Р Е Ш Е Н И Е
№ ............
05.11.2020г.,
гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, единадесети наказателен състав в публично
съдебно заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и двадесета
година в състав:
П
Р Е Д С Е Д А Т Е Л : ТЕОДОРА НАЧЕВА
При секретаря Иглика Игнатова и в присъствието на прокурора .......... като
разгледа докладваното от съдия Начева АНД № 1966 по описа на същия съд за 2020
г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
Постъпила е жалба от П.Й.С. ***, с
ЕГН **********, чрез адв. И.М. ***, против
наказателно постановление № 468/21.09.2020г. на *** на Регионална дирекция по
горите – гр. Ловеч, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.213, ал.1, предл.4, т.1 от Закона за горите /ЗГ/ и на основание чл.275,
ал.1, т.2 от ЗГ е било наложено административно наказание глоба по чл.266,
ал.1, предл.4 от ЗГ в размер на 200,00 /двеста/ лева
и за нарушение на чл.213, ал.1, предл.4, т.2 от ЗГ и
на основание чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ е било наложено административно наказание
глоба по чл.266, ал.1, предл.4 от ЗГ в размер на
200,00 /двеста/ лева, както е и отнето в полза на държавата 1 брой МПС – микробус
„Форд Транзит“ с рег.№ *** и 2, 2 пр.куб.м. орехови
дърва за огрев.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на издаденото
наказателно постановление от материалноправна и процесуалноправна страна. В
заключение се моли съда за отмяна на издаденото НП.
В
съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява, представлява се
от адв. И.М. от ***. Моли за отмяна на обжалваното НП.
Процесуалният представител развива подробни съображения относно незаконосъобразността
на същото в писмени бележки.
Ответникът по жалбата – Регионална дирекция по горите – гр. Ловеч,
редовно призовани, не се представляват, както и не ангажират становище по
предмета на делото.
Съдът като съобрази
изложените в жалбата доводи, становището на страните, събраните по делото
доказателства и Закона, констатира следното:
ЖАЛБАТА Е ПОДАДЕНА В
ЗАКОНОУСТАНОВЕНИЯ СРОК, ПОРАДИ КОЕТО
СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО, СЪЩАТА СЕ ЯВЯВА НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 19.05.2020г. в землището на с. Коиловци,
общ. Плевен, на ***, длъжностните лица И.М.Р. и А.В.В.
констатирали, че жалбоподателят П.Й.С. в качеството си на водач на микробус
„Форд Транзит“ 2,5 Д с рег. № *** транспортира 2,2
пр.куб.м. орехови дърва за огрев, немаркирани с контролна горска, общинска или
производствена марка и непридружени с превозен билет, доказващ законния
произход на дървесината.
За установените нарушения на жалбоподателя
бил съставен АУАН № 468/19.05.2020г. /по регистъра, с бл.№ 000855/, с който на П.С.
са му вменени нарушения на чл.213, ал.1, т.1 и т.2 от ЗГ.
Въз основа на АУАН, на 21.09.2020г.,
наказващият орган издал атакуваното наказателно постановление № 468/21.09.2020г.,
в което нарушенията са описани и квалифицирани по аналогичен начин, както в
АУАН, като за посоченото нарушение на чл.213, ал.1, предл.4,
т.1 от ЗГ на основание чл.266, ал.1, пр.4 от ЗГ на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и за
нарушението на чл.213, ал.1, предл.4, т.2 от ЗГ
на основание чл.266, ал.1, пр.4 от ЗГ на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200
/двеста/ лева.
На
основание чл.20 от ЗАНН и чл.273, ал.1 от ЗГ бил отнет в полза на държавата 1
брой МПС – микробус „Форд Транзит“ 2,5 Д с рег. № *** и 2, 2 пр.куб.м. орехови дърва за огрев.
Горната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства –
свидетелските показания на И.М.Р., А.В.В. и Т.Х.С., НП
№ 468/21.09.2020г. на Регионална дирекция по горите – гр. Ловеч на л.10; постановление
за отказ да се образува наказателно производство по пр.преписка № В-4077/2020г.
от 23.07.2020г. на РП – гр. Плевен на л.11; възражение на л.12; служебна
бележка от Кметство гр. Славяново, обл. Плевен на
л.13; АУАН № 468/19.05.2020г. /по регистъра, с бл.№ 000855/ на л.17; разписка №
003222 за отговорно пазене на вещи от 19.05.2020г. на л.18; доклад от
02.06.2020г. на л.19 и заповед на Министъра на ЗХ на л.20 от делото, всичките
кредитирани от съда поради тяхната обективност, взаимнокореспондентност
и безпротиворечивост.
Установява се от доказателствата по делото, че
действително на 19.05.2020г. в с. Коиловци,
общ. Плевен, на ул. „Братя Гъркови“ № 50, жалбоподателят е транспортирал 2,2
пр.куб.м. орехови дърва за огрев, немаркирани с контролна горска, общинска или
производствена марка и непридружени с превозен билет, доказващ законния
произход на дървесината. Следва да се посочи, че по делото действително е
представена и приложена на л.13 от същото служебна бележка изх. № РД-11-718/19.05.2020г.,
издадена от *** на гр. Славяново, от която е видно, че жалбоподателят П.Й.С. на
процесната дата – 19.05.2020г., ще превозва процесната дървесина – дърва от орех, от 9-ти център на ***
до гр. Плевен – Индустриална зона. Но последното обстоятелство е ирелевантно към предмета на делото, доколкото безспорно се
установи лицето да извършва превоза на дървесина без превозен билет, доказващ
законния й произход, както и че същата не е маркирана с контролна горска,
общинска и производствена марка.
Така П.Й.С. е нарушил императивната разпоредба на чл.213,
ал.1, пр.4, т.1 и т.2 от ЗГ, съгласно която се забранява покупко-продажбата и
други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването,
придобиването, съхраняването и преработването на:
1. дървесина, немаркирана с контролна горска марка,
съответно с производствена марка;
2. дървесина, непридружена с превозен билет.
Не се опровергават от други доказателства по делото
показанията на актосъставителя Р., че въпросните
дърва за огрев не са били маркирани с контролна горска, общинска или
производствена марка и не са били придружени с превозен билет, доказващ
законния им произход. Точно обратното – тези показания намират опора, както
беше посочено и по-горе в показанията на първо място на св. А.В. ***, както и в тези на св. Т.Х.С. ***, който е
спрял процесното МПС с дървесината за проверка.
Нарушението е формално и е довършено с осъществяване на изпълнителното деяние –
транспортиране, без да е необходимо настъпването на други вредни последици.
Вината е налице и обосновава ангажирането на административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя, като по същество оспорване на нарушението от него
съдът не откри.
Правилно наказващият орган се е съобразил с нормата на
чл.53 ал.1 от ЗАНН, като при издаване на НП е изложил, че не са налице
предпоставките на чл.28 и чл.29 от ЗАНН. Мотивирал се е с това, че прилагането на чл.28 от ЗАНН и неналагането
на наказание няма да въздейства превантивно при извършването на нови нарушения
от лицето по ЗГ. Това не представлява процесуално нарушение, тъй като в
настоящият случай действително не са налице предпоставките на маловажния
случай, тъй като деянието не се характеризира с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с други деяния от същия вид. Правилно наказващият орган е
преценил, че следва да бъде наложено наказание, а именно в размер на по 200
/двеста/ лв., което е в среден размер на наказанието, предвиден в санкционната
норма на чл.266, ал.1 от ЗГ, който варира от 50 лв. до 3000 лв. Съдът счита, че
размерът на наложените санкции за всяко от двете нарушения е законосъобразно
определен в съответствие с чл.27 от ЗАНН, а НП следва да бъде потвърдено, като
законосъобразно.
На
следващо място отделно от административно-наказателната отговорност, с
обжалваното Наказателно постановление е постановено отнемане на вещи - предмет
и средство на нарушение по чл. 213, ал.
1, т. 1 и 2 ЗГ.
Съгласно
чл. 273, ал.
1 от ЗГ вещите, послужили за извършване на нарушение, както и вещите
- предмет на нарушението, се отнемат в полза на държавата независимо от това
чия собственост са, освен ако се установи, че са използвани независимо или
против волята на собственика им.
Съгласно
чл. 20, ал. 1
от ЗАНН, когато административно-наказващият орган постановява
отнемане в полза на държавата на вещите, принадлежащи на нарушителя, които са
послужили за извършване на умишлено административно нарушение, следва да
съобрази дали това е предвидено в закон. В конкретния случай такова отнемане е
предвидено именно в чл. 273, ал.
1 от ЗГ. Съгласно чл. 20, ал. 4
от ЗАНН, отнемане по алинея 1 не се допуска, когато стойността на
вещите явно не съответства на характера и тежестта на административното
нарушение, освен ако в съответния закон или указ е предвидено друго.
В
съответния закон (ЗГ) не е предвидено друго, тъй като не е предвидено, че
отнемането се допуска и когато стойността на вещите явно не съответства на
характера и тежестта на административното нарушение. Произнасянето на съда
следва да бъде направено при събрани доказателства относно стойността на
отнетата вещ - в случая автомобил и относно други прояви на жалбоподателя,
обосноваващи признаци на висока обществена опасност на деянието. След преценка
на тези доказателства в тяхната съвкупност заедно с установената стойност на
предмета на нарушението (дървесина), съдът следва да направи съответния извод относно
съотношението, предвидено като ограничение за отнемане на вещите по чл. 20, ал. 4
от ЗАНН.
Вярно
е, че разпоредбата на чл. 273, ал.
1 от ЗГ изрично предвижда, че се отнемат в полза на държавата
вещите, послужили за извършване на нарушението, независимо от това чия
собственост са (и тук специалния закон е по-различен от общия ЗАНН). В
специалния закон - Закона за
горите не е налице хипотеза по отношение стойността на отнетите вещи
и за това настоящият съдебен състав счита, че нормата на чл. 273, ал.
1 от ЗГ е специална по отношение на нормата на чл. 20, ал. 4
от ЗАНН и следва да се прилага тази разпоредба в хипотезата по
отношение размера на вещите, чието отнемане е постановено с процесното
НП. След като ЗГ не предвижда критерий стойност на вещите, следва да намери
приложение разпоредбата на чл. 20, ал. 4
от ЗАНН.
С оглед установената доказателствена тежест съдът приема че административният орган не е доказал, че стойността на отнетото МПС съответства на тежестта на нарушението и на стойността на транспортирания дървен материал. Наред с това, липсата на данни в този смисъл, включително и за това чия собственост е МПС и на каква стойност, съществено нарушава правото на защита на жалбоподателя, тъй като върху него, без ясни съображения от фактическо и правно естество, се възлага неблагоприятна последица от имуществено естество. В настоящия случай съдът приема, че стойността на МПС отнето с НП като средство на нарушението явно не съответства на тежестта на нарушенията. Поради непосочване чия собственост е отнетото МПС няма възможност съдът да провери другите предпоставки за отнемането на МПС – микробус „Форд Транзит“ 2,5 Д с рег. № ***. Съобразно чл. 273, ал. 1 ЗГ, преди да пристъпи към постановяване на отнемане на средството на нарушението, собственоста на МПС е релевантно обстоятелство във връзка с което, административнонаказващият орган е следвало да се увери чия собственост е МПС, единствено на жалбоподателя ли принадлежи или на трето лице. Изложените съображения във връзка с отнемането в полза на държавата на вещи, послужили за извършване на административното нарушение, са застъпени в практиката на редица Административни съдилища в страната, обективирана например в Решение № от 11.11.2013 г. по канд № 394/2013 г. на Административен съд - Русе, Решение № от 04.07.2013 г. по канд № 256/2013 г. на Административен съд - Русе, Решение № 794 от 26.10.2011 г. по адм. д. № 731/2011 г., 3 чл. с-в на Административен съд С. област, Решение № 291 от 03.04.2012 г. по адм. д. № 127/2012 г., 3 чл. с-в на Административен съд София област, Решение № 794 от 26.10.2011 г. по адм. д. № 731/2011 г., 3 чл. с-в на Административен съд С. област, Решение № 2371 от 03.10.2013 г. по канд № 2415/2013 г. на Административен съд - Варна, Решение № 169 от 21.01.2013 г. по адм. д. № 2020/2012 г. на Административен съд - Бургас, Решение № 169 от 21.01.2013 г. по адм. д. № 2020/2012 г. на Административен съд - Бургас, Решение № от 16.04.2013 г. по канд № 10130/2013 г. на Административен съд - Велико Търново и други.
По
тези съображения настоящият съдебен състав намира, че жалбата по отношение на
отнетите вещите, послужили за извършване на нарушението е основателна като
обжалваното НП следва да бъде отменено като неправилно в частта, в която на
основание член 273 ,
ал. 1 ЗГ е постановено да бъде отнето в полза на държавата МПС – микробус „Форд Транзит“ 2,5 Д с рег. № ***,
с непосочен собственик, като вещ послужила за извършване на нарушението.
Правилно
и законосъобразно на основание чл. 273, ал.
1 ЗГ е постановено да бъдат отнети в полза на държавата на вещите
предмет на нарушенията 2,2 пр.куб.м. орехови дърва за огрев.
Водим от горното и на основание чл.63
ал.1 от ЗАНН, Съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 468/21.09.2020г. на *** на Регионална дирекция по горите – гр.
Ловеч, с което на жалбоподателя П.Й.С. ***, с ЕГН ********** за нарушение на
чл.213, ал.1, предл.4, т.1 от Закона за горите /ЗГ/ и
на основание чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ е било наложено административно наказание
глоба по чл.266, ал.1, предл.4 от ЗГ в размер на
200,00 /двеста/ лева и за нарушение на чл.213, ал.1, предл.4,
т.2 от ЗГ и на основание чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ е било наложено
административно наказание глоба по чл.266, ал.1, предл.4
от ЗГ в размер на 200,00 /двеста/ лева, като на основание чл. 273, ал.
1 от ЗГ е постановено да бъдат отнети в полза на Държавата вещите,
предмет на нарушенията - 2,2 пр.куб.м. орехови
дърва за огрев, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОТМЕНЯ същото НП №
468/21.09.2020г. на *** на Регионална дирекция по горите – гр. Ловеч, в частта му, в която на основание чл. 273, ал.
1 ЗГ е постановено отнемане в полза на държавата на МПС – микробус „Форд Транзит“ 2,5 Д с рег. № ***,
с непосочен собственик, като вещ послужила за извършване на нарушението, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по реда на АК
пред АС-гр.Плевен в 14-дневен срок от
получаване на съобщенията за постановяването му от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: