№ 2369
гр. Варна, 23.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20223100501219 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано е по въззивна
жалба вх. №24616/12.04.2022г. на „ШИТА" ЕООД, ЕИК ***************,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.„***************" № 22,
представлявано от управителя С С Д, чрез адв. М. Д. срещу решение
№820/25.03.2022г., постановено по гр.дело №5551/2021г. по описа на ВРС, с
което съдът е отхвърлил изцяло предявения отрицателен установителен иск
от ищцовото дружество „ШИТА" ЕООД, ЕИК ***************, против
ответника – ЧСИ П.Л. И. per № 883, с район на действие ОС- Варна, да бъде
прието за установено, че ищецът „ШИТА" ЕООД, ЕИК ***************, НЕ
ДЪЛЖИ на ответника ЧСИ СУМАТА от 742.99 лева , представляваща такса
по т. 22 от ТТР към ЗЧСИ, за която са съставени сметка № ********** от
23,03.2021 г. по чл. 79 ЗЧСИ и Фактура № **********/23.03.2021г. поради
неизвършване па принудителния способ по изпълнително дело №
20188830401077 - въвод във владение в недвижим имот - самостоятелен обект
в сграда - апартамент № 11 с ид. *************** по КККР с
административен адрес: гр. Варна, район Младост, „***************", бл.
***************, ап. 11, като неоснователен и недоказан, на основание чл.
124, ал.1 ГПК. Според жалбоподателя, решението на ВРС е неправилно,
незаконосъобразно, необосновано и при постановяването му са допуснати
1
съществени процесуални нарушения. Излага, че постановлението за
възлагане на имот при публична продан е пряко изпълнително основание и се
ползва с особена изпълнителна сила, която се разпростира по отношение на
всички. Публичната продан по реда на Глава 43 ГПК се различава от договора
като деривативен способ за придобиване на собствеността върху недвижим
имот поради това, че е резултат не от наличието на насрещни и съвпадащи,
функционално обвързани волеизявления, а резултат от сложен фактически
състав, включващ различни фактически и правни действия, представляващ на
общо основание съдебно производство и за него са релевантни изискванията
за валидност на процесуалните действия по установените от закона
субективни критерии - да са извършени от и спрямо лица, за които
процесуалният закон предвижда активна, съответно пасивна легитимация, а
също и обективни - с оглед изискванията за форма и време. Твърди, че
постановлението за възлагане на недвижимия имот е влязло в законна сила на
16.11.2020 г. и е вписано в Служба по вписванията - гр. Варна на 17.11.2020г.,
под акт № 195, том № LXXV1II, дв. вх. per. № 29206, дело 7833/2020г. С
молбата от 18.11.2020 г. ищцовото дружество „ШИТА" ЕООД е поискало
извършване на въвод във владение на недвижимия имот, предмет на
осъществената публична продан. Твърди, че ЧСИ е съставил Протокол за
въвод във владение № 986/24.11.2020 г. по ИД №20188830401077, който е
подписан само от ЧСИ, но според жалбоподателя такъв въвод не е извършван
на 24.11.2020г., тъй като длъжникът по ИД М И М чрез представител на
агенцията за недвижими имоти, в чиито държане била оставила ключовете за
апартамента /поради отсъствието си от РБ-я/, предоставяйки ключовете за
входната врата на апартамента, като по такъв начин е предала доброволно
владението му на ЧСИ П.И., които обстоятелства ЧСИ сама е споделила на
24.11.2020 г. на управителя на дружеството - купувач и неговия спътник
/брокер от агенция за недвижими имоти/. Ищцовото дружество възразява, че
вместо да състави протокол за действително извършените в качеството си на
съдебен изпълнител действия на доброволно предаване на имота чрез
обуславящото го предаване на ключовете на купувача от публичната продан,
ЧСИ П.И. без правно основание и незаконосъобразно съставя протокол за
неосъществени от нея действия по въвод във владение, сочейки, че „изважда"
от владение неприсъстващия длъжник М И М който предварително и
доброволно е предал владението му предоставяйки чрез трети лица ключовете
2
за него. Жалбоподателят излага, че при съществени процесуални нарушения
първоинстанционният съд не е допуснал направеното с исковата молба
доказателствено искане за допускане на двама свидетели, при режим на
довеждане за установяване на сочените от ищеца твърдения в ИМ за
действията на ЧСИ П. И. на 24.11.2020 г. по доброволното предаване на
владението от длъжника на ЧСИ. В проведените две съдебни заседания
ищцовото дружество чрез процесуалния си представител е настоявало за
допускането на свидетелите за доказване на твърдението, че СИ е предал на
управителя на дружеството ищец ключовете за апартамента във входа при
влизането във сградата. Предвид изложеното, моли на основание чл. 266, ал.З
ГПК да бъдат допуснати двама свидетели при режим на довеждане за
установяване на сочените от ищеца твърдения в ИМ за действията на ЧСИ на
24.11.2020 г. по доброволното предаване на владението от длъжника на ЧСИ,
като единият от тях - брокер от агенцията за недвижими имоти е очевидец, че
в деня на насрочения въвод на 24.11.2020 г. ключове за апартамента са били
предадени от ЧСИ П.И. на управителя на дружеството - купувач от
публичната продан С Д, след влизането във входа на жилищната сграда и в
негово присъствие (на същия брокер от агенцията за недвижими имоти).
Жалбоподателят излага, че съгласно чл. 496, ал. 2 ГПК от деня на влизане в
сила на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права,
които длъжникът е имал върху имота. След като постановлението за
възлагане влезе в сила, то се вписва в Агенцията по вписванията от новия
собственик. Ако длъжникът не освободи имота, то новият собственик може
да поиска от съдебния изпълнител да извърши въвод във владение.
Постановлението за възлагане е пряко изпълнително основание, т.е. може да
се приеме, че въводът във владение не е задължителен, а се явява единствено
евентуална възможна последица от вече приключилото принудително
изпълнение - само ако длъжникът не напусне доброволно имота, той се
отстранява принудително, какъвто не е настоящия случай. Вместо да състави
протокол за действително извършените в качеството си на съдебен
изпълнител действия на доброволно предаване на имота чрез обуславящото
го предаване на ключовете на купувача от публичната продан, ЧСИ П.И., рег.
№ 883, без правно основание и незаконосъобразно съставя протокол за
неосъществени от нея действия по въвод във владение, сочейки, че „изважда"
от владение неприсъстващия длъжник М И М който предварително и
3
доброволно е предал владението му предоставяйки чрез трети лица ключовете
за него. В последствие незаконосъобразно за неизвършения въвод във
владение са съставени сметка № ********** от 23.03.2021 г. по чл. 79 ЗЧСИ
за сумата 742,99 лева - с основание за съставянето - по т. 22 от Тарифа за
таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители и Фактура
№**********/23.03.2021г., като същата не е платена от ищцовото дружество,
поради неизвършване на сочения принудителен способ - въвеждане във
владение в недвижим имот. По изложените съображения, моли обжалваното
решение а бъде отменено, а на негов място- постановено друго, с което
предявеният иск бъде уважен като основателен и доказан, както и да му бъдат
присъдени разноски.
Ответната страна чрез депозирания писмен отговор, оспорва изцяло
въззивната жалба, като твърди, че изложените възражения са неоснователни и
необосновани, а първ. съд не е допуснал твърдяните процесуални нарушения.
Излага, че формираната и изложена в мотивите на решението фактическа
обстановка е пълна и правилна, и напълно кореспондира на събраните по
делото доказателства, а правните изводи на съда – са обосновани, и
съответстващи на материалния закон и съдебната практика. Противопоставя
се на искането за събиране на гласни доказателства, като излага, че между
страните не е спорно, че ЧСИ е разполагала с ключ за имота, като счита, че е
без значение кой реално е отключил имота. Твърди, че съгласно правната
доктрина и съдебната практика, взискателят, респективно купувачът от
публичната продан се конституира като владелец чрез официалната
констатация на ЧСИ, че имотът му е предаден, което се обективира в
Протокола за въвод във владение. По изложените съображения моли
обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно
като му бъдат присъдени направените по делото разноски.
За да се произнесе по допустимостта на искането за разпит на 2-ма
свидетели за установяване на обстоятелството, че в деня на насрочения
въвод на 24.11.2020 г. ключове за апартамента са били предадени от ЧСИ
П.И. на управителя на дружеството - купувач от публичната продан С Д, след
влизането във входа на жилищната сграда, въззивният състав съобрази
следното:
С определение №6838/28.10.2021г. е било прието за безспорно между
4
страните, че ЧСИ в деня на въвода е разполагало с ключове за апартамента,
предадени му от трето лица,
Отделно от това, настоящият състав счита за ирелевантни
обстоятелствата кой фактически е държал ключовете и кой точно е отключил
апартамента –дали ЧСИ или управителят на дружеството –ищец. Спорът по
делото не е досежно тези факти, като следва да се отбележи, че в самия
Протокол за въвод е посочено –„след като отключихме апартамента,
установихме…“, а е правен- по отношение на необходимостта от извършване
на въвода при наличие на ключове, предоставени преди това доброволно от
длъжника.
По изложените съображения, искането, обективирано във въззивната
жалба за допускане до разпит на 2-ма свидетели за установяване на факта, че
в деня на насрочения въвод на 24.11.2020 г. ключове за апартамента са били
предадени от ЧСИ П.И. на управителя на дружеството, следва да бъде
оставено без уважение. От една страна - тъй като не е допуснато процесуално
нарушение от първ. съд, поради което и не са налице основания за уважаване
на това доказателствено искане от въззивната инстанция на осн. чл. 266, ал.3
ГПК. От друга - установяването на тези факти е неотносимо към така
очертания по-горе предмет на спора, при условие, че между страните е
безспорно, че ЧСИ е разполагал с ключ за имота, предадени му преди това
доброволно от длъжника. Съдът е разпределил правилно доказателствената
тежест, и всички релевантни обстоятелства са установени, като не се налага
събирането на други доказателства досежно реалното предаване на имота.
Жалбата е депозирана от лице, имащо право на обжалване, в
предвидения от закона срок. Изпълнени са и останалите, установени в
разпоредбата на чл. 260 и сл. от ГПК изисквания, предвид което жалбата е
допустима при съответното прилагане на чл. 262 вр. чл. 267 ГПК и
производството следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Воден от горното, и на осн. чл. 266, ал.3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВНАСЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито с.з. въззивна жалба вх.
№24616/12.04.2022г. на „ШИТА" ЕООД, ЕИК ***************, със
5
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.„***************" № 22,
представлявавано от управителя С С Д, чрез адв. М. Д. срещу решение
№820/25.03.2022г., постановено по гр.дело №5551/2021г. по описа на ВРС.
На осн. чл. 266, ал.1 ГПК ОСТАВЯ без уважение искането на
въззивника за допускане до разпит на 2-ма свидетели за установяване на
факта, че в деня на насрочения въвод на 24.11.2020 г. ключове за апартамента
са били предадени от ЧСИ П.И. на управителя на дружеството във входа,
преди извършването му.
НАСРОЧВА производството по делото в о.с.з. на 13.07.2022г. от 09.30
часа, за която дата и час да се уведомят страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6