Решение по дело №1939/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН и е образувано по повод постъпила касационна жалба от Г. А. М. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ет. 5, против решение № 70 от 18.09.2024 г. по АНД № 56/2024 г. по описа на Районен съд- Царево.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради нарушение на закона, съставляващо касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Оспорени са изводите на наказващия орган, че деянието е извършено при условията на системност. По същество се иска отмяна на решението и на потвърденото с него наказателно постановление.

В съдебното заседание касаторът се явява лично и поддържа жалбата. Не сочи нови доказателства. Моли за отмяна на обжалваното решение.

Ответникът по касационната жалба- началник на РУ- Царево при ОДМВР- Бургас не се явява и не изпраща представител в съдебното заседание, редовно уведомен. Не заявява становище по жалбата. Представя доказателства.

Прокурорът от Окръжна прокуратура- Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и по същество, съдът намира за установено следното:

С решението, предмет на касационната проверка, е потвърдено наказателно постановление № 23-0302-000056 от 06.07.2023 г., издадено от началника на РУ- Царево при ОДМВР- Бургас, с което на основание чл. 182, ал. 5, вр. ал. 2, т. 4 от ЗДвП е наложено на касатора Г. А. М. административно наказание- глоба в размер на 600 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, за нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Прието е от съда, че при съставянето на АУАН и при издаването на обжалваното НП са изпълнени изискванията на процесуалния закон, а описаното в тях деяние съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, поради което правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност спрямо жалбоподателя.

От фактическа страна по делото е установено, че на 12.02.2023 г. в 09.11 часа, касаторът Г. М. е управлявал собствения си лек автомобил [Марка] с рег. № СВ 27 86 ТМ по ВП 99, км. 47+145, в посока от [населено място] към [населено място], със скорост 95 км/ч, при разрешена максимална скорост 60 км/ч, въведена с пътен знак В-26. Нарушението е установено с техническо средство АТСС ARH CAM S1. При извършената проверка е установено от полицейските служители, че деянието е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на електронни фишове № 5361670 и № 5377079. Прието е, че деянието е извършено при условията на системност и срещу последния е съставен акт за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено обжалваното наказателно постановление.

С нормата на 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП е предвидено административно наказание- глоба в размер на 300 лева за превишаване на разрешената максимална скорост извън населено място от 31 до 40 km/h. При нарушения е извършени в условията на системност, глобата е в двоен размер, като на водача се налага и наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца. Според дефиницията, дадена с нормата на §6, т. 62 от ДР на ЗДвП „системно“ е нарушението, извършено три или повече пъти в едногодишен срок, считано от датата на влизане в сила на първото наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение.

В разглеждания случай касаторът Г. М. е наказан за нарушение, извършено в условията на системност. С оглед възприетата от наказващия орган правна квалификация (чл. 182, ал. 5, вр. ал. 2, т. 4 от ЗДвП) и доколкото се отнасят до обективен признак от състава на нарушението, обстоятелствата, сочещи системност, следва да се съдържат в акта за установяването му и в наказателното постановление, съобразно разпоредбите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, т. 5 от ЗАНН. Такива констатации в обстоятелствената част на акта и в НП липсват- посочени са два електронни фиша- № 5361670 и № 5377079, за които в справката-картон на водача е отбелязано, че са връчени на 05.04.2022 г. и са влезли в сила. Датата на влизането им в сила не е посочена, с оглед определяне времевите граници на едногодишния период по §6, т. 62 от ДР на ЗДвП, а и в НП няма констатации за извършени след влизането им в сила други нарушения на ЗДвП. Липсата на яснота относно индивидуализиращите нарушението обективни признаци, в т.ч. [жк], съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не позволява на нарушителя да се защитава адекватно, съобразно конкретните рамки на обвинението. С оглед на това съдът приема, че незаконосъобразно е ангажирана отговорността на касатора за нарушение по чл. 182, ал. 5 от ЗДвП. Доколкото обаче е изпълнен основният състав на нарушението, очертан с нормата на чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, не са налице основания за отмяна на наказателното постановление, а деянието следва да се преквалифицира, като се приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, което е в правомощията на районния съд. Ето защо, постановеният съдебен акт следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд

Мотивиран от горното, Бургаският административен съд,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 70 от 18.09.2024 г. по АНД № 56/2024 г. по описа на Районен съд- Царево и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението е окончателно.