РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№
1218
град
Пловдив, 27 юни
2022 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІ с., в открито заседание на
шести юни през две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
Председател: Милена Несторова - Дичева
при секретаря Д. Й. и участието на
прокурора …, като разгледа докладваното от председателя административно дело № 971
по описа за 2022 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Дял Трети, Глава Десета, Раздел Първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/
във връзка с чл.172, ал.5 от Закона
за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано
е по жалба на Т.К., ЕГН **********, чрез адв.К., против заповед за прилагане на
ПАМ № 865/04.04.2022 г. по чл.171, т.2, б.“А“ от ЗДвП, издадена от И.С.Н. на
длъжност младши автоконтрольор във 2-ра група, 2-ри сектор в отдел „Пътна
полиция“ при СДВР, с която, на основание чл.22 от ЗАНН, му е наложена ПАМ по
чл.171, т.2, б.“А“ от ЗДвП, и е отнето свидетелство за регистрация на МПС част
2-ра № *********, до отстраняване на неизправността.
Твърди
се неправилност, незаконосъобразност на заповедта и издаването ѝ в
нарушение на процесуалните правила.
Излагат
се доводи за нищожност на заповедта, както и за прилагането на процесната ПАМ
без да са налице законовите предпоставки за целта.
В крайна сметка се иска отмяна на
оспорената заповед.
В съдебно заседание жалбата се
поддържа по тези съображения
Претендират се разноски.
За ответната страна се заема тезата
за неоснователност на жалбата. Представят се писмени бележки с доводи по
съществото на спора – л.34. Претендира се присъждането на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира жалбата за допустима като подадена в законоустановения срок /видно от
представените по делото доказателства процесната заповед е връчена на
жалбоподателя на 04.04.2022 г., а самата жалба е подадена на 11.04.2022
г./ и при наличието на правен интерес, а
по същество за основателна, предвид
следното установено от фактическа и
правна страна:
Предмет на оспорване в настоящото
производство е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 865 по чл.171 т.2 б.А от ЗДвП от 04.04.2022
г., издадена от И.Н. на длъжност мл.автоконтрольор във 2-ра група, 2-ри сектор
в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с която на основание чл.22 от ЗАНН във връзка
с чл.171, т.2, б.А, от ЗДвП на Т.К. е наложена ПАМ временно спиране на МПС от
движение на лек автомобил „БМВ“ с табели с регистрационен номер ***.
Настоящият
състав на Административен съд Пловдив счита така оспорената пред него заповед
за нищожна като издадена от некомпетентен орган.
Видно
от самата заповед, същата е издадена от И.Н. на длъжност мл.автоконтрольор във
2-ра група, 2-ри сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР. В тази връзка по
делото е представени и заповед № 513з-964 от 04.02.2019 г. на Директора на СДВР
(л.28), от която е видно, че Недков е преназначен на длъжност младши
автоконтрольор I степен във 02 група „Специализирана
група за контрол, регулиране и осигуряване на мероприятия“ на 02 сектор
„Контрол, регулиране и осигуряване на мероприятия“ към отдел „Пътна полиция“
при СДВР.
След анализ на разпоредбата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП
настоящият съдебен състав приема, че административният акт е издаден от
некомпетентен орган, предвид липсата на представени заповеди за делегиране на
правомощия за издаване на заповед от рода на процесната.
Според посочената разпоредба, ПАМ по чл. 171, т. 1, 2, 2а, т. 4, т. 5 б.
"а",
т. 6 и 7 се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая
органът, издал оспорената заповед, е некомпетентен по материя, тъй като се
явява длъжностно лице, което не е изрично оправомощено от ръководителя на
службата по контрол. Дори и да е налице оправомощаване то не е доказано по
делото въпреки двукратните изрични указания на съда в този смисъл. По делото не
са представени доказателства за делегирането на правомощия по процесната
материя към младши автоконтрольор I степен Недков във 02 група „Специализирана група за
контрол, регулиране и осигуряване на мероприятия“ на 02 сектор „Контрол,
регулиране и осигуряване на мероприятия“ към отдел „Пътна полиция“ при СДВР.
В
тази връзка съдът намира за нужно да посочи, че многократно по делото е дал
изрични указания по разпределението на доказателствената тежест. Още с
разпореждането за насрочване на делото съдът е задължил ответната страна да
представи доказателства за компетентността на органа, издал процесната ЗППАМ. В
първото по делото заседание съдът повторно е задължил ответната страна да
представи доказателства за компетентността на органа, издал процесната заповед,
от които доказателства да е видно, че същият има правомощия да издава заповеди
от рода на процесната напр. длъжностна характеристика и др. подобни като
изрично е указал да бъде представена заповед № 513з-1618/2018 г. на Директора
на СДВР. По делото са представени единствено доказателства, че Недков заема
длъжността младши автоконтрольор I степен
във 02 група „Специализирана група за контрол, регулиране и осигуряване на
мероприятия“ на 02 сектор „Контрол, регулиране и осигуряване на мероприятия“
към отдел „Пътна полиция“ при СДВР. Не са представени обаче доказателства, че
лица, заемащи тази длъжност са оправомощени да издават заповеди от рода на
процесната. Не са представени доказателства за делегиране на правомощия.
Без изрично в
писмен акт да е посочено, че Недков, в качеството му на заемащ длъжността
младши автоконтрольор I степен във 02
група „Специализирана група за контрол, регулиране и осигуряване на
мероприятия“ на 02 сектор „Контрол, регулиране и осигуряване на мероприятия“
към отдел „Пътна полиция“ при СДВР, може
да налага мярката по чл. 171, т. 2, б.А от ЗДвП
към датата на издаване на оспорената заповед, той няма правомощието да я прилага.
За придобиване на
компетентност по делегация трябва да бъде предвидена възможност за делегиране
на правомощия по закон. Но освен това е необходимо да има и нарочен писмен акт,
който изрично да възлага съответната компетентност. В случая, към датата на
издаване на оспорената заповед няма акт, който да делегира на издателя на
заповедта правомощието да прилага принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2 б. А от ЗДвП.
Поради това заповед
Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 865 по чл.171
т.2 б.А от ЗДвП от 04.04.2022 г., издадена от И.Н. на длъжност
мл.автоконтрольор във 2-ра група, 2-ри сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР,
е нищожна.
По разноските:
При този изход на
спора на ответника следва да бъдат присъди сторените по делото разноски в
размер на 10 лева ДТ и 500 лева заплатен адвокатски хонорар.
Водим от горното, съдът,
Р Е
Ш И:
ОБЯВЯВА нищожността на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 865 по чл.171 т.2 б.А от ЗДвП от 04.04.2022 г.,
издадена от И.Н. на длъжност мл.автоконтрольор във 2-ра група, 2-ри сектор в
отдел „Пътна полиция“ при СДВР.
ОСЪЖДА СДВР
да заплати на Т.К., ЕГН **********, направените съдебни разноски в размер на
510 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Административен съдия: