РЕШЕНИЕ № 1279

 

гр. Бургас, 12.06.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на десети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Панайот Атанасов

 

при секретаря Елена Христова, като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 8604/2019 год., за да се произнесе, взе предвид:

Делото е образувано по повод исковата молба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, с която претендира приемане за установено, че ответникът Д.Г.А.,***, му дължи следните суми: 1726,92 лева – главница по Договор за заем ....... год., 377,28 лева – договорна лихва за периода 11.03.2018-11.05.2019 год., 1500 лева – застрахователна премия за периода 11.03.2018-11.05.2019 год., и 146,36 лева – обезщетение за забава за периода 11.03.2018-02.07.2019 год., както и обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата от 1726,92 лева, начиная от 03.07.2019 год. до окончателното й изплащане, които вземания съставляват част от предмета на Заповед за изпълнение № 2533/08.07.2019 год. по ч. гр. д. № 5289/2019 год. на БсРС; ангажира доказателства и моли за присъждане на деловодните разноски.

Правното основание на предявените положителни установителни искове е чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК, чл. 79, ал. 1, чл. 84, ал. 1, чл. 86, ЗЗД и чл. 11 и сл., ЗПК.

Ответникът не изразява становище по делото; не ангажира доказателства.

Съдът, след запознаване със становището на ищеца и данните по делото, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

 

Ищецът твърди, че по силата на Договор за заем .............год. кредиторът – „Микро Кредит” АД, е предоставил на ответника Д.А. сума в размер 2000 лева, която следва да бъде върната на 18 месечни вноски. Според ищеца, с подписване на договора ответникът е изразил съгласието си и за сключване на застраховка „Защита“ със ЗК „Уника“, като ищецът е неотменимо ползващо се лице, при застрахователна премия от 1800 лева, която следва да бъде върната на ищеца на 18 равни части от по 100 лева.

Според ищеца, вземанията по договора за заем са му били прехвърлени с рамков цесионен договор от 16.01.2015 год. и приложение към него. До длъжника А. е било изпратено и уведомително писмо за цесията – по чл. 99, ЗЗД, връчено лично на адресата на 28.06.2018 год.

За заплащането на процесните суми, ведно с обезщетението за забава, е издадена Заповед за изпълнение № 2533/08.07.2019 год. по ч. гр. д. № 5289/2019 год. на БсРС.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявените положителни установителни искове за неоснователни. В тежест на ищеца е провеждане главно и пълно доказване легитимацията си на кредитор-изправна страна по процесния договор за заем – чл. 154, ал. 1, ГПК и чл. 11 и сл., ЗПК. Това двустранно съглашение и приложимите общи условия към него следва да отговарят на императивните изисквания за закона за форма и съдържание – чл. 5, ал. 4, чл. 10 и 11, ЗПК. Представените по делото преписи от искане за заем, договор за заем, застрахователна полица и общи условия към договора за заем са съставени с размер на шрифта, по-малък от 12, което е нарушение на повелята на чл. 10, ал. 1, предл. осмо, ЗПК. Предвид така констатирания факт, съдът приема, че договорът е недействителен по смисъла на чл. 22, ЗПК, т. е. ответникът дължи връщане само на чистата стойност на кредита – 2000 лева. Това задължение, обаче, възниква при изправност на кредитора, т. е. при изпълнено от негова страна задължение на предаване на заемната сума от 2000 лева. Видно от обстоятелствената част на исковата молба, ищецът твърди, че първоначалният кредитор-цедент е изпълнил задължението си по банков път, като е превел заема от 2000 лева по посочената в договора банкова сметка ***. Делото, обаче, не съдържа доказателства в подкрепа на тези твърдения – няма данни за превеждане на сумата, с посочени платец, размер и основание. Изложеното мотивира съда да приеме, че ищецът не е установил качеството си на изправна страна по процесния договор за заем, т. е. главният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, ведно с обусловените претенции за договорна лихва, застрахователна премия и обезщетение за забава.

Неоснователността на исковете изключва правото на ищеца да получи направените деловодни разноски. Ответникът не е направил такова искане, поради което съдът не дължи произнасяне по тази последица от неуважаването на претенциите – чл. 78, ал. 3 във вр. с чл. 81, ГПК.

 

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,

Бургаският районен съд

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Люлин, ж. к. Люлин 10, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, за приемане за установено, че ответникът Д.Г.А., ЕГН **********, с адрес ***, му дължи следните суми: 1726,92 лева – главница по Договор за заем ........ год., 377,28 лева – договорна лихва за периода 11.03.2018-11.05.2019 год., 1500 лева – застрахователна премия за периода 11.03.2018-11.05.2019 год., и 146,36 лева – обезщетение за забава за периода 11.03.2018-02.07.2019 год., както и обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата от 1726,92 лева, начиная от 03.07.2019 год. до окончателното й изплащане, които вземания съставляват част от предмета на Заповед за изпълнение № 2533/08.07.2019 год. по ч. гр. д. № 5289/2019 год. на БсРС.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ищеца „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, за осъждане на ответника Д.Г.А. да му заплати направените деловодни разноски.

 

Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./

Вярно с оригинала: ЕХ