Определение по дело №1620/2021 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 988
Дата: 1 юли 2021 г.
Съдия: Светлана Бойкова Методиева
Дело: 20217180701620
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 21 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 988

Град Пловдив 01.07.2021 Година

 

 

Административен съд – град Пловдив, Второ отделение, ХХІХ състав, в закрито заседание на първи юли, две хиляди двадесет и първата година в следния състав :

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева,

 

като разгледа адм. дело № 1620 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе в предвид следното:

Делото е образувано по искова молба, депозирана от „Пътинженеринг“ ЕООД с ЕИК ********* гр. Пловдив против Община Пловдив. Претендира се осъждане на посочения ответник по реда на чл.218 от ЗОП за причинени имуществени вреди на ищеца, които се твърди да са настъпили вследствие на допуснати нарушения при провеждане на процедура и сключване на договор за обществена поръчка. В тази връзка в исковата молба е записано, че е основана на налично според ищеца нарушение при провеждане на процедура и сключване на договор за обществена поръчка, което се сочи да е установено по предвидения за това ред, а именно със съдебно решение, постановено по гр.дело № 60023/2016 г. на ВКС, с което е прогласена за нищожна клауза от договор № 13/18.12.2006 г., сключен след проведена процедура по обществена поръчка между дружеството - ищец и общината - ответник, по повод на което ищецът е осъществил връщане на платеното му по тази клауза от договора от ответника и е бил осъден за съдебните разноски в производството по обявяване на нищожността. Твърди се, че Община Пловдив, като е включила нищожна клауза в договора за обществена поръчка и след това е искала обявяването на същата за нищожна от съда, в което производство е било осъден ищецът да върне парична сума, която вече му е била заплатена въз основа на посочената клауза и за разноски в производството, които суми се претендират като имуществените вреди, е действала недобросъвестно.

С оглед на така заявеното основание, както и конкретния петитум на исковата претенция, настоящият съдебен състав счита, че същата се явява недопустима за разглеждане от настоящия съд.

Съгласно чл.218 от ЗОП, на която разпоредба на практика е основал претенциите си ищецът, всяко заинтересовано лице може да претендира обезщетение за вреди, претърпени вследствие на нарушения при провеждане на процедура и сключване на договор за обществена поръчка, при условията на чл.203, ал.1, чл.204, ал.1, 3 и 4 и чл.205 от Административнопроцесуалния кодекс. Цитираната разпоредба препраща към нормите на исковото производство по глава единадесета от АПК и следователно относими са задължителните предпоставки, както за допустимостта на иска, така и съответно предпоставките за приемане на иска за основателен, а последните включват установяване на кумулативното наличие на незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред или оспорени при предявяване на иска; вреда от такъв административен акт, действие/бездействие; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. В конкретния случай, при описание на фактическите обстоятелства, на които се основава исковата претенция, на практика не е налице позоваване на нито една от посочените предпоставки, които би следвало да са предмет на доказване в производството и да се изследват в такова производство, като не се твърди наличие на незаконосъобразен административен акт и съответно негова отмяна по предвидения за това ред, което е основание за допустимост на иска по чл.204, ал.1 от АПК, нито се твърди наличие на незаконосъобразни фактически по характера им действия, респ. бездействия на ответника при осъществяване на административна дейност, каквото именно би следвало да е съдържанието на искова претенция във връзка с разпоредбата на чл.218 от ЗОП, за да подлежи на разглеждане от административния съд. Изобщо не се твърди от страна на ищеца осъществено нарушение при провеждане на процедурата по обществена поръчка, като такива фактически основания липсват в исковата молба. На практика не е конкретизирано и нарушение при самото сключване на договора, което е регламентирано в Раздел Втори на Глава тринадесета от ЗОП. Напротив, в исковата молба практически се претендират вреди, които се твърди да са във връзка с обявена за нищожна клауза от договор за обществена поръчка. Сиреч, видно е, че са изложени различни фактически обстоятелства, които не обуславят квалифициране на иска като такъв по чл.218 от ЗОП, вр. с чл.203 и сл. от АПК, както иска ищецът, защото става въпрос не за нарушение при самото сключване на договора, което би могло да е такова, свързано с предпоставките, сроковете и процедурата по сключването на договора, а за нещо, което касае самото му съдържание и съответно действителността на договора. Договорът, сключен на основание чл.112 от ЗОП няма правната природа на административен акт, за да е основание прогласяването му за нищожен за търсене отговорност по реда на чл.204, ал.1 от АПК, а и това не се твърди от ищеца. Следва да се има предвид тук относно характера на такъв договор, сключен на основание чл.112, ал.1 от ЗОП, че същият не може да бъде подведен и под определението за административен договор, дадено в нормата на чл.19а, ал.2 от АПК, независимо, че съдържа някои от белезите на такъв. С подписване на договора, освен това, приключва административната процедура и по всички неуредени въпроси във връзка със сключването, изпълнението и прекратяването на договорите за обществени поръчки, следователно и последиците от това, се прилагат разпоредбите на Търговския закон и на Закона за задълженията и договорите, съгласно изричното предвиждане на чл.120 от ЗОП. Посочените въпроси са все такива от гражданско-правно естество, т.е. развиват се в сферата на равнопоставените отношения между страните по договора, които са го подписали. И това е така, защото  производството по възлагане на обществена поръчка има сложен фактически състав, включващ административен и гражданско-правен елемент, като властническият елемент и неравнопоставеност са налице в административната фаза, след която страните встъпват в граждански правоотношения със сключване на самия договор за обществена поръчка, при които са равнопоставени. Самият ЗОП, който се явява специален закон, не предвижда изрично, че сключените договори са административни по своя характер, както това например е сторено в Закона за здравното осигуряване /чл.45а, вр. с чл.45 ЗЗО/. Отделно от това, в случая не се и касае до искане, свързано с изпълнение на административен договор, които спорове иначе са подведомствени на административните съдилища по реда на чл.128, ал.1, т.3 от АПК. Напротив, в случая се претендира обезщетение, произтичащо от твърдяно нарушение по смисъла на чл.218 от ЗОП, каквито обаче конкретни фактически обстоятелства за наличие на такова, както се каза, не са наведени в исковата молба. От изложеното в обстоятелствената част и петитума на същата би могъл да се обоснове извод, че спорът е именно граждански, защото се касае за претенция, поне в една нейна част, основаваща се на твърдения за неоснователно обогатяване на ответника, макар и това изрично да не е формулирано така от ищеца.  Обстоятелството, че договорът, в резултат на чиято нищожна клауза на практика се претендират вреди, е сключен след проведена процедура по ЗОП не променя неговия характер, нито подсъдността на спора. Настоящият съд не е сезиран с искане, което да може да се подведе под някоя от хипотезите на чл.128 от АПК, поради което и с оглед фактическите обстоятелства, на които се основава искът и въз основа на които следва да се определи предмета на делото и квалификацията на иска, според настоящия състав делото ще следва да се разгледа от граждански съд. С оглед цената на иска това би следвало да е съответния Окръжен съд съгласно чл.104, т.4 от ГПК. Налице е следователно и хипотезата на  чл.135, ал. 2 АПК за изпращане на делото на компетентния Окръжен съд Пловдив, като в тази връзка и производството по настоящото дело ще следва да се прекрати.

 

Водим от горното, Съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по адм. дело № 1620/2021г. по описа на Административен съд Пловдив.

 

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Окръжен съд Пловдив.

 

 Определението не подлежи на обжалване.

 

                                        Административен съдия:/п/