Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. Пазарджик, 25.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пазарджишкият районен съд гражданска
колегия в открито заседание на 05.06.2019г в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАЙА ПОПОВА
при секретаря Иванка П., като разгледа
докладваното от съдията Попова гр. дело № 1429 по описа за 2018 година и за да
се произнесе взе предвид следното :
Предявен е иск с правно
основание чл.135 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано
по предявен от Ц.Г.М., с ЕГН **********,*** чрез адвокат Л.К. против: „ТИВЕЛА
СТРОЙ” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ж.к. Надежда 1, бл. 118, вх. А, ет. 13, ап. 84, представлявано от Й.Г.Ц. –
управител и Л.В.Б., с ЕГН **********,***, иск с правно основание: чл. 135 от ЗЗД.
В
исковата молба се твърди, че на 01.08.2017г. ищцата сключила договор с ответното дружество,
по силата на който това дружество поело
задължението да извърши основен ремонт на новозакупеното от нея жилище в гр.
Пазарджик, ул. „****" № 7, ет. 1. Уговорили срок на изпълнение на договора
- 40 дни, като същият влязъл в сила от датата на изплатения от ищцата аванс в
размер на 5000 лв. Авансът бил изплатен на 02.08.2017 г., следователно срокът
на договора изтекъл на 11.09.2017г.
Твърди, че
„ТИВЕЛА СТРОЙ” ЕООД не изпълнила в срок договора, като от заплатения от ищцата
аванс бил изработил на място СМР на стойност 1625 лв. Отделно от това поради некачествено извършване на поетите СМР
направила разходи по отстраняването на дефектите на стойност 2045 лв. Ищцата
поискала от ответника Б., тогавашния управител на дружеството, да й възстанови
надплатените суми, както и да й възстанови сторените от нея разходи от
некачествения ремонт. Последният им разговор провели в началото на месец
ноември 2017 г. Същият отказал да поправи вредите, както и да й върне
надплатената сума.
Твърди че, на
06.11.2017 г. ищцата предявила иск в ПРС с правно основание чл. 55 и чл.88 от ЗЗД за сумата от 3375 лв. и 2045 лв. по гр.д. № 4573/2017 г. по описа на РС
Пазарджик. Към онзи момент ответното дружество било собственост на Л.Б. и със
седалище и адрес на управление гр. Пазарджик ул. „П.Е." No 1, ет. 4, офис
43.
За обезпечаване
на така предявения иск ищцата поискала от съда и същият с нарочно определение №
2705 от 09.11.2017 г. допуснал обезпечение на предявените искове, чрез запор
върху единствения актив на това дружество, а именно МПС *******, с държавен
контролен № *******. С нарочна молба от 10.11.2017 г. до ЧСИ Г.Т.приложила
обезпечителната заповед и поискала налагането на запор върху автомобила в КАТ.
ЧСИ на 13.11.2017 г. (ден понеделник от календара), е изпратил запорното
съобщение до КАТ, което е постъпило след отразяване в системата на КАТ
прехвърлянето на процесният автомобил от „ТИВЕЛА СТРОЙ" ЕООД на
физическото лице Л.Б., поради което запорът реално не е изпълнен.
На 13.11.2017г. Л.Б.
като управител и едноличен собственик на капитала на „ТИВЕЛА СТРОЙ" ЕООД е
прехвърлил на себе си като физическо лице собствеността върху описания
автомобил. В хода на съдебното производство по гр.д. № 4573/2017 г., а именно
на 18.01.2018 г. Л.Б. е прехвърлил и дяловете си от „ТИВЕЛА СТРОЙ" ЕООД на
Й.Г.Ц., която е променила седалището и адресът на управление на дружеството в
гр. София, които обстоятелства са вписани по партидата на дружеството в ТР под
№ 20180124094258. Всичко било извършено с цел да затрудни изпълнението на
осъдителното решение на РС Пазарджик.
Сочи се,че процесната сделка, относно подробно
описания автомобил, очевидно била извършена, за да се увредят интересите на
ищцата като кредитор на "ТИВЕЛА СТРОЙ" ЕООД, тъй като се цели
единствено намаляване на патримониума на длъжника -първия ответник, в следствие
на което поради липса на друго имущество или какъвто и да било актив на името
на същото, да не може да се удовлетвори. ПРС постановил съдебен акт, с който
осъдило дружество да й заплати посочените по-горе суми. Поради липса на активи
на това дружество нямало как да осъществи съдебното решение. Процесната сделка
била извършена със знанието и на втория ответник, че уврежда ищцата. Вторият
ответник, е действал недобросъвестно.
Прехвърлянето на собствеността е станало по време на висящността на
производството по гр.д. 4573/2017 г. Извършената покупко-продажба била на
стойност нереално ниска от истинската пазарна стойност на автомобила. Вторият
ответник, като управител на първият е знаел, че ищцата имала парично вземане от
първия ответник.
Оформен е петитум, съдът да постанови
съдебен акт, с който на основание чл.135 от ЗЗД, да обяви за относително
недействителна по отношение на нея
ищцата, сделката от
Направено и
искане за присъждане и сторените по настоящето производство съдебно-деловодни
разноски.
Приложени са следните писмени доказателства: 1. съдебно решение № 326/20.03.2018 г.. 2. Искова молба с вх. № 22469/06.11.2017 г.. 3. Молба с вх. № 22620/08.11.2017 г. 4.Определение
на ПРС № 2705 от 09.11.2017 г. 5. Молба
с вх. № 13477/10.11.2017 г. до ЧСИ Тарльовски. 6. Отговор от КАТ Пазарджик. 7. Договор
за прехвърляне на дружествени дялове от 18.01.2018 г. 8. договор от 13.11.2017 г. между „ТИВЕЛА СТРОЙ” ЕООД, с ЕИК
********* и Л.Б. с ЕГН ********** за покупко-продажба с per . №2259/2017 г. на
МПС *******, с държавен контролен № *******.
В срока по чл.
131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба по гр. дело №1429/2018 г. на
Районен съд гр. Пазарджик от „ТИВЕЛА СТРОЙ" ЕООД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Самоков, ж. к. „Възраждане", бл. 11,
вх. Б, ап. 11, ап. 2, представлявано от Е.Т.А., с която заявяват, че: Искът е
допустим, но по същество е напълно неоснователен. Обстоятелствата, на които се
основава иска са обективно неистински.
Правят се
следните възражения: Процесният договор
за покупко-продажба на лек автомобил бил сключен между „ТИВЕЛА СТРОЙ" ЕООД
и Л.В.Б. на 13. 11. 2018 г., като в този момент за Дружеството и Л.В.Б. не е
имало знание, а още по-малко пък намерение за увреждане на ищцата, защото към
дата 13. 11. 2018 г. „ТИВЕЛА СТРОЙ" ЕООД и Л.В.Б. не им е било известно, че
ищцата имала парично вземане към „ТИВЕЛА СТРОЙ" ЕООД и съответно, че
сключването на този договор щял да доведе до невъзможност за удовлетворяване на
това парично вземане. Към датата 13. 11. 2018 г. по отношение
на „ТИВЕЛА СТРОЙ" ЕООД и Л.В.Б. не било имало и знание за наличие на
„висящо производство" по гр. дело №4573/2017 г. на Районен съд гр.
Пазарджик, по което ищцата е заявила парични претенции към „ТИВЕЛА СТРОЙ"
ЕООД, защото както се твърдяло от самата ищца, исковата молба по която било
образувано гр. дело №4573/2017 г. на Районен съд гр. Пазарджик била подадена от
нея на 06. 11. 2018 г., като поисканото във връзка с тази искова молба обезпечение
/запор/ било допуснато с определение №2705 от 09. 11. 2017 г., а постъпилото в
КАТ след прехвърлянето на автомобила запорно съобщение биоло изпратено от ЧСИ
на 13. 11 2017 г.. като за нито едно от тези процесуални действия по
администрирането на гр. дело №4573/2017 г. на Районен съд гр. Пазарджик, и
допуснатото във връзка с него обезпечение /запор/, „ТИВЕЛА СТРОЙ" ЕООД и Л.В.Б.
не са били уведомявани, поради което никой от двамата не би могъл да знае, че
сключването на процесния този договор можело да засегне негативно имуществените
интереси на ищцата, а още по-малко пък да имал намерение за такова засягане.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид становищата, доводите и
възраженията на страните, прие следното:
Ответното „Тивела Строй“ ЕООД оспорва иска като
неоснователен, тъй като процесният договор за покупко-продажба на лек автомобил
бил сключен между „ТИВЕЛА СТРОЙ" ЕООД и Л.В.Б. на 13. 11. 2018 г., като в
този момент за Дружеството и Л.В.Б. не е имало знание, а още и намерение за
увреждане на ищцата. Твърдението е, че на 13. 11. 2018 г. на „ТИВЕЛА
СТРОЙ" ЕООД и Л.В.Б. не им е било известно, че ищцата имала парично
вземане към „ТИВЕЛА СТРОЙ" ЕООД и съответно, че сключването на този
договор щял да доведе до невъзможност за удовлетворяване на това парично
вземане.
От представения Договор за
извършване на ремонт на жилище, сключен между страните се установява, че ищцата
е заплатила сумата от 5000лв.в. брой. Уговорен е и срок на изпълнение на
договора - 40 дни. Договорът е влязъл в сила на 02.08.2017г. датата на
изплатения от ищцата аванс в размер на 5000 лв. Срокът на договора изтекъл на
11.09.2017г.
По
искане на ищцата за допускане на обезпечение, направено чрез процесуалният й представител, адв. К., съдът с
определение 1002/17.04.2018г, е наложил запор на движима вещ: МПС *******, с
държавен контролен № *******, извършена с нотариално заверен договор от
13.11.2017 г. с per. № 2259/2017 г. на помощник нотариус *******с per. № 571,
между "ТИВЕЛА СТРОЙ" ЕООД- като продавач и Л.В.Б., като купувач.
Обезпечението е допуснато с определение на
съда от 17.04.2018г., предвид липсата на други материални и нематериални активи
на дружеството, от които ищцата би могла да се удовлетвори.
От заключението
на приетата по делото СОЕ се установява, че пазарната стойност на процесното
МПС е 4840.00лв.
Въз основа на така установеното от фактическа
страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Успешното провеждане на
отменителния иск по чл.135 от ЗЗД изисква наличието на следните кумулативни
предпоставки: ищецът да притежава качеството кредитор, да е извършено действие
на разпореждане с имуществено право на длъжника, с което да се увреждат
интересите на кредитора, като длъжникът и третото лице да са знаели за
увреждането с оглед възмездния в настоящия случай характер на разпореждането.
Ищецът се
легитимира като кредитор на парично вземане към ответното дружество "ТИВЕЛА
СТРОЙ" ЕООД въз основа на коментираните писмени доказателства- Сключен между ищцата договор с ответното
дружество на 01.08.2017г., по силата на
който това дружество е поело задължението да извърши основен ремонт на
новозакупеното от ищцата жилище в гр. Пазарджик, ул. „****" № 7, ет. 1.
Уговорен е срок на изпълнение на договора - 40 дни, като същият е влязъл в сила
от датата на изплатения от ищцата аванс в размер на 5000 лв. Авансът е изплатен
на 02.08.2017 г., следователно срокът на договора е изтекъл на 11.09.2017г.
Следва да се
отбележи, че съществуването на вземането, на което ищецът основава качеството
си на кредитор, не е предмет на спора по чл.135 ЗЗД, но съдът взе в предвид постановеното
решение по гр. дело № 4573/2017г. по описа на РС Пазарджик, с което „ТИВЕЛА
СТРОЙ“ ЕООД, е осъдено да заплати на
ищцата П. сумата от 3375.00лв.,
представляваща недължимо платен аванс по договор за изработка от 01.08.2017 г.,
с предмет – строително монтажни работи за обект гр. Пазарджик, ул. „****“ №7,
ет. 1, както и по иск с правно основание чл. 88, вр. 82 от ЗЗД сумата от
2045,00 лв., представляваща обезщетение за причинени вреди от некачествено
изпълнение на договор за изработка от 01.08.2017 г., с предмет – строително
монтажни работи за обект гр. Пазарджик, ул. „****“ №7, ет. 1., за сторени
разходи за закупуване на врати и дограма за 1345,00 лв. и поставяне на подова
замазка за 700,00 лв., ведно със законната мораторна лихва върху присъдените
суми, считано от подаване на исковата молба – 07.11.2017 г., до окончателното
им заплащане.
Безспорно е и извършеното
разпоредително действие- продажба на : МПС *******, с държавен контролен № *******,
като действието е извършено след възникване на вземанията.
Следва да се
отбележи, че всяко отчуждаване на активи на дружеството ответник, обективно
води до намаляване имуществото на длъжника и това затруднява изпълнението на
задължението, т.е. уврежда кредитора. Без значение е дали останалото имущество
на отчуждителя е достатъчно да удовлетвори вземането на кредитора, поради което
и изложените в тази насока доводи от ответниците и събраните в тази връзка
доказателства са неотносими. Следователно с отчуждаване на процесното МПС, предмет на атакувания договор, ответното „ТИВЕЛА
СТРОЙ" ЕООД е увредило интереса на ищцата, към което същото има установени
парични задължения, съгласно подписаният между тях договор от 13.11.2017г.
Доказан е и субективния елемент от фактическия състав на потестативното
право по чл.135 ЗЗД.
Освен наличието на увреждащо действие, е необходимо, да е налице и
знание за това увреждане от страна на ответника, а предвид характера на
увреждащата сделка и на лицето, с което длъжникът е договарял, а именно със
самият себе си. Тези субективни елементи
от фактическия състав на потестативното право по чл.135 ЗЗД също са налице.
В разглеждания случай правнорелевантно е знанието за увреждането у
лицето, което е договаряло със себе си в качеството на управител и едноличен
собственик на „ТИВЕЛА СТРОЙ“ ЕООД, поради следното: Всяко юридическо лице се
управлява от определени органи. Чрез тях то участва в гражданския оборот.
Органите винаги се състоят от физически лица, които са носители на
волеизявление. Орган на юридическо лице е този необходим състав от лица или
едно лице, които по силата на закона образуват и изявяват волята на
юридическото лице и валидно го обвързват. Законът определя за воля на
юридическо лице да се счита изявената воля на определени физически лица. Когато
тези физически лица действат като органи, те поемат права и задължения не за
себе си, а за юридическото лице. Юридическото лице се представлява от физически
лица- в случая ответника Л.Б., чрез които то прави волеизявления и приема
волеизявления, т. е ответника е знаел за увреждането към момента на извършване
на разпоредителното действие, в която насока са събраните по делото писмени
доказателства, които съдът кредитира изцяло.
В разглеждания
случай ответника Б. е физическото лице,
което в качеството си на едноличен собственик и управител на дружеството
купувач на МПС е формирал волята на представляваното дружествоза закупуване на
процесното МПС. Следователно намира
приложението презумпцията за знание.
С оглед на изложеното налага се общият
извод, че са налице всички предпоставки по чл.135 от ЗЗД и предявеният иск е
основателен.
При този изход на спора и на
осн.чл.78, ал.1 ГПК на ищеца ще се присъдят направените деловодни разноски,
които се констатираха в размер от 850лв. от които внесена ДТ в размер на
50.00лв., депозит за ВЛ в размер на 300.00лв. и адвокатски хонорар в размер на
500.00лв.
Мотивиран от изложеното,
съдът
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на Ц.Г.
П., ЕГН **********,*** договора от
13.11.2017 г. за покупко-продажба на МПС *******, с държавен контролен № *******, извършена с нотариално
заверен договор от 13.11.2017 г. с peг. № 2259/2017 г. на помощник нотариус *******с
peг. № 571, между „"ТИВЕЛА СТРОЙ" ЕООД- като продавач и Л.В.Б., като
купувач, като увреждащ интереса на
ищцата.
ОСЪЖДА „ТИВЕЛА СТРОЙ” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. Надежда 1, бл. 118, вх. А, ет. 13, ап. 84,
представлявано от Й.Г.Ц. – управител и Л.В.Б. да заплати на Ц.Г. П., ЕГН **********,
сумата от 850лв. деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Пазарджик в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ:
/ М. Попова/