№ 1167
гр. В.а, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В.А, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на първи
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Марина Георгиева
при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело №
20213110115868 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано въз основа на съединени в условията на
евентуалност искови претенции, предявени от Д. М. ЗЛ., ЕГН **********, адрес: град В.а,
ж.к. В.В., бл.206, вх.1, ап.23 срещу „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град С., район С., ж.к. „М.“, бул. „Б.“ № 49, бл.53 Е, вх.В, както следва
- с правна квалификация чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл. 10а ЗПК с
искане да се признае за установено в отношенията между страните, че клаузата, съдържаща
се в раздел 6 „Параметри“ от сключеният между тях договор за потребителски кредит П.К.С.
№ ********************* г. в частта регламентираща правото на възнаграждение за
допълнителна услуга „Ф.“ в размер на 750 лева и допълнителна услуга „Ф. в размер на 1800
лева, е нищожна като противоречащи на закона;
- в условията на евентуалност е предявена искова претенция с правно основание
чл. 26, ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл. 19, ал.4 ЗПК с искане да се признае за
установено в отношенията между страните, че клаузата, съдържаща се в раздел 6
„Параметри“ от сключеният между тях договор за потребителски кредит П.К.С. №
********************* г. в частта регламентираща правото на възнаграждение за
допълнителна услуга „Ф.“ в размер на 750 лева и допълнителна услуга „Ф. в размер на 1800
лева, е нищожна като противоречаща на закона;
- в условията на евентуалност е предявена искова претенция с правно основание
чл. 146 ЗЗП във връзка с чл. 24 ЗПК с искане да се признае за установено в отношенията
между страните, че клаузата, съдържаща се в раздел 6 „Параметри“ от сключеният между
тях договор за потребителски кредит П.К.С. № ********************* г. в частта
регламентираща правото на възнаграждение за допълнителна услуга „Ф.“ в размер на 750
лева и допълнителна услуга „Ф. в размер на 1800 лева, е нищожна поради това, че е
неравноправна;
- в условията на евентуалност е предявена искова претенция с правно основание
чл. 26, ал.1, предл.3 ЗЗД с искане да се признае за установено в отношенията между
страните, че клаузата, съдържаща се в раздел 6 „Параметри“ от сключеният между тях
договор за потребителски кредит П.К.С. № ********************* г. в частта
1
регламентираща правото на възнаграждение за допълнителна услуга „Ф.“ в размер на 750
лева и допълнителна услуга „Ф. в размер на 1800 лева, е нищожна поради противоречието й
с добрите нрави.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения в
исковата молба:
Сключила е договор за потребителски кредит с ответника № *********************
г. като в раздел 6 е посочено, че следва да заплати възнаграждение за закупена
допълнителна услуга „Ф.“ в размер на 750 лева и възнаграждение за закупена допълнителна
услуга „Ф. в размер на 1800 лева. Счита, че клаузата, която предвижда заплащането на двете
услуги е нищожна като противоречаща на закона в противоречие с нормата на чл. 10а ЗПК.
Услугите „Флекси и Ф.“ представляват по своята същност такси за усвояване и управление
на кредита. Липсва конкретно задължение на кредитора по тези услуги. По евентуалната
искова претенция с правно основание чл. 26, ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл. 19, ал.4 ЗПК
заявява, че с уговарянето заплащането на допълнителните услуги се нарушава изискването
ГПР да не бъде пет пъти по-висок от размера на законната лихва. По този начин посочения
ГПР не съответства на действително прилагания от кредитора. Неправилното посочване на
ГПР представлява и един от елементите на неравноправния характер на договорните клаузи.
