Определение по дело №64/2016 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Срещу Решение № 68/15.01.2015г., постановено по гр.д. №229/2014г. по описа на РС Сандански, е депозирана пред ОС Благоевград, въззивна жалба от Община С., представлявана от Кмета А. М. Т..

С въззивната жалба са навадени оплаквания за недопустимост и неправилност на обжалваното съдебно решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Жалбоподателят твърди, че първоинстанционния съд не се е произнесъл по възражението на Община С. за недопустимост на предявения иск, като така е допуснато съществено процесуално нарушение на съдопроизводствените правила. Оспорва се решението на РС Сандански и в частта му, в която съдът е признал правото на собственост на С...- „Л...” по давност, по отношение на имотите с идентификатор № *, с площ от 3 601кв.м. и имот с идентификатор № *, с площ от 4 280 кв.м., като се твърди, че в тази част съдът се е произнесъл свръх петитум, като е признал права по- големи от тези които са му поискани, поради което решението в тази му част е недопустимо. Направено е с въззивната жалба и оплакване за допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като с доклада си по чл. 146 ал. 2 от ГПК, съдът е указал на Община С., че върху тази страна в процеса е процесуалната тежест да докаже, че спорните имоти са земеделски земи. По реда на чл. 146 ал.2 от ГПК, съдът е указал на ответната община, че за това обстоятелство са посочени доказателства по делото. С решението си обаче съдът приема че не е доказано обстоятелството, че имотите са били отнети, като на това основание иска е бил уважен, а правото на собственост на Община С. върху имотите е било отречено. Оспорват се от представителят на общината жалбоподател като неправилни, правните изводи на първоинстанцинния съд, при оценката му на събраните доказателства, като е изведен и довод за необоснованост на обжалваното решение. Така в мотивите си към обжалваното решение, съдът е приел че спорните имоти попадат в имоти с номера * и * по картата на възстановената собственост/КВС/, като на практика е признато от съда че тези земи са земеделски по своя характер. Въпреки това обаче, при изводите си по същество, съдът е счел, че те не подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, тъй като не са изваждани от патримониума на Н... „С...”. Твърди се във въззивната жалба, че тези изводи на съда са неверни, тъй като касаят друг имот в регулацията на [населено място], който не е предмет на настоящото дело. На тази база по- късно съдът се е позовал за да приеме, че по отношение на процесните имоти не са били пречки и забрани да бъдат придобивани по давност за процесния период. В подкрепа на тезата на жалбоподателя- Община С., че процесните имоти са земеделски и подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, в жалбата се извеждат доводи, че от представените по делото решения- Решение № 286/05.12.2007г. по гр.д. № 351/2006г. по описа на РС Сандански и Решение № 655/04.01.2010г. на І г.о. на ВКС, постановено по гр.д. № 1658/2009г., предявения иск с правно основание чл. 11 ал. 2 от ЗСПЗЗ е отхвърлен като неоснователен, а не е прекратен от съда като недопустим, като разглеждането на това дело е индикция, че процесните имоти по настоящото дело са земеделски земи, като по този въпрос има произнесено съдебно решение и е налице сила на пресъдено нещо. Във въззивната жалба се сочи, че с Протоколно решение № 9/25.07.2008г. и одобряващата го Заповед № РД-10-118/25.07.2008г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие” [населено място], са определени земеделските земи по чл. 19 ал.1 от ЗСПЗЗ. Не е взето в този смисъл предвид и Удостоверение с изх. № 4/11.01.1993г. на Председателят на О.- С., според което в района на „Л...”, стрелбището и тенис кортовете, до тях има земеделска земя по смисъла на ЗСПЗЗ. Основното оплакване във въззивната жалба за това че е необоснован от събраните доказателства извода на съда, че въззиваемото С...- „Л...”, е придобило собствеността върху спорните имоти по давност и на основание чл. 79 ал.1 от ЗС, след като от разпита на свидетелите по делото не се установи сдружението да е осъществявало фактически власт върху спорните имоти, още повече с намерение да ги свои. Ето защо имотите не е могло да бъдат придобити по давност. С въззивната жалба се иска от състава на ОС Благоевград, ако счете че същото е недопустимо, да обезсили обжалваното Решение № 68/15.01.2015г., постановено по гр.д. №229/2014г. по описа на РС Сандански, алтернативно се поддържа искане на основание чл. 271 от ГПК, да отмени обжалваното съдебно решение като неправилно и незаконосъобразно, като постанови ново решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен, ведно с всички произтичащи от това правни последици.

С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

В предвидения по чл. 263 ал.1 ГПК двуседмичен срок, по делото е постъпил писмен отговор от адв. И. А. С., пълномощник и процесуален представител на С...- „Л...”, с който се иска от съда да остави без уважение въззивната жалба. Възразява се срещу доводите изведени с въззивната жалба, за недопустимост на предявения иск, тъй като предявяването на иск за защита на права пред гражданския съд, не може да бъде отказано или поставено в зависимост от административна процедура. Сочи се в отговора като допълнителен аргумент в тази посока последното изречение на чл. 45в ал. 9 от ППЗСПЗЗ, където е посочено, че административния ред за изключване на имотите от протокола по чл. 45в ал. 9, не се прилага при влязло в сила съдебно решение. С писмения отговор са изложени доводи, че както се установява от събраните по делото доказателства, спорните по делото имоти никога на се били земеделска земя и не са били предназначени за земеделско ползване. До средата на 90-те години същите са ползвани като стрелбище. Следователно като такива същите не могат да се реституират по реда на ЗСПЗЗ. В заключение с писмения отговор се иска от съда да остави въззивната жалба без уважение, като се потвърди обжалваното решение на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.267 във вр. с чл. 262 ГПК намира подадената въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес, срещу валиден съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване и последващ инстанционен съдебен контрол. Същата е редовна и отговаря на изискванията на закона за форма и съдържание. С въззивната жалба са направени оплаквания досежно правните изводи на първоинстанционния съд и във връзка с правилното приложение на материалния закон- за обосноваността на първоинстанционното решение от събраните по делото доказателства, относно неговата допустимост и правилност, като същите са по съществото на делото и съдът ще се произнесе по тях с въззивното си решение.

Писменият отговор на въззивната жалба е редовен, доколкото съдържа подробни доводи на насрещната страна срещу оплакванията на жалбоподателя с жалбата, като същият е с изискуемото се от закона съдържание, депозиран е в установения от закона срок и е депозиран от лице легитимимирано да депозира отговор по реда на чл. 263 ал.1 от ГПК.

В насроченото от въззивния съд открито съдебно заседание по делото, процесуалният пълномощник на Община С.- юристконсулт П., поддържа депозираната въззивна жалба, по съображенията и оплакванията изложени в нея, като моли съда да обезсили обжалваното съдебно решение като процесуално недопустимо или да го отмени като неправилно и вместо това да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен. Моли съда да присъди на общината жалбоподател, направените пред настоящата съдебна инстанция разноски, като на основание чл. 78 ал.5 от ГПК е направено от юристконсулт П., възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна за упълномощаването по делото на адв. И. С..

Адвокат С., като пълномощник на С...- „Л...”, поддържа отговора на възивната жалба и моли въззивния съд да остави жалбата на Община С. без уважение, като неоснователна.

В писмено становище по делото главният юристконсулт на Община С. и процесуален представител по делото- И. П., поддържа оплакването че обжалваното решение е недопустимо, като предявено по недопустим иск. Излагат се съображения, че в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ е установен специален административен ред, по който се определят имотите по чл. 19 ал.1 от ЗСПЗЗ и недопустимо спор за собственост за тези земи да се пререшава пообщия исков ред. Съгласно чл. 45в ал. 9 от ППЗСПЗЗ при откриване на закононарушения, на нови обстоятелства или на нови писмени доказателства от съществено значение, по искане на Министъра на земеделието и храните или на заинтересованите лица, отправено в срок от 1 година от откриването на новите обстоятелства или новите писмени доказателства, но не по- късно от 2 години от влизането в сила на Протокола по ал. 7, Директорът на областна дирекция „Земеделие” издава заповед за свикване на комисия по чл. 19 ал.2 от ЗСПЗЗ, за преразглеждане на приетото протоколно решение за определяне на земята по чл. 19 от ЗСПЗЗ.

Сочи се още в писменото становище на юристконсулт П., че от събраните доказателства безспорно се установява, че се касае за земеделски земи, които не са заявявани за реституиране в предвидените в закона срокове за това, поради което са записани като общински. Така Община С. се явява собственик на тези земи, след изпълнение на изискуемата по закон процедура по чл. 45в от ППЗСПЗЗ и положителното решение на комисията, назначена от Директора на областна дирекция „земеделие”. Поддържат се правни съображения, че е предвиден специален ред по ЗСПЗЗ за възстановяването на правото на собственост върху земеделски земи, който изключва възможността за заявяване на правото по реда на общото исково производство. Така с писменото становище отново се акцентира върху оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение от първоинстанционния съд, изведено с въззивната жалба, доколкото с обжалваното въззивно решение, е и в хода на процеса преди това, съдът не е обсъдил доводите по своевременно направеното от ответната страна/ Община С./, още с отговора на исковата молба доводи за недопустимост на предявения установителен иск за правото на собтвеност на процесните земеделски имоти.

С писменото си становище, процесуалният пълномощник на общината жалбоподател, поддържа оплакването и за допуснато от първоинстнационния съд друго съществено процесуално нарушение. Така са доклада си по делото, на основание чл. 146 ал.1 т. 5 от ГПК, съдът е възложил в тежест на Община С. да докаже, че процесните имоти са земеделски по своя характер, като по реда на чл. 146 ал.2 от ГПК по- късно в доклада си, решаващият съд в [населено място] е указал на въззивника- Община С., че сочи доказателства за твърдените с отговор на исковата молба като ответник правнорелевантни факти. Въпреки това, с мотивите към решението си, при решението си да уважи предявения иск като основателен, първоинстанционният съд е приел за недоказан факта, че имотите са били отнети. Така възразява се от жалбоподателят с жалбата пред настоящата въззивна инстанция, че от една страна съдът не е указал на ответника че не сочи доказателства за твърдението от него факти, а при решението си по същество е уважил предявения иск, тъй като е счел именно тези правнорелевантни факти за недоказани.

За да подкрепи извода си за необоснованост на обжалваното съдебно решение, юристконсулт П. излага в писмената си защита по делото правни съображения, че от доказателствата по делото се установява, че спорните по делото имоти са земеделска земя. Твърди се, че първоинстанционния съд въз основа на събраните доказателства, погрешно е приел за установено и доказано, че процесните имоти не подлежат на възстановяване, тъй като не са излизали от партримониума на Н... „С...”. Този извод е направен при обсъждане на доказателства, които косаят друг спорен имот между страните по делото, който е предмет на разглеждане и на друго висящо между същите страни гражданско дело. Обсъжданите от съда в [населено място] писмени доказателства, касаят друг имот- дворно място- парк, ведно с построена в него сграда.

С писмената си защита юристконсулт П. твърди, че неправилно е извършеното тълкуване от страна на първоинстнационния съд и на представените по делото Решение № 286/05.12.2007г. по гр.д. № 351/2006г. по описа на РС Сандански и Решение № 655/04.01.2010г. на І г.о. на ВКС, постановено по гр.д. № 1658/2009г., постановени по повод на предявен пред съда иск с правно основание чл. 11 ал.2 от ЗСПЗЗ. С тези съдебни решения, със сила на пресъдено нещо е установено, че спорните земи имат земеделски характер и същите не подлежат на възстановяване, поради което е недопустимо този спор да бъде преразглеждан от съда с решението по настоящото дело.

В подкрепа на оплакването за необоснованост на обжалваното решение на РС Сандански от събраните по делото доказателства, се изтъква от процесуалният пълномощник на общината жалбоподател, че пред първоинстанционния съд са били представени и приети като доказателства- Протоколно решение № 9/25.07.2008г. и одобряващата го Заповед № РД-10-118/25.07.2008г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие” [населено място], които определят процесните земи като земеделски по смисъла на чл. 19 ал.1 от ЗСПЗЗ. Възразява се, че при формирането на изводите по делото, първоинстанционният съд изобщо не е коментирал тези писмени доказателства, като е взето в предвид само Удостоверение с изх. № 4/11.01.1993г. на Председателят на О.- С., според което в района на „Л...”, стрелбището и тенис кортовете до тях, няма земеделска земя по смисъла на ЗСПЗЗ. Акцентира се, че според установената от ВКС съдебна практика, за да постанови решението си, съдът следва внимателно да анализира и обсъжда всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, а когато приеме някое от доказателствата за недостоверно, да изложи мотиви за това. При противоречиви доказателства, съдът следва в мотивите към съдебния си акт, да изложи съображения защо едни от тях приема, а други не приема, а в обжалваното съдебно решение такива мотиви няма изложени от първоинстанционния съд в [населено място].

С писмената защита се поддържа оплакването за необоснованост на обжалваното съдебно решение и досежно изводите на съда за осъществен състав на чл. 79 ал.1 от ЗС. Сочи се от юристконсулт Поповечва, че от разпита на свидетелите по делото не се установява, че след 19.07.2001г., С...- „Л...”, е упражнявало фактическа власт върху порцесните имоти, а освен това за да се придобие имота по дваност, следва да се установи, че това владение е с намарение имота да се свои. Недопустимо е да се приеме, че един имот може да бъде придобит по давност, без да се владее и само чрез позоваване на субективното намерение за придобиване по давност. Ето защо процесуалният представител на Община С. моли въззивния съд, ако не счете предявения иск за недопустим, да отмени обжалваното решение на РС Сандански като неоснователно и да постанови ново, с което да отхвърли предявения установителен иск за правото на собственост като неоснователен, както и да присъди на Община С. сторените разноски пред въззивната инстанция.

С писмена защита по делото адв. С., като пълномощник на С...- „Л...”, моли съда да остави въззивната жалба без уважение, като потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Оспорва се оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение от първостепенния съд при изготвянето на доклада по чл. 146 от ГПК, тъй като следва да се прави разлика между понятието- „посочване на доказателство за твърдян факт” и понятието „доказване на твърдян факт”. Съда е длъжен да указва на страната, за кои твърдени от нея факти тя не сочи доказателства, но не е длъжен да посочва дали соченото доказателство е достатъчно за доказаността на твърдения факт по делото. Това съдът следва да стори едва с решението си по делото. В този смисъл възразява се от пълномощника на въззиваемото сдружение „Л...”, че правилно е била разпределна и доказателствената тежест от първоинстанционния съд, като не е допуснато съществено процесуално нарушение обосноващо отмяна на обжалвания съдебен акт, поради нарушаване на правата на някоя от страните по делото.

В писменото си становище, адв. С. не споделя и доводите за недопустимост на обжалваното решение, тъй като включването на процесните земи по чл. 19 ал.2 от ЗСПЗЗ, изключва възможността за тях да се води иск за собственост. Излгат се доводи, че правото на собственост като абсолютно вещно право е противопоставимо на всяко трето лице и неговата защита пред съда не може да бъде отказана или поставена в зависимост от проведена преди това административна процедура. В този смисъл включването на спорните имоти в протокол по чл. 19 ал. 1 от ЗСПЗЗ и чл. 45в ал. 9 от ППЗСПЗЗ, не е процесуална пречка за предявяване на иск за собственост пред гражданския съд, в каквато насока е именно и последното изречение на чл. 45в ал. 9 от ППЗСПЗЗ. Отделно с пимената защита от пълномощника на въззиваемото сдружение се изказва становище, че включването на един имот в списъка по чл. 19 ал.2 от ЗСПЗЗ, ще има за последица възникване на правото на собственост в полза на общината, само ако имота е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и не е поискано възстановяването му в установените от закона срокове. Твърди се, че ако имота не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, то съответната община не може да придобие правото на собственост върху него/Решение № 21 от 04.02.2011г. по гр.д. № 1327/2009г. на ВКС, ІІ- ро г.о. на ГК/.

В подкрека на законосъобразността на обжалваното решение на първоинстанционния съд, в писмената си защита адв. С. твърди, че от събраните доказателства се установява, че макар и да се намират извън регулация, процесните имоти не са обобществявани и включвани в блоковете на ТКЗС, тъй като от свидетелските показания се установява, че до средата на 1990г. са използвани като стрелбище, което изключва ползването им като земеделски земи. Акцентира се и върху приетото като доказателство по делото Удостоверение с изх. № 4/11.01.1993г. на Председателят на О.- С., с което се удостоверява, че „в района на Л..., стрелбището му и тенис кортовете”, няма земеделски земи по смисъла на ЗСПЗЗ. До 1993г. целият имот описан в НА № 108, том І, дело № 468/1948г. е бил едно цяло и се е намирал извън регулацията на [населено място]. Л... не е губило владението на имота, упражнявало го е от името на Н. и е получавало наем за сградата на Л..., ползван за санаториум. След регистрирането на сдружението по Закона за лова и опазване на дивеча, местните поделения са били регистрирани като ЮЛ по ЗЮЛНЦ, като членовете на бившето ловно рибарско дружество, но вече катосдружение с нестопанска цел, продължават да осъществяват фактическа власт върху имота. Не е задължително намерението за своене да е демострирано по отношение на останалите правни субекти, тъй като е възможно същото да е било отстъпено доброволно, както е и в настоящия случай. В този смисъл изградените изводи на първоинстанционния съд в обжалваното решение са правилни и обосновани от събраните доказателства и установените от съда факти. Ето защо адв. С. с писмената си защита моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно.

За да се произнесе в рамките на правомощията си на въззивна инстанция по същество и въз основа на оплакванията във въззивната жалба, настоящият състав на ОС Благоевград, съобрази следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 124 от ГПК.

Депозирана е пред първоинстанционния съд в [населено място] искова молба, от С...- „Л...”, вписано в регистъра на ЮЛ с нестопанска цел при ОС Благоевград, с Решение по ф.д. № 1405/2001г., представлявано от Председателя на УС- Б. К. Я., от [населено място], ул. „К.” № *, чрез адв. И. С., срещу Община С., на адрес: [населено място], област Б., бул. „С.” № *, представлявана от Кмета на общината- А. М. Т., с която се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Община С., че С...- „Л...”, е собственик на следните имоти:

- Имот с идентификатор №*, местността „Б.“ землището на [населено място] площ от 1.774 дка; земя по чл.19 от ЗСПЗЗ, съгласно по кадастралната карта и регистри одобрени със заповед №РД 18-80/11.11.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК при съседи имоти с идентификатори: *; *; *; *; *; *; *;

- Имот с идентификатор №* местност „Б..“, землището на [населено място] площ от 2.811 дка, земя по чл.19 от ЗСПЗЗ, съгласно кадастрална карта и регистри одобрени със заповед №РД 18-80/11.11.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК при съседи имоти с идентификатори: *; *; *; *; *; *; *; *; *; *; *;

- Имот с идентификатор №* местност „Б.“, землището на [населено място] площ от 2.928 дка, земя по чл.19 от ЗСПЗЗ, съгласно по кадастралната карта и регистри одобрени със заповед №РД 18-80/11.11.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК при съседи имоти с идентификатори:*; *; *; *;*;

- Имот с идентификатор №* местност „Б...“, землището на [населено място] площ от 3.989 дка, земя по чл.19 от ЗСПЗЗ, съгласно по кадастралната карта и регистри одобрени със заповед №РД 18-80/11.11.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК при съседи имоти с идентификатори: *; *; *; *; *; *; *, които представляват част от имота описан в Нотариален акт № *, том *, рег. *, дело № */1948г. на С. Врачкият околийски съд, останали извън регулацията на [населено място].

С определение от открито съдебно заседание по делото, проведено пред настоящата въззивна инстанция на 02.04.2015г., съдът е допуснал уточнение на исковата молба, досежно точните площи на процесните имоти, без промяна на техните граници и местоположение, както следва:

- Имот с идентификатор * с площ 3 601 кв.м.

- Имот с идентификатор * с площ 2 919 кв.м.

- Имот с идентификатор * с площ 4 180 кв.м.

От твърденията в исковата молба пред първоинстанционния съд става ясно, че правото на собственост върху спорния недвижим имот се основава на Нотариален акт № *, том *, регистър *, дело № */1948г. на С. Врачкият околийски съд, с който Ловно рибарско дружество гр.С.В. е признато за собственик на 39.5дка в м. „Б...", землището на [населено място]. С удостоверение от 30 март 1937г. на Горно-Джумайския областен съд е видно, че Л... „С." гр. С. В. е регистрирано съгласно Закона за юридическите лица. Дружеството е учредено на 10.09.1920г., като вписването в регистъра е извършено на 10.08.1934г.

Твърди се още от ищеца пред съда в [населено място], че с Протокол № 20 от 19.11.1932г., Градски общински съвет гр. Св. В., взема решение да се предостави на Л... „С.“ гр. С. В., място от около 10 декара за строителство на Ловен дом.

Същото дружество е било член на Л... „С.” На 11.04.1947г. в [населено място] е проведено заседание на управителните съвети на Л... „С." и „Б...", на което е взето решение двете организации да се обединят в „Народен ловно- рибарски съюз", като имуществото на националните и местни организации да преминат към новоучредените ловно-рибарски дружества. Сочи се в исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото дело, че с резолюция от 25.07.1952г. по ф.дело № 47/1934г. на С. околийски съд, Л... „С." [населено място] е прекратена, а с резолюция на С. околийски съд по ф.дело № 301/1934г. е прекратено сдружение „Б...". Имуществото на двете прекратени юридически лица е било предадено на Н..

С определение от 27.09.1962г. на Софийски народен съд по ф.дело № 10/1962г. е регистрирано сдружение с идеална цел „Н...". Твърди се, че същото е имало устав, който е уреждал, че имуществата на бившите Л... „С." и на рибарските дружества минават по право в собственост на обединените ловно- рибарски дружества по места. Твърди се също, че в имота, описан в нотариален акт № *, том *, регистър *, дело №*/1948г. на С. Врачкият околийски съд, дружеството Л... С. [населено място] е изградило в края на 30-те години на миналият век масивна сграда- Л..., ползвана за нуждите на дружеството като канцеларии и складови помещения и като ресторант под същото име.

Сочи се, че сградата на „Л..." с договор от 1951г. е отдадена под наем на военно поделение 30980, а с договор от 01.12.1959г., сключен между Народно ловно рибарско дружество С. и Общински народен съвет [населено място] е отдадена под наем за пионерски дом заедно с дворно място парк от около 30 декара. Впоследствие сградата се ползва като детски санаториум. С решение на Районен съд Сандански № 153/ 1990г. по гр.дело № 305/1990г. по описа на същия съд, влязло в сила на 27.12.1990г. на основание чл.36 ал.1 т.9 от ЗНО (отм.) са прекратени наемните отношения между Л... С. и С... С., за имот с площ 39.5 декара ведно със сграда ловен дом.

Твърди се от представителят на сдружението ищец, че с Протокол от 30.03.1956г. комисия на народно ловно рибарско дружество, инвентаризира собствеността като констатира съществуващата сграда „Л...“, залесени площи и стрелбище за олимпийска и кръгова стрелба.

С Протокол от 05.06.1991г., имота е предаден на ловно-рибарското дружество.

Твърди се пред първоинстанционния съд, че с решение № 94/09.06.1992г. Общински съвет С. е дал съгласие за изграждане на хотелски комплекс и търговски център „Л...", а Главният архитект на [община] е поискал от Министерството на териториалното развитие и жилищната политика и строителството да бъде преотрежден терен в кв.21 по плана на [населено място] от „озеленяване" в хотелски комплекс.

Със заповед № 51/29.12.1992г. е изменен ЗРП на [населено място] като е констатирано, че мястото е извън регулацията на [населено място], поради което са предприети действия по включването му в регулация. Със Заповед №1/06.01.1993г. е назначена комисия от кмета на общината, която да изготви необходимите предложения.

С решение КЗ-5 от 27.05.1993г. на Комисията за земята е разрешено промяна предназначението на терен в общ размер от 22 декара, от които 15 собственост на л... С. и 7 декара на [община]. Към предложението е приложена и скица.

С удостоверение №798/02.07.1993г. Данъчна служба при [община] потвърждава, че дружеството плаща данъци за три имота - л..., ловно място и стрелбище.

Твърди се, че с протокол от 11.01.1993г. нарочната комисия предлага в регулацията на града да се включи част от мястото на Л... в размер на 20 дка. С Протокол №4 от 28.01.1993г. на експертният съвет съгласува предложението на комисията. На 28.01.1993г. кмета на [община] изпраща до комисията по земята при министерството на земеделието доклад за включване на земята в регулацията на града. Предложението е предварително съгласувано с Министерството на териториалното развитие и строителството и министерството на здравеопазването, експертния съвет към общината и поземлена комисия.

От своя страна [община] е актувала с акт № 2271 имота на дружеството в размер на 39.5 декара като общинска собственост и е предявила иск за собственост пред Районен съд Сандански. По образуваното гр.дело № 28/1993г. е постановено решение № 268/28.07.1993г., с което е бил отхвърлен искът.

С нов акт за публична общинска собственост №86/01.07.1999г. [община] е актувала имота като публична общинска собственост.

Сочи се в исковата молба пред първоинстанционния съд, че със Закона за лова и опазване на дивеча, приет ДВ бр.78 от 26.09.2000г., е предвидено поделенията на Н... - л..., да се регистрират като дружество с нестопанска цел по ЗЮЛНЦ. Посочено е, че С... „Л..." [населено място] е вписано в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел при Окръжен съд Благоевград с решение №2393 от 19.07.2001г. по ф.д.№ 1405 /2001г.

Ищецът твърди, че се е снабдил с нотариален акт №*, том *., дело № */2008г. , вписан в службата по вписвания при PC [населено място] вх. рег.№*/04.09.2008г., акт №*, том *, дело №*/2008г., с който е признат за собственик на имот план. № *, част от УПИ *., кв. *по действащият план на [населено място], с площ от 12 000 кв. метра. Нотариалният акт е издаден въз основа на скица №754/19.11.2000г. на общинска администрация С., от която е видно, че имот план.№ *е идентичен с имота включен в регулацията на града през 1992г.

Излага се в ИМ фактическо твърдение, че на X.-ти конгрес на СЛРБ, проведен на 30.06.2000г., е прието решение всички движими и недвижими вещи и имоти, които към момента се владеят и ползват от ловно-рибарските дружества, да им се предоставят в собственост и то е послужило като начално основание за установяване на фактическа власт върху имота, който ищецът счита, че е придобил на основание чл. 79 от ЗС след 10 годишно непрекъснато владение към 19.07.2011г., както и до настоящия момент.

Правните съображения за предявения иск за собственост са основание на твърдението, че Община С. никога не е била собственик на имота, тъй като правото на собственост, възникнало в полза на Л... “С.” е преминало върху обединения Н..., след това на основание давност продължила повече 10 години и върху ищеца. Членовете на Л... [населено място] са осъществявали фактическата власт върху имота до 2000г. като държатели в полза на националното сдружение, а след регистрирането им като сдружение с нестопанска цел и на основание решението от 30.06.2000г. на X. конгрес на СЛРБ са владели същия за „Л..." [населено място]. Сочи се, че фактическите действия, които са упражнявани в имота от сдружението са поддържане на същия, ограждане и косене.

Твърди се с исковата молба, че извън регулацията остава останалата част от имота описан в нотариален акт №*, том *, регистър *, дело №*/1948г. на С. Врачкия околийски съд, които към настоящият момент образуват следните имоти: имот с №*, местността „Б.“ землището на [населено място] площ от 1.774 дка; земя по чл.19 от ЗСПЗЗ; имот №*местност „Б...“, землището на [населено място] площ от 2.811 дка, земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ; имот №*местност „Б.“, землището на [населено място] с площ от 2.928 дка, земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ; имот №*местност „Б...“, землището на [населено място], площ от 3.989 дка, земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ и която е предмет на настоящото дело.

Твърди се, че „Л...“ [населено място] е собственик на описаните в исковата молба по настоящото дело имоти на следното основание: Л... С. Св. В. е придобило собствеността върху 30 декара и масивна сграда Л... Същото е осъществявало фактическа власт върху имота и след прекратяването на дружеството и премиване на собствеността върху обединения съюз регистриран през 1962г. който към този момент се явява носител на правото на собственост.

Твърди се, че след промените със Закона за лова и опазване на дивеча, когато ловно рибарските дружества се регистрират като самостоятелни юридически лица, те започват да осъществяват фактическата власт за своя сметка. На Х. конгрес на СЛРБ проведен на 30.06.2000г. е прието решение всички движими и недвижими вещи и имоти, които към момента се владеят и ползват от ловно-рибарските дружества да им се предоставят в собственост. Това решение на конгреса не може да има транслативно действие и не може съгласно действащото законодателство да прехвърли правото на собственост от националното сдружение към сдруженията негови членове, но може да служи като начално основание за установяване на фактическа власт върху тези имоти и придобиването им след изтичане на предвидената в закона давност. Твърди се, че на основание изложеното след учредяване на „Л... С. *“ [населено място] ф.дело №1405/2001г. на ОС Благоевград на основание посоченото решение членовете на същото са установили фактическата власт върху имота и от тогава до настоящият момент то е придобило правото на собственост на основание чл.79 от ЗС след 10 годишно непрекъснато владение към 19.07.2011г.

Навадено е още твърдение от ищеца пред първоинстанционния съд, че описаните земи никога не са били земеделски и не са ползвани за земеделски нужди, не са внасяни (обоществявани) в ТКЗС, записването им като „земи по чл.19 ЗСПЗЗ“, което на практика предоставя на [община] правото да ги стопанисват и се разпореждат с тях е незаконосъобразно и нарушава правото на собственост на „Л... С. *“. Правото на собственост възникнало в полза на Л... С. и констатирано с нотариален акт №*, том *, регистър *, дело №*/1948г. на С. Врачкият околийски съд, по силата на правоприемството е преминала върху обединения Н..., след това на основание давност продължила повече 10 години и върху ищеца. Твърди се, че членовете на Л... [населено място] са осъществявали фактическата власт върху имота до 2000г. като държатели в полза на националното сдружение, а след регистрирането им като сдружение с нестопанска цел и на основание решението от 30.06.2000г. на X. конгрес на СЛРБ за сметка на „Л...“ [населено място].

За да обоснове правния си интерес от предявения установителен иск, процесуалният представител на С...- „Л...”, твърди в исковата молба, че Община С. оспорва правото на собственост на сдружението върху спорните имоти, като упражнява спрямо тях правата по чл.19 от ЗСПЗЗ, въпреки че фактическата власт върху имотите и към настоящия момент се осъществява от „Л...“. Записването на имотите като земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ пречи да осъществяват в пълнота правото си на собственост върху имотите.

С отговор на исковата молба по реда на чл. 131 от ГПК, от Община С., чрез пълномощника и- юристконсулт П., се възразява срещу допустимостта на предявения иск. Излагат се съображения, че в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ е уреден специален административен ред, по който се определят имотите по чл. 19 ал.1 от ЗСПЗЗ и недопустимо този въпрос да се пререшава чрез предявен граждански иск пред съда. Сочи се, че в чл. 45в ал. 9 от ППЗСПЗЗ са посочени основанията, реда и начина на промяна на предвидената в закона административна процедура, която също се извършва от Комисията по чл. 19 ал.2 от ЗСПЗЗ. Отделно се поддържа че спорните земи имат характер на земеделски имоти, същите на се заявени за възстановяване по установения от закона правен ред/ЗСПЗЗ/, поради което предявяването на иск за собственост по общия исков ред на това основание е недопустимо.

Възразява се с писмения отговор, че С...- „Л...” не би могло да придобие правото на собственост върху спорните недвижими имоти по давност, тъй като не е владяло имотите след 2000г., а след като не е упражнявало фактическа власт върху тях, то същото не е и манифестирало намерение за своенето на тези имоти за себе си и поради тази причина не е придобило собствеността по давност. От друга страна имотите са земеделски по своя характер, не са били заявени за възстановяване в срока по чл. 11 ал.1 от ЗСПЗЗ, след което правилно са записани на основание чл. 19 ал.1 от ЗСПЗЗ като имоти собственост на Община С..

Изложени са доводи, че към месец VІІІ. 2008г., към момента на влизане в сила на заповед №РД-10-118/25.07.2008г. на Директора на областна дирекция „Земеделие“ [населено място], с която е одобрено протоколното решение на комисията по чл.19 ал. 2 от ЗСПЗЗ, не е бил изтекъл 10-годишен срок на владение, за да може С...- „Л...”, да придобие собствеността върху процесните имоти по давност. С оглед разпоредбата на § 1 от ЗИД на ЗС, с която давността за придобиване на държавни и общински имоти е спряна до 31.12.2014г., давност не могла да тече и след м.VІІІ.2008год., поради което дори и да се приеме, че е налице упражнявана фактическа власт от сдружението ищец върху процесните имоти, които са частна общинска собственост, то не е изтекъл необходимия 10-годишен срок на владението за придобиването на собствеността върху имотите по давност. По отношение на земеделските земи до 10.08.2010г. е съществувала забрана за придобиване по давност– чл.19 ал.11 от ЗСПЗЗ.

През време на производството пред първоинстанционния съд, на основание чл. 193 от ГПК и по искане на ответната страна/Община С./, съдът е открил производство по оспорване истинността на Удостоверение № 21/10.03.2008г. на Н., относно удостоверяването на настъпило правоприемство между Н. и С...- „Л...”, по отношение на описания в удостоверението недвижим имот.

Въз основа на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, въззивният съд приема за установено и доказано следното:

Въззиваемото сдружение с обществено полезна дейност с наименование „Л... С. *“, със седалище и адрес на управление [населено място], ул.“С.“ №*, е вписано в регистъра на ЮЛ с нестопанска цел, с Решение № 2393/19.07.2001г. по ф.д. № 1405/2001г. на ОС Благоевград, на основание чл. 18 и сл. от Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Основанието за вписването е приетото изменение със Закона за лова и опазване на дивеча/ДВ бр. 78 от 26.09.2000г./, с което е предвидено поделенията на н...- ловно рибарските дружини да се регистрират като дружества с нестопанска цел по ЗЮЛНЦ.

Установява се от писмените доказателства, събрани пред първоинстанционния съд, че Л... „С.“-гр. С.В. е учредено на 10.09.1920г./представено от Държавен архив Б. копие от книгата по Закона за юридическите лица, заверено с вярно фонд №136-к, инв.опис № 3, А.Е. №*, лист 6-7/Видно от Удостоверение от 30.03.1937г. на Горно- Джумайския областен съд, Л... „С.”- гр. С. В. е регистрирано съгласно З. под № 5, като същото е вписано в регистъра на 10.08.1934г.

С Протокол № 20 от 19.11.1932г., Градският общински съвет гр. С.В., е взел решение да се предостави на Л... „С.„ [населено място], място от около 10 декара за строителство на Л..., в м. „П.”, С. В. община, южно от болницата и баните, при посочените в протокола граници и съседи. Със заповед №25/09.01.1941 год. на министъра на Министерството на народното просвещение е утвърден типовия устав на Б... „С.“, от който се установява, че Л... „С.”, гр. С. В. е член на Л... „С.”.

На 11.04.1947г. в [населено място], в изпълнение на конгрес на бившата Л... „С.”, състоял се на 3.10 и 11.ХІІ.1945г. в [населено място], и на конгрес на Българския рибарски съюз на 30 и 31.ІІІ.1945г. в [населено място], и след тържествено обединително събрание от 11.ІV.1947г., са се обединили Б... „С.“ и Българския рибарски съюз под името Н...-Н.. В т.1 от Протокол от същата дата, приет като доказателство от първоинстанционния съд по настоящото дело е посочено, че обединението става на равни начала като правата, имуществата и задълженията на двете организации преминават върху новия съюз, а в т.5– че ловните и рибарските дружества по места се обединяват в едно единствено ловно-рибарско дружество. Съгласно чл. 61 от Устава на новоучредения Народен ловно-рибарски съюз, приет от учредителния конгрес на 12 и 13 юли 1947г., утвърден със Заповед № 541 от 03.12.1947г. на Министерството на вътрешните работи, Ловно-рибарските дружества са юридически личности, задължително членуващи в Н. съгласно законите, устава, конгресните решения и решенията на УС, а съгласно чл. 64 от Устава- Ловно-рибарските дружества като членове на Н. имат неговите цели и задачи, посочени в чл. 2 на устава и са длъжни да се грижат за пълното им постигане.

С резолюция от 25.07.1952г. по ф. д. №47/1934г. на Софийски околийски съд, се прекратява Л... „С.“ със седалище С. Имуществата на Л... „С.“ се предават на Н... С друга резолюция от 25.07.1952г. по ф. д. №301/1934г., на Софийски окръжен съд се прекратява сдружението Б... със седалище С. и имотите на Б... се предават на Н...

С приетия като доказателство Нотариален акт № *, том *, регистър *, дело № */19.07.1948г. на Св.врачки околийски съдия, Н... в [населено място], е признато за собственик по давностно владение на недвижим имот, находящ се в землището на [населено място] ,С. В., в м.“Б...“, с площ от 39.5 дка.

Видно е по делото, че с Договор за наем от 26.01.1951г. между поделение 30980 [населено място] и Н...- [населено място] е отдадена под наем на поделение *, сграда на Н... [населено място], със срок до 01.11.1951год.

На 30.03.1956г. Комисия, назначена от ръководството на НЛРД–С. за изпълнение на предписанието на Н. № 3257/19.05.1955г. констатира, че НЛРД [населено място] е собственик на недвижими имот около 39.5 дка, в землището на [населено място], С. околия, в м. “Б...“, при съседи: воденичен арк, Д. В., дере, братя М., П. С., пътека за [населено място], училищна нива, мирото и вакъвска воденица, в който са изградени ловен дом и стрелбище за комбинирана и кръгова стрелба. В т.15 от протокола е посочено, че стрелбището се ползва от дружеството, а ловният дом е отдаден под наем за пионерски дом. Така с приетия като доказателство Протокол № 30 от 30.ІІІ.1956г. е извършена инвентаризация на имуществото на Н....- [населено място].

С договор за наем от 01.12.1959г., приобщен към доказателствения материал по настоящото дело, Н...- [населено място] е отдало под наем на ИК на ОНС [населено място], дворно място парк-около 30дка край [населено място], при съседи: район на М., стопански двор на ГОЛ “К...“, ловното стрелбище, заедно с построения на него Л... В договора е посочено, че отдаденият под наем имот ще се ползва за П... С Определение № 495 от 19.12.1959г. по ч.гр.д.№ 300/1959г., С. народен съдия определя месечен наем за постройка „Л...“, собственост на НЛРД [населено място] в размер на 650,00лева, за имота нает от П...

Установява се по делото, че с Протокол от 27.09.1962г. по ф.дело №10/62г. по описа на съда в [населено място], е вписан в регистъра на фирменото отделение, като сдружение с идеална цел Н..., със седалище [населено място].

При разглеждането на делото от РС Сандански, е представено и прието като доказателство Писмо от месец юли 1982г., от Председателят на Л. [населено място] до Генералния директор на С... [населено място], с което е направено предложение да бъде прекратен договора, с който е бил отдаден под наем собствената на Л. сграда, считано от месец януари 1983г., за да може в нея бъде извършен нужния ремонт за целите, за които е била построена по стопански начин от ловците и риболовците от града и селищата на бившата околия. С нотариална покана от 06.07.1990г., отправена от Л. [населено място] до Гл.лекар на СЕК С., е поискано доброволно освобождаване на сградата, но това очевидно не е извършено доброволно. С Решение №153/1990г., постановено по гр.дело № 305/1990г. по описа на РС Сандански, влязло в сила на 27.12.1990г., на основание чл.36 ал.1 т.9 от ЗНО(отм.), се прекратяват наемните отношения между Л. С. и Санаторно курортен комплекс-гр.С. по отношение за имота от 39,5 дка, ведно с построената в него сграда, представляваща Л... при съседи: път, градски парк, И. С.. С писмо от 01.02.19991г. Председателят на Л. С. е направил отново искане до С. София да бъде освободена сградата и да бъде заплатен дължимия се наем. С протокол за приемопредаване на недвижимо имущество от 05.06.1991год. е извършено предаване на обекта Л... от С. на Л. С., като е извършена констатация, че сградата е била освободена и се намира в задоволително състояние.

С решение №94/09.06.1992г. по молба на Л. С., Общински съвет С. е дал съгласие за изграждане на хотелски комплекс и търговски център „Л...“ [населено място]. С писмо от 16.06.1992г., Кмета на общината уведомява Л. С., че следва да представи застроително решение в параметри, съответстващи на имота по нотариален акт от 1948 год. Видно от приетия като доказателство по делото препис от Протокол №20 от 21.07.1992г. експертен съвет при ОбС [населено място], е взел Решение № 1, с което се приема проект за изменение на ЗРП. С писмо с изх.№ 04-00-149/27.07.1992г. Гл.архитект на Община С. е изпратил писмо до Министерството на териториалното развитие, жилищната политика и строителство [населено място] за съгласуване- преотреждане на терен в кв. *по плана на [населено място] от „озеленяване“ за „хотелски комплекс“.

С протокол от 04.12.1992год. на заседание на Експертен съвет на НИПК за изграждането на туристически комплекс Л... на територията на парк “С. в.“, деклариран за паметник на културата на градинско парковото изкуство, поради попадането на предвидения терен за застрояване в историческото ядро на парк “С. В.“, е взето решение за редуциране на паметника на културата, като се променят границите на историческото ядро; да се редуцира охранителната зона; приема предложените режими за опазване на историческото ядро и охранителната зона.

С Нотариален акт № *, том *, дело №*/1992год., за учредяване право на строеж, от 09.12.1992г., Л...- [населено място], като собственик на празно дворно място, находящо се в [населено място], представляващо парцел *, кв.*, по плана на [населено място], с площ от 39.5дка, при съседи: изток-горски фонд, югозапад– хотелски комплекс С. ,север– общ.място, учредява на фирма [фирма] [населено място], правото на строеж за да построи хотелски комплекс на 2000кв.м. застроена площ, състоящ се от хотелска част, ресторант и помощни сгради, съгласно утвърден строителен план.

Със заповед № 51/29.12.1992год. на Кмета на Община С. е извършено изменение на ЗРП. Със заповед №1/06.01.1993год. на Кмета на Община С., на основание чл. 3 от Правилника за приложение на Закона за опазване на обработваемите земи и пасищата е назначена комисия със задача след оглед на място, да подготви необходимите предложения за включване в регулацията на терена на Л...[населено място]. С Протокол от 11.01.1993г. на Комисия в изпълнение на Заповед №1/06.01.1993год., е направено предложение за подготвяне на преписка за включване към регулацията на [населено място], на 27дка земеделска земя, от която 20дка земя, собственост на Л... и 7дка необработваема земя, общинска собственост, при граници от север, запад и юг- съществуваща регулация и от изток- пътя С.- Л.. Предложеният терен се намира в м. “Л...„ землището на [населено място]. Включването в регулация на земи на Л. С. се съгласува с Министерството на здравеопазването. Видно е от писмо с изх. № 4/11.01.1993г. на Председателя на О. [населено място], че в района на „Л...“ С., стрелбището му и тенис кортовете до тях, няма земеделски земи по смисъла на ЗСПЗЗ. С Протокол №4 от 28.01.1993год. Експертния съвет по ТСУС съгласува протокола на комисията от 11.01.1993год. С Доклад от 28.01.1993год., Кметът на Община С. е направил предложения до Министерството на земеделието– комисията за земята да се предоставят 27дка земя за включване към регулационния план на [населено място], от които 22дка пасища от V категория и пет дека некатегоризирана земя. С решение № КЗ-5 от 27.05.1993год., на Комисията за земята при МЗ, е взето решение да се промени предназначението на земеделски земи и същите да се включат в строителните граници на населени места, определени със ЗРП- 22 дка необработваема земя-пасище от пета категория, от която 15 дка, собственост на Л. С. и 7 дка собственост на [община]. Границите на земята са посочени в приложена скица. На 29.07.1993г. е извършено трасиране на границите и включване в регулацията на [населено място] на земята, собственост на Л... [населено място], при граници съгласно приложената скица.

С Удостоверение № 798/02.07.1993г., представено и прието като доказателство пред първоинстанционния съд, Данъчна служа, Община С., удостоверява за Л. С., че балансовата стойност в представена сметка образец 5, за притежаваните имоти на дружеството, са включени Л..., дворно място и стрелбище, като редовно са плащани дължимите данъци и такси към Данъчна служба С. от 1962год.

Същевременно с Акт № 2271 е актуван като общинска собственост, урегулиран имот от 39.5 дка, на основание § 7 от ПЗР на ЗМСМА, като бивш собственик на имота е посочено– държавен. По повод предявен иск с правно основание чл.97 от ГПК и чл.108 от ЗС от Общинска администрация [населено място], при ОбС С., срещу Ловно-рибарско дружество [населено място], съдът с Решение №268/28.07.1993г. по гр.д.№28/1993г. по описа на РС Сандански, влязло в сила на 07.08.1993г., е отхвърлил като недоказан иска за признаване правото на собственост върху парцел ІІІ, в кв.*, по РП на [населено място], при граници: горски фонд, хотелски комплекс и общинско място с площ от 39,5 дка. Ищецът по иска се е отказал от търсената с иска по гр.д № 28/93г. защита, като поискал частично прекратяване на делото след като признал Л...- [населено място], за собственик на около 10дка, в м. „Н...", тъй като с протокол №20 от 19.10.1932г.ь ГОбС С. е „отпуснал на Л... “С.“, да построи Л....

В изпълнение на въведените изисквания със Закона за лова и опазване на дивеча/ДВ бр. 78 от 26.09.2000г./, ловно рибарската дружина в [населено място] е регистрирана като С...- „Л...”, което е вписано в регистъра на ЮЛ с нестопанска цел при ОС Благоевград, с Решение № 2393 от 19.07.2001г. по ф.д. № 1405/2001г. по описа на окръжния съд.

С Нотариален акт за собственост върху недвижим имот № *, том *, рег.№*, дело №*/04.09.2008г., С....- „Л...”, е признато за собственик на основание приемство върху недвижим имот: имот планоснимачен номер № *, попадащ в УПИ *, кв. *по действащия план на [населено място], с площ от 12 000кв.м. За съставянето му е издадена скица № 754/19.11.2000г.

На четиринадесетия конгрес на СЛРБ, проведен на 30 юни и 1 юли 2000г. в НДК, е взето решение да не се внасят промени ,допълнения и изменения в Устава на СЛРБ и да се извърши пререгистрация на Л.-ва като юридически лица/нумерос клаузус/ по приложение № 1, както и да им се предостави имуществото, което владеят. В този смисъл е приетото като доказателство по делото Удостоверение с изх.№ 21/10.03.2008г., в което е посочено, че Н... „С...“, дава съгласието си и предоставя в собственост на С... „Л...“ [населено място] УПИ *, с пл. № *, в кв. *по плана на [населено място], м м.“Б...“, землището на [населено място], съгласно скица № 754, актуално заверена на 13.07.2007г. и НА № *, том *, дело №*/1948г. Съгласно чл.1/2/ от Устава на Съюза на ловците и риболовците в България, същият е ЮЛ със седалище С.– сдружение с нестопанска цел на ловно-рибарските дружества в страната, съгласно Приложение № 1, което е неразделна част от Устава. Съгласно чл.25/1 и 2/, Дружеството е основно организационно звено на Съюза и е самоуправляващо се обединение на дружини на определена територия. То се създава и закрива с решение на Съюзния съвет, в което се определя и седалището му. В приложение № 1– списък на ловно-рибарските дружества в Република България, към Устава под № 96 е вписано Л. С..

Пред РС Сандански е бил предявен иск с правно основание чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ от председателя на УС на С... “Л...“гр.С., за признаване правото на сдружението на възстановяване на собствеността върху нива с площ от 29.5дка, в м.“Б....“, в землището на [населено място], срещу ОСЗГ С., въз основа на който е било образувано гр.дело №351/2006г. по описа на РС Сандански. По делото е постановено Решение №286/05.12.2007год., с което иска е отхвърлен като неоснователен. С решение № 655/04.01.2011г., влязло в сила на 04.01.2011г. на ВКС на РБ, І г.о. по гр.д.№1658/2009г. на ГК, е отменено Решение от 26.02.2009г. по в.гр.д.№ 48/2008г. по описа на ОС Благоевград, с което иска е бил уважен и е отхвърлен предявения установителен иск по чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ, като неоснователен.

С Протоколно решение № 9 от 25.07.2008г. на Комисията по чл. 19 ал. 2 от ЗСПЗЗ е взето решение, с което се определят имотите по отношение на които са допуснати непълноти и грешки при регистрирането им като земи по чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ по землища за [община], включително придобитите преди влизането в сила на ЗСПЗЗ. Съгласно приложение № 1, към раздел І, т. 1 от ПР №9 от 25.07.2008год., А-Земи-общинска собственост на основание чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ, са включени имот №*с площ от 5.620 дка/НТП-гора в земеделски земи/ и номер *, с площ от 7.790дка /с НТП –гори в земеделски земи/. Протоколно решение № 9/25.07.2008год. е одобрено със Заповед № РД-10-118/25.07.2008г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие„ [населено място].

Пред първоинстанционния съд е допусната и изслушана съдебно техническа експертиза, която не е оспорена от страните по делото. Въззивният съд счита същата за достоверна и възприема изцяло заключението на експерта И. А., тъй като същата е пълна, безпристрастно и компетентно изготвена. От заключението на експерта по изготвената съдебно-техническа експертиза се установява, че имот № *е идентичен с имота, включен в регулацията на [населено място] през 1992г. Останалата част от имота описан в Нотариален акт № *, том *, рег.№ *, дело №*/1948г., остава извън регулацията на града, като към настоящия момент образува следните имоти:

- имот № * в м.“Б...“, землището на [населено място], с площ от 1.774дка- земя по чл.19 от ЗСПЗЗ;

- имот №* в м.“Б.“, землището на [населено място], с площ от 2.811дка- земя по чл.19 от ЗСПЗЗ;

- имот №* в м.“Б.“, землището на [населено място], с площ от 2.928дка- земя по чл.19 от ЗСПЗЗ и

- имот №* в м.“Б...“, землището на [населено място], с площ от 3.989дка- земя по чл.19 от ЗСПЗЗ.

Експерта А. сочи в заключението си, че със Заповед № РД-18-80 от 11.11.2009г. е одобрена КК за землището на [населено място]. Тези имоти представляват земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, а по КК са отразени като имоти с идентификатори: *- земеделска земя гори и храсти; *- земеделска земя- недървопроизводителна горска площ; *– земеделска земя- гори и храсти; *– земеделска земя– друг вид недървопроизводителна горска площ. Тези имоти по КК на [населено място], попадат в имоти с номер 102.254 и 102.258 по картата на възстановената собственост на [населено място], описани в приложение 11 към раздел І, т. 1 от Протоколно решение №9 от 25.07.2008год.

От показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели Д. Ф., И. Д. и С. К.- членове на сдружението се установява, че спорните имоти/и най- вече стрелбището/, след 1973-1974год. са се ползвали от ловно рибарско дружество С., като на стрелбището са провеждани стрелби и обучения за боравене с оръжие. Свидетелите сочат в показанията си, че стрелбището е било построено през 1937 година. На него са провеждани състезанията по Ловна стрелба от окръжен мащаб до 1997 година. След това срещу стрелбището били построени сгради и тенис кортове, което наложило дружеството да изгради ново стрелбище в друга местност. Свидетелите сочат, че старото стрелбище продължило да се поддържа от членовете на Л. С., да не запустява, като се почиства терена и се коси тревата, подкастрят се дърветата и храстите.След 1997г. се е извършвала само теоретична подготовка за боравене с оръжие на членовете на това място. Свидетелите сочат, че земите се намират от дясната страна на пътя за [населено място], зад изграденото игрище за тенис и т.нар.“сухо дере“.

При отговора на въпросите на насрещната страна, свидетелите отговарят че спорните по настоящото дело недвижими имоти/включително старото стрелбище/, не са оградени и през тях свободно се минава, като често минават туристи и почиващи, като през имота дори минава пътя за [населено място]. Свидетелите не могат да посочат точно границата и площта на процесните имоти, а в показанията си приблизително посочват тяхното местоположение/близо до тенис кортовете и ресторант „П.”/. Нито един от свидетелите не сочи по категоричен начин, дали владението върху спорните имоти е било осъществявано от въззиваемото С...- „Л...”, след неговото регистриране през 2001г. до 2011г. Свидетелят С. К. пък сочи, че след 1990г. го е нямало в града.

Въз основа на фактическите си изводи, които съвпадат с тези направени от първоинстанционния съд в мотивите към обжалваното съдебно решение, въззивната инстанция излага следните правни съображения.:

Първоинстанционният съд въз основа на фактическите доводи и правни съображения, изведени от процесуалният пълномощник на сдружението ищец в редовна искова молба, депозирана пред РС Сандански, правилно е определил заявеното за защита материално право, като е приел за разглеждане установителен иск за правото на собственост по чл. 124 от ГПК, досежно процесните по делото недвижими имоти.

По отношение на предявения пред съда положителен установителен иск, първоинстанционният съд е постановил едно допустимо и валидно съдебно решение. Обжалваното Решение № 68/15.01.2015г., постановено по гр.д. №229/2014г. по описа на РС Сандански е изготвено в изискуемата от закона писмена форма, при спазване на всички реквизити предвидени в разпоредбата на чл. 236 от ГПК, като е обявено и подписано от съдията дал ход на устните състезания, като съдебният акт е постановен по един допустим иск и в рамките на правораздавателната власт на съда разглеждал делото като първа инстанция.

Обвързан от оплакването във въззивната жалба и в изпълнение на задължението си за проверка на допустимостта на обжалваното решение по чл. 269 от ГПК, въззивният съд счита, че предявеният иск с правно основание чл. 124 от ГПК е процесуално допустим, поради което и оплакването в жалбата че съдът в [населено място] е постановил едно недопустимо съдебно решение е неоснователно.

Състава на ОС Благоевград счита че не е налице процесуална пречка, от характера на абсолютните такива свързани с активната и пасивната легитимация по предявения иск, която да препятства развитието на настоящото производство. По аргумент от разпоредбата на чл. 124 ал. 1 ГПК наличието на правен интерес е положителна процесуална предпоставка за предявяване на установителен иск, за която съдът следи служебно, докато делото е висящо. Правният интерес преди всичко е обоснован от естеството на правния спор предхождащ предявяването на иска, т. е. от вида действия, посредством които ответника оспорва извънсъдебно правата на ищеца. В настоящия случай е налице съдебно оспорване на заявените права от представителят на Община С., като са налице и доказателства имащи характер на извънсъдебно оспорване /за спорните имоти е съставен акт за общинска собственост, а освен това по делото са представени Протоколно решение № 9/25.07.2008г. и одобряващата го Заповед № РД-10-118/25.07.2008г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие” [населено място], с което спорните имоти по настоящото дело са определени като земеделските земи по чл. 19 ал.1 от ЗСПЗЗ/. Положителен установителен иск е допустим и е налице правен интерес от предявяването му в случай като настоящия, когато ищецът може да защити, респективно да реализира претендираното от него право само след съдебното му установяване, след като са изтекли административните срокове сдружението- „Л...”, да може да реализира защитимия си правен интерес по административен ред, който по правило е по-облекчен от съдебния. Все пак следва са се съобрази изменението на ППЗСПЗЗ и действието на § 34 от 17.03.2015г., с което се възстановяват сроковете по чл. 45в ал. 9 от ППЗСПЗЗ. С тази разпоредба е предвидена процедура за преразглеждане на приетото протоколно решение за определяне на земите по чл. 19 ЗСПЗЗ, при откриване на закононарушения, на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение.

Община С. черпи правата си на собственост по силата на чл. 19 ал.1 ЗСПЗЗ, но за да се приеме, че тя е придобила собствеността по силата на цитираната правна норма, в нейна тежест е доказването, че са налице предпоставките по чл. 19 ЗСПЗЗ, като способ за придобиване на земеделски земи, стопанисвани от общината и е осъществен сложният фактически състав по тази процедура /В този смисъл Решение № 1046/2008 г. на ВКС, І г.о./. Така разпределената доказателствена тежест е логична и поради факта, че въззиваемото сдружение-„Л...” не разполага с правната възможност да обжалва решенията на комисията по чл. 19 ал. 2 ЗСПЗЗ, както и заповедта на Директора на Областна дирекция "Земеделие", с която се одобрява решението на комисията за определяне на имотите по чл. 19 ал. 1 ЗСПЗЗ, тъй като не е страна в проведеното административно производство. В тази хипотеза редът за защита е именно предявяването на иск за собственост срещу Общината, което се извлича и по аргумент от чл. 19 ал. 4 т. 2 ЗСПЗЗ/В този смисъл е Решение № 972/2008г. на ВКС, І г.о./ Предвиденият административен ред по чл. 45в ал. 9 от ППЗСПЗЗ е обвързан със срокове, които към момента на предявяването на установителния иск с правно основание чл. 124 от ГПК са били изтекли, а и реда по 45в ал. 9 ППЗСПЗЗ не изключва общия исков ред- в предложение последно на чл. 45в ал. 9 от ППЗСПЗЗ изрично е посочено, че този ред не се прилага, когато за същите земи има влязло в сила съдебно решение. В този смисъл, въззивният съд намира, че редът за защита е именно исковото производство- чрез предявяване на установителен иск за собственост срещу Общината, поради което оплакването във въззивната жалба за недопустимост на предявения иск на това основание следва да бъде оставено без уважение.

Настоящият състав на ОС Благоевград счита, че предявения установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК в настоящия случай е допустим и поради други правни съображения: Въззиваемото С...- „Л...”, в изпълнение на въведените изисквания със Закона за лова и опазване на дивеча/ДВ бр. 78 от 26.09.2000г./, е регистрирано и вписано в регистъра на ЮЛ с нестопанска цел при ОС Благоевград, с Решение № 2393 от 19.07.2001г. по ф.д. № 1405/2001г. по описа на окръжния съд. В този смисъл от този момент въззиваемото дружество е новорегистриран правен субект, а заявеното правно основание на предявения иск за собственост е давностно владение, въз основа на 10 годишен давностен срок, от деня на регистрирането- 19.07.2011г. до 19.07.2011г. Следователно по настоящото дело е заявено от нововъзникнал правен субект самостоятелно правно основание за придобиване на правото на собственост, чрез оригинерен способ- придобивна давност. В този смисъл изводите за характера на спорните недвижими имоти има отношение само относно преценката на съда дали върху тези имоти е било допустимо по закон да тече придобивна давност. Ето защо въззивният съд счита, че предявеният установителен иск за правото на собственост по чл. 124 от ГПК, предмет на разглеждането по настоящото дело е допустим и съдът дължи произнасяне по същество. Искането с въззивната жалба, за обезсилване на първоинстанционното решение като процесуално недопустимо е неоснователно и това оплакване следва да бъде оставено без уважение.

Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба и досежно оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения от първоинстанционния съд, при разпределение на доказателствената тежест между страните по делото по реда на чл. 146 от ГПК, тъй като съдът не е указал на представителят на Община С., че тя не сочи доказателства за това дали спорните между страните по делото имоти имат характер на земеделски земи, а при формирането на изводите си по съществото на делото, първоинстанционният съдия е счел че процесните земи не са излизали от патримониума на Н... „С...” и така е приел че не са налице пречки тези земи да се придобиват по давност, като е уважил предявения иск с правно основание чл. 124 от ГПК като основателен, именно на заявеното с исковата молба правно основание. Въззивният съд счита, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд, с доклада си по чл. 146 от открито съдебно заседание по делото, с оглед на твърдението от ищеца- С...- „Л...”, е указал на ответника Община С., че дължи доказване на отрицателния факт наведен с исковата молба, но изгоден за ответника- че спорните имоти са земеделски по своя характер. Не е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 146 ал. 2 от ГПК, тъй като първоинстанционния съд не е бил длъжен да указва на Община С., че не се представят доказателства за този факт, след като пред първоинстационния съд са представени и събрани многобройни писмени доказателства, косвено водещи на извода за характера и статута на спорните недвижими имоти по делото. Иначе основателни са доводите наведени с отговора на въззивната жалба от адв. С., като пълномощник на въззиваемото С...- „Л...”, че съдът дължи указания на страните че не сочат доказателства за твърдени или отречени от тях факти, но само ако такива доказателства не са посочени от страната изобщо. Съдът не дължи предварително указване на страните за това дали представените доказателства са достатъчни, за да убедят съда в основателността на твърдените или отречени факти. Това съдът е длъжен да направи едва с решението си, ако счете че предявения иск е допустим и се произнесе по съществото на делото.

Въззивният съд в настоящия си състав счита, че въпроса за вида и характера на спорната по настоящото дело земя е от съществено значение, дори и във връзка със заявеното с исковата молба правно основание за придобиване на правото на собственост върху нея- придобивна давност, за периода от 19.07.2001г. до 19.07.2011г. Съгласно даденото в чл. 2 от ЗСПЗЗ понятие, земеделски земи са тези, които са предназначени за земеделско производство и 1. не се намират в границите на урбанизираните територии; 2. не са включени в горския фонд; 3. не са застроени със сгради и промишлени и др. предприятия; 4. не са заети от мини, кариери, енергийни и напоителни, транспортни или др. съоражения. Понятието е доразвито в чл. 1 от ППЗСПЗЗ, като е допълнено че земеделски земи са стопанските дворове на ТКЗС, извън урбанизираните територия, ако не са застроени, както и земите, заети от бракувани съоражения или инсталации или с малоценни постройки. В Решение № 190 от 18.06.2010г. на ВКС по гр.д. № 85/2010г. на ІІ г.о. на ГК и Решение № 212 от 18.06.2010г. на ВКС по гр.д. № 85/2010г. на ІІ г.о. на ГК, и двете постановени по реда на чл. 290 от ГПК, са изложени съображения, че териториите, включени в районите на ловното стопанство и ползвана за такива нужди, не следва да се изключва от понятието земеделски земи. Основание за такова изключване не може да бъде фактът, че за дълъг период от време земята не е ползвана за земеделско производство. При извършване на разграничение ЗСПЗЗ взема за критерии предназначението на земята, а не начина на нейното ползване. Акцентира се, че според чл. 6 от Закона за лова и опазване на дивеча, в ловните стопанства се включват земи със всякакво предназначение, както гори, така земеделски земи, така и водни площи. Ловните сдружения, регистрирани по ЗЮЛНЦ, каквото е и въззиваемото С...- „Л...”, са един от субектите които стопанисват ловностопанските райони. Така в зависимост от начина на включването на земите в територията на ловните стопанства и ползването им за нуждите за лов и риболов, те не губят характера си на земеделски земи по смисъла на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. В едно от цитираните решения на ВКС се обсъжда земя ползвана от сдружението като стрелбище, парк и за фазанария.

При анализа на събраните писмени доказателства от преди образуването на ТКЗС, настоящият състав на ОС Благоевград, не установи по безспорен и несъмнен начин, по какъв начин и на какво основание е била внесена в Л... „С.” [населено място], процесната по делото земя. Така с протокол № 20 от 19.11.1932г. е била предоставена земя с площ от 10 дка за строителство на ловен дом, но не е посочено правното основание на което е станало това. Възможно е основанието за това да е бил чл. 21 от Закона за физическото възпитание на българската младеж от 1931г., която разпоредба е задължавала общините да отделят от мерата си или да отчуждят от частни имоти места за игрища, салони, туристически домове, хижи и плавални. Не се установява и на какво основание е била внесена в сдружението земята с площ от 39.5 дка в м. „Б...”, в землището на Св. В.. С Нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело № */1948г., издаден от С. В. съд въз основа на обстоятелствена проверка. Н...–гр.С.В. се е легитимирало като собственик по давност на посочената в нотариалния акт територия. Както е посочено обаче в мотивите на съда към приложеното по делото Решение № 268/28.07.1993г. по гр.д. № 28/1993г. на РС Сандански, по отношение на земите в гр. С. В., които са освободени през 1912г., е приложим Закона за уреждане недвижимата собственост в новите земи, по силата на разпоредбите на който, придобият по давност имот е бил държавна собственост/чл. 5/, поради което по силата на чл. 222, чл. 223 и чл. 208 от Закона за бюджета, отчетността и предприятията, в сила от 15.04.1934г., съществувала е забрана за придобиване на имоти държавна собственост по давност. Представеният по делото нотариален акт само удостоверява че Н... – гр. С. В. се е легитимирало като собственик на посочения в нотариалния акт недвижим имот, но не може сам по себе си да породи права.

Установи се по делото, че процесните по настоящо дело недвижими имоти, които според заключението на експерта И. А., са част от имота посочен в Нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело № */1948г. издаден от С. В. съд, са били използвани от местното стрелково дружество като стрелбище и като парк към изградения Л.... Следователно същите не са били застроени, не са били включени в регулационния план на града и според настоящия състав на въззивния съд, същите са съставлявали земеделски имоти по своя характер, въпреки начина им на ползване от местното ловно рибарското дружество, към момента на образуването на ТКЗС. Въпреки че не са били използвани за отглеждане на земеделски култури и не са били включвани в блок на ТКЗС след 1956г., те са останали земеделски земи по смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ, поради което спрямо тях е приложим ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Макар да не се събраха по настоящото дело категорични доказателства за това имота да е бил обобществен и включен в ТКЗС, въпреки ползването му за стрелбище, въззивният съд счита че същият не следва да бъде изключен от понятието „земеделска земя”, по смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ и чл. 1 от ППЗСПЗЗ.

Косвено доказателство за земеделския характер на процесните имоти е и обстоятелството, че С...- „Л...” е заявило възстановяването на тези имоти като земеделски, чрез предявяване на иск с правно основание чл. 11 ал. 2 от ЗСПЗЗ, пред съда в [населено място]. Производството е протекло съобразно предвиденното в закона триинстанционно разглеждане на делото, като нито едно от съдилищата от различните степени, не е счело предявения иск като недопустим, отричайки земеделския характер на претендираната за възстановяване земя. Ако ВКС е счел че тази земя не е земеделска по своя характер, то тогава с Решение № 655/04.01.2010г. на І г.о. на ВКС, постановено по гр.д. № 1658/2009г., с което се е произнесъл по същество, същият е следвало да прекрати производството поради недопустимост на иска с правно основание чл. 11 ал. 2 от ЗСПЗЗ, като обезсили решението на въззивния съд като недопустимо. Вместо това, ВКС на РБ е отхвърлил предявения иск като неоснователен, като е обосновал доводите си с това, че С...- „Л...” не би могло да бъде правоприемник на Народното ловно рибарско дружество, в което се е вляло през 1947г., тъй като липсват законовите основания за това.

Само за пълнота следва да се изложат съображения, че дори и местното ловно рибарско дружество в [населено място] да е станало собственик на процесните имоти на някакво правно основание/обстоятелство което според въззивния съд не се установи от събраните писмени доказателства по делото/, то собственик на имота от преди образуването на ТКЗС би бил Н..., която е регистриран на 27.09.1962г. след прекратяването и сливането на Л... „С.” [населено място] и сдружение „Б...”. Така СЛРБ би бил носител на правото на възстановяване на имота в случай, че той е бил коопериран, тъй като сдружение-„Л...” не би могъл да бъде правоприемник на влялата се през 1947г. Л... „С.”. За да може да стане носител на правата на прекратеното през 1947г. сдружение, е необходимо СЛРБ да вземе изрично решение за преобразуване чрез отделяне или разделяне, по реда на чл. 12 от ЗЮЛНЦ или такива права да бъдат предоставени от органа на управление на СЛРБ, но такова решение не е взимано и такива доказателства по делото няма представени. Такова прехвърляне на права не би могло да настъпи и в резултат на взето решение на конгрес на СЛРБ за прехвърляне на такива права на местните ловно-рибарски сдружения, каквито доказателства са представени по делото пред първоинстанционния съд./Удостоверение № 21/10.03.2008г., което е оспорено по реда на чл. 193 от ГПК и за което първоинстанционния съд е счел оспорването за основателно/.

При проверката за законосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд освен от оплакванията във въззивната жалба, очертаващи обема на извършваната въззивна проверка, е обвързан и от заявеното още с исковата молба правно основание за правото на собственост от ищеца, а именно придобиването на процесните по настоящото дело недвижими имоти по давност, въз основа на давностно владение продължило в периода от 19.07.2001г. до 19.07.2011г.

Въззиваемото С...- „Л...” е новоучредено- регистрирано през 2001г. по ЗРЮЛНЦ, както вече бяха изложени аргументи, че липсват доказателства същото да е правоприемник на правата и имуществото на някое от преди съществуващите сдружения, каквото е и С... Правоприемство се установява с доказателства за прехвърляне на активи и пасиви, при наличието на предвидените в закона предпоставки за това, а такива доказателства по настоящото дело не са ангажирани нито пред първата, нито пред настоящата съдебна инстанция.

Настоящият състав на ОС Благоевград счита, че по делото въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, не се установи правото на собственост да е било придобито по давност от сдружение-„Л...”, на основание чл. 79 ал.1 от ЗС. От събраните пред първоинстанционния съд гласни доказателства не се доказа по безспорен и несъмнен начин, че през заявения с исковата молба период от 19.07.2001г. до 19.07.2011г., сдружение-„Л...” е упражнявало непрекъснато и безспорно непосредствена фактическа власт върху спорните по делото недвижими имоти, която е една от кумулативните предпоставки за това. Нито един от разпитаните свидетели- Д. Ф., И. Д. и С. К.- членове на сдружението, в своите показания не индивидуализира процесните имоти по местоположение, площ и съседи. Свидетелските показания визират най- вече ползването на част от имотите за стрелбище/чието точно местоположение също не беше очертано от свидетелските показания/, за което се установи, че след 1997г. е било преместено на друго място и е преустановено неговото ползване като такова. Без нито един от свидетелите да очертае начален и краен период на фактическо владение върху процесните имоти, свидетелите са се задоволили да посочат, че почистват, косят и подрязват храстите в тези имоти, „колкото пъти се наложи”, без да уточняват кога точно е станало това. Свидетелят Ф. сочи на мероприятие извършено през 2012г. с курс за обучение на нови ловци при участието на гости от „Б...”, но това е събитие станало извън периода посочен в исковата молба като период на владение на имотите от ищеца по делото. Същевременно от свидетелските показания се установи, че мястото изобщо не е оградено и през него минават както туристи, така и гости на града, както и лица посещаващи съседните хотели и тенис кортове. Установи се, че през част от имота дори преминава път за [населено място], което на практика изключва възможността за ползване и стопанисване от ловната дружинка. Събраните свидетелските показания са неубедителни и не мотивират въззивния съд в убеждението му за осъществявано трайно, безспорно, непрекъснато и ефективно фактическо владение на процесните имоти, а още по- малко са налице убедителни доказателства от които да е видно, че се касае за владение, а не за ползване на имотите и същото е осъществявано от сдружение-„Л...”, с намерение да бъдат имотите своени и след изтичане на предвидения в закона 10 годишен срок, придобити по давност. Удостоверението което е представено по делото и удостоверява плащането на данъци за имота, е съотнесено към 1993г., като данъците са били заплащани от друг правен субект, различен от сдружение-„Л...”, като не се установи наличието на правоприемство между тези две ЮЛ. Не се представиха доказателства за други действия от сдружение-„Л...”, осъществени по отношение на спорните имоти, чрез които да се манифестира по отношение на останалите правни субекти намерението на сдружението да свои имотите за себе си и да придобие собствеността върху тях по давност. Единствено такова действие е било предявяването на иск с правно основание чл. 11 ал. 2 от ЗСПЗЗ през 2007г., но същият е бил отхвърлен като неоснователен. От друга страна предявяването на този иск е индиция, че към този момент от страна на сдружение-„Л...” е било прието, че са касае за ползването на земеделска по своя характер земя, а в този смисъл намерението за придобиване по давност към този момент следва да се изключи, тъй като съобразно нормата на чл. 19 ал.11 от ЗСПЗЗ, в редакцията и от 2009г. и преди да бъде отменена с ДВ бр. 62 от 2010г., недопустимо е било по закон придобиването на тези земи по давност. Въз основа на изложените правни съображения, съдът счита че въззивната жалба е основателна в оплакването за необоснованост на обжалваното решение на първоинстационния съд, в частта му в което съдът е приел че процесните имоти са придобити по давност от сдружение-„Л...” на основание чл. 79 ал.1 от ЗС. Събраните писмени и гласни доказателства в тази насока са неубедителни, като не се установява и доказва нито един от кумулативно предвидените в закона елементи на института на придобивната давност. Нито се установява обективния признак- осъществяването на трайно, непрекъснато, спокойно и безспорно фактическо владение върху спорните имоти, нито се установява субективния елемент- явното и безспорно манифестиране от страна на въззиваемото сдружение по отношение на останалите правни субекти, на намерението за своене на имотите и придобиването им по давност.

При така изложените правни съображения нъззивният съд в рамките на правомощията си съобразно разпоредбата на чл. 271 от ГПК и въз основа на доказателствата по делото в тяхната съвкупност счете, че правните изводи на първоинстанционния съд, подробно изложени в мотивите към атакувания съдебен акт, са неправилни и незаконосъобразни, като са налице основанията на закона, обжалваното решение на РС Сандански да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, а предявения иск с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК, да бъде отхвърлен като неоснователен.

Следва първоинстанционното решение да бъде отменено и в частта му за разноските, като вместо него бъде осъдено С...- „Л...”, да заплати на Община С., сумата 190лв. разноски за вещо лице и сумата 300лв. за юристконсулстко възнаграждение на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК, съставляващи общо разноските направени пред първата съдебна инстанция, съобразно списък по чл. 80 от ГПК-

Тъй като съдът намира въззивната жалба за основателна, то следва да бъде осъдено С...- „Л...”, да заплати на Община С. и сумата 300лв. представляваща юристконсултско възнаграждение на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК, пред въззивния съд.

Съобразно изхода от делото, въззивния съд намира за безпредметно да разглежда направеното възражение, на основание чл. 78 ал. 5 от ГПК, за прекомерност на адвокатското възнаграждение на адв. С., като пълномощник на С...- „Л...” пред въззивната инстанция.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 68/15.01.2015г., постановено по гр.д. №229/2014г. по описа на РС Сандански, в ЧАСТТА МУ, с която първоинстанционният съд е признал за установено по отношение на Община С., [населено място], бул.“С.“№*, ЕИК[ЕИК], представлявана от Кмета на общината А. М. Т.,че С... „Л...“ [населено място], ул.“С.“ № * , вписано в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел при ОС Благоевград с решение по ф.д.№1405/2001г., представлявано от Председателя на УС- Б. К. Я., е собственик въз основа на давностно владение на имот с идентификатор *, м. „Б.“, земл.на [населено място], с площ от 1 774 кв.м., съгласно КККР на [населено място], одобрени със Заповед №РД 18-80/11.11.2009год. на изпълнителния директор на АГКК при съседи:*; *; *; *; *; *; *; номер по предходен план *; на имот с идентификатор *, м. „Б...“, земл. на [населено място], с площ от 3601кв.м., съгласно КККР на [населено място], одобрени със Заповед №РД 18-80/11.11.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК при съседи: *; *; *; *; *; *; *; *; *; *; *; номер по предходен план *; на имот с идентификатор *, м. „Б...“, земл. на [населено място], с площ от 2919кв.м., съгласно КККР на [населено място], одобрени със Заповед №РД 18-80/11.11.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК при съседи: *; *; *; *; *; *; номер по предходен план *и на имот с идентификатор *, м. „Б...“, земл. на [населено място], с площ от 4180кв.м., съгласно КККР на [населено място], одобрени със Заповед №РД 18-80/11.11.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК при съседи: *; *; *; *; *; *; *номер по предходен план *, както и В ЧАСТТА МУ ЗА РАЗНОСКИТЕ, като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК, с който С... „Л...“ [населено място], ул.“С.“ № * , вписано в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел при ОС Благоевград с решение по ф.д.№1405/2001г., представлявано от Председателя на УС- Б. К. Я., чрез процесуалният си пълномощник- адв. И. С., моли съда да признае за установено по отношение на Община С., [населено място], бул.“С.“№*, ЕИК[ЕИК], представлявана от Кмета на общината А. М. Т., че е собственик въз основа на давностно владение на имот с идентификатор *, м. „Б.“, земл.на [населено място], с площ от 1 774 кв.м., съгласно КККР на [населено място], одобрени със Заповед №РД 18-80/11.11.2009год. на изпълнителния директор на АГКК при съседи:*; *; *; *; *; *; *; номер по предходен план 102.254; на имот с идентификатор *, м. „Б...“, земл. на [населено място], с площ от 3601кв.м., съгласно КККР на [населено място], одобрени със Заповед №РД 18-80/11.11.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК при съседи: *; *; *; *; *; *; *; *; *; *; *; номер по предходен план *; на имот с идентификатор *, м. „Б...“, земл. на [населено място], с площ от 2919кв.м., съгласно КККР на [населено място], одобрени със Заповед №РД 18-80/11.11.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК при съседи: *; *; *; *; *; *; номер по предходен план *и на имот с идентификатор *, м. „Б...“, земл. на [населено място], с площ от 4180кв.м., съгласно КККР на [населено място], одобрени със Заповед №РД 18-80/11.11.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК при съседи: *; *; *; *; *; *; *номер по предходен план *, като НЕДОКАЗАН И НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА С... „Л...“ [населено място], ул.“С.“ № * , вписано в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел при ОС Благоевград с решение по ф.д.№1405/2001г., представлявано от Председателя на УС- Б. К. Я., да заплати на Община С., [населено място], бул.“С.“№*, ЕИК[ЕИК], представлявана от Кмета на общината А. М. Т., сумата 190/сто и деветдесет/лв. разноски за вещо лице и сумата 300/триста/лв. за юристконсулстко възнаграждение на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК, съставляващи общо разноските направени пред първата съдебна инстанция, съобразно списък по чл. 80 от ГПК

ОСЪЖДА С... „Л...“ [населено място], ул.“С.“ № * , вписано в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел при ОС Благоевград с решение по ф.д.№1405/2001г., представлявано от Председателя на УС- Б. К. Я., да заплати на Община С., [населено място], бул.“С.“№*, ЕИК[ЕИК], представлявана от Кмета на общината А. М. Т., сумата 300/триста/лв., представляваща юристконсултско възнаграждение на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК, пред въззивния съд.

Решението на съда е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :