Р
Е Ш Е Н И Е
№
260496
гр. П., 28.04.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, Х-ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено на двадесет и първи април, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
при участието на
секретаря Божура Антонова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 166 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по
делото е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация –П.“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. П., кв. „Мошино“, ТЕЦ
„Република“, чрез пълномощника си юрк.
Максимова, срещу ответниците – И.Е.Г.,
с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: *** и Р.С.Г., с ЕГН: **********,
с постоянен и настоящ адрес: ***, че дължат сумата в
размер на
заплатят РАЗДЕЛНО както следва: ответниците в качеството им на съсобственици
на процесния имот .дължат сумата в размер на 471,80 лв. / четиристотин
седемдесет и един лева и 80 ст./ която следва да заплатят РАЗДЕЛНО всеки
съответната си идеалната си част, представляваща стойността за доставена,
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в град П. ,
ул. „Б.“, бл.32, вх. А, ап. 14, от които главница в размер на 403,59 лв., за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., включително, законна лихва за забава
на месечните плащания в размер на 68,21 лв. за периода от 10.07.2018 г. до
17.09.2020 г., както и законната лихва върху главницата от 403,59 лв; считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ, до окончателното
изплащане на сумата.
И.Е.Г., в качеството му на
съсобственик на процесния имот, следва да заплати сумата в размер на 235,90
лв., представляваща 1/2 ид. част от общият дълг, от които главница в размер на
201.80 лв. за периода 01.05.2018 г.
до 30.04.2019 г. законна лихва за забава
на месечните плащания в размер на
34.11 лв. за периода 10.07.2018 г.
до 17.09.2020 г., както и законната
лихва върху главницата от 201,80 лв;
считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на ЗИПЗ, до окончателното изплащане на сумата.
Р.С.Г. в качеството й на
съсобственик на процесния имот, следва да заплати сумата в размер на 235,90
лв., представляваща 1/2 ид. част от общият дълг, от които главница в размер на
201.80 лв. за периода 01.05.2018 г.
до 30.04.2019 г. законна лихва за забава
на месечните плащания в размер на
34.11 лв. за периода 10.07.2018 г.
до 17.09.2020 г., както и законната
лихва върху главницата от 201,80 лв;
считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на ЗИПЗ, до окончателното изплащане на сумата.
Вземането произтича от следните
обстоятелства: неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2019г., включително, за
топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул.Б.Г.**
В
исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно
правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган /КЕВР/ общи
условия, Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се
намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е
изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо
водоснабдяване. Посочена е релевантната нормативна база.
С исковата молба са представени извлечение от сметка
към дата 17.09.2020 г. и заверено копие от вестник “СъП.” бр. 82 от 29.04.2008
г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди.
Направено е исканеза назначаване по делото на съдебно-икономическа и
съдебно-технически експертизи, с въпроси, поставени в исковата молба.
Представени са и писмени доказателства към исковата молба.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил
отговор от Р.Г., като това обсоятелство е посочено в доклада, но видно
от докладна записка на деловодителя на състав, то в срок е постъпил отговор и
от тази ответница, но същият е пропуснато да бъде регистиран, като това е
станало впоследствие, като отговорът, депозиран от лицето е с идентично
съдържание и възражения на този, депозиран от другия ответник по делото.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор
от И.Е.Г. с Оспорва
твърдението, ч между топлофикационното дружество от една страна и и титуляра на
партида от друга страна е налице облагационна връзка относно продажбата и покупката на топлинна
енергия". В настоящият случай не било налице договорно правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника. Посочено е, че отделно от това следва да се отбележи , че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ.
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие
се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна
енергия от “Топлофикация П." ЕАД на потребители за битови нужди, които се
изготвят от дружеството и се одобряват от Държавната комисия за енергийно
регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в сила в едномесечен срок след
публикуването им в един централен и един местен ежедневник. Възможността за
потребителите да заявят несъгласие с ОУ и свързаното с това право за предлагане
на специални условия, различни от публикуваните ОУ, съответно възможността за
снабдителя на топлинна енергия да приеме специалните условия, което се отразява
в допълнителни писмени споразумения, се реализират в рамките на 30 дневен срок.
но след влизане в сила на ОУ. Независимо от твърденията на ищеца за влизане в
сила на общите условия, в 30-дневен срок след публикуването им. този факт не
може да се приеме за общоизвестен по смисъла на чл. 155 ГПК и съответно за
неподлежащ на доказване. Твърди, че приложените
по делото от страна на ищеца ОУ не са разгласени по изрично визирания в Закона
за енергетика ред - в един централен и един местен ежедневник /съответно не са
публикувани в два вестника/, тоест същи ге не са влезли в сила. 3Не на последно
място, сочи,
че в дължимата сума за топлинна енергия /главница/ са
включени и суми за „вноска за дялово разпределение” без същите да са дължими и
заявени като самостоятелен иск, съответно не са предмет и на заповедното
производство.
Оспорва и представеното по делото извлечение от сметка за аб.№ **. Излага
множество правни доводи. Отправя следните доказателствени искания: Моли на
основание чл.183 от ГПК съдът да задължи
ищеца да представи оригинал на приложения като доказателство по делото бр.
82/29.04.2008г. на вестник „СъП.”, като при непредставяне в указан от Вас
срок моля да изключите копието от доказателствения материал.Така също и да бъде
представен оригинала на публикувани общи условия в централен ежедневник. На
основание чл. 190, ал. 1 от ГПК моли
съда да задължи ищеца да представи;
а) протокол за първоначален монтаж на
топломера в абонатната станция на адрес: гр. П., ул.”**”, бл. 32 (в оригинал);
б) свидетелства удостоверяващи първоначална и
на следващи проверки на топломера и сертификация. издадени за процесния период
(в оригинал);
в) месечните отчетни документи на
„Топлофикация П.” ЕАД (в оригинал), в които да е посочен технологичния разход
на топлинна енергия в абонатната станция, който се приспада от измереното
показание на топломера и е за сметка на топлопреносното предприятие.
г) Прогокол от Рашение на Общото събрание на
етажните собственици за процесния имот
д) Договор между топлопреносното предприятие и
лицето по чл.139 б от ЗЕ извършващо услугата дялово разпределение на горепосоченият
адрес
е) Издадените от топлопреносното предприятие
данъчни фактури за процесният период за аб.№ .№ **
ж) Издадените от тоилопреносното предприятие
данъчни дебитни процесният период за аб.№ **. Претендира разноски, прави
възражение относно разноските на другата страна.
В
съдебно заседание, ищеца, чрез процесуалния му представител, депозира молба по
същество и поддържа исковете така, както
са предявени с исковата молба и пледира за уважаването им, предвид доказването
им по основание и размер. Ответниците не се представялват.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По
допустимостта:
За
сумите по предявените обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
с № 260448 / 2.11.2020 хг. по ч. гр. д.
№ 0** по описа на съда за 2020 година, на Пернишки районен съд. Същата е връчена
на длъжниците (ответници по настоящото дело), при което, в срока по чл. 414 ГПК, същите са оспорили вземанията, депозирайки
писмени възражения. Последното, от своя страна, е обосноваващо за предявените понастоящем
установителни искове, в синхрон с обстоятелството, че настоящата искова молба е
депозирана в предоставения от чл. 415 ГПК едномесечен срок. Тези обстоятелства
сочат на допустимост на предявените искови претенции, респ. съдът дължи
произнасяне по тях.
По основателността:
Предявени са обективно кумулативно
съединени положителни установителни исковее от “Топлофикация П.” АД, с
ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр. П., жк. „Мошино“, ТЕЦ
“Република”, с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът “Топлофикация-П.”ЕАД, освен
производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно
легалната дефиниция на §1 т.44 ДР към ЗЕ,
поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129
ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата
на чл.130 от същия закон.
При осъществяването на дейността си по
централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал.
