Присъда по дело №448/2024 на Районен съд - Монтана

МОТИВИ
към присъда № 21/ 30.04.2024г. по НОХД № 448 по описа на
Районен съд град Монтана за 2024 година, четвърти наказателен състав.
С обвинителен акт на Районна прокуратура град Монтана подсъдимия
М.В.С. с ЕГН ********** е обвинен в това, че на 05.08.2023г. в с. М., обл.
М., ул. „Л.“ № Х е извършил действия с цел да възбуди полово желание без
съвкупление по отношение на лице, навършило 14- годишна възраст - М.О.В.
/родена на ХХХХХг./, като я е докосвал с ръка по гърдите и деянието е
извършено чрез използване на безпомощното й състояние – престъпление по
чл.150, ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението. Моли съда да признае подсъдимия
за виновен, като му се наложи наказание лишаване от свобода за срок от 1
година и 4 месеца, което да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години.
Пострадалото лице, редовно призовано се явява в разпоредителното
заседание. На същото е назначен особен представител, с оглед естеството на
престъпното деяние и обстоятелството, че същото живее в социален дом, а
неговата майка и законен представител е в граждански брак с подсъдимия.
Същата заявява, че желае да се конституира като граждански ищец.
Подсъдимия М.В.С. с ЕГН ********** се признава за виновен и
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като се съгласява да не се събират доказателства за тези
факти. Упълномощеният му защитник – адв. А. А. от АК М., моли съда на
наложи минимално наказание с оглед чистото съдебно минало на
подсъдимия, младата му възраст и обстоятелството, че същия изразява
искрено съжаление за случилото се.
Производството се разви при условията и реда на чл.370 ал.1 и сл. от
НПК /чл.371 т. 2 от НПК/ - съкратено съдебно следствие, предшествано от
предварително изслушване на страните.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. На основание чл. 372,
ал. 4 във вр. с чл. 371, ал. 2 от НПК съдът установи, че самопризнанията на
подсъдимия се подкрепят от събраните в досъдебното производство
доказателства и с определение обяви, че при постановяване на присъдата ще
ползва самопризнанията, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт
Съдът, като взе предвид изложеното в обстоятелствената част на
обвинителния акт, самопризнанията на подсъдимия и събраните в хода на
досъдебното производство доказателства, приема за установено следното:
Подсъдимият М.С. има сключен граждански брак със свидетелката
С.С. от който брак имат три деца. Двамата живеят в с. М., обл. М., ул. „Л.“ №
Х. С. има дете от предишен брак- пострадалата М. В., род. на ХХХХХг.,
която живее в .... /ЦНСТДБУ/ гр. Б., обл. М.. На 04.08.2023г. В. посетила
жилището на майка си в с. М., обл. М., като имала намерение да остане за
1

няколко дни. На 05.08.2023г. в къщата в с. М. се намирали подсъдимият С.,
свидетелката С. и пострадалата В.. Подсъдимият бил употребил алкохол.
Около обяд, В. заспала на диван, намиращ се в едно от помещенията на
къщата. В това време С. се намирала в двора на къщата, а подсъдимият бил в
санитарно помещение в самата къща, което се намирало в близост до спящата
В.. Влизайки в къщата и в помещението, където спяла В., свидетелката С.
забелязала подсъдимият да се навежда над спящата В., след което се огледал
за да се увери, че е сам и с отворена длан на дясната си ръка докоснал двете и
гърди. Последната усетила движението на ръката на С. върху тялото си, като
пробуждайки се го видяла да стои над нея. В. реагирала остро, разстроила се,
като в емоционалното си състояния счупила чаша и прозорец. С. също
реагирала на ситуацията, като се развикала на съпруга си. Пострадалата
излязла от къщата, след което направила опит да се свърже със своя
приятелка от ЦНСТДБУ в гр. Б.- свидетелката С.Л. но не успяла. Оставила й
съобщение ,,вдигни ми спешно“. По-късно, същата вечер, пострадалата
успяла да се свърже със свидетелката Л., като видимо разстроена й споделила,
че С. я е „опипвал“ докато е спяла. Л. незабавно споделила на свидетелят
П.П., дежурен възпитател в Център за настаняване от семеен тип в гр. Б.,
който от своя страна се свързал със В.. Тя му споделила, че по- рано през деня
съпругът на майка и я е „опипвал“ докато е спяла. П. успокоил пострадалата,
след което незабавно предал информацията на свидетелката Д.И.- Директор
на ЦНСТДБУ гр. Б.. От своя страна И. също се свързала със В., като
последната й заявила това, което е споделила и на П..
И. подала сигнал на ЕЕНСП 112. На следващия ден, В. била изведена от
домашната среда и върната в ЦНСТДБУ гр. Б., където с нея работил
психолог.
В хода на досъдебното производство е назначена и приобщена съдебно-
психиатрична и психологична експертиза на пострадалата В., която заключва,
че към момента на описаните събития, същата е изживяла остра стресова
ситуация, която е довела до постравматично стресово разстройство, както и
мисли за самоубийство, които са в причинна връзка с деянието на
подсъдимия. Според експертното заключение В. е с възможност правилно да
възприема факти, които са от значение по делото и да дава достоверни
обяснения по тях. Вещите лица считат, че така дадените обяснения от
пострадала могат да се считат за достоверни без да са измислени и
преувеличени.
Видно от приложеното свидетелство за съдимост на подсъдимия,
същият не е осъждан.
В хода на досъдебното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения водещи до ограничаване правата на страните.
Горепосочената фактическа обстановка е изложена в обстоятелствената
част на обвинителният акт, същата се подкрепя от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства и тъй като съдебното производство
2

протече по реда на член 371, т. 2 от НПК, в хода на съдебното производство
не се събираха доказателства за нея.
Анализът на доказателствения материал води до извода, че подсъдимия
е осъществил от обективна и субективна страна престъпно деяние по чл.150,
ал.1 от НК.
От обективна страна на 05.08.2023г. в село М., обл. М., ул. ,,Л.“ № Х е
извършил действия с цел да възбуди полово желание без съвкупление по
отношение на лице, навършило 14- годишна възраст - М.О.В. /родена на
ХХХХХг./, като я е докосвал с ръка по гърдите и деянието е извършено чрез
използване на безпомощното й състояние.
Предмет на престъпното посегателство извършено от подсъдимия е
свободата на половото общуване, полова неприкосновеност както и морално
развитие на подрастващите. Изпълнителното деяние на блудството се
извършва винаги чрез действие. Блудственото действие по своите обективни
особености представлява физически контакт с тялото на пострадалото лице,
като в конкретния случай се изразява в докосването с ръка на гърдите на
пострадалата. Този контакт следва да е обективно годен да възбуди половото
желание на подсъдимия. В конкретния случай докосването с ръка на гърдите
на пострадалата е действие, което във всички случаи е обективно годно да
възбуди половото желание на подсъдимия. Блудството е формално
престъпление - довършено е със самото осъществяване на действието. В
конкретния случай пострадалото лице е навършило 14-годишна възраст, в
който случай за да е налице престъпно деяние е необходимо да са
осъществени някои от квалифициращите признаци по член 150 от НК. В
настоящата хипотеза подсъдимият се е възползвал от обстоятелството, че
пострадалото лице е в безпомощно състояние – заспала и в невъзможност да
се защити.

От субективна страна подсъдимия е действал при форма на вината
пряк умисъл, съгласно чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК. Съзнавал е,
общественоопасния характер на своето деяние, предвиждал е
общественоопасните му последици и е искал настъпването на тези
последици. Налице е и допълнителният елемент от субективна страна на
деянието – цел да се възбуди полово желание, обективирано чрез
предприетите действия по докосване на гърдите на пострадалото лице. В
конкретния случай подсъдимият е имал и ясната представа за останалите
съществени признаци от обективната страна на престъпното деяние, а именно
че пострадалата е непълнолетна, макар и навършила 14 години, както и
липсата на налице съгласие от нейна страна за предприетите от него действия
и че същият се възползва от обстоятелството, че пострадалата е заспала.
Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъпно
деяние по чл.150, ал.1 от НК.
3

По отношение индивидуализацията на наказанието:
Съдът като преценява обществената опасност на дееца, счита, че се
касае за личност със сравнително ниска степен на обществена опасност,
имайки предвид обстоятелството, че не е осъждан за извършени
престъпления от общ характер, изразява искрено съжаление за случилото се,
както и сравнително младата му възраст. Извършеното деяние не се отличава
от нормалните случаи на посегателствата от този вид. Гореизложеното съдът
приема за смекчаващи вината обстоятелства. Съдът приема, че като
отегчаващи вината обстоятелства следва да бъде отчетено, че деянието е
извършено по отношение на рождената дъщеря на съпругата на подсъдимия.
Настоящият съд намира, че в конкретния случай не са налице многобройни
или изключителни смекчаващи вината обстоятелства, поради което
наказанието следва да бъде наложено в рамките на предвиденото в особената
част за съответното престъпление съгласно разпоредбата на член 54 от НК,
при превес на смекчаващите вината обстоятелства.
Имайки предвид гореизложеното, както и личността на подсъдимия и
конкретните особености на настоящия случай, наказанието следва да бъде
определено при условията на член 54,ал.1 и 2 от НК, като на подсъдимия
бъде наложено наказание от 2 години лишаване от свобода, което е
законоустановения минимум за този вид престъпно деяние. Тъй като
производство е протекло по реда на член 371,т.2 от НПК, съгласно
разпоредбата на член 58а, ал. 1 от НК като определеното наказание следва да
бъде намалено с една трета, т.е наказанието което следва да бъде наложено на
подсъдимия е лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца.
Така определеното наказание настоящият съд намира, че с оглед чистото
съдебно минало, както и личността на дееца следва на основание член 66,ал.1
от НК да бъде отложено с изпитателен срок от три години. Така определеното
и индивидуализирано наказание според настоящия съдебен състав е
съответно на целите по чл. 36 от НК, ще способства да се постигнат
задачите на личната и генералната превенция, а наказанието ще
въздейства поправително, предупредително и възпитателно по отношение на
този подсъдим и по отношение на останалите граждани.
По гражданския иск:
В хода на производството е конституиран граждански ищец –
пострадалата В.. Същата е предявила граждански иск в размер на 500 лева за
причинени неимуществени вреди. Настоящият съд намира, че предявеният
иск е основателен и с оглед естеството на деянието и причиненото
емоционално напрежение и стрес на пострадалата следва да бъде уважен в
пълен размер.
При този изход на делото подсъдимият следва да заплати в полза на
ОД на МВР- Монтана направените по водене на делото разноски в размер на
748.80 лева за експертиза, както и 5,00 лева държавна такса, в случай на
служебно издаден изпълнителен лист в полза на РС-Монтана.
4

Водим от гореизложените мотиви съдът постанови присъдата си.

Съдия в РС Монтана:
5

Номер на акта:	21
Дата:	30 април 2024 г. (в сила от 16 май 2024 г.)
Съдия:	Даниел Псалтиров

Дело:	20241630200448
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	5 април 2024 г.

Присъда по дело №448/2024 на Районен съд - Монтана

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите