№ 12031
гр. София, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20231110135395 по описа за 2023 година
След влизане в законна сила на Определение № 34230/28.09.2023 г. производството се
води по искова молба /уточнена с молба с вх. № 263454/25.09.2023 г./ на Г. А. М. срещу
етажните собственици в сграда с административен адрес: ****, представлявани от
управителя на етажната собственост В. М. Д., с която се иска отмяна на решенията по т. 1, т.
2, т. 3, т. 4 и т. 5 от Протокол от проведено на 22.05.2023 г. общо събрание на етажните
собственици в сграда с административен адрес: ****.
Ищецът твърди, че е собственик на самостоятелен обект, находящ се в сградата в
режим на етажна собственост – апартамент ***. Излага, че на 22.05.2023 г. е проведено
общо събрание на етажните собственици с предварително обявен дневен ред. Навежда довод
за допуснато нарушение при свикване на общото събрание, изразяващо се в това, че той е
получил поканата на 14.05.2023 г. по електронна поща, защото неговият апартамент е
необитаем от 2016 г., но получената покана е била без отразени дата и подпис на
съставителя и без дата и час на поставянето й. Възразява, че събранието е проведено без
необходимия кворум, във връзка с което изтъква, че в протокола не е отразено за кои обекти
е било налице лично присъствие и за кои – чрез пълномощник, като оспорва и наличието на
пълномощни за обектите. Твърди, че председателят на общото събрание е избран без
предложение и без гласуване, а избирането на протоколчик е било фиктивно, защото в
действителност той не е водил бележки, не е отразил ключови изказвания, предложения и
коментари и не е участвал в съставянето на протокола. Оспорва като незаконосъобразно
решението по т. 1, с което е приет представеният отчет на фирмата – управител, като
твърди, че не са представени никакъв отчетен документ за дейността, разходи и приходи,
нито документ за касовата наличност, като дори не е присъствал представител на „****“
ЕООД. Сочи, че гласуване не е проведено. Изтъква, че не е отразено гласуването по обекти.
Оспорва като незаконосъобразно решението по т. 2 за прекратяване на договора за
управление и поддръжка на етажната собственост с „****“ ЕООД, считано от 01.07.2023 г.,
поради несъответствието му с т. 2 от поканата, както и поради липсата на отразяване на
1
гласуването по обекти. Оспорва той самият да е гласувал „за“, както е отразено в протокола.
Твърди, че с решението по т. 3 В. Д. е упълномощен да подпише договор с „****“ ЕООД на
стойност 40 лв. месечна такса за срок от 1 година, считано от 01.07.2023 г., както и да открие
сметка в „***“ с месечна такса в размер от 24 лв. /„****“/, като към сметката да се издаде
банкова карта и да се активира активно онлайн банкиране, както и заплащането на
месечните такси към етажната собственост да може да се прави чрез касите на „****“/„***“,
банков превод към новооткритата сметка на името на етажната собственост в „***“ или
плащане в брой на В. Д., а събраните средства от касите на „****“/„***“ да се превеждат в
новооткритата сметка. Оспорва това решение при твърдения, че през м. 04.2023 г. В. Д. вече
е сключил, макар и без упълномощаване, договор за дигитално обслужване на етажната
собственост, поради което от 05.05.2023 г. всеки обект е имал нов индивидуален номер.
Възразява, че в протокола не са отразени изказванията и предложенията по тази точка,
включително тези на ищеца. Сочи, че в графата за гласуване липсват обектите или имената
на представляващите. Счита, че решението по т. 3 не съответства на т. 3 от дневния ред.
Оспорва решението по т. 4, с което В. Д. е избран за управител с месечно възнаграждение от
150 лв., като изтъква, че той сам се е предложил за управител и че не е избран управителен
съвет, с което е нарушен чл. 19, ал. 4 ЗУЕС. Сочи, че в протокола не са отразени
отрицателните изказвания във връзка с тази точка, която е била редактирана в поканата
/респ. в дневния ред/, както и че гласуването е неправилно отразено, а гласуване за
възнаграждение изобщо не е отразено. Оспорва решението по т. 5, с което е избран П. Д. за
контрольор, като възразява, че в нарушение на чл. 24, ал. 2 ЗУЕС не е избран контролен
съвет, а предложените две лица не са посочени в протокола, както и че липсва отразяване на
гласуването по обекти. Възразява, че е получил протокола от общото събрание на 26.05.2023
г. без подписи, незаверен и без документите, представляващи неразделна част от него.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответната страна.
Признава, че ищецът е собственик на самостоятелен обект в сградата в режим на етажна
собственост, както и че е проведено процесното общо събрание на 22.05.2023 г. Излага, че
възраженията на ищеца по отношение на съдържанието на протокола от общото събрание на
практика представляват оспорване на протокола, което е недопустимо, защото той не е
оспорил съдържанието му по реда на чл. 16, ал. 9 ЗУЕС, поради което протоколът се е
стабилизирал и има обвързваща доказателствена сила. Твърди, че протоколът е редовно
връчен на ищеца, защото апартаментът му е бил обитаван към датата на общото събрание, а
и е липсвало уведомление от него по чл. 13, ал. 2 ЗУЕС. Сочи, че уведомление е постъпило
от А. Г. М., но без представено пълномощно. Счита, че ищецът е уведомен за протокола на
26.05.2023 г. с поставянето му на таблото за съобщения, като изтъква, че въпреки това на
посочения от А. Г. М. електронен адрес е изпратено съдържанието на протокола. Излага, че
събранието е свикано законно, защото е изготвена покана, съдържаща необходимите
реквизити, и за поставянето й е съставен протокол. Твърди, че събранието е проведено
редовно, като е бил налице изискуемият кворум, защото са били представени лично и/или
чрез упълномощени представители собствениците на 80.07 % идеални части, а
упълномощаването и наличието на пълномощни са изрично посочени в протокола и в
списъка на присъстващите. Сочи, че в протокола ясно са отразени гласувалите „за“
оспорените решения идеални части. Оспорва наличието на твърдяното от ищеца
несъответствие между решението по т. 2 от протокола и т. 2 от дневния ред. Във връзка с
оспорването на решението по т. 3 изтъква, че в протокола са отразени всички изказвания и
предложения и начинът, по който събранието е гласувало по всяко предложение. Оспорва с
решението по т. 4 да е нарушен чл. 19, ал. 4 ЗУЕС, като излага, че изпълнителният орган на
етажната собственост може да бъде и само управител. Оспорва с решението по т. 5 да е
нарушен чл. 24 ЗУЕС, защото в съответствие с чл. 24, ал. 1 ЗУЕС е избран едноличен
контролен орган – контрольор. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно
2
убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на решенията по т. 1, т.
2, т. 3, т. 4 и т. 5 от Протокол от проведено на 22.05.2023 г. общо събрание на етажните
собственици в сграда с административен адрес: ****.
Съдебният контрол за законосъобразност на решенията на общото събрание на
етажната собственост е ограничен със срок за предявяване на иска, който е преклузивен. При
предявен иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС предметът на делото се определя от
твърденията на ищеца за допуснати нарушения с оглед разпоредбите на ЗУЕС относно
свикването, провеждането и вземането на решения от общото събрание, като във всички
случаи тези нарушения трябва да са конкретно посочени в исковата молба, чрез
отстраняване на нередовности в нея или по реда за изменение на иска. Същевременно не
всички незаконосъобразни решения на общото събрание на етажната собственост подлежат
на обжалване, а единствено онези от тях, които променят съществуващото състояние, в
който смисъл е и константната съдебна практика, включително и тази на ВКС. Това са
такива решения, които пораждат определени правни последици или, както е възприето да
бъдат определяни, т. нар. положителни решения на общото събрание на етажната
собственост. Онези от решенията на общото събрание на етажната собственост, с които по
същество не се пораждат определени правни последици или се отказва да бъде променено
съществуващо към момента на приемането им правно положение, не подлежат на
обжалване, респ. на отмяна /в този смисъл – Определение № 308/30.06.2011 г. по ч. гр. д. №
21/2011 г. на ВКС, I ГО/.
В конкретния случай в тежест на ищеца е докаже следните обстоятелства: че е
собственик на самостоятелен обект в процесната етажна собственост; че решенията, чиято
отмяна се иска, са взети от общото събрание на етажните собственици на 22.05.2023 г.;
спазване на срока по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС, което предполага да установи и това, че не е
ползвал самостоятелния си обект или е отсъствал повече от един месец, за което е уведомил
писмено управителя, като е посочил електронна поща и адрес в страната, на които да му
бъдат изпращани покани за свикване на общо събрание, както и телефонен номер.
С Определение № 5882/06.02.2024 г., в което е инкорпориран изготвеният от съда
проект за доклад, приет за окончателен без възражения на страните, е обявено за безспорно
и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ищецът е собственик на самостоятелен
обект в процесната етажна собственост. Следователно той е материалноправно легитимиран
да предяви иск по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на решения на общото събрание на същата
етажна собственост.
Със същото определение е обявено за безспорно и провеждането на 22.05.2023 г. на
общо събрание на етажните собственици в процесната сграда в режим на етажна
собственост, на което са взети оспорените от ищеца решения.
Съгласно чл. 40, ал. 2 ЗУЕС молбата за отмяна на решение на общото събрание се
подава пред районния съд по местонахождението на етажната собственост в 30-дневен срок
от получаването на решението по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС. Видно е от представените с
отговора на исковата молба писмени доказателства, че подписано от управителя на етажната
собственост съобщение за изготвения протокол от проведеното общо събрание е поставен на
информационното табло в сградата на 26.05.2023 г., придружено с протокол за поставяне на
съобщението, подписан от управителя и собственика на апартамент № 3, в който са
отразени датата, часът и мястото на поставяне на съобщението, като заедно с тях на
информационното табло е поставен и самият протокол, подписан от протоколчик и
председател на общото събрание. Следователно са спазени изискванията на чл. 16, ал. 7, изр.
1 и изр. 2 ЗУЕС. Възражението на ищеца, че неговият апартамент е бил необитаем към този
момент и е получил на 26.05.2023 г. по електронна поща протокола от общото събрание без
3
подписи, незаверен и без документите, представляващи неразделна част от него, е
неоснователно, защото по делото не се установява той да е изпълнил задължението си да
уведоми писмено управителя на етажната собственост преди поставянето на съобщението
по чл. 16, ал. 7, изр. 1 ЗУЕС, че не ползва самостоятелния си обект или че ще отсъства
повече от 1 месец, а такова уведомяване е извършено чрез неговия пълномощник – баща му
А. Г., едва на 26.05.2023 г., т.е. в деня на поставяне на съобщението за изготвения протокол
от общото събрание. Следователно и по аргумент от чл. 16, ал. 7, изр. посл. ЗУЕС ищецът се
смята за уведомен за протокола с поставяне на съобщението на информационното табло. В
случая исковата молба е постъпила в съда на 26.06.2023 г., но доколкото последният ден от
законовия 30-дневен срок – 25.06.2023 г., е бил неприсъствен, следва да се приеме, че искът
е предявен в срока по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС.
По иска с правна квалификация чл. 40, ал. 1 ЗУЕС в тежест на ответната страна е да
докаже спазването на императивните изисквания за свикването, провеждането на общото
събрание на етажните собственици на 22.05.2023 г. и за вземането на оспорените решения,
по отношение на които изисквания ищецът е навел доводи за допуснати нарушения.
В случая ищецът релевира възражение за допуснато нарушение при свикване на
общото събрание, изразяващо се в това, че той е получил поканата на 14.05.2023 г. по
електронна поща, защото неговият апартамент е необитаем от 2016 г., но така получената
покана е била без отразени дата и подпис на съставителя и без дата и час на поставянето й.
Съдът намира това възражение за неоснователно по изложените по-горе съображения за
липса на доказателства по делото /въпреки изричните указания, дадени с доклада/ преди
26.05.2023 г. ищецът да е уведомил писмено управителя, че не ползва самостоятелния обект
или че ще отсъства повече от 1 месец. При липса на такова писмено уведомяване към датата
на свикване на общото събрание безпредметно е обсъждането на събраните по делото
гласни доказателства, касаещи въпроса дали апартаментът му наистина е бил необитаем,
защото дори и той да е бил такъв, съгласно чл. 13, ал. 4 ЗУЕС ищецът се счита уведомен за
общото събрание по реда на чл. 13, ал. 1 ЗУЕС – чрез покана, подписана от лицата, които
свикват общото събрание, която се поставя на видно и общодостъпно място на входа на
сградата не по-късно от 7 дни преди датата на събранието, като датата и часът на
поставянето задължително се отбелязват върху поканата от лицата, които свикват общото
събрание, за което се съставя протокол. В случая по делото е представена покана, подписана
от управителя на етажната собственост /видно от решението по т. 2 от Протокол от общо
събрание на етажната собственост на 19.01.2017 г./, до собствениците в етажната
собственост на бул. ****, с която е свикано общо събрание на 22.05.2023 г. от 19:00 ч. във
входното фоайе при посочен в нея дневен ред. Представен е и протокол за поставяне на
поканата във входното фоайе за обяви на 12.05.2023 г., подписан от управителя на етажната
собственост и от един собственик. Следователно изискванията на чл. 13, ал. 1 ЗУЕС са
спазени и общото събрание е надлежно свикано. Само за пълнота следва да се посочи, че
дори ако ищецът беше доказал наличие по отношение на него на предпоставките по чл. 13,
ал. 2 ЗУЕС, в такъв случая съгласно чл. 13, ал. 3 ЗУЕС съобщаването за провеждане на общо
събрание би могло да се извърши чрез устно уведомяване за съдържанието на поканата,
което се удостоверява с подпис на лицата, които свикват общото събрание, или чрез
изпращане на поканата на адрес в страната, включително чрез електронна поща, ако такива
са посочени. Следователно не е предвидено изискване изпратената по електронна поща
покана да е с отразени дата и подпис на съставителя и посочени дата и час на поставянето й,
каквото изискване изрично се съдържа в чл. 13, ал. 1 ЗУЕС.
Възражението в исковата молба, че събранието е проведено без необходимия кворум,
защото в протокола не е отразено за кои обекти е било налице лично присъствие и за кои –
чрез пълномощник, както и са липсвали пълномощни за обектите, също е неоснователно.
Съгласно чл. 14, ал. 1 ЗУЕС собственик или ползвател, който не може да участва в общото
събрание, може да упълномощи пълнолетен член на домакинството си, който е вписан в
4
книгата на етажната собственост, или друг собственик, който да го представлява.
Упълномощаването може да бъде направено устно на същото или на предходно заседание
на общото събрание, което се отразява в протокола на събранието, или в писмена форма, а
според ал. 4 едно лице може да представлява най-много трима собственици и/или
ползватели. Съгласно чл. 14, ал. 5 ЗУЕС участието на пълномощник се отразява в протокола
на общото събрание, а копие от пълномощното се прилага към него. В случая за определяне
и отчитане на кворума е съставен Присъствен лист към Протокол от 22.05.2023 г., в който
подробно са посочени в съответствие с изискванията на чл. 16, ал. 5 ЗУЕС явилите се лица,
кой обект представляват и представените от тях идеални части от общите части и са
положени подписи от присъстващите лица, а в случаите, когато е присъствал пълномощник
за съответния обект, това изрично е посочено в Присъствения списък съгласно изискването
на чл. 14, ал. 5 ЗУЕС. Видно е, че на общото събрание са били представлявани от
пълномощник етажните собственици на апартаменти № 2, 5, 15 и 22, като за всеки
пълномощник е представено писмено пълномощно от собственика на съответния
самостоятелен обект, а представените пълномощни не са оспорени от ищеца. На общото
събрание ищецът е бил представляван от своя баща, за когото не е било представено
писмено пълномощно, но съдът счита, че това не опорочава процедурата по провеждане на
общото събрание, защото противното би означавало ищецът да се облагодетелства от
собственото си бездействие. От изложеното следва, че на общото събрание са били
представени лично или чрез пълномощник собствениците на 80.07 % идеални части от
общите части на етажната собственост, поради което и предвид обявения дневен ред в
поканата възражението на ищеца за липса на необходимия кворум е неоснователно, защото
той дори надвишава изискуемия от чл. 15, ал. 1 ЗУЕС /ред., доп. с ДВ, бр. 26/2016 г./ кворум
от 67 %.
Неоснователно е и възражението на ищеца, че председателят на общото събрание е
избран без предложение и без гласуване, а избирането на протоколчик е било фиктивно,
както и че в действителност той не е водил бележки, не е отразил ключови изказвания,
предложения и коментари и не е участвал в съставянето на протокола. Съгласно чл. 16, ал. 2
ЗУЕС общото събрание се председателства от председателя или друг член на управителния
съвет или от управителя, а според чл. 16, ал. 4, изр. 2 ЗУЕС протоколчикът се избира с
обикновено мнозинство по предложение на председателстващия. В случая именно
председателят на управителния съвет на етажната собственост е избран за председател
единодушно от присъстващите на събранието, а по негово предложение за протоколчик
единодушно е избран Николай Ананиев. Извод, че такива гласувания са проведени и че
резултатите от тях са именно отразените в протокола, следва от доказателствената сила на
протокола. Протоколът е свидетелствуващ документ, установяващ извършените от общото
събрание действия и взетите решения. Законодателят е предвидил специален ред за
съставяне и оповестяване на този протокол – съставя се в 7-девен срок, подписва се от
председателя и протоколчика. Те удостоверяват верността на вписаните обстоятелства. При
отказ от някой от тях да го подпише, това се отразява. Изготвянето на протокола се
съобщава на етажните собственици по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС, а при поискване се
предоставя и копие от протокола. Смисълът на тази процедура е в две насоки – проверява се
още веднъж съдържанието му освен от подписалия го председател и от етажен собственик,
респективно обитател или ползвател, и се оповестява съдържанието му на всички.
Предвиден е кратък срок – 7 дни от оповестяване на протокола за присъствалите и от
узнаването за отсъстващите, в който етажен собственик, ползвател или обитател може да
оспори съдържанието на протокола, респективно достоверността на взетите решения.
Наличието на специални изисквания към изготвянето и съдържанието на протокола,
удостоверяването на съдържанието му от изрично натоварени лица за това, определеният
начин за оповестяването му и срокът за оспорване на съдържанието му придават
доказателствена сила на протокола, подобна на официалните свидетелствуващи документи.
5
След изтичане на срока за оспорване на съдържанието му протоколът се стабилизира и има
обвързваща етажните собственици, третите лица и съда доказателствена сила. Ето защо в
производство по чл. 40 ЗУЕС при оспорване законосъобразността на взетите решения
съдържанието им се удостоверява със стабилизирания протокол. В това производство в
тежест на оспорващия е да докаже, че е оспорил съдържанието в определения в чл. 16, ал. 9
ЗУЕС срок, че въпреки това протоколът не е поправен и че представеният препис от
протокола не отразява достоверно извършените действия и взетите решения от общото
събрание /в този смисъл – Решение № 8/24.02.2015 г. по гр. д. № 4294/2014 г. на ВКС, I ГО/.
В случая от оповестяването на протокола на 25.05.2023 г. за ищеца е започнал да тече 7-
дневният срок по чл. 16, ал. 9 ЗУЕС да заяви оспорване на протокола относно
достоверността му. Ищецът не твърди и не доказва да е направил такова оспорване, поради
което протоколът се е стабилизирал като съдържание и доказва с обвързваща етажните
собственици и съда доказателствена сила, че отразените в него действия на общото
събрание и взетите решения са извършени съобразно отразеното в него, включително че са
проведени отразените в него гласувания за председател и за протоколчик и резултатите от
тях, че са направени съответните изявления и предложения и че протоколът е съставен от
избраното за протоколчик лице. Начинът, по който протоколчикът си е водил бележки, е
ирелевантен, доколкото законът не поставя изискване в тази насока.
По релевираните възражения в исковата молба по отношение на всяко от оспорените
решения съдът намира следното:
Относно решението по т. 1 от Протокола:
С решението по т. 1 от Протокола от общото събрание на 22.05.2023 г. етажните
собственици са приели представения отчет за дейността до момента на фирмата – управител
на етажната собственост.
Ищецът твърди, че не са представени никакъв отчетен документ за дейността, разходи
и приходи, нито документ за касовата наличност, като дори не е присъствал представител на
„****“ ЕООД. Съдът намира, че гласуването на отчета на дружеството, с което е бил
сключен Договор за поддръжка и възлагане на управление, предполага пълна
информираност на етажните собственици с надлежни отчетни документи и такива в случая
са били представени към момента на вземане на решението, доколкото в протокола е
отразено, че отчет за дейността и касовата наличност е бил представен пред общото
събрание, а както бе посочено, протоколът има обвързваща доказателствена сила.
Същевременно така вписаното обстоятелство се потвърждава от показанията на свид. М. –
етажен собственик, присъствал на процесното общо събрание, според които председателят е
представил отчет на компанията, която е била мениджър, и всички са имали възможност да
се запознаят с него. Ето защо съдът намира възражението на ищеца за неоснователно.
По горните съображения, касаещи обвързващата доказателствена сила на протокола,
неоснователно е и оплакването на ищеца, че гласуване по т. 1 не е било проведено, щом в
протокола е отразено такова гласуване. При положение че всички присъстващи на
събранието са гласували за приемане на предложеното решение за приемане на отчета,
отразяване на гласуването по обекти не е било необходимо.
Ето защо съдът счита, че решението по т. 1 е законосъобразно и не подлежи на отмяна.
Относно решението по т. 2 от Протокола:
С решението по т. 2 от Протокола етажните собственици са взели решение да се
прекрати Договорът за управление и поддръжка на етажната собственост с „****“ ЕООД,
считано от 01.07.2023 г., наличната документация да се предаде на В. Д., а наличните
парични средства да се преведат по банкова сметка, открита на името на етажната
собственост.
Ищецът оспорва това решение като незаконосъобразно поради несъответствието му с
6
т. 2 от поканата, както и поради липсата на отразяване на гласуването по обекти. Оспорва
той самият да е гласувал „за“, както е отразено в протокола.
Съдът намира, че е налице пълно съответствие на взетото решение с обявения дневен
ред на общото събрание по т. 2, защото той включва обсъждане и приемане на решение за
продължаване или прекратяване на договора за управление с „*****“ ЕООД, а в случая е
прието решение за прекратяване, неизменна част от което са и взетите решения относно
съдбата на наличната документация и наличните парични средства, защото с тези решения
на практика се уреждат последиците от прекратяването на договора.
По възражението за липса на отразяване на гласуването по обекти важат изложените
от съда съображения във връзка с идентичното възражение относно решението по т. 1.
На следващо място, щом ищецът не е оспорил съдържанието на протокола от общото
събрание, той в качеството си на етажен собственик е обвързан от отразеното в него
обстоятелство, че неговият пълномощник е гласувал в подкрепа на това решение.
Предвид гореизложеното съдът намира, че решението по т. 2 е законосъобразно и не
подлежи на отмяна.
Относно решението по т. 3 от Протокола:
С решението по т. 3 от Протокола от общото събрание на 22.05.2023 г. етажните
собственици са упълномощили В. Д. да подпише договор с „****“ ЕООД срещу 40 лв.
месечна такса за срок от 1 година, считано от 01.07.2023 г., като всеки обект получи нов
индивидуален абонаментен номер в системата на „****“/„***“, считано от 01.07.2023 г.,
както и да открие сметка в „***“ с месечна такса в размер на 24 лв. /„****“/, към която да се
издаде банкова карта и да се активира активно онлайн банкиране, както и са решили
заплащането на месечните такси към етажната собственост да се прави чрез касите на
„****“/„***“, банков превод към новооткритата сметка на името на етажната собственост в
„***“ или плащане в брой на В. Д., а събраните средства от касите на „****“/„***“ да се
превеждат в новооткритата сметка на името на етажната собственост в „***“.
Съдът намира, че се касае за въпрос на целесъобразност, която не подлежи на съдебен
контрол, респ. искането за отмяна на такова решение на общото събрание може да се
основава само на процесуална незаконосъобразност. Ето защо не подлежат на обсъждане
възраженията на ищеца, че още през м. 04.2023 г. В. Д. вече е сключил, макар и без
упълномощаване, договор за дигитално обслужване на етажната собственост, поради което
от 05.05.2023 г. всеки обект е имал нов индивидуален номер.
Доводът в исковата молба, че в протокола не са отразени изказванията и
предложенията по т. 3, включително тези на ищеца, е неоснователен по вече изложените
съображения относно доказателствената сила на протокола.
Възражението, че в графата за гласуване липсват обектите или имената на
представляващите, не почива на доказателствата по делото, от които се установява, че
начинът, по който присъстващите лица са гласували, е отразен не в присъствения списък, а в
самия протокол. Конкретно по отношение на решението по т. 3 е посочено, че „против“ е
гласувал само един етажен собственик – ***, имаща 3.64 % идеални части от общите части
на етажната собственост, въздържали се не е имало, а всички други присъстващи,
представляващи 76.43 % идеални части от общите части са гласували в подкрепа на това
решение.
Доводът на ищеца, че решението по т. 3 не съответства на т. 3 от дневния ред, не може
да бъде възприет, защото дневният ред по т. 3 е включвал обсъждане и приемане на решение
за управление на етажната собственост, т.е. решение по чл. 11, ал. 1, т. 10, б. „м“ ЗУЕС, като
каквото несъмнено следва да се преценява оспореното решение относно начина на
заплащане на дължимите към етажната собственост такси.
Поради изложените съображения съдът намира, че решението по т. 3 е
7
законосъобразно и не подлежи на отмяна.
Относно решението по т. 4 от Протокола:
С решението по т. 4 от Протокола общото събрание на етажните собственици е избрало
управител – В. Д., с месечно възнаграждение от 150 лв.
Ищецът оспорва решението като незаконосъобразно, защото В. Д. сам се е предложил
за управител, както и поради това, че не е избран управителен съвет, с което счита, че е
нарушен чл. 19, ал. 4 ЗУЕС. Неоснователността на така наведените доводи следва, на първо
място, от обстоятелството, че законът не поставя изискване относно начина на предлагане
на лице за управител на етажната собственост, включително кои субекти биха могли да го
предложат, и на второ място, от факта, че дали да бъде избран управител като едноличен
изпълнителен орган на етажната собственост или управителен съвет като колективен орган е
въпрос на целесъобразност, която не може да бъде контролирана от съда, след като и двете
възможности са допустими от чл. 19, ал. 1 ЗУЕС. Същевременно чл. 19, ал. 4 ЗУЕС, на който
се позовава ищецът, намира приложение само в случай на избран управителен съвет.
Възраженията на ищеца, че в протокола не са отразени отрицателните изказвания във
връзка с тази точка, както и че гласуването е неправилно отразено, са несъстоятелни, щом
той не е оспорил протокола по реда на чл. 16, ал. 9 ЗУЕС.
Не може да бъде споделена ищцовата теза, че гласуване за възнаграждение изобщо не е
отразено, защото е видно от протокола, че направеното предложение е било не само за избор
на управител, но и за определяне на месечно възнаграждение на същия, като предложението
е гласувано общо.
Предвид гореизложеното съдът намира, че решението по т. 4 е законосъобразно и не
подлежи на отмяна.
Относно решението по т. 5 от Протокола:
С решението по т. 5 от Протокола етажните собственици са избрали контрольор – П.
Д..
Ищецът възразява, че това решение е взето в нарушение на чл. 24, ал. 2 ЗУЕС, защото
не е избран контролен съвет. Съдът счита, че дали да бъде избран контрольор като
едноличен контролен орган на етажната собственост или контролен съвет като колективен
орган е въпрос на целесъобразност, която не подлежи на съдебен контрол, щом и двете
възможности са допустими от чл. 24, ал. 1 ЗУЕС. Същевременно чл. 24, ал. 2 ЗУЕС, на който
се позовава ищецът, намира приложение само в случай на избран контролен съвет.
Ищцовият довод, че предложените две лица за членове на контролен съвет не са
посочени в протокола, отново не отчита обвързващата доказателствена сила на протокола,
поради което не следва да бъде приет за основателен.
Неоснователно е и твърдението в исковата молба, че в протокола липсва отразяване на
гласуването по обекти, доколкото в случая предложението е било подкрепено от всички
присъстващи, поради което отделното им посочване не е било необходимо.
Ето защо съдът намира, че решението по т. 5 от протокола е законосъобразно и не
подлежи на отмяна.
По изложените съображения съдът приема, че не са допуснати сочените от ищеца
нарушения по отношение на решенията по т. 1, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от Протокол за проведено
на 22.05.2023 г. общо събрание на етажните собственици, поради което искът с правно
основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за тяхната отмяна следва да бъде отхвърлен изцяло.
По разноските:
Въпреки изхода на делото на ответната етажна собственост не се дължат разноски,
каквито е претендирала с отговора на исковата молба, защото не е доказала извършването на
такива.
8
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. А. М., ЕГН **********, с адрес за призоваване: ***,
срещу етажните собственици в сграда с административен адрес: ****, представлявани от
управителя на етажната собственост В. М. Д., иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за
отмяна на решенията по т. 1, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от Протокол от проведено на 22.05.2023 г.
общо събрание на етажните собственици в сграда с административен адрес: ****.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9