Р А
З П О
Р Е Ж
Д А Н Е
Номер 11374 Година 04.09.2017 Град С.СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На четвърти септември Година 2017
в закрито съдебно заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р.гражданско
дело номер 2748 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
След
като се запозна с подадения в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на ответника,
съдът намери, че следва да внесе и насрочи делото за разглеждане в открито съдебно
заседание, да изготви писмен доклад и прикани страните към спогодба, като им
разясни преимуществата й (чл. 312, ал. 1, т. 1-3 ГПК).
Следва да се
приемат като относими, допустими и необходими писмени доказателства,
представените до момента от страните писмени документи, както и да се изиска и
приложи гр. д. № 2306/2009 г. на СтРС (чл. 312, ал. 1, т. 4 ГПК).
Следва да се
предостави на ищцата исканата възможност да води на-късно в насроченото за
разглеждане на делото съдебно заседание две лица, които съдът да допусне и
разпита в същото в качеството на свидетели за установяване на обстоятелствата,
посочени в поправената й искова молба, които са относими към предмета на
делото, необходими за правилното му решаване и могат да се установяват с такива
доказателства съгласно чл. 164 ГПК.
Следва на
ответника да се даде възможност, най-късно в срока по чл. 312, ал. 2 ГПК да
допълни непълното си искане в отговора за допускане на свидетел, като посочи
точно всички факти, които иска да доказва с показанията му, за да прецени съда
тяхната допустимост и относимост към предмета на делото, едва след което съдът
ще се произнесе с разпореждането по чл. 312, ал. 3 ГПК по допустимостта на това
му искане (чл. 156, ал. 2 ГПК).
Доколкото
ответникът вече е представил с отговора си удостоверение за получаваните от
него доходи и декларация за СИС, съдът намира, че не следва да се произнася по
искането на ищцата в исковата й молба за задължаването му да представи същите,
защото това се явява безпредметно (чл. 190 ГПК).
Следва да уважи
искането на ответника и задължи ищцата, най-късно в срока по чл. 312, ал. 2 ГПК
да представи по делото декларация за семейното си и имотно състояние (чл. 190 ГПК).
Следва да се
укаже на страните, че настоящото производство ще се разглежда по реда на Глава
25 от ГПК „Бързо производство” (чл. 314, ал. 2 ГПК).
Препис от
настоящото разпореждане следва да се връчи на страните и Д., а в призовката й
следва да й се укаже и необходимостта да представи по делото социален доклад, с
който да вземе своето становище по закрила правата и интересите на малолетното
дете на страните в настоящото производство (чл. 15, ал. 6 ЗЗакрД). Следва да се
укаже на страните в едноседмичен срок от получаване на препис от разпореждането
да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада на делото, и
предприемат съответни процесуални действия, както и последиците от неизпълнение
на указанията (чл. 312, ал. 2 ГПК).
Воден от горните
мотиви и на основание чл. 312 ГПК, съдът
Р А
З П О
Р Е Д И:
ВНАСЯ
делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 20.09.2017 г. от 9.20 часа,
за която дата и час да се призоват страните и Д. С..
ДОКЛАДВА
делото, както следва: обстоятелствата, от които произтича претендираното от
ищцата, като майка и законен представител на малолетното дете на страните,
право на увеличение на присъдената му издръжка и присъждане на добавка към
същата, са, че с влязлото в сила решение № 76/15.10.2009 г. по гр. д. №
2306/2009 г. на СтРС бил прекратен по взаимно съгласие бракът й с ответника,
като упражняването на родителските права върху малолетното им дете Д.Ц.С. били
предоставени на нея и при нея било определено местоживеенето му. На ответника бил
определен режим на лични отношения с това им дете и същият бил осъден да му заплаща
ежемесечна издръжка в размер на 50 лева считано от -г. със законната лихва върху
всяка просрочена вноска. От момента на присъждане на тази издръжка досега настъпило
драстично изменение в определения й минимален размер, който според чл. 142, ал.
2 СК възлизал понастоящем на 115 лева, което обстоятелство било необходимо и
достатъчно условие размерът на определената издръжка на малолетното дете на
страните да бъдел значително увеличен. Освен това от
Искането
е да се увеличи размера на присъдената издръжка на малолетното дете Д.Ц.С. по
гр.д. № 2306/2009 г. на Старозагорския районен съд, като се осъди ответникът да
му заплаща, чрез ищцата, като негова майка и законен представител, ежемесечна
издръжка в размер на 200 лева, считано от подаване на исковата молба в съда на 17.05.2017
г. до настъпване на законни основания, за нейното изменяване или прекратяване,
заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до изплащането й,
както и 1000 лева добавка към този изменен размер на издръжката, за покрИ.е на
изключителни нужди за - лечение на детето, платима до 15-то число на месеца на
10 равни месечни вноски, всяка по 100 лева, считано от влизане на решението в
сила, със законната лихва върху всяка просрочена вноска до изплащането й. Претендира
допускане на предварително изпълнение на решението, както и присъждане на сторените
по делото разноски.
Правна
квалификация на предявения иск за увеличение на размера на присъдената издръжка
- нормата на чл. 150 СК, а на иска за присъждане на добавка – нормата на чл.
143, ал. 4 СК.
С
подадения в срок отговор ответникът заема становище, че оспорвал предявения иск
по чл. 150 СК над сумата от 150 лева месечна издръжка, до която бил допустим и
основателен и над която сума го оспорвал по размер, като неоснователен и
недоказан. Оспорвал и предявения иск по чл. 143, ал. 4 СК, който бил допустим и
основателен до 242.50 лева, над която сума го оспорвал по размер и бил
неоснователен и недоказан. Не следвало да плаща претендираната от ищцата издръжка
над 150 лева месечно за детето им. Разпоредбата на чл. 143, ал. 2 СК визирала,
че родителите дължали издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца,
независимо дали били работоспособни и можели да се издържат от имуществото си,
а съгласно чл. 142, ал. 1 СК, размерът на издръжката се определял според
нуждите на лицето, което имало право на издръжка, и възможностите на лицето,
което я дължало. Разпоредбата на чл. 150 СК предвиждала възможност за изменение
на издръжката при изменение на тези обстоятелства. За да се уважал иска по чл.
150 СК трябвало да бъде налице трайно съществено изменение на нуждите на
издържания и на възможностите на издържащия. Такава трайна промяна щяла да бъде
налице при наличието на три основни предпоставки: увеличаване нуждите на ищеца,
които не можели да бъдат задоволявани с първоначално определения размер на
издръжката; увеличаване възможностите на ответника и едновременно увеличаване
на нуждите на ищеца и увеличаване възможностите на ответника. Към момента на
завеждане на исковата молба тези три предпоставки не били налице, предвид
факта, че възможностите на ответника не се променили (увеличили). Било видно от
представените с отговора му удостоверения, че средното му нетно месечно трудово
възнаграждение било 1129.92 лева и било значително по-малко в сравнение с брутното
трудовото възнаграждение на ищцата по трудово правоотношение в размер на
1583.97 лева, което дори след приспадане на дължимите удръжки било значително
по-високо от неговото. Следвало да се прибави и сумата от 35 лева месечно, която
получавала като семейни помощи за деца. В исковата си молба сочела, че била
налице промяна на законодателството и увеличението на минималната работна
заплата, родило й се друго дете, като обвързвала промяната в получаваните от
нея доходи с този факт. В случая тази промяна във финансовите й възможности не
обвързвала ответника, защото второто й дете имало друг баща, който също бил
обвързан с материалната му издръжка, а от момента на раждането му тя получавала
обезщетение за временна неработоспособност, поради майчинство, и ред други
детски надбавки и социални помощи, които следвало да се вземат предвид при
определяне на необходимите средства за нормален живот и развитие на малолетната
Д.. Освен това промяната в доходите на ищцата настъпила след раждането на
второто й дете и била временна, което също следвало да се вземе предвид при
определяне на евентуална по-висока по размер издръжка в негова тежест. Твърдението
й, че не получавала доходи, не отговаряло на действителната фактическа
обстановка, тъй като не била напуснала работа (не била безработна), а използвала
предоставената й законова възможност да ползва отпуск за раждане по чл. 163 КТ,
за което получавала полагащите й се обезщетения по закон, а след изчерпване на
тази възможност вероятно щяла да се върне на работа и продължи да изпълнява
трудовите си функции в -, като едновременно с това получавала уговореното ТВ в
размер, който бил по-висок в сравнение с неговия. Към настоящия момент ответникът
не бил в състояние да заплаща претендираната от ищцата издръжка в размер на 200
лева ежемесечно, тъй като месечното му нетно възнаграждение, след приспадане на
законовите удръжки и данъчни задължения, не позволявало това, защото на -г.
встъпил в брак с Б.С.С., от който имал и друго дете Д.Ц.С.. Към момента съпругата
му била бременна в седмия месец и очаквали второто си дете в края на -г., след който
момент щял да издържа и полага грижи за трима свои низходящи (малолетни) и за
съпругата си, която подобно на ищцата щяла да изпадне в положение на временна
нетрудоспособност, като им осигурява всички необходими битови, социални и
финансови условия за живот. Към момента издръжка от 150 лева месечно щяла да
бъде по силите му и нямало да доведе след себе си тежки за него финансови
последици. Не притежавал имоти и не получавал допълнителни доходи. Не бил и
самоосигуряващо се лице. На 05.12.2013 г. сключил и договор за банков кредит в
размер на 18700 лева от -, месечната вноска за обслужване на който била 257.50
лева. Взел този кредит с цел да го инвестира в подобрения в жилището, в което
живеели (собственост на родителите му), с оглед по-добри условия за живот за
малолетното му дете Д.. Твърдението в исковата молба, че нуждите на дъщеря му
нараснали значително с нарастването на възрастта й, защото започнала да ходи на
училище, не било изцяло вярно. Към момента на подаване на исковата молба Д.
посещавала основно училище, което било на общинска издръжка и за него не било
необходимо заплащането на такси, а твърдението, че за нормалното протичане на
образователния процес възниквала необходимост от средства за закупуване на
учебници, помагала и т.н., не отговаряло на истината, защото с постановление на
МС в изпълнение на Закона за предучилищното и училищно образование се предоставяло
безвъзмездно ползването на учебници и учебни комплекти по общообразователни
учебни предмети за учениците от -клас. Не на последно място исканата издръжка в
размер на 200 лева ежемесечно била прекалено завишена с оглед възможностите му,
стандарта на живот в С.и средния размер на присъдените издръжки по идентични
дела в PC и ОС С., които били в размер приблизително на 150 лева месечно. По предявения иск по чл. 143, ал. 4 СК не дължал сумата от
1000 лева. Предварителната калкулация на -то лечение на Д. била в размер на
1595 лева и било неоснователно да се иска да платял по-голямата част от нея
(приблизително 2/3), а не половината, на база твърденията на ищцата, че имал
възможността да предостави тази сума „без особени затруднения", предвид
високите си доходи и едновременно с това липсата на доходи на ищцата. Тези
твърдения били неоснователни и недоказани. Тази сума била „предварителна
калкулация", извършена преди почти три години, не била платена изцяло към момента
(от нея били изпълнени единствено предварителни прегледи и рентгенова
диагностика) и нямало гаранции, че тези дейности (които били описани в
калкулацията) щели да бъдат извършени изобщо. Опасенията му, че тези дейности
нямало да бъдат завършени, бил факта, че почти 3 години след изготвянето на
предварителната калкулация, те не били предприети по отношение на детето (било видно
от квитанция 795 последната дейност била от дата 18.08.2015 г.). Към момента на
изготвянето на калкулацията детето било на възраст -и половина, през която -му -
се заменяли с - и към настоящия момент били в процес на подмяна и нуждата от -то
лечение, обективирано в предварителната калкулация, било възможно да било
отпаднало изцяло или частично. Като бъдела изключена представената
„предварителна калкулация", която била изготвена преди почти три години,
недоказано оставало твърдението, че „периодът, в който следвало да се осъществи
лечението, бил около една година". В подкрепа на това твърдение и нуждата
от това лечение не били ангажирани към момента доказателства от ищцата. От
представения фискален бон за 265 лева не ставало ясно за какво била платена
тази сума, във връзка с „предварителна калкулация" ли била разходвана и
дали изобщо била свързана с лечението на Д.. В случай, че съдът не приемел тези
му доводи за недължимост на претендираната сума от 1000 лева, то дължал
единствено половината от реално извършените разходи за -то лечение на Д.С.,
установени с платежни документи, в размер към настоящия момент от 485 лева или
в размер на 242.50 лева. Основната причина за денталните проблеми на детето Д.
носела ищцата, на която ответникът нееднократно през годините давал съвети да
вземе мерки за денталните проблеми на детето и която със своето нехайство и
безотговорно поведение като родител допринесла за евентуалните му здравословни
проблеми. При многократните разговори между страните, ищцата недвусмислено
заявявала винаги, че това били млечни - и детето ще ги сменяло. Моли съда да
отхвърли предявения иск по чл. 150 СК над сумата от 150 лева, а иска по чл.
143, ал. 4 СК - изцяло. Евентуално, в случай, че съдът не отхвърлел този иск по
чл. 143, ал. 4 СК изцяло, моли да го отхвърли като неоснователен над сумата от 242.50
лева. Претендира разноски.
Тежестта
за доказване на твърдените от страните горепосочени обстоятелства, се
разпределя между тях по делото, както следва: ищцата носи тежестта да докаже по
делото всички обстоятелства, твърдени в поправената й искова молба, защото на
тях е основала предявените искове, а ответникът носи тежестта да докаже всички
обстоятелства, твърдени в отговора му, тъй като пък на тях той е основал
възраженията си срещу тези искове.
ПРИКАНВА страните
към постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко доброволно
разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез взаимни
отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите си по
собствена воля, освен което при спогодба се дължи и половината от дължимата се
за производството държавна такса.
РАЗЯСНЯВА на
страните възможността да разрешат спора си и чрез медиация (доброволна и
поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към
съответен медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към
министъра на правосъдието.
ПРИЕМА като
писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: решение по гр.д.
№ 2306/2009 г. на СтРС; удостоверение за раждане от *** г.; удостоверение за
сключен граждански брак от -г.; удостоверение за раждане от *** г.; удостоверение
изх. № 254/04.04.2017 г.; удостоверение № 23-00048346/24.04.2017 г.; предварителна
калкулация на - лечение; информирано съгласие за - лечение; квитанция №
795/18.08.2015 г.; фискален бон от 08.07.2015 г.; декларация за СИС на ответника;
допълнително споразумение № 1086/31.01.2017 г. към трудов договор; удостоверение
с изх. № 817/24.07.2017 г.; удостоверение за сключен граждански брак от -г.; удостоверение
за раждане от *** г.; договор за отпускане на потребителски паричен кредит №
1338718 и погасителен план към него.
ДА СЕ ИЗИСКА и
ПРИЛОЖИ гр.д. № 2306 по описа за
ДАВА
възможност на ищцата, най - късно в насроченото за разглеждане на делото
съдебно заседание да води две лица, които съдът да допусне и разпита в същото в
качеството на свидетели, за установяване на обстоятелствата, посочени в
исковата й молба.
ДАВА
възможност на ответника, най-късно в срока по чл. 312, ал. 2 ГПК да допълни
непълното си искане в отговора за допускане на свидетел, като посочи точно
всички факти, които иска да доказва с показанията му, за да прецени съда
тяхната допустимост и относимост към предмета на делото, едва след което съдът
ще се произнесе с разпореждането по чл. 312, ал. 3 ГПК по допустимостта на това
му искане.
ЗАДЪЛЖАВА ищцата,
най-късно в срока по чл. 312, ал. 2 ГПК да представи по делото декларация за
семейното си и имотно състояние, като й указва, че непредставянето й в този
срок съдът ще прецени съгласно чл. 161, във вр. с чл. 190, ал. 2 ГПК.
УКАЗВА
на страните, че делото ще се разглежда по реда на Глава ХХV от ГПК „Бързо
производство”, по реда на която не може да се предявяват насрещни искове, да се
привличат - лица и предявяват искове срещу тях.
УКАЗВА
на страните в едноседмичен срок да вземат становище във връзка с дадените
указания и доклада на делото, както и да предприемат съответни процесуални
действия, като ги предупреждава, че ако в дадения срок не изпълнят указанията
на съда, ще загубят възможността да направят това по-късно в процеса, освен ако
пропускът им се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
ПРЕПИС
от настоящото разпореждане да се връчи на страните и Д. С., като на Д. С.се
връчи и препис от исковата молба, поправената искова молба и отговора с
приложенията към тях, а в призовката й се укаже и необходимостта да представи
по делото социален доклад, с който да вземе своето становище по закрила правата
и интересите на малолетното дете на страните в настоящото производство.
ДЕЛОТО
да се докладва при постъпване на искания от страните във връзка с указанията и
доклада.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: