Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 05.03.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, IV-Д въззивен
състав, в публично заседание, проведено на двадесет и пети февруари през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
мл.съдия
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретаря Екатерина
Калоянова, като разгледа докладваното от мл. съдия Спасенов в.гр.дело № 6037 по
описа за 2019 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 562785
от 16.12.2018 г., постановено по гр. д. № 57399/2017 г., по описа на СРС, 90-ти
състав ответницата Ц.К.М. – Б. е осъдена да заплати в полза на „Т.С.“ ЕАД сумата от 2355,87 лева,
представляваща цена на доставена от ищцовото дружество и незаплатена от
ответника топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „******,
аб. № 159436 за периода 01.05.2013 г. – 30.04.2016 г., ведно със законната
лихва върху горепосочената сума, считано от 22.08.2017 г. до окончателното
ѝ изплащане.
Със същото
решение са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД против Ц.К.М. – Б. искове за
осъждането на последната да заплати в полза на ищеца суми, както следва: 1/
сумата от 232.66 лева, представляваща мораторна лихва, дължима за периода 15.09.2014
г. – 21.06.2017 г., върху задължението за неплатена топлинна енергия; 2/ сумата
от 38,95 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода
01.06.2014 г. – 30.04.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 22.08.2017 г. до окончателното ѝ изплащане; 3/ сумата от 7,71
лева, представляваща мораторна лихва, дължима за периода 15.09.2014 г. –
21.06.2017 г., върху задължението за цена на услугата дялово разпределение.
С решението и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК Ц.К.М. – Б. е осъдена да заплати в полза на „Т.С.“ ЕАД сумата от 575,94 лева,
представляваща разноски в производството пред СРС, съразмерно на уважената част
от предявените искове.
С решението и на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Т.С.“ ЕАД е осъдено да заплати в полза на Ц.К.М. –
Б. сумата от 42,40 лева, представляваща разноски в производството пред СРС,
съразмерно на отхвърлената част от предявените искове.
В срока по чл. 259,
ал. 1 от ГПК от името на „Т.С.“ ЕАД е депозирана въззивна жалба с вх. № 5005030/14.01.2019 г.
срещу първоинстанционното решение, в частта, с която е отхвърлен предявеният от
Т.С. ЕАД против Ц.К.М. – Б. иск за осъждането на ответницата да заплати на
ищцовото дружество сумата от 232.66 лева, представляваща мораторна лихва,
дължима за периода 15.09.2014 г. – 21.06.2017 г., върху задължението за
неплатена топлинна енергия.
В жалбата са
изложени съображения за неправилност на първоинстанционното решение в
обжалваната част. Поддържа се, че съгласно чл. 150 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия се извършва от топлопреносното предприятие при публично известни общи
условия, с които се регламентират облигационните отношения между страните. Сочи
се, че съгласно чл. 32, ал. 1 от Общите условия, купувачите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, поради което ответницата е изпаднала
в забава за дължимите суми след изтичане на последния ден от месеца. С оглед
изложеното се моли решението на Софийски районен съд в обжалваната му част да
бъде отменено, а предявеният от дружеството иск за осъждането на ответницата да
заплати на ищцовото дружество сумата от 232.66 лева, представляваща мораторна
лихва, дължима за периода 15.09.2014 г. – 21.06.2017 г., върху задължението за
неплатена топлинна енергия, да бъде изцяло уважен. Претендира се и присъждането
на сторените по делото разноски.
В срока по чл.
263, ал.1 от ГПК от името на въззиваемата страна Ц.К.М. - Б., чрез адвокат И.Д.
е депозиран отговор на въззивната жалба. В отговора се излагат подробни
съображения за неоснователност на въззивната жалба. Поддържа се, че по делото не
е доказано от страна на ищцовото дружество, чиято е била доказателствената
тежест, че ответницата е изпаднала в забава по отношение на стойността на
начислената топлинна енергия за периода м. 05.2014 г. – м. 04.2016 г., тъй като
липсва договорен срок за изпълнение на задължението за заплащане на топлинна
енергия, което да е посочено в приложимия между страните договор за процесния
период и не е налице покана за изпълнение на тези задължения. Предвид горното
се поддържа, че ответницата не дължи обезщетение за забавено плащане на
процесните главни задължения в претендирания от ищцовото дружество размер..
Моли се за
потвърждаване на обжалваното първоинстанционно решение. Претендират се разноски
за настоящата съдебна инстанция.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният
съд е бил сезиран на 22.08.2017 г. с искова молба, подадена от името на Т.С.
ЕАД, с която е поискано ответницата Ц.К.М. – Б. да бъде осъдена да заплати в
полза на Т.С. ЕАД суми, както следва: 1/ 2355,87 лева, представляваща цена на
доставена от ищцовото дружество и незаплатена от ответника топлинна енергия до
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „******, аб. № 159436 за
периода 01.05.2013 г. – 30.04.2016 г., ведно със законната лихва върху
горепосочената сума, считано от 22.08.2017 г. до окончателното ѝ
изплащане; 2/ сумата от 232.66 лева, представляваща мораторна лихва, дължима за
периода 15.09.2014 г. – 21.06.2017 г., върху задължението за неплатена топлинна
енергия; 3/ сумата от 38,95 лева, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода 01.06.2014 г. – 30.04.2016 г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 22.08.2017 г. до окончателното ѝ
изплащане; 4/ сумата от 7,71 лева, представляваща мораторна лихва, дължима за
периода 15.09.2014 г. – 21.06.2017 г., върху задължението за цена на услугата
дялово разпределение.
В исковата си
молба ищецът „Т.С.“ ЕАД твърди, че има договорни отношения с ответника Ц.К.М. –
Б.. Поддържа, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди.
Навеждат се съображения, че в сградата-етажна собственост, в която се намира
процесния имот разпределението на топлинната енергия между потребителите се
извършва по системата за дялово разпределение, както и че в конкретния случай
същата сграда-етажна собственост е сключила договор за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия с „Т.С.“ ЕАД, в изпълнение на
разпоредбата на чл. 138б от ЗЕ. Поддържа се, че на основание чл. 155, ал. 1, т.
2 от ЗЕ, сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани по прогнозни
месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни
сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004 г. за топлоснабдяването и
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
В
законоустановения срок по чл. 131 ГПК от името на ответника Ц.К.М., чрез
адвокат И.К.е депозиран отговор на исковата молба. В отговора се излагат
съображения за неоснователност на заявените с исковата молба претенции. Оспорва
се наличието на валидно облигационно правоотношение с предмет доставка на
топлинна енергия, което да е обвързвало страните в производството през
процесния период. Релевира се възражение за погасяване чрез плащане на
претендираните вземания. Прави се взъражение за погасяване по давност на
претенциите на ищцовото дружество до м.06.2014 г. Оспорва се дължимостта на
сумата за лихва за забава върху неплатената стойност на доставена до процесния
имот топлинна енергия през процесния период. Оспорват се и претенциите за
възнаграждение за услуга за дялово разпределение и лихва за забава върху това
възнаграждение. Не се оспорва количеството потребена топлинна енергия през
процесния период.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни норми – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
състав намира постановеното от СРС, 90-ти състав, решение за валидно и
допустимо.
Решението на СРС
в обжалваната част е и правилно, като във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
Предявени са
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 149 и
сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – осъдителен иск за вземания за
плащане на стойност на доставена топлинна енергия за битови нужди, за имот в
сграда - етажна собственост, за обезщетение за забава на плащане на същото, за
възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода,
както и за обезщетение за забава на плащането на същото, за които е издадена
заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
За уважаване на
предявените искове и респ. за ангажиране отговорността на ответника, ищецът
следва да докаже по безспорен начин следните факти: съществуването на договорни
отношения между него и ответника за доставката на топлинна енергия, в това число
и качеството му потребител на топлинна енергия, обема на реално доставената в
процесния имот топлинна енергия за исковия период, че нейната стойност възлиза
именно на претендираната сума, че е носител на вземане за възнаграждение за
дялово разпределение, поради което и за ответника да е възникнало валидно и
изискуемо задължение за заплащане на процесните главници, като е изпаднал и в
забава за изпълнението му.
Правоотношението
по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя
в специалния Закон за енергетиката като договорно правоотношение, произтичащо
от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно
регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма
за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на
правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава
непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл.
150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора
при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна
(купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е
клиентът на топлинна енергия за битови нужди.
Присъединяването
на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната
мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва
въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба №
16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите
на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които
поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна
енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия.
Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР
публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество
на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към
процесния период. Клиенти на топлинна
енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените
в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика,
респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и
същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по
договора за доставка на топлинна енергия дължи цената ѝ на
топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този смисъл
са и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май 2018 г. по
тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл.142,
ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия
за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл.
145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери,
се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл.
153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия
период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните
тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по
реда, определени в съответната наредба. Разпоредбата императивно урежда кой е
страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като
меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост
или вещно право на ползване.
По аргумент от
чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 76 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че
потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването
към отоплителните тела в имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура
остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и
от отоплителните тела в общите части на сградата, както и дължат заплащане на
сумата за мощност (В този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав
на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за
прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите
си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация, направено от
потребител.
Съдът приема, че
по делото е установено, че ищецът е енергийно предприятие, доставящо топлинна
енергия. "Т.С." ЕАД е дружество регистрирано по Търговския закон и
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност
производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на
топлинна и електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
Първоинстанционното
решение е влязло в сила в необжалваните части, с които: 1/ ответницата Ц.К.М.
– Б. е осъдена да заплати в полза на „Т.С.“
ЕАД сумата от 2355,87 лева, представляваща цена на доставена от ищцовото
дружество и незаплатена от ответника топлинна енергия до топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, ж.к. „******, аб. № 159436 за периода 01.05.2013 г. –
30.04.2016 г., ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от
22.08.2017 г. до окончателното ѝ изплащане; 2/ са отхвърлени
предявените от „Т.С.“ ЕАД против Ц.К.М. – Б. искове за осъждането на последната
да заплати в полза на ищеца суми, както следва: сумата от 38,95 лева,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода 01.06.2014 г. –
30.04.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.08.2017
г. до окончателното ѝ изплащане и сумата от 7,71 лева, представляваща
мораторна лихва, дължима за периода 15.09.2014 г. – 21.06.2017 г., върху задължението
за цена на услугата дялово разпределение.
Предвид
гореизложеното, настоящият състав намира, че в настоящото производство е
установено при условията на пълно и главно доказване, че ответницата е имала
качеството клиент на топлинна енергия за топлоснабден имот, представляващ
апартамент № 47, находящ се в гр.София, ж.к. ******, аб. № 159436 през
процесния период, както и че в същия имот е доставена топлинна енергия през
процесния период на стойност, посочена в решението на СРС.
Спорния по
делото въпрос, който следва да намери разрешение в настоящото производство е
този, касаещ дължимостта на сумата от 232,66 лева, представляваща мораторна
лихва, дължима за периода 15.09.2014 г. – 21.06.2017 г., върху задължението за доставена
топлинна енергия.
За да бъде
уважен предявеният иск с правна квалификация чл. 86 ЗЗД следва да бъде
установено при условията на пълно и главно доказване наличието на главен дълг,
както и забава на ответника.
За процесния
период от м. 05.2013 г. до м. 04.2016 г. страните в настоящото производство са
били обвързани от влезли в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Т.С.“ ЕАД *** от 2008 г. и 2014 г.
За вземанията
възникнали при действието на ОУ от 2008г.:
Приложими за
тези вземания са разпоредбите на чл. 33 от ОУ от 2008г., които са общоизвестни
и съгласно които плащанията за съответния месец се дължат до 30-то число на
месеца, следващ този, за който е задължението. Доколкото тези задължения са
уговорени да се плащат в определен срок, то съдът приема, че длъжникът изпада в
забава след изтичане на определения между страните срок за изпълнение. От друга
страна от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
върху дължимата главница за периода м.05.2013 г. – м. 01.2014 г. /за който са
приложими общите условия от 2008 г./ е начислена лихва за забава в общ размер
от 257,67 лева, която е изцяло погасена от ответника чрез плащане. Предвид
горното за периода м.05.2013 г. – м.01.2014 г. не се дължи лихва от ответницата
в полза на ищцовото дружество и правилно не е присъдена такава от
първоинстанционния съд.
За период от м. 02.2014
г. до м. 04.2016 г. страните в настоящото производство са били обвързани от
влезли в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“
ЕАД ***, приети с Решение по т.1 от Протокол № 53/28.03.2013 на Съвета на
директорите на „Т.С.“ ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР. В
раздел IX от горепосочените Общи условия са уредени въпросите свързани със
заплащането на топлинната енергия и услугата за дялово разпределение. Съгласно
чл. 32, ал. 2 от Общите условия след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът
издава фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителни сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите
условия клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 33, ал.
2 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 30-дневен
срок от датата на публикуването на интернет страницата на продавача. В
разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от Общите условия е предвидено, че продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва, само за задължения
по чл. 32, ал. 2 и то само в случай, че същите не са заплатени в срока по чл.
33, ал. 2, т.е. с цитираната разпоредба възникването на задължения за
обезщетение за забава върху вземането за потребено количество топлинна енергия
е поставено под условия, доказването на сбъдването на което е в тежест на
продавача – ищец в настоящото производство. По делото не са представени
доказателства за сбъдване на условието по чл. 33, ал. 4 от обвързващите страните
по спора Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“
ЕАД ***, приети с Решение по т.1 от Протокол № 53/28.03.2013 на Съвета на
директорите на „Т.С.“ ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР.
Поради всичко
гореизложено предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД с предмет
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2014 г.
до 21.06.2017 г., дължима върху цената на доставена и незаплатена топлинна
енергия се явява неоснователен.
Предвид горното
първоинстанционното решение в обжалваната част е правилно и следва да бъде
потвърдено, а подадената срещу него въззивна жалба следва да бъде оставена без
уважение.
По отношение на разноските:
С оглед изхода
на спора пред въззивната инстанция право на разноски на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК има въззиваемата страна. От името на същата е направено искане за
присъждане на разноски, а именно за заплатено адвокатско възнаграждение в
производството пред СГС в размер на 300 лева.
От друга страна,
обаче, по делото не са представени договор за правна защита и съдействие, както
и доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение в полза на адвокат Д.
за предоставени от нея правна защита и съдействие на въззиваемата в настоящото
производство. Съгласно разрешенията дадени в т. 1 от Тълкувателно решение №
6/2012 г. от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС само, когато е
доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по
правилата на чл. 78 ГПК. Ето защо, в договора за правна помощ следва да бъде
указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително
заплащането да се осъществи по определен начин – например по банков път. Тогава,
както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде
документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи
плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде
отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В
този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната
не само е договорила, но и заплатила
адвокатското възнаграждение. В конкретния случай липсват доказателства за извършването
от страна на въззиваемата страна на разноски в настоящото производството,
поради което и такива не могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК.
С оглед цената
на исковете и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящият съдебен акт не
подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран,
Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 562785 от 16.12.2018 г.,
постановено по гр. д. № 57399/2017 г., по описа на СРС, 90-ти състав в
обжалваната част, с която е отхвърлен предявеният от „Т.С.“ ЕАД против Ц.К.М. –
Б. иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за осъждането на последната да заплати в
полза на ищеца сумата от 232.66 лева, представляваща мораторна лихва, дължима
за периода 15.09.2014 г. – 21.06.2017 г., върху задължението за неплатена
топлинна енергия.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.