Посочването на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация относно
общите разходи по кредита и се окачествява като нелоялна практика. По евентуалната
искова претенция с правно основание чл. 26, ал.1, предл.3 ЗЗД, заявява, че е нарушен
принципът на еквивалентност на престациите, като се застрашават интересите на
кредитополучателят с цел извличане на изгода за кредитора. По евентуалната искова
претенция с правно основание чл. 146 ЗЗП във връзка с чл. 24 ЗПК посочва, че кредиторът
следва да оцени кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже
сключване на такъв. С допълнителните възнаграждения за двете услуги се договаря
допълнително възнаграждение за кредитора в близък размер до отпуснатия кредит като
целта е да се обогати неоснователно кредитора. Освен това уговореното заплащане на
допълнителните услуги не е индивидуално договорено. Моли за уважаване на главната
искова претенция, а в условията на евентуалност на евентуалните такива. Претендира
присъждането на сторените в производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба, с който заявява,
че предявеният иск е неоснователен. Твърди, че договорът е сключен при свобода на
договаряне като ищецът е попълнил искане за предоставяне на допълнителните услуги като
му е предоставена и преддоговорна информация, в която ясно са дефинирани услугите.
Освен това закупуването на допълнителни услуги не е задължителен елемент от
сключването на договора, а е опционално. Закупените услуги са изцяло по желание на
ищеца и включват приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит. Твърди се,
че услугата „Ф.“ е използвана. Услугата „Ф. включва отлагане на определен брой
погасителни вноски, намаляване на определен брой погасителни вноски, смяна на
падежната дата като ищецът не е използвал същата. Твърди, че клаузата на раздел 6 от
договора не е неравноправна, както и че не нарушава добрите нрави. Клаузата не
противоречи и на нормата на чл. 10а, ал.2 ЗПК, тъй като предоставените услуги не
представляват такса за дейност, свързана с усвояването и управлението на кредита. С тях
длъжникът си гарантира приоритетно разглеждане, отпускане на кредита, както и че при
намаляване на дохода ще може да намали размера на 4 други вноски, както и да смени
датата на изплащане на месечното възнаграждение. Твърди, че клаузата не заобикаля и
разпоредбите на чл. 19, ал.4 ЗПК. В случая е уговорен глобален фиксиран размер на ГЛП –
41 %. В ГПР следва е включат разходите за допълнителни услуги, ако те са задължително
условие за сключване на договора за кредит. Изборът на допълнителните услуги не е
задължително условие, поради което не следва да се отчитат при изчисляване на ГПР. Моли
за отхвърляне на исковите претенции и присъждане на сторените разноски. Прави
2
възражение за прекомерност на претендираното от ищеца възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното от
фактическа и правна страна:
Съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти по
делото, че между страните е налице сключен договор за потребителски кредит П.К.С. № №
********************* г. като в същият е налице клауза, разписана в раздел 6, в която е
предвидено заплащането на възнаграждение за допълнителна услуга „Ф.“ в размер на 750
лева и допълнителна услуга „Ф. в размер на 1600 лева
Като писмени доказателства по делото са приети договор за потребителски кредит
П.К.С. № 40004332215 от 28.05.2021 г., от който е видно, че същият е сключен между Д. М.
ЗЛ. и „П.К.Б.“ ЕООД. Към него са предоставени и приети като писмени доказателства –
стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити от 28.05.2021 г., двустранно подписана между страните; Допълнителна
преддоговорна информация, представляваща приложение към Стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити – двустранно
подписана между страните на 28.05.2021 г. и Декларация от 28.05.2021 г., подписана от
ищцата, както и Общите условия на П.К.Б. ЕООД към договор за потребителски кредит, от
които е видно, че и те са подписани двустранно от страните в настоящото производство. В
раздел 5 от процесния договор е отбелязано, че се предоставя допълнителна услуга „Ф.“,
която предоставя право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит
и допълнителна услуга „Ф., която предоставя правото на промяна на погасителния план на
потребителския кредит. В раздел 6 от горецитирания договор е отразено, че допълнителната,
незадължителна услуга „Ф.“ е предоставена на клиента, съответно е използвана към
сключването на договора, а редът за използването на незадължителната услуга „Ф. е
подробно описан в Общите условия на П.К.Б. ЕООД. Отбелязано е още, че
възнаграждението за допълнителната услуга „Ф.“ е в размер на 750 лева, а на
допълнителната услуга „Ф. – 1800 лева като размерът на вноската за закупените
допълнителни услуги е в размер на 106,25 лева и е дължима заедно с месечната погасителна
вноска по кредита. Този факт се потвърждава и от приложения към договора погасителен
план.
Предявените искови претенции в условията на евентуалност са допустими като
неоснователно се явява бланкетното възражение за недопустимост на исковото
производство, заявен от страна на ответника в депозираното становище по съществото на
спора, обективирано в молба от 30.03.2022 г., прието в проведеното с.з. на 01.04.2022 г. За
да възникне право на иск в полза на определено лице, е нужно да е възникнал между
правоспособни лица граждански спор, подведомствен на съда. В случая е налице
гражданско правен спор, който е подведомствен на съда. Условията, при които правото на
иск, възниква в полза на определено лице са: правен интерес от защита, процесуална
легитимация, процесуална правоспособност, подведомственост на делото на съдилищата
/положителни процесуални предпоставки/. Пречка за съществуване правото на иск е силата
на пресъдено нещо /отрицателна процесуална предпоставка/. С оглед изложеното следва да
са налице кумулативно положителните процесуални предпоставки и да отсъства
отрицателната такава. В настоящия случай са налице всички положителни предпоставки и
отсъства отрицателната такава, поради което исковите претенции се явяват допустими и
подлежат на разглеждане по същество като съдът следва да разгледа първо заявената главна
искова претенция.
По отношение главната искова претенция с правна квалификация чл.26, ал.1, предл.1
ЗЗД във връзка с чл. 10а ЗПК с искане да се признае за установено в отношенията между
страните, че клаузата, съдържаща се в раздел 6 „Параметри“ от сключеният между тях
3
договор за потребителски кредит П.К.С. № ********************* г. в частта
регламентираща правото на възнаграждение за допълнителна услуга „Ф.“ и допълнителна
услуга „Ф., е нищожна като противоречаща на закона, съдът намира от правна страна
следното:
Разпоредбите на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК предвиждат, че кредиторът може да
събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, но не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. В разглеждания случай в договора се
съдържат клаузи за закупени допълнителни услуги, които се изразяват в приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит, възможност за едностранна промяна на
погасителния план – отлагане на части или накуп допустимия брой погасителни вноски,
намалява на части или на куп допустимия брой вноски, променяне на датата на падежа,
аргумент от т.15 от Общите условия.
В т. 1, § 1 от ДР на ЗПК се съдържа легална дефиниция на понятието "Общ разход по
кредита за потребителя". Това са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните
такси, или пък тези услуги, които действително не са свързани с усвояването и управлението
му и тяхното заплащане не съставлява задължително условие за получаване на кредита.
Анализът на съдържанието на описаните в процесния договор услуги и т. 15 от
общите условия, на процесния договор, услуги налага категоричния извод, че те касаят
именно усвояването (по отношение на приоритетното разглеждане и изплащане на сумата
по кредита) и управлението (по отношение на възможността за отлагане или намаляване на
определен брой погасителни вноски и смяната на падежната дата) на кредита. Тези услуги
по същината си представляват действия, обслужващи усвояването и управлението на
кредита, поради което не може да се приеме, че са допълнителни услуги по смисъла на чл.
10а, ал. 1 ЗПК, поради което клаузата на процесния договора досежно дължимото за тези
услуги възнаграждение се явява нищожна като противоречаща на закона.
Допълнителни са такива услуги, които нямат пряко отношение към насрещните
престации на страните, като издаване на удостоверения, различни референции и т. н., то
така уговорени услугите - приоритетно разглеждане и изплащане на кредита; възможност за
отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на определен
брой погасителни вноски; възможност за смяна на датата на падеж; - не касаят
допълнителни услуги, а са забранена такса за действия, свързани с управлението на кредита.
Следователно клаузата на процесния договор в частта, съдържаща задължение за заплащане
на възнаграждение за допълнителната услуга „Ф.“ и допълнителната услуга „Ф., съдът
намира за нищожна, доколкото посочените услуги, озаглавени като "допълнителни", нямат
характер на такива, а са пряко свързани със самото задължение по кредита.
Съдът намира, че с уговорката, която предвижда потребителят да заплати
възнаграждение за закупени допълнителни услуги „Ф.“ и „Ф., кредиторът цели да си набави
допълнителни плащания извън предвидените в закона. Относно услугата „Ф.“, която се
изразявала в приоритетно разглеждане и изплащане на кредитополучателя, не става ясно
каква е разликата между приоритетното и обичайното даване на становище по искането за
отпускане на кредит и дали въобще има друга процедура освен тази, която е наречена от
кредитора „приоритетно даване на становище“. По отношение на услугата „Ф. е видно, че
4
предварително са разгледани варианти, при които при финансови затруднения на длъжника
същият ще може да преструктурира задълженията си по предварително уговорена с
кредитора схема за плащания. По същество се касае за управление на кредита, но не и за
допълнителна услуга, свързана с договора за потребителски кредит по смисъла. На
основание изложените мотиви, съдът намира, че клаузата на процесния договор, съдържаща
се в раздел 6 „Параметри“ от сключеният между тях договор за потребителски кредит П.К.С.
№ ********************* г. в частта регламентираща правото на възнаграждение за
допълнителна услуга „Ф.“ и допълнителна услуга „Ф. противоречи на разпоредбата на чл.
10а ЗПК, поради което се явява нищожна на основание чл. 26, ал.1, предл.1 ЗЗД.
С оглед гореизложените мотиви следва изводът, че предявената главна искова
претенция се явява основателна и следва да се уважи. Предвид нейното уважаване съдът не
следва да се произнася по останалите въведени в условията на евентуалност искови
претенции.
По отношение на разноските:
Предвид уважаване на главната искова претенция право на разноски има само
ищцовата страна. Последната претендира присъждането на разноски на основание чл. 38,
ал.2 от Закона за адвокатурата, както и заплатената държавна такса в размер на 122 лева. От
представения по делото договор за правна защита и съдействие е видно, че процесуалното
представителство се осъществява по реда на чл. 38 ЗАдв., поради което на пълномощника на
ищеца следва да бъде присъдено възнаграждение за настоящото производство в размер,
определен съгласно действащата нормативна уредба. С оглед предявените искови
претенции и съгласно нормата на чл. 7, ал.2, т.1 от от Наредба № 1/2004 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, дължимият минимален размер на адвокатското
възнаграждение е в размер на 408,50 лева. Дължимата държавна такса следва да се присъди
в полза на ищцата в размер от 102 лева, а не в размер на 122 лева, доколкото дължимата
държавна такса за исковото производство възлиза на 102 лева, съобразно Тарифа за
държавните такси, събирани по ГПК. Разликата над 102 лева до пълно внесения размер от
122 лева подлежи на възстановяване чрез депозиране на изрична молба затова, доколкото е
недължимо платена.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Д. М. ЗЛ., ЕГН **********,
адрес: град В.а, ж.к. В.В., бл.206, вх.1, ап.23 и „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град С., район С., ж.к. „М.“, бул. „Б.“ № 49, бл.53 Е, вх.В,
на основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл. 10а ЗПК, че клаузата, съдържаща се в
раздел 6 „Параметри“ от сключеният между Д. М. ЗЛ., ЕГН ********** и „П.К.Б.“ ЕООД,
ЕИК ********* договор за потребителски кредит П.К.С. № ********************* г. в
частта регламентираща правото на възнаграждение за допълнителна услуга „Ф.“ в размер на
750 лева и допълнителна услуга „Ф. в размер на 1800 лева, е нищожна като противоречаща
на закона
ОСЪЖДА „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
град С., район С., ж.к. „М.“, бул. „Б.“ № 49, бл.53 Е, вх.В да заплати на Д. М. ЗЛ., ЕГН
**********, адрес: град В.а, ж.к. В.В., бл.206, вх.1, ап.23 сумата от 102 лева,
представляваща сторени в производството разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК
ОСЪЖДА „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
град С., район С., ж.к. „М.“, бул. „Б.“ № 49, бл.53 Е, вх.В да заплати на адвокат Д.В. М., АК
– П.в, адрес: град П.в, бул. „Пещерско шосе“ № 81, ет.3, ап.Б сумата от 408,50 лева,
5
представляваща дължимо адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд, град В.а в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.а: _______________________
6