Р Е Ш Е Н И Е
гр.ЛОВЕЧ, 05.12.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ РАЙОНЕН СЪД, шести граждански състав, в публично заседание на шести
ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: НАТАЛИЯ РАЙКОВА
при участието на секретаря Иванка Вълчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело №1801 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, съобрази :
Отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 във връзка
с чл.439 от ГПК.
По
подсъдност от РС-гр.София настоящият съдебен състав е сезиран с искова молба от
адв.В.В.Т. - пълномощник на С.М.Г. *** срещу „Обединена Българска Банка”АД, ЕИК
: *********, със седалище и адрес на управление : гр.София-1463, район
„Триадица”, бул.”Витоша”№89Б, представлявано от Петър Гроздев Андронов, Светла
Атанасова Г., Франк Тео Джи Ем Янсен, Кристоф Марсел Елза Де Мил, Теодор
Валентинов Маринов и Ивайло Станев Матеев /от всеки двама Изпълнителни
директори, действащи заедно или от всеки Изпълнителен директор, действащ заедно
с прокурист/, в която се позовава на Изпълнителен лист от 26.02.2009
г. по Ч.гр.д.№365/2009 г. на РС-гр.Ловеч, съгласно който доверителката му С.М.Г. е
осъдена да заплати сума в размер на 9 417,91 лева, представляваща
главница по извлечение от сметка по договор за кредит към 22.2.2009 год. Счита,
че тези претенции на ответното дружество не се дължат, тъй като същите към
настоящия момент са погасени по давност.
Твърди, че общата
погасителна давност според ЗЗД е петгодишна - аргумент от чл.110 ЗЗД, като тя е
приложима във всички случаи, при които законът не е определил друг специален
давностен срок. Погасителната давност е установена в обществен интерес, като
целта е да стимулира своевременното упражняване на субективните граждански
права. В правната наука погасителната давност се разглежда като правен
институт, юридически факт и субективно право. Правните норми, които я уреждат,
са императивни. Чрез погасителната давност на кредитора се отнема възможността
да иска принудително осъществяване на своето право. Това става, след като
длъжникът упражни правото си да погаси с волеизявление пред съда правото на иск
или правото на принудително изпълнение на кредитора поради това, че то не е
упражнено в определен от закона срок от време. Тя служи за гарантиране на
правната сигурност като допринася за бързото развитие и уреждане на
гражданските правоотношения, което е в интерес на всички. Защитата на правата
на кредитора, когато е безсрочна, създава несигурност, както между страните на
гражданското правоотношение, така и в търговския оборот. След като за едно
вземане не се търси защита в продължителен период от време, то се предполага,
че е отпаднал правният интерес от осъществяването му. Погасителната давност има
важна функция и в осигуряването на справедливо съдопроизводство поради
трудността за доказване на факти, които са се осъществили далеч назад във
времето. Погасителната давност започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо, съгласно чл.114, ал.1 от ЗЗД. С изтичането на петгодишния давностен
срок задължението по изпълнителния лист се погасява по давност.
Във връзка с
гореизложеното прави възражение за изтекла давност по отношение на
претендираните към ищеца суми, тъй като същите КАСАЯТ ПЕРИОД, НАДХВЪРЛЯЩ
ЗАКОНОУСТАНОВЕНИЯ ОБЩ ПЕТГОДИШЕН ДАВНОСТЕН СРОК, през който не са предприети
необходимите действия за събиране на вземането.
В тази връзка изтъква още, че правният
ред следва да почива на установеност в отношенията между правните субекти. В
този ред на мисли и законът придава на възложеното с времето фактическо
положение, приоритет пред формално съществуващото правно положение посредством
института на давността. Неудовлетвореността на определено по съдържанието си
правно очакване поражда несигурност в отношенията между страните. По аргумент
от чл.118 от ЗЗД изтеклият период от време не засяга
самото материално право, а единственно възможността да бъде наложено
изпълнението му. Съгласно чл.120 от ЗЗД единствено длъжникът може да реши дали
и доколко да се ползва от тази защита. В този смисъл изтеклият период от време
не лишава от съществуване вземането и следователно не задължава кредитора да
заличи начисленото вземане. Институтът на давността води до
загуба на принципно признато качество на притезанието - възможността
изпълнението му да бъде наложено принудително, въпреки че утвърждава като
принцип изпълнение на насрещното задължение. В този смисъл интересите на
страните в правоотношението следва да бъдат третирани еднакво - особеностите на
правоотношението лишават страна от принципно признати й права само ако и
доколкото това е изрично указано в правна норма.
Отделно от
това, оспорва доверителката му да е страна по договор за кредит, сключен
с „Обединена Българска Банка”АД, както и оспорва тя да е получавала
сума по договор за кредит от същата Банка. Оспорва и това
доверителката му да дължи на „Обединена българска банка”АД
процесната сума.
С оглед на
гореизложеното счита, процесната сума в размер на 1 250 лева,
представляваща част от цялата главница по Изпълнителен лист от 26.2.2009 год. по Ч.гр.дело
№365/2009 год. на РС-гр.Ловеч, е изцяло
недължима като погасена по давност.
Моли съда, след като установи
коректността на изложените факти и на тяхната правна интерпретация, да
постанови решение, с което да приеме за установено, че С.М.Г., ЕГН-**********, с
адрес ***, като ищец в производството, не дължи на „Обединена
Българска Банка”АД, ЕИК : *********
сумата, възлизаща на 1 250 лева, представляваща
неплатена част от цялата главница, присъдена с Изпълнителен лист от 26.2.2009 год. по Ч.гр.дело
№365/2009 год. на РС-гр.Ловеч. Описаната сума е погасена по
давност.
Моли за присъждане и
на сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК пред
РС-гр.София е представен отговор на исковата молба от ответника „Обединена
Българска Банка”АД, чрез пълномощника му адв.П.В., в който от
името на доверителя си оспорва изцяло исковата претенция, считайки я за
неоснователна и незаконосъобразна. Съображенията му в тази насока са, че в
исковата молба се навеждат само твърдения, без да се сочат каквито и да е
доказателства. Освен това с образуване на изп.дело №152/2009 год. при
ДСИ-гр.Ловеч, давностните срокове се прекъсват, респективно започват да текат
нови такива. Изтъква и, че в хода на изпълнителното производство са извършвани
изпълнителни действия, прекъсващи давностните срокове, както по делото, така и
по самото задължение. Не отрича, че след издаване на изп.лист по Ч.гр.дело
№365/2009 год. по описа на РС-гр.Ловеч, давностните срокове действително са
започнали да текат, но твърдението на ищцовата страна за изтичането
им към настоящия момент е невярно, тъй като с образуване на изп.дело №152/2009
год. срещу С.М.Г. ***, както и осъществените множество различни изпълнителни
действия в периода от образуването на това изп.дело до 2017 год., когато е
извършено и последното към момента изпълнително действие, давността е
прекъсвана многократно. По тези съображения моли съда да отхвърли
исковата молба като неоснователна и недоказана.
В съдебно заседание ищцата, редовно
призована, не се явява лично. Не се явява и процесуалният й представител адв.В.В.Т..
Последният обаче представя писмено становище по делото с вх.№11962/31.10.2019
год., в което от името на доверителката си поддържа исковата молба и намира за
неоснователно твърдението на ответника, че след образуване на изп.дело
№152/2009 год. при ДСИ-гр.Ловеч са извършвани изпълнителни действия, прекъсващи
давностните срокове, като последното изпълнително действие било извършено през
2017 год. Твърди, че последното изпълнително действие, прекъсващо погасителната
давност за процесното задължение е изпратено на 12.06.2013 год. запорно
съобщение. Позовава се на разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, съгласно
която изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска
извършване на изпълнително действие в продължение на две години. Прекратяването
на изпълнителното дело настъпва еx lege, без да е необходимо изявление или действие от
ДСИ. Следователно перемпцията е настъпила на 12.06.2015 год. и твърдението на
ответната страна, че последното изпълнително действие, прекъсващо погасителната
давност, е извършено през 2017 год. е
неоснователно, тъй като няма как да бъде извършено валидно изпълнително
действие по прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнително дело.
След като последното изпълнително действие е извършено на 12.06.2013 год., то
абсолютната давност на задължението е изтекла на 12.06.2015 год.
Ответникът, редовно призован, се
представлява от адв.В., който от името на доверителя си в пледоарията по
съществото на казуса, моли съда да се произнесе с решение, с което да отхвърли
исковата претенция като неоснователна и недоказана. Не претендира разноски, но
прави възражение за прекомерност на претендираните от ищцовата страна разноски.
Съдът като прецени събраните по
делото писмени доказателства и доводите на процесуалните представители на
страните, по вътрешно убеждение, съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 от ГПК, и съобразно нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, приема за установени следните факти :
По
делото няма спор между страните, че е издадена Заповед №265/26.02.2009 год. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по
Ч.гр.дело №365/2009 год. по описа на РС-гр.Ловеч, с която длъжниците С.М.Г. и Г.М.М.е
следвало да заплатят солидарно на кредитора „Обединена Българска Банка”АД, ЕИК
: *********, с адрес : гр.София, ул.”Света София”№5, представлявано от Стилиян
Петков Вътев и Радка Иванова Тончева сумата 9 417,91 лева главница, 507,01
лева договорна лихва за периода от 08.09.2008 год. до 22.02.2009 год., 3,70
лева наказателна лихва за периода от 09.09.2008 год. до 22.02.2009 год., ведно
със законната лихва, начиная от 23.02.2009 год. до окончателното изплащане на
вземането, както и сумата 724 лева разноски по делото. В заповедта е посочено,
че вземането на заявителя против солидарните длъжници произтича от извлечение
от сметка от 22.02.2009 год. - документ по чл.417, т.2 от ГПК.
Безпорно
по делото е и това, че въз основа на цитираната по-горе Заповед за незабавно
изпълнение е издаден изпълнителен лист на 26.02.2009 год. в полза на „Обединена
Българска Банка”АД-гр.София, в който е разпоредено длъжникът С.М.Г. и Г.М.М.да
заплатят солидарно на кредитора „Обединена Българска Банка”АД, ЕИК : *********,
с адрес : гр.София, ул.”Света София”№5, представлявано от Стилиян Петков Вътев
и Радка Иванова Тончева сумата 9 417,91 лева главница, 507,01 лева
договорна лихва за периода от 08.09.2008 год. до 22.02.2009 год., 3,70 лева
наказателна лихва за периода от 09.09.2008 год. до 22.02.2009 год., ведно със
законната лихва, начиная от 23.02.2009 год. до окончателното изплащане на
вземането, както и сумата 724 лева разноски по делото.
С
молба вх.№626/27.03.2009 год. до Съдебно-изпълнителна служба при РС-гр.Ловеч взискателят
„Обединена Българска Банка”АД, е поискал да се образува изпълнително дело, на
основание чл.426, ал.1 от ГПК, против солидарните длъжници С.М.Г. и Г.М.М., на
основание приложена към молбата Заповед №265 за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ и изпълнителен лист, издадени по Ч.гр.дело №365/2009
год. по описа на РС-гр.Ловеч. Взискателят е помолил ДСИ, на основание чл.428,
ал.1 от ГПК, да изпрати на длъжниците покани за доброволно изпълнение, като ако
в дадения им двуседмичен срок, те не изпълнят задължението си, то е посочил
като изпълнителен способ пристъпването към принудително събиране на вземането,
както и на разноските, направени от взискателя за воденето на изпълнителното
производство. Банката е предложила на ДСИ следните изпълнителни способи :
възбрана на всички недвижими имоти и налагане на запор върху всички МПС, които
длъжниците притежават лично или в СИО, както и налагане на запори върху
трудовите им възнаграждения.
По
молбата на взискателя е образувано изп.дело №152/2009 год. по описа на СИС при
РС-гр.Ловеч.
По
така образуваното изп.дело на солидарния длъжник С.М.Г. на 30.03.2009 год. е
изпратена от ДСИ покана за доброволно изпълнение по изп.дело №152/2009 год. по
описа на СИС при РС-гр.Ловеч, получена лично от нея на 02.09.2009 год.
Видно
от запорно съобщение от 30.03.2009 год. до касиера на ЕТ”Фори плюс-С.М.”, на
основание чл.450, ал.3, чл.507, чл.508 във връзка с чл.446 и чл.515, чл.516 от ГПК, е наложен запор върху трудовото възнаграждение на лицето С.М.Г..
Запорирано
е трудовото възнаграждение на този солидарен длъжник и въз основа на запорно
съобщение от 15.07.2009 год. до новия му работодател „Плума-Пламен Пенков”.
Въз
основа на подадена от взискателя молба вх.№1802/12.11.2010 год. ДСИ, на
основание чл.432, т.2 от ГПК, е спрял изпълнителното производство по
изп.дело №152/2009 год., както и е
вдигнал наложените запори върху трудовите възнаграждения на длъжниците по
делото С.М.Г. и Г.М.М..
С
последваща молба вх.№1055/23.03.2012 год. взискателя „Обединена Българска
Банка”АД, чрез пълномощника си адв.Иванов е помолил ДСИ да поднови
изпълнителните действия по изп.дело №152/2009 год. и да извърши справки в НАП
относно декларирани движими вещи, недвижими имоти и регистрирани трудови
договори на С.М.Г. и Г.М.М.. Видно е, че с резолюция от 30.03.2012 год. ДСИ е
възобновил изпълнителните действия по изп.дело №152/2009 год. по описа на СИС
при РС-гр.Ловеч и е изискал служебно справки от ТД на НАП-гр.Ловеч,
ТД-гр..Търново, офис-гр.Ловеч, ТД-гр.Велико Търново, съгласно молбата на
взискателя.
Видно
от запорно съобщение с дата 20.05.2013 год. до „Мастър-Пик”ООД е, че е наложен
запор върху трудовото възнаграждение на лицето С.М.Г., като разписката е
получена ог тертото задължено лице на 06.06.2013 год..
По
изрична молба на взискателя вх.№156/20.01.2015 год., ДСИ при РС-гр.Ловеч е
изискал служебно справка от ОС”Земеделие и гори” за притежавани от длъжника С.М.Г.,
земеделски имоти и гори, като с писмо изх.№ПО-06-129/19.02.2015 год.
ОСЗ-гр.Ловеч е уведомила ДСИ при РС-гр.Ловеч, че длъжникът С.М.Г. не притежава
земеделски земи и гори от ГФ в землището на Община-гр.Ловеч.
С
разпореждане на ДСИ от 04.12.2017 год. е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника С.М.Г., получена от работодателя на 03.01.2018 год.
и получен отговор от третото задължено лице на 31.01.2018 год., че трудовото й
възнаграждение е под минималната за страната работна заплата, като други
изпълнителни действия след тази дата не са извършвани от ДСИ по изп.дело
№152/2009 год. по описа на СИС при РС-гр.Ловеч.
При
така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи :
С
предявеният отрицателен установителен иск ищцовата страна иска да бъде
установено от съда със сила на присъдено нещо, че не дължи на ответника сумата от 1 250
лева, представляваща неплатена част от цялата главница, присъдена с
изпълнителен лист от 26.02.2009 год. по Ч.гр.дело №365/2009 год. на
РС-гр.Ловеч, като погасена по давност.
Разпоредбата на чл.439 от ГПК дава
възможност на длъжника по изпълнително дело да оспори чрез иск изпълняемо
право. Това право може да е установено с влязло в сила решение или да е предмет
на издаден изпълнителен лист. В последния случай длъжникът по изпълнението може
да оспорва дължимостта на сумите по влязлата в сила заповед за изпълнение и въз
основа на която е издаден изпълнителен лист, само въз основа на факти,
настъпили след издаването му. В конкретният случай пълномощникът на ищцата се
позовава на изтекла погасителна давност, юридическа факт, настъпил след
издаване на изпълнителен лист от 26.02.2009 год. в заповедно производство по
Ч.гр.дело №365/2009 год. по описа на РС-гр.Ловеч., поради което и искът е
допустим. Разгледан по същество той е неоснователен и недоказан.
От систематичното тълкуване на
разпоредбите на чл.110 и чл.118 от ЗЗД следва, че погасителната давност е
законоустановен период от време, през който носителят на едно вземане
бездейства и с изтичането на който губи възможността да получи защита на
правото си чрез средствата на държавната принуда. Погасителната давност е
сложен юридически факт, включващ два елемента : бездействие на титуляра на
правото и изтичането на определен период от време. В разпоредбата на чл.110 от ЗЗД е предвиден общият 5-годишен давностен срок, намиращ приложение спрямо
всички вземания, освен когато в закон не е установено изключение, каквито са
хипотезите, регламентирани в чл.111 от ЗЗД.
В конкретиката на случая
продължителността на давностния срок, с оглед обстоятелството, че изпълнителния
лист е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, която не се
ползва със сила на присъдено нещо, а само с изпълнителна сила, а не въз основа
на влязло в сила съдебно решение, съдът приема, с оглед петитума, с който е
сезиран /недължимост на частично вземане от неплатената главница/, че е неприложима
разпоредбата на чл.117, ал.2 от ГПК, предвиждаща, че когато вземането е
установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога 5 години.
Следователно давността за погасяване на вземането е 3 годишна, в който смисъл
съдът изцяло не споделя наведеното в исковата молба от пълномощника на ищцата възражение
за изтекла давност по отношение на претендираните към С.М.Г. суми, касаещи период,
надхвърлящ законоустановения 5 годишен давностен срок.
С влизане в сила на заповедта за
изпълнение вземането, предмет на същата, се счита в отношенията между страните
за безпорно установено, безпорно установено е неговото съществуване и
дължимост, което изключва възможността да бъде оспорено впоследствие от
длъжника с възражение за настъпила давност, за периода до влизане в сила за
заповедта за изпълнение. След влизане в сила на заповедта за изпълнение, за да
може длъжникът да се позове на изтекла давност за вземането, предмет на
заповедта за изпълнение, е необходимо да е изтекъл период от влизането й в
сила, в който период давността не е прекъсвана или спирана, тъй като поради
настъпилата преклузия е преклудирано правото на длъжника да релевира възражението,
което е могъл да направи към съответния законов срок - двуседмичният срок по
чл.414 от ГПК за подаване на възражение.
Относно спирането и прекъсването на
давността в изпълнителното производство, съгласно чл.116, б.”в” от ЗЗД и
разясненията, дадени в мотивите по т.10 на ТР №2/26.06.2015 год. по т.д.№2/2013
год. на ОСГТК на ВКС, давността се прекъсва от предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. В цитираното
решение примерно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността -
налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане и др., както и действията, с които
давността не се прекъсва - образуването на изпълнителното дело, когато в
молбата не е посочен изпълнителен способ, изпращане на призовка за доброволно
изпълнение, извършване на справки, изискване на удостоверения за данъчна
оценка, проучване на имуществено състояние на длъжника и др.
В конкретният казус след датата на
молбата за образуване на изпълнителното дело, когато е прекъсната давността -
27.03.2009 год. /същата прекъсва давността, тъй като с нея взискателят е
посочил изпълнителни способи, които да предприеме ДСИ при РС-гр.Ловеч/ са
извършени от ДСИ последващи същински изпълнителни действия, които прекъсват
давността. Съдът приема, че това са действията например по налагане на запор
върху трудовото възнаграждение на ищцата, последният станал с разпореждане на
ДСИ от 04.12.2017 год. Освен запорирането на трудовото възнаграждение съдът
установи, че са предприети и други изпълнителни действия, които очевидно
показват, че в хода на образуваното и висящо изпълнително производство,
взискателят не е бездействал, а е реагирал своевременно и адекватно, сезирайки
ДСИ с молби за извършване на конкретно посочени от него изпълнителни действия.
В този смисъл не са налице заковите основания за приложението на чл.433, ал.1,
т.8 от ГПК, на който текст се позовава пълномощникът на ищцата в исковата
молба, тъй като съдът не споделя доводите му, че последното изпълнително
действие е извършено на 12.06.2013 год., поради което и абсолютната давност на
задължението е изтекла на 12.06.2015 год. Действително с дата 20.05.2013 год.
/стр.106 от изп.дело/ е изпратено запорно съобщение до работодателят на
длъжника С.М.Г., получено от работодателя й на 06.06.2013 год., но с
вх.№156/20.01.2015 год. е подадена молба от взискателя до ДСИ за извършване на
справка в ОС”Земеделие и гори” за притежаваните от този длъжник земеделски
имоти и гори, която молба е преди изтичане на двугодишния срок по чл.433, ал.1,
т.8 от ГПК. С това искане на взискателя за прилагане на посочения от него
изпълнителен способ се прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен
да го приложи, което дава основание на съда да счете, че изпълнителното
производство не може да се прекрати на соченото от ищцовата страна основание.
Други възражения освен обсъдените от
съда в исковата молба не са наведени, а относно направеното от страна
пълномощника на ищцата оспорване, че доверителката му не е страна по договор за
кредит, сключен с „Обедидена Българска Банка”АД, че тя не е получавала сума по същия
договор от тази Банка и в този смисъл не дължи процесната сума на ответника,
съдът е длъжен да спомене, че тези възражения са несвоевременно направени,
както по-горе е посочил в мотивите на решението си, тъй като с влизане в сила
на заповедта за изпълнение вземането, предмет на същата, се счита в отношенията
между страните за безпорно установено.
Следователно при изложените дотук
съображения претенцията, предявена от адв.В.В.Т. - пълномощник на С.М.Г., ЕГН-**********, с адрес ***,
съдебен адрес ***, офис П срещу „Обединена Българска Банка”АД, ЕИК : *********,
със седалище и адрес на управление : гр.София-1463, район „Триадица”,
бул.”Витоша”№89Б, представлявано от Петър Гроздев Андронов, Светла Атанасова Г.,
Франк Тео Джи Ем Янсен, Кристоф Марсел Елза Де Мил, Теодор Валентинов Маринов и
Ивайло Станев Матеев /от всеки двама Изпълнителни директори, действащи заедно
или от всеки Изпълнителен директор, действащ заедно с прокурист/, по иска с правно
основание чл.124, ал.1 във връзка с чл.439 от ГПК, за приемане за установено,
че С.М.Г., ЕГН-**********, с адрес ***, като ищец в производството, не дължи на
„Обединена Българска Банка”АД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на
управление : гр.София-1463, район „Триадица”, бул.”Витоша”№89Б, представлявано
от Петър Гроздев Андронов, Светла Атанасова Г., Франк Тео Джи Ем Янсен, Кристоф
Марсел Елза Де Мил, Теодор Валентинов Маринов и Ивайло Станев Матеев /от всеки
двама Изпълнителни директори, действащи заедно или от всеки Изпълнителен
директор, действащ заедно с прокурист/, сумата, възлизаща та 1 250 лева,
представляваща неплатена част от цялата главница, присъдена с изпълнителен лист
от 26.02.2009 год. по Ч.гр.дело №365/2009 год. на РС-гр.Ловеч като погасена по
давност, е неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора
неоснователна и недоказана се явява и ищцовата претенция за заплащане на
сторените по делото разноски в размер общо на сумата 425 лева, включващи 360
лева адвокатски хонорар, 50 лева държавна такса и 15 лева такса за частна жалба.
Ответникът, чрез своя пълномощник
адв.В. не претендира разноски, както в отговора на исковата молба, така и в
пледоарията си по съществото на делото, поради което и такива не следва да му
се присъждат.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от адв.В.В.Т. -
пълномощник на С.М.Г., ЕГН-**********, с адрес ***, съдебен адрес ***, офис П
срещу „Обединена Българска Банка”АД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на
управление : гр.София-1463, район „Триадица”, бул.”Витоша”№89Б, представлявано
от Петър Гроздев Андронов, Светла Атанасова Г., Франк Тео Джи Ем Янсен, Кристоф
Марсел Елза Де Мил, Теодор Валентинов Маринов и Ивайло Станев Матеев /от всеки
двама Изпълнителни директори, действащи заедно или от всеки Изпълнителен
директор, действащ заедно с прокурист/, иск правно основание основание чл.124,
ал.1 във връзка с чл.439 от ГПК, за приемане за установено, че С.М.Г., ЕГН-**********,
с адрес ***, като ищец в производството, не дължи на „Обединена Българска
Банка”АД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.София-1463,
район „Триадица”, бул.”Витоша”№89Б, представлявано от Петър Гроздев Андронов,
Светла Атанасова Г., Франк Тео Джи Ем Янсен, Кристоф Марсел Елза Де Мил, Теодор
Валентинов Маринов и Ивайло Станев Матеев /от всеки двама Изпълнителни
директори, действащи заедно или от всеки Изпълнителен директор, действащ заедно
с прокурист/, сумата, възлизаща та 1 250 лева, представляваща неплатена
част от цялата главница, присъдена с изпълнителен лист от 26.02.2009 год. по
Ч.гр.дело №365/2009 год. на РС-гр.Ловеч като погасена по давност, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ
претенцията на адв.В.В.Т. -
пълномощник на С.М.Г., ЕГН-**********, с адрес ***, съдебен адрес ***, офис П
срещу „Обединена Българска Банка”АД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на
управление : гр.София-1463, район „Триадица”, бул.”Витоша”№89Б, представлявано
от Петър Гроздев Андронов, Светла Атанасова Г., Франк Тео Джи Ем Янсен, Кристоф
Марсел Елза Де Мил, Теодор Валентинов Маринов и Ивайло Станев Матеев /от всеки
двама Изпълнителни директори, действащи заедно или от всеки Изпълнителен
директор, действащ заедно с прокурист/, за заплащане на сторените по делото разноски
в размер общо на сумата 425 лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА
И НЕДОКАЗАНА.
Решението може да се обжалва пред ОС-гр.Ловеч с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След
влизане на решението в законна сила, препис от него да се изпрати на ДСИ при
РС-гр.Ловеч за сведение.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :