№ 2361
гр. София, 21.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110201391 по описа за 2023
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
С Наказателно постановление № 22-4332-023426/17.11.2022 г.,
издадено от Началник-група в ОПП, СДВР, на Ц. И. Д., ЕГН **********, на
основание чл. 175 ал. 3 пр. 1 ЗДвП е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 200, 00 /двеста/ лева и “лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 6 /шест/ месеца за нарушение на чл. 140 ал. 1 ЗДвП.
Недоволна от наказателното постановление е останала
жалбоподателката Ц. Д., която го атакува с въззивна жалба с искане за
отмяната му по съображения, че нарушението е малозначително.
В съдебно заседание жалбоподателката Ц. Д., редовно уведомена, не се
явява. Представлява се от адв. М. П. от САК, който пледира за отмяна на
наказателното постановление по съображения, че се касае за маловажно
нарушение поради това, че жалбоподателката е управлявала автомобила
няколко дни след прекратяване на регистрацията му и не са настъпили вредни
последици.
Наказващият орган - Началник-група в ОПП, СДВР, редовно призован,
не изпраща представител и не изразява становище по основателността на
жалбата.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена срещу подлежащ на
обжалване акт по чл. 58д т.1 ЗАНН и от наказаното физическо лице. Не бяха
1
представени доказателства за датата на връчване на наказателното
постановление, поради което съдът приема, че жалбата е подадена в срока по
чл. 59 ал. 2 ЗАНН.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното
наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл.
84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателката Ц. И. Д. е правоспособен водач на МПС с
категории "В" и "АМ", като на 03.04.2017 г. от СДВР й било издадено
СУМПС № *********, валидно до 03.04.2027 г.
На 21.03.2022 г. чрез договор за покупко - продажба с нотариална
заверка на подписите № 3102 на нотариус с рег. № 42 в регистъра на НК
жалбоподателката Д. придобила собствеността на лек автомобил марка
"БМВ", модел "Х 3 3.0 Д" с рег. № ххххххххх За сключения договор за
покупко - продажба била изпратена служебно информация от нотариуса,
изповядал сделката, към информационната система на МВР. В двумесечен
срок от придобиване на автомобила жалбоподателката Д. не изпълнила
задължението си да го регистрира и на 23.05.2022 г. в 18:31 часа
регистрацията на моторното превозно средство била прекратена.
На 30.05.2022 г. около 01:50 часа жалбоподателката Ц. Д. управлявала
собствения си лек автомобил марка "БМВ", модел "Х 3 3.0 Д" с рег. №
хххххххххна територията на град София по бул. "Цар Борис III" с посока на
движение от бул. "Овча купел" към бул. "Александър Пушкин" и срещу
номер 197 била спряна за проверка от служители на ОПП – СДВР – свидетеля
Г. Б. Д., заемащ длъжност „младши автоконтрольор", и Мартин Добрев.
Служителите на отдел "Пътна полиция" при СДВР извършили проверка в
информационната система на МВР и след справка с дежурната част
установили, че управляваното от жалбоподателката Ц. Д. МПС е със
служебно прекратена регистрация по чл. 143 ал. 15 ЗДвП. Свидетелят Г. Д.
съставил АУАН серия „GA“ № 400089 от 30.05.2022 г., с който повдигнал
против жалбоподателката административнонаказателно обвинение за
нарушение на чл. 140 ал. 1 ЗДвП и на чл. 100 ал. 1 т. 1 ЗДвП - затова, че
жалбоподателката не носи контролен талон към СУМПС. Актът бил съставен
в присъствието на един свидетел – Мартин Добрев и на жалбоподателката,
която посочила в акта, че има възражения, но такива не били направени в
срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН.
2
На 02.06.2022 г. регистрацията на автомобила била възстановена.
Поради данни за извършено престъпление по чл. 345 ал. 2 НК
материалите по административнонаказателната преписка били изпратени на
СРП. С постановление от 01.11.2022 г. прокурор при СРП отказал да образува
досъдебно производство по съображения за субективна несъставомерност на
деянието като престъпление по чл. 345 ал. 2 НК и материалите били
изпратено в ОПП - СДВР за преценка за реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателката за
осъществено административно нарушение по чл. 140 ал. 1 ЗДвП.
