РЕШЕНИЕ
№ 149
гр. , 19.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на двадесет и
трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Магдалена Ат. Жбантова
Стефанова
при участието на секретаря Борислава Г. Тункова
като разгледа докладваното от Магдалена Ат. Жбантова Стефанова
Гражданско дело № 20231220100931 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, предявена от Ю. Р. Б. от
с. А., общ.Х., обл.Б. ул. „Ч.В.“ №* против „А – С. ЕООД, ЕИК *******, с
адрес с.А., п.к. 2932, ул. „Е. П.“ № *, представлявано от В. Н. А.. Иска се да
бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца сумата в размер на
100 000 лева, представляваща обезщетение от трудова злополука, настъпила
на 28.11.2022 г., при която е починал Ю. Б., ведно със законна лихва от
28.11.2022 г. до окончателното изплащане на обезщетението, като иска е
предявен като частичен от 200 000 лева.
Твърди се от ищецът, че е баща на Юзгер Ю.ов Башов с
ЕГН **********. На******** г., около 14:30 часа при извършване на
строително- монтажни работи на строителен обект - ремонт на
водопроводна и канализационни мрежи и съоръжения в гр. П., кв.„Х. Б.“ -
Магазин Л., възникнала трудова злополука, при която загубил живота си Ю.
Ю.ов Б.. Ю.е бил с предпазно облекло и каска. Служители на Дирекция „И. по
т.“ гр. П. извършили проверка по спазване на КТ и ЗЗБУТ на „A-С.“ ЕООД.
Посетили строителния обект и съставили протокол № *********/28.11.2022
1
г., в който са отразили констатациите си за допуснати нарушения на Наредба
№ 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършването на строителни и монтажни
работи от страна на работодателя. С разпореждане 5104-01-3 от 18.01.2023 г.
на ТП на НОИ Бл. злополуката е приета за трудова по чл. 55, ал. 1 КСО.
Ищецът и починалият Юзгер живеели в едно домакинство, като Ю.
много обичал сина си. Семейството им било сплотено, между тях били
установени силни връзки на обич и подкрепа, споделяли всичко и си
помагали. Ю. разчитал финансово на помощта на своя син Ю., който работел
и издържал семейството си и баща си. Ю. бил смисълът на живота за ищецът.
След случилото се Ю. загубил смисъл да живее, станал тъжен и
затворен. Трудно заспивал, плачел, не можел да приеме случилото се. Все още
не може да преодолее загубата на единствения си син. Поради изложеното е
предявен настоящият иск.
Правната квалификация на предявеният иск е по чл.200 от Кодекса на
труда.
От страна на ответника не се оспорва твърдението, че ищецът е баща
на Ю. Ю.ов Б. - служител на ответното дружество към момента на настъпване
на трудовата злополука - 28.11.2023 г. Не оспорва, че на 28.11.2023 г. Ю.
Ю.ов Б.е претърпял трудова злополука, при която е починал. Твърди, че
трудовата злополука е декларирана своевременно от работодателя и е
издадено разпореждане № 5104-01-3/18.01.2023 г. на ТП на НОИ - Бл. с което
претърпяната на 28.11.2023 г. злополука е призната за трудова на основание
чл. 55, ал. 1 от КСО. Навежда твърдения, че на работниците бил проведен
инструктаж и били предоставени лични предпазни средства. В нарушение на
закона починалият работник не спазил изискванията за безопасна работа и не
е носил предоставените му лични предпазни средства, както и влязъл в
изкопа преди да бъде поставено цялостното укрепване на изкопа, което е
констатирано в съставения протокол № 5103-13-1 / 04.01.2023 г. за
резултатите от извършеното разследване на злополуката. Тези констатации
сочат, че Ю. Б.е проявил груба небрежност и е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат при претърпяната трудова злополука, поради което се
прави възражение по чл.201, ал.2 от КТ. Намира размера на претенцията от
100 000 лв. за прекомерно завишен. Твърди, че ищецът не е живял в едно
домакинство с починалия, който пък не е издържал баща си. Прави
2
възражение по реда на чл. 200, ал. 4 от КТ и моли претендираното
обезщетение за неимуществени вреди да бъде намалено с размера на
получената застраховка по риска „трудова злополука“ от Застрахователно
дружество Е. АД, при което Ю. Б. е бил застрахован за риска „трудова
злополука“.
Правната квалификация на възраженията на ответника е по чл.200,
ал.4, чл.201, ал.2 от КТ и чл.52 от ЗЗД.
По делото е конституирано Застрахователно дружество Е. АД като
трето лице – помагач на страната на ответника.
От страна на третото лице е постъпило становище, в което се
прави възражение за недопустимост на конституирането им като трето лице
по делото. Намират, че не носят отговорност, тъй като съгласно
сключения застрахователен договор твърдените неимуществени вреди под
формата на болки и страдания, не съставляват покрит риск по
застрахователната полица. Всяка вреда, настъпила вследствие от непокрит по
застраховката риск, не подлежи на обезщетяване. Твърдят, че във връзка с
процесната трудова злополука, на 18.02.2023 г. „ЗД Е.” АД е платило
застрахователно обезщетение за настъпилата смърт на Юзгер Башов на
тримата наследници по закон, призовани към наследяване - И. Б., Е. Б.и Е. Б.,
в размер от по 19880 лева, съгласно предявени застрахователни претенции по
образувана щета **********. Изплатеният размер е определен съгласно
разпоредбите на застрахователната полица и императивната уредба в
Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите
за риска „трудова злополука”. По същество считат иска за неоснователен
и недоказан, а размерът му силно завишен.Считат, че ищецът не е доказал
по безспорен начин претендираните от него неимуществени вреди, както и
че същите са следствие от трудова злополука. Приложените по делото,
като доказателства сами по себе си не могат да констатират преживени
страдания, тяхната степен и това дали изобщо са били налице такива. Ако се
приеме искът за основателен, твърдят, че претендираните от ищеца вреди са
в завишени размери и не отговарят на реално претърпените от страна на
ищеца дискомфорт, страдания и болки. От страна на ищеца не се
установява особеност на изградена връзка, по-силна от обичайната, не се
представят доказателства за издръжка. Присъединяват се към възраженията
3
на ответника и с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Молят да се намали
обезщетението съобразно конкретните обстоятелства и представени
доказателства. Ако съдът приеме, че не са налице предпоставки за
изключване на отговорността на работодателя или намаляването ѝ, то молят
да бъде намалено определеното обезщетение със съответния процент
съпричиняване на вредите.
Правната квалификация на възраженията на третото лице е по чл.219,
ал.1 от ГПК, чл.200, ал.4, чл.201, ал.2 от КТ, чл.52 от ЗЗД.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а и от събраните доказателства се
установява, че към датата на процесната злополука – 28.11.2022 г. между
ответното дружество и Ю. Ю.ов Б. е съществувало трудово правоотношение,
по силата на което последният е заемал длъжността строителен работник в
ответното дружество. Безспорно е и обстоятелството, че на 28.11.2022 г.,
около 14.30 часа, в работен за починалия ден, при извършване на строително-
монтажни работи на строителен обект - ремонт на водопроводна и
канализационни мрежи и съоръжения в гр. П., кв. „Х. Б.“ - Магазин „Л.“, Ю.
Ю.ов Б. е починал по време на осъществяване на трудовата си дейност. Не се
спори между страните, че посочената злополука има характер на трудова по
смисъла на чл.55, ал.1 от КСО, според която норма трудова злополука е всяко
внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по
повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес
на предприятието, когато е причинило неработоспособност или смърт.
Квалификацията на злополуката като трудова и обстоятелствата, при които е
настъпила, са установени и в представените Разпореждане №5104-01-3 от
18.01.2023 г. на НОИ - Териториално поделение Благоевград по чл.60, ал.1 от
КСО и протокол за резултатите от извършено разследване на злополуката №
5103-13-1 от 04.01.2023 г. на НОИ – Териториално поделение – П., ползващ се
с материална доказателствена сила съобразно чл.58, ал.6 от КСО.
Няма спор, че починалият е оставил един възходящ, в лицето на баща
си Ю. Б., което се установява и от представеното удостоверение за родствени
връзки.
В хода на производството по делото са разпитани свидетели. Е. Ю. Б. –
4
внук на ищеца и Г. А. Д. – племенница на ищеца, дават показания за
отношенията между ищеца и сина му, както и за състоЯ.ето му след
настъпилата смърт. Свидетеля Б. заявява, че е внук на ищеца и син на
починалия Ю. Б.. Дядо му и баща му живеели в една къща и дядо му разчитал
финансово на баща му, тъй като пенсията му не достигала, за да посреща
всичките си нужди. Починалия му баща се грижел за ищеца, който има
заболявания, грижел се и за къщата. Двамата били в много добри отношения,
тъй като съпругата на ищеца починала преди 15 години и той нямал други
близки, единствените с които живеел били семейството на починалия Ю.. Има
и дъщери, но те не живеят при него. Когото научил за смъртта на сина си,
ищеца бил в шок, само плачел и не говорел. На погребението се налагало да
го подкрепят, тъй като не можел да ходи сам. Докато сина му бил жив, ищеца
бил жизнен, общителен и весел, обичал да се среща с приятели. Сега не се
вижда с приятелите си, излиза единствено извън село, в гората или на реката,
за да е сам. Избягва да говори за сина си, защото се разстройва. Всяка
седмица ходи на гроба му.
Според свидетеля Д. връзката на починалия с баща му е била силна,
двамата живеели в една къща и ищеца разчитал на помощта на сина си и
семейството му. Когато научил за смъртта на сина си, той бил силно
разстроен, не реагирал на нищо, не говорел. На погребението едва ходел.
Преди смъртта на сина си, ищеца обичал да се среща с хора, често звънял на
свидетелката, за да си говорят. Сега не го прави, не излиза по селото, а само
извън него, сам. Все още не е преодолял смъртта на сина си, като споделил
със свидетелката: „Мисля си, че все някога, някой ден ще ми звънне“. Ищеца
има две дъщери, едната е в И., а другата в с.А., като често посещава баща си.
За храната и дрехите на ищеца се грижат тя и снаха му. Преди това сам се е
грижел за себе си, но след смъртта на сина си често забравя, включително да
пие лекарствата си, и се налага снахата да го подсеща. Сина плащал всички
сметки за къщата, но знае, че дъщерите са подпомагали баща си със средства,
не знае в какъв размер.
От страна на ответника са ангажирани показанията на свидетелите Х. Х.
М. и Е. А. А. – работници в ответното дружество.
Двамата обясняват, че ежедневно на работниците в дружеството се
провежда инструкция за безопасност на труда. В деня на злополуката също
5
им била извършена инструкция. Около изкопа имало поставени метални
заграждения, но след като се върнали от обяд, видели роми, които били
махнали загражденията, влезли в изкопа и копаели въглища от стените.
Работниците продължили изкопаването, което се извършвало от багер, а
пръстта си извозвала с камиони. Когато стигнали необходимата дълбочина на
изкопа, багер започнал слагането на метална обезопасителна конструкция.
Обясняват, че конструкцията са състои от две звена, високи по около 2.50 м. и
дълги около 3.50 м. Слага се едното звено, върху него се слага другото, така
че планките им да се захванат. След като се сложи и второто звено и се
захване за първото, е необходима човешка намеса, за да се застопорят
планките с болтове. Към момента, когато станала злополуката, било сложено
само първото звено на обезопасителната конструкция и предстояло слагането
на второто звено. Свидетелите не знаят защо пострадалите са били в изкопа и
след това не са разбрали това. Според свидетеля М. пострадалите нямали
право да са в изкопа на този етап на работата, забраната за това била
принципна и постоянна.
По делото е приложено копие на сключен от ответното дружество
договор за групова застраховка „Трудова злополука“ със Застрахователно
дружество „Е.“ АД от 11.05.2022 г. под формата на застрахователна полица №
*********** към която е приложен списък на застрахованите работници, в т.
ч. и починалия Ю. Б.. Договорено, че срещу платената застрахователна
премия работниците са били застраховани срещу събития, свързани с живота,
здравето и телесната им цялост. В чл. 1 от полицата/договора е предвидено,
че срещу платената застрахователна премия, застрахователя се задължава при
настъпване в периода на застрахователното покритие на покрит с договора
риск, да плати застрахователно обезщетение в границите на договорената
застрахователна сума (лимит на отговорност). В чл. 3.2 от полицата е
договорено, че застрахователната сума за едно лице е 84-кратния размер на
индивидуалната месечна брутна работна заплата, която е посочена за
съответното застраховано лице в поименния списък на застрахованите лица.
В приложения списък, актуален към 01.11.2022 г. за Ю. Ю.ов Б. е посочена
минимална работна заплата в размер на 710 лева.
От страна на Застрахователно дружество „Е.с“ АД са представени
преводни нареждания, съгласно които на 16.03.2023 г. от страна на ЗД „Е.“АД
са заплатени суми в размер на по 19880 лева на И. Р.Б., Е. Ю. Б. и Е. Ю. Б..
6
Като основание за плащането е посочено „**********“.
Според заключението на приетата и неоспорена комплексната съдебно
медицинска и техническа експертиза по безопасни условия на труд,
изпълнение на СМР на обект „Ремонт на битова канализация Ф 300, кв. „Хр.
Б.” - Л., гр. П.” срещу жилищен блок № ** в кв. „Хр. Б., гр. П. е настъпил
инцидент, завършил с нараняването на пострадали лица. Процесният обект се
изпълнявал съгласно договор за инженеринг № 156/06.06.2022г., сключен
между Община П.и ДЗЗД „И. о. - гр. П.” със седалище и адрес на управление,
област Б., община Х., с. А., ул. „Е. П.” №*, представлявано от В. А. с
участници, както следва: 1. „Г.” ООД със седалище и адрес на управление гр.
С., р-н Л.ул. „Л.В.” № **; 2. А. 2005” ЕООД със седалище и адрес на
управление гр. Б., ул. „К. О.” №**, ет. *, управлявана от В. Г.; 3. „A-С. ООД
със седалище и адрес на управление с. А., област Б. общ. Х.о, ул. „Е. П.” № *,
управлявана от В. А.. Договорът е сключен на основание чл. 183, във връзка с
чл. 112 от ЗОП и Решение № D185460 на кмета на община П.за определяне на
изпълнител на обществената поръчка с предмет „Изпълнение на инженеринг-
проектиране, строителство и авторки надзор на обект: изграждане на нови и
ремонт на съществуващи водопроводни и канализационни мрежи и
съоръжения в гр. П.. Местоположение: улици и квартали в гр. П., кв. „Хр. Б.”:
ул. „Р.Д. и др.; Подобект: Канализационен колектор Ф 300, гр. П., кв. „Хр.
Б.”, магазин „Л./Ремонт на битова канализация кв. „Хр. Б.”, магазин „Л.”, гр.
П..
Проекта е съгласуван с „В и К” ООД - гр. П. и е одобрен от главния
архитект на община П. на 24.11.2022 г. По проект укрепването на изкопа на
канализационния наклон отразено в чертежи „Напречен профил” и чертеж
„Укрепване на изкоп” има детайл на укрепване с дълбочина до 5м. Основната
цел на изкопа е била да се открие старата канализация. Достигната реална
дълбочина на изкопа около 4 м. Дейностите по изкопаване на траншеята са
изпълнявани с подвижно работно оборудване, а Бокс укрепването е
извършвано с готови укрепващи елементи. За конкретния случай е използван
елемент с размери 3,40/2,40/1,16 м. (последното разстоЯ.е е променливо и е
функция от ширината на изкопа и технологичната нужда). Вторият елемент, с
който е трябвало да завършат укрепването е бил с размери 3,40/1,60/1,16 м.,
като и този модул се монтира от нивото на терена. От размерите се
7
установява, че двата модула, ако са съединени, технологично, конструкцията
ще достигне до нивото на терена. По технически параметри теглото на първия
модул е около 1300 кг., а теглото на втория модул е около 830 кг. Тези
тежести са непреодолими за ръчна работа, поради което се извършват с
подвижно работно оборудване. На 28.11.2022 г. по време на изпълнение
монтиране на първия модул в предварително изкопания канал, внезапно се
срутва земна маса, която затрупва четирима от работниците на обекта.
Вследствие на което Х. Ф. Г. и Ю. Ю.ов Б. получават травми несъвместими с
живота, а Ю. Б.и А. М. получават различни телесни травми. След което са
отведени в болнично заведение за последваща хоспитализация.
За настъпилата злополука са уведомени служители на Дирекция „И. по
т.” П., които са извършили проверка и са изготвили следните документи:
Протокол на извършена проверка № ПР2240117 от 28.11.2023г.; Акт №
********* за установяване на административно нарушение; Акт №
********за установяване на административно нарушение; Акт за спиране на
дейността;
От извършената проверка на „А-с.” ООД по работни места и по
документи са направени редица констатации, подробно описани в протокола,
дадени са препоръки за отстраняването им, както и спиране на СМР на обекта
до обезопасяването му. Освен това е извършено разследване на злополуката
станала на 28.11.2023г. от служители на ТП НОИ П.. Съставен е Протокол №
5103-13-1 от 04.01.2023 г. Установени са трудово-правните отношения на
пострадалите с Дружеството управлявано от А., като са предоставени
трудовите договори, както следва: ТД № 15/25.05.2016 г. и ДС към него №
1/01.04.2022 г. с Ю. Ю.ов Б.; ТД № 164/11.09.2011 г. и ДС към него №
1/01.04.2022 г. с Х. Ф.Г.; ТД № 30/26.05.2016 г. и ДС към него №1/01.04.2022
г. с Ю. Р. Б.; ТД № 63/16.02.2017 г. и ДС към него №1/01.04.2022 г. с А. А. М..
След което настъпилото събитие на 28.11.2023 г. на обекта е признато за
трудова злополука по КСО. Установени са наличието на длъжностни
характеристики, служебни бележки за проведен първоначален инструктаж,
медицински карти за предварителен преглед за годност при започване на
работа. Предоставено е извлечение от книгите за проведен на 28.11.2023г.
ежедневен инструктаж на работното място с положените подписи на
служителите присъствали на инструктажа. Установено е също, че
Осигурителят е направил застраховка „Трудова злополука” в ЗК „Е.” на
8
работниците и служителите, съгласно поименен списък, приложен към
застраховката.
Освен това са издадени и следните заповеди: 1. Заповед № 7/01.02.2022
г. за утвърждаване на списък за личните предпазни средства/ЛПС/ по
длъжности; под номера 30 - Х. Г., 31 - Ю. Б., 50 - Ю. Б. и 59 - А. М. с личен
подписа са удостоверили, че са получили полагащото им се работно облекло,
обувки, каска и ръкавици; 2. Списък на работното облекло и ЛПС по
длъжности; 3. Заповед № 6/01.02.2022 г. - заповедта е във връзка с Наредба
РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждане на периодично
обучение и инструктаж на работниците и (ДВ. бр. 102 от 22.12.2009 г.)
служителите по правилата за осигуряване на ЗБУТ и на основание на КТ чл.
281, определя лицата, които имат право да провеждат инструктаж, като за
(начален/встьпителен, на работното място) производствен, периодичен и
извънреден е определена служителката А. А.. Няма представен документ,
който да потвърждава, дали определеното лице притежава необходимата
квалификация и документи за водене на посочените инструктажи.
Във връзка с провежданите инструктажи са изготвени и утвърдени
следните програми: 1. Програма за провеждане на инструктаж на работното
място; 2. Програма за извънреден и ежедневен инструктаж; 3. Програма за
провеждане на начален инструктаж по безопасност, хигиена на труда
и противопожарна безопасност /ППО/ с работниците и служителите; 4.
Програма за периодичен инструктаж.
При извършената съдебномедицинска аутопсия е видно, че вследствие
възникналия инцидент Ю. Б. е получил следните травматични увреждания:
Охлузване по долната челюст в ляво от брадичката; Данни за притискане на
гръдния кош и корема, а именно: Кръвонасядане по кожата на корема в дясно
над пъпа и под ребрената дъга в дясно. Цианоза на шията. Раздути бели
дробове. Точковидни кръвоизливи по лигавицата на клепачите, под плеврите
на белите дробове и по бъбречните легенчета.Трупна картина на бързо
настъпила смърт: Тъмна течна кръв. Оток на мозъка. Оток на белите дробове.
От извършената съдебно-медицинска аутопсия върху трупа на Ю. Ю.ов
Б. е видно, че причината за смъртта на същия е механична асфиксия от
притискане на гръдния кош и корема. В случая се касае за притискане на
тялото от земните маси, което е довело до невъзможност за осъществяване на
9
дихателни движения и задушаване. Носенето на лични предпазни средства от
типа на предпазна каска, специално работно облекло и работни обувки не би
предотвратило настъпването на смътния изход, тъй като не би предотвратило
притискането на гръдния кош и корема. Единствената възможност за
предотвратяване на неблагоприятния изход е незабавното отстраняване на
земните маси и изваждане на пострадалия, при условие, че действието се
извърши в рамките на няколко минути.
В показания в следствен отдел ОсЛО-П., дадени от пострадалото лице
Юлай Бекташ се казва следното: „Откакто работя в това дружество лично
управителя му В. А. ни прави всяка сутрин инструктаж за безопасност.
Разпределя ни работата и ние си отпочваме да си работим. На 28.11.2023г.
сутринта г-н А. ни направи лично инструктаж, а след това си отиде и ние
останахме да копаем... ”. Съгласно показания в следствен отдел ОсЛО-П.,
дадени от пострадалото лице А. А. М.се казва следното: „...На 28.11.2023г.
трябваше да стартираме работа по обекта в гр. П., кв. „Хр. Б.”, задачата ни бе
да направим, за да видим тръбата на старта канализация, за да заустим новата.
Сутринта на този ден Управителя А. дойде на мястото и както обикновено
лично ни проведе инструктаж за безопасност, след като ни проведе
инструктажа Управителя си отиде по други обекти.... ”) На лист 176 от ГД
същото пострадалото лице в писмени сведения, описва следното (...в 1:30 часа
слезнахме в изкопа да полагаме тръба всичките колеги и за секунди падна
скална маса и ни затрупа... ”). От дадените показания се установява, че е
извършен инструктаж за работата през деня от Управителя, след което се
сочи, че управителя напуска обекта. Лицето, което трябва да осъществява
дейността, съгласно утвърдения проект е техническия ръководител на обекта.
Цялостната дейност се ръководи от техническия ръководител, който
постоянно следи за спазване на Методологията и безопасността на
работещите. Напредването на изработеното стопанство (траншеята) в по
голямата си част е механизирано. За спазване на правилата за безопасност при
работа отговаря техническия ръководител./ Задълженията на същият са
определени от Наредба № 2 за минималните изисквания за ЗБУТ при
извършване на строително-монтажни работи /СМР/: 1. Изпълнява и
контролира спазването на здравословната безопасност и условията на труда
/ЗБУТ/; 2. Пряко участва при изработването на инструкциите за безопасност и
здраве; 3. Спазва изискванията за ЗБУТ към използваните строителни
10
технологии и проекти; 4. Провежда инструктаж по ЗБУТ на ръководените от
него работещи; 5. Забранява работа със строителни машини, съоръжения и
инструменти, които не отговарят на изискванията за ЗБУТ; 6. Незабавно
уведомява преките си ръководители за злополуки /или аварии на строителната
площадка, строежа, частта от строежа или работните места, за които отговаря;
7. Разпределя работещите по работните места, съобразно тяхната
правоспособност, квалификация и опит; 8. Контролира: а) планирането и
безопасното извършване на разрушаване на сгради и съоръжения чрез
предприемане на подходящи предпазни; б) монтажа и демонтажа на
стоманени или бетонни рамки и техните компоненти, кофражи, готови
строителни елементи или временни опори и подпори; в) правилното
подреждане и съхранение на строителната площадка на материалите,
изделията и оборудването; 9. осигурява: а) прекратяване на работата и
извежда всички лица от строителната площадка, строежа или съответното
работно място, когато има сериозна или непосредствена опасност за здравето
или живота им или когато са налице условия, при които се изисква спиране
на работа; при отсъствието му от строителната площадка тези задължения се
изпълняват от бригадира на строителната бригада; 10. определя: а) работната
зона и границите на опасната зона при преместване на строителни машини и
механизация на строителната площадка; б) лице, което да контролира
изправността, правилната експлоатация, прегледите, поддръжката и ремонта
на работното оборудване (строителни машини, директни горивни устройства
идр.); в) изпълнява в срок предписанията на контролните органи за ЗБУТ; 12.
Участва при анализиране на причините за допуснати трудови злополуки.
Няма данни за определено лице с необходимата квалификация, което да
управлява дейността - осъществяване на постоянен контрол върху
строителния процес на обекта. Съгласно нормативните изисквания където са
определени задълженията при извършване на СМР, това е техническия
ръководител. Освен да ръководи изпълнението на технологичния процес,
спазването на проекта, контролира монтажа и демонтажа на стоманени или
бетонни рамки и техните компоненти, кофражи, готови строителни елементи
или временни опори и подпори. Изпълнява и контролира спазването на
здравословната безопасност и условията на труда (ЗБУТ).
От показанията на пострадалите, присъстващите, описанието на
инспекторите от ДИТ ТП П. и снимковия материал в деня на злополуката се
11
установява следното: На лист 169, 170, 171,172 и 176 от том 2-ри на ГД
931/2023г. се наблюдава монтирана само една секция от укрепителното
съоръжение с размери 3,40/2,40/1,16м. Втората секция не е монтирана и не е
достигнато нивото на терена. Откосите в изкопа над първата секция по цялата
височина, не са били защитени срещу срутване. Налага се извода, че не е
монтирано предпазно съоръжение по цялата височина на изкопа. При
направен оглед на обекта на 09.05.2024г. се установи, че строителните работи
са завършени и обстановката не кореспондира с тази по време на настъпване
на трудовата злополука. От протокол № 5103-13-1/04.01.2023 г. за
резултатите от извършеното разследване на злополуката станала на 28.11.2022
г. в раздел VIII - Анализ на причините за възникване на злополуката, лист 17
от ГД № 931/2023г. в т. 4 е констатирано следното: От северната страна,
където е станало срутването е разположена земна маса в зоната на
естественото срутване на откосите на изкопа на разстоЯ.е по-малко от 1,0
метър от горния му ръб, с което е нарушена т. 1.24 от Приложение № 1 към
чл. 2, ал. 2 от Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за ЗБУТ
при извършване на строителни и монтажни работи. От описаните
констатации на 28.11.2022 г. от инспекторите на ДИТ ТП Перник се налага
извода, че е разположена земна маса в зоната на естественото срутване на
откосите на изкопа.
Съгласно изискванията при извършване на земекопни работи:
Разполагането на земна маса, строителни продукти, съоръжения и др., както и
движението на строителни машини се допускат извън зоната на естественото
срутване на откосите на изкопите на разстоЯ.е не по-малко q t 1,0 ш от горния
им ръб. В случай на укрепени изкопи тези дейности могат да се извършват и в
зоната на естественото срутване на откосите на изкопите, когато при
оразмеряване на укрепването им са взети предвид съответните натоварвания.
От констатациите на служителите на ДИТ ТП П. е записано следното:
При оглед на изкопа е установено, че влизането и излизането от изкопа става
от източната страна в нарушение на т.1.12 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 2
от Наредба № 2/22.03.2004г. за минималните изисквания за ЗБУТ при
извършване на строителни и монтажни работи.- точка 1.12. За влизане и
излизане от изкопа се поставят стълби с широчина най-малко 0,7 т. така, че
горният им край да е на височина 1,0 т над терена.
12
От снимковия материал приложен в том 2-ри на ГД № 931/2023г. на
лист 167,168 и 169 се установява, че са поставени подвижни стълби за достъп
до изкопа с височина над терена, което кореспондира с изискванията на т.
1,12 от Приложение №2 от Наредбата.
Съгласно утвърдените изисквания на проекта и терена е извършван
достъп до изкопа. При изпълнение на СМР, ако са спазени изискванията на
нормативните документи, като обезопасяване на терена, укрепване на
откосите, поставяне на стълба за достъп до изкопа над нивото на терена и
спазена технологична последователност на извършваната работа, достъпа до
изкопа няма да доведе до нарушение на изискванията за минималните
здравословни и безопасни условия на труд. При изпълнение на тази дейност
не се налага и изисква работниците да бъдат в неукрепения изкоп.
Дейностите се извършват на нивото на терена на работната площадка.
Протокол № 5103-13-1/04.01.2023 г. за резултатите от извършеното
разследване на злополуката станала на 28.11.2022 г. в раздел VIII - Анализ на
причините за възникване на злополуката, лист 17 от ГД № 931/2023 г. в т. 4 е
констатирано следното: От северната страна, където е станало срутването е
разположена земна маса в зоната на естественото срутване на откосите на
изкопа на разстоЯ.е по-малко от 1,0 метър от горния му ръб, с което е
нарушена т. 1.24 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 2 от Наредба №
2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за ЗБУТ при извършване на
строителни и монтажни работи. Налага се извода, че са складирани продукти,
респ. земна маса в близост до изкопа. Технологията за изпълнение на СМР
(земекопни работи) е наложила необходимостта за извършване на работата
със специализирано работно оборудване багер, който се е движел в близост
до откосите. Тези машини са тежки и с точно определени габарити, които не
могат да се променят, тежестта зависи от модела, който се използва за
изкопните дейности. Тяхната тежест зависи от класа и техническите
характеристики за конкретен модел и може да достигне десетки тонове, като
работното им тегло може да достигне в порядъка от 5000 кг. до 3000 кг. и
повече в зависимост от необходимостта на оборудването. От тук се изяснява,
че подвижното работно оборудване е тежко, предизвиква вибрации, което
изисква спазването на утвърдените нормативни стандарти за позициониране,
придвижване, завъртане на стрелата при товарене и отстоЯ.ята при работа
13
под инфраструктурни обекти на електоопреносната мрежа. Неспазването на
утвърдените стандарти по време на изпълняване на СМР е в пряка зависимост
с настъпването на нежеланите събития. В случай на укрепени изкопи тези
дейности могат да се извършват и в зоната на естественото срутване на
откосите на изкопите, когато при оразмеряване на укрепването им са взети
предвид съответните натоварвания.
От констатациите в Протокол № *********/04.01.2023 г. за резултатите
от извършеното разследване на злополуката станала на 28.11.2022 г. в раздел
VIII - Анализ на причините за възникване на злополуката, лист 17 от ГД №
931/2023 г. в т.5 е записано: На строителната площадка е стационирана
строителна машина (багер), като стъпката на опората е в зоната на
естественото срутване на откоса в изкопа, с което е нарушена т. 1.27 от
Приложение № 1 към чл. 2, ал. 2 от Наредба № 2/22.03.2004г. за минималните
изисквания за ЗБУТ при извършване на строителни и монтажни работи, т.
1.27. (попр. - ДВ, бр. 98 от 2004 г.) При движение или стациониране на
строителните машини близо до горния ръб на земните откоси стъпката на
ходовото колело или опората трябва да са извън зоната на естественото
срутване на откоса, като се спазва минимално допустимото разстоЯ.е от
долния ръб на откоса до ходовите колела или опорите, дадени в съответната
таблица.
От констатациите в протокола на инспекторите от ДИТ П. се налага
извода, че стационирана строителна машина (багер) е имало по време на
срутването, като стъпката на опората е била в зоната на естественото срутване
на откоса в изкопа. Но трябва да се вземат предвид и технологичните
възможности на терена, където се извършват земекопни работи, разположене,
вид почви, проектни дълбочини предварителни проучвания и извършени
измервания за съответните натоварвания. Разполагането на земна маса,
строителни продукти, съоръжения и др., както и движението на строителни
машини се допускат извън зоната на естественото срутване на откосите на
изкопите на разстоЯ.е не по-малко от 1.0 м от горния им ръб, В случай на
укрепени изкопи тези дейности могат да се извършват и в зоната на
естественото срутване на откосите на изкопите, когато при оразмеряване на
укрепването им са взети предвид съответните натоварвания.
От предоставените данни в ГД, при огледа на настъпилата трудова
14
злополука на 28.11.2022 г. на обекта не е предоставена информация за
обхванатата част на срутването, като размери за да се определи тонажа. Но от
фактическата обстановка за резултата от срутването се изяснява, че изцяло-
са затрупани тримата пострадали, а четвъртия частично. Тези факти
предполагат, че земната маса е била с много голям обем. Като вземем
предвид, че обемната плътност(обемно тегло) на почвата - единица обем
(1мЗ) суха почва в естествено ненарушено състоЯ.е, измерва се в грамове, (г).
Този показател зависи от състоЯ.ето на почвата, влага, глинеста и т.н., като се
колебае между 1,1 г/смЗ до 1,3 г/смЗ. Ако се приеме, че срутилата се земна
маса е с обем 4 m3 и се приеме половината 1,2г/смЗ, то се получава общо
тегло 4800 кг на падналата земна маса. Освен притискането от теглото на
земната маса, времето под натиска, влиЯ.е оказва и невъзможността за
дишане поради липса на кислород, което е от пряко значение за изхода на
събитието и пораженията нанесени на пострадалите. В конкретния случай
значението на работното облекло не би променило настъпилия резултат с
пострадалите.
От информация при изваждането на пострадалите от изкопа се
изяснява, че Ю. Б. е бил с работно облекло и че са намерени предпазни каски.
Не е уточнен броят им.
На 28.11.2023г. при извършване трудово-правни работи на обекта,
състоящи се в изпълнение на полагане на тръби за канализация, лицата Ф. Г.
и Ю. Ю.ов Б.в, Ю. Б. и А. М. са влезли в неукрепен изкоп. Съгласно
показания в следствен отдел ОсЛО-П., дадени от пострадалото лице А. А. М.
казва следното:... лист 176 от ГД пострадалото лице М. в писмени сведения,
описва следното (.....в 1:30 часа влезнахме в изкопа да полагаме тръба
всичките колеги и за секунди падна скална маса и ни затрупа... Внезапно
неочаквано за тях в този момент настъпва срутване на откос, от земна и
скална маса затрупват изцяло тримата работници Ф.Г. и Ю. Ю.ов Б. Ю. Б., а
А. М. е затрупан частично. Затрупването е вследствие на това, че четиримата
работници са били на голяма дълбочина по данни от огледа на кота - 4.00
метра. Причината за срутването на земна маса е вследствие на неизпълнено
укрепване с подвижно укрепващо съоръжение по цялата височина на
откосите. На незащитеното и неукрепено пространство са възникнали
условия от естествена среда за срутване. В случая по проект, дълбочината на
изкопа за канализацията за битови отпадни води в участъка е с проектна
15
дълбочина 4,00м, т.е. по - голяма от 1.5 м - 2.00 м, и той не е бил укрепен в
съответствие с одобрения проект за подобект Канализационен колектор Ф
300, гр. Перник, кв. „Хр. Б.”, магазин „Л./Ремонт на битова канализация кв.
„Хр. Б.”, магазин „Л.”, гр. П.. Освен това настъпилата трудова злополука е
настъпила и поради факта, че в неукрепения изкоп са се намирали четиримата
работници. Ако те са осъзнавали опасността, която ги грози са имали
възможност да не влизат в неукрепения изкоп.
Строителният обект не отговарял на изискванията на Закона за
здравословни и безопасни условия на труд и на Наредба № 2/22.03.2004 г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи по следните причини: - на
работните места, на които са полагали труд в изкопа Ф. Г. и Ю. Ю.ов Б., Ю.
Б., а А. М. не са били създадени условия за опазване на здравето им и
осигуряване на безопасност, тъй като те са работели в изкоп, в който не е
било изцяло изградено колективно предпазно средство - приспособление за
укрепване на изкоп. Не били предприети подходящи мерки за осигуряване на
безопасност, чрез оформяне на откоси или използване на предвиденото
укрепване на изкопа. Изкопаната земна маса, примесена с камъни била
разположена в зоната за естествено срутване на откосите на изкопа, по цялата
му дължина, на разстоЯ.е по - малко от един метър от горния ръб. Не били
монтирани подходящи ограждения за обезопасяване на изкопа. Не били
съобразени метеорологичните условия по време на изпълнение на
строително-монтажните работи.
В заповедната книга, за технически ръководител е посочен техник В.в
А. - Заповед № 78/19.09.2022 г. за назначаване на техническо ръководство от
ДЗЗД „И.о.е” -гр. П., строител ДЗЗД „И.о.” -гр. П. като не е изпълнил
задължението си по чл. 26, т. 1 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд - при
извършване на строителни и монтажни да контролира спазването на
изискванията за ЗБУТ. Твърди се, че е напуснал обекта, веднага след
извършения инструктаж на 28.11.2023г. Т. ръководител не е изпълнил
възложеното му задължение, когато отсъства от строителната площадка, да
определи лице с необходимата квалификация, което да изпълнява неговите
задължения - осъществяване на постоянен контрол върху строителния процес.
16
Освен това не е изпълнил и изискването по чл. 49, т. 2 от Наредба № 2,
при извършване на изкопни и подземни работи да се предприемат подходящи
мерки за безопасност, включващи оформяне на откоси или цялостно
изграждане на подходящо укрепване, като такива откоси и такова укрепване
на обекта не са изпълнени. Т. ръководител не е изпълнил и вмененото му
задължение по чл. 49, т. 7 от Наредба № 2, изискващо от него да предприеме
подходящи мерки за безопасност при изкопни и подземни работи, включващи
складиране на продукти или земна маса и движение на превозни средства или
строителни машини на безопасно разстоЯ.е от изкопите, а при необходимост
поставяне на подходящи ограждения, като е допуснал складиране на земна
маса в непосредствена близост до изкопа.
Съгласно разпоредбата на т. 1.1.2 от Приложение № 1 към чл. 2 от
Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд, при извършване на строителни и монтажни работи, т.
ръководител е задължен, преди започване на изкопните работи да се извърши
монтиране на ограждащи и предпазни съоръжения и да изпълнява вменените
задължения, съгласно приложение 1 от наредбата. Според Приложение № 1
към чл. 2 от Наредба №2 за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни
работи; - т. 1.1.2 - Не изпълнил задължението преди започване на изкопните
работи да се извърши монтиране на ограждащите и предпазни съоръжения; -
т. 1.13 - Преди започване на работа в изкопи с дълбочина, по-голяма от 1,5 м
не е проверил устойчивостта на откосите и укрепването; - т. 1.24 - Допуснал
разполагането на земна маса в зоната на естественото срутване на откосите на
изкопите, на разстоЯ.е по-малко от 1,0 м от горния им ръб; - т.3.1- Не е
укрепил и не е разпоредил да бъде укрепен - от нивото на терена, изкоп с
вертикални стени и с височина по - голяма от допустимата за неукрепени
изкопи.
При тази обективна обстановка в деня на злополуката не е следвало
работниците извършват работа в необезопасен изкоп. При така
обективираната обстановка на обекта е следвало, ако някой им е наредил на
работниците, да не изпълняват заповеди за изпълняване на дейности, които са
опасни за здравето и безопасността им. Освен това съгласно чл. 33 от ЗЗБУТ
те са длъжни: Всеки работещ е длъжен да се грижи за здравето и
безопасността си, както и за здравето и безопасността и на другите лица,
17
пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие с квалификацията му и
дадените от работодателя инструкции., както и чл. 34 от ЗЗБУТ, който гласи:
Чл. 34. (1) (Изм. -ДВ, бр. 40 от 2007 г.) Работещите в съответствие със своята
квалификация и дадените им инструкции са длъжни: 1. да използват правилно
машините, апаратите, инструментите, опасните вещества и материали,
транспортните средства и другото работно оборудване; 2. (доп. - ДВ, бр. 40 от
2007 г.) да използват правилно дадените им лични предпазни средства и
специално работно облекло и след употреба да ги връщат на съответното
място за съхранение; 4. да информират незабавно работодателя или
съответните длъжностни лица за всяка възникнала обстановка при работа,
която може да представлява непосредствена опасност за тяхното здраве и за
всички неизправности в средствата за колективна защита;
При така стеклите се обстоятелства други лица не носят отговорност за
дейностите извършвани в деня, а по правило външни лица нямат право да
присъстват самоволно на строителния обект.
Личните предпазни средства са изброени в заповедта, която е издадена
от Работодателя с изготвен списък за ЛПС за отделните специалности и това
са: 1. Каска; 2. Работен гащеризон /работни дрехи/; 3. Работни обувки;
При необходимост може да се използват и защитни колани за работа на
височина или срещу падане в изкоп.
В съдебно заседание на поставени въпроси към вещото лице Т., той
отговаря, че при такава ситуацията според всички нормативни документи и
всичко, което се знае за този тип строителство, в извършване на СМР
дейности, по никакъв начин не е трябвало работниците да влизат в изкопа,
още повече в самият инвестиционен проект пише дейностите да бъдат
извършвани на работната площадка. Да се извършат на място, не вътре в
неукрепеният строеж, а на място извън изкопа. Едва когато се укрепи изкопа,
изгради се необходимото съоръжение, ако се установи, че ще издържи
натиск, едва тогава може да се влезе. От документите, които вещото лице е
поверил в Община Перник, установил, че са извършенинеобходимите
инструктажи, има направени програми за отделните дейности и инструктажи,
които се изпълняват. Има подписи и снимков материал от книгите за
инструктаж, с личният подпис на запознатото лице. От документацията, с
която се е запознал и от извършената проверка от „Инспекцията по труда“ и
18
след разследване на злополуката, сочат данни че не са поставени заградни
съоръжения, сигнализирани с предупредителни знаци. Информационна табела
съгласно изискванията на нормативната база на Р България и по ЗУТ, всеки
един обект след влизане и отдаване на линия за започване на строеж,
изпълнителя е длъжен да постави информационна табелка, на която се
посочва вида на обекта, сроковете СМР-тата, изпълнителя, техническото
лице, което ще отговоря евентуално, ако има и други заинтересовани лица от
обекта или се нуждаят от други надзорни органи или органи, който в района
този обект имат инфраструктурни обекти. При извършване на земекопни
дейности, особено на този тип траншеи и ако са с дълбочина преминаваща
над 1.4 м, задължително се укрепват, като земната маса, която се изнася от
изкопните дейности, се депонира или на определен обект от общината или на
обект, който фирмата изпълнител е заявила предварително. При условие, че
има възможност да бъде депониран материал в близост до обекта, без да се
нарушават изискуемите нормативни разстоЯ.я, като се разрешава такава
дейност и депониран такъв материал, ако изкопното съоръжение съответно е
укрепено и отговаря на натоварванията, които могат да предизвикат от
натрупаната земна маса и от работещото оборудване в близост до тази
дейност. Нормите, които са залегнали в нормативните документи за
разстоЯ.е за депониране на земна маса, са свързани и имат реално причинно
следствена връзка с възможността да се създадат условия за естествено
срутване на терена, върху който те стоят, тъй като придават допълнителен
натиск на неукрепеният участък. Нормите са, за да се намали опасността от
срутване. Преглеждайки документацията, вещото лице не е попаднал на
направен доклад, за направено предварително проучване за вида почва на
мястото. Подчертаното в таблицата в заключението, не значи, че е такава
почвата на място. При условие, че изкопа е укрепен, трябва разстоЯ.ето на
машините от изкопа да е най-малко един метър.
Има снимков материал, изготвен при огледа след настъпване на и на
него се вижда, че на място има подвижни алуминиеви стълби, които съгласно
изискванията и правилника са били поставени там при укрепен участък да
бъдат ползвани за слизане и качване. Вещото лице поддържа своето
становище по този въпрос, като счита, че може би има грешка в
констатациите на ДИТ. От снимките не може да се прецени точно къде са се
намирали стълбите към момента на срутването.
19
Вещото лице уточнява, че в отговора на предпоследния въпрос, на
последна страница на експертизата, вторият абзац е допуснал техническа
грешка и следва да се чете: „При тази обективна обстановка, в деня на
злополуката не е следвало работниците да извършват работа в необезопасен
изкоп“. При неукрепен изкоп по никакъв начин не се налага влизането и
извършването на каквото и да е дейност от физически лица. Само при
положение, че е укрепен се влиза и при извършване на тези СМР дейности се
използва специализирано работно облекло. Вещото лице уточнява, че в
документите, с които е разполагал, не е срещнал някъде устно или писмено да
е цитирал някой, работниците да са инструктирани, да им е възложено да
извършват дейности в неукрепен изкоп.
Съдът кредитира изцяло неоспореното от страните заключение по
комплексната съдебно - техническа и медицинска експертиза, ведно с
уточненията, изложени в съдебно заседание.
При така установеното във фактическо отношение, съдът счита
предявеният иск за допустим, като предявен от лице, имащо правен интерес
от предявяването му и срещу надлежен ответник.
Разгледан по същество, съдът намира предявеният иск за частично
основателен по следните съображения:
Съгласно чл. 200, ал. 1 от КТ за вредите от трудова злополука или
професионална болест, които са причинили временна
неработоспособност, трайна неработоспособност с 50 и над 50 % или смърт
на работника или служителя, работодателят отговоря имуществено,
независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител
има вина за настъпването им, като дължи обезщетение за разликата между
причинената вреда – неимуществена или имуществена, включително
пропусната полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото
осигуряване (ал. 3). За да възникне имуществена отговорност на работодателя
за обезщетяване на причинените на пострадалите от трудовата злополука,
трябва да бъдат установени чрез пълно и главно доказване по правилата на
член 154, ал. 1 от ГПК следните материални предпоставки: трудова
злополука; вреда, водеща до неблагоприятни последици – намаляване на
имуществения актив, а по отношение на неимуществените вреди –
претърпени болки и страдания от лица, които имат право да получат
20
обезщетение (съобразно ТР № 1 от 21.06.2018 г. по т. д. № 1/2016 г. на ВКС,
ОСГТК) и причинноследствена връзка между злополуката и причинените
имуществени и неимуществени вреди.
Безспорно е по делото, че между Ю. Ю.ов Б. и ответното дружество е
съществувало трудово правоотношение, като на 28.11.2022 г. по време на
работа, а именноизвършване на строитетелно- монтажни работи на
строителен обект – ремонт на водопроводна и канализационни мрежи и
съоръжения в гр. П., кв.„Х. Б.“ - Магазин „Л.“, при поставяне на укрепителни
елементи в изкопа е настъпило внезапно свличане на земна маса, при което
бил затрупан Ю. Ю.ов Б., което довело до смъртта му. Това събитие било
признато за трудова злополука с Разпореждане № ********** от 18.01.2023 г.
на ТП на НОИ – Б..
Механизмът на настъпване на злополуката се установява от събраните
по делото писмени доказателства, преди всичко от протокол за извършено
разследване на трудова злополука на ТП на НОИ – П, както и от
заключението на приетата по делото комплексна съдебно медицинска
и техническа експертиза по безопасни условия на труд.
Въз основа на същите се изяснява, че в момента преди злополуката
пострадалият Ю. Ю.ов Б.е извършвал строително – монтажни работи на
строителен обект - ремонт на водопроводна и канализационни мрежи и
съоръжения в гр. П., кв. „Х. Б.“ – Магазин „Л.“, като със свои колеги е влязъл
в неукрепен по изискуемия начин изкоп за полагане на канализационни
тръби. Докато били в изкопа настъпило свличане на земна маса от северната
страна, която затрупала Ю. Б., вследствие на което и настъпила неговата
смърт.
От заключението по комплексната съдебно – техническа и медицинска
експертиза, кредитирано от съда, се установява, че изкопа е бил без поставени
съответно сигнализирани ограждения, без надлежно и правилно укрепване.
До изкопа е била стационирана строителна машина (багер), като стъпката на
опората е била в зоната на естественото срутване на откоса в изкопа. Не са
били предприети подходящи мерки за осигуряване на безопастност чрез
оформяне на откоси или използване на предвиденото укрепване на изкопа,
изкопана земна маса, примесена с камъни е била разположена в зоната на
естествено срутване на изкопа по цялата му дължина, на разтоЯ.е по-малко от
21
метър от горния ръб. На е са били съобразени и метереологичните условия по
време на изпълнение на СМР. Установява се още, че техническия
ръководител в качеството му на длъжностно лице по ЗБУТ на обекта е
нарушил изискванията, като не е проследил за спазване на изикванията за
поставяне на ограждения и предпазни съоръжения, за разполаганает на
изкопаната земна маса на необходимото разстоЯ.е от изкопа. Не е спазил
изискванията и като не е бил на обекта по време на извършване СМР, макар
да е било необходимо и задължително техническия ръководител да следи и
направлява на място над изкопа трудовия процес извършвана от бригадата -
най вече обезопасяването на изкопа за влизане в него. Техническия
ръководител е трябвало да провери устойчивостта на откосите и укрепването.
Именно техническия ръководител трябва да следи за наличие на опасност за
живота и здравето на работещите и да прекрати аботата и изведе всички лица
от строителната площадка, строежа или съответното работно място, при
наличие на такава опасност. Въпреки това техническия ръководител не е бил
на място и не е извършил необходимия и задължителен контрол с присъствие
над изкопа по време на обезопасяване и укрепване на изкопа. На обекта не е
имало и друго оправомощено лице, което да приеме изкопа и укрепването за
извършване на проектните ВиК дейности и да контролира работниците.
Установява се, че работниците не е следвало да слизат и извършват работа в
необезопасен изкоп. Налице е причинно - следствена връзка между трудовата
злополука и смъртта на Юзгер Башов, като единствената възможност да се
предотврати настъпването на смътния изходе незабавното отстраняване на
земните маси и изваждането на пострадалия в рамките на няколко минути.
Според изготвения протокол от Дирекция „И.по т.“ гр. П., при
извършената проверка на място е установено, че на строителната площадка се
допускат до работа работещи, които не използват осигурените им предпазни
средства и работни облекла, но не се установи че Ю. Б. не е използвал
предпазни средства и работно облекло при влизането в изкопа, където е
настъпила и смъртта му. Следва в тази връзка да се има предвид, че според
приетата по делото експертиза по време на откриването и спасяването на
оцелели, в изкопа са открити каски, но не е упомената колко броя са. Също
така, че според категоричното експертно заключение, носенето на предпазни
лични средства от типа ръкавици, каски, обувки, не би предотвратило
настъпването на смъртта. Според експертното заключение, Юзгер Башов е
22
бил затрупан с 4 куб.м. земна маса и тегло около 4800 кг. И единствената
възможност за предотвратяване на неблагоприятния изход е отстраняването
на земните маси в рамките на няколко минути.
Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на
моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими
към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В
този смисъл справедливостта по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно
понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които
носят обективни характеристики - характер и степен на увреждане, начин
иобстоятелства, при които е получено, последици, продължителността
и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и
социално положение.
С решение № 205/26.11.2010 г. по т. дело № 218/2010 г. на ВКС, II т.о.
по чл. 290 ГПК е прието, че с т. II на ППВС № 4/1968 г. са дадени
задължителни указания по приложението на чл. 52 от ЗЗД и критериите,
които следва да бъдат съблюдавани и преценявани от съдилищата при
определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт. Посочено е,
че като примерни критерии, релевантни за размера на обезщетението в случай
на причинена смърт са от значение възрастта на увредения, действителните
отношения между него и лицето, което търси обезщетение и обстоятелствата,
при които е настъпила смъртта. Прието е, че извън общите критерии,
преценката на обективно съществуващите обстоятелства, които са релевантни
за размера на обезщетението и формират съдържанието на понятието
„справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД е конкретна и зависи от
спецификите на разглеждания правен спор. С решение № 178/12.11.2013 г. по
т. дело № 458/2012 г. на ВКС, I т. о. по чл. 290 ГПК е прието, че с т. III на
ППВС № 4/1961 г. ВС е приел, че обезщетение за неимуществени вреди
възмездява най-близките на пострадалия в случай на неговата смърт, като
предмет на установяване са действителните им лични отношения.
Изхождайки от приетото в цитираните решения и в т. ІІ на
Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС, както и от критериите във
формираната непротиворечива практика на ВКС по приложението на чл. 52
от ЗЗД (решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г., решение №
95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г., решение № 154/30.10.2012 г. по т. д. №
23
807/2011 г. и др. ), съдът съобразява, че към момента на смъртта му Юзгер
Башов е бил в трудоспособна възраст, на 51 години, без данни за наличие на
заболявания, както и обстоятелството, че се претендира обезщетение за
претърпени болки и страдания от смърт на син, представляващо тежка загуба,
която предпоставя по - голям размер на обезщетението за търпените
неимуществени вреди.
От събраните по делото гласни доказателства се установява
изключително близката връзка на починалия с неговият баща. Двамата са
живели в една къща и ищеца е разчитал на подкрепата на сина си, както във
финансово отношение, така и в ежедневието. Отношенията между син и баща
са били основани на обич, уважение, разбиране и взаимност. Внезапната
смърт на Юзгер Башов безспорно се е отразило много зле на емоционалното
състоЯ.е на баща му, който я е изживял тежко – бил в шок, не говорел,
единствено плачел. Болката от тази загуба той усеща и понастоящем, от една
страна, защото никой родител не очаква да надживее децата си, а от друга и
предвид мъчителния начин, по който е настъпила смъртта. Несъмнено
внезапната загуба на дете е най-тежката загуба за един родител и се е
отразила негативно на психическото и емоционално състоЯ.е на ищеца.
Установява се, че ищеца страда от безвъзвратната загуба на своя син. Такава
болка няма как да се преодолее и с времето, още повече от човек, който вече
не е активен, поради възрастта си и който след смъртта на сина си изцяло се е
изолирал от обкръжаващата го действителност. Установи се от показанията
на свидетелите, че от общителен и весел човек, той е станал затворен, страни
от хората, предпочита да е сам. Всяка седмица ходи на гроба на сина си, но
избягва да говори за него, защото се разстройва.
При отчитане на отношенията на близост в семейството, преценени
в указаната с ППВС № 4/1968 г. насока, както и с икономическата обстановка
в страната към момента на злополуката, в това число и инфлационните
процеси в последните години, се налага извод, че за понесената от ищеца
болка и страдание от смъртта на сина му се явява справедливо обезщетение в
размер на 120 000 лева. Загубата на дете за един родител е най-тежката
загуба, но съдът отчита и факта, че ищеца има още две дъщери, които биха
могли да му помагат и да го подкрепят физически и емоционално за в
бъдеще. По-висок размер обезщетение не може да се обоснове предвид
обществения критерий за справедливост. Изживените от ищеца негативни
24
преживявания са в рамките на обичайните такива за родител, като не са
твърдени и не са доказани претърпени вреди над обичайните. Поради това
определянето на обезщетение за неимуществени вреди в по-голям размер би
довело до несъответствие на обезщетението с действителния размер на
моралните вреди, несъобразяване с обществения критерий за справедливост,
както и с практиката на съдилищата в подобни случаи.
Предвид изложеното дотук, съдът следва да разгледа и възражението за
съпричиняване. От страна на ответното дружество се твърди, че е била
допусната груба небрежност от Юзгер Башов, поради което и прави
възражение на основание чл.201 ал.2 от КТ.
Съгласно чл. 201, ал. 2 КТ отговорността на работодателя може да
се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като
е допуснал груба небрежност. За да бъде намалено обезщетението при
трудова злополука по реда на посочената разпоредба в тежест на
работодателя е да установи такова поведение на пострадалия, при което
последният не е положил дори грижата, която и най-небрежният полага (така
в решение № 189 от 17.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1446/2019 г., IV г. о.,
решение № 348 от 11.10.2011 г. на ВКС по гр. дело № 387/2010 г., ІV г. о.,
определение № 683 от 13.10.2020 г. на ВКС по гр. дело № 1522/2020 г., ІІІ г. о.
и др.). Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при
съпричиняване при допусната груба небрежност – липса на елементарно
старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и
правила за безопасност. Става дума за такава ситуация, при която от
обстоятелствата е било несъмнено ясно, че определени действия на работника
могат да доведат до злополука, увреждаща здравето му, но въпреки това са
били предприети от него в нарушение с установените технологични правила и
правилата за безопасност, както и с проведените от работодателя
инструктажи за работа. Процентът съпричиняване зависи от механизма на
причиняване на трудовата злополука, като се преценява тежестта на
допринасяне за всеки от факторите, причина за травматичното увреждане,
както и съотношението между причините, когато са повече от една,
респективно има ли баланс между тях или някоя от тях е основна, решаваща,
допълнителна, съпътстваща и т. н.
Съгласно член 154, ал. 1 от ГПК работодателят, въвел възражение
25
за съпричиняване от страна на работника, следва да докаже, че
трудовата злополука е настъпила и поради проявена от работника груба
небрежност при изпълнение на работата, т. е. при условията на пълно и
главно доказване работодателят трябва да установи не само, че работникът е
допуснал нарушение на правилата за безопасност на труда, но че е извършвал
работата при липса на елементарно старание и внимание и е пренебрегнал
основни технологични правила и мерки за безопасност със съзнанието за
възможното настъпване на вредоносните последици и самонадеяното
отношение към съществуващата опасност от тяхното настъпване. Изводът за
наличието на груба небрежност не може да се основава на предположения.
Въз основа на изложеното съдът намира, че ответното предприятие
доказа наличието на съпричиняване от страна на Юзгер Башов.
В настоящият случай, както според свидетелите, така и според вещите
лица на работещите на процесния обект е провеждан ежедневен инструктаж
за безопасност. Вещите лица не са установили отразяване в документите
устно или писмено да е разпоредено на работниците или да им е възложено да
извършват дейности в неукрепен изкоп. Свидетелите М.и А. заявяват, че имат
принципна и постоянна забрана да се влиза в изкопа, докато не се сложи
скелето – укрепително/обезопасително съоръжение. Към момента на влизане
на пострадалите в изкопа, не е присъствал технически ръководител, а само
други работници, поради което е ясно, че пострадалите не са получили
разпореждане да влязат в изкопа (а и не би следвало да се подчинят на такова
разпореждане). Поради това съдът намира, че влизайки в необезопасения
изкоп, Ю. Б. сам се е поставил в ситуация на повишен риск от увреждане и е
създал реална възможност за настъпване на вредите. Установи се от
показанията на свидетелите, че Б. е работил в ответното дружество около 15
години на същата длъжност (показанията на свид. Асанов), поради което е
бил запознат с изискванията за безопасна работа, а и е бил наясно с рисковете
и евентуалните опасни последици при неспазването им.
Съпоставяйки отговорността на работодателя за настъпване на
злополуката с тази на работника, съдът намира, че съпричиняването на
работника е 15 %
Като се вземе предвид приетия за справедлив размер на обезщетение за
понесените от ищеца вреди от настъпилата смърт на сина му, размера му
26
следва да се редуцира с 15% или 18 000 лева. Така обезщетението дължимо на
ищеца е в размер на 102 000 лева.
Тъй като се претендира обезщетение в размер на 100 000 лева, а съдът
не може да присъжда повече отколкото е поискано, предявеният иск следва
да се уважи изцяло.
Отговорността на работодателя намира основанието си в основния
принцип на правото – никой да не вреди другиму, а ако вреди, да обезщети
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
поради което лихвата върху дължимата сума се присъжда от момента на
увреждането – чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. Поради това, ответникът следва да заплати
претендираната сума, ведно със законната лихва, считано от 28.11.2022 г. до
окончателното им изплащане.
По делото е приложено копие на сключен от ответното дружество
групова застраховка „Трудова злополука“ със Застрахователно дружество
„Е.“ АД от 11.05.2022 г. под формата на застрахователна полица №
04400100033559, към която е приложен списък на застрахованите работници,
в т. ч. и починалия Юзгер Башов. Договорено, че срещу платената
застрахователна премия работниците са били застраховани срещу събития,
свързани с живота, здравето и телесната им цялост. В чл. 1 от
полицата/договора е предвидено, че срещу платената застрахователна премия,
застрахователя се задължава при настъпване в периода на застрахователното
покритие на покрит с договора риск, да плати застрахователно обезщетение в
границите на договорената застрахователна сума (лимит на отговорност). В
чл. 3.2 от полицата е договорено, че застрахователната сума за едно лице е 84-
кратния размер на индивидуалната месечна брутна работна заплата, която е
посочена за съответното застраховано лице в поименния списък на
застрахованите лица. В приложения списък, актуален към 01.11.2022 г. за Ю.
Ю.ов Б. е посочена минимална работна заплата в размер на 710 лева.
Съответно лимита на отговорност на застрахователя по отношение на Ю. Б.е
59 640 лева.
От страна на Застрахователно дружество „Е.“ АД са представени
преводни нареждания, съгласно които на 16.03.2023 г. от страна на ЗД „Е.“АД
са заплатени суми в размер на по 19880 лева на И. Р. Б., Е. Ю. Б. и Е. Ю. Б..
Като основание за плащането е посочено „**********“, като се твърди, че
27
това е номера на образуваната пред застрахователя щета по злополуката, без
да са ангажирани доказателства за това. Не са представени и доказателства
кои са законните наследници на Ю. Б. и на кои лица се дължи обезщетение по
договора за застраховка.
С оглед изхода на спора, на ответното дружество следва да
бъдат възложени разноските за адвоката на ищеца адв. М. Б., която му е
оказала безплатна правна помощ по член 38, ал.1, т. 2 от Закона за
адвокатурата (договор за правна защита и съдействие, приложен към молба
постъпила на 22.05.2024 г.). Съобразно чл. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, ще се присъди адв.
възнаграждение в размер на 8650 лева. С оглед изхода на спора същите
следва да се възложат на ответната страна.
От страна на ответника се прави възражение за неоснователност на
претенцията на адв. Балабанова за присъждане на възнаграждение, тъй като
не са представени доказателства за материалното положение на ищеца.
От страна на адв. Балабанова, в писмената защита се прави искане да се
отмени хода по същество, за да представят доказателства за материалното
положение на ищеца, като прилагат декларация за материално състоЯ.е на Ю.
Башов.
Съдът намира искането за отмяна на хода на делото по същество за
неоснователно, а искането за представяне на доказателства за материалното
положение на ищеца за преклудирано. Доказателството е могло да бъде
представено в хода на производството. Обстоятелството, че ищеца или
процесуалния му представител не са присъствали в последното съдебно
заседание, в което е направено възражението на ответника, не е основание да
се отмени хода по същество и да се възстанови срока за представяне на
доказателства. Не е било направено искане за отлагане на заседанието, не са
посочени причини, препятстващи страната или представителя ѝ да се явят и
да ангажират доказателства или да вземат своевременно отношение по
възраженията на ответника.
От друга страна е неоснователно възражението на ответника за
заплащане на възнаграждение на адвоката на ищеца. Налице е многобройна
практика на ВКС – напр. определение № 262 от 05.12.2018 г. по т. д. №
867/2018 г., І т. о., определение № 528 от 20.06.2012 г. по ч. т. д. № 195/2012
28
г., ІІ т. о., определение № 395 от 09.07.2018 г. по ч. т. д. № 1314/2018 г., ІІ т.
о., определение № 682 от 18.10.2012 г. по ч. гр. д. № 598/2012 г., ІІІ г. о.,
определение № 442 от 28.06.2019 г. по ч. т. д. № 502/2019 г., ІІ т. о.,
определение № 257 от 09.05.2018 г. по ч. т. д. № 226/2018 г., II т. о.,
определение № 417 от 17.10.2018 г. по ч. т. д. № 2238/2018 г., І т. о.,
определение № 665 от 05.12.2018 г. по ч. т. д. № 2467/2018 г., ІІ т. о.,
определение № 643 от 7.12.2022 г. на ВКС по к. ч. т. д. № 2370/2022 г. І т. о. и
много други, в която е прието, че наличието на основанието по чл. 38, ал. 1, т.
2 от Закона за адвокатурата не може да бъде обсъждано от съда при
произнасяне по отговорността за разноски. Този извод се извежда от чл. 38,
ал. 1 и ал. 2 от ЗАдв, очертаващ изчерпателно предпоставките за присъждане
на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ, а
именно: да е оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на някое от
основанията по чл. 38, ал. 1, т. 13 от ЗАдв и в съответното производство
насрещната страна да е осъдена за разноски. Изпълнението на посочените две
условия задължава съда да определи адвокатското възнаграждение на
оказалия безплатната правна помощ адвокат в размер не по-нисък от
предвидения в Наредба за минималните размери на адвокатските
възнаграждение по чл. 36, ал. 2 от ЗАдв, като осъди другата страна да го
заплати. Взаимно формираната между доверителя и довереника воля за
процесуално представителство по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв е
достатъчна за доказване на материалната затрудненост, като решението дали
да окаже безплатна помощ е въпрос единствено на преценката на самия
адвокат. Аргумент в тази насока е разпоредбата на ал. 2 на същата разпоредба,
според която адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, т. е.
адвокатът не би получил възнаграждение във всички случаи на приключване
на делото, а само при благоприятен за неговия доверител изход на спора,
поради което и преценката дали да окаже безплатната правна помощ – при
съществуващ потенциален риск да не получи възнаграждение, следва да е
само на адвоката.
Процесуалните предпоставки за присъждане на разноски на ищеца в
исковото производство се извеждат от нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК, според
която същите се понасят от ответника съразмерно с уважената част от иска.
Процесуалният закон не поставя други изисквания за осъждане на ответника
29
за разноски.
Предвид изхода от спора на ответното дружество не се дължат
разноски. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.10 от ГПК не се дължат
разноски и на третото лице.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на държавата, по сметка на Районен съд - Гоце Делчев
дължимата държавна такса върху уважения иск, като същата на основание чл.
1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК
възлиза на 4000 лева. В негова тежест следва да се възложат и направените от
бюджета на съда разноски за възнаграждение на вещите лица в размер на
общо 1201.66 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „А – С.“ ЕООД, ЕИК ***** със седалище и адрес на
управление с.А., ул. "Е.П." №*, община Х., област Б. да заплати на Ю. Р. Б.,
ЕГН **********, от с.А. ул. „Ч.“ № *, община Х. област Б. сумата от 100 000
(сто хиляди) лева, съставляваща обезщетение от трудова злополука,
настъпила на 28.11.2022 г., при която е починал Ю. Б., ведно със законна
лихва от 28.11.2022 г. до окончателното изплащане на обезщетението, като
искът е предявен като частичен от 200 000 лева.
Сумата може да бъде заплатена по следната клиентска банкова сметка с
титуляр Маргарита Балабанова: IBAN: BG4***************
ОСЪЖДА „А – С.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление с.А,, ул. "Е.П." №*, община Х., област Б. да заплати на адв. М. И.
Б. адвокатско възнаграждение по член 38, ал. 1, т. 2 от ЗА в размер на 8650
(осем хиляди шестстотин и петдесет) лева.
ОСЪЖДА„А – С.“ ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес на
управление с.А., ул. "Е. П." № *, община Х., област Бл.да заплати на Районен
съд - Гоце Делчев сумата от 4000 (четири хиляди) лева за държавна такса
върху уважения иск, както и сумата от 1201.66 (хиляда двеста и един лева и
шестдесет и шест стотинки) лева за разноски за възнаграждение на вещите
лица.
30
Решението е постановено при участието на трето лице „З. д.Е.“ АД,
ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр.С., бул. „Х. К.“ № ***
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Благоевград в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
31