№ 13
гр. Габрово, 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Павел Неделчев
Членове:Благовеста Костова
Пламен Попов
при участието на секретаря Веселина Й. Венкова
в присъствието на прокурора Н. Тр. Ж.
като разгледа докладваното от Павел Неделчев Въззивно административно
наказателно дело № 20224200600332 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК. Образувано е по въззивна
жалба от адв. Д. Д. от АК - Габрово, в качеството на договорен защитник на
обвиняемия Г. Д. Н. от с. Г., общ. Севлиево, против решение № 126/07.11.2022 г. по
АНД № 349/2022 г. по описа на Районен съд – Севлиево.
С решение № 126/07.11.2022 г. по АНД № 349/2022 г. по описа на Районен съд
– Севлиево обвиняемият Г. Д. Н. е признат за виновен в това, че около 23:40 часа на
03.08.2020 г., на път № 3161 /гр. Севлиево – с. Д./, при км. 5+100, при управление на
лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № ***, нарушил правилата за движение
по пътищата, както следва: чл. 21, ал. 1, пункт 2-ри, предл. второ от ЗДвП: „При
избиране скоростта на движение на водача на пътното превозно средство категория
„В“ е забранено да превишава скоростта от 90 км/ч. за извън населено място“, като
управлявал посоченото моторно превозно средство със скорост от 156 км/ч., и чл. 5, ал.
1, т. 1 от ЗДвП: „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва
да създава опасност и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и
здравето на хората и да причинява имуществени вреди“, при което по непредпазливост
причинил на возещата се на задна седалка на лекия автомобил С. П. от с. Д. средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на главичката на лъчевата кост на лява ръка,
1
довело до трайно затрудняване движението на левия горен крайник, с което е
извършил престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. 2-ро, във връзка с чл. 342, ал. 1
от НК, като на основание чл. 78а, ал. 1 от НК е освободен от наказателна отговорност и
му е наложено административно наказание глоба в полза на държавата в размер на
1300 лева.
Със същото решение, на основание чл. 78а, ал. 4 от НК, във вр. с чл. 343г НК,
обвиняемият Г. Д. Н. е лишен от право да управлява МПС за срок от шест месеца,
считано от влизане на решението в сила.
С решението обвиняемият Г. Д. Н. е осъден да заплати по сметка на ОД на МВР
- Габрово направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на
сумата от 1522,05 лева, както и 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист, в
случай че сумата не бъде внесена доброволно.
Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно и необосновано.
Аргументира се довод, че признавайки обвиняемия за виновен в извършване на
нарушение по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП съдът е нарушил материалния закон, тъй като в
цитираната правна норма не се съдържа императивно правило за поведение и
нарушаването й в конкретния случай не може да бъде основание за ангажиране на
наказателната отговорност на дееца. Следващото оплакване е свързано с размера на
наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“, което било завишено и
явно несправедливо. В жалбата се претендира на основание чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК
да бъде отменено решението на районния съд и да се постанови ново решение, с което
обвиняемият да бъде оправдан. Прави се алтернативно искане за намаляване на
наказанието „лишаване от права“ до размер, съответстващ на обществената опасност
на деянието и дееца и отговарящ на целите на наказанието по чл. 36 от НК.
Обвиняемият Г. Н., редовно призован, не се явява в съдебното заседание пред
настоящия съд.
Пред въззивната инстанция жалбата се поддържа от адв. Д. по изложените в
нея съображения. В хода по съществото на делото защитникът отправя и искане за
отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг
съдебен състав. Мотивира довод за допуснато нарушение на процесуалните права на
пострадалата, тъй като на същата не било разяснено правото по чл. 343, ал. 2 от НК, а
именно възможността по нейно изрично изявление наказателното производство
спрямо дееца да бъде прекратено.
Представителят на Окръжна прокуратура - Габрово изразява становище за
потвърждаване на решението на първоинстанционния съд.
Въззивният съд разгледа подадената жалба с изложените в нея доводи, обсъди
становищата на страните в процеса и извърши цялостна проверка на обжалваното
решение в съответствие с правомощията си по чл. 314 НПК, при което приема за
2
установено следното:
Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице и в срока по
чл. 319, ал. 1 от НПК, което обуславя процесуалната допустимост. Разгледана по
същество същата се явява частично основателна – само относно оплакването за
нарушение на материалния закон, поради неправилно възприетото от районния съд за
извършено от страна на обвиняемия нарушение по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Пред настоящата инстанция за първи път се навежда довод за допуснато от
първоинстанционния съд на съществено процесуално нарушение, довело до
нарушаване на правата на пострадалата. Доколкото произнасянето по така наведените
съображения е предопределящо за съдбата на решението, въззивният съд извежда
виждането си по тях преди да пристъпи към изложение на фактическите и правните си
изводи по съществото на спора.
Възражението за допуснато от районния съд съществено процесуално
нарушение е неоснователно. Съдебното производство е образувано по реда на глава
ХХVІІІ от НПК по внесено от Районна прокуратура – Габрово, ТО – Севлиево, в
Районен съд – Севлиево мотивирано постановление, съдържащо искане обвиняемият Г.
Н. да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по чл. 78а от НК за извършено от него престъпно деяние по чл. 343, ал. 1, б.
„б”, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. Инициираната от държавното обвинение
диференцира процедура не изисква провеждане на разпоредително заседание и не
предвижда участието на пострадалия така, както това е предвидено за делата по общия
ред. Процесуалният закон изрично регламентира, че в това производство не се допуска
граждански иск и в него не участва частен обвинител (чл. 376, ал. 3 и 4 от НПК). Нещо
повече, в нормата на чл. 377, ал. 1 от НПК законодателят изрично е посочил, че
основание за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на
прокурора е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила,
довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия по чл. 249, ал. 4, т. 1 от
НПК, но не и на пострадалия. Следователно, процедурата по глава ХХVІІІ от НПК
въвежда съществено отклонение от общите правила във връзка с правата на
пострадалия и съдът не може да се намеси като върне делото в предходна процесуална
фаза, дори и права на пострадалото лице да са били нарушени. Отнесено към
конкретиката на обсъждания казус изложеното води до извода, че дори на досъдебното
производство на пострадалата да не е била разяснена възможността да поиска
прекратяване на наказателното производство по реда на чл. 24, ал. 1, т. 9 от НПК, вр. с
чл. 343, ал. 2 от НК, контролираният съд не е разполагал с възможност да върне делото
на прокурора. Вярно е, че районният съд е могъл да положи усилия, като сам отстрани
пропуска. Обвиняемият, който е бил представляван пред предходната съдебна
инстанция от договорен защитник, също е имал възможност да направи искане за
3
уведомяване на пострадалата за правата по чл. 343, ал. 2 от НПК. В случая, обаче, това
не е сторено и липсват процесуални възможности за преодоляване на това положение
от въззивния съд. Не са налице основания за отмяна на решението и връщане на делото
на първата инстанция, тъй като не е налице нарушение на процесуалните правила от
вида на посочените в чл. 348, ал. 3 от НПК.
Прегледът на материалите по делото сочи, че обвиняемият не е участвал в
производството пред първоинстанционния съд. Защитаван е от договорен защитник,
който, видно от протокола от проведеното на 07.11.2022 г. съдебно заседание, е заявил,
че не оспорва фактите и обстоятелствата, изложени в постановлението на прокурора.
След така изразената позиция от страна на защитата районният съд е приобщил
материалите от досъдебното производство, не е провел съдебно следствие и в
съответствие с правомощията си по чл. 378, ал. 2 от НПК е извършил цялостен анализ
на събраните в наказателното производство доказателства, като обективно, всестранно
и пълно е изяснил фактическата обстановка. Настоящият съдебен състав установи
фактическа обстановка, каквато е описана и в мотивите на обжалваното решение,
както следва:
Обвиняемият Г. Н. живее в с. Г., общ. Севлиево. Същият притежавал моторно
превозно средство – лек автомобил марка „***”, модел „***” с рег. № ***.
На 03.08.2020 г., около 23:40 ч., обвиняемият Н. управлявал притежавания от
него автомобил по път № 3161 /гр. Севлиево – с. Д./, като на предната дясна седалка
бил седнал свидетелят Ц. С., а свидетелката С. П. седяла на задната лява седалка, зад
водача. На задната дясна седалка седяла П. В.. При км. 5+100 в землището на с.
Сенник, в посока към с. Д., обвиняемият Н. управлявал превозното средство със
скорост от около 156 км/ч., като при навлизане в десен завой на пътя настъпило
странично приплъзване, при което автомобилът се движел от външната към
вътрешната част на завоя. След излизането от десния завой, управляваното от
обвиняемия Н. МПС загубило устойчивост и започнало да занася на ляво, като
оставило следи по пътното платно, след което пресякло насрещната лента за движение
и напуснало платното за движение. Предното ляво колело на автомобила попаднало в
крайпътната канавка и поради високата си скорост МПС-то се завъртяло надясно
спрямо посоката си на движение, след което настъпил удар на задната му част в
крайпътния скат. Задното стъкло на автомобила се счупило от удара, при което
возещата се на задната седалка свидетелка С. П. изпаднала през него. След този удар
автомобилът продължил движението си напред, като настъпил втори удар между
предната му дясна част и банкета, при който превозното средство се завъртяло в
посока, обратна на часовниковата стрелка спрямо вертикалната ос, минаваща през
масовия му център и излязло на пътното платно със задната си част напред. При
изпадането от задната седалка на автомобила през счупеното задно стъкло
4
свидетелката П. се озовала в храсти до отбивка на пътя. При падането си последната
получила контузия на главата и на лявата мишница, както и счупване на главичката на
лъчевата кост на лявата ръка.
При така възникналото пътно-транспортно произшествие пострадал и
свидетелят С..
След обаждане по телефона от обвиняемия Н., на мястото на катастрофата
пристигнал свидетелят К.И. заедно с още две лица. Бил подаден сигнал в РУ на МВР -
Севлиево и в ЦСМП - Севлиево, като след пристигането на медицинския екип в
болнично заведение били откарани пострадалите свидетели Ц. С. и С. П..
Водачът Н. бил тестван с техническо средство „Алкотест Дрегер“ с №
7410/0193, като устройството не отчело наличие на алкохол в кръвта му.
Бил извършен оглед на местопроизшествието, който поставил началото на
настоящото производство.
В хода на досъдебното производство била назначена съдебномедицинска
експертиза, според заключението на която в резултат на ПТП пострадалият свидетел С.
е получил увреждания, които довели до временно разстройство на здравето, неопасно
за живота, представляващи леки телесни повреди по смисъла на чл. 130 от НК. Според
заключението на експертизата пострадалата С. П. получила контузия на главата с
клинични данни за мозъчно сътресение с разкъсно-контузна рана на главата и
разкъсно-контузна рана по задната повърхност на лявата мишница, довели до
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, представляващи леки телесни
повреди по смисъла на чл. 130 от НК. Същата получила и счупване на главичката на
лъчевата кост на лявата ръка откъм лакътя, което увреждане съставлява средна телесна
повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК и е довело до трайно затрудняване
движението на левия горен крайник за срок от над един месец.
Според заключението на автотехническата експертиза, скоростта на
управлявания от обвиняемия Н. автомобил при първия настъпил удар била около 101
км/ч., а при втория удар около 78 км/ч. Заключението на експерта е, че причината за
настъпването на пътно-транспортното произшествие била високата скорост на
движение на лекия автомобил марка “***”, модел “***” с рег. № *** с водач
обвиняемият Г. Н., която била установена на около 156 км/ч.
Гореизложената фактическа обстановка се установява при съпоставка
поотделно и в тяхната съвкупност на показанията на свидетелите К.И. Ц. С. и С. П.;
писмените доказателства и доказателствени средства - протоколи за оглед на
местопроизшествие и приложените към тях фотоалбуми (л. 3-24 от ДП); протокол за
оглед на веществени доказателства и изготвения към него фотоалбум (л. 25-31);
справка от ЕЕН 112 (л. 84); епикризи (л. 85-88); протокол за извършена проверка за
употреба на наркотични или упойващи вещества (л. 90); заключението на
5
съдебномедицинската експертиза и заключението на автотехническата експертиза.
Въззивният съд счита, че при извеждане на релевантната фактическа обстановка от
районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното
му убеждение, тъй като са обсъдени всички относими доказателствени материали, без
някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други, без логически
грешки при обсъждането им или преиначаване на техния смисъл. Настоящият състав
намира, че към фактите следва да се допълни, че обвиняемият Г. Н. е правоспособен
водач на МПС от категория „В“, което се установява от издаденото му в Република
Гърция свидетелство за управление на МПС (заверено копие е приложено на л. 91 от
ДП).
Фактическата обстановка и доказателствата и доказателствените средства,
които я установяват, не са били предмет на оспорване пред първоинстанционния съд.
Във въззивната жалба, а след това и в съдебното заседание пред настоящата инстанция,
не се излагат съображения за опороченост или за неправилен анализ на някои от
доказателствените източници, респективно не се изтъкват доводи за възприемане на
различни фактически изводи. Настоящият съд счита, че времето, мястото и
обстоятелствата на произшествието по несъмнен начин са установени чрез
показанията на свидетелите, протоколите за оглед на местопроизшествие и
фотоалбумите към тях и протокола за оглед на веществени доказателства и фотоалбума
към него. Информацията, които се извлича от посочените доказателства, е подложена
на експертно научно обсъждане от автотехническата експертиза, която е отговорила
изчерпателно на интересуващите производството въпроси за скоростта на движение на
управляваното от обвиняемия превозно средство, механизма и непосредствената
причина за настъпване на ПТП-то и други. Видът и характерът на получените от
пострадалата увреждания са установени чрез заключението на съдебно-медицинската
експертиза, което не е оспорено.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд намира за
правилен и законосъобразен правния извод, че обвиняемият Г. Н., след като около
23:40 часа на 03.08.2020 г., на път № 3161 /гр. Севлиево – с. Д./, при км. 5+100, при
управление на лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № ***, нарушил
правилата за движение по пътищата по чл. 21, ал. 1, пункт 2-ри, предл. второ от ЗДвП,
като управлявал посоченото моторно превозно средство със скорост от 156 км/ч., при
което по непредпазливост причинил на возещата се на задна седалка на лекия
автомобил С. П. от с. Д. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
главичката на лъчевата кост на лява ръка, довело до трайно затрудняване движението
на левия горен крайник, както от обективна, така и от субективна страна – при форма
на вината небрежност, е извършил престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ пр. 2, във вр. с
чл. 342, ал. 1 НК, за което правилно е признат за виновен. Разпоредбата на чл. 21, ал. 1
от ЗДвП въвежда максимално допустима скорост от 90 км/ч. за движение извън
6
населено място. В случая обвиняемият е управлявал автомобила си със скорост от 156
км/ч. Тази изключително превишена скорост е довела до неустойчивост на превозното
средство, последвана от приплъзването му по пътното платно, неконтролируемата му
ротация с попадане на предното му ляво колело в крайпътната канавка, удар в
крайпътния скат, друг удар в банкета, счупването на задното му стъкла, през което
изпаднала пострадалата. Несъмнено е, че това нарушение е в пряка причинно-
следствена връзка със съставомерния резултат – причиняване на телесно увреждане на
пострадалата С. П., изразяващо се в счупване на главичката на лъчевата кост на лява
ръка, довело до трайно затрудняване движението на левия горен крайник – средна
телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК.
Правилен и законосъобразен е изводът, че от субективна страна деянието е
извършено по непредпазливост, под формата на небрежност, като обвиняемият Н. не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е
могъл да ги предвиди.
Въззивният съд намира за основателно възражението на защитата за липса на
нарушение на правилото по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Посочената разпоредба визира
общи задължения за участниците в движението да не създават с поведението си
опасности и пречки за движението, да не поставят в опасност живота и здравето на
хората и да не причиняват имуществени вреди. Доколкото по делото е безспорно
установено, че инкриминираното ПТП със съставомерни последици е резултат от
нарушена от обвиняемия Н. специална норма, установена в текста на чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП, той е следвало да бъде оправдан за това да е реализирал инкриминираното ПТП
и при нарушение на правилата за движение, установени в чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Последователно в съдебната практика е утвърдено разбирането, че когато водачът е
нарушил специалното правило за движение, той отговаря за извършването му по
специалния състав, а по отношение на общия състав се прилага принципът на
поглъщане. В случая е допуснато нарушение на материалния закон, което следва да
бъде отстранено от въззивната инстанция чрез изменение на решението, като
обвиняемият следва да бъде признат за невинен и оправдан да е извършил посоченото
нарушение на общата норма от ЗДвП.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че по отношение на обвиняемия
Н. са налице предпоставките по чл. 78а, ал. 1 от НК за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание. За престъплението, за което
деецът е предадена на съд, се предвижда наказание лишаване от свобода до три години
или пробация. Обвиняемият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна
отговорност. От деянието не са нанесени съставомерни вредни последици, които
следва да бъдат възстановени.
Следващото оплакване е за размера на наказанията. Всъщност прочитът на
7
въззивната жалба сочи, че в нея се излага твърдение за завишено по размер наказание
„лишаване от право да се управлява МПС“ и в този смисъл е направеното искане за
корекция на съдебния акт. Едва в пледоарията на защитника пред настоящия състав се
отправя искане за намаляване до размер на законовия минимум както на наказанието,
свързано с временно лишаване от права, така и на глобата. Настоящият състав не
намира основания за корекция на наказанията чрез тяхното намаляване, като дори
счита, че контролираният съд е бил крайно либерален при определяне на размерите им.
Видно от проверявания съдебен акт, при определяне на наказанията районният
съд е отчел сравнително високата степен на обществена опасност на деянието, която се
обуславя от динамиката на извършване на такъв род престъпления. Взел е под
внимание като смекчаващо обстоятелство съдействието на обвиняемия за оказване на
първа помощ на пострадалата веднага след произшествието, а като отегчаващи -
степента на телесното увреждане на пострадалата и високата скорост, с която е
управляван автомобила. При така възприетите обстоятелства, първоинстанционният
съд е наложил на обвиняемия Н. административни наказания глоба в размер на 1300
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, считано от
влизане на решението в сила.
Становището на настоящия състав е, че при индивидуализация на наказанията
първоинстанционният съд е подходил твърде либерално, като наред с това е приел за
смекчаващо обстоятелство, което не е проявено и не е отчел всички отегчаващи
обстоятелства, пряко рефлектиращи и върху степента на обществена опасност на
деянието. Неправилно е прието, че обвиняемият е оказал помощ на пострадалата.
Такива факти не се извличат от доказателствата по делото. Това, което се установява е,
че непосредствено след произшествието обвиняемият се обадил на свои близки в с. Д.,
които пристигнали на място, но нито е положил преки грижи за пострадалата, нито е
потърсил адекватна медицинска помощ като своевременно подаде сигнал на ЕЕН 112.
Неправилно районният съд е счел, че степента на телесно увреждане на пострадалата
следва да се отчете като отегчаващо обстоятелство, тъй като видът и характерът на
увреждането е част от обективната страна престъплението и необходимо условия
същото да настъпи. Правилно скоростта на управляваното от Н. превозно средство е
приета за отегчаващо обстоятелство. Несъмнено е, че избраната от дееца скорост от
156 км/ч. е изключително висока и значително надвишава допустимата по чл. 21, ал. 1
от ЗДвП. Първоинстанционният съд не е взел под внимание, че в случая са проявени и
други отегчаващи обстоятелства, като: Обвиняемият е управлявал превозното средство
през тъмната част от денонощието, което категорично е налагало проява на особено
внимание от негова страна. В тази връзка е показателно заключението на
автотехническата експертиза за това, че при скорост от 156 км/ч. опасната зона за
спиране на л.а. „***“ е 231 метра, като същата в пъти надхвърля осветената зона от
фаровете както при движение на къси, така и на дълги светлини. На следващо място,
8
не е отчетено, че обвиняемият не е пътувал сам в превозното средство, а заедно с него
са били още три лица, всички те непълнолетни, което го е задължавало да бъде
изключително внимателен в действията, за да пази тяхното здраве и живот. Без
внимание е подминат факта, че извън съставомерните последици, свързани с
причиняване на средна телесна повреда на пострадалата П., телесни увреждания с
характер на лека телесна повреда са били причинени и на друго лице – на свидетеля Ц.
С., който впоследствие е лекуван при стационарни условия. Не е отчетено и, че
обвиняемият е правоспособен водач на МПС със стаж около една година към датата на
произшествието, поради което извършването на толкова сериозно нарушение на
правилата за движение по пътищата е следвало да обоснове лишаването му от право да
управлява МПС за значително по-дълъг период от време. Поради това, че въззивното
производство е образувано само по жалба на обвиняемия, настоящия съд не може да се
преодолее забраната за reformatio in peius.
Правилно и законосъобразно съдът се е произнесъл за разноските, като ги е
възложил на обвиняемия.
При извършената служебна проверка на решението съдът не констатира
същото да е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, които
да водят до отмяната му.
По изложените съображения въззивният съд приема, че решението на районния
съд следва да се измени, като обвиняемият бъде признат за невинен и оправдан за това
да е извършил престъплението при нарушаване на правилата за движение по пътищата
по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а в останалата част следва да се потвърди, като правилно и
законосъобразно.
В съответствие с изложеното и на основание чл. 334, т. 3 и т. 6, във вр. с чл.
337, ал. 1, т. 2 и чл. 338 от НПК, Окръжен съд - Габрово
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ решение № 126 от 07.11.2022 г. по АНД № 349/2022 г. по описа на
Районен съд – Севлиево, като признава обвиняемия Г. Д. Н. от с. Г., общ. Севлиево за
невинен и го оправдава за това да е извършил престъплението при нарушаване на
правилата за движение по пътищата по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
Решението е окончателно и не подлежи на касационна жалба или протест.
За изготвянето му да се съобщи писмено на страните.
Председател: _______________________
Членове:
9
1._______________________
2._______________________
10