1 от ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г.), която предвижда, че продажбата на топлинна
енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в
сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно
облигационната връзка възниква ex lege,
по силата на закона, от момента, в който
за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови
нужди”. Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ, според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби
е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за
битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на
облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.
За
да проведе успешно доказване на предявените си искови претенции, ищецът следва
да докаже най-напред при условията на главно и пълно доказване, че между него и
ответниците е налице облигационна връзка, респ. качеството на собственик или
ползвател на ответниците по отношение на процесния недвижим имот. От приетите
по делото писмени доказателства и в частност: заверено копие на Договор за
продажба на държавен недвижим имот по Наредбата за държавните имоти от
07.10.1994г. се установява, че ответникът И.Е.Г. е закупил процесния недвижим
имот на посочената дата. От приетата като доказателство по делото справка от
Община П. с изх. № 19/ГРС-7689 от 12.11.2019г. се установява, че ответниците И.Е.Г.
и Р.С.Г. са сключили граждански брак на 11.11.1973г., респ. същите се явяват
съсобственици на по ½ идеална част от правото на собственост върху
процесния недвижим имот. С оглед това обстоятелство, съдът намира, че ответниците,
като съсобственици на процесния имот, се явяват клиенти на топлинна енергия,
като облигационната връзка между тях и
ищеца е възникнала ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице
възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”, в случая – от
момента на придобиване на правото на собственост върху недвижимия имот.
За
да обоснове основателност на исковите си претенции, обаче, ищецът следва да
докаже исковете си и по размер.
В
сгради - етажна собственост, разпределението на топлинната енергия се извършва
по системата за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда
- етажна собственост, е определена от закона като разлика между общото
количество топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна
енергия за гореща вода. От своя страна топлинната енергия за отопление се
разделя на топлинна енергия за отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена
от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на общите части (чл.
142, ал. 1 и 2 ЗЕ), като последните два вида топлинна енергия съгласно чл. 143,
ал. 3 ЗЕ се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия
обем на отделните имоти по проект. Според чл. 153 ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по
чл. 140, ал.1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.
36, ал. 3.
От
изложеното е видно, че договорът между страните по делото е специфичен такъв,
който възниква по силата на закона и чието съдържание се определя от закона и
общите условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското право
е силно ограничено. Топлофикационните дружества имат не привилегията, а
задължението да доставят топлинна енергия на всички потребители, без каквато и
да е възможност да избират своите контрагенти, което е характерно при свободата
на договаряне. Цената, по която предлагат топлоснабдителните услуги се регулира
административно от ДКЕВР и не може да бъде свободно договорена от доставчиците.
Закона за енергетиката не предвижда друга система за разпределение на топлинна
енергия между потребителите в сгради - етажна собственост, освен системата за
дялово разпределение. При тази система потреблението на топлинна енергия е
строго индивидуално за всеки отделен потребител, независимо от обема на
жилището и се отчита от монтираните в имота уреди за дялово разпределение.
Топлинната енергия за отопление на отделните имоти в сградата се разпределя въз
основа на дяловите единици, определени по индивидуалните разпределители,
монтирани на отоплителните тела. За разлика от топломера, измерващ във
физически мерни единици, разпределителите отчитат бездименсионна величина (брой
деления), която е реципрочна на потребената енергия от отоплителното тяло. След
отчета на показанията на всички индивидуални разпределители, монтирани в СЕС се
вижда енергийната равностойност на една дялова единица (посочва се в
изравнителните сметки). Произведението на отчетените деления във всеки отделен
имот с енергийната равностойност на дяловата единица определя реалната
консумация на топлинна енергия в имота, която се остойностява по действащата за
периода на изравнение цена на топлинната енергия. При тази система от значение
за размера на сумите, дължими за топлинна енергия са индивидуалното реално
потребление, което от своя страна зависи в голяма степен от характеристиките на
отоплявания имот като изложение, местоположение (етаж, разположение сред
останалите имоти), наличие на изолация и др. подобни.
Съгласно
чл.26, ал.1 от Общите условия продавачът изпраща писмени уведомления на
купувачите за определените от него месечни дължими суми за топлинна енергия със
съдържание, определено в същата разпоредба, като съгласно чл.27 ал.4 от същите
Общи условия едва след плащане на дължимите суми продавачът издава документ-
квитанция. Ищцовото дружество ежемесечно изготвя квитанции с подробни данни за
начисляване на суми за топлинна енергия по компоненти:за отопление на имот,
сградна инсталация, общи части, топла вода, такса мощност, сума за дялово
разпределение и т.н., като потребителят получава квитанцията след заплащане на
сумата. Счетоводството се основава на изготвените квитанции, а потребителите
получават разписка с идентично
съдържание за дължимите суми ежемесечно.
В
текста на чл. 34 ал. 1 от Общите условия е регламентирано, че купувачите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се
заплащат също в такъв тридесетдневен
срок.
От
изслушаната, неоспорена и приета по делото съдебно-техническа експертиза, която
съдът кредитира изцяло, се установява, че за исковия период редовно и
ежемесечно е доставяна топлинна енергия в СЕС от страна на ищеца. Установява
се, че количеството на топлинната енергия за СЕС е определено правилно,
съгласно методиката. Изпълнено е изискването на наредбата за разпределение на
нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в
СЕС. Доказва се, че начислените суми са коректни и пресметнати, съгласно
методологията, утвърдена от действащата нормативна уредба през процесуалния
период. Вещото лице е констатирало, че изравнителните сметки за изготвяни
ежегодно, след проведени отчети за потреблението на топлинна енергия в СЕС,
като преизчислените /изравнителни/ суми са отразени в индивидуалните сметки по
имоти. Същите са предавани на представител на СЕС в законоустановени срок, като
възражения и жалби срещу тях не са подавани.
От обсъдената по-горе експертиза се
установява и обстоятелството, че между ищцовото дружество и фирмата за дялово
разпределение е подписан договор, уреждащ взаимоотношенията между тях, чието
действие не е прекратено към исковия период.
От приетата като доказателство по делото
съдебно-икономическа експертиза, която съдът кредитира изцяло, се установява,
че задължението на ответниците към ищцовото дружество за доставена, ползвана,
но незаплатена топлинна енергия за процесния топлофициран имот, е съответна на
претенцията от исковата молба или за И.Е.Г., в качеството му на съсобственик на
процесния имот, ДЪЛЖИ на “Топлофикация- П.”АД, с ЕИК: ********* и със седалище
и адрес на управление: гр. П., ж.к. „Мошино“, ТЕЦ “Република” сумата в размер
на 235,90 лв., представляваща 1/2 ид. част от общият дълг, от които главница в
размер на 201.80 лв. за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. законналихва за забава
на месечните плащанияв размер на
34.11 лв. за периода 10.07.2018 г. до 17.09.2020 г., и другата ответница -
Р.С.Г.,
в качеството й на съсобственик на процесния имотДЪЛЖИ на “Топлофикация- П.”АД,
с ЕИК: ********* и със седалище и адрес на управление: гр. П., ж.к. „Мошино“,
ТЕЦ “Република” сумата от 235,90 лв., представляваща 1/2 ид. част от общият
дълг, от които главница в размер на 201.80 лв.
за периода 01.05.2018г. до 30.04.2019 г.
С
оглед горното, съдът намира, че исковете
са изцяло основателни и като такива следва да бъдат уважени.
Както беше изяснено по-горе, съгласно
чл. 34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също
в такъв тридесетдневен срок, а съгласно ал. 6 на същата разпоредба при
неизпълнение в срок на задължението за плащане купувачите заплащат на
доставчика обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на
забавата до окончателното изплащане на дължимите суми.
Съдът намира, че следва да се произнесе и по
направеното от ответника възражение, досежно вноската за дялово разпределение. Съдът
намира, че в случая се касае за стойност на услуга, която възниква като
следствие от и е пряко свързана с правоотношенията по доставката на ТЕ в сгради
в режим на етажна собственост, защото ЗЕ задължително предвижда нейното
извършване. Следователно и потребителите на топлинна енергия дължат нейната
цена (В т.см. Решение № 319/12.08.2019г. на ПОС, постановено по в.г.д. №
326/2019г. по описа на ПОС). С оглед тези аргументи, съдът намира възражението
на ответника за неоснователно.
По разноските:
Съгласно
Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГКТ, с решението по установителния иск,
съдът се произнася по дължимостта на разноските, както в заповедното, така и в
исковото производство.
Ищецът претендира направените по делото разноски,
като е бил представляван от юрисконсулт както в заповедното, така и в исковото
производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от Закона за
правната помощ вр. чл. 26 от Наредбата за правната помощ, съдът следва да
определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като
взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да
определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00лв. общо за заповедното и исковото производства,
от които: 150.00 лева – за исковото производство и 50.00 лева – за заповедното
производство.
С оглед гореизложеното съдът намира, че
ищецът е доказал разноски в общ размер на 500.00 лв, от които: 50.00 лв. за държавни
такси в двете производства (исково и заповедно), 150 лева – юрисконсултско
възнаграждение в исковото и заповедно производства, 300 лева за възнаграждения
на вещи лица в исковото производство. С
оглед изхода на делото, същите следва да му бъдат присъдени.
Предвид уважаването на предявените
установителни искове, ответниците нямат право на разноски.
С оглед гореизложеното, Пернишкият
районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО
по искове, предявени от “Топлофикация- П.”АД, с ЕИК:********* и със седалище и
адрес на управление: гр. П., ж.к. „Мошино“, ТЕЦ “Република” срещу И.Е.Г., с адрес: ***, че И.Е.Г., в качеството му на
съсобственик на процесния имот, ДЪЛЖИ
на “Топлофикация- П.”АД, с ЕИК: ********* и със седалище и адрес на управление:
гр. П., ж.к. „Мошино“, ТЕЦ “Република” сумата в размер на 235,90 лв.,
представляваща 1/2 ид. част от общият дълг, от които главница в размер на
201.80 лв. за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. законналихва за забава
на месечните плащанияв размер на
34.11 лв. за периода 10.07.2018 г. до 17.09.2020 г., както и законната лихва върху главницата от 201,80
лв;считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ-29.10.2020
г., до окончателното изплащане на сумата, за които суми по ч. гр. дело №**/ 2020
по описа на Районен съд – гр. П. е издадена
Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове,
предявени от “Топлофикация- П.”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на
управление: гр. П., ж.к. „Мошино“, ТЕЦ “Република” срещу Р.С.Г., с адрес: ***, че Р.С. Георгиевав качеството й
на съсобственик на процесния имотДЪЛЖИ
на “Топлофикация- П.”АД, с ЕИК: ********* и със седалище и адрес на управление:
гр. П., ж.к. „Мошино“, ТЕЦ “Република” сумата от 235,90 лв., представляваща 1/2
ид. част от общият дълг, от които главница в размер на 201.80 лв. за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. законналихва за забава на месечните плащания в размер на 34.11 лв.
за периода 10.07.2018 г. до 17.09.2020
г., както и законната лихва върху главницата от 201,80 лв; считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на ЗИПЗ- 29.10.2020 г, до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА И.Е.Г., с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ
на “Топлофикация- П.”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на
управление:гр.П., жк. Мошино, ТЕЦ “Република” сумата от 250 лв., представляваща ½ от направените по делото в
исковото и в заповедното производство.
ОСЪЖДА Р.С.Г., с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ
на “Топлофикация- П.”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на
управление:гр.П., жк. Мошино, ТЕЦ “Република” сумата от 250 лв., представляваща ½ от направените по делото в исковото и в
заповедното производство
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила, ч. гр. д. №** по
описа на съда за 2020 Г. по описа на
ПРС да бъде върнато на съответния съдебен състав, като към него се приложи и
препис от влязлото в сила решение по настоящото дело.
Вярно с
оригинала:С.Г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: