Решение по дело №8154/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260719
Дата: 28 февруари 2022 г.
Съдия: Илиана Валентинова Станкова
Дело: 20181100108154
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 юни 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

№ …

Гр. София, 28.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I-11- ти състав, в публичното заседание на първи февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:

                                                                                     СЪДИЯ: Илиана Станкова

при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 8154/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени е осъдителен иск с правно основание чл. 108 от ЗС.

Ищецът „К.“ ЕООД твърди, че е закупил на публична продан по изпълнително дело № 20148380410887 по описа на ЧСИ М.Б.и с постановление за възлагане от 04.02.2016 г., влязло в сила на 27.07.2017 г. и вписано в имотния регистър на 03.10.2017г., му е възложен следния недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1001.441.1.5 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД – 18 – 108/13.12.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес гр. София, община Триадица, ул. ******, с площ от 92,60 кв.м. и 13/72 идеални части от общите части на сградата, при съседни обекти в сградата: на същия етаж - 68134.1001.441.1.6, под обекта - 68134.1001.441.1, над обекта 68134.1001.441.1.3.

Ищецът твърди, че имотът е бил собственост на „Б.С.“ ЕООД и е ипотекиран в полза на „Райфайзенбан България“ ЕАД с 2 ипотеки от 19.12.2009 г., както и че по отношение на имота на 23.08.2013 г. е вписана възбрана по партида на „Б.С.“ ЕООД. Сочи, че на 20.03.2014 г. „Б.С.“ ЕООД прехвърля гореописаните недвижими имоти на „Г.С.ГД“ ЕООД с нотариален акт № 98/2014 г., а на 16.04.2014 г. е вписано прехвърляне на цялото търговско предприятие „Г.С.ГД“ ЕООД на „Т.с.“ ЕООД. Сочи, че на 04.12.2014 г. е вписана възбрана в имотни регистър по партида на „Т.с.“ ЕООД. Ищецът твърди, че „Т.с.“ ЕООД е обжалвал постановлението за възлагане на процесния недвижим имот като жалбата на дружеството е оставена без разглеждане. Твърди, че по отношение на ответника е образувано т.д № 105/2016г. пред Окръжен съд – гр. Плевен за обявяване на дружеството в несъстоятелност, като с определение № 634/05.08.2016 г. по т.д. № 105/2016 г. на Плевенски окръжен съд изрично е разпоредено продