Решение по дело №10030/2023 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 31 март 2023 г.
Съдия: Константин Калчев Калчев
Дело: 20237060710030
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 62

гр. Велико Търново,  31.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание
на седемнадесети март две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ

          ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА КОСТОВА

ЕВТИМ БАНЕВ     

 

При участието на секретаря М.Н.и прокурора от ВТОП Весела Кърчева разгледа докладваното от съдия Калчев касационно НАХД № 10030/2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на В.С.Д. ***, чрез *** П. Е., срещу Решение № 498/05.12.2022г. по НАХД № 898/2022 г. на Районен съд-гр. В. Търново, с което е потвърдено наказателно постановление № 22-17739-000138 от 15.06.2022 г., издадено от началника на РУ В. Търново. Според касатора решението е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Излага доводи, че административнонаказващият орган не е извършил обективна и всестранна проверка, с което е нарушил правото на защита на лицето и е наложил наказание въз основа на обстоятелства, които не отговарят на обективната фактическа обстановка. По тези съображения се иска отмяната на решението на районния съд и на наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба – началникът на Районно управление-В. Търново, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски в размер на 100 лв.

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на жалбата.

Настоящият състав на Административен съд – Велико Търново, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, както и след служебна проверка, на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Жалбата е подадена от надлежна страна-участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима.

Съгласно чл. 63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна, по следните съображения:

С Решение № 498/05.12.2022г. по НАХД № 898/2022 г. на Районен съд-гр. В. Търново е потвърдено наказателно постановление № 22-17739-000138 от 15.06.2022 г., издадено от началник на РУ В. Търново, с което на В.С.Д. за нарушение на чл. 104б, т. 2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП са му наложени административни наказания – "Глоба" в размер на 3000 лева и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 месеца.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че на на 16.04.2022 г., в 15:29 часа, в гр. Велико Търново, на кръстовището, на ул. "Христо Ботев" и ул. "Седми юли", в посока на движение ул. "Независимост", жалбоподателят В.С.Д. управлявал собствения си лек автомобил "Мерцедес Ц 220", тъмно син на цвят, с per. номер ***, като използвал пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен тяхното предназначение за превоз на хора и товари - неколкократно преминавал от своята в съседна пътна лента, със задната част на автомобила, съпроводено от свистене на гуми и форсиране на двигателя, създавайки реална предпоставка за ПТП с останалите участници в движението. Съдът е кредитирал като ясни, логични, конкретни и последователни показанията на свидетелите П. и С., служители на РУ – В. Търново, според които на 16.04.2022 г. забелязали лек автомобил "Мерцедес", който излизал от ул. "Седми юли" и навлизал в кръстовището с ул. "Христо Ботев". Водачът на автомобила форсирал двигателя и започнал да занася задната част на автомобила неколкократно наляво и надясно, като по този начин преминавал по пътното платно достигайки от единия бордюр до другия, при суха пътна настилка и ясно време. Съдът не е кредитирал показанията на св. Г. и св. Т., които са били пасажери в управлявания от жалбоподателя автомобил, относно факта на занасянето, тъй като приятелските отношения между тях и жалбоподателя предполагат заинтересованост, която се отразява върху коректността на показанията им. Посочил е, че липсата на видеозапис в доказателствения материал е в следствие на ограничения срок на съхранение според вътрешноведомствените правила на наказващия орган, но въпреки това за съда е възможно да направи фактическите си констатации на база преките гласни доказателства - показанията на свидетелите очевидци - П. и С..

При тази фактическа обстановка районният съд е приел за безспорно доказано, че на 16.04.2022 г., по време на движение по пътища отворени за ползване, жалбоподателят ги ползвал за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, а именно ползвал ги е за демонстративно управление, като е форсирал двигателя и занесъл няколко пъти наляво и надясно задната част на автомобила по платното за движение, включително и в насрещната лента, с което е осъществил от обективна и субективна страна нарушението по чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП. Съдът е изложил мотиви, че в посочената норма санкцията е предвидена във фиксиран размер, който не подлежи на индивидуализация по критериите на чл. 27 от ЗАНН и не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като случаят не се отличава с по-малка тежест от обичайните такива нарушения и съответства на волята на законодателя за пресичане на подобни прояви.

При така установеното от правна и фактическа страна, настоящата инстанция намира, че в производството по постановяване на оспореното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и не е налице нарушение на материалния закон. При пълен и всеобхватен анализ на събраните по делото доказателства Великотърновският районен съд е достигнал до правни и фактически изводи, които се споделят изцяло от настоящия касационен състав и не следва да бъдат повтаряни на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е релевантните за изясняване на спора факти, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи. Несъгласието на страната с мотивите на съда не обосновава неправилност на съдебния акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 175а, ал. 1, предложение трето на ЗДвП, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв. водач, който ползва отворените за обществено ползване пътища за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. По делото е безспорно, че касаторът има качеството на водач при извършването на деянието. Посочените в обстоятелствената част от наказателното постановление обстоятелства, описващи мястото на деянието и параметрите на обективирането му се потвърждават от показанията на свидетелите П. и С.. От непротиворечивото им съдържание се констатира, че в гр. В. Търново на кръстовището на ул. „Хр. Ботев“ и ул. „Седми юли“ касаторът е управлявал собственият си автомобил по описания в НП начин. Свидетелските показания на свидетелите Г. и Т. правилно не са кредитирани от съда, като е безпредметно да се повтарят развитите в обжалваното решение доводи и аргументи, които касационната инстанция изцяло споделя. Касаторът е можел да поиска да бъде извършен преглед от АНО на видеозаписите от камерата в служебния патрулен автомобил като подаде писмени възражения срещу АУАН по реда на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, но същият не се е възползвал от тази възможност. В тази връзка следва да се посочи, че изискване на видеозаписа от камерата в служебния автомобил не е било заявено и в съдебните заседания пред районния съд, независимо че санкционираното лице е взело участие в това производство лично и чрез своя защитник. При обективирането на тези надлежно доказани пред съда обстоятелства правилно е прието от въззивния съд, че е налице съставомерно поведение по текста на чл. 175а, ал. 1, предложение трето от ЗДвП. Управлението на автомобила чрез приплъзването на задните му водещи колела, при което купето се поднася в посоки, различни от посоката, в която е насочен автомобила, е ярък пример на ползването на пътя за забавление, показност и неадекватно изпитание на уменията на конкретния водач да управлява съответното МПС екстремно, което управление на практика представлява ползването на пътя за несвойствена цел. Този начин на управление на МПС е в разрез с нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и предвидената забрана за водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение, тъй като се характеризира с повишена опасност за останалите участници в движението и другите членове на обществото. Извършена е правилна квалификация на деянието и са наложени съответните за извършеното нарушение наказания, в предвидения от закона абсолютен размер.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото и предвид своевременно направеното искане на ответника следва да му се присъдят разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 80 лв. на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ и предвид фактическата и правна сложност на делото. 

 

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №498/05.12.2022г. по НАХД № 898/2022 г. на Районен съд-гр. В. Търново.

ОСЪЖДА В.С.Д., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Велико Търново разноски по делото в размер на 80 лв. /осемдесет лева/.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ :  1.

 

                                                                                         2.