Решение по дело №827/2019 на Районен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

22.11.2019г.

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски районен

съд

състав

На

23.10

Година

2019

В публично заседание и следния състав:

Председател

Мариана Гунчева

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Радка Делчева

Прокурор

като разгледа докладваното от

Съдия Гунчева

Гр.д.

дело номер

827

по описа за

2019

година.

            Производството е по чл. 422 от ГПК.

            Предявена е искова молба от „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ЕАД   гр.София, в която сочи, че се снабдили със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 510/2019г. по описа на КРС, която била възразена в срок, което пораждало правния им интерес от предявяване на настоящата искова молба.  Исковата им претенция се основавала на следните факти: На 19.10.2011г.  между кредитора „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ЕАД и ответницата И.Т.З. бил подписан Договор № 725132 за отпускане на потребителски кредит  на обща стойност 5 700 лева- чиста стойност на кредита, 171.00 лева – такси и комисионни и 391.90 лева – застрахователна премия. Кредитополучателят се задължил да погаси кредита на 60 месечни вноски, всяка от по 149.00 лева , като първата вноска трябвало да се направи в срок до 21.11.2011г., а последната – в срок  до 21.10.2016г.. Общата дължима сума , която следвало да бъде върната в края на периода била 8 940.00 лева. Договорената заемна сума била предадена на ответника, вследствие на което възникнало задължението за нейното връщане.  Кредитополучателят направила 28 вноски по погасяване на задължението, както и погасила 24.10 лева начислени лихви за просрочие, или общо внесената сума по кредита била 4 172.21 лева.  Кредитополучателят е направила 27 вноски в пълен размер от по 149.00 лева, като последната вноска е направена на 21.02.2014г. в непълен размер от 125.11 лева. Длъжникът не е направил оставащите 32 пълни и една частична вноска и съобразно уговорения погасителен план е изпаднал в забава.

            Към датата на подаване на заявлението – 25.04.2019г. процесния договор за кредит бил с настъпил падеж  и съгласно чл. 84, ал.1 от ЗЗД ответницата изпаднала в забава. В този смисъл претендираното вземане било изцяло изискуемо.

            На дата 10.09.2014г.  между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ЕАД и „Кредит Инкасо Инвестмънтс“ ЕАД се сключил Договор за цесия, по силата на който  „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ЕАД /като цедент/ цедирал вземането си по гореописания договор на ищеца „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ЕАД   гр.София /като цесионер/, като в предмета на договора за цесия било включено и вземането по Договор за потребителски кредит № 725132 от 19.10.2011г. . При цедирането на вземането  и при отписване на кредита, цедентът  е сторнирал от общата дължима от кредитополучателя сума в размер на 584.02 лева , представляващи недължими редовни лихви. След сключването на договора за цесия  И.З.  направила вноска от 78.50 лева на дата 16.09.2014г. , която сума била преведена към  „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ЕАД и  приспадната от претендираното вземане.

            Цедентът е уведомил ответницата за извършената цесия с уведомление по чл. 99, ал.3 и ал.4 от ГПК, получено  на 26.09.2014г. чрез нейната майка Й. З..  РВ допълнение се моли , ако съдът приеме , че ответницата не е надлежно уведомена за цесията , да се счита , че това е сторено с настоящата искова молба.

            Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответницата , че дължи на ищеца следните суми: 4 133.93 лева – представляваща неизпълнено парично задължение за плащане на главница по договор за потребителски кредит 725132,, както и законна лихва върху главницата от датата на заявлението до окончателното й изплащане. Претендира разноските в двете производства.

            Ответникът И.Т.З. *** в представения по делото отговор оспорва исковата молба.

            Съдът, за да се произнесе , съобрази следното:

            От приложеното ч.гр.д. № 510/2019г. по описа на КРС се установява, че със заповед № 195/25.04.2019г. за изпълнение на парично задължение е разпоредено длъжникът И.Т.З. с ЕГН **********,***, да заплати на кредитора „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представляван от юрк.К.К.Т., сумата 4 133.93 лв.,  представляваща неизпълнено парично задължение за плащане на главница по Договор за потребителски паричен кредит N 725132/19.10.2011г., ведно със законната лихва от 21.03.2019г.- датата на подаване на заявление по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 132.68 лв., представляваща разноски по делото, от която 82.68 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Заповедта е възразена в срок, с оглед на което е указано на заявителя да предяви иск  за установяване на вземането си , което той е сторил в срок.

По делото не се спори , че между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ЕАД и ответницата И.Т.З. бил подписан Договор № 725132 за отпускане на потребителски кредит  на обща стойност 5 700 лева- чиста стойност на кредита, 171.00 лева – такси и комисионни и 391.90 лева – застрахователна премия. Кредитополучателят се задължил да погаси кредита на 60 месечни вноски, всяка от по 149.00 лева , като първата вноска трябвало да се направи в срок до 21.11.2011г., а последната – в срок  до 21.10.2016г.. Общата дължима сума , която следвало да бъде върната в края на периода била 8 940.00 лева.

Ищецът твърди, че кредитополучателят направила 28 вноски по погасяване на задължението, както и погасила 24.10 лева начислени лихви за просрочие, или общо внесената сума по кредита била 4 172 лева, за което обаче не представя доказателства.

Съдът намира, че ищецът не проведе в настоящото производство пълно и главно доказване на исковата си претенция.Представеният по настоящото дело договор за отпускане на потребителски кредит не установява възникнало заемно правоотношение между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” АД и ответника, предвид липсата на доказателства за предоставяне на уговорената с него заемна сума на ответника. В договора е посочено, че сумата ще бъде преведена по сметка на клиента и въпреки изрично разпределената доказателствена тежест на ищеца за този факт, същият не представи такива доказателства. Действително договорът за банков кредит по чл. 430 ТЗ е консенсуален договор и кредитор по него може да бъде само банка. Няма спор, че  „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” АД не е банка, поради което сключеният от това дружество договор, макар и наименован договор за кредит, няма характер на банков кредит по смисъла на чл. 430 ТЗ, а съставлява договор за заем, подчиняващ се на разпоредбата на чл. 240 ЗЗД. В този смисъл решение № 614 от 17.05.2017г. на ОС – Пловдив по в.гр.д. № 605/2017г. и решение № 99 от 01.02.20113 г. по т.д. № 610 /2011г. на ВКС. Действително със Закона за потребителския кредит е уредена възможността небанкови финансови институции да предоставят потребителски кредити. В случая обаче ищецът не е навел твърдения, нито е представил доказателства „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” АД да е финансова институция по смисъла на чл. 3, ал.1, т. 3 ЗКИ, поради което да може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Дори обаче да се приеме , че в случая предаването на заемната сума не е елемент от сключването на договора, който следва да се третира като договор за потребителски кредит, подчиняващ се на режима на Закона за потребителския кредит, то отново исковата претенция се явява неоснователна. И в този случай, за да възникне задължение за ответника да върне сумата, то следва да са представени доказателства, че същата му е била предоставена. Както бе отбелязано и по – горе, въпреки изричните указания за това, ищецът не представи такива доказателства.

За пълнота на изложението, съдът намира за нужно да отбележи, че действително е налице противоречива съдебна практика относно правната квалификация на предявен иск, в случаите, когато небанкови финансови институции отпускат средства под формата на заем на физически лица – дали договорът се урежда от нормите на ЗЗД или на ЗПК. Независимо обаче коя правна квалификация решаващият съдебен състав ще възприеме, то следва да бъдат представени доказателства за предоставяне на заемната сума, за да възникне задължение за потребителя да я върне. И независимо, че в първия случай предоставянето на заемната сума е елемент на договора, който е реален, а във втория случай се касае за изпълнение на договорно задължение по един консенсуален договор, то последиците от непредставянето на такива доказателства са неоснователност на иска на кредитора за връщане на заемната сума.

И тъй като вземането се придобива от цесионера по производен начин, като цедентът прехвърля на цесионера само тези права, които има, то в случая предявеният иск на цесионера, следва да бъде отхвърлен като неоснователен по гореизложените съображения.

При този изход на делото , следва ищецът да заплати на ответника направените по делото разноски от 600.00 лева за адвокатско възнаграждение, като в този смисъл намира възражението за прекомерност на адвокатско възнаграждение за основателно предвид цената на иска и приключване на делото в първото по делото заседание, както и  следва ищецът да заплати на ответника направените в заповедното производство разноски от 150.00 лева за адвокатско възнаграждение.

Водим от изложеното, съдът

 

 

                                               Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ  предявения от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представляван от юрк.К.К.Т. против И.Т.З. с ЕГН **********,***, иск за признаване на установено спрямо ответницата наличие на вземане в размер на сумата 4 133.93 лв.,  представляваща неизпълнено парично задължение за плащане на главница по Договор за потребителски паричен кредит N 725132/19.10.2011г., ведно със законната лихва от 21.03.2019г.- датата на подаване на заявление по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представляван от юрк.К.К.Т. да ЗАПЛАТИ  на  И.Т.З. с ЕГН **********,*** направените по делото разноски от 600.00 лева за адвокатско възнаграждение, както и направените в заповедното производство разноски от 150.00 лева за адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване пред КОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                                      Районен съдия: