РЕШЕНИЕ
№ 11
гр. Търговище, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и
четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИАНА Н. ИВАНОВА
при участието на секретаря ИРИНА П. В.
като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. ИВАНОВА Търговско дело №
20213500900051 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове: иск по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) във
вр. с чл. 52 от ЗЗД за сумата 26 000 лв., частичен от 200 000 лв. - неимуществени вреди
и иск по чл. 226, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 143, ал. 2 от СК за сумата 5 000 лв., частичен
от 25 350 лв., съединени с иск по чл. 86, ал. 1 вр. с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по предявени от малолетния Ф. АНДР. ЕМ.,
ЕГН **********, адрес с. ********, общ. *******, действащ чрез законния си представител
Ф. АД. АХМ., ЕГН **********- временен настойник (назначен в хода на производството по
делото), със същия адрес, чрез адв. С.Ч.-САК, срещу ответника „ЗД БУЛ ИНС” АД, ЕИК
*********, гр. София, в условията на обективно кумулативно съединяване искове, както
следва: за сумата 26 000 лв., частичен от 200 000 лв.- обезщетение за неимуществени вреди и
5 000 лв., частичен от 25 350 лв.- обезщетение за имуществени вреди, търпени от ищеца от
смъртта на баща му А. Е. М., настъпила на 09.10.2016 г., вследствие на ПТП от 08.10.2016
г., за което в исковата молба се твърди, че е предизвикано от М. М., който при управление
л.а. марка, „Фолксваген“, модел „Мултиван“ с per. №Т0681КТ (застрахован по застраховка
„гражданска отговорност“ при ответното дружество) по път II-48 между гр. Котел и гр.
Омуртаг, при движение с превишена скорост не пропуснал намиращия се на пътя л.а. марка
„Фолксваген”, модел „Шаран” с д.к.№ Т8659КТ, управляван от пострадалия А. Е. М. В
исковата молба се сочи, че ищецът е бил едва 5-годишен, когато загубил баща си, внезапно
и напълно неочаквано; връзката баща-син била изключително силна, майката напуснала
семейния дом, когато Фикрет бил в невръстна детска възраст, поради което починалият бил
за детето и баща, и майка, и родител, и приятел. Детето било силно привързано към баща
1
си, а след страшния инцидент трябвало да приеме, че никога повече няма да види и прегърне
баща си, да усети бащина обич, да приеме, че без баща ще посрещне много свои първи
стъпки в живота. Със смъртта на баща си, ищецът е загубил и неговата материална и
морална опора. Изживява стрес, потиснатост, безпокойство, изострена чувствителност,
ранимост, вътрешна опустошеност, безсилие пред обстоятелствата и усещане за „разрив“ в
отношенията с другите и живота като цяло. Тези изживявания и несгоди, в парично
изражение, се определят в исковата молба на 200 000 лв., от които се претендират 26 000 лв.
- частичен иск. С твърдения, че със смъртта на баща си ищецът е загубил и възможността да
получи дължимата от него издръжка до навършване на 18 години, предявява и иск за
имуществени вреди, изразяващи се в неплащане на дължащата му се до пълнолетие
издръжка в общ размер на 25 350 лв., от които претендира 5 000 лв.-частичен иск, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от деня на увреждането, посочен като 08.10.2016
г., до окончателното изплащане на обезщетенията.
Искът е предявен от малолетния син ищец, чрез представител Ф. АД. АХМ. – негова
баба по бащина линия. След указания на съда, в това число и служебно уведомяване и
отправено искане на осн.чл. 153, ал. 3 от СК, на органа по настойничеството за определяне
на настойник, с молба вх. № 2131/23.09.2021 г. (изх. № 11-04-250/17.09.2021 г.) Община
Омуртаг е представила копие от решение № 3/14.09.2021 г. на Органа по настойничество и
попечителство при общината, както и удостоверение № 3/14.09.21 г., от които е видно, че за
детето е учреден временен настойнически съвет за срок от една година, като Ф. АД. АХМ. е
определена за временен настойник, зам.настойник - Ф. М. А.-дядо по бащина линия на
малолетното дете, както и двама съветници, с което е отстранена констатираната от съда
нередовност на исковата молба.
С определение № 107/13.10.2021 г. ищецът е освободен от заплащане на държавни
такси и разноски по делото, на осн.чл. 83, ал. 2 от ГПК.
По реда и в срока по чл. 367 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответното
дружество, чрез адв. Т. Д., АК-Разград, преупълномощен, със становище по основателността
на предявените искове, ведно с процесуални искания. Част от възраженията са бланкетни.
Оспорен е механизма на ПТП-то, с възражения за „случайно деяние“ (чл. 15 НК) по
отношение на водача М.Ш., тъй като за него не е била налице обективна възможност да
предвиди и да предотврати настъпването на вредите; възражения, че единствено виновен е
починалият А. Е. М., а водачът на застрахованото при ответника МПС няма никаква вина,
като е оспорено твърдението в ИМ, че водачът М.Ш. е управлявал ППС с рег. № Т 0681 КТ с
превишена скорост. Направено е възражение за съпричиняване от страна на починалия А. Е.
М., нарушил разпоредбите на чл. 5, ал. 1, т.1 от ЗДвП –с поведението си е създал опасност за
живота и здравето на друг участник в движението и е причинил имуществени вреди,
нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП – без да се убеди, че няма да създаде опасност за другите
участници в движението, които се движат по второкласен път ІІ-48 км.7.900 и минават
покрай него, без да се съобрази с тяхното положение, посока и скорост на движение, М. е
предприел маневра за навлизане от крайпътна бензиностанция по същия второкласен път, с
2
което предизвиква ПТП, като починалият е имал възможност да предотврати настъпването
на ПТП, ако не е бил нарушил посочените правила за движение по пътищата, обуславящо
извод, че настъпилият фатален резултат е съпричинен от самия пострадал в голяма степен;
възражение да са търпени от ищеца неимуществени вреди, тъй като ищецът не е бил в
близки отношения с майка си и баща си, а е отглеждан от баба и дядо; оспорен е и
предявения иск за имуществени вреди за неполучавана издръжка от бащата, вследствие на
смъртта му, с доводи, че КЗ не предвиждал такова обезщетение, поради което искът бил
изначално неоснователен; исковете са оспорени и по размер, като прекомерни дори и в
предявения си частичен размер; по претенцията за лихва – възражение, че същата е
неоснователна, несъобразена с разпоредбата на чл. 380 КЗ и чл. 497 КЗ; възражение за
погасяване по давност претенцията за лихви от 08.10.2016г.
В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба (ДИМ) от
ищеца, чрез адв. Ч., САК, със становище по възраженията на ответника и по процесуалните
му искания. Счетено е за неоснователно възражението за давност, с доводи, че ИМ е
депозирана на 16.08.2018 г.
По реда на чл. 373 от ГПК е постъпил допълнителен писмен отговор от ответника,
със становище за недопустимост на исковете, позовавайки се на разпоредбата на чл. 432, ал.
1 във вр. с чл. 380 и чл. 497 КЗ поради липсата на доказателства за отправяне на
извънсъдебна застрахователна претенция от ищеца до ответника - условие за допустимостта
им, поради което се иска прекратяване на производството. Позовава се на отнети родителски
права на майката на ищеца, поради което следвало ИМ да бъде потвърдена от настоящите
му законни представители – Ф. М. А. и Ф.А. М.. Поддържа всички останали възражения,
отправени в отговора на ИМ.
От Д“СП“, отдел „Закрила на детето“, гр. Омуртаг на осн.чл. 15, ал. 6 от Закона за
закрила на детето е представен социален доклад (л. 303 - 305).
В открито съдебно заседание, проведено на 24.02.2022 г. страните поддържат
становищата си, като с оглед присъединеното досъдебно производство и приетата САТЕ,
ответникът е навел като довод за съпричиняване и липсата на поставен от страна на
починалия А. М. обезопасителен колан.
По допустимостта на предявените искове съдът се е произнесъл с определение №
8/19.01.22 г., постановено по реда на чл. 374 от ГПК, като е намерил за неоснователно
възражението на ответника за недопустимост на исковата претенция, поради липсата на
отправена извънсъдебна застрахователна претенция, предвид приложимия КЗ (отм.), тъй
като видно от представената справка от ГФ – София (л. 14-15) л.а. марка „Фолксваген“,
модел „Мултиван“, с peг. №Т 0681 КТ е застрахован по застраховка „ГО“ при ответното
дружество по договор, сключен на 24.10.2015г., с валидност на застрахователната полица от
24.10.2015 г. до 23.10.2016 г.; ПТП-то е настъпило на 08.10.2016 г. Съгласно § 22 от ПЗР на
КЗ (в сила от 01.01.2016 г.) „За застрахователните договори, сключени преди влизането в
сила на този кодекс, се прилага част четвърта от отменения Кодекс за застраховането,
освен ако страните договорят друго след влизането в сила на този кодекс “. Доколкото
3
ответникът не посочва да е договорено „друго“ по договора за застраховка, сключен на
24.10.15 г., то при така установените факти, предявените искове намират своята правна
регламентация в разпоредбата на чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) вр. с § 22 от ПЗР на КЗ (в сила от
01.01.2016 г.) и подлежат на разглеждане по реда на този кодекс (отменения), чиито
разпоредби не предвиждат като условие за допустимост на съдебната претенция
депозирането на извънсъдебна застрахователна претенция. Възраженията по иска за
имуществени вреди за изначална неоснователност, поради недопустимост, са по съществото
на делото, тъй като постоянна и непротиворечива е съдебната практика за допустимост на
такава исковата претенция.
След като провери и обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства,
приетите съдебна авто-техническа (САТЕ), съдебно-медицинска (СМЕ), съдебно-
психологическа (СПЕ) и съдебно-икономическа (СИЕ) експертизи, относимите и допустими
писмени доказателства от приложеното досъдебно производство № 357/2016г. на РУ-
Омуртаг, пр.преписка № 1333/16г. на ОП-Търговище (протокол за оглед, протокол за
аутопсия, фотоалбум и др.), съдът приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
На 08.10.2016 г., по път II-48 между гр. Котел й гр. Омуртаг, в резултат на сблъсък
между две пътни превозни средства л.а. „Фолксваген Мултиван” с per. № Т0631КТ,
управляван от М. М., и л.а. „Фолксваген Шаран” с рег.№ Т3659КТ, управляван от А.Е. М., е
причинена смъртта на последния – баща на ищеца, настъпила на 09.10.2016 г.
За възникналото ПТП е било образувано ДП № 357/2016 г. по описа на РУ-Омуртаг.
С постановление от 01.03.2017 г. на зам.окръжен прокурор при Окръжна прокуратура–
Търговище по пр.преписка 1333/2016 г. наказателното производство по ДП № 357/2016 г.,
водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал.
1 от НК е прекратено. В мотивите на посоченото постановление е прието, че вината за
станалото произшествие е на починалия А. М., нарушил пътен знак „Б1“, отнемайки
предимството на М. М., като нарушението на последния, управлявал автомобила си с
превишена скорост не е в причинна връзка с престъпния резултат, тъй като, дори и при
движение в рамките на разрешената скорост - 70 км/ч, автомобилът му е в опасната зона за
спиране и ударът е неизбежен. Постановлението е потвърдено с Постановление от
17.08.2018 г. на прокурор в Апелативна прокуратура – Варна.
Ищецът е единственият законен наследник на А. Е. М. – негов син (удостоверение на
л. 15)
Предвид констатираните различия във фамилното име на водача на застрахованото
при ответника ППС – М. Ш. ШЮКР. (по л.карта), от представената в о.с.з. декларация за
идентичност се установява, че имената (фамилното) са идентични – Ш./Ш./ М.
От назначената от съда автотехническа експертиза, неоспорена от страните и приета
от съда, се установява:
Механизмът на настъпване на процесното ПТП е следният: На 08.10.2016 г., около
4
19.30 часа, л.а. „Фолксваген Шаран” с рег.№ Т 8659 КТ управляван от А. Е. М. е на
бензиностанция „Вяра 2”, намираща се на път П-48, Котел-Омуртаг км.7.900. Водачът
потегля в посока изхода на бензиностанцията, предприемайки маневра „завой наляво”. В
същото време по път П-48 се движи л.а. „Фолксваген Мултиван” с рег.№ Т 0681 КТ
(микробус – уточнение в с.з.-стр.11), управляван от М. Ш. ШЮКР., със скорост около 106
км/ч ( при разрешена 70 км/ч, съгласно поставен пътен знак „ В26- „Забранено е
движението със скорост, по-висока от означената“), с посока на движение от гр.Котел
към гр. Омуртаг. Приближавайки бензиностанцията, която се явява от дясната му страна по
посоката на движение, водачът Ш. забелязва, че от изхода на бензиностанцията излиза
автомобил и веднага предприема аварийно спиране чрез задействане на спирачната система
на автомобила. Последва удар с навлезлият на пътното платно л.а. „Фолксваген Шаран”,
като л.а. „Фолксваген Мултиван” удря с предната си част отпред в ляво, в областта на
преден ляв калник и предна лява колонка на л.а. „Фолксваген Шаран”, навлязъл косо на
пътното платно. Вследствие на удара л.а. „Фолксваген Шаран” се завърта около масовия си
център по посока на часовниковата стрелка (съгласно уточнението от в.л. в с.з.- стр.10 от
протокола) и се установява в дясно от изхода на бензиностанцията до пътен знак „Б1”
(„Пропусни движещите се по пътя с предимство“). От удара преден ляв калник и предна
лява колонка на л.а. „Фолксваген Шаран“ силно се деформират, предна лява врата се отваря
и водачът М. изпада от автомобила и попада под л.а. „Фолксваген Мултиван”. След удара
л.а. „Фолксваген Мултиван” се отклонява наляво, удря се в еластична предпазна ограда
(мантинела) и се установява след около 46 м. в насрещната лента за движение, като затиска
тялото на водача М.
Скоростта на движение на л.а. „Фолксваген Мултиван” преди удара е била 106 км/ч„
а по време на удара 98-99 км/ч. Скоростта на л.а. „Фолксваген Шаран” преди и по време на
удара е била 26 км/ч. Опасната зона за спиране на „Мултивана“ е 139,3 м (при скорост
105,98 км/ч), а на „Шарана“- е 17.06 м (при скорост 25,97 км/ч).
Според експерта от техническа и професионална точка е технически правилно да се
приеме, че субективното поведение на починалия водач А. М. е станало причина за
настъпване на произшествието, тъй като същият не се е съобразил с установените правила за
предимство, посоката и скоростта на движение на приближаващия Мултиван, неспазвайки
знак тип „Б1“ и предприемайки маневра „завиване наляво“, без да се убеди в безопасното
извършване на маневрата и отнемайки предимството на правомерно движещият се
Мултиван. Според САТЕ, предвид конкретната пътна обстановка в района на
произшествието (по данни от огледния протокол л. 4-9 от ДП) - дребнозърнест гладък
асфалт, прав участък от пътя, водачите са имали видимост един към друг на разстояние от
порядъка 70-90 м. Намиращата се по посока на движение на Мултивана, на 30 м от изхода
на бензиностанцията, рекламна туба „Кастрол, от техническа гледна точка, може да се
приеме като препятствие, ограничаващо видимостта. Според експерта, сравнението на
опасната зона на спиране на двата автомобила с разстоянието на рекламната туба,
представлява препятствие за видимостта, налага извод, че водачът на Мултивана не се е
5
движел със скорост, която да му позволява да спре в зоната на видимост, респ. да
предотврати настъпването на процесното ПТП, докато водачът на Шарана се е движел със
скорост, позволяваща му да спре в зоната на видимост, респ. да предотврати настъпването
на ПТП-то. От констатациите в огледа, скицата и анализираните спирачни следи, вещото
лице е заключило, че Мултивана е предприел маневра „спиране“ по начина, описан в
отговора на задача 8 от ССЕ.
От САТЕ се установява още, че при движение с установената от експерта скорост 106
км/ч водачът на Мултивана не е имал техническа възможност да предотврати ПТП-то чрез
„аварийно спиране“ или друга спасителна маневра, такава възможност би имал при
движение със скорост до 58 км/ч. Водачът на Шарана е можел да претоврати ПТП-то, ако се
е съобразил с поставения пътен знак на излизане от бензиностанцията, пропускайки
движещия се по път с предимство л.а. Фолксваген Мултиван.
В разясненията, дадени от вещото лице, авто-инженер, в с.з., в отговор на поставени
от страните и съда въпроси, се установява, че макар и всички стойности по експертизата да
са изчислявани при осветеност на дневна светлина, предвид движението на Мултивана на
„къси светлини“, предвид часа на ПТП-19.30 ч. есенно време, в.л. потвърждава извода си, че
при скорост до 58 км/ч и по-ниска, водачът на микробуса, при своевременна реакция,
разбира се и при възприемане на лекия автомобил като опасност, би имал техническа
възможност да спре в зоната на осветеност, преди мястото на удара и да избегне
произшествието. В случая, „непосредствено преди удара, много малко преди сблъсъка,
водачът на микробуса е на правил опит за спасителна маневра със задействане на
спирачната система на автомобила и отклоняването му наляво чрез волана“. (стр.12 от
протокола). В.лице е пояснило, че водачът на л.а. „Фолксваген Шаран” след удара изпада от
автомобила и намирането му под л.а. „Фолксваген Мултиван” дава основание да се приеме,
че по време на ПТП лицето А. М. е бил без поставен предпазен колан.
От приетата по делото СМЕ, предвид и приложения в досъдебното производство
оглед на труп, се установява, че непосредствено след ПТП водачът на л.а. е приет по
спешност в Отделението по анестезиология и интензивно лечение при МБАЛ-Търговище,
но въпреки активно проведеното лечение и реанимация е починал на 09.10.2016 г.
Причината за смъртта му, според експерта, е тежката съчетана черепно-мозъчна, гръдна и
коремна травми, довели до тежък травматично хеморагичен шок, който е и
непосредствената причина за настъпилата смърт. Установените увреждания- разкъсно
контузни рани вляво, челно и тилно на главата, охлузването в областта на лявата скула,
счупването на ребра вляво по две линии с контузия и лявото белодробно крило, счупването
на ставната ямка на лявата тазобедрена става и на левите срамна и седалищни кости на таза
са в резултат от действието на твърди, тъпи предмети на л.а. вътре в купето и сочат, че
ударът на лекия автомобил е бил в предна лява част и тялото на пострадалия по инерция се е
придвижило напред и ляво, при което са получени уврежданията в лявата половина на
главата, гръдния кош и таза. Всички телесни увреждания са получени при
пътнотранспортното произшествие на 08.10.2016 година и са в пряка непосредствена
6
причинна връзка с претърпяното ПТП В с.з. вещото лице е дало обяснения, че след удара
пострадалият е изпаднал от колата, предполагайки, че тъй като е бил жив след удара,
можело сам да е излязъл от колата.
От Протокола за вземане на кръв от А. Е. М. за изследване за наличие на алкохол (л.
35-36 от присъединеното досъдебно производство) е видно, че пробата е взета на 08.10.2016
г., в 21 ч. Установена е концентрация на алкохол в кръвта 1.18 промила.
Приетата СПЕ подробно е описала състоянието и преживяванията на малолетния
ищец, въз основа на съответните психологични тестове, методики и техники, като
заключението на експертизата, както и показанията на разпитаните свидетели за възприети
от тях факти и обстоятелства относно състоянието на детето (към дата на ПТП на 5 годинки)
след загубата на баща му и до настоящия момент, съдът ще коментира по-долу в мотивите.
По делото е назначена, изслушана и приета, като неоспорена от страните, СИЕ във
връзка с предявения иск за имуществени вреди.
От представените доказателства се установява, че процесният микробус „Фолксваген
МУЛТИВАН“ е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ към момента на
ПТП, обуславящо процесуалната и материална легитимация на ответника. Това
обстоятелство не се оспорва от ответника.
Въз основа на така приетата фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
По предявения иск с правно основание чл. 226 ал. 1 от КЗ (отм.) във вр. с чл. 45
и чл. 52 от ЗЗД – обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 226 ал. 1 от КЗ (отм): „Увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя“.
Именно такъв е искът, предявен от ищеца.
По силата на договора за застраховка „Гражданска отговорност“ (ГО),
застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях
имуществени или неимуществени вреди на трети лица, ако те са настъпили във връзка с
притежаването и използването на моторни превозни средства, и за които отговарят
съобразно българското законодателство. Имуществената отговорност на застрахователя по
застраховка „ГО“ е обезпечително-гаранционна, поради което тя е функционално
обусловена от основанието и размера на имуществената отговорност на застрахованото
лице, т.е. застрахователят по този договор обезпечава деликтната отговорност на виновния
извършител на противоправното деяние до размера на установената в закона, респ.
уговорената в застрахователния договор застрахователна сума. Съобразно правната природа
на обезпечително-гаранционната отговорност застрахователят отговаря за причинените
вреди само на основанията и размерите, за които отговаря самият застрахован-делинквент
по застраховка „ГО”.
По делото не е спорно наличието на валидно застрахователно правоотношение към
датата на ПТП за увреждащия микробус, обуславящо отговорността на ответника-
7
застраховател, при установяване на фактическия състав на непозволеното увреждане.
Съгласно § 22 от ПЗР на КЗ (в сила от 01.01.2016г.) приложими са разпоредбите на
отменения КЗ, доколкото не се твърди и не се установява по делото, страните по
застраховката да са предвидили други договорки.
От събраните по делото доказателства, може да се направи извод за кумулативното
наличие на всички елементи от състава на непозволеното увреждане: наличие на деликт при
съответното авторство, противоправност, вина, настъпването на застрахователно събитие
като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя, причинна връзка между
застрахователното събитие и причинените на ищеца вреди.
Доколкото няма постановена присъда/споразумение, които да са задължителни за
гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца, тези предпоставки следва да бъдат
установени с доказателства в хода на настоящото производство. Налице е отказ за
образуване на наказателно производство спрямо водача на лек автомобил „Фолксваген
Мултиван” с peг. № Т0631КТ (по приложеното ДП № 357/2016 г. на РУ-Омуртаг), но
мотивите на разследващите органи не обвързват съда при преценка на релевантните по
делото въпроси за противоправността на деянието и виновността на дееца.
Съгласно разпоредбата на чл. 45 ал. 2 ЗЗД вината се предполага до доказване на
противното.
Основният въпрос в настоящото производство е дали вредите са в резултат на
противоправно и виновно поведение на застрахования водач, по който въпрос, страните
имат противоречащи си становища.
От всички събрани по делото доказателства - писмени и гласни, както и приетите
САТЕ и СМЕ, съдът приема за безспорно установено, че водачът на застрахования при
ответника лек автомобил „Фолксваген Мултиван” с peг. № Т0631КТ М.Ш. се е движел със
скорост от 106 км/ч, при ограничение на скоростта 70 км/ч. Такова поведение на водача
безспорно е противоправно и виновно. В случая оборване на презумпцията, установена с
разпоредбата на чл. 45 ЗЗД, няма. Макар, според САТЕ, сблъсъкът да е бил неизбежен, дори
и при движение на застрахования водач с максимално разрешената скорост от 70 км/ч, съдът
приема, че вредоносният резултат би бил ограничен, ако водачът на Мултивана автомобил
се е движел с разрешената от закона скорост. Още повече, че както се установява, става
въпрос за движение край бензиностанция, при което задължението на водачите от основния
път за движение със скорост, съобразена с конкретните пътни условия (вечерно време,
движение на фарове) и законови ограничения (чл. 20, ал. 2 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, както и
контролиране непрекъснато управляваното МПС, е при повишено внимание. Не се касае за
случайно деяние, каквото е било едно от началните възражения на ответника, предвид
установената по-горе фактическа обстановка, тъй като не сме изправени пред хипотезата,
водачът на микробуса да не е бил длъжен или да не е могъл да предвиди настъпването на
общественоопасните последици (чл. 15 НК). Съгласно заключението на САТЕ и
разясненията в с.з., предвид наличието на рекламна туба, ограничаваща евентуално
8
видимостта, движението на „къси светлини“ в сравнително тъмната част на деня
(м.октомври , около 19.30 ч., без да са събирани доказателства относно интензитета на
естествена или изкуствена светлина/осветеност), нарушаването на забраната за скорост над
70 км/ч, както и необходимостта от избирането на съобразена с движение покрай
бензиностанция скорост сами по себе си изключват възможността за приложение на чл. 15
НК.
Безспорно установена е и причинна връзка между противоправното и виновното
поведение на водача на застрахования микробус с настъпването на вредоносния резултат,
предвид и приетата СМЕ, обуславящо извод за наличие на предпоставките за уважаване на
иска с оглед основанието, на което е предявен.
Спорните въпроси са свързани още и с размера на обезщетението за неимуществени
вреди, определимо по правилото на чл. 52 ЗЗД, както и с наличието или не на
съпричиняване на вредите по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, предвид своевременно
въведеното от ответника възражение за съпричинявяне.
Съгласно чл. 51, ал.2 ЗЗД обезщетението за вреди от непозволено увреждане може да
се намали, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. При така
установеното от вещото лице и даденото заключение, неоспорено от страните, което съдът
приема като обосновано и компетентно, почиващо на събраните по делото доказателства,
безспорно се доказва съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия,
което съпричиняване, с оглед и отговорите на допълнително поставените въпроси към
експертизите в о.с.з., предвид и установената съдебна практика по прилагане разпоредбата
на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, съдът определя на 80%.
Приложението на правилото на чл.51, ал. 2 е обусловено от наличието на
установената по безспорен начин причинна връзка между поведението на пострадалия, с
което обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на вредоносния
резултат. Принос по смисъла на посочената разпоредба е налице, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите
или е улеснил механизма на увреждането. При обективното съпричиняване по чл.51, ал. 2
от ЗЗД намаляването на дължимото от делинквента обезщетение не е обусловено от
преценката дали е налице виновно и противоправно поведение на пострадалото лице за
настъпване на увреждането, а дали конкретното проявление на действието или
бездействието на пострадалия съставлява пряка и непосредствена причина за настъпване на
вредите.
Предвид събраните по делото доказателства и приетите за установени обстоятелства,
относими към спора, се установява, че в конкретния случай е налице съпричиняване на
вредоносните последици в твърде голям обем – починалият А. М. е нарушил правилата за
движение, не се е съобразил с установените правила за предимство, с посоката и скоростта
на движение на приближаващия автомобил „Фолксваген Мултиван“, неспазвайки знак тип
„Б1 - пропусни движещите се по пътя с предимство”, като е предприел маневра „завиване на
ляво”, излизайки от бензиностанцията, без да се убеди в безопасното извършване на
9
маневрата и е отнел предимството на движещия се л.а. марка „Фолксваген Мултиван”.
Безспорно е установено, че пострадалият е бил без предпазен колан, вследствие на което не
само движението на тялото му вътре в автомобила не е било по никакъв начин
затруднено/ограничено, респ. обезопасено, но и същият е изпаднал от управлявания от него
автомобил („От удара преден ляв калник и предна лява колонка на л.а. „Фолксваген Шаран“
силно се деформират, предна лява врата се отваря, водач методиев изпада от автомобила
и попада под л.а. „Фолксваген Мултиван“. След удара л.а. “Фолксваген Мултиван“ се
отклонява наляво , удря се … и затиска тялото на водач М.“ -стр.3 от САТЕ). При
наличието на удар от естеството на този в случая, предвид скоростите на движение на двете
ППС, непоставянето на колана е допринесло в голяма степен за получените наранявания,
довели до смъртта на А. М.
В тази връзка неоснователно е възражението на ищеца за преклудиране
възражението на ответника за съпричиняване вредата и поради непоставен предпазен колан,
тъй като то е сторено след прилагането на досъдебното производство и заключението на
САТЕ, което касателно налието или не на обезопасителен колан е изяснено като
обстоятелство в проведеното с.з. и разпита на в.лице
Съдът намира за неоснователни доводите на защитата на ищеца, във връзка с вина
изцяло на водача Ш., че ПТП е настъпило в насрещната на неговото движение пътна лента
(с довод за забранена от закона маневра) – съгласно САТЕ и поясненията в с.з., мястото на
удара е на осевата линия, много малко навлязло в насрещната лента за микробуса,
вследствие на предприетата от водача на микробуса аварийно спиране чрез задействане на
спирачната система на автомобила, като може да се направи заключение за завиване наляво
от водача на микробуса, както и че само може да се предполага, ако не е това завиване
наляво, къде би бил удара и неговите последици.
Видно от протокола за химическо изследване от приобщеното към доказателствения
материал досъдебно производство, пострадалият е бил и с 1,18 промила алкохол в кръвта,
при взета алкохолна проба на 08.10.2016г., в 20.20 ч., но съдът не обсъжда това
обстоятелство, тъй като от една страна то не е било въведено от ответника като основание за
твърдяното съпричиняване, поради което и не е съобразявано от вещото лице от СМЕ за
влияние върху реакциите на починалия, съответно допринасяне и съпричиняване на
вредоносния резултат (за разлика от т.д.№ 110/2018 г. на ОСТ).
По отношение размера на претендираните неимуществени вреди.
Установява се от доказателствата по делото, че ищецът е син на починалия, като към
датата на смъртта е бил на 5 годинки. От показанията на св. Х.М. (леля на ищеца, сестра на
баща му), св. Р.Е. (близък приятел на починалия), от приложения социален доклад, се
установява, че още в много ранна възраст детето е изоставено от майката, когато е било на
около два месеца и половина (св. Х.М.: „замина си, без да го търси. До ден днешен една
стотинка не е получавало детето от майка си“). Изцяло грижите по неговото отглеждане
са осъществявани от бащата, с помощта на неговите родители, в техния дом, където и
понастоящем детето живее и те се грижат за него. Връзката баща-син е била изключително
10
силна, не само с оглед нейното естество родител-дете, но и най-вече поради факта, че детето
е расло без майка, починалият е бил единственият родител, за когото то има спомен, който
се грижи за него, занимавал се в свободното си време с детето, осигурявал му издръжката,
заедно с всички съпътстващи малки, незначителни и по-важни житейски радости и
трудности по отглеждането на едно малко дете. Шокът от смъртта и загубата на бащата е
дал отражение и на по-нататъшното развитие на детето, на неговото израстване. Загубата на
бащата е белязала живота му. И сега, вече на 11 години, детето съпреживява тази загуба,
живее с мисълта, че ако беше жив баща му, животът му би бил много по-различен, че щяха
да са отново заедно –да излизат заедно, да си говорят, да споделя (св. Р.Е., чийто син е около
две години по-голям от ищеца и негов приятел: „Като ме види със сина ми заедно, все
казваше: Татко ако беше, и аз така щях да правя, „тук щеше да ме води“). Близостта и
грижите още от най-ранна детска възраст, която са осъществявали баба му и дядо му по
бащина линия, не са запълнили и понастоящем празнотата от загубата на бащата (св.Х. М.:
„Постоянно за него говори и много го търси…Макар че моите родители се грижат много
добре за него, той не може да забрави баща си“). В тази насока са и подробните
обсъждания и изводи на приетата без възражения от страните СПЕ, като пред експерта
порасналото дете е изплакало своята болка: „Всяка вечер казвам на баба, защо моите
приятели имат баща, а аз нямам...Защото моят баща почина...”. При извършеното
обследване, чрез посочените методики за изследване на психичните процеси, вещото лице е
стигнало до заключението, че „Детето е с правилна аутопсихична и алопсихична
ориентация…. преживява висока тревожност, зависимост от голяма грижа, с недостиг на
защитеност. С блокирано въображение, поради висока тревожност. Има склонност да
посвещава цялата жизнена енергия на самия себе си. С наличие на егоцентризъм, който
вероятно се изразява в собствените му преживявания и проблеми. Има склонност на
самоподтискане и с усещане за заплаха за живота му, непредсказуемост и опасност. Живее
предимно във фантазния си свят. Опитва се да контролира всичко около себе си и се
страхува от загуби. С наличие на вътрешни страхове, опасения от най-малки и незначителни
неща. Детето преживява страх от изненадващи ситуации; не е инициативен и мотивиран,
чака наготово. Реагира на проблемите си стандартно и традиционно и не умее да създава
своя иновационна идея. Живее с акцент върху миналото. Избягва конфликтни ситуации….
Налице е вътрешен конфликт, което налага включване на психологична защита. Най-често
тя е под формата на бягство…. Психотравмени събития детето не проектира. В този смисъл
може да се каже, че поведението на всички възрастни около него е най-вероятно щадящо.
Детето е с блокирано въображение, поради висока тревожност. В разказите липсва бъдеще
време, което вероятно е свързано с очакване на неблагополучия в бъдещето. Всичко това
говори за скрити емоции от агресивния спектър. Налице са проекции, свързани с нездравия
контакт с майката и потребност от мъжка сила при неблагоприятна ситуация на сина/болест/
…. В реален контакт то се държи пасивно-примиренчески. Не съобщава за умора и не
вербализира своето недоволство. Тези състояния се отчитат от невербалното му поведение.
В емоционалните проекции, от една страна то е фиксирано в миналото/когато има тати и
понякога мама/, а от друга е натоварено с драматични чувства без външен/поведенчески/
11
израз. Изхождайки от установените психологически норми и развитие на детето,
отношението му към семейството в триъгълника „Мама - Тати – Дете“, във възрастта, в
която ищецът е загубил бащата и понастоящем (а изоставилата го майка се появява в живота
му по-късно и нейното присъствие е такова, че да предизвика констатацията и коментара на
детето пред експерта: „Аз се виждам с майка в социала и се виждаме на един месец
разстояние. Ходил съм и в нейната къща, но там не ми е хубаво.. Тя има друго дете- З. и го
обича повече от мен. Като бях малък, тя ме изостави. Като бях малък, тя не ме искаше,
сега пораснах и ме иска“.
При изложените констатациите в експертизата вещото лице-клиничен психолог е
заключило, че „детето преживява по свой начин загубите и липсата на починалият родител
оказва въздействие върху психиката му, най- малкото с това, че детето не съумява да се
справя във фрустриращи и конфликтни ситуации само. В една подобна житейска ситуация,
при едно вече 10 годишно дете, добър обект би била майката, но тъй като тя е отсъстваща,
следващият по значимост обект е бащата. Страхът, който е обрисуван от детето пред
експерта е преценен като страх от самота, от емоционална поддръжка, от липса на
стабилност в системата, в която живее. От една страна, то се намира във възраст, която
предполага ангажираност повече с психологическите му проблеми, свързани с контакта с
връстниците, а от друга - то е загубило хомеостазата на семейството, която би му позволило
по-лесно да носи проблематиката на своята възраст.“
В същото време е отчело, че детето не е имало преживявания в рамките на остра
стресова реакция, тъй като за него събитието не е било внезапно, то научава постепенно,
когато вижда реакцията на останалите членове на семейството.
При изложеното по-горе, съдът намира иска за доказан по основание, като
стойността на претърпените от ищеца неимуществени вреди, предвид вида, естеството,
характера и степента им, описани от свидетелите и заключението на СПЕ, съобразено и с
установената съдебна практика и икономически условия към датата на настъпване на
застрахователното събитие, следва да се определи в размер на 140 000 лв., съобразно
изискванията на чл. 52 от ЗЗД, като са налице предпоставките по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за
намаляване на обезщетението с 80% , т.е. – до 28 000 лв.
Предявеният иск е за сумата 26 000 лв., поради което и се явява изцяло основателен,
независимо от приетия от съда размер на дължимо обезщетение, поради липса на
увеличение - в този размер претенцията за обезвреда следва да бъде уважена, ведно със
законната лихва върху главницата от 04.06.2018 г. При началната дата на присъдената лихва
за забава, освен разпоредбата на чл. 86, ал. 1 вр. с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, съдът съобразява и
разпоредбата на чл. 111, б.“в“ от ЗЗД, предвид възражението на ответника за погасяване по
давност претенцията за лихва (3 годишна) и датата на подаване на исковата молба
(04.06.2021 г.- дата на пощ.клеймо). Претенцията за лихва следва да бъде отхвърлена в
останалата й част за периода 08.10.2016г.- 03.06.2018 г., като погасена по давност.
По предявения иск за имуществени вреди, намиращ своето правно осн.в чл. 226,
ал.1 КЗ (отм.) във вр. с чл. 143, ал. 2 от СК и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД:
12
От приетите писмени и гласни доказателства, в частност и от представения социален
доклад, се установява, че приживе единствено бащата е родителят, който се е грижел за
детето и осигурявал не само неговата издръжка, но и е помагал на родителите си. Макар св.
Р.Е. и св. Х.М. да не посочиха точна цифра на месечните доходи на бащата на ищеца, в
показанията си и двамата установяват, че починалият е работел в строителството на частно,
като е изкарвал добри пари, уточнени от св. Р.Е., работел заедно с А. М., с когото били
близки, на „два пъти поне повече от минималната заплата“ (която от м.01.2016 г. е била в
размер на 420 лв.), добре се грижел за детето, не го лишавал от нищо. Майката не е полагала
грижи, не е осигурявала издръжка, изградила е друго семейство, има друго дете,
дезинтересирала се от Фикрет, не го е търсела, а след смъртта на баща му - го посетила в
дома при баба му и дядо му и му дала пари да си купи, каквото пожелае (соц.доклад).
Приетата по делото СИЕ, неоспорена от страните, възприета и от съда като
обоснована и компетентна, е направила изчисления и дала заключение относно
средномесечната издръжка на дете на възрастта на ищеца, съобразявайки данните на НСИ за
паричния разход средно на едно лице, и конкретно за дете – към датата на смъртта на
бащата (09.10.2016г.) и по години (всяка поотделно до настоящия момент и до навършване
на пълнолетие).
От представеното у-ние от ТП на НОИ-Търговище от 07.02.22 г. (л. 301) се
установява, че „ищецът не е пенсионер. Към 07.02.2022 г. не е направил искане за отпускане
на пенсия“.
В с.з. процесуалният представител на ищеца е уточнил, че действително не е
подавана молба за наследствена пенсия от бащата, поради това, че до постановяване на
решението за временно настаняване на детето при бабата и дядото, право да поиска
отпускането на такава пенсия за детето е имала майката, която изцяло е била
дезинтересирана от него.
В обобщение: От събраните писмени и гласни доказателства се установява, че
ищецът е ненавършило пълнолетие лице, което действително е било издържано само от своя
баща и в резултат на неговата смърт при процесното ПТП, детето е загубило възможността
да получава тази издръжка. Не е получавало и не получава наследствена пенсия. За него
понастоящем се грижат баба му и дядо му по бащина линия. С решение от 14.09.2021 г. на
органа по настойничество и попечителство в Община Омуртаг е учреден временен
настойнически съвет, като бабата Ф. АД. АХМ. е определена за настойник, а дядото Ф. М.
А. – за зам.настойник, както и двама съветници.
При така установеното следва да се приеме, че ищецът има право на пряк иск против
застрахователя на делинквента за ангажиране на гаранционно-обезпечителната му
отговорност по обезщетяване на имуществените вреди от процесното ПТП, изразяващи се в
загуба на издръжка от починалия родител. Съдебната практика последователно приема, че
такива имуществени вреди от загуба на издръжка представляват пропуснати ползи, които
подлежат на обезщетяване в границите на действително понасяните вреди, съобразно
получавана издръжка, при това когато загубата не може да бъде покрита от наследствената
13
пенсия, отпускана по реда на КСО. При определяне базата на изчисление, следва да се вземе
предвид осигуряваната от бащата издръжка не само за детето, но и за домакинството, за
семейството, за други деца, вкл. какви суми действително са били изразходвани от този
родител за детето/децата, като се съпостави приносът и на майката в осигуряването на суми
за издръжка на детето (тъй като и двамата родители безусловно дължат издръжка на
ненавършилите пълнолетие свои деца - чл. 143, ал.2 от СК) и след приспадане на
получаваната от детето наследствена пенсия по чл. 82 от КСО (в този смисъл е и съдебната
практика: Решение № 100/28.07.2011г. по т.д.№ 645/2010г. на ВКС, I т.о., Решение №
158/28.12.2011г. на ВКС, I т.о., Решение № 163/04.10.2016г. по т.д.№ 3456/2015г. на ВКС, I
т.о., както и т.8 на ППВС № 4/68г. и ППВС № 4/61г., раздел III, т.1).
Липсата на издръжка, която починалият родител е осигурявал на детето си, по своя
характер е имуществена вреда занапред, тъй като със смъртта му, детето е лишено от тази
възможност. В ППВС № 4/23.12.1968 г. е предвидено, че близките , които са били
издържани от починалия им близък или са имали право да търсят издръжка, имат право на
обезщетение за понесените от тях вреди за лишаването им от възможността да получат
издръжката, доколкото те не се покриват от получаваната от тях наследствена пенсия.
Според т. 9 от ППВС № 4/30.10.1975 г. обезщетение за имуществени вреди се дължи
на лице, което е имало основание да получи издръжка от свой родител, ако той е починал
при непозволено увреждане. Безусловният характер на задължението за даване и
осигуряване на издръжка от родителя към ненавършилите пълнолетие деца (чл. 143 а 2 от
СК), определя имуществените вреди от липса на издръжка като сигурно имущество, което
би било предоставено на имащия право да бъде издържан.
С оглед гореизложеното, съдът намира така предявеният иск за доказан по основание,
като стойността на търпените от ищеца имуществени вреди, предвид осигуряваните доходи
и издръжка приживе само и изцяло от починалия, както и предвид заключението на СИЕ,
неоспорено, съобразено и с установената съдебна практика по тези искове, следва да се
определи в размер на 23 049.37 лв. за периода 09.10.2016 г.- до 12.05.2029 г. (навършване на
пълнолетие), като са налице предпоставките по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за намаляване на
обезщетението с 80% , по изложените по-горе съображения – т.е. до 4 609.87 лв., в какъвто
размер следва да бъде уважен този иск, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 04.06.2019 г. до окончателното изплащане. Искът по чл. 86, ал. 1 вр. с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД,
във вр. с чл.111, б.“в“ от ЗЗД (предвид възражението на ответника за погасяване по
давност), се явява неоснователен за претендирания период от 08.10.2016г. до 03.06.2018 г.,
като погасен по давност по същите съображения, като тези, изложени към исковата
претенция за лихви, касателно неимуществените вреди.
По разноските:
С оглед размера на уважените искове, ответникът следва да бъде осъден да заплати
адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 и т. 4 от
Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на
процесуалния представител на ищеца в размер на съответно: 552,70 лв.- по иска за
14
имуществени вреди и 1310 лв.- по иска за неимуществени вреди.
По възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК, направено от ответника, съдът не
разглежда, тъй като адв.възнаграждението по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. се определя от съда, в
размерите по Наредба 1/2004 г.
По допуснатите експертизи: По СМЕ- 200 лв., по 100лв. от ответника и от бюджета
на съда ; за САТЕ – 350 лв., по 175 лв. внесени от ответника и от бюджета на съда; за СПЕ-
273 лв. и за СИЕ-200 лв.- изплатени от бюджета на съда.
Предвид уважения размер и на осн.чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати
по сметка на съда дължимата държавна такса в размер на общо 1224.40 лева (184.40 + 1040)
– 4% върху уважената част от исковете, както и заплатените възнаграждения за в.лица, в
размер на общо 738.58 лв. - на осн.чл. 78, ал. 6 от ГПК.
На осн.чл. 83, ал. 2 от ГПК ищецът освободен от внасяне на държавни такси и от
разноски към бюджета, но не и от заплащането на разноски към ответната страна.
Ответникът е направил разноски в размер на 275 лв. общо за САТЕ и СМЕ, за адв.възнагр.-
1560лв., с ДДС –по иска за имущ.вреди (л.137), по иска за неимуществени вреди – 6720 лв.,
с ДДС (л. 141). Ищецът е направил възражение за прекомерност на осн.чл. 78, ал. 5 ГПК,
което предвид минималните адв.възнаграждения, предвидени в Наредба 1/2004г.- чл. 7, ал.
2,т. 2 и 4, предвид и невисоката правна и фактическа сложност на казуса, се явява
основателно. С оглед уважаване изцяло на исковата претенция по иска за неимуществени
вреди, не е необходимо произнасяне по прекомерността, тъй като по този иск разноски не са
дължими от ищеца в полза на ответника. По иска за имущ.вреди – дължимото адв.възн.,
предвид сравнително ниската фактическа и правна сложност, съдът намалява на 663,24 лв., с
ДДС, като с оглед отхвърлената част, дължимата от ищеца в полза на ответника сума за
разноски по този иск е в размер 10.09 лв.- на осн.чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗД БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София, район
Лозенец, бул. „Джеймс Баучер № 87, представлявано от Ст. Ст. П. - изпълнителен директор,
с посочен адрес за връчване: гр. София, бул. „В. Левски“ № 59, ет.2, ап. 8, чрез адв. Т.Д., да
заплати на Ф. АНДР. ЕМ., ЕГН **********, , действащ чрез законния си представител Ф.
АД. АХМ., ЕГН ********** – в качеството й на временен настойник, с адрес и за двамата: с.
*******, общ. *******, обл. *******, ул. „*******” № ****, сумата от 26 000 лв. /двадесет
и шест хиляди лева/, частичен иск от 200 000 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди - душевни болки и страдания, в резултат на настъпилата смърт на
баща му А. Е. М., вследствие на ПТП от 08.10.2016 г., по вина на водача на МПС
„Фолсваген Мултиван“, с рег.№ Т 0681 КТ, застраховано по застраховка „ГО“ при
ответника - на осн. чл.226 от КЗ /отм./ във връзка с § 22. от КЗ (в сила от 01.01.2016 г.) във
15
вр. чл. 45, чл. 51, ал. 2 и чл. 52 от ЗЗД; ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 04.06.2018 г. до окончателното изплащане на задължението – на осн.чл. 86, ал. 1, вр. с чл.
84, ал. 3 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за претендираната законна лихва за периода от
08.10.2016 г. до 03.06.2018 г., като погасен по давност, на осн.чл. 111, б.“в“ от ЗЗД.
ОСЪЖДА „ЗД БУЛ ИНС” АД, ЕИК ********* , гр. София, да заплати на Ф. АНДР.
ЕМ., ЕГН **********, действащ чрез законния си представител Ф. АД. АХМ., ЕГН
********** – в качеството й на временен настойник, с адрес и за двамата: с. *******, общ.
*******, обл. *******, ул. „*******” № 13, сумата от 4 609.87 лв. /четири хиляди шестотин
и девет лева и 87 ст.), частичен иск от 25 350 лв., представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди за периода 09.10.2016г. - 12.05.2029 г. (навършване на пълнолетие),
изразяваща се в пропуснати ползи от загуба на издръжка от баща му А. Е. М., в резултат на
настъпилата смърт на последния, вследствие на ПТП от 08.10.2016 г. по вина на водача на
МПС, застраховано при ответника по застраховка „ГО“ – на осн.чл. 226, ал.1 КЗ (отм.) във
вр. с чл. 143, ал. 2 от СК, вр. с чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, ВЕДНО със законната лихва върху
главницата, считано от 04.06.2018 г. до окончателното изплащане на задължението – на
осн.чл. 86, ал. 1, вр. с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска по чл.
226, ал. 1 от КЗ (отм.) в частта НАД 4 609.87 лв. до 5 000 лв., предявен като частичен от
25 350 лв., ОТХВЪРЛЯ и иска за претендираната законна лихва за забава за периода от
08.10.2016 г. до 03.06.2018 г., като погасен по давност, на осн.чл. 111, б.“в“ от ЗЗД.
Заплащането на застрахователното обезщетение следва да се извърши по посочената
в исковата молба банкова сметка: IBAN BG 94 BPBI 7940 1084 4937 03, Юробанк АД, BIC
BPBI BGSF, титуляр Адвокатско дружество Ч., П.и И.
ОСЪЖДА „ЗД БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, гр. София , да заплати по сметка на
ОС-Търговище сумата 1224.40 лева- държавна такса и сумата 738.58 лв.- разноски по
делото за експертизи, съобразно уважения размер на исковете – на осн.чл. 78, ал. 6 във вр. с
чл. 83, ал. 2 от ГПК.
ОСЪЖДА „ЗД БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, гр. София, ДА ЗАПЛАТИ на адв.
С.С. Ч., САК, гр. София, ул. „Три уши“ № 8, ет. 4, сумата 552,70 лв., без вкл. ДДС - по иска
за имуществени вреди и 1310 лв., без вкл. ДДС - по иска за неимуществени вреди, за
извършено безплатно процесуално представителство по делото на ищеца Ф. АНДР. ЕМ.,
ЕГН ********** – на осн.чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 и т. 4 от Наредба №
1/9.07.2004 г. за минималните размери на адв.възнаграждения.
ОСЪЖДА Ф. АНДР. ЕМ., ЕГН ********** , действащ чрез законния си
представител Ф. АД. АХМ., ЕГН **********, адрес с. *******, общ. *******, обл. *******,
ул. „*******” № ****, да заплати на ЗД БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, гр. София сумата
10.09 лв. (десет лева и девет ст.), представляваща съдебни разноски, съразмерно
отхвърлената част от иска за имуществени вреди – на осн.чл. 78, ал. 3 от ГПК при уважено
възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд-Варна, в
16
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Търговище: _______________________
17