Р Е Ш Е Н И Е
№ 626 / 25.8.2020г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, V състав,
в открито съдебно заседание на двадесет и седми юли, две хиляди и двадесета
година в състав:
Съдия:
Георги Видев
при секретаря Я.В., като разгледа
докладваното от съдия Видев административно дело № 18 по описа на съда за 2020
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е
образувано по искова молба на лишения от свобода П.Д.Т.,***, с която е предявен иск за неимуществени вреди
в размер на 50 000 лв. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“,
отнасящ се за периода от 05.06.2018 г. до 07.01.2020 г. (датата на подаване на
исковата молба), през който е пребивавал в Затвор Пазарджик, като твърденията
са, че вредите са му причинени от администрацията на Затвор Пазарджик, която го
е поставила в нечовешки битови условия и не е осигурявано адекватно лечение на
заболяванията му.
Ищецът поддържа жалбата си
лично посредством онлайн връзка в проведените открити съдебни заседания. Излага
съображения за нейната основателност и доказаност.
Ответникът – Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията”– чрез процесуалния си представител в
проведените съдебни заседания оспорва исковата молба. Счита, че исковата молба
не е доказана и не са настъпили твърдените от ищеца неимуществени вреди.
Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Прокурорът при Окръжна
прокуратура Пазарджик изразява становище за частича основателност на предявения
иск. Счита, че исковата претенция следва да бъде уважена но в много по-нисък
размер от претендирания.
Предявеният иск е допустим.
Според представената справка ищецът в процесния период действително е
пребивавал в Затвор – Пазарджик.
Искът е частично
основателен.
Видно от представената
справка от началника на затвора и от показанията на разпитаните свидетели е
следното:
В периода от 05.06.2018 г. до 13.06.2018 г. ищецът е
бил настанен в спално помещение № 706, с площ 37,3 кв.м., в което има 8 броя
двойни легла (едно над друго) с площ 1,33 кв.м. всяко, като в
килията е имало 16 човека. Следователно, като се изключи площа от 10,64 кв.м.,
т.е. площта, заемащи осемте двойни легла (която очевидно не може да се използва
за друго освен за сън или почивка в легнало положение), то останалата площ на
килията (дори без изключване на масата и останалите мебели) е била 26,66 кв.м. През
деветте дни от този период в килията са били настанени общо 16 човека, тоест
жизнената площ на жалбоподателя през тези дни е била 1,67 кв.м., което е повече от два пъти под минималния
стандарт от 4 кв.м.
В периода от 14.06.2018
г. до 09.01.2019 г. ищецът е бил настанен в спално помещение №
607, с площ 50,7 кв.м., в което има 10 броя двойни легла (едно над друго) с
площ 1,33 кв.м. всяко. Следователно, като се изключи площа от 13,30 кв.м., т.е.
площта, заемащи десетте двойни легла (която очевидно не може да се използва за
друго освен за сън или почивка в легнало положение), то останалата площ на
килията (дори без изключване на масата и останалите мебели) е била 37,40 кв.м.
В периода от
14.06.2018 г. до 08.08.2018 г. в килията са били настанени общо 18 човека,
тоест жизнената площ на жалбоподателя през тези дни е била 2,08 кв.м., което е почти наполовина под
минималния стандарт от 4 кв.м.
В периода от
09.08.2018 г. до 30.11.2018 г. в килията са били настанени между 19 и 20 човека
(като не е уточнено колко време са били 19 и колко 20), затова съдът изчислява
жизнената площ на жалбоподателя през тези дни на база 20 човека, т.е. тя е
била 1,87 кв.м.
В периода от
01.11.2018 г. до 09.01.2019 г. в килията са били настанени между 18 и 19 човека
(като не е уточнено колко време са били 18 и колко 19), затова съдът изчислява
жизнената площ на жалбоподателя през тези дни на база 19 човека, т.е. тя е
била 1,97 кв.м.
В периода от 10.01.2019
г. до 07.01.2020 г. (с изключение на периода от 22.02.2019 г. до 28.02.2019 г.)
ищецът е бил настанен в спално помещение № 801, с площ 30,86 кв.м., в което има
5 броя двойни легла (едно над друго) с площ 1,33 кв.м. всяко. Следователно,
като се изключи площа от 6,65 кв.м., т.е. площта, заемана от петте двойни легла
(която очевидно не може да се използва за друго освен за сън или почивка в
легнало положение), то останалата площ на килията (дори без изключване на
масата и останалите мебели) е била 24,21 кв.м.
В периода от 10.01.2019
г. до 24.01.2019 г. в килията са били настанени общо 8 човека, тоест жизнената
площ на жалбоподателя през тези дни е била
3,03 кв.м.
В периода от
15.02.2019 г. до 21.02.2019 г. и в периода от 08.12.2019 г. до 06.02.2020 г. в
килията са били настанени общо 9 човека, тоест жизнената площ на жалбоподателя
през тези дни е била 2,69 кв.м.
В периода от 25.01.2019
г. до 14.02.2019 г., периода от 01.08.2019 г. до 31.08.2019 г. и периода от
07.02.2020 г. до 24.02.2020 г. в килията са били настанени 10 човека, съответно
в периода от 01.03.2019 г. до 31.07.2019 г. и в периода от 01.09.2019 г. до
07.12.2019 г. в килията са били настанени между 9 и 10 човека (като не е
уточнено колко време са били 9 и колко 10), затова съдът изчислява жизнената
площ на жалбоподателя през всички тези периоди на база 10 човека, т.е. тя е
била 2,42 кв.м.
В периода от 22.02.2019
г. до 28.02.2019 г. ищецът е пребивавал в наказателна килия № 202, чиято площ не е посочена, поради което
съдът приема, че в нея ищецът е поставен също в условия на пренасленост не
по-благоприятни от посочените по-горе.
Следователно, през около шест
месеца от пребиваването на ищеца в затвора той е разполагал с под 2 кв.м. чиста
жилищна площ, а в продължение на почти два месеца, той е разполагал с малко над
2 кв.м. такава, а именно 2,08 кв.м. През около 9 месеца и половина ищецът е разполагал със
жилищна площ само 2,42 кв.м., а през повече от
2 месеца от престоя си в затвора той е разполагал с 2,69 кв.м. жилищна
площ. Това е значително под международните стандарти,
който са 4 кв.м.
Налице са били и други
неблагоприятни обстоятелства, както се установява от справката и от показанията
на разпитаните свидетели:
В килиите е имало хлебарки
и дървеници, въпреки че е бил направен ремонт. Не е имало резултат от
пръскането срещу вредители. Имало е режим на топлата вода.
Видно от медицинската справка,
изготвена от директора на медицинския център при Затвор – Пазарджик е, че
ищецът е имал урологично заболяване но същото е лекувано, като са извършвани
множество прегледи и оперативни интервенции (включително в лечебни заведения
извън затвора), като в крайна сметка проблемът е разрешен, като понастощем
липсват оплаквани и проблеми при уриниране. Не е имало засягане на бъбреците.
Ищецът се преглежда ежеседмично, а не рядко два и повече пъти. В един от
случаите ищецът се е записал за преглед, като при прегледа се е държал
демонстративно и предизвикателно с твърдението, че случаят е спешен но това не
е било отбелязано в книгата за болни.
Според свидетелите лекарите не са
обръщали внимание на оплакванията на ищеца, като в резултат на това му е
поставен катетър.
При тези събрани доказателства и
доказателствата от представеното медицинско досие на ищеца съдът счита, че
твърденията на ищеца за неадекватно медицинско обслужване в затвора са
неоснователни и недоказани. Напротив, ищецът редовно е преглеждан от
медицинските служители при затвора и са му осигурявани консултации с външни
специалисти. Подлаган е на медицински интервенции и медикаментозно лечение,
като в крайна сметка урологичното му заболяване е излекувано. Съдът не
кредитира показнията на двамата свидетели, като твърде общи и негодни да
установят, че на ищеца не е оказана дължимата медицински грижа.
Следователно, множеството
посочени по-горе неблагоприятни фактори с изключение на недоказаното
обстоятелство неадекватно медицинско обслужване, а именно: значително
нарушение на стандартите за жилищна площ, наличието на вредители в килиите и
постоянният режим на топла вода несъмено сочат, че в
процесния период от около една година и шест месева ищецът е бил подложен на
кумулативното влияние на посочените неблагоприятни обстоятелства, които
несъмнено в своята съвкупност преминават прага на допустимите ограничения на затворниците
и представляват нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбата на чл.
3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи.
Неоснователни са
възраженията, че не е доказано ищецът да е изпитал болка и огорчение, поради
което по делото не следва да се счита установено настъпването на неимуществени
вреди. Съобразно практиката на ЕСПЧ не е необходимо да се установява
настъпването на някакви конкретни вредни последици върху психиката или здравето
на лишения от свобода, а е достатъчно да се установи самия факт на нечовешко и
унизително отношение, от което автоматично следва, че ищецът е претърпял
неимуществени вреди.
По отношение на размера на обезщетението
следва отново да се има предвид най-вече периодът, прекаран от ищеца в
посочените по-горе изключително неблагоприятни за човешкото достойнство
условия. Този период не е кратък но и не е твърде дълъг – една година и
половина, като не всички посочени по-горе неблагоприятни фактори са били
постоянно налични през целия този период. При това положение съдът счита, че
обезщетение в размер на 850 лв. представлява адекватно овъзмездяване за
претърпените от него неимуществени вреди, което при това е съобразено и
реалната икономическата ситуация в страната.
С оглед изхода на делото и съразмерно на
отхвърлената част от иска е частично основателно искането на ответника за
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ищецът следва да бъде
осъден да му заплати такова в размер на 98,30 лв.
Предвид гореизложеното
съдът
Р Е Ш И:
Осъжда Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” да
заплати на лишения от
свобода П.Д.Т.,*** обезщетение за неимуществени вреди в размер на 850 лв.
/осемстотин и петдесет лева/, причинени му от бездействията и действията на
администрацията на Затвор – Пазарджик, която
го е поставила в нечовешки битови условия в периода
от 05.06.2018 г. до 07.01.2020 г.
Отхвърля до размера 50
000 лв. над уважения размер 850 лв., предявения
от П.Д.Т. иск против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, за
присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 50
000 лв, отнасящ се за периода от 05.06.2018 г.
до 07.01.2020 г. (датата на подаване на исковата молба), през който е
пребивавал в Затвор Пазарджик, като твърденията са, че вредите са му причинени
от администрацията на Затвор Пазарджик, която го е поставила в нечовешки битови
условия и не е осигурявано адекватно лечение на заболяванията му.
Осъжда П.Д.Т.,***, да заплати на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” разноски по делото в размер на 98,30 лв.
/деветдесет и осем лева и тридесет стотинки/.
Решението подлежи на
касационно обжалване чрез настоящия едночленен състав на Административен съд –
Пазарджик пред тричленен касационен състав на Административен съд – Пазарджик в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия:
/П/
С решение №
32 от 15.01.2021 г. по адм. дело № 1122/2020 г. на Административен съд -
Пазарджик - ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 626 от 25.08.2019г., постановено по адм.
дело № 18 по описа на Административен съд Пазарджик за 2020г.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.