На 17.11.2022 г. Г. Б.а - началник на 01 група "Административно -
наказателна дейност" в 03 сектор "Административно обслужване" към ОПП,
СДВР, издала обжалваното наказателно постановление № 22-4332-
023426/17.11.2022 г., с което на основание чл. 175 ал. 3 пр. 1 ЗДвП наложила
на жалбоподателката Ц. И. Д., ЕГН **********, административно наказание
"глоба" в размер на 200, 00 /двеста/ лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца за нарушение на чл. 140 ал. 1 ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните доказателства и доказателствени средства: гласни -
показанията на свидетеля Г. Д., както и писмените доказателства, приобщени
по реда на чл. 283 НПК: справка - картон на водача, заповед № 513з-
2563/22.04.2015 г. на директора на СДВР, заповед № 8121к-13180/23.10.2019
г. на Министъра на вътрешните работи, акт за встъпване в длъжност от
29.10.2019 г., заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на
вътрешните работи, наказателно постановление № 22-4332-023426/17.11.2022
г., АУАН серия „GA“ № 400089 от 30.05.2022 г., постановление от 01.11.2022
г. по пр. пр. № 42801/2022 г. по описа на СРП, отговор от СДВР рег. №
433200-25654/07.03.2023 г., ведно със справка АИС - КАТ "Регистрация" за
история на регистрация на лек автомобил с рег. № ххххххххх материалите по
пр. пр. № 42801/2022 г. по описа на СРП.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Г. Д., които са
последователни, логични и кореспондират на писмените доказателства. При
изграждане на фактическите си изводи съдът се довери и на писмените
доказателства, които също оцени като еднопосочни, непротиворечиви и
съответни на гласните доказателствени средства.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
3
до следните правни изводи:
Обжалваното НП е издадено на основание чл. 36 ал. 2 ЗАНН въз
основа на постановление за отказ да се образува досъдебно производство. В
тази хипотеза административнонаказателното производство се образува без
съставяне на АУАН, поради което съдът не дължи да изследва спазването на
процесуалните правила при съставяне на АУАН. В случая не намират
приложение и сроковете по чл. 34 ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
Наказателното постановление е издадено от орган, който разполага с
материална и териториална компетентност. Със заповед №
8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи началника на
група "Административнонаказателна дейност" в СДВР, ОПП, е оправомощен
да издава наказателни постановления за нарушения по ЗДвП /т.3.10 от
заповедта/. От представените заповед № 8121К-13180/23.10.2019 г., издадена
от Министъра на вътрешните работи, и акт за встъпване в длъжност от
29.10.2019 г. се установява, че издалата наказателното постановление Г. Б.а
заема длъжност началник на 01 група "Административно - наказателна
дейност" на 03 сектор "Административно обслужване" към ОПП - СДВР,
поради което и е оправомощена да издава наказателни постановления за
нарушения по ЗДвП.
Наказателното постановление има съдържанието по чл. 57 ал. 1 ЗАНН,
като в НП са описани всички елементи от състава на нарушението, описани
са обстоятелствата по извършването му и е посочена нарушената разпоредба.
От събраните доказателства и доказателствени средства се установява
и че жалбоподателката Ц. Д. е осъществила от обективна и субективна страна
състава на нарушението по чл. 140 ал. 1 ЗДвП. Съгласно цитираната
разпоредба по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само
пътни превозни средства, които са регистрирани. От отговор от СДВР рег. №
433200-25654/07.03.2023 г., ведно със справка АИС - КАТ "Регистрация" за
история на регистрация на лек автомобил с рег. № ххххххххх се установява,
че на 23.05.2022 г. служебно е била прекратена регистрацията на собствения
на жалбоподателката лек автомобил марка "БМВ", модел "Х 3 3.0 Д" с рег. №
хххххххххна основание чл. 143 ал. 15 ЗДвП, след като към информационната
система на СДВР е било подадено уведомление за договор за продажба от
21.03.2022 г. и в двумесечен срок от тази дата жалбоподателката като
4
приобретател на автомобила не е изпълнила задължението си да го
регистрира. Разпоредбата на чл. 143 ал. 15 ЗДвП предвижда, че в случай, че
собственик не изпълни задължението си в двумесечен срок от придобиването
да регистрира пътното превозно средство, регистрацията му се прекратява
служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система.
Предвид горното към 01:50 часа на 30.05.2022 г., когато жалбоподателката Д.
е управлявала автомобила в град София, срещу № 197 по бул. "Цар Борис III"
с посока на движение от бул. "Овча купел" към бул. "Александър Пушкин",
същият не е бил регистриран /бил е с прекратена регистрация/ и като го е
управлявала по пътищата, отворени за обществено ползване,
жалбоподателката Д. е осъществила от обективна страна състава на
нарушението по чл. 140 ал. 1 ЗДвП.
Съдът намира, че жалбоподателката Ц. Д. е осъществила състава на
административното нарушение по чл. 140 ал. 1 ЗДвП и от субективна страна.
Съгласно чл. 6 ЗАНН, за да бъде едно деяние административно нарушение, то
следва да е извършено виновно. Съгласно чл. 7 ал. 1 ЗАНН деянието, обявено
за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено
или непредпазливо. Непредпазливите деяния не се наказват само в изрично
предвидените случаи /чл. 7 ал. 2 ЗАНН/. В случая жалбоподателката е
осъществила нарушението при форма на вината непредпазливост - същата,
като правоспособен водач и собственик на МПС, е могла и е била длъжна да
предвиди, че като не изпълни задължението си да регистрира придобитото от
нея МПС в двумесечен срок от придобиването му, с изтичането на този срок,
регистрацията на МПС ще бъде прекратена.
В конкретния случай обстоятелството, че жалбоподателката не е била
нарочно уведомена за прекратяване на регистрацията на МПС и че
автомобилът е бил с поставени регистрационни табели, не сочи на липса на
субективна съставомерност на нарушението. Уредбата на служебното
прекратяване на регистрацията на МПС поради неизпълнение на
задължението на новия собственик да регистрира автомобила в двумесечен
срок от придобиването му се съдържа в чл. 143 ал. 15 ЗДвП и чл. 18б ал. 1 т.
10 от Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
5
пътни превозни средства /Наредба № I-45 от 24 март 2000 г./. По аргумент от
разпоредбата на чл. 18б ал. 2 от Наредба № I-45 от 24 март 2000 г., когато
регистрацията на МПС се прекратява на основание чл. 18б ал. 1 т. 10 от
Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. уведомяване на собственика на автомобила
не се дължи /за разлика например от хипотезата, когато регистрацията се
прекратява след уведомление от Гаранционния фонд за липса на сключен
договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност"/. Доколкото
в случаите, когато регистрацията на МПС се прекратява поради неизпълнение
на задължението на новия собственик да го регистрира в двумесечен срок,
уведомление от контролните органи не се дължи, то незнанието на
обстоятелството, че регистрацията на автомобила е прекратена се дължи на
небрежност, в който случай не се касае за фактическа грешка съгласно чл. 14
ал. 2 НК. В подкрепа на горните изводи се явяват и мотивите на
Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. на ВАС – ОСС от НК на
ВКС и I и II колегии на ВАС по тълкувателно дело № 3/2022 г., където
предмет на разглеждане е субективната съставомерност на нарушението,
когато регистрацията на МПС е била служебна прекратена, но на основание
чл. 143 ал. 10 ЗДвП. В горепосоченото тълкувателно решение е прието, че
доколкото в този случай се дължи нарочно уведомяване на собственика за
факта на прекратената регистрация, при липса на такова уведомление и ако не
се установи, че собственикът е узнал по друг начин за прекратената
регистрация, нарушението е несъставомерно от субективна страна,
включително и при форма на вината непредпазливост, тъй като незнанието на
факта на прекратената регистрация като фактическо обстоятелство от състава
на нарушението, се дължи не на непредпазливост, а се явява резултат на
неизпълнено задължение по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП за уведомяване на
собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената
регистрация на автомобила. Тъй като обаче в случаите когато регистрацията
се прекратява на основание чл. 143 ал. 15 ЗДвП не се предвижда нарочно
уведомяване на собственика за прекратяване на регистрацията, в случая
незнанието на фактическо обстоятелство от състава на нарушението - факта
на прекратената регистрация, се дължи на проявена от жалбоподателката
небрежност, тъй като същата е била длъжна и е могла да предвиди, че като не
изпълни задължението си да регистрира придобитото от нея МПС в
двумесечен срок от придобиването му, регистрацията му ще бъде прекратена.
6
Същевременно липсва разпоредба, предвиждаща, че в случаите, когато
нарушението по чл. 140 ал. 1 ЗДвП е осъществено при непредпазлива форма
на вината, то не се наказва. Предвид наведени от жалбоподателката в хода на
производство възражения, че същата не е знаела за законовия срок за
регистрация на МПС, следва да се посочи, че незнанието на закона не е
обстоятелство, изключващо административнонаказателната отговорност.
Ето защо съдът намира, че жалбоподателката Ц. Д. е осъществила
както от обективна, така и от субективна страна състава на нарушението по
чл. 140 ал. 1 ЗДвП и правилно е ангажирана административнонаказателната й
отговорност.
В случая не може да намери приложение разпоредбата на чл. 28
ЗАНН, тъй като съгласно чл. 189з ЗДвП /в сила от 23.12.2021 г./ за
нарушенията по ЗДвП същата не се прилага.
Съгласно чл. 175 ал. 3 ЗДвП водач, който управлява МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред, се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500
лв. Наказващият орган е определил наказанията "глоба" и лишаване от
правоуправление в минималните размери по чл. 175 ал. 3 ЗДвП. Съгласно чл.
27 ал. 5 ЗАНН същите не могат да бъдат намалявани, поради което излагането
на съображения досежно индивидуализацията на наложените на
жалбоподателката административни наказания не се налага.
По изложените съображения съдът намери, че жалбата е
неоснователна и наказателното постановление следва да се потвърди.
Наказващият орган не претендира разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т. 5 вр. ал. 9 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-4332-
023426/17.11.2022 г., издадено от Началник-група в ОПП, СДВР, с което на Ц.
И. Д., ЕГН **********, на основание чл. 175 ал. 3 пр. 1 ЗДвП е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 200, 00 /двеста/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца за
нарушение на чл. 140 ал. 1 ЗДвП.
7
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София - град на основанията, предвидени в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8