Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 11.05.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19
състав, в публично заседание на дванадесети април две хиляди двадесет и първа година
в състав:
Съдия: Невена Чеуз
при
секретаря Радослава Манолова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 6 660 по описа за 2020 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ за сумата от 30
000 лв.
В исковата молба на Л.А.С. се твърди, че на 23.05.2018 г., около 13.40
часа, в гр. София е настъпило ПТП между лек автомобил „Рено Меган
- Сценик“ с рег. № ********, управляван от Н.Б.З. и
лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № СА ******, управляван от С.И.Ф..
Твърди се, че лек автомобил „Рено“ се движил по ул. „История Славянобългарска“
към ул. „Каменоделска“ като в същото време ищцата,
като пешеходец, изчаквала зелен сигнал на светофарната уредба, за да премине
върху платното за движение на бул. „История Славянобългарска“, когато водачът
на лекия автомобил предприел маневра „завиване наляво“ към входа на Централни
софийски гробища и не пропуснал насрещно движещия се лек автомобил „Форд“ и
последвал удар между двете МПС-та. Вследствие на удара, лек автомобил
“Фолксваген“ продължил движението си странично, достигнал тротоарната площ и се
ударил в намиращо се в близост заграждение, което отскочило и ударило ищцата в
областта на двата крака. При удара ищцата паднала по гръб и ударила силно
главата си. Твърди си, че при ПТП-то получила ретинална
хеморагия на ляво око /кръвоизлив в ретината/,
първична глаукома с отворен ъгъл, кръвонасядания на
десни коляно и подбедрица, охлузване на дясна подбедрица, кръвонасядане на ляво
бедро. Била откарана в УМБАЛ „Царица Йоана – ИСУЛ“ ЕАД с оплаквания от болки в
областта на дясна подбедрица и след проведен преглед
бил установен подкожен хематом в областта на дясна подбедрица
с екскориации. Била извършена хирургична обработка на
раните и противотетанична инжекционна профилактика,
след което освободена от лечебното заведение. Твърди се, че вследствие на
ПТП-то зрението на лявото око на ищцата започнало да се влошава и същата
потърсила медицинска помощ. Била приета на 31.05.2018 г. в Първа „МБАЛ – София“
АД, където й била поставена окончателна диагноза „ретинална
хеморагия“ и изписана от лечебното заведение на
02.06.2018 г. На 02.09.2018 г., ищцата отново била приета в лечебно заведение
поради болка, сълзене, зачервяване и тежест в двете очи и й била поставена
диагноза „първична глаукома с отворен ъгъл“. Твърди се, че вследствие на ПТП и
получените травматични увреди, ищцата изпитвала силни болки в травмираните
области, които довели до продължителни физически страдания и негативни
психически изживявания като тревожност, слабост, лесна раздразнителност,
притеснение.
Предвид тези фактически твърдения е мотивиран правен интерес от предявяване
на иска и иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество,
като застраховател по риска „ГО” на водача на лек автомобил „Рено“, да й заплати
сумата от 30 000 лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди,
вследствие нанесените й травматични увреждания. Претендират се законна лихва и
сторените разноски.
Ответникът З. „Б.И.“
АД, редовно уведомен, е депозирал писмен отговор, в който са наведени
твърдения за неоснователност на предявения иск. Твърди се, че се касае за
случайно събитие по смисъла на чл. 15 НК. Претендират се разноски.
По делото като трето лице на страната на ответника е конституирана Столична
община, редовно уведомено, оспорва иска в съдебно заседание чрез процесуален
представител – юрк. К..
Искът се поддържа в открито съдебно заседание от адв. О..
Възраженията на ответното дружество се поддържат от адв.
Д..
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и
ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад по делото, прие
за установено следното от фактическа и правна страна:
Нормата на чл. 429 ал.1 от КЗ установява,
че с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са
пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ предоставя
право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен да иска
обезщетението пряко от застрахователя. За да се породи това право следва да
бъдат изпълнени изискванията на нормата на чл. 380 от КЗ, а именно отправена
писмена претенция до застрахователя по риска „ГО” и изтичане на срока за
окончателно произнасяне от страна на застрахователя, визиран в разпоредбата на
чл. 496 ал.1 от КЗ – 3 месечен срок, считано от предявяване на претенцията пред
застрахователя.
В настоящото
производство са ангажирани доказателства за заявена писмена претенция пред
застрахователя – ответник на 11.02.2020 г., като предвиденият тримесечен срок е
изтекъл към датата на депозиране на исковата молба в съда, поради което
настоящият съдебен състав намира предявения иск за допустим.
Правно релевантните факти по отношение на
предявения иск са установяване на договорно правоотношение
по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска отговорност», сключен
между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента,
от което са настъпили вредни последици, които са в причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно правилата за разпределяне на
доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца. В тежест на
ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност, залегнала в
нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно
обстоятелството, че ответникът – застраховател е в застрахователно
правоотношение, покриващо риска «гражданска отговорност» с деликвента.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници.
Вината като
субективен елемент от фактическия състав на деянието от страна на извършителя
е установена при съвкупна преценка на
ангажираните по делото доказателства. Съобразно изводите на вещото лице инж. В.Д.
причините за ПТП не са от технически характер, а са с оглед субективните
действия на водача на лек автомобил „Рено Меган“ с
органите на управление на автомобила. Посочено в заключението е, че водачът на
МПС-то е навлязъл в лентата за движение към надлез „Надежда“ на разстояние,
по-малко от разстоянието на опасната зона за спиране на лек автомобил
„Фолксваген Поло“. Посочено е, че водачът е имал техническа възможност, при
извършване на маневрата да управлява със скорост, при която да спре и пропусне
насрещно движещия се лек автомобил „Фолксваген“, след което да извърши
маневрата. Изводите на вещото лице се потвърждават и от показанията на
свидетеля Л.К., в съдебно заседание на 12.04.2021 г.
Настъпилите вреди за ищцата, както и причинно-следствената връзка между
деянието и вредите се установяват от изслушаните по делото СМЕ. В заключението
си, д-р К.А.С. е посочил, че при пътния инцидент ищцата е получила кръвонасядане на дясно коляно, кръвонасядане
на дясна подбедрица, охлузване на дясна подбедрица и кръвонасядане на
ляво бедро, които по своята морфология и тежест отговарят да са получени в
условията на ПТП. Посочено в заключението е, че при нормално протичане на
лечебния процес, периодът на възстановяване е около 15 дни като първите 10 дни,
болките са с по-голям интензитет. По делото е изслушана и СМЕ, изготвена от д-р
М.Д.С. – офталмолог, която в заключението си е посочила, че „ретиналната хеморагия“ на ляво
око, по повод на която е проведено болнично лечение при ищцата в периода
31.05.2018 г. – 02.06.2018 г. може да има връзка с претърпяното ПТП като
причина за нейното наличие е травма като тя се появява веднага след травмата.
Посочено е, че резорбирането на хеморагията е за
около месец като понякога може да се разсее и за по-дълго време. Вещото лице е
посочило, че установената първична глаукома при ищцата е вследствие дегенерация
на макулата на двете очи и същата е свързана с
възрастово обусловени дегенеративни промени, поради което и предвид липсата на
причинно-следствена връзка на тази увреда с процесното ПТП, настоящият съдебен състав намира, че за
същата не се следва репарация.
Претърпените неблагоприятни последици за ищцата се установяват и от
събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетеля М. М.Т., в
съдебно заседание от 12.04.2021 г., които настоящият съдебен състав кредитира.
Доколкото понесените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от нанесените й травматични увреждания, които са довели до болки и
страдания се явяват пряка и непосредствена последица от деянието /вън от претендираната глаукома/, то те подлежат на репарация, като
обезщетението следва да се определи от съда по справедливост по арг. от чл.52 от ЗЗД. При определяне на размера на
обезщетението съдът следва да има
предвид възрастта на ищеца, степента и вида на увредите, продължителността
на възстановителния период, с оглед на които критерии, настоящият съдебен
състав намира, че справедливо би било да се присъди сума от 3 000
лв. като за горницата до пълния предявен размер от 30 000 лв. искът следва да
се отхвърли като неоснователен.
При проведено насрещно доказване,
ответното дружество е заявило възражение по смисъла на чл. 15 от НК т.е.
наличие на случайно събитие. При ангажираните по делото доказателства,
настоящият съдебен състав не може да обоснове извод за наличие на
предпоставките на чл. 15 от НК, поради което възприема същото като неоснователно.
По отношение претенцията за заплащане на
мораторна лихва съдът намира следното: Нормата на чл.
497 ал. 1 от КЗ предвиди, че лихвата
за забава върху застрахователно обезщетение се следва от по-ранната
от двете дати – изтичането на 15 работни дни
от представянето на всички изискуеми
по чл. 106 ал.3 от КЗ доказателства или изтичането на срока по
чл. 496 ал.1 от ГПК. Следва да си
има предвид обаче, че в хипотезата
на пряк иск
от увреденото лице срещу застрахователя
по застраховка „ГО“ в застрахователната сума по чл. 429 от
КЗ се включва дължимото от застрахования
спрямо увреденото лица обезщетение за забава за
периода от момента на уведомяване
на застрахователя респ. предявяване на претенцията от увреденото лице
пред застрахователя / в този смисъл решение
128/04.02.2020 г. по дело
2466/2018 г. на Първо ТО на ВКС, решение 167/30.01.2020 г.
по дело 2273/2018 г. на Второ ТО на
ВКС/ т.е. обезщетението за забава за неимуществените вреди се следва от 11.02.2020
г., но с оглед диспозитивното
начало в гражданския процес, същото следва да се присъди от 12.05.2020 г., така
както е заявено в исковата молба.
По разноските: На основание чл. 38 ал.1 т. 2 от ЗА на процесуалния
представител на ищеца доколкото по делото са установени предпоставките на
сочената разпоредба, с оглед представения договор за правна защита /стр.134/ се
следва адвокатско възнаграждение в размер на 143 лв., съобразно уважената част от иска. Върху сумата
следва да бъде начислен и ДДС, предвид доказателствата по делото, че
процесуалният представител на ищцата е лице, регистрирано по ЗДДС т.е.
възнаграждението на същия възлиза на сумата от 171, 60 лв.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на
ответника се следва припадащата се част от разноските, посочени в списъка по
чл. 80 от ГПК, съразмерно отхвърлената част от иска. Своевременно е заявено
възражение по смисъла на чл. 78 ал.5 от ГПК от процесуалния представител на ищцовата страна. Настоящият съдебен състав като взе предвид
фактическата и правна сложност на делото, извършените процесуални действия по него,
цената на заявените искове и размерите на минималните адвокатски
възнаграждения, посочени в Наредба 1/2004 г. възприема същото за основателно. Като
адекватния размер на същото възлиза на сума в размер на 1 430 лв. Данни,
адвокатът да е лице, регистрирано по ЗДДС не са ангажирани, въпреки
твърденията, заявени м молба от 16.10.2020 г. /стр. 76 в делото/, поради което
такъв не се следва. Припадащата се част от разноските, съобразно отхвърлената
част от исковете възлиза на сума в размер на 1 656 лв.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС сумата от 155 лв. – дължима ДТ и разноски, платени от бюджета
на съда, съразмерно с уважената част от иска.
Въз основа на изложените
съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК ********, със съдебен адрес:*** на основание чл. 432
ал.1 от КЗ да заплати на Л.А.С., ЕГН **********, съдебен адрес: *** – адв. В.О. сумата от 3
000 /три хиляди/ лв. - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в
резултат на ПТП, реализирано на 23.05.2018 г. в гр. София, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 12.05.2020 год. до окончателното й
изплащане като отхвърля иска за горницата до пълния предявен размер от 30 000
лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК ********, със съдебен адрес:*** на
основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА да заплати на адв. В.О.
сумата от 171, 60 лв. – адвокатско
възнаграждение с включен ДДС.
ОСЪЖДА Л.А.С., ЕГН **********, съдебен адрес: *** – адв.
В.О. да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на З. „Б.И.“ АД, ЕИК ********,
със съдебен адрес:*** 656 лв. - разноски.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК ********, със съдебен адрес:*** да заплати на основание
чл. 78 ал.6 от ГПК по сметка на СГС сумата от 155 лв. – ДТ и съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на трето лице на страната на ответника –
Столична община.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: