Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Варна, 04 юни 2020 година.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
Гражданско отделение, първи състав, в открито
съдебно заседание проведено на първи юни две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
МЛ.СЪДИЯ
НАСУФ ИСМАЛ
СЕКРЕТАР:
ЦВЕТЕЛИНА ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от съдия Красимир
Василев,
в.гр.д.
№ 516 по описа за 2020 година на ВОС, намира следното:
Производството по делото е въззивно и е образувано
по жалба от „ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ“ АД против Решение № 5959 от 27.12.2019 година, по гр.д. № 7040/2019
година, по описа на ВРС, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е прието за
установено в отношенията между страните, че М.И.В., ЕГН **********, Т.В.Т., ЕГН **********, и И.В.Т., ЕГН **********,
тримата с адрес ***, не дължат на ответника „Енерго-Про Продажби” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Район „Владислав
Варненчик”, Варна
Тауърс - Г, бул. Владислав Варненчик № 258, 1/3 от сумата от 8 563.31 лева
/осем хиляди петстотин шестдесет и три лева и тридесет и една стотинки/,
представляваща начислена в резултат на извършена корекция на сметката на потребителите
стойност на ел. енергия за обект, находящ се в град В., ул.“Н.“ № **,
за периода от 01.06.2017г. до 31.05.2018г., с аб. №********** и кл. №
********** за която е издадена фактура № ********** от 02.05.2019г., на основание чл.124, ал.1 ГПК, и с което дружеството – въззивник
е осъдено да заплати разноски в размер на 1147.54 лева, на осн.
чл.78, ал.1 ГПК.
Жалбата сочи оплаквания за неправилност и
необоснованост на обжалваното решение, както и за постановяването му в разрез с
доказателствата по делото. Съдържа доводи за наличие на правно основание за
възникване на вземането на дружеството доставчик, а именно – цена на доставено
и потребено в обекта количество ел. енергия, дължима на основание чл. 50 от
ПИКЕЕ вр. чл. 200, ал. 1 от ЗЗД. Според жалбата абонатът дължи заплащане на
потребеното количество ел. енергия, различно от отчетеното на основание
договорното правоотношение между страните, като вземането на „Енерго-Про
Продажби“ АД, гр. Варна е за реално доставена и потребена електрическа енергия,
количеството на което е било отчетено от СТИ, но при месечното отчитане на
показанията на електромера не е било фактурирано, вследствие на нарушение
осъществено от въззиваемата страна.Невъзможността за установяване на началния
момент на възникване на грешката е техническа и е следствие изцяло от
извършеното неправомерно вмешателство в параметризацията на СТИ. Ето защо
предявеният иск за установяване недължимост на исковата сума е неоснователен и
следва да се отхвърли. Моли в тази връзка да се отмени решението на ВРС и
вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като
неоснователен.
Отговор по делото е депозиран от страна на
въззиваемите, чрез адв.С. и с него, като се излагат и нарочни аргументи, се
настоява решението да бъде потвърдено.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция
за въззивника се явява адв.М., която поддържа въззивната жалба.
Въззиваемата страна не се явява, не се
представлява, но е постъпило становище от адв.С., с което тя моли да се даде ход
на делото, оспорва въззивната жалба и моли съдът да потвърди решението.
След като се запозна с материалите по делото
и със застъпените от страните становища, ВОС намери за установено следното:
Пред ВРС е бил предявен иск, с правно
основание чл.124 от ГПК, с които ищците М.И.В., ЕГН **********, Т.В.Т., ЕГН **********,
и И.В.Т., ЕГН ********** – като наследници по закон на В.Т.В. са настояли да
бъде прието за установено, че не дължат сумата от общо 8563.31 лева, претендирана от ответника като дължима по извършена корекция на
потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия за периода от 01.06.2017
година до 31.05.2018 година, за която е издадена фактура № ********** от
02.05.2019 година, за обект, находящ се в град В., ул.»Н.» № **.
Не е спорно и е
видно от приложените по делото материали, че на 31.05.2018 година служители на
„Енерго-про мрежи” АД са извършили проверка на електромер с фабричен № 1115
0315 0072 4174 в обект, находящ се в град В., ул.Н. № **. За целта е бил съставен КП № 1104501 от 31.05.2018 година
и последния е подписан от служителите на дружеството.
От наличната по
делото Становище /вж.л.41/ става ясно, че за посочения период от време е била
консумирана, но неотчетена ел енергия в размер на 46 767 кв.ч.
След като се запозна с материалите по делото
и със застъпените от страните становища, ВОС намери за установено следното:
Фактическата обстановка е била правилно
изяснена, не се оспорва от страните, по тази причина съдът не намира за
необходимо да я преповтаря в своето решение.В тежест на въззивното дружество е
да докаже, че в качеството си на доставчик на електроенергия е доставил
посоченото в справката за корекция количество електроенергия и че тя на е била
отчетена от средството за търговско измерване.Наличието на тези предпоставки
следва да бъдат установени от него по пътя на пълното доказване, тъй като те
обуславят изхода на спорното правоотношение.По делото не се спори, че
въззиваемата страна е „Потребител” на електроенергия за битови нужди по см. на
§ 1, т. 42 ЗЕ. Безспорно е и че имотът, където е монтиран процесният
електромер, е бил присъединен към електро преносната мрежа, поради което ищеца
има задължение да заплаща използваната електроенергия.Спорно обаче остава
обстоятелството налице ли са предпоставките за възникване на договорно право на
ответника служебно да коригира сметките за електроенергия за
минал период от време, каквато е начислената служебно (след корекция)
електроенергия за сочените периоди от време.В този случай въззивното дружество
се е позовало на предвидената в чл. 24 от Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на “Енерго Про България Продажби” АД,
възможност за коригиране на сметките за използвана от потребителя електрическа
енергия за изминал период въз основа на представените от “Е.ОН България
Мрежи” /тогава/ констативни протоколи и
сметка за начислена енергия при неточно измерване на пренесената електрическа
енергия, извършена в случая по реда на чл. 38, ал. 3, т. 3 от Общите условия на
договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните
мрежи на “Енерго Про Мрежи” АД. Или, единственото основание за корекцията и
фактурирането на процесната сума представлява цитирания констативен протокол, който
не се ползва с материална доказателствена сила, освен в хипотезите, в които
констативният протокол е подписан от титуляра на абонатния номер или от
упълномощен представител.Предвидените в
чл. 38 от общите условия методика за изчисляване на корекцията, допуска такава
без да се отчита към коя дата е налице неотчитане на електроенергия, доколкото
в ал. 4 на цитираната норма е заложено принципното положение за начален период
на корекцията да се вземе датата на монтажа на СТИ или датата на предходната
проверка, като общия корекционен период да не бъде по-голям от 180 дни. Не
става ясно в случая, при липса на доказателства за предхождаща проверка как е
определено началният момент на корекцията, а в тежест на дружеството е да
установи, че именно към посочената дата е започнало неточното отчитане на
електроенергията от електромера на ищцата. В противен случай, без да се държи
сметка за този период или без да се отчете реално консумираната електрическа
енергия, едностранното изчисляване и коригиране на сметките за минал период
позволява на доставчика да получи цена за недоставена от него и неползвана от
потребителя електрическа енергия.
Клаузата на общите условия, която регламентира
едностранно от доставчика на електроенергия за предходен период от време без
определяне на периода и без отчитане на реално консумираната електрическа
енергия е неравноправна по см. на чл. 146, т. 6, 14 и 18 от Закона за защита на
потребителите. Това е така, тъй като възможност за едностранна корекция на
сметки не
е предвидена в действащите към процесния период нормативни актове – Закона за
енергетиката и Наредба № 6 от 09.06.2004 год. за присъединяване на
производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителните електрически мрежи, нито в Правилата за търговия с
електрическа енергия и Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия. А след като цитираната клауза на общите условия не е била предмет на
индивидуално уговаряне между страните, то и на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП е
нищожна и като такива не могат да произведат действие /в този смисъл са и
постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 189/11.04.2011 год. на ВКС по
т.д. № 39/2010 год., ІІ т.о.; решение № 79/11.05.2011 год. на ВКС по т.д. №
582/2010 год., ІІ т.о., както и конкретно касаещите настоящото дружество
въззивник решение № 29/15.07.2011 год. на ВКС по т.д. № 255/2010 год., ІІ
т.д./. Посочените решения съставляват според разясненията в т. 2 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС
задължителна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК и със същите е
даден отрицателен отговор на въпроса съществува ли законово основание за
доставчика на електрическа енергия да коригира едностранно сметките на
потребителите за доставена през изминал период електрическа енергия.
За процесния период от време отношенията между страните се регламентират от
Закона за енергетиката, Наредба № 6 от 09.06.2004 год. за присъединяване на
производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителните електрически мрежи, Наредба за лицензиране на дейностите в
енергетиката, Правилата за търговия с електрическа енергия и Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия, обнародвани в ДВ, бр. 38 от 11.05.2007 г. В Закона за енергетиката и издадената въз основа на чл. 116, ал. 7 ЗЕ
Наредба № 6 от 09.06.2004г. не е предвидена възможността, съдържаща се в чл. 49
от отменената Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните
електрически мрежи на производители и потребители от 2000 година, за извършване на едностранни корекции на подадената електрическа енергия
и на сметките за минал период и методика за това. Такава възможност не е
уредена и в Правилата за търговия с електрическа енергия и Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия. При липса на предвидена в
действащото законодателство възможност за едностранна промяна от доставчика на
доставено количество електрическа енергия и сметките за минал период не
съществува законно основание такава санкция да се уговаря в Общите
условия.Неоснователни са възраженията на въззивника, почиващи на общи принципи
на правото за неоснователно обогатяване и за споделяне на отговорността предвид
равнопоставеното положение на страните по процесния договор. Напротив при
сключване и изпълнение на конкретния вид договори – за продажба на електрическа
енегрия потребителят е в положението на
по-слаба страна, а дружеството, предвид предоставената му лицензия, има господстващо положение на пазара за продажба на електроенергия на
определена територия от страната. Възможността потребителят да въздейства върху
ОУ е ограничена и регламентирани в тях санкционни клаузи каквито по съществото си представляват чл. 24
и чл. 25 от ОУ на ДПЕЕ и чл. 38 от ОУ на ДПЕЕЕМ, не могат да съществуват в
противоречие с императивни норми на закона и основни принципи на правото.
Особеният ред при търговията с електрическа енергия определя, че именно
лицензиантът е длъжен да осигурява освен надеждно, качествено и непрекъснато
снабдяване на потребителите, също и измерване и отчитане на електрическата
енергия чрез монтиране и поддържане в изправност на средства за търговско
измерване и назначаване на квалифициран персонал за контрол и отчитане на
измервателните средства (чл. 69, чл. 116, чл. 120 ЗЕ, чл. 84 и чл. 87 от
Наредба за лицензиране на дейностите в енергетиката). При осъществяване на тези
дейности доставчикът на електрическа енергия трябва да полага дължимата грижа
на добрия търговец, за да гарантира качество и надлежен отчет на подадената
електрическа енергия. Съгласно чл. 120, ал. 1 ЗЕ средството за техническо
измерване е собственост на ответника, поради което последният има задължение да
осигури правилното и коректно фунциониране, да констатира своевременно грешката
в измерването или неизмерването. В случаите, когато отклоненията в показателите
на консумираната електрическа енергия се дължат на неправомерно действие от
страна на потребителя, доставчикът на електрическа енергия следва да установи
периода на грешното измерване или неизмерване в резултат на неправомерното
действие на потребителя. В противен случай, без да се държи сметка за този
период или без да се отчете реално консумираната електрическа енергия,
едностранното изчисляване и коригиране на сметките за електрическа енергия за
минал период позволява на доставчика да получи цена за недоставена от него и
неползвана от потребителя електрическа енергия. Клаузата от договора /Общите
условия/, която регламентира едностранно от доставчика на електрическа енергия
коригиране на сметките за електрическа енергия за предходен период от време без
определяне на периода и без отчитане на реално консумираната електрическа
енергия, следва да се счита за неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 6 и т.
18 ЗЗП, доколкото въпреки изискването за добросъвестност, създава в ущърб на
потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията,
произтичащи от договора. Клаузите на чл. 24 и 25 от Общите условия на ДПЕЕ
нарушават основните принципи на равнопоставеност между страните и на защита
интересите на потребителите при търговията с електрическа енергия. Посочените
разпоредби предвиждат санкциониране на потребителя, без да се изисква виновно
поведение на последния. Обективната отговорност в правото е изключение, поради
което и е недопустимо да се предвижда едностранно. Пределите на гражданската
отговорност при неизпълнение на договорно задължение са регламентирани в чл. 82 ЗЗД и тази отговорност винаги е за виновно поведение. Ето защо като
противоречащи на разпоредбата на чл. 82 ЗЗД клаузите на чл. 24 и чл. 25 от ОУ
на ДПЕЕ и на чл. 38 от ОУ на ДПЕЕЕМ са нищожни и не обвързват страните.
Наведените от въззивното дружество доводи, че
възможността за извършване на корекции на сметките на абонатите за потребена
ел. енергия за минал период при констатирани отклонения в точността на
измерването на количеството доставяна от дружеството и потребена от абонатите
ел. енергия, е установена в ЗЕ – чл. 83, т. 6; чл. 98а и чл. 104а от ЗЕ и
цитираните разпоредби разкривали волята на законодателя в полза на провежданите
корекционни процедури, съдът намира за неоснователни.Съгласно чл. 83,
ал. 1, т. 6 от ЗЕ, редакция ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.,
устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват
съгласно норми, предвидени в правилата за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и
местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни
с регистрацията от средствата за търговско измерване. В чл. 83, ал. 2 ЗЕ, също
в редакция на нормата ДВ, бр. 54/2012 год., в сила от 17.07.2012 год. е
предвидено, че Правилата по ал. 1, т. 4 - 6 се приемат от комисията /ДКЕВР/ по
предложение на енергийните предприятия и се публикуват от енергийните
предприятия и комисията на интернет страниците им. От анализа на чл. 83, ал. 1,
т. 6 и на ал. 2 ЗЕ следва извода, че корекционните процедури следва да са
предвидено именно в ПИКЕЕ, а не в ОУ на договорите за ДПЕЕЕМ и ДПЕЕ. Както бе
посочено по – горе, действащите ПИКЕЕ не съдържат подобна
регламентация.Аргумент за извода, че корекционните процедури /принципите,
условията и редът и методиката за извършване на корекции на сметките на
абонатите при констатирано неизмерване или неточно измерва на доставената от
доставчика и потребена от абоната ел. енергия за минал период/ следва да се
съдържат, т. е., да са установени именно в ПИКЕЕ /в нормативен акт, каквито ОУ
не са/ са и нормите на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ и на чл. 104а от ЗЕ, също
редакция ДВ, бр. 54/2012 год. в сила от 17.07.2012 год. Според чл. чл. 98а, ал.
2, т. 6 ЗЕ общите условия съдържат задължително ред
за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно
правилата по чл.83 ал.1 т.6 - а/ в полза на крайния снабдител за потребена
електрическа енергия в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в
схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или
устройства по чл. 120, ал. 3. А според чл. 104а, ал. 2, т. 5 ЗЕ общите условия
съдържат задължително ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция
на сметка съгласно правилата по чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ: а) в полза на крайния
снабдител за потребена електрическа енергия в случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно
присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие
върху уреди, съоръжения или устройства по чл.120 ал.3. И двете разпоредби – чл.
98а, ал. 2, т. 6, б. „а” от ЗЕ и чл. 104а, ал. 2, т. 5, б. „а” от ЗЕ препращат
към чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, който както бе посочено по – горе, предвижда, че
корекционните процедури /принципите, условията, редът и методиката за извършване
на корекции на сметките на абонатите при констатирано неизмерване или неточно
измерва на доставената от доставчика и потребена от абоната ел. енергия за
минал период/ следва да са регламентирани именно в ПИКЕЕ /ПИКЕЕ са нормативен
акт - арг. от чл. 75 АПК/, а не в ОУ на договорите за ДПЕЕЕМ и ДПЕЕ, който
нямат качеството на нормативен акт. Съгласно § 12а от Допълнителните разпоредби
на ЗЗП, ДВ, бр. 18/2011 г., който текст буквално възпроизвежда текста на чл. 1,
ал. 2 от Директива № 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в
потребителските договори /и който вероятно има предвид въззивника/ разпоредбите
на Глава Шеста не се прилагат по отношение на договорни клаузи, които отразяват
законови или подзаконови разпоредби или принципи на международни конвенции, в
т. ч. в областта на транспорта, по които държавите – членки на Европейския
съюз, или Европейският съюз са страна.От анализа на цитираната норма
недвусмислено следва извода, че контролът, респ. преценката дали определени
клаузи в потребителски договори, вкл. и тези, сключени при Общи условия, са
неравноправни, е изключен само тогава, когато тези клаузи са възпроизведени или
се съдържат в нормативен акт, като този извод е в съответствие и с изискването
на чл. 83, ал. 1, т. 6 и на ал. 2 ЗЕ,
редакция ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., които както бе
посочено, по – горе, предвиждат, че
корекционните процедури /принципите, условията и редът и методиката за
извършване на корекции на сметките на абонатите при констатирано неизмерване
или неточно измерва на доставената от доставчика и потребена от абоната ел.
енергия за минал период/ следва да се съдържат, т. е., да са установени именно
в ПИКЕЕ, а действащите понастоящем ПИКЕЕ, както се посочи, не съдържат такава
регламентация. Горното обуславя и задължението на съда за контрол по реда на
Глава Шеста от ЗЗП от гледище на тяхната неравноправност, на клаузите на ОУ на
ДПЕЕ и на ДПЕЕЕМ, предвиждащи правото на доставчика на ел. енергия едностранно
да извършва корекция на доставеното вече количество ел. енергия и като
последица от това – и на сметките на абонатите за ел. енергия за минал период.Това прави изцяло несъстоятелни доводите на процесуалния
представител на въззивното дружество, изразени в с.з.
Съществуващите договорни отношения между страните
се регламентират от действащите Закон за енергетиката, ОУ по договора за
доставка и продажба на електроенергия, одобрени с решение № ОУ–061 от
07.11.2007 г. на ДКЕВР /сега КЕВР/, както и от разпоредбите на ПИКЕЕ,
обнародвани в „Държавен вестник“ брой 98 от 12.11.2013 година.След изменението
на ЗЕ от 2012 година вече съществува законово основание крайният снабдител да
коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената
електрическа енергия, но само, ако е изпълнил задължението си по чл.98 а, ал.2,
т.6 и по чл.83, ал. 1, т. 6 от Закона за предвиждане в ОУ на договорите на ред
за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и при налични
правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите
на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия.На съда е служебно известно Решение
№ 1500 от 06.02.2017 г., постановено по адм.д.№ 2385/2016 г. от петчленен
състав на ВАС, с което ПИКЕЕ са отменени с изключение на чл. 48 – чл.51, като
решението е обнародвано в „Държавен вестник“ брой 15 от 14.02.2017 година.
Съгласно чл.195, ал. 1 от АПК подзаконовият нормативен
акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение, тоест
няма обратно действие. Според чл.195, ал.2 от АПК правните последици от акта се
уреждат от компетентния орган /в случая КЕВР/ в срок до три месеца от влизане в
сила на съдебното решение. Към настоящия момент КЕВР не е уредила правните
последици, възникнали от отменените ПИКЕЕ. Поради това и с оглед действието във
времето на решението на ВАС относно извършената на 25.05.2018 г. проверка на
средството за търговско измерване отменените ПИКЕЕ не представляват приложим
закон.Съгласно изменението на чл.98а, ал.2, т.6 от ЗЕ като необходимо
съдържание на ОУ е предвидено и задължително уреждане на реда за уведомяване на
клиента при извършване на корекция на сметки съгласно чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ,
каквото изискване липсва в ОУ на ответника, които не са представени по делото,
но на съда е служебно известно тяхното съдържание/.Като извод се налага, че
едностранната корекцията на оператора е допустима при наличието на следните предпоставки:
предвиждане в ОУ на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване
на корекция на сметка; наличието на правила за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентиращи принципите за измерване, начините и
местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електроенергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената
електроенергия; спазването на правилата за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентиращи принципите за измерване, начините и
местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване. Не се установява
наличието на нито една от трите предпоставки.За пълнота на изложението следва
да се добави, че предвидените в ПИКЕЕ хипотези, при които доставчикът на
електроенергия може да извърши корекция в сметката на потребителя, без да се
изисква изрично доказването на виновно поведение от абоната, са изчерпателно
изброени в разпоредбите на чл.48 от ПИКЕЕ /действаща към момента на извършване
на проверката/, а те са: липса на СТИ, установено въз основа на метрологична
проверка неточно измерване/неизмерване на СТИ, промяна в схемата на свързване,
надлежно констатирани при извършена по реда на чл.47 от ПИКЕЕ /отменен към
датата на съставяне на КП/ проверка. В настоящия случай по отношение на
служебно начисленото количество електроенергия за посочения период не е налице
нито една от изброените хипотези. Не е налице и хипотезата на чл.49 от ПИКЕЕ,
доколкото не е установена повреда или неточна работа на тарифния превключвател
на електромера, както и хипотезата на чл.50 от ПИКЕЕ – несъответствие между
данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната
база данни за нея - тъй като не е установено, че при монтажа на електромера
регистър 1.8.3 да са били с нулеви показания. Поради това и не може да бъде
обоснован безспорен и категоричен извод, че констатираното при проверката
количество електроенергия в регистър, който не е активиран за търговски отчет
/1.8.3/, както и констатираната разлика в данните между сбора от количествата
електроенергия по активираните за търговски отчет /видими регистри/ и общото
количество, отразено в сумарния регистър, е потребена от абоната, но неотчетена
електроенергия. Като краен извод, настоящата съдебна
инстанция изцяло споделя довода на първата и по отношение на друго
обстоятелство: касае се за отчитане на
ел енергия по т.нар. скрит регистър – поне такава е претенцията на енерго -
разпределителното дружество.В случая обаче действително няма доказателства, че
при първоначалното монтиране на СТИ
е бил отчетен и този регистър и той е сочил показания „нула“.При тези данни и с оглед липсата на молба от самия
абонат потребяваната от него енергия да се отчита в регистър невидим за самия
него и то „Върхова тарифа“, съдът изцяло споделя мотивите на решаващата
инстанция.На база на изложеното до тук, ВОС приема, че доводите на ответника
относно служебно начисленото количество ел. енергия по партидата на ищцата да е
реално потребено, за неоснователни, тъй като подобен извод от ангажираните по
делото доказателства не може да бъде изведен.
Съдът
приема също така, че те /ищците/
доказват основанието на своята претенция, както и недължимостта на
сумите, възникнала с издаването на фактурата. Следва да се посочи, че поради
неизпълнение на визираните задължения за промяна на титуляря по партидата,
фактурата е издадена на името на починалото лице. В посочения смисъл исковата
претенция за недължимостта на сумата се явява основателна.Твърдения от страна на въззиваемото
дружество за липсата на активна процесуална легитимация на ищеца са налице, но
е видно от материалите по делото, че ищците
са приели наследството на своя наследодател, и продължават да потребяват ел енергия в посочения обект.Следователно
за същите е налице правен интерес от предявяване на исковите претенции.Правото
за предявяване на иск принадлежи на всеки пълнолетен и дееспособен български
гражданин, в каквато категория попадат и самите ищци.Т.к. служебно следи за
наличието и/ или липсата на правен интерес у страните, съдът не споделя и
извода за липсата на правен интерес от предявяване на исковете.Ето защо
решението следва да бъде потвърдено.
В съдебно
заседание пред ВОС процесуалния представител на „Енерго Про България Продажби”
е направил възражение за прекомерност по отношение възнаграждението на процесуалния представител на
въззиваемите.Установява се от материалите по делото, че същото е в размер на
800 (осемстотин) лева (вж.л.25).За да се произнесе по спора ВОС намери, че
следва да изходи от нормата на чл.7 ал.2 т.3 от Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения, която в конкретния случай предвижда, че при интерес
над 5 000 лв. до 10 000 лева се
дължи хонорар от 450 лв. + 4 % за горницата над 5 000 лева – или изчислено на
тази база възнаграждението се определя като сума в размер на 592.53 лева.Следва
да се отбележи, че по делото процесуалния представител на въззиваемия е
изготвил отговор, но и че съдебното заседание е било еднократно, при това без
наличието на правна или фактическа сложност.При това положение неговия труд, и
с оглед направеното възражение следва да се редуцира именно по указания по –
горе начин, като бъде намален адв.хонорар от 800 лева на 592.53 лева.
Като
съобрази, че по същество са били предявени три искови претенции – всяка от
които с цена от 2 854.43 лева, съдът намира, че решението следва да се
обяви за окончателно.
Мотивиран от
гореизложените съображения, съдът,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение
№ 5959 от 27.12.2019 година, постановено по гр.дело № 7040/2019 година, по
описа на ВРС, осми състав.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Вл.Варненчик” № 258, Варна
Тауърс - Г, да заплати на
М.И.В.,
ЕГН **********, Т.В.Т., ЕГН **********, и И.В.Т., ЕГН ********** сумата от 592.53/петстотин деветдесет и два и
петдесет и три/, представляващи
разноски пред ВОС – адвокатски хонорар.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: