията
му не е от решаващо значение обстоятелството, че той не е имал процесуално качество,
придобито с формален АУАН. По същество извършените от полицейските служители
действия са първите уличаващи действия, т. е. функционално са били обвързани с
началото на административно наказателното производство. Извън процесуален
характер имат само тези изявления, които са били направени поради естествения
ход на събитията и не са били свързани по никакъв начин с нуждите на процеса.
След като изявлението на жалбоподателя не е случайно и независимо от дейността
по разследване на нарушение, за да не се допусне заобикаляне на задължителния
процесуален ред за събиране на обяснения и осигуряване на правото на адвокатска
защита, следва да има ясни индикации, че полицейските служители са разяснили на
жалбоподателя, че всичко казано от него може да бъде използвано за
злепоставянето му в наказателноправен смисъл – за
събиране на доказателства за противоправно поведение
и вина, както и че има право на адвокатска помощ. Това се изисква, за да му
бъде осигурен справедлив процес по смисъла на чл. 6 ЕКПЧ. В настоящия случай,
макар събирането на изявленията на жалбоподателя да е било опосредено
чрез преразказ от свидетели, това изобщо не променя характера на императивното
изискване подобни признания да не могат да обосновават наказание. Поради
изтъкнатите съображения съдебният състав намира, че направените в посочената
обстановка изявления на жалбоподателя нямат никаква доказателствена
стойност.
Освен изложеното съдът мотивира и
извод за неправилно приложение на материалния закон, доколкото и така вмененото
административно обвинение се явява недоказано.
Административно
наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл.
174, ал. 3 от ЗДвП като на това основание са му наложени наказания
"глоба" в размер на 2000,00 /две хиляди/ лева и "Лишаване от
право да управлява МПС" за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца.
На практика по делото не е категорично
доказано, че жалбоподателят е управлявал автомобила преди извършването на
проверката от полицейските служители, за да се приеме, че той е имал качеството
на "водач" и съответно да се приеме, че като такъв е извършил
нарушенията на ЗДвП. Извършването на проверка от тяхна страна и отказът за
извършването на такава с техническо средство, би било нарушение ако
проверяваното лице е "водач на МПС". Според разпоредбата на чл. 174,
ал.3 от ЗДвП се наказва само отказът на водач на моторно превозно средство, а
не на всяко друго лице. А според разпоредбата на § 6, т.25 от ДР на ЗДвП
"Водач" е лице, което управлява пътно превозно средство.
В конкретния случай не се доказа по
несъмнен начин, че към момента на извършване на проверката, както и преди това жалбоподателят
да е имал качеството на "водач" на МПС, тъй като не се доказва да е
управлявал МПС, за да може да бъде субект на такова нарушение по чл. 174, ал.3
от ЗДвП и съответно отказът да му бъде извършена проверка за установяване
употребата на алкохол, да се приеме за нарушение. Такава проверка се извършва
за установяване спазването на ЗДвП и за преустановяване на извършваните
нарушения и за превенция на водачите на МПС, но не и на всяко лице, за което би
могло да се предполага, че е управлявало автомобил в един минал момент.
Пешеходците или пътниците в конкретно МПС по принцип нямат задължението да не
са употребили алкохол, в качеството си на пешеходци или пътници.
Следователно,
необходимата материално правна предпоставка за прилагане на тази норма от
закона, е установяване по надлежен ред управление на МПС и отказ на водача да
му бъде извършена описаната проверка. Безспорно изискване е проверяваното лице
да има качеството на водач на МПС, да управлява МПС. От доказателствата по
делото не е установено по категоричен начин, че жалбоподателят е бил
"водач" на МПС по смисъла на §6, т.25 от ДР на ЗДвП към момента на
проверката, а и преди това, т.е. не е доказано, че той е извършил вмененото му
деяние и е осъществил състава на чл. 174, ал.3 от ЗДвП, като водач на МПС, тъй
като доказателствата за тези обстоятелства са противоречиви, макар и на него да
му е била извършена проверка.
Относно разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3
от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година, в съдебните производства по ал. 1 страните
имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс (АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя
действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение.
Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат
правилата на ГПК. В случая е представен Договор за правна защита и съдействие,
видно от които е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 1000
лв., като от страна на АНО не е
отправено възражение за прекомерност на адв.
възнаграждение.
Ето защо и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд-Ботевград, въззивен състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ №
20-0246-001230/26.11.2020 г., издадено от ****- Началник група към ОДМВР София,
РУ-Ботевград, упълномощен със заповед № 8121з-515/14.05.2019г. на МВР, с което
на Т.Т.Ц., ЕГН **********
за това, че на 16.08.2020г., около
00.30 часа, в гр. Ботевград, на ул.”****” № 17, бензиностанция „Лукойл“ като
водач на лек автомобил “Тойота Корола ”, с рег. № СО **** СХ, собственост на ****В.Л., ЕГН **********, при
проверка, водачът отказва да бъде изпробван за употреба на алкохол с алкотест „Дрегер”, модел 7510, с
фабричен № ARDM 0177. На водача е издаден талон за мед. изследване № 084504 и
връчени 7-седем броя стикери, като не е изпълнил предписание за изследване с доказ. анализатор и за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрация на алкохол в кръвта му, с което нарушил чл.174, ал.3 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.174 ал.3 пред.1 от ЗДвП му е наложено
наказание – „глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 24 /двадесет и четири/ месеца.
ОСЪЖДА "ОБЛАСТНА
ДИРЕКЦИЯ" на МВР –гр. София ДА ЗАПЛАТИ на Т.Т.Ц., ЕГН ********** сумата в размер на 1000, 00 лв., разноски по АНД № 537/2020 г. по описа на РС Ботевград, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва по реда
на АПК пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :