Номер 37519.11.2020 г.Град Разград
Окръжен съд – РазградВтори въззивен граждански състав
На 19.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Рая П. Йончева
Членове:Валентина П. Димитрова
Атанас Д. Христов
като разгледа докладваното от Рая П. Йончева Въззивно частно гражданско
дело № 20203300500283 по описа за 2020 година
Производство по реда на чл.274, ал.1, т.1 във вр. с чл.229 ал.1, т.4 ГПК.
Образувано е на производство пред РОС по ч. жалба на „Топлофикация Шумен“ЕАД(н)
ЕИК127029454, със седалище и адрес на управление по търг. регистрация в гр.Шумен, ул.“Съединение“ №62а и
след изпращането му по подсъдност с постановено по реда на чл.23 ГПК Определение №260186/9. ХІ .2020 по
чгрд №471/2020 на ВнАС.
Жалбата е подадена срещу Определение №1234/26.V.2020г., с което по мотив за наличие на преюдициална
обусловеност, състав на ШРС е постановил спиране на производството по гр.д.№3436/2019 до влизане в сила на
Решение №1229/18.ХII.2019 по грд №1219/2019 по опис на ШРС, намиращо се понастоящем на производство
пред въззивна инстанция.
В частната жалба се излага, че определението е неправилно – постановено в нарушение на процесуалния
закон – чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, тъй като между двете дела не съществува връзка на преюдициалност. Оспорват се
изводите на първоинстанционния съд, че такава връзка се обуславя от идентичните факти, наведени като
основание на исковите молби. Твърди се, че предявените на осн. чл. 270, ал.2 ГПК искове имат за предмет
различни решения, постановени от различни съдебни състави на различни етапи от воденото срещу него
производство за откриване/ обявяване в несъстоятелност, предпоставящи и различни по характера си последици.
Позовавайки се на незаконосъобразност и отсъствие на визираните в чл.229, ал.1, т.4 ГПК предпоставки,
жалбоподателят моли за отмяна на атакуваното определение и за връщане на делото за продължаване на
съдопроизводствените действия, следващи се по същество на иска му, предявен на осн. чл.270, ал.2 ГПК срещу
„Булгаргаз“ЕАД и г-жа Е. Г. за прогласяване нищожност на постановеното по тд №586/2011г. на ШОС Решение
№183/15. Х.2013г., по силата на което и в условия на чл.625 ТЗ е обявен в неплатежоспособност и е открито
производство по обявяването му в несъстоятелност.
Против частната касационна жалба е постъпил писмен отговор от г-жа Е. Т., конституирана като ответник
по иска в качеството й на синдик в производството по несъстоятелността на частния жалбоподател. Поддържа
становище за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на обжалваното определение като правилно, и
законосъобразно постановен съдебен акт.
В законоустановения и предоставен й за това срок, насрещна по жалбата страна- „Булгаргаз“ЕАД не се е
1
възползвала от правото си на отговор и не е ангажирала становище по нейната допустимост, и основателност.
Като взе предвид доводите на страните и данните по делото, съдът приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – изхожда от легитимирано лице, насочена е против подлежащ на
обжалване съдебен акт и е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК.
Разгледана по същество, същата е и основателна. От приложените по делото доказателства се следва за
установено, че висящото на въззивна инстанция гр.д. №1219/2019 на ШРС и процесното грд №3436/2019 на ШРС
са образувани по искове на „Топлофикация Шумен“ЕАД(н) с правно основание чл. 270, ал.2 ГПК - за
прогласяване нищожност на решения, постановени в хода тд №586/2011г. по опис на ШОС, инициирано по
молба на „Булгаргаз“ЕАД за обявяване на дружеството- жалбоподател в неплатежоспособност и
несъстоятелност. Съответно: 1/ въведеното в предмет на настоящи иск Решение №183/15.Х.2013г., с което в
условия на чл.625 ТЗ жалбоподателят е бил обявен в неплатежоспособност и поставен в производство по
обявяването му в несъстоятелност и 2/въведеното в предмет на иска по грд №1219/2019 на ШРС Решение
№92/24.VII.2015, с което в хипотеза на чл.710 ТЗ дружеството-жалбоподател е било обявено в несъстоятелност, с
произтичащите от това последици.
Първоинстанционният съд е намерил, че между делата е налице преюдициална връзка, с оглед на
обстоятелството, че се водят между едни и същи страни, на едно и също основание и по отношение на
постановени в едно и също производство съдебни решения. Приел е, че фактите, установени в хода на първото
по време съдопроизводство ще имат значение и за настоящото, второ по реда си дело.
Изводът на първоинстанционния съд за преюдициална обусловеност на спряното производство от изхода
на спора по гр.д.№61219/2019 по опис на ШРС не се споделя от настоящата инстанция.
В ТР № 2/19.11.2014 г. и ТР № 8/7.05.2014 г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че основанието за спиране по
чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален и по който
със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право
по спряното производство. Обусловеността между двата спора се основава на връзката между субективните
права, задължения и правопораждащите ги факти като съдържание на конкретните правоотношения. В
тълкувателните мотиви по т. 5 на ТР № 7/31.07.2017 г. по т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК тази зависимост е обяснена
и със съотношението между различния спорен предмет на двете дела, при което разрешаването на спора по
обусловения иск е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо на решението по
преюдициалното правоотношение.
Съгласно служебно известното определение по ч. т. д. № 766/2017 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., нормата на чл.
229, ал. 1, т. 4 ГПК изисква наличие на пряка връзка между съдебно признатото право по обуславящия иск и
правнорелевантен /преюдициален/ факт или правоотношение, от значение за решаването на спора по обусловения
иск, изразяваща се в пълно отпадане на правомощието на съда да установява този факт или правоотношение.
Когато решението по обуславящия иск не формира сила на пресъдено нещо по посочените въпроси,
липсва изискваната от закона връзка между делата като условие за спиране на едното до приключване на другото,
за да бъде съобразен неговият изход. Само разглеждането на общи факти или правоотношения в мотивите на
решението не е достатъчно да обуслови спиране на друго исково производство по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4
ГПК.
В случая, по приетото за обуславящо дело няма да се създаде сила на пресъдено нещо по отношение на
основанията за нищожност на решението, въведено в предмет на иска по настоящото производство. Тъй като,
макар и поставени в хода на едно и също съдопроизводство, те касаят различни фази на несъстоятелността;
постановени са от различни съдебни състави, на различни дати и засягат различни по правната си същност
2
последици за жалбоподателя като длъжник това производство.
Факт е, че в основание на претендираната по реда на чл.270 ГПК нищожност на двете решения
жалбоподателят е въвел идентични обстоятелства, но касаещи процедура по избор на различни съдебни състави,
което не освобождава сезирания в настоящото производство съд с преценката за тяхната основателност. Дори
същите да са идентични, решаването на спора за избор на състава постановил решението си в производството по
чл.710 ТЗ, няма да обхване със сила на пресъдено нещо фактите и правоотношенията, които съдът ще вземе
предвид, за да разреши спора относно валидността на постановеното от друг състав решение по чл.625 ТЗ.
Разглеждането на едни и същи преюдициални факти и правоотношения и по двете дела, но без
формирането на СПН по тях, не представлява основание за спиране по смисъла на цитираната по-горе норма. В
този смисъл е налице практика на ВКС по сходни казуси (напр. определение по ч. т. д. № 2476/2013 г. на ІІ т. о.
Доколкото, въведеното в предмет на настоящия иск Решение №183/15.Х.2013г. е първо по време и като
постановено по реда на чл.625 ТЗ с последици, обуславящи последващо постановеното по реда на чл.710 ТЗ
Решение №92/24.VII.2015, то преюдициалната връзка е по скоро в обратна зависимост. Защото, евентуалното
обявяване нищожността на решението, с което се открива производството по несъстоятелността би обусловило
допустимостта и законосъобразността на решението, с което дружеството е било обявено в несъстоятелност.
Нито уважаването, нито отхвърлянето на иска за нищожност на постановеното по реда на чл.710 ТЗ
решение №92/24.VII.2015 ще може да се отрази върху спора по иска за нищожност на постановеното по реда на
чл.625 ТЗ и конститутивно по характера си Решение №183/15.Х.2013г. по тд №586/011 на ШОС.
С оглед изложеното обжалваното определение на ШРС следва да бъде отменено, а делото върнато за
продължаване на следващите се по допустимостта и основателността му съдопроизводствени действия.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №1234/26.V.2020г., с което по мотив за наличие на преюдициална обусловеност, състав
на ШРС е постановил спиране на производството по гр.д.№3436/2019 до приключване с влязъл в сила акт на
производството по грд №1219/2019 по опис на ШРС и
ВРЪЩА делото на Шуменски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3