Решение по дело №94/2023 на Административен съд - Ловеч

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от АГЕНЦИЯ „Пътна инфраструктура (АПИ), Национално Тол Управление – Специализирано звено към АПИ гр. София чрез пълномощник против Решение № 25/19.04.2023 на Тетевенския районен съд, постановено по АНД № 24/2023 г.

По изложени доводи за неправилност, поради нарушения на материалния закон се иска отмяна на постановения съдебен акт, както и потвърждаване на издадения електронен фиш (ЕФ). Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение на другата страна при наличие на искане за присъждането му и се иска същото да бъде намалено до законово определения минимум, предвид фактическата и правна сложност на делото.

В съдебно заседание касационният жалбоподател чрез пълномощник поддържа жалбата, претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.

Ответникът по делото „Бобо 5 и синове” ООД гр. Ябланица, област Ловеч - редовно призован – не се представлява в съдебно заседание. Представил е писмен отговор на касационната жалба чрез пълномощник, с който оспорва същата и моли да бъде оставена без уважение, както и да бъде потвърденото обжалваното решение. Претендира присъждане на направените разноски по делото.Освен това е депозирал и писмена молба, чрез пълномощник с която поддържа отговора на касационната жалба

Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.

Настоящият тричленен състав на Административен съд Ловеч намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежно легитимирана страна в законоустановения срок. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Тетевенският районен съд (ТРС) е отменил ЕФ за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 от Закона за пътищата (ЗП) № ********** за установено на 30.11.2021 г. нарушение на път I-3, км. 158+228 в Община Ябланица, с който на търговското дружество жалбоподател в производството пред Районния съд за нарушаване на разпоредбата на чл. 102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал.2, т.3, вр. чл. 179, ал.3б от ЗДвП е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на две хиляди и петстотин лева. С решението е осъдена АПИ да заплати на търговското дружество направените разноски по делото в размер на седемстотин и двадесет лева.

Районният съд е приел за безспорно установено, че на дата 30.11.2021 г. ППС с рег. № [рег. номер], собственост на търговското дружество жалбоподател се е движило по път I-3, км. 158+228 в землището на гр. Ябланица, област Ловеч, включен в обхвата на платената пътна мрежа и за това се дължи пътна такса по чл. 10, ал.1, т.2 от ЗП. След като е анализирал обстойно доказателствата по делото, е приел, че неотчитането на тол данни, т.е. неподаването на декларация от осигуреното от доставчика на услугата бордово устройство във връзка с движението на процесното ППС се дължи на техническа неизправност на поддържаната от АПИ Електронна система за събиране на тол такси, в това число и на Доставчика на ЕУЕСТ, който носи отговорност за дейността по предоставяне на услуга по електронно събиране на такса за изминало разстояние (тол такса) на територията на Република България въз основа на сключен договор с конкретен потребител.

За да отмени обжалвания ЕФ, ТРС е приел за недоказани изводите на наказващия орган, че търговското дружество жалбоподател е допуснал движение на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без да е изпълнил задълженията си по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал.1 от ЗП. Липсват категорични доказателства за това, че е извършено нарушение на чл. 102, ал.2 от ЗДвП от страна на дружеството, съответно липсва основание за налагане на административна санкция по чл. 187, ал.2, т.3 във вр. с чл. 179, ал.3б от ЗДвП в качеството му на собственик на конкретното ППС.

На следващо място е прието, че обжалвания ЕФ е издаден в нарушение на разпоредбата на чл. 52, ал.4 от ЗАНН. Наказващият орган се е произнесъл по преписката, преди да прецени всички обстоятелства и без дори да извърши проверка относно същите.

Освен това ТРС е приел, че ЕФ е издаден в нарушение на материалния закон, тъй като санкционира деяние, за което няма категорични доказателства, че осъществява признаците от състава на административното нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП. Според ТРС доказателствата установяват, че от страна на дружеството са били предприети и извършени всички необходими действия в съответствие със ЗДвП и ЗП.

На последно място е прието от ТРС, че санкцията е несъразмерна, както и че случаят е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Решението е правилно.

Съгласно чл. 220 от АПК, касационният съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от въззивния съд.

В случая касационната инстанция споделя мотивите на ТРС, че АНО е допуснал процесуални нарушения – произнасяне по преписката, без да извърши проверка и преценка на всички доказателства, събрани в хода на адмиистративнонаказателното производство. Тези нарушения са съществени, защото ако не бяха допуснати, АНО би могъл да стигне до друг извод. Освен това те имат отношение към правото на защита на жалбоподателя в производството пред ТРС.

Настоящия касационен състав намира за правилни и обосновани изводите на ТРС за недоказаност на вмененото на жалбоподателя административно нарушение. Споделят се изводите за непропорционалност на наложеното наказание. В тази връзка следва да се отбележи, че в постановеното от Съдът на Европейския съюз (СЕС) Решение по дело С-61/2023г. е прието, че не се допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на такса за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им. Предвид това следва да се приеме, че е налице непропорционалност и несъразмерност на наложеното наказание с ЕФ наказание имуществена санкция в размер на две хиляди и петстотин лева.

Освен това към датата на констатиране на описаното в ЕФ нарушение не е била налице хипотезата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, което означава, че неправилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на търговското дружество жалбоподател (ответник по касация в настоящото съдебно производство). В чл. 102, ал. 2 от ЗДвП е регламентирано, че собственикът е длъжен да не допуска движението на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за ППС не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, според категорията на ППС. В чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е предвидена санкция за собственик на ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. Възможността да се издаде ЕФ за нарушение като процесното следва да е предвидена в закон по арг. от чл. 39, ал. 4 от ЗАНН.

В Разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, в приложимата редакция към датата на извършване на нарушението - 30.11.2021 г. (ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) не е предвидена възможност за издаване на ЕФ за нарушение като процесното. Към тази дата липсва друга разпоредба, която изрично да предвижда такава възможност, поради което в случая е следвало да бъде съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН), а впоследствие да се издаде наказателно постановление (НП), а не да се съставя ЕФ. Едва с изменението на разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, обн. в ДВ бр. 13 от 13.02.2024 г., в сила от 13.02.2024 г., изрично е регламентирана възможността за издаване на ЕФ и по отношение на нарушенията на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Доколкото обаче процесното нарушение е извършено преди приемане на измененията в цитираната разпоредба, е недопустимо по тълкувателен път и чрез разширително тълкуване на нормата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП в приложимата редакция, да се приеме, че касае и нарушенията по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Това означава, че неправилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на търговското дружество жалбоподател (ответник по касация в настоящото съдебно производство) Затова издаденият ЕФ е незаконосъобразен.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че нарушението не може да бъде квалифицирано като маловажен случай, поради неприложимостта на чл. 28 от ЗАНН с оглед разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП и затова касационната инстанция не споделя извода на ТРС за приложение на чл. 28 от ЗАНН в случая. Това разбира се не може да окаже влияние върху крайния изход на правния спор с оглед изложеното по-горе.

Настоящият касационен състав намира, че Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, осигуряващ обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила в хода на съдебното производство. Обсъдени са направените възражения от ответника и правилно са били приети за неоснователни с мотиви, които се споделят от касационната инстанция.

С оглед изложеното касационната жалба е неоснователна. Твърденията и възраженията в нея, както и твърденията на касационния жалбоподател в съдебно заседание чрез пълномощник са неоснователни.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, представляващи касационни основания по смисъла на НПК, които да водят до неговата отмяна.

При този изход на производството, следва да бъде уважено направеното в срок искане на ответника чрез пълномощник за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение. Касационният жалбоподател е направил възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение в случай, че такова бъде претендирано от ответникът.

Ответникът е претендирал с писмена молба присъждане на направените разноски по настоящото касационно дело, както и направените такива в производството пред Върховния административен съд по образуваните пред него дела във връзка с подадената частна жалба от АПИ против Определението, с което е спряно делото, поради направено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз.

По силата на чл. 226, ал.3 от АПК, настоящият касационен състав следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във Върховния административен съд.

В чл. 18, ал.2 от Наредба № 1 от 9.07. 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл.изм. – ДВ, бр. 14 от 18.02.2025 г.), отнасящ се до възнагражденията по административнонаказателни дела за една инстанция е регламентирано, че ако административното наказание е под формата на глоба или имуществена санкция, възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал.2 върху стойността на всяка наложена глоба или санкция.

В чл. 7, ал.2, т.2 от тази Наредба е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнаграждението при интерес от 1000 до 10 000 лева е 400 лв. плюс 10% за горницата над 1000 лв.

На жалбоподателя в производството пред Районния съд (ответник в настоящото касационно производство) е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв. и това е материалния интерес, върху който следва да се изчисли размера на адвокатското възнаграждение. Изчислен в съответствие с посочените норми на Наредба № 1, минималният размер на адвокатското възнаграждение при този материален интерес е в размер на 550 лв., а ответникът е претендирал адвокатско възнаграждение в размер на 720 лв.

Следва да се има предвид, че ответникът чрез пълномощник е изготвил и представил по делото подробен отговор на касационната жалба, а също и писмен отговор, в които е изложил доводи по същество на правния спор, поради което съдът счита, че размера на претендираното адвокатско възнаграждение не е прекомерен. Това означава, че направеното искане от касационния жалбоподател за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение е неоснователно и следва да се остави без уважение, като се присъдят на ответника претендираните от него разноски в размер на 720 лв. за адвокатско възнаграждение, съгласно представения Договор за правна защита и съдействие, както и претендираните разноски за процесуално представителство пред Върховния административен съд.

Следва да се присъдят и претендират разноските за адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговори на частна жалба и процесуално представителство.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2, предл.1-во от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН и чл. 226, ал.3 от АПК , съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 25/19.04.2023 на Тетевенския районен съд, постановено по АНД № 24/2023 г.

ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „Пътна инфраструктура”, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр. София, [улица]да заплати на „Бобо 5 и синове” ООД гр. Ябланица, област Ловеч, представлявано от управител Н. Б. Н. сумата от общо 1920 (хиляда деветстотин и двадесет) лева договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, от които:

-720 (седемстотин и двадесет) лева адвокатско възнаграждение за изготвяне и подаване на отговор на касационна жалба, както и за осъществяване на процесуално представителство по настоящото КАНД 94/2023 г.

-600 (шестстотин) лева адвокатско възнаграждение за изготвяне и подаване на отговор на частна жалба, подадена от АПИ, както и осъществяване на процесуално представителство в производството по адм. дело № 12078/2023 г. по описа на Върховния административен съд.

-600 (шестстотин) лева адвокатско възнаграждение за изготвяне и подаване на отговор на частна жалба на АПИ, както и осъществяване на процесуално представителство в производството по адм. дело № 1770/2024 г. по описа на Върховния административен съд.

Решението е окончателно.