РЕШЕНИЕ
№ 18834
гр. София, 18.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 92 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА СЛ. КЪРЖЕВА
ГАЧЕВА
при участието на секретаря ВАСКА Т. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА СЛ. КЪРЖЕВА ГАЧЕВА
Гражданско дело № 20221110145193 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Производството е по реда на § 23 от ПЗР към ЗИДЗЗДН, вр. чл. 8 и сл. от Закона за
защита от домашното насилие (ЗЗДН). Образувано е по молба на Б. В. С., ЕГН **********,
срещу Л. С. Д., ЕГН **********, и С. Г. Д., ЕГН **********, за осъществен на 07.08.2022 г.
акт на домашно насилие спрямо молителката.
В молбата се твърди, че първата ответница Л. С. Д. е осъществил акт на домашно
насилие по отношение на молителката като на процесната дата няколкократно я ударила с
тояга, като я обиждала и заплашвала. По отношение на втория ответник се твърди, че на
07.08.2022 г. е обиждал и заплашвал молителката, както и че е чупил движимо имущество,
намиращо се в двора на къщата й. Претендира разноски.
Ответниците оспорват молбата като неоснователна. Сочат, че между страните са
налице множество конфликти, като са подавали често сигнали, а на процесната дата те са
били жертвите на насилие от страна на молителката и нейния син. Претендират разноски.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона (чл. 5
ГПК), прави следните правни изводи:
По отношение на молбата за защита
1
Не се спори по делото, а и е отделено за безспорно обстоятелство, че молителката е
племенница на Л. С. Д. и първа братовчедка на С. Г. Д., предвид което ответниците попадат
сред кръга от лицата, посочени в чл. 3 ЗЗДН, срещу които може да се търси защита.
Описаният в молбата акт на 07.08.2022 г. представлява акт на домашно насилие по смисъла
на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, тъй като е налице твърдение за осъществено физическо, психическо и
емоционално насилие спрямо молителката.
По делото са представени писмени доказателства – декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН (л.
5, л. 6, л. 56-л. 58 от делото); Нотариален акт за продажба (л. 7 и л. 8 от делото), СМУ №
12/2022 със заключение, че при прегледа на Б. С. са установени кръвонасядане и охлузване в
областта на лявата мишница, кръвонасядане на левия лакът, кръвонасядане на дясната
предмишница, като травматичните увреждания са причинили болки и страдания и могат да
се получат в резултат на действието на тъпи предмети и по време и начин, както съобщава
прегледаната (л. 10 и л. 11 от делото), СМУ № 274.08/2022г. в което е посочено, че при
преглед на С. Г. Д. са установени кръвотечение от носа, отоци, кръвонасядания и охлузвания
по лицето и по дясната ръка, които са резултат от действие на твърди тъпи и тъпоръбести
предмети и могат да се получат по време и начин, съобщени от лицето, (л. 60 от делото);
справка за съдимост на ответниците, от които се установява, че не са осъждани (л. 52а и л. 55
от делото); справка от МВР, Дирекция „Национална система 112“ за постъпили сигнали на
07.08.2022г. от лице представило се за Константина Янакиева в 09:16 часа, от лице,
представило се за Милева в 09:20 часа, от лице, представило се за Л. Д. в 09:33 часа и в 11:
26 часа, от лице, представило се за С. Д. в 11:26 часа и в 11:40 часа (л. 81 и л. 162 от делото).
Други относими към предмета на делото писмени доказателства не са представени.
По делото е прието заключение на СТЕ, с което е снето на хартиен носител
съдържанието на аудио файловете от сигналите към „Национална система 112“, което съдът
кредитира като обективно и дадено от компетентно за това лице (л. 144-л. 154 и л. 180-л.188
от делото).
От показанията на разпитания по делото свидетел Константина Цветанова Янакиева се
установява, че на 07.08.2022г. видяла чрез приложение на нейния телефон как ответницата
Л. Д. чупи камерите за видеонаблюдение с дървен прът. Нейният приятел и син на
молителката (Венцислав Лещарски) излязъл, като междувременно ответникът С. Д. дошъл,
започнал да заплашва и Лещарски му нанесъл удар. Ответникът започнал да го гони с
лопата и да го заплашва с думите „Ще те убия и теб и майка ти. Ще ви ликвидиам. Ще
извикам бандата да ви запалят“, след което забил същата 4-5 пъти по външната фасада на
къщата. Венцислав Лещарски избягал в съседния двор, като ответникът не му позволявал да
се върне обратно. Свидетелката се обадила на тел. 112, както и на молителката, след което и
тя отишла при съседите. В момента, в който молителката слизала от дясната пасажерска
врата на колата била нападната от Л. Д. с прът, която я удряла по ръцете и заплашвала с
думите „курво, мръсницо, ще ви убия, ще ви съсипя“, като С. Д. през това време бил на 2
метра от майка си Л. Д. и крещял същите неща като нея – „Ще ви убия, ще ви пратя
бригадата да ви ликвидират“. Сочи, че е дошла полиция. Свидетелства, че е видяла травмите
2
на молителката - синини, като свидетел на инцидента била и съседката им Еленица Милева,
но не и свидетелката Снежана Тасева (л. 118 и л. 119 от делото).
Разпитан в хода на делото е и свидетелят Еленица Стоянова Милева - съсед на
страните и очевидец на инцидента. Сочи, че на 07.08.2022г. се събудила от шум и караница и
видяла, че Венцислав Лещарски тича по улицата, а след него С. Д. с лопата и Л. Д. с
арматурно желязо, като го заплашвали. Ответниците се върнали в двора и започнали да
чупят изолацията на къщата и да заплашват, че ще убият цялото семейство. Извикала
Венцислав Лещарски в нейния двор и звъннала на 112. Не е била свидетел на инцидента с
молителката (л. 120 от делото).
По делото е разпитан свидетеля Венцислав Лещарски - син на молителката, които
показания съдът прецени по реда на чл. 172 ГПК. От тях се установява, че на 07.08.2022 г.
видял Л. Д. да троши поставените от него камери за видеонаблюдение и да отправя заплахи.
Излязъл да види какво се случва, като ответникът С. Д. също бил там и го заплашвал, че ще
го убие и го подгонил с лопата, като не му позволил да се върне в къщата и свидетелят стоял
в двора на св. Еленица Милева. Започнал да удря с лопатата по изолацията на къщата до
идването на полицията около 09:30 часа. Сочи, че майка му и баща му си дошли около 11:00
часа, като излизайки от пасажерното място на колата, Л. Д. започнала да удря молителката с
тояга по ръцете и й повтаряла „Ела тук. Искам да те убия. Искам да те пребия“, а С. Д.
казвал „Давай, майко, убий я. Тази курва не заслужава да живее“. Около 11:30 часа дошъл
втори екип на полицията. Сочи, че свидетелите Снежана и Марияна не са били очевидци (л.
137-л.139 от делото).
По делото е проведен разпит на свидетеля Григор Д. - съпруг на ответницата Л. Д. и
баща на ответника С. Д., които съдът прецени по реда на чл. 172 ГПК. Сочи, че на
07.08.2022 г. съпругата му извикала, за да му покаже двора и пораженията по него, а
Венцислав Лещарски започнал да ги псува, взел му бастуна, бутнал го в лехата, взел чук и
започнал да чупи мивка в двора. След идването на С. Д. започнал да го удря, след което
избягал, а около 09:00 часа дошла полиция. Свидетелства, че молителката пристигнала към
11:00 часа, заедно с мъжа, с когото живее, който започнал да заплашва сина му и станал
скандал. Видял С. в кръв, а после дошъл и втори екип на полицията. Сочи, че не е видял
молителката да удря Л. Д., тъй като бил в гаража в този момент. Свидетелства, че доколкото
е видял на този конкретен случай, е нямало бой с изключение на момента, в който
Венцислав ударил С. и избягал (л. 138-л. 140 от делото).
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите, доколкото същите са
последователни, вътрешно непротиворечиви, логични и съответстващи на останалия събран
по делото доказателствен материал.
Показанията на разпитания по делото свидетел Снежана Виткова Тасева съдът не цени,
тъй като в една част същите са неотносими по съдържание към предмета на делото, а в
друга са опосредени, доколкото свидетелят възпроизвежда факти и обстоятелства, на които
не е станал лично свидетел (л. 119 и л. 120 от делото).
3
Показанията на свидетеля Марияна Ерменчова Тодорова съдът не цени, доколкото
същите са нелогични, противоречиви, като не кореспондират с останалите събрани по
делото доказателства, а и същата не е била свидетел-очевидец на случилото се по-рано на
07.08.2022 г.
Съдът е отделил като безспорни обстоятелствата, че Б. С. е племенница на Л. Д. и
първа братовчедка на С. Д., както и че Б. С. и Л. Д. живеят в една къща на различни етажи,
които са отделно обособени обекти. Къщата е с един вход, като първият етаж се обитава от
Б. С., нейният баща и сина й, а на горния етаж живеят Л. Д. и нейния съпруг. На 07.08.2022
г. Л. С. е била в своя дом, а С., който не живее в къщата, е дошъл в дома на своите родители
на посочената дата (л. 67 и л. 68 от делото).
Безспорно е по делото, че между страните са налице обтегнати отношения и нарушена
комуникация в резултат на междуличностни противоречия. Това се установява както от
изложението на молителката в молбата, становището на ответниците, така и от
свидетелските показания. Съдът намира, че от ангажираните в хода на производството
доказателства се установява, че на процесната дата е възникнал конфликт между сина на
молителката и ответниците, а впоследствие между последните и молителката. Това е видно,
както от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели (Янакиева, Лещарски,
Милева, Д.), които потвърждават наличието на скандал, довел и до идването на полиция,
така и от сигналите до Национална система 112. В хода на този скандал съдът намира, че са
осъществени твърдените актове на домашно насилие, посочени в молбата, изразяващи се във
физическо, психическо и емоционално такова спрямо молителката. От приложеното по
делото СМУ категорично се установява наличието на травматични увреждания по ръцете на
молителката, като е направено заключение, че същите е възможно да настъпят по време и
начин, посочени в молбата за защита.
Предвид изложеното, съдът намира, че по делото с категоричност се установява, че на
процесната дата е осъществен акт на насилие спрямо молителя от ответниците. От страна на
Л. Д. е упражнено физическо насилие по отношение на молителката, чрез удари с тояга по
ръцете, както и вербална агресия. От страна на С. Д. е упражнено домашно насилие по
отношение на молителката под формата на психическо и емоционално такова. В тази връзка,
следва да се има предвид, че дори и молителката да е упражнила някакъв вид „насилие“ над
ответницата Л. Д., въпреки, че не се установи такова, то същото се явява ирелевантно,
доколкото институтът на реторсията е неприложим в производството по ЗЗДН. При
твърдения за извършено от пострадалото лице по настоящото дело насилие спрямо
извършителя на насилие по делото последният е имал възможността да потърси защита на
правата си по ЗЗДН и в производство по НК, което не е сторил. Предмет на настоящото
производство е наличието/липсата на извършено от ответниците спрямо молителя насилие
по смисъла на ЗЗДН, като в случая по делото се установи, че ответницата Л. Д. е
осъществила на процесната дата физическо, психическо и емоционално насилие спрямо
молителката, а ответникът С. Д. – вербална агресия спрямо нея на същата дата.
Установявайки обтегнатите отношения между страните, съдът намира, че агресивното
4
и нападателно поведение от страна на ответниците спрямо молителката, изразяващо в
осъществен акт на домашно насилие под формата на физическо (от ответницата),
психическо и емоционално (от двамата ответници), граничи с ненормално ниво на
комуникация между тях. Същото попада извън границите на нравствеността и съвременните
виждания за човешко общуване, съгласно които противоречията, независимо от техния
характер, следва да се разрешават чрез диалог и при противопоставяне на аргументи. В
случая се касае за ескалация на отношенията в поведението на ответниците, които не могат
да разрешат по нормален път възникнали спорове между страните. Между тях е налице
непримирим конфликт на лична основа. Общуването помежду им е извън рамките на добрия
тон, разбирателството и взаимното доверие.
Всичко изложено по-горе, дава основание на съда да приеме молбата за защита, за
изцяло доказана.
Мерките за защита от домашно насилие, макар и да не представляват наказание, имат
силно рестриктивен характер и ограничават правата и интересите на засегнатите лица.
Такова ограничаване може да се допусне само при наличие на безспорно установени актове
на домашно насилие, каквито в случая са налице.
По вида на мярката за защита.
Съдът при налагането на мерките по чл. 5 ЗЗДН не е обвързан от искането на страните,
а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки (чл. 16, ал. 1 ЗЗДН).
Настоящият съдебен състав намира, че спрямо ответниците следва да бъдат приложени
посочените в чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3, предл. 1 и 2 ЗЗДН мерки за защита по отношение на
молителката.
Задължаването на ответниците да се въздържат от извършване на домашно насилие –
чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, само по себе си ще даде защита на пострадалата, тъй като
предвидените в чл. 21, ал. 3 ЗЗДН последици ще имат превантивен ефект спрямо
извършителя на насилието.
Мерките по чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1 и 2 ЗЗДН ще създадат и допълнителна гаранция за
пострадалата, че в бъдеще няма да бъде отново обект на домашно насилие. На ответниците
следва да им бъде забранено да се приближават до Б. В. С. и до обитаваното от нея жилище,
находящо се на адрес: гр. София, ул. „Кирил Христов” № 37, ет.1, на разстояние не по-малко
от 5 метра, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1 и 2 ЗЗДН, за срок от 12 месеца, считано от
издаване на заповедта. Това е необходимо, за да се попречи на ответниците да извършат
спрямо пострадалата нов акт на насилие.
Мерките, съдът определи като взе предвид, че от извършения акт на домашно насилие
са настъпили за молителката значителни вредни последици за живота и здравето й.
По размера на наложената глоба.
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да
наложи на извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200,00 до 1000,00 лева.
5
Съдът, като съобрази естеството на извършеното от ответниците домашно насилие,
настъпилите последици за молителката от извършеното спрямо тях деяние счита, че на
ответниццата Л. Д. следва да бъде наложена глоба в размер на 600,00 лева, а на ответника С.
Д. – в размер на 400,00 лева
Относно разноските за делото.
Претенция за присъждане направените разноски по делото има от двете страни.
Представени са списъци по чл. 80 ГПК. С оглед изхода на делото, на основание чл. 11, ал. 2
ЗЗДН, ответниците дължат направените от молителката разноски в общ размер на 950,00
лева, от които 150,00 лева депозит за вещо лице (л. 94 от делото) и 800,00 лева адвокатско
възнаграждение (л. 191 от делото).
Ответниците Л. С. Д. и С. Г. Д. следва да бъдат осъдени, на основание чл. 11, ал. 2
ЗЗДН, да заплатят по 25,00 лева държавна такса за прозиводството (т. 22 от Тълкувателно
решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС).
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН срещу Л. С. Д., ЕГН **********
и срещу С. Г. Д., ЕГН: **********, като:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, Л. С. Д., ЕГН ********** и С. Г.
Д., ЕГН **********, да се въздържат от извършване на домашно насилие, по отношение на
Б. В. С., ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1 и 2 ЗЗДН, Л. С. Д., ЕГН
********** и С. Г. Д., ЕГН **********, да доближават Б. В. С., ЕГН ********** и
жилището, което тя обитава, находящо се на адрес: гр. София, ул. „Кирил Христов” № 37,
ет.1, на разстояние по-малко от 5 метра, за срок от 12 месеца, считано от издаването на
заповедта за защита.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН, Л. С. Д., ЕГН ********** и С. Г.
Д., ЕГН **********, че при неизпълнение на настоящата заповед, полицейският орган е
длъжен да ги задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН, на Л. С. Д., ЕГН **********, глоба в размер
на 600,00 лева, платима в полза на държавния бюджет.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН, на С. Г. Д., ЕГН: **********, глоба в размер
на 400,00 лева, платима в полза на държавния бюджет.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, Л. С. Д., ЕГН ********** и С. Г. Д., ЕГН
**********, да заплатят на Б. В. С., ЕГН **********, сумата в общ размер на 950,00 лева,
представляващи разноски в производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, Л. С. Д., ЕГН ********** и С. Г. Д., ЕГН
6
**********, да заплатят по сметка на Софийския районен съд държавна такса за
производството в размер на по 25,00 (двадесет и пет) лева, всеки от тях.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок от
връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН), като издадената заповед подлежи на
незабавно изпълнение (чл. 20 ЗЗДН).
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУ-СДВР по местоживеене на
страните за сведение и изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7