Решение по дело №272/2023 на Административен съд - Смолян

Производството е по реда на чл. 197, ал. 2 – 4 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Делото е образувано по жалба от „ДИКАС“ООД със седалище и адрес на управление [населено място] [улица]вх. ет. ап., представлявано от управител С. Д. Т., с която се иска от съда да отмени като незаконосъобразно мълчаливото потвърждаване от Директора на ТД на НАП- Пловдив на Постановление за налагане на обезпечителни мерки (ПНОМ) изх. №С230021-022-0061706 от 28.08.2023г. по изпълнително дело №20110000797/2011г. по описа на ТД на НАП-Пловдив.

С писмена молба пълномощникът на жалбоподателя в течение на съдебното производство е уточнил,че междувременно е издадено решение на директора на ТД на НАП и подадената жалба от дружеството да се счита като такава срещу Решение №240/11.09.2023г. на директора на ТД на НАП [населено място], с което е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки (ПНОМ) с изх.№С230021-022-0061706/28.08.2023г.,издадено от М. Я., на длъжност старши публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП-Пловдив, като правилно и законосъобразно.

В жалбата се излагат съображения,че ПНОМ и неговото потвърждение противоречат на закона, тъй като не са налице предпоставките на чл.202 ал.2 от ДОПК за налагане на запор на вземане на „ДИКАС“ООД към трето лице. Според жалбата чл.230 от ДОПК въвежда изискване към състоянието на вземането на длъжника към трето лице, към което вземане се насочна принудително изпълнение, и то е кумулативно: да е ликвидно и изискуемо вземане. Не е достатъчно вземането да е само ликвидно – безспорно установено по основание и размер, но то трябва да е и изискуемо, т.е. на това вземане да е настъпил срокът на изпълнение. Прави се позоваване на последното подписано Споразумение между дветe дружества от 17.04.2023г., според което падежа на задълженията е отсрочен до 01.01.2024г.

В насроченото открито съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призвано, не изпраща представител. С писмена молба от 07.06.2024г. жалбоподателят чрез пълномощника адвокат К. моли да се постанови съдебно решение, с което да се отмени като неправилно обжалваното Решение №240/11.09.2023г. на директора на ТД на НАП-Пловдив, като претендира направените разноски във връзка с обжалването.

Ответникът – Директорът на ТД на НАП-Пловдив, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Х., изразява становище за неоснователност на жалбата и моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Подробни доводи излага в допълнително представена писмена защита.

Административен съд-Смолян, втори състав, като взе предвид оплакванията в жалбата и въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Не се спори по делото,че в ТД на НАП-Пловдив е образувано изпълнително дело № 21110000797/2011 г. срещу „Дикас“ООД за събиране на установено и изискуемо публично вземане в размер на 71005,66лв., от които главница 36448,31лв. и лихва 34557,35лв.

С декларация от „Акратос къмпани“ЕООД от 23.08.2023г. до ТД на НАП-Пловдив е декларирало, че към 23.08.2023 г. има ликвидни и изискуеми задължения към кредитор/доставчик „Дикас“ООД в размер на 99267,33лв.(л.37 от делото).

С Постановление за налагане на обезпечителни мерки (ПНОМ) изх. № С230021-022-0061706/28.08.2023г. на основание чл. 200 и чл. 202, ал. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1 – 3 от ДОПК е наложен запор върху вземане от трето задължено лице – „Акратос къмпани“ЕООД, за сумата от 71005,66лв. Постановлението е обосновано с това, че ще се затрудни събирането на установеното и изискуемо публично вземане по изпълнителното дело.

Постановлението за налагане на обезпечителни мерки е обжалвано пред Директора на ТД на НАП-Пловдив с жалба от 30.08.2023 г.

На 19.10.2023г. чрез административния орган е подадена жалба от „Дикас“ООД срещу мълчаливото потвърждаване от директора на ТД на НАП- Пловдив на Постановлението за налагане на обезпечителни мерки изх. №С230021-022-0061706 от 28.08.2023г.

След подаване на жалбата от 19.10.2023г. до Административен съд-Смолян, на 6.11.2023г. на дружеството е връчено Решение №240 от 11.09.2023г. на директора на ТД на НАП-Пловдив, с което изрично потвърждава Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. №С230021-022-0061706 от 28.08.2023г. В тази връзка жалбоподателят моли подадената жалба от „Дикас“ООД срещу мълчаливото потвърждаване на ПНОМ да се счита като жалба срещу Решение №240 от 11.09.2023г. на директора на ТД на НАП-Пловдив.

С Определение №4399/10.04.2024г. по адм.дело №3023/2024г. състав на Върховния административен съд, Първо отделение приема,че предмет на оспорване по настоящото дело се явява Решение №240 от 11.09.2023г. на директора на ТД на НАП-Пловдив, което е връчено на 03.11.2023г., а жалбата до съда е подадена чрез ТД на НАП-Пловдив на 19.10.2023г.

С Решение №240 от 11.09.2023г. директорът на ТД на НАП-Пловдив изрично потвърждава Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. №С230021-022-0061706 от 28.08.2023г., издадено от М. Я., на длъжност старши публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП-Пловдив, оспорено с жалба вх.№8849-Д/30.08.2023г. по регистъра на офис Смолян, подадена от „Дикас“ООД, като правилно и законосъобразно.

Решението е връчено на жалбоподателя на 6.11.2023г.

 

При така установеното, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред настоящата инстанция е решението на директора на ТД на НАП-Пловдив, като съгласно чл. 197, ал. 2 от ДОПК на обжалване в настоящото производство подлежи решението на решаващия административен орган. Този ред е приложим в случая, доколкото се касае за обезпечителни мерки извън принудителното изпълнение, в предхождащата го фаза на доброволното изпълнение, и съответно процесуалният ред е този, разписан в чл. 197 от ДОПК. Освен това, редът за оспорване по чл. 268 от ДОПК е аналогичен с този по чл. 197, ал.2 в общите положения (предмет на оспорване - решението от административното обжалване, страните, срокове, задължително административно обжалване, едноинстанционност на съдебното обжалване).

При служебната проверка на обжалвания акт, дължима от съда на основание чл. 160, ал.2 от ДОПК вр. с чл. 144, ал.2 от ДОПК, съдът намира, че обжалваното Решение на Директора на ТД на НАП – Пловдив е издадено от компетентен орган. Решението е издадено и в кръга на предоставените правомощия на този орган - директора на ТД на НАП - по чл. 197, ал.1 ДОПК. Издадено е в съответната форма. Спазени са процесуалните разпоредби по издаването му и не са допуснати съществени нарушения, обосноваващи основание за незаконосъобразност и обявяване на нищожност. Същото се отнася и до контролираните с обжалваното решение акт и действия по изпълнението му - потвърденото постановление за налагане на обезпечителни мерки - от публичния изпълнител, съобразно компетентността му да налага обезпечителни мерки.

Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от ДОПК на обезпечение подлежат установените и изискуеми публични вземания, като обезпечението се извършва чрез налагане на някоя от посочените в чл. 198, ал. 1 от същия кодекс обезпечителни мерки. Основание за извършване на обезпечението е, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение (чл. 195, ал.2 от ДОПК). Един от случаите, в които се налага обезпечение е, когато не е наложено такова или наложеното не е достатъчно, след получаване на изпълнителното основание (чл. 195, ал.3, т.2 от ДОПК). Изискване към налаганото обезпечение е да съответства на публичното вземане (чл. 195, ал.7 от ДОПК). В случая тези предпоставки за обезпечаване на публичното вземане са налице: Не се спори по делото наличието на установени и изискуеми публични вземания на държавата към „Дикас“ООД; не се спори относно мотивирана обезпечителна нужда, изразяваща се в предполагано от публичния изпълнител затруднение при събирането на публичното вземане; не се спори констатацията на публичния изпълнител, че посочените задължения не са обезпечени. Доколкото с постановлението е наложена една обезпечителна мярка спрямо длъжника и предвид размера на вземането му, което е запорирано – 71005.66 лв., то е налице изискваното от чл. 195, ал.7 от ДОПК съответствие с размера на публичното вземане, който е 71005.66 лв.

Една от предвидените в чл. 198, ал.1, т.2 от ДОПК видове обезпечителни мерки е запорът на вземанията на длъжника. Специалните предпоставки към тази обезпечителна мярка са дадени в чл. 202 от ДОПК, като ал.2 урежда запора върху ликвидно или изискуемо вземане, което длъжникът има към трето лице, което не е банка. В разглеждания случай публичният изпълнител е предприел именно тази обезпечителна мярка с Постановление изх. № С230021-022-0061706/28.08.2023г. Съдът намира, че към датата на издаването на постановлението, са били налице предпоставките на чл. 202, ал.2 от ДОПК за налагане на обезпечителната мярка запор на вземане на длъжника.

Установи се по делото, че длъжникът на публичното вземане „Дикас“ООД има от едно трето лице „Акратос Къмпани“ЕООД вземане, като това е признато от самото трето лице в попълнена декларация от 23.08.2023г. до ТД на НАП-Пловдив.

Съгласно посочената като правно основание на постановлението разпоредба на чл. 202, ал. 2 от ДОПК запор се налага върху ликвидно или изискуемо вземане, което длъжникът на публичното вземане има към трето лице. Според записа на нормата на чл. 202, ал. 2 от ДОПК изискването към състоянието на вземане, което се запорира е алтернативно: ликвидно или изискуемо вземане. В случая е достатъчно вземането да е или само ликвидно - безспорно установено по основание и размер, или само изискуемо, т.е. на което е настъпил срокът на изпълнение. По аргумент от разпоредбата на чл. 230, ал. 2, предл. 1-во от ДОПК вземането е ликвидно и изискуемо, когато бъде признато пред публичния изпълнител. В случая съдът приема, че се касае до вземане, което е „признато пред публичния изпълнител“ по смисъла на чл. 230, ал. 2, предл. 1-во ДОПК. Данните по делото сочат за ликвидност и изискуемост на вземането, описано в декларацията на третото лице като размер на задължението и нарочното изявление чрез тази декларация от третото лице, с която вземането се определя като ликвидно и изискуемо. Макар и частен документ, декларацията е дадена пред орган на държавна власт и с нея се признават неизгодни за декларатора факти и обстоятелства, поради което има доказателствена стойност, още повече и по силата на самия данъчен закон - чл. 230, ал.2 от ДОПК.

Що се касае до представеното Споразумение от 17.04.2023г. и определения с него падеж 01.01.2024г., то преценката дали вземането е изискуемо, ще се прави при евентуално принудително изпълнение, където вече изискването е за едновременност на ликвидността и изискуемостта на вземането, вече като обект на изпълнение, а не обезпечение. В този смисъл съдът споделя аргументите на ответника и разграничението, което се прави между чл. 202, ал.2 от ДОПК и чл. 230, ал.1 от ДОПК по отношение на това, че в обезпечителния процес за вземането на длъжника към трето лице е достатъчно да е налице алтернативно само едно от условията - ликвидно или изискуемо, а вече в хода на принудителното изпълнение е от значение вземането да е и ликвидно, и изискуемо, при условията на кумулативност.

Предвид всичко изложено, съдът намира,че Решение № 240/11.09.2023г. на директора на ТД на НАП [населено място], с което е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.№С230021-022-0061706/28.08.2023г., издадено от М. Я., на длъжност старши публичен изпълнител в ТД на НАП-Пловдив за наложена обезпечителна мярка "запор върху вземане от трето лице „Акратос Къмпани“ ЕООД са законосъобразни и жалбата следва да се отхвърли.

При този резултат от оспорването, основателно е направеното в срок искане от ответната страна за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв., платими от дружеството-жалбоподател.

Така мотивиран, Административен съд-Смолян, втори състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ДИКАС“ООД, със седалище и адрес на управление [населено място] [улица]вх. ет. ап., представлявано от управител С. Д. Т., срещу Решение № 240/11.09.2023г. на директора на ТД на НАП-Пловдив, с което е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.№С230021-022-0061706/28.08.2023г.,издадено от М. Я., на длъжност „старши публичен изпълнител“ в ТД на НАП-Пловдив.

ОСЪЖДА „ДИКАС“ООД, със седалище и адрес на управление [населено място] [улица]вх. ет. ап., представлявано от управител С. Д. Т., да заплати на Националната агенция за приходите – София възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100, 00 (сто) лева.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване съгласно чл. 197, ал.4 от ДОПК.