РЕШЕНИЕ
гр.
София, 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ-Брачни
състави, I- ви въззивен брачен състав, в публично заседание на двадесет и втори
ноември през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ
ХАСЪМСКА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ТАНЯ КАНДИЛОВА
при секретаря Нели Първанова, като
разгледа докладваното от съдия К. Хасъмска въззивно гр. дело № 9936 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на И.А.Л., срещу решение №79506/30.04.2020
г., по гр.д. № 72602/2018 г. на СРС, ІІІ ГО, 37 състав, в частта му относно
вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака. В жалбата се твърди,
че решението в обжалваната част е неправилно. Въззивникът е изложил съображенията
си и моли да се отмени решението в обжалваната част, като въззивният съд приеме,
че вината за дълбокото и непоправимо разстройството на брака е и на двамата
съпрузи.
Въззиваемата страна А.О.Л., с отговора на въззивната жалба оспорва
изложеното в жалбата и моли първоинстанционното решение в обжалваната част да
бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
В съдебно заседание въззивникът поддържа жалбата си.
В съдебно заседание въззиваемата страна моли
първоинстанционното решение в обжалваната част да бъде потвърдено. Претендира
присъждане на разноски.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно
обжалване акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваната му част.
Софийският градски съд, като прецени приетите относими доказателства по
делото и обсъди становището и възражението на страните, приема за установено
следното:
С решение №79506/30.04.2020 г., по гр.д.
№ 72602/2018 г., СРС, ІІІ ГО, 37 състав, е прекратил с развод гражданския брак
между И.А.Л. и А.О.Л., като дълбоко и непоправимо разстроен, по вина на съпругата,
постановил е след прекратяване на брака И.А.Л. да продължи да носи брачното си
фамилно име Л., осъдил е И.А.Л. да заплати на СРС 50 лева – държавна такса при решаване
на делото по иска за развод, а на А.О.Л. - 600 лв. разноски по делото.
Наведените доводи за неправилност на решението в обжалваната част относно вината
за разстройството на брака, настоящата инстанция счита за неоснователни. Видно
от показанията на разпитания от първоинстанционния съд свидетел О.С.и събраните
писмени доказателства, съпругата само веднъж е работила в магазин в „Люлин“.
Била й е направена операция, която въззиваемия е платил с взети от свидетеля назаем
пари, след която не е спазвала медицинските съвети да не пие и да не пуши, да
не се натоварва физически. В настоящия случай се установи, че въззивницата е
напуснала въззиваемия през месец април 2018 г. Това обстоятелство се
потвърждава от показанията на разпитания от районния съд свидетел О.С.. По
делото, обаче, не са събрани доказателства, че напускането на семейното жилище
от въззивницата е причинено от виновно поведение на въззиваемия. При това
положение следва, че бившата съпруга е нарушила изискването на чл. 15 от СК за
съвместно съпружеско съжителство. Ето защо, изводът на първоинстанционния съд,
че вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака е на съпругата, е
правилен. Не се доказа (липсват и наведени твърдения) противобрачно поведение
на съпруга.
С оглед изхода на настоящото дело, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, въззивницата
се осъжда да заплати по сметка на СГС сумата от 637,50 лева, от които 37,50
лева – държавна такса за въззивната жалба и 600 лева – разноски за
възнаграждението на особения й представител за въззивното производство.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение №79506/30.04.2020 г., по гр.д. № 72602/2018 г. на СРС, ІІІ ГО, 37
състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА И.А.Л., ЕГН********** да заплати по сметка на СГС сумата от 637,50 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.