Присъда по дело №504/2021 на Районен съд - Кърджали

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА от 20.09.2021г. на КжРС по НОХД № 504/ 2021г.
Повдигнато е обвинение срещу Б. М. И. от с.Г., общ.Кърджали за
престъпление по чл.343 ал.3 б.„а” вр.ал.1, б.„б” вр.чл.342 ал.1 от НК
извършено на 14.09.2018г.
Представителят на прокуратурата счита, че от събраните по делото
доказателства по безспорен и категоричен начин се установява и доказва, че
подсъдимият Б. М. И. е извършил престъплението, за което е предаден на съд,
а именно по чл.343 ал.3 б.“а“ вр.ал.1 б.“б“ вр.чл.342 ал.1 от НК. Нарушавайки
разпоредбите на чл.119 ал.1 от ЗДвП и на чл.116 от ЗДвП като не е пропуснал
пешеходеца по пешеходната пътека подсъдимият с предната лява част на
автомобила управлявайки го е ударил пешеходеца Н.А.. В следствие на удара
последният е паднал на пътното платно и е получил телесните увреждания
видно от съдебно- медицинската експертиза. Тези увреждания са в причинна
връзка с извършеното от дееца нарушение. С тези си действия той е
осъществил от обективна и субективна страна състава на посоченото
престъпление. Моли съда да признае подсъдимия за виновен за обвинението,
за което е предаден на съд. Настоява да се отчете като смекчаващи вината
обстоятелства чистото съдебно минало и добрите характеристични данни.
Поради това предлага да се наложи наказание при условията на чл.55 от НК,
а именно лишаване от свобода в размер на 10 месеца, чието изпълнение да се
отложи с изпитателен срок от 3 години, както и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 18 месеца.
Защитникът на подсъдимия настоява, че Б.И. не е виновен за
престъплението, за което е привлечен. Той нито е могъл да види този
пешеходец, нито е бил длъжен да вземе мерки по отношение на това да го
види, тъй като става въпрос за товарен автомобил. Настоява, че удара не е на
самата пешеходна пътека, а няколко метра навътре, което се установява от
разпитаните по делото свидетели. Според защитата цялото обвинение се
крепи на очевидеца Р.Д., който се намирал на 30- 40 метра от мястото, за
което твърди, че е станало произшествието. Обвинението намира за
несъстоятелно, тъй като свидетелят не е имал видимост заради товарния
автомобил, а и няма как с такова леко подпиране на пострадалия от
автомобила да се счупят седем ребра, фалангата на едната ръка и другите
средни телесни повреди. Така също и съдебно- техническата експертиза е
изпълнена с противоречия. Защитата настоява още, че там не е имало
пешеходна пътека, което твърдят и свидетелите, както и че едва след смъртта
на пострадалия се констатират телесните увреждания. Поради това
предполага, че е възможно да има друг механизъм на причиняване на тези
телесни увреждания, а не този, който се твърди по делото. Моли съда да
приеме, че обвинението не е доказано и да оправдае подсъдимия за
престъплението описано в обвинителния акт.
1

Подсъдимият Б. М. И. не се признава за виновен. Дава обяснения, в
които признава, че на инкриминираната дата и място е управлявал товарен
автомобил марка „М.“ с рег.№ ****** от с.В.. Престроил се на кръстовището
да завие наляво като изчаквал колите движещи се направо срещу него. Един
автомобил му дал предимство, при което подсъдимият И. започнал да
извършва маневра завой наляво. При навлизане в кръстовището към ул.З.
пред него светнало нещо черно. С половината обем на управляваното от него
превозно средство се намирал на ул.З., спрял на място и слязъл от
автомобила, при което видял човек паднал на земята до врата на водача в
близост до бронята. Вдигнал го и му казал, че ще извика линейка, но мъжът,
който имал кръв по носа, му отговорил, че бързал за автобуса за вкъщи.
Пострадалият човек тръгнал в посока автогарата и след като преминал на
тротоара се подпрял, при което подсъдимият И. го настигнал и отново му
предложил да извика медицинска помощ. Получил отрицателен отговор, при
което водачът Б.И. се насочил към управлявания от него автомобил, за да го
премести, тъй като бил затворил движението по пътя. След това отново се
върнал при пострадалия, където имало две жени, една от които се обадила за
медицинска помощ. Дошла линейка и го отвела в спешния център, но
дотогава пострадалият мъж не се оплакал, че го боли нещо. В своя защита
подсъдимият Б.И. изразява съгласие с неговия защитник. При последна дума
настоява, че случилото се не е било на пешеходна пътека и иска да бъде
оправдан.
Съдът като обсъди всички доказателства, събрани по делото прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Подсъдимият Б. М. И., роден на
****** в с.В., общ.М., живущ в с.Г., общ.Кърджали, български гражданин,
със средно образование, женен, работи, неосъждан, с ЕГН **********.
Б.И. бил правоспособен водач на моторно превозно средство и
притежавал СУМПС № ******, валидно до 26.08.2020г. Работел като шофьор
във фирма „Г.- Кърджали и като такъв управлявал товарен автомобил марка
„М.“ с рег. № ******. На 14.09.2018г. подсъдимият Б. М. И. бил на работа и
отново управлявал поверения му товарен автомобил, когато следобед около
16.00ч. се придвижвал от с.В. към фирма „Г.“ в гр.Кърджали. За целта се
движел по бул.Б. в посока от кв.В. към автогарата в града. Наближавайки
кръстовището с ул.З. водачът Б.И. подал ляв мигач и се престроил, за да
извърши маневра завой наляво. Изчаквал автомобилите, които се движели
срещу него, тъй като били с предимство. По едно време едно от насрещно
движещите се превозни средства му дало предимство, при което подсъдимият
Б.И. започнал да извършва маневрата завой наляво по ул.З. В този момент по
пешеходната пътека, която свързвала тротоарите на бул.Б. и била
разположена на ул.З., се движел пострадалият Н.Ш.А.. Въпреки слънчевото
време водачът И. не видял пешеходеца А. и с предната лява част на
2

управлявания от него товарен автомобил го ударил. Ударът от автомобила
попаднал в областта на носа и гръдния кош на пострадалия Н.А., който
паднал на земята. Тогава подсъдимият Б.И. усетил нещо и спрял на место
товарния автомобил „М.“. Слязъл от него и се приближил към пострадалия
пешеходец, който все още се намирал на земята. Вдигнал го на крака и му
предложил да повика медицинска помощ, която пешеходецът Н.А. отказал.
Уверил, че е добре и пожелал да тръгва, за да не изпусне автобуса за дома си.
Бил подаден сигнал за настъпилото произшествие, при което на место много
бързо пристигнала линейка, която отвела пострадалия за оказване на
медицинска помощ. Той бил приет в болница за изследвания и консултации.
След това на местопоризшествието пристигнал и екип на сектор „Пътна
полиция“- Кърджали при ОДМВР- Кърджали, в състав свидетелите Т.Т. и
Е.Н.. Двамата полицейски служители не заварили пострадалото лице, но
установили товарния автомобил марка „М.“ с рег.№ ******, който се
управлявал от подсъдимия Б.И. и който бил преместен след произшествието.
Последният бил спрял на около 20 метра след кръстовището по ул.З. Водачът
И. обяснил на полицаите, че пешеходец, който се движел по пешеходната
пътека, се ударил в управлявания от него автомобил по време на
извършваната от него маневра завиване наляво. Подсъдимият Б.И. бил
изпробван за употреба на алкохол с техническо средство, което отчело
отрицателен резултат. След като свидетелите Т.Т. и Е.Н. получили
информация от спешния медицински център, че пострадалото лице им
счупена фаланга на ръката, те извикали оперативната група и запазили
местопроизшествието до идването й. Бил извършен оглед на ПТП, при което
бил съставен Протокол за оглед на ПТП на основание чл.212 ал.2 от НПК от
14.09.2018г. ведно с фотоалбум и Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № ******** от 14.09.2018г.
Пострадалото лице Н.А. постъпил на лечение на 14.09.2018г. в
МБАЛ „Д-р А.Д.“- Кърджали, където и починал на 16.09.2018г.
От заключението на вещото лице изготвило съдебната
автотехническа експертиза и двете допълнителни такива се установява, че
нормативно разрешената максимална скорост за движение в участъка, в който
е възникнало ПТП, за автомобили категория „*“ е 50 км/ч. Товарният
автомобил управляван от Б.И. се е движел по бул.Б. с посока от кв.В. към
автогарата. На кръстовището с ул.З. е изчакал насрещно движещите се ППC,
пристроен в лентата за извършване на ляв завой. Пешеходецът Н.А. е
пресичал ул.З. по пешеходната пътека с посока от кв.В. към Автогарата.
Когато той е стъпил на платното за движение, товарният автомобил е бил
спрял и изчаквал преминаващите по бул.Б. ППС. В момента, в който
автомобилът е потеглил, пешеходецът е бил на 0,90м. навътре на платното за
движение. А. е напреднал в прехода на пътеката от кръстовището, стигнал е
приблизителната й среда, там траекториите на пешеходеца и автомобила се
пресекли. Товарният автомобил с предната лява част е ударил пешеходеца.
3

Ударът е бил с предната броня и част от кабината разположени в тази зона в
носа и гръдния кош на А.. Скоростта на движение на товарния автомобил в
момента на удара е била 9,41 км/ч. При така създалата се ситуация, водачът на
тежкотоварния автомобил не е имал възможност да предотврати
настъпването на ПТП, но той във всеки един момент от времето е имал
видимост към пешеходеца. Ако водачът на автомобила е възприел стъпилия
на пешеходната пътека пешеходец не е следвало да потегля. Водачът е
следвало да забави движението на товарния автомобил, и да пропусне
прЕ.аването на пешеходеца. Водачът е действал неадекватно на създалата се
ситуация. Когато пешеходецът се е превърнал в опасност за движението,
автомобилът е бил в покой и пешеходецът не е попадал в опасната зона пред
него.
От заключението на вещото лице Н.М. изготвило
съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 17/ 2019г. се установява,
че на Н.Ш.А. е било причинено счупване на носната кост довело до
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а
кръвонасядането на лицето е причинило болка и страдание. Счупването на
четвъртата дланна кост на дясната ръка на Н.А. е довело до трайно
затрудняване на движението на дясната ръка за повече от един месец.
Счупването на второ, трето, четвърто, пето, шесто и седмо десни ребра по
средната мишнична линия, без разместване на костните фрагменти е довело
до трайно затрудняване на движението на снагата за повече от един месец.
Описаните телесни увреждания са получени при действието на твърд тъп или
тъпо- ръбест предмет и добре отговарят да са причинени при ПТП станало на
14.09.2018г. при сблъскване на пешеходеца Н.А. с товарния автомобил и
последващото му падане на пътната настилка.
От съдебномедицинска експертиза на труп № **/ 2018г. е видно, че
основната причина за смъртта на Н.А. е заболяването на черния дроб- цироза.
От съдебномедицинска експертиза № **/ 2019г. по писмени данни се
установява, че Н.А. е бил прегледан в спешното отделение на болницата на
14.09.2018г. в 16,26ч. След това са му назначени консултации и е приет за
лечение като същата вечер е опериран от 22,45ч. до 23,50ч. и в 01ч. на
16.09.2018г. е констатирана клиничната му смърт. Тази експертиза също дава
заключение, че непосредствената причина за смъртта на Н.А. е остра
кръвозагуба вследствие на кръвоизлив в стомаха и червата от варикозно
променени нива в долната част на хранопровода. Травматичните увреждания
на Н.А. не са довели до смъртта му. Допълнителната съдебномедицинска
експертиза по писмени данни към СМЕ № **/ 2019 потвърждава основното
заключение, че контактът на автомобила с тялото не са фактор и причина за
оформилия се кръвоизлив от варикозно променени венозни съдове на
хранопровода.
Тази фактология бе установена на база частично от обясненията на
4

дееца, от гласните доказателства дадени от свидетелите Е.Н., Т.Т., Р.Д. и С.Е.;
от писмените такива- Протокол за оглед на ПТП на основание чл.212 ал.2 от
НПК от 14.09.2018г. ведно с фотоалбум, Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица№ ******** от 14.09.2018г.; както и назначените по делото
Съдебно-автотехническа експертиза и две допълнителни такива, както и от
съдебно- медицинските експертизи приети по делото.
Настоящата инстанция приема, че произшествието е настъпило на
пешеходната пътека от следните доказателства. Гласните такива дадени от
Р.Д., който е единственият пряк очевидец на деянието; от показанията на Е.Н.
и Т.Т., които са първите пристигнали на место полицейски служители, и
които провели разговор с подсъдимия, който им е споделил, че
произшествието се е случило на пешеходната пътека, а и самите полицаи
установяват, че товарният автомобил се е намира на 20 метра след
пешеходната пътека, когато те са отишли на място, но той е бил преместен
вече от водача му; от автотехническата експертиза. В подкрепа на тези
доказателства са и обясненията на самия подсъдим Б.И., който обяснява, че
още при извършването на М.еврата завой наляво и при навлизането в
кръстовището нещо е светнало пред него и той е спрял. Тогава се е намирал с
половината обем на автомобила на ул.З. и едва по- късно е преместил
управлявания от него товарен автомобил. Всички тези доказателства са
еднопосочни, взаимно се допълват, логични са, поради което бях кредитирани
от съда; от писмените Така също видно от Протокол за оглед на ПТП на
основание чл.212 ал.2 от НПК от 14.09.2018г. ведно с фотоалбум, както и от
свидетелските показания дадени от Р.Д. и Е.Н., макар и поизтъркана на места,
но е имало пешеходна пътека на местопроизшествието.
Настоящата съдебна инстанция не дава вяра на обясненията на Б.И. в
частите, в които твърди, че на местопроизшествието не е имало пешеходна
пътека, както и че не е имало удар между управлявания от него товарен
автомобили и пострадалото лице, поради това, че са изолирани и не са
подкрепени от другите събрани по делото доказателства, а и противоречат на
свидетелските показания на Р.Д., Т.Т. и Е.Н., както и на автотехническата
експертиза и на фотоалбума към Протокол за оглед на ПТП на основание
чл.212 ал.2 от НПК от 14.09.2018г.
Съдът не кредитира свидетелските показания на В.Р. поради
следните съображения: не е очевидец на произшествието, противоречиви са
показанията му- веднъж казва че е станало точно на кръстовището, а след
това че се е случило 4- 5м. навътре, а и не са подкрепени от нито едно друго
доказателство по делото. Същото е отношение на тази съдебна инстанция и
към показанията дадени от свидетеля Н. С., тъй като и тя не е видяла самото
произшествие, а те не са подкрепени от нито едно друго доказателство по
делото.
5

ОТ ПРАВНА СТРАНА: Подсъдимият Б.И. от обективна и
субективна страна е осъществила състава на престъплението по чл.343 ал.3 б.
„а” вр.ал.1 б.„б” вр. чл.342 ал.1 от НК за това, че на 14.09.2018г. в
гр.Кърджали при управление на МПС нарушил правилата за движение-
чл.116 от ЗДвП, който задължава водача на ППС да бъде внимателен и
предпазлив към пешеходците и чл.119 ал.1 от ЗДвП, който задължава при
приближаване към пешеходна пътека водача на нерелсовото пътно превозно
средство да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или прЕ.аващите по
нея пешеходци като намали скоростта или спре, и по непредпазливост
причинил средни телесни повреди на Н.Ш.А. от с.С., общ.Кърджали,
изразяващи се в счупване на дланната кост на дясната ръка, довело до трайно
затрудняване на движението на дясната ръка, и счупване на второ, трето,
четвърто, пето, шесто и седмо десни ребра, довело до трайно затрудняване на
движението на снагата, като деянието е извършено на пешеходна пътека.
От фактите по делото е безспорно, че подсъдимият И. е нарушил
правилата за движение, уредени в чл.116 от Закона за движението по
пътищата, който го задължава да бъде внимателен и предпазлив към
пешеходците, и чл.119 ал.1 от Закона за движението по пътищата задължаващ
го при приближаване към пешеходна пътека задължава да пропусне
стъпилите на пешеходната пътека или прЕ.аващите по нея пешеходци като
намали скоростта или спре. При нарушението и на двете посочени норми е
настъпило пътно- транспортно произшествие и по непредпазливост причинил
средни телесни повреди на пострадалия Н.А.. Безспорно от Съдебно
медицинска експертиза на труп № **/ 2018г. и от Съдебно медицинска
експертиза по писмени данни № 17/ 2019г. се установява, че на пострадалото
лице са причинени телесни увреждания- счупване на дланната кост на дясната
ръка, счупване на второ, трето, четвърто, пето, шесто и седмо десни ребра,
които представляват средни телесни повреди съгласно разписаното в чл.129
ал.2 от НК.
Деянието е извършено по непредпазливост при формата небрежност,
като деецът не имал представа относно настъпването на обществено опасните
последици, но е имал субективната възможност да предотврати тези
последици. Вярно е че заключението на приетата Съдебно- автотехническа
експертиза е, че подсъдимият Б.И. не е имал техническа възможност да
предотврати настъпилото ПТП, но той не може да черпи права от собственото
си неправомерно поведение, в което той не се е съобразил с правилата по
ЗДвП съгласно пътната и улична маркировка. Освен това допълнителната
експертиза доказва, че водачът е имал видимост, но е действал неадекватно на
създалата се ситуация.
Причините за извършване на деянието се коренят в неуважение на
дееца към закона, нарушавайки множество правила за движението по
пътищата.
6

ПО НАКАЗАНИЕТО: Съдът като взе предвид степента на
обществена опасност, която е типична, предвид на начина на извършване на
произшествието, така също и наличието на смекчаващи обстоятелства у
дееца- добри характеристични данни, чисто съдебно минало, семейна и
трудова ангажираност, поведение му спрямо пострадалия пешеходец като
поискал да извика медицинска помощ, облика му като дългогодишен водач на
МПС с изключително малко на брой нарушения, както и факта на изминалия
дълъг период от време от извършване на деянието, намира, че и най- лекото
предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко поради което
приложи разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 от НК. Ето защо наложи наказание
под предвидения минимум, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 10
месеца с изпитателен срок от 3 години, като намери, че по този начин ще
бъдат реализирани целите на закона. Наказанието бе постановено да не
изтърпява ефективно, тъй като са налице условията предвидени в чл.66 ал.1
от НК, а именно наложеното наказание лишаване от свобода е до три години,
подсъдимият Б.И. не е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление
от общ характер и преди всичко за поправянето му не е наложително да
изтърпи наказанието. На основание чл.343г вр.чл.343 ал.1 б.”б” вр.чл.37 т.7 от
НК настоящата инстанция постанови по отношение на дееца И. и наказание
„лишаване от право на управление на МПС” за срок от 14 месеца предвид
утвърдената съдебна практика и при съобразяване на извършените от него
нарушения, настъпилия резултат, както и облика му като водач на МПС.
На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът възложи на дееца
направените по делото разноски, които да заплати както следва: по сметка на
ОДМВР- Кърджали сумата в размер на 5249,83лв., по сметка на Районен съд-
Кърджали- сумата в размер на 60,00лв.
По изложените съображения от фактическо и правно естество, съдът
постанови присъдата си.
Районен съдия:

7

Номер на акта:	23
Дата:	20 септември 2021 г. (в сила от 11 март 2022 г.)
Съдия:	Здравка Иванова Дечева Запрянова

Дело:	20215140200504
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	7 май 2021 г.

Присъда по дело №504/2021 на Районен съд - Кърджали

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите