РЕШЕНИЕ
№ 1463
гр. Плевен, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Ралица Анг. Маринска Ангелова
при участието на секретаря ПОЛЯ Б. ЦАНЕВА
като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско
дело № 20224430104293 по описа за 2022 година
Производство е по реда на Закона за защита срещу домашното насилие.
Постъпила е молба от С. М. Н., чрез адв. Д. С., против Б. Н. Б., от гр.
Плевен, която се твърди, че страните са живели на семейни начала, като от
съвместното си съжителство имат едно родено дете- Б. Б., род. 19.11.2018г.
Твърди, че по време на съвместното си съжителство е била обект на домашно
насилие от страна на ответника. Посочва, че въз основа на спогодба по гр.д.
№5158/2021г на ПлРС, родителските права върху детето са предоставени на
майката. Твърди се, че на 09.07.2022г, е упражнено домашно насилие върху
молителката, в присъствието на детето, когато, докато е държала детето,
ответникът я е ударил през лицето и е започнал да я обижда. Посочва, че
последния акт на домашно насилие е бил на 23.07.2022г., когато ответникът е
дошъл да вземе детето в режима на лични контакти, но молителката и детето
били болни. Твърди се, че ответникът е бил предупреден от молителката за
заболяването, но същият е дошъл пред дома й в 08,00 ч на сутринта и е
започнал да крещи, да я заплашва и да я обижда, като я е наричал „боклук,
проститутка“, в присъствието на детето. Посочва, че е повикала полиция,
която е дошла. Твърди, че от тогава, до 06.08.2022г, е била подложена на
1
тормоз по телефона от ответника. Твърди се, че многократно я е заплашвал,
че ще я убие. В заключение моли съда да постанови мерки за закрила
спрямо нея и спрямо детето Б. Б., род. 19.11.2018, включително и незабавни
такива. Представя се декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.
Ответникът Б. Н. Б., чрез адв. А. З., депозира писмено отговор, с който
оспорва твърденията в молбата и моли съда да я остави без уважение, като
неоснователна и недоказана.
Съдът, като съобрази становищата на страни, на основание събраните по
делото доказателства и Закона, намира за установено следното:
По делото въз основа на Определение №3282/09.08.2022г. е издадена
Заповед за незабавна защита №50/09.08.2022г., с която са постановени мерки
за закрила по реда на чл. 18, ал.1 от ЗЗДН, в връзка с чл. 5, ал.1 т.1 и т.3 от
ЗЗДН, спрямо молителката С. Н. и спрямо детето Б. Б. Б..
Безспорно по делото се установява, че въз основа на спогодба по гр.д.
№5158/2021г. на ПлРС, на доклад на настоящия състав, упражняването на
родителските права върху детето Б. Б. Б., са предоставени на майката мол .С.
Н., определено е местоживеене на детето при неговата майка на адрес г***;
бащата Б. Б. се е задължил да заплаща на детето месечна издръжка, в размер
на 200лв. и са определени лични отношения на бащата Б. Н. Б. с детето Б. Б.
Б.- всяка втора и четвърта седмица от месеца, в присъствието на майката, за
времето от 9ч. до 12ч. в събота и от 9ч. до 12ч. в неделя, както и по всяко
друго време по договорка между страните.
По делото с молбата е представена Декларация по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН от
мол. С. Н., с която удостоверява, че на 23.07.2022г., е била малтретирана,
обиждана и заплашвана с убийство, в присъствието на детето Б. Б., което
продължило до 06.08.2022г. В декларацията са изложени данни за други
случаи за домашно насилие, което не са предмет на настоящото дело- от
2017г. и 2021г.
По делото се установява, въз основа на служебно изготвени справки, че
срещу ответника Б. Н. Б., са образувани други три дела по ЗЗДН, а именно
гр.д.№8098/2016, гр.д.№ 2759/2018 и гр.д.№3093/2018 на ПлРС. Към делото
са приложени и служебни разпечатки на делата от деловодната система от
съда. Съдът констатира, че и по трите дела не участва като страна
2
молителката С. Н..
От служебно изготвената справка съдимост се установява, че отв. Б. е
неосъждан ; има наложено административно наказание по чл. 78 а от НК.
Установява се също от представената справка от ОДНБПЗ към УМБАЛ
„Д-р Г.Странски“ Плевен, че отв. Б. не се води на диспансерно наблюдение,
същият е двукратно хоспитализиран включително и по задължителен ред в
Първа психиатрична клиника – отделен за остри психотични разстройства, в
периода от 06.06.2018г до 05.07.2018г. и в периода 21.07.2021г. до
09.08.2021г., с диагноза „биполярно афективно разстройство“, сегашен епизод
– маниен, без психотични симптоми.
По делото е изготвен и приложен социален доклад, в който се посочва, че
основните грижи за детето Б. се полагат от майката С. Н., с подкрепа на
нейните близки и роднини. Майката е с високо чувство на отговорност
спрямо детето, осигурила е базисните му нужди, съблюдава безопасен и
здравословен режим на отглеждането. Майката с детето живеят в гр. ***.
Жилището е собственост на майката, с отлични хигиенно-битови условия.
Бащата Б. Б. живее в собствено жилище в ж.к.“Дружба“, с добри битови
условия. Майката С. Н. работи в собствено студио като фризьор. Към доклада
са представени 2 бр. оценки на родителски капацитет на страните по делото,
родители на малолетното дете Б.. От оценката, изготвена за бащата Б. Б., като
заключение е посочено, че като цяло е загрижен за развитието на детето си.
Установена е нарушена комуникация между родителите на детето. От
оценката на родителския капацитет на майката се установява, че същата е
загрижена за цялостното развитие на детето, същото е приоритет за нея.
По делото се установява също, съобразно служебно изискана справка от
Първо РПУ ОДМВР Плевен, /л.70 и следващите/, че по жалба на С. Н. против
отв. Б. Б., е образувана преписка от 2018г., приложена в заверено копие.
Съдът констатира, че приложената преписка не касае предмета на настоящото
дело.
По делото се установява също, съобразно представена Докладна записка
по преписка №177-200/9605/2022г. по описа на Първо РПУ- л. 180 от делото,
от която се установява, че за дата 23.07.2022г. , има отразен подаден сигнал в
9,10ч. от мол .С. Н., за скандал на адрес гр. ***, адреса е посетен от екип на
сектор Пътна полиция. По делото се установява, въз основа на представена
3
Докладва записка, извършена по повод искане по настоящото дело, че след
извършена допълнителна проверка е установено, че адреса е посетен от екип
на сектор „Пътна полиция“ ОДМВР Плевен, в състав В. К. и Ц. Х..
По делото се установява също, съобразно изискана и представена
преписка №4001/2022 по описа на РП Плевен, образувана по депозирана
жалба от С. Н. от 11.07.2022г. Установява се, че по преписката има
постановление за отказ на образуване на досъдебно производство. Съдът
констатира от съдържанието на преписката, че не може да се установи
конкретна относимост към предмета на настоящото дело, доколкото не може
да се установи конкретна дата.
По делото е изслушана лично молителката Н., в съдебно заседание на
12.09.2022г., която посочва, че спрямо нея и детето на 09.07.2022г. и на
23.07.2022г. от страна на ответника е извършен акт за домашно насилие. По
отношение на дата 23.07.2022г., посочва, че е било ден за лични отношения
на бащата с детето, но тъй като детето е било болно, му е казала, че няма да
му го предаде. Твърди, че ответникът е започнал да крещи пред блока, както
и по телефон. Посочва също, че не знае кога е извикала полиция, тъй като не
си спомня. Молителката посочва също, че и на двете процесни дати на
09.07.2022г. и на 23.07.2022г. детето е присъствало и е ставало свидетел на
това как ответникът я обижда.
При изслушване на отв. Б. същият заявява, че на процесната дата
09.07.2022г., не е имал какъвто и да е контакт с майката и детето, като лична
среща е осъществена на 10.07.2022г. Посочва, че личен контакт с майката и
детето не е имал и на 23.07.2022г., когато отново не му е дала детето като е
заявила, че е с Ковид.
По делото като свидетели са разпитани *** Б.а и В. К., от показанията на
които се установява следното: свидетелката *** посочва, че знае от
молителката Н., че Б. я тормози и обижда. Конкретно за процесната дата
23.07.2022г. посочва, че Н. й се е обадила по телефона и й е казала, че двете с
детето са болни, а Б. е дошъл да вземе детето, тъй като е било ден за
свиждане, но е дошъл пиян, започнал е да я заплашва и тя е викнала полиция.
Свидетелката сочи, че по-късно през същия ден случайно е видяла отв. Б.,
който според нея е бил пиян. Свидетелката посочва, че Н. й е казала, че не е
дала детето на бащата, тъй като е било болно. По отношение на процесната
4
дата 09.07.2022г., посочва, че Н. й е споделила, че тогава е била бита и
тормозена от Б.. Посочва, че за тази дата – 09.07.2022г., също е бил ден за
лични отношения, като ответникът е бил дошъл и е имал нож в чантата. Н. е
чакала бащата да дойде, но той е закъснял и тя се е прибрала. Свидетелката
твърди, че Б. я е ударил по главата, докато тя е държала детето на същата дата.
Свид. *** Г.а посочва, че знае от молителката Н., че през м. юли са били
болни с детето, отказала е на бащата да му даде детето, той се е ядосал и се е
наложило да извикат полиция. Свидетелката описва различни ситуации,
които нямат отношение към процесните дати 09.07.2022г. и 23.07.2022г.
Посочва, че е чувала, че й е споделяла за отправени заплахи. Свидетелката
описва ситуация, при която Б. е дошъл в ателието, където работи Н., и са
имали конфликт.
Свид. Д. М. посочва, че на 09.07.2022г. Б. му се е обадил по телефона и
му е казал, че Н. не му дава да види детето. Свидетелят посочва, че бащата е
осъществил контакт с детето на следващия ден на 10.07.2022г., за което също
Б. му е казал. Посочва, че за 23.07.2022г. Б. му е казал, че Н. отново не му
дава детето, както и че е викана полиция тогава. Свидетелят посочва също, че
знае от Б., че майката не му е дала детето, тъй като е закъснял. Свидетелят
уточнява, че на 23.07.2022г. е била викана полиция.
Свидетелят *** Б.а, майка на ответника, посочва, че на 09.07.2022г. Н. й
се е обадила, казала е, че Б. е закъснял и затова не е имало среща с детето.
Среща е проведена на 10.07.2022г., на която е присъствала и тя.
Свидетелката посочва, че на 09.07.2022г и Н., и синът й, отв. Б., са й са
обадили и са се оплакали един от друг, като са заявили, че среща не е имало.
За 23.07.2022г. свидетелката посочва, че не знае нищо, тъй като е била на
село.
Свидетеля В. К. посочва, че е посетил адреса на молителката на ул.“***,
не може да посочи по чий сигнал е извършено посещението, но посочва, че на
адреса пред жилището е установен отв. Б., който е бил сам. Свидетелят К.
посочва, че на два пъти той и колегата са се качвали на третия етаж, където е
домът на Н., звънели са, но никой не е отворил и не са осъществили контакт с
майката и с детето.
При така установено от фактическа страна, съдът намира за установено
от правна страна следното:
5
Съобразно нормата на чл. 2, ал.1 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт
на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо
насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на
личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица,
които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка
или във фактическо съпружеско съжителство. Съобразно нормата на чл. 2,
ал.2 от ЗЗДН, за психическо и емоционално насилие върху дете, се счита
всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.
В случая, от събраните по делото доказателства, преценени в тяхната
съвкупност, съдът приема, че на процесната дата– 23.07.2022г, отв. Б. Б., е
осъществил акт на психическо домашно насилие над молителката С. Н.,
изразяващ се в нанасяне на обиди и заплахи с убийство, осъществен на
обществено място- пред дома на молителката, находящ се в гр. ***, който акт
е осъществен в присъствието на детето Б. Б. Б.. Съдът намира, че описаният
акт на домашно насилие над молителката и над пострадалото дете Б., се
установява както от приложената с молбата декларация по чл. 9, ал.3 от
ЗЗДН, така и останалите събрани по делото доказателства- обясненията на
самата молителка, показанията на св. ***, *** Г.а и В. К., както и от
приложената преписка от Първо РУ ОДМВР- Плевен, установяваща, че
адресът на молителката е посетен по неин сигнал- за скандал. Посочените
писмени и гласни доказателства, съдът приема и кредитира като еднопосочни
и кореспондиращи по между си, установяващи описаният по- горе акт на
психическо домашно насилие- отправяне на обиди и заплахи. Безспорно се
установява също и обстоятелството, че по същото време, детето Б. е било в
дома си- при своята майка, за което сочат и показанията на свидетелите Т.
*** и Г. Г.а. Съдът намира, че обстоятелството, че при посещението в дома на
молителката, от страна на полицейските служители, не са има достъп до дома
й, респ. не е осъществен контакт с нея, не променя изложената по- горе
фактическа обстановка и извършеното домашно насилие преди посещението
на полицаите. С оглед изложеното, съдът намира, че в настоящето
производство ответникът не обори доказателствената сила на декларацията по
чл. 9, ал.3 от ЗЗДН, касаеща извършеният акт на домашно насилие на
23.07.2022г. Декларацията, попълнена от пострадалата, с това съдържание,
съставлява годно доказателство, установяващо факта на домашното насилие,
по смисъла на ЗЗДН. Законът е придал самостоятелно доказателствено
6
значение на декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, и дори при липсата на други
доказателства, само въз основа на нея, съдът издава заповед за защита. В
случая обаче, по делото се събраха и други писмени и гласни доказателства-
описани, безспорно установяващи извършването на акт на домашно насилие
над молителката и над детето- като извършено в негово присъствие, от страна
на ответника.
Съдът намира, че изложените в молбата твърдения за осъществен акт на
физическо и психическо домашно насилие на 09.07.2022г, изразяващ се в
нанасяне на удар през лицето на молителката, и нанасяне на обиди, са
недоказани в хода на настоящето производство. Съдът констатира, че
представената по делото декларация по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН, не съдържа
деклариране на този акт на домашно насилие- нито като дата, нито като
описание. По делото не се събраха и доказателства в тази насока. Самата
молителка, при изслушването й в с.з., не дава такова описание, изложено в
исковата молба, като сочи, че е свалила детето пред блока.
С оглед изложеното, съдът приема, че молбата за идване на заповед за
защита е основателна и следва да бъде уважена. Мерките за закрила от
домашно насилие по чл.5, ал.1 от ЗЗДН, макар и прилагани при установяване
на конкретни актове на домашно насилие, не представляват наказания,
налагани на извършителя, а мерки за защита на пострадалото лице. Те не
целят да въздействат предупредително и възпитателно върху психиката на
извършителя, за да може той в бъдеще да има законосъобразно поведение и
да има респект към спазване на законовите и морално-етичните норми, а
целят закрилата на пострадалото лице понастоящем и в периода, в който
действа мярката. Ето защо съдът може да наложи една или дори няколко
тежки мерки за закрила, макар конкретният извършен акт, за който съдът е
сезиран, да е наглед незначителен. Така съдът ще постъпи, ако констатира, че
към датата на устните състезания поведението и нагласите на извършителя са
за продължаване на насилническите действия. И обратно, съдът може да
наложи най-леката мярка за закрила, дори ако актът на домашно насилие е
много тежко посегателство над пострадалото лице, ако към датата на устните
състезания по делото има обективни данни, че извършителят няма изглед да
продължава с насилническото си поведение – преустановил ги е окончателно.
При определянето на мерките по чл.5, ал.1 от ЗЗДН съдът изследва както
7
поведението на извършителя, обективирано в конкретния акт на домашно
насилие, така и цялото предходно и последващо поведение на извършителя и
на околните, което има значение за степента на опасност пострадалото лице
да пострада от актове на домашно насилие. Социалното предназначение на
ЗЗДН е да даде бърза и своевременна защита на лица, които действително се
намират в риск по повод упражнено по отношение на тях насилие, а не да
служи за уреждане на междуличностни спорове. С оглед изложеното и при
установеното от фактическа страна, че спрямо ответника Б. са водени и други
производство по реда на ЗЗДН, независимо от молителя/ пострадалия, но и с
оглед на обстоятелството, че не се сочат други актове на насилие/ прояви,
както и че страните не живеят в общо домакинство, съдът намира, че следва
да бъдат наложени мерките за закрила по чл. 5, ал.1, т.1 и по т.3, предл. първо
и второ от ЗЗДН, а именно: задължаване на ответника Б. Н. Б., да се въздържа
от извършването на домашно насилие спрямо мол. С. М. Н. и спрямо детето Б.
Б. Б.; забрана на ответника Б. Н. Б. да се доближава до мол. С. М. Н. и до
жилището й, на адрес гр. ***, вх.А, ет.3, ап.6, на разстояние от 50 метра, за
срок от 3 месеца. Следва да се посочи, че мярката за закрила по чл. 5, ал.1, т.1
от ЗЗДН, е предвидена от Закона като безсрочна такава.
Следва ответникът, на основание чл. 5, ал.4 от ЗЗДН, да бъде осъден да
заплати и глоба в полза на Държавата, в размер на 400,00 лева, която се
налага във всеки случай на упражнено домашно насилие, в размер от 200лв.
до 1000лв.
При този изход на процеса и на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН ответникът
следва да бъде осъдена да заплати по сметка на ПлРС държавна такса в
размер на 25лв., както и в полза на молителката- сторените по делото
разноски- 550лв. – адв възнаграждение.
Следва да бъде указано на ответника, че при неизпълнение на заповедта
на съда, полицейските органи, констатирали нарушението, следва да го
задържат и да уведомят прокуратурата за това.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА МЕРКИ ЗА ЗАКРИЛА на основание чл.5, ал.1 от
8
Закона за защита от домашното насилие, както следва:
1. ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл.5 ал.1, т.1 от ЗЗДН, отв. Б. Н. Б.,
ЕГН**********, от гр. ***, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършването на
домашно насилие спрямо мол. С. М. Н., ЕГН ********** и спрямо
детето Б. Б. Б., ЕГН **********;
2. ЗАБРАНЯВА, на основание чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН, на Б. Н. Б., ЕГН
**********, от гр. ***, ДА ПРИБЛИЖАВА, на разстояние от 50
метра: до молителката С. М. Н., ЕГН ********** и до жилището й, на
адрес гр. ***, ***, за срок от три месеца.
3. ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД за наложените мерки за закрила.
ЗАПОВЕДТА на основание чл.21, ал.1 от ЗЗДН, ДА СЕ ИЗПЪЛНИ от
полицейските органи по местоживеене на страните- Първо РУ ОДМВР -
Плевен.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл.16, ал.2 от ЗЗДН, извършителя Б. Н.
Б., ЕГН**********, от гр. ***, че при неизпълнение на заповедта ЩЕ БЪДЕ
ЗАДЪРЖАН НЕЗАБАВНО, на основание чл.21, ал.2 от ЗЗДН и ще бъдат
уведомени органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА, на основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН, извършителя Б. Н. Б.,
ЕГН**********, от гр. ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС Плевен, ГЛОБА,
в полза на Държавата, в размер на 400лв.
ОСЪЖДА, на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН, извършителя Б. Н. Б.,
ЕГН**********, от гр. ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС Плевен, сумата от
25лв.- държавна такса по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН, извършителя Б. Н. Б.,
ЕГН**********, от гр. ***, ДА ЗАПЛАТИ на мол. С. М. Н., ЕГН **********,
сумата от 550л.- разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Плевенски окръжен съд, в 7-
модневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
9