Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Велико
Търново, 4.06.2018 година
Великотърновски районен съд, осми състав, в публично заседание на 17.05.2018 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Диана Радева
при секретаря Д. Бабекова
, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 3449 по описа за 2017 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.45 от ЗЗД, вр. с чл. 52 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД.
Ищецът С.С.А. твърди,
че с Решение по АНД №
1249/2017 г. на ВТРС влязло в законна сила, ответниците са признати за виновни
и са освободени от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК за това, че
на 7.05.2017 г. в съучастие, като съизвършители умишлено и по хулигански
подбуди, чрез нанасяне на удари, са му причинили лека телесна повреда описана подробно в
исковата молба, довела до временно разстройство на здравето , неопасно за
живота , със срок на оздравяване 25 дни -престъпление по чл.131,ал.1,т.12 пр.
първо, вр. с чл. 130,ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК. Вследствие на извършеното
деяние ищецът претърпял неимуществени вреди, изразяващи се във физически и
психически болки и страдания, унизяване, стрес, огорчение, обида и пр. Твърди,
че посегателството срещу него се е отразило и на професионалната му дейност,
тъй като станал обект на подигравки от страна на колеги и други хора, уронен
бил личния и професионалния му авторитет. Моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответниците да му заплатят
солидарно сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от
него в резултат на деянието им неимуществени вреди - физически и
психо-емоционални болки и страдания. Претендира законна лихва върху главницата
от датата на увреждането до окончателното изплащане и разноски. В съдебно
заседание се представлява от адв.И. от ВТАК. Поддържа исковата претенция.
Ответникът И.А.Р., чрез пълномощника си адв.С. от ВТАК оспорва предявения иск в отговора на исковата
молба . Заявява, че е признат за виновен с влязло в сила съдебно решение за
деянието описано в исковата молба, но оспорва, че твърдените неимуществени
вреди са пряка и непосредствена последица от това деяние. Сочи, че претендираното обезщетение е в много завишен
размер. В съдебно заседание адв.С. поддържа отговора и оспорва иска като недоказан.
Ответникът Д.Н.Х. не е депозирал отговор на
исковата молба в срока и по реда на чл. 131 от ГПК. В съдебно заседание се
представлява от адв.С. от ВТАК, който оспорва иска по изложени съображения за
недоказаност на претенцията.
След като се запозна със становището на
страните и събраните по делото доказателства съдът намира за установена
следната фактическа обстановка:
От вложеното АНД № 1249/2017 година по описа
на ВТРС е видно, че с Решение № 422 от 27.07.2017 г. Д.Н.Х. и И.А.Р. са признати за виновни в
това, че на 7.05.2017 година в гр.Велико Търново, в съучастие, като
извършители, умишлено и по хулигански подбуди, чрез нанасяне на удари,
причинили на С.С.А. *** лека телесна повреда , изразяваща се в кръвонасядане в
дясната челно слепоочна област с оток на меките тъкани, кръвонасядания в
челната област, кръвонасядане и оток в основата и по гърба на носа с оток на
меките тъкани , разкъсно -контузна рана на лявата вежда, кръвонасядане с оток
на клепачите на меките тъкани по дясната странична част на шията ,
кръвонасядания с оток на меките тъкани в лявата седалищна половина,
кръвонасядания в основата на нокътя на палеца на дясната ръка , прорезна рана
на втората фаланга на показалеца на лявата ръка и закрито счупване на носните
кости, довела до разстройство на здравето, неопасно за живота, със срок на
оздравяване в рамките на 25 дни- престъпление по чл.131,ал.1,т.12,пр.1, вр. с
чл. 130,ал.1, вр. с чл.20,ал.2 от НК. Двамата са освободени от наказателна
отговорност по реда на чл.78а,ал.1 от НК
с налагане на административно наказание глоба в размер на по 1000 лева
за всеки от тях. Решението е влязло в
законна сила на 12.08.2017 г. По делото се събраха гласни доказателства. Разпитаният св. С.Р., баща на ищеца заяви, че живее в
с. О. , но поради множеството му заболявания поддържал постоянна телефонна връзка със сина си, който живеел и работел във
Велико Търново. Направило му
впечатление, че по времето на инцидента синът му спрял да го търси за няколко
дни. Свидетелят се притеснил и след известно време му позвънил, при което синът
му казал, че ще се видят по-късно. Вечерта синът му и снаха му си отишли на
село по тъмно. Синът му изглеждал обезобразен, насинен по носа, по очите, по
гърба, по тялото. След като го видял в това състояние свидетелят се разстроил,
разплакал се, синът му също се разплакал и тогава му обяснил какво се е случило.
Разказал му, че се намесил, когато кондукторката
на автобуса направила забележка на двама
мъже в нетрезво състояние, които си качили краката на седалките. Той спрял
автобуса с покана към мъжете да слязат,
при което те започнали да го бият с юмруци и ритници. Свидетелят заяви, че
синът му се чувствал много неудобно, срамувал се от преживения инцидент, бил
унизен. Смятал, че всичките му колеги го одумват, изпаднал в депресивно
състояние, затворил се в себе си, променил се. През м. октомври напуснал работа
и заминал за Германия, където се намира и в момента. Св. Н.Н.е приятел на
двамата ответници. Разбрал за станалото,
тъй като на сутринта ги видял да се прибират от районното управление. Те му
обяснили, че Д. бил пиян и не си смъкнал краката от седалката на автобуса,
въпреки направената от кондукторката забележка. Тогава шофьорът спрял, отворил
предната врата и слязъл от автобуса. В ръката си носел бухалка, казал, че ще ги
набие и тъй като посегнал към И. с ръка, И. му отвърнал и така се сбили.
Свидетелят обяснява още, че няколко дни след това видели същия шофьор, който ги
гледал заплашително.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Иска е процесуално допустим. По същество е частично
основателен.
Съгласно разпоредбата на чл.45 ЗЗД, всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като във всички случаи на
непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
Останалите елементи на фактическия състав са деяние, противоправност на деянието, причинна
връзка между тях и вреди, настъпили за пострадалия. Отговорност за непозволено
увреждане по чл.45 от ЗЗД носят тези, които са причинили вредата, чрез свои виновни
действия или бездействия, като е необходимо да се докаже и причинна връзка между противоправното и
виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. В случая има
влязло в сила съдебно решение по АНД № 1249/2017 година на ВТРС, с което
двамата ответници са признати за виновни
за извършено спрямо ищеца престъпление -умишлено причиняване на лека телесна
повреда по хулигански подбуди, което деяние законът е квалифицирал като
престъпление по чл. 131,ал.1,т.12 пр.1, вр. с чл.130 от НК. Двамата са
действали в съучастие, като извършители. На основание чл. 300 от ГПК влязлата в
сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Влязлото в сила
решение, с което ответниците са признати
за виновни, след което спрямо тях е приложен институтът на освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание, обвързва съда
относно наличието на всички елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане, изключая настъпилите вреди, които следва да се установят от ищеца
пълно и главно. Претендираните неимуществени вреди се изразяват във физически и
психо-емоционални болки и страдания, унизяване, причинен душевен смут, стрес,
огорчение, обида, уронване на личния и обществен престиж , авторитет и добро
име на ищеца сред обществото, колегите му и семейството му. За овъзмездяване на
тези вреди, ищецът иска ответниците да му заплатят солидарно сумата от 5000
лева, ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното
изплащане. Безспорно по делото от приетия като доказателство съдебен акт по АНД
№1249/2017 г. на ВТРС се установи, че Х.
и Р. като извършители , по хулигански
подбуди и умишлено са нанесли на ищеца удари, при което са му причинили лека
телесна повреда, чиито медико-биологични характеристики са подробно описани в
решението- кръвонасядане
в дясната челно слепоочна област с оток на меките тъкани, кръвонасядания в
челната област, кръвонасядане и оток в основата и по гърба на носа с оток на
меките тъкани , разкъсно -контузна рана на лявата вежда, кръвонасядане с оток
на клепачите на меките тъкани по дясната странична част на шията ,
кръвонасядания с оток на меките тъкани в лявата седалищна половина,
кръвонасядания в основата на нокътя на палеца на дясната ръка , прорезна рана
на втората фаланга на показалеца на лявата ръка и закрито счупване на носните
кости, довела до разстройство на здравето, неопасно за живота, със срок на
оздравяване в рамките на 25 дни. Доказано е по безспорен начин, че двамата
ответници са причинили на ищеца леката телесна повреда, тъй като са били
съучастници при това в най-тежката форма, като извършители. Нанесените травматични увреждания са с период
на възстановяване около 25 дни при нормален оздравителен процес. За нанесените
физически травми на ищеца свидетелства и баща му, св. С.Р., чийто показания
съдът кредитира изцяло като логични, непротиворечиви и кореспондиращи с
останалия доказателствен материал. Той заяви, че когато е видял сина си няколко дни след
извършване на престъплението, той е бил
обезобразен, подпухнал, посинял, както по лицето, така и по тялото. Не само
физическите болки и страдания следва да бъдат овъзмездени, чрез присъждане на
обезщетение. Ищецът е преживял стрес, обида, огорчение и унижение. Същият е
работил като автобусен шофьор по автобусна линия №5, обслужваща голям
пътникопоток в града. Самият факт, че му е нанесен побой от две лица,
употребили алкохол, докато той е изпълнявал служебните си задължения, пред
очите на кондукторката, е достатъчен за обосноваване на твърдения в исковата
молба психологически дискомфорт и преживяният стрес. Св.С.Р. потвърди, че след
този побой синът му се е променил, станал е по -затворен, не е общувал със
същата интензивност дори с него, макар да знае тежкото му здравословно
състояние. Чувствал се е много зле, обиден, смятал е, че колегите му се
подиграват зад гърба му. Дори подозренията
за коментарите на колегите му да са били негови субективни усещания, които не
кореспондират с обективната действителност , ищецът е чувствал срам и огорчение, напуснал е работата си е заминал за чужбина. Обсъждайки
доказателствата, съдът не кредитира показанията на свидетеля Н.Н. , не поради
факта, че същият е осъждан, а защото същите се явяват меко казано, ирелевантни
за предмета на спора и неподкрепени с други доказателства. Ако се кредитират неговите показания би
следвало да се счита, че ответниците са
били заплашени от ищеца, който имал бухалка в ръце, когато е извършено
престъплението, а такива факти и обстоятелства не се излагат от прокуратурата, съответно не са възприети от наказателния съд при
постановяване на съдебния акт. Частта от показанията, в която свидетелят заявява, че ищецът ги гледал "лошо" и се "заканвал с глава", когато ги видял
от автобуса, няма отношение към предмета
на доказване. Всъщност, ако в действителност се е случило нещо подобно, то би
било напълно разбираемо в житейски смисъл, а в правен аспект е лишено от
каквото и да било процесуално основание. От изложеното по-горе съдът счита, че
безспорно иска е доказан по своето основание. По отношение на размера на обезщетението за
неимуществени вреди, съгласно чл.52 от ЗЗД същите се определят от съда по
справедливост. В редица решения на ВКС постановени по реда на чл.290 от ГПК /
напр. Решение № 214/11.10.2017 г. по гр.д.№ 171/2017 г. на четвърто г.о на ВКС,
Решение № 61/27.03.2018 г. по гр.д.№ 3291/2017 г. на трето г.о на ВКС и др. /е
указано, че понятието справедливост не е абстрактно понятие. То е свързано с
преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да
се вземат под внимание при определяне на размера, след като обуславят вредите. Трябва
да се посочват конкретните обстоятелства и значението им за размера на
неимуществените вреди. В раздел втори на
ППВС № 4/68 г. на съдилищата е указано
при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди от
деликт да съобразяват характера на увреждането, начина на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване наа
здравословното състояние, причинените морални страдания и пр. Изхождайки от горното в конкретния случай
следва да се вземе предвид, че на ищеца са нанесени множество и разнообразни
травми, които с оглед характера и степента на увреждането са квалифицирани като
лека телесна повреда, довела до разстройство на здравето, без опасност за
живота. При тези травми ищецът е изпитвал физически болки и страдания по време
на относително дълъг /съобразно вида на телесната повреда/ възстановителен
период от 25 дни. Доказа се от показанията на св.С.Р., че синът му е бил
посинен, обезобразен, както по лицето, така и по тялото. Макар да не се твърди наличие
на усложнения във възстановителния
период няма спор, че нанесените травматични увреждания са довели до болки и
страдания, подлежащи на овъзмездяване. По отношение на психическите травми,
както бе отбелязано по -горе съдът кредитира показанията на св.С.Р. , според
които синът му е изпитвал срам и унижение от преживяното. Нормално е ищецът да
е чувствал емоционален дискомфорт след нанесения му побой, обида и огорчение. Разбираемо е , че е считал
личния си и професионален авторитет и достойнството си за уронени и накърнени. Ищецът
е ограничил социалния си живот, станал е по- затворен, за което се съди по
това, че в определен период от време е ограничил комуникацията дори с болния си
баща. От изложеното при съвкупния
анализ на фактите и обстоятелствата, както и от събраните доказателства съдът намира,
че справедливият размер на обезщетението,
което следва да се присъди на ищеца за репарация на претърпените от него
неимуществени вреди -физически и психически болки и страдания причинени му в резултат на деянието, е 2400 лева. До този размер иска е основателен
и доказан и следва да се уважи, а за
остатъка до пълния предявен размер от 5000 лева, именно за 2600 лева следва да
се отхвърли като неоснователен и недоказан. Следва да се присъди законна лихва
върху главницата от датата на деликта-7.05.2017 г. до окончателното изплащане. Обезщетението
следва да се плати при условията на солидарност на основание чл. 53 от ЗЗД, тъй
като деликтът е причинен от двамата ответници, в съучастие, като извършители. В
този аспект няма значение кой от двамата
е допринесъл в повече или в по- малка степен за вредоносния резулат, каквото
възражение е направено от процесуалния представител на ответниците. При този
изход на делото ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят държавна такса
върху уважения размер на иска в размер на общо 96 лева , като всеки от тях бъде
осъден да заплати ДТ в размер на 48 лева, доколкото законът не предвижда солидарност при
реализиране отговорността за разноски от задължените лица, ведно с по 5 лева
такса за издаване на изп.лист, в полза
на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС. На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ищецът има право на
разноски съобразно уважената част от иска си. При направени разноски от 600
лева за заплатено адвокатско възнаграждение дължимите на ищеца разноски са 288
лева, от които всеки от ответниците следва да плати по 144 лева. Ответниците от
своя страна също имат право на разноски
съобразно отхвърлената част от претенцията. От приложените договори за правна
помощ е видно, че ответникът И.Р. е заплатил адвокатско възнаграждение в размер
на 650 лева, а ответникът Д.Х. е заплатил адвокатско възнаграждение от 400
лева. Следователно, по правилото на чл. 78,ал.3 от ГПК ответникът И.Р. има
право на разноски в размер на 312 лева, а ответникът Д.Х. има право на разноски
в размер на 192 лева, които ищецът
следва да им заплати.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА на
основание чл. 45 от ЗЗД Д.Н.Х. с ЕГН ********** *** и И.А.Р. с ЕГН ********** ***
ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на С.С.А. с ЕГН ********** *** сумата от 2400 /две хиляди и четиристотин/ лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди -физически и
психически болки и страдания в резултат на извършено от И.А.Р. и Д.Н.Х.
престъпление по чл. 131,ал.1,т.12, пр.1, вр. с чл.130, ал.1, вр. с чл.20,ал.2
от НК, ведно със законната лихва от датата на деликта- 7.05.2017 г. до
окончателното изплащане, като за разликата от 2600 / две хиляди и шестстотин/ лева до
пълния предявен размер от 5000 /пет хиляди/ лева ОТХВЪРЛЯ иска, като неоснователен
и недоказан.
ОСЪЖДА
Д.Н.Х. с ЕГН ********** *** и И.А.Р. с ЕГН ********** ***, ул. "Черноризец Храбър" № 1 ДА
ЗАПЛАТЯТ на С.С.А. с ЕГН ********** ***
сумата от общо 288 /двеста осемдесет и
осем/ лева, по 144 / сто четиридесет и четири / лева всеки от тях, представляваща направени по делото разноски, съобразно
уважената част от иска.
ОСЪЖДА Д.Н.Х. с ЕГН ********** *** и И.А.Р. с ЕГН **********
***, ул. "Черноризец Храбър" № 1 ДА
ЗАПЛАТЯТ държавна такса в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на ВТРС в общ размер от 96 / деветдесет и шест/ лева, по
48 / четиридесет и осем/ лева всеки от
тях, ведно с по 5 лева такса при
служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА С.С.А.
с ЕГН ********** *** да заплати на И. А.Р.
с ЕГН ********** ***, ул.
"Черноризец Храбър" № 1 сумата от 312 / триста и дванадесет/ лева направени по делото разноски,
съобразно отхвърлената част от предявения иск .
ОСЪЖДА С.С.А.
с ЕГН ********** *** да заплати на Д.Н.Х. с ЕГН ********** *** сумата от 192 / сто деветдесет и два/ лева
направени по делото разноски, съобразно отхвърлената част от предявения
иск .
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Велико Търново, чрез Районен съд
Велико Търново, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Районен съдия: