№ 18069
гр. София, 03.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
...0231110123330 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по подадена от „Т“ ЕАД искова молба
срещу П. М. П., с която са предявени обективно кумулативно съединени
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено между
страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите както следва: 2 917,90
лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 15.02.2023 г. до
изплащане на вземането; 421,37 лв. – мораторна лихва за периода 01.07.2020 г. –
08.02.2023 г., 1,79 лева – главница за цена на извършена услуга дялово разпределение
за периода от 01.06.2020 г. до 30.06.2020 г., ведно със законната лихва от 15.02.2023 г.
до изплащане на вземането и 0,50 лева – мораторна лихва за периода от 31.07.2020 г.
до 08.02.2023 г. върху главницата за дялово разпределение, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 8083/2023 г.,
по описа на СРС, 180-ти състав.
Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си права при твърдения, че
ответникът е потребител на топлинна енергия за стопански нужди за топлоснабден
имот – офис ..., находящ се в гр. С....., но между страните липсва сключен писмен
договор за продажба на топлинна енергия, съобразно изискванията на чл. 149, ал. 1, т.
3 от ЗЕ и ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, тъй като е
спестил разходи за цената на потребена топлинна енергия за процесния период. Освен
стойността на доставената ТЕ, претендира дължимата сума за дяловото разпределение
в имота и мораторна лихва, изчислена съобразно ОУ за доставка на ТЕ. Моли съда да
уважи предявените искове. Претендира присъждане на сторените в исковото и
заповедното производства разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът не оспорва, че между
страните не е сключен договор. Оспорва ищецът да е доставил ТЕ в количество и на
стойност, посочени в исковата молба. Излага, че сумите са произволно определени.
Оспорва представените от ищеца извлечения от сметки. Оспорва и претенциите за
1
мораторна лихва. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са установителни искови претенции по реда на чл. 422 ГПК с правно
основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 59 ЗЗД.
Основателността на предявения иск е предпоставена от установяване на
юридическите факти от състава на чл. 59 ЗЗД: обогатяване на един правен субект
/увеличение на имуществото му/, което е за сметка на обедняване на друг правен
субект /чието имущество е намалено/; общ факт или общи факти/действия, които водят
до неоснователно разместване на благата в двата патримониума и отрицателна
предпоставка, следваща от чл. 59, ал. 2 ЗЗД – обеднелият да не разполага с друго
вземане. Неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне онова,
с което се е обогатил, но само до размера на обедняването, като задължението е за
възстановяване на стойност, т.е. то е парично и е в размер на по-малката стойност
измежду обедняването и обогатяването.
В конкретния случай за основателността на заявената претенция в тежест на
ищеца е да докаже по делото пълно и главно правопораждащите факти, от които черпи
изгодни за себе си последици, a именно, че процесният имот – офис ..., находящ се в гр.
С....., е бил топлофициран през процесния период, че се е намирал в сграда в режим на
етажна съсобственост, присъединена към топлопреносната мрежа, начина на
извършване на дялово разпределение и дела на ответника за отопление на процесния
недвижим имот, за сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване,
потребената топлоенергия в определеното количество и стойностите й през исковия
период от страна на ответника, както и обогатяване на последния, изразяващо се в
спестяване на разходите за заплащане на стойността на ползваната през процесния
период ТЕ.
В тежест на ответника е при установяване на горните факти, да докаже плащане
на дълга.
По отношение на претенцията за топлинна енергия:
От представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижими
имоти №.., том ..., рег. № ..., дело ...... /л.42/, се установява, че ответникът е закупил
офис ..., находящ се на първи етаж в гр. С..., в жилищна сграда блок №.... С оглед
изложеното следва изводът, че ответникът е бил собственик на процесния имот през
исковия период, което обстоятелство не се и оспорва от същия. Между страните не е
спорно също така и че не е сключен договор за продажба на топлинна енергия.
Доколкото се касае за търговско помещение – офис, следва да се приеме, че ответникът
има качеството на „небитов клиент“ по смисъла на пар. 1, т. 33а от ДР на ЗЕ. При
липсата на сключен договор за доставка на топлинна енергия за стопански нужди,
липсва възможност топлопреносното предприятие да търси стойността на доставената
топлинна енергия на договорно основание. Поради това в този случай то разполага с
правата, предвидени в нормата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Хипотезата на ползване на
топлинна енергия от „небитов клиент“ при липса на сключен договор в изискуемата от
закона писмена форма за валидност и незаплащането на нейната стойност обуславят
имуществено разместване, по силата на което клиентът се обогатява за сметка на
топлофикационното дружество, спестявайки разходи за отопление, които е следвало да
направи за заплащането на доставената топлинна енергия, а дружеството обеднява,
неполучавайки цената на услугата.
От заключението на вещото лице по изготвената съдебно-техническа експертиза
се установи, че за процесния период общият топломер в абонатната станция се е
2
отчитал по електронен път в началото на всеки месец, като посредством т.н.
„терминал“ се е снемало показанието на ТЕ. От отчетеното количество са приспаднати
технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното
дружество и разликата е разпределена между всички потребители. Вещото лице е
достигнало да извода, че изчисленията са извършени от ФДР в съответствие с
действащата Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. Съгласно заключението стойността
на доставената ТЕ, включваща отопление, сградна инсталация и БГВ, за исковия
период възлиза на сумата от 2 960,18 лева. С оглед изложеното съдът приема, че от
събраните по делото доказателства и заключението на допуснатата СТЕ, по делото се
доказа, че за процесния период ищцовото дружество е доставило топлинна енергия в
процесния обект, представляващ офис ..., находящ се в гр. С....., за който обект е
определен абонатен № .... От страна на ответника не се твърди и не са ангажирани
доказателства, от които да се установява, че е заплатил тези суми на ищеца. Съгласно
заключението на вещото лице по ССчЕ не се установява да са постъпили плащания,
включително и след завеждане на иска. Както бе посочено по-горе съгласно СТЕ
стойността на доставената ТЕ за процесния период, след съобразяване на
изравнителните сметки, възлиза на сумата от 2 960,18 лева, но доколкото исковата
претенция е заявена за сумата от 2917,90 лв., съдът намира, че същата следва да бъде
уважена изцяло, като основателна до заявения размер, с която сума ответникът се е
обогатило неоснователно, като е ползвал топлинна енергия за исковия период
м.05.2020 г. – м.04.2022 г.
По отношение на претенцията за дялово разпределение:
С оглед липсата на установени договорни отношения, цитираните от ищеца ОУ
са неприложими, следователно в тежест на ищеца е да установи при условията на
пълно и главно доказване, че ответникът се е обогатил за негова сметка, спестявайки си
разходи за цена на услуга дялово разпределение. От събраните по делото
доказателства, в това число изготвените и приети по делото съдебно-счетоводна,
съдебно-техническа експертиза и приложеното на л. 34 копие на Договор №
.../26.02.2000 г. се установи, че услугата дялово разпределение в сградата-етажна
собственост, в която се намира и процесният имот, е извършвана от „Т. С.“ Е.. Видно
от заключението на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза за
исковия период стойността на услугата дялово разпределение е 1,79 лв., като
доколкото претенцията е заявена именно за тази сума същата следва да бъде уважена
изцяло.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 86 ЗЗД следва да бъде
установено при условията на пълно и главно доказване наличието на главен дълг,
както и забава на ответника.
С оглед липсата на установени договорни отношения и на срок за плащане на
сумата за доставена топлинна енергия приложение намира материалноправната
разпоредба на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, а именно за изпадането на ответника в забава е
необходима покана. В хипотезата на неоснователно обогатяване вземането е изискуемо
от деня на разместване на благата, тъй като неоснователността на преминаване на
благата съществува при самото преминаване, а не в някой последващ момент, като
същото не е обвързано със срок, поради което кредиторът може да иска изпълнението
му веднага. Вземането за обезщетение за мораторна лихва при общия фактически
състав на неоснователно обогатяване възниква от деня на забавата на длъжника, която
при липсата на определен срок настъпва след покана на кредитора. Поканата за
заплащане на обезщетение има значение за определяне на началния момент, от който
3
длъжникът изпада в забава и ще дължи обезщетение в размер на законната лихва върху
сумата, с която неоснователно се е обогатил /в посочения смисъл е и задължителната
съдебна практика, обективирана в решение № 394/27.11.2015 г. по гр. д. № 3 034/2015
г. на ВКС, IV ГО; решение ...18/29.12.2015 г. по гр. д. № 7310/2014 г. на ВКС, I ГО;
решение № 48/10.09.2012 г. по т. д. ...37/ 2011 г. на ВКС, II ТО; решение №
706/30.12.2010 г. по гр. д. № 1769/2009 г. на ВКС, III ГО; решение № 113/29.08.2012 г.
по т. д. № 396/2011 г. на ВКС, II ТО, постановени по реда на вече отменения и др. /.
Представената от страна на ищеца покана относно дължими суми /сред които са и
тези, които се отнасят за процесния имот/, видно от обратната разписка /л.41/ не е
достигнала до ответника, т.к. писмото се е върнало като непотърсено. Тъй като
ищцовото дружество не е доказало факта, че поканата е получена от ответника, тоест
факта на поставянето в забава, се налага извод, че за ответника не е възникнало
задължение за заплащане на обезщетение за забава. С оглед изложеното акцесорните
искови претенции за мораторна лихва върху вземането за топлинна енергия в размер
на 421,37 лв. и тази в размер на 0,50 лв. – лихва върху дяловото разпределение се
явяват неоснователни, като недоказани.
По разноските:
Предявени са искови претенции в размер на 3 341,56 лв., уважената част е в
размер на 2 919,69 лв., респективно отхвърлената в размер на 421,87 лв., при което
съотношение следва да бъдат разпределени разноските по делото.
На ищеца следва да се признаят разноски в размер на 1....72лв., от които 66.83лв.
– държавна такса заповедното производство, 50.00лв. – юрисконсултско
възнаграждение заповедното производство, 199.89лв. – държавна такса в исковото
производство, 700.00лв. – депозит вещи лица исковото производство, и 100.00лв. –
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство
С оглед уважената част на исковите претенции, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал.
8 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер на 975.73лв.
На ответника следва да се признаят разноски в общ размер на 850.00лв., от които
200.00лв. – адвокатско възнаграждение в заповедното производство и 650.00лв. –
адвокатско възнаграждение в исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да заплати на ответника разноски
с оглед отхвърлената част на исковете в размер на 107.31лв.
За пълнота по отношение на претендираното от ответника адвокатско
възнаграждение в заповедното производство съдът намира за необходимо да посочи
следното:
В Определение № 140 от 19.03.2020 г. на ВКС по ч. т. д. ...36/2020 г., II т. о., ТК,
е пояснено, че заповедното производство е уредено като едностранно, затова в чл. 7,
ал. 7 НМРАВ то е поставено наред с други едностранни производства – производство
по обезпечаване на бъдещ иск, производство по издаване на изпълнителен лист.
Защитата на длъжника в рамките на тези производства се осъществява чрез обжалване
актовете на съда с частна жалба, като в този случай минималното адвокатско
възнаграждение се определя по чл. 11 от Наредба № 1/09.07.2004 г. Подаването на
възражение в срока по чл. 414 ГПК е основание за иницииране на исков процес. По
възражението заповедният съд не дължи произнасяне, а указания до молителя за
предявяване на иска по чл. 422 ГПК. То няма самостоятелен характер и е само
формалната предпоставка за прерастване на заповедното производство в състезателно
и двустранно, а не израз на материалноправната защита на длъжника, в този смисъл –
определение № 45/23.01.2019 г. на ВКС, ТК, І т. о. по ч. т. д. № 3074/2018 г.,
Определение № 1821/23.08.2021г. на СГС, постановено по гр.д. № 7006/2021г.
На следващо място за пълнота следва да се отбележи, че съгласно практиката на
4
СЕС, обективирана в решения постановени по дела С-427/16 и С-428/16, съдът, след
като съобрази фактическата и правна сложност на делото, може да присъди
възнаграждение под определения минимален размер по Наредба № 1 за минималните
адвокатски възнаграждения.
По аргумент от изложеното следва извода, че при подадено възражение от
длъжника, чрез процесуален представител, се дължи възнаграждение по реда на чл. 6,
т. 5 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, което е в размер на
200.00лв.
Съдът намира за неоснователно формулираното от ищеца възражение за
прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение, доколкото
минималният размер на същото по Наредба № 1 е 634.00лв., а се претендира
възнаграждение в размер на 650.00лв., което с оглед фактическата и правна сложност
се явява адекватно.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че П. М. П.,
ЕГН **********, с адрес гр. С....., ОФ..., дължи на „Т“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С..., на основание чл. 59 ЗЗД сумата от 2 917,90
лева – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2020
г. – м.04.2022 г., до обект с абонатен № ..., представляващ офис ..., находящ се в гр.
С....., ведно със законната лихва от 15.02.2023 г. до окончателно изплащане на сумата,
с която сума ответникът се е обогатил за сметка на ищцовото дружество и 1,79 лв. –
стойността на услуга дялово разпределение за периода от 01.06.2020 г. до 30.06.2020 г.,
ведно със законна лихва от 15.02.2023 г. до изплащане на вземането, с която сума
ответникът се е обогатил за сметка на ищцовото дружество, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 8083/2023 г.,
по описа на СРС, 180-ти състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 421,37 лв. – мораторна лихва върху цената на доставена
топлинна енергия за периода 01.07.2020 г. – 08.02.2023 г. и 0,50 лв. – мораторна лихва
върху дяловото разпределение за периода 31.07.2020 г. – 08.02.2023 г., като
неоснователни.
ОСЪЖДА П. М. П., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, да
заплати на „Т“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 975.73лв. – разноски с оглед
уважената част на исковете.
ОСЪЖДА Т“ ЕАД, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати
на П. М. П. , ЕГН **********, сумата от 107.31лв. – разноски с оглед отхвърлената
част на исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната
на ищеца – „Т. С.“ Е..
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5