Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, 01.10.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети септември две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при секретаря Донка Шулева,
като разгледа докладваното от съдия Анастасова гр. дело № 11700 по описа за
2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 148231
от 21.06.2019 г. по гр.д.№ 22806/2018 г. по описа на СРС, 63 с-в е отхвърлен
предявения от Г.К.П., ЕГН ********** срещу „О Д.Е.Е.К.“
ЕООД /с правоприемник „Т.Е.Т.Е.А.Б.“ ЕООД/, ЕИК ********, осъдителен иск, на
правно основание чл. 79, ал.1 вр. чл. 286 ЗЗД, вр. чл.141, ал.7 ТЗ за сумата от 2 000.00 лв.,
предявен като частичен от общия размер на вземането 500 000.00 лв.,
представляваща бонус за достигната обща кумулативна счетоводна печалба преди
амортизация и данъци в размер повече от 700 000 лв., дължими според ищеца
съгласно анекс от 28.04.2003 г. към Договор за управление от 01.04.2003 г.,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до
окончателно плащане.
Срещу така
постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца Г.К.П. с изложени
доводи за неправилност и незаконосъобразност. Заявява, че правопораждащите
вземането му са представените по делото договор за управление и анекс с
посочена дата 28.04.2003 г., които първоинстанционния съд не е съобразил при
решаване на спора, което от своя страна е довело до формиране на грешни правни
изводи. Ясно и изрично в сключения анекс към договора за управление на
дружеството – ответник с предишно наименование К.Х.К.ЕООД и сегашно
наименование „Т.Е.Т.Е.А.Б.“ ЕООД се установява, че на ищеца е следвало да се
заплати бонус в размер на 500 000 лв. след като дружеството достигне обща
печалба от 700 000 лв., което в случая е било налице.
Възраженията
на ответника, че за представения в производството анекс към договора, от който
ищецът черпи правата си не е установена достоверна дата не били доказани в
производството, съответно, като неоснователни съдът е следвало да остави без
уважение.
Отправя
искане за отмяна на постановеното от СРС решение и уважаване на исковете.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна „О Д.Е.Е.К.“ ЕООД /с правоприемник „Т.Е.Т.Е.А.Б.“ ЕООД/ е подала
писмен отговор, в който оспорва въззивната жалба, като неоснователна.
Заявява, че
правилно районният съд приел, че тежестта за доказване относно достоверността
на датата на анекса към договора за управление се носи от ищеца. Представеният частен
документ не се ползвал с материална доказателствена сила, като при оспорване на
датата, ползващият се от документа следва да докаже достоверността ѝ,
което в случая не е сторено. Освен това, според ответника в случая е налице
нарушение на императивната разпоредба на чл.38 ЗЗД- налице е договаряне сам със
себе си, каквито правомощия на ищеца не са били предоставени. Отправя искане за
потвърждаване решението на СРС и претендира разноски.
Софийски градски съд,
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно
разпоредбите на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 269 ГПК,
намира за установено следното:
Въззивната жалба е
допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока
по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
Съгласно нормата
на чл.269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му –
в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в
жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Решението на
СРС е валидно, допустимо и правилно, като въззивният състав споделя изцяло мотивите
на първоинстанционният съд, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща
към тях. Във връзка доводите в жалбата следва да се добави и следното:
Производството
е образувано по искова молба на Г.К.П., с която срещу „О Д.Е.Е.К.“ ЕООД /с правоприемник „Т.Е.Т.Е.А.Б.“ ЕООД/, е
предявен иск по чл. 79, ал.1 вр. чл.286 ЗЗД, вр. чл.141, ал.7 ТЗ за заплащане на сумата от 2000.00 лв.,
представляваща част от общо дължима по анекс към договор за управление сума в
размер на 500 000 лева /бонус/, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба /05.04.2018 г./ до окончателното плащане.
От страна на
ищеца са изложени фактически доводи, че през периода от 2003 г. до 2015 г. е
бил управител на ответното дружество, като с анекс към договора за управление,
който бил сключен с него по твърдения на посочената дата 28.04.2003 г. страните
постигнали договорка, че ако до 31.12.2014г. дружеството достигне обща
кумулативна счетоводна печалба преди амортизация и данъци в размер повече от
700 000.00 лева, дружеството дължи допълнително плащане (бонус) на
управителя в размер на 500 000.00 лева, дължим в срок от 90 дни от
приключване на счетоводната 2014г., която се считала приключена на 31.12.2014 г.
Поддържа, че
благодарение на усилията му като управител посоченият в анекса финансов
резултат бил надхвърлен, но независимо от това с решение от 26.02.2015г.,
вписано на 06.03.2015г. бил освободен от длъжността управител на дружеството
без да му бъде заплатен посочения бонус.
За доказване
на претенцията в производството пред първата инстанция е представен частен диспозитивен документ – анекс с посочена дата 28.04.2003 г.
към договор за управление от 01.04.2003 г., сключен между ищеца, от една страна
и дружеството-ответник, представлявано от ищеца, съгласно който за периода от
подписване на анекса до 14.12.2014 г., ако дружеството достигне счетоводна
печалба от 700 000.00 лв., дружеството трябва да заплати бонус на
управителя в размер на 500 000.00 лв.
В срока за
писмен отговор на исковата молба ответното дружество оспорва изложените
фактически твърдения, прави възражение, че представения писмен документ е с
характеристики на частен диспозитивен документ и не
обвързва с материална доказателствена сила за посочените в него обстоятелства.
Освен това същият не се ползва с достоверна дата и лицето, което черпи права от
този документ следва да докаже датата, на която е бил сключен. Поддържа, че такъв
документ не е наличен в дружеството, не е бил осчетоводен, не е бил предмет на
обсъждане при сключване на договор за спогодба от 05.03.2015 г. и други
съставени по това време документи на дружеството касаещи ищеца. Същевременно за
2005, 2006, 2007 и 2008 г. ищецът като управител на дружеството е получил част
от печалбата реализирана от дружеството, като нито в един момент същият не е
заявил и представил сочения документ, както и не е заявил права по него. Прави
възражение, че е узнал за този анекс едва с получаване на препис от исковата
молба за образуваното производство и прави възражение, че не е давал съгласие
за посочените в него договорки.
За уважаване
на предявения иск с правно основание
чл. 79 ЗЗД вр. чл.286 Закон за задълженията
и договорите и чл.141, ал.7 от Търговския закон ищецът е следвало да докаже, че в посочения период е бил управител
на дружеството- ответник, както и че на посочената дата 28.04.2003
г. е постигнато съгласие между
него и дружеството, което е
управлявал, че последното следва да му заплати допълнителен бонус в размер на 50000.00 лв.
за постигнати счетоводни резултати /т.е. че за периода от 28.04.2003г. до
31.12.2014г. дружеството е достигнало
обща кумулативна счетоводна
печалба преди амортизация и
данъци в размер на повече
от 700 000 лева/.
Между страните не е налице спор, че през периода от 2003 г. до 2015 г. ищецът
е бил управител на ответното
дружество, което обстоятелство
се потвърждава и от приетите
по делото писмени доказателства (договор за управление, анекси
към договора за управление от 28.11.2003г. и
01.10.2005г., удостоверение за актуално състояние, протокол от 03.07.2009г., решение на едноличния собственик на капитала от 26.02.2015 г., договор
за спогодба), както и от извършена от съда служебна справка в Търговския регистър.
Спорът между страните касае съществуването на споразумение
между страните към посочения момент, с което да е
договорен посочения допълнителен
бонус за счетоводни резултати
постигнати от дружеството
по времето, в което ищецът е управител.
В производството пред първата
инстанция е приложен анекс към
договора за управление с посочена дата 28.04.2003 г.,
като тази дата на документа
е оспорена изрично от ответника
в срока по чл. 131 ГПК с оглед указанията
на чл.181 ГПК. Направено е и възражение
за изрично и незабавно противопоставяне на търговеца срещу действията на лицето, подписало документа от името
на дружеството без надлежна
такава представителна власт /оборване презумпцията на чл.301 ТЗ/; направено
е възражение и за приложение на императивната
разпоредба на чл.38, ал.1, пр. 1 ЗЗД доколкото в случая представителят
на дружеството е договарял
сам със себе си без надлежно
оправомощаване за това.
Представеният в производството анекс към договора за управление
с посочена дата 28.04.2003 г. има
характеристики на частен диспозитивен документ и по силата на чл. 180 и чл. 181 ГПК обвързва
с формална доказателствена сила единствено
относно авторството, но не
и относно датата, на която е сключен.
В случая действително
следва да намери приложение и разпоредбата на чл.38, ал. 1 ЗЗД в хипотезата на предл. 1, след като управителят на търговското дружество
сключва договор от негово име със самия себе си в качеството си на физическо
лице. Правоотношението между търговското дружество с ограничена отговорност и
неговия управител възниква по силата на овластяване - с договор за възлагане на
управлението /чл. 141, ал. 7 ТЗ/, който се сключва след решение на Общото
събрание и се урежда по правилата на договора за поръчка по ЗЗД. Независимо, че
представителната му власт не възниква нито от разпоредба на закона, нито чрез
упълномощаване /чл.36 ЗЗД/, вътрешните отношения между дружеството и него като
физическо лице са отношения между представляван и представител, доколкото
управителят действа от името и за сметка на дружеството, като придобива права и
поема задължения, възникващи направо за последното, както е в случаите при
пълномощие, съгласно разпоредбата на чл.292, ал.1 ЗЗД. Сключвайки с
представляваното от него дружество облигационна или вещно-прехвърлителна сделка
като физическо лице, в тези отношения управителят встъпва като самостоятелен
гражданскоправен субект, воден от собствен интерес. Поради това спрямо него са
приложими общите граждански разпоредби, включващи и забраната на чл. 38, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД да договаря в лично качество с
представляваното от него лице.
По тези
съображения изложените от ответника доводи за приложение на сочената
императивна разпоредба са основателни. В случаите на договаряне на органен представител на търговско дружество от името на
дружеството лично със себе си намира приложение забраната на чл. 38, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД - решения № 217/10.03.2017 г. по т. д. №
2296/2015 г. на ТК на ВКС, I-во т. отд и № 14/27.01.2017 г. по т. д. № 1453/2014 г. на II т. отд на ВКС, Решение № 2372 от 10.04.2017 г. на СГС по в.
гр. д. № 7270/2015 г. и Решение № 91 от 16.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3513/2017
г., IV г. о., ГК, които се възприемат от настоящия състав.
Сключвайки с
представляваното от него дружество сделка като физическо лице, по силата на
която възникват облигационни отношения за заплащане на претендираната сума, то,
управителят действа като самостоятелен гражданскоправен субект, воден от
собствен интерес. Поради това спрямо него са приложими общите граждански
разпоредби, включващи и забраната на чл. 38, ал. 1 предл.
1 ЗЗД да договаря в лично качество с представляваното от него лице. По тези
съображения, настоящият състав намира, че като сключен в противоречие с
цитираната разпоредба представения анекс към договора за управление с посочена
дата 28.04.2003 г. е нищожен.
Освен това съгласно решение №
167/2018 г. по гр. д. 4020/2017 г.
IV ГО на ВКС, което настоящия състав възприема, юридическо лице, което оспорва
издаден от негов бивш органен представител частен
документ с твърдения, че е съставен след прекратяване на представителното
правоотношение, но е антидатиран, не е "трето
лице" по см. на чл. 181 ГПК и
не може да се позовава на липсата на достоверна дата. Документът не се ползва с
обвързваща доказателствена сила относно датата на съставянето му, и ако същата
бъде оспорена от ЮЛ, тя следва да бъде установена с други доказателствени
средства. Доказателствената тежест е за лицето, което претендира изгодни за
себе си правни последици от фактите, удостоверени или обективирани
в частния документ – В този смисъл - Определение № 909/20.12.2018 г. по гр. д.
№ 3543/2018 г. на ВКС, ГК, ІІІ Г.О., решение № 748/17.02.2011 г. по гр. д. №
801/2009 г., ВКС, IV-то ГО и решение № 197/23.12.2014 г. по гр. д. № 7364/2013
г., ВКС, III г.о., които се възприемат от настоящия състав.
Тъй като частните документи не се ползват с
обвързваща съда материална доказателствена сила, при оспорване на
удостоверените със съставянето им факти, последните подлежат на доказване по
общите правила на ГПК. Конкретно за хипотезата на сключен писмен договор от
представител на юридическо лице, документът не доказва нито датата, нито
мястото на съставяне на документа. Когато се поставя въпрос за
времето на сключване на договора и за това разполагал ли е в случая
представителят с правомощия, датата на договора следва да се докаже от
страната, която го представя, доколкото тя твърди, че договорът обвързва
представлявания и извлича изгодните за нея правни последици. В случая правилно
районният съд е приел, че това не е сторено от ищеца.
В случая
ответното дружество от името и за сметка на което е сключен анекса не представлява
„трето лице“ по см. на чл. 181 ГПК на което посочената дата би била
противопоставима. Доколкото ищеца черпи права от посочения документ, тежестта
на доказване датата, на която е бил сключен анекса му принадлежи. В случая
установената в производството достоверна дата е датата на прилагането на този
документ към исковата молба, по която е образувано настоящето производство,
т.е. 31.03.2018 г. Към този момент ищецът не е управител на дружеството и не
притежава представителни правомощия по отношение на него. При установено
незабавно противопоставяне на търговеца на извършените от лице без
представителна власт действия по отношение на дружеството предвидената в чл.301 ТЗ законова презумпция е оборена. С
оглед това правилно и законосъобразно СРС е отхвърлил предявения иск като
неоснователен.
Поради
съвпадане изводите на двете инстанции постановеното от СРС, 63 с-в решение
следва да бъде потвърдено като правилно, законосъобразно и обосновано.
По разноските:
С оглед
изхода на спора на въззивника не следва да бъдат
присъждани разноски. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК съдът следва да присъди на въззиваемата страна разноски в размер на 2 413,87 лв. с ДДС
според представения списък по чл.80 ГПК.
Предвид изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 148231 от 21.06.2019 г. по гр.д.№ 22806/2018 г.
по описа на СРС, ІІ ГО, 63 с-в.
ОСЪЖДА Г.К.П. с ЕГН ********** да заплати, на „О Д.Е.Е.К.“ ЕООД /с правоприемник „Т.Е.Т.Е.А.Б.“ ЕООД/, ЕИК ********,
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 2 413,87 лв. с ДДС, представляваща сторени
разноски пред въззивното производство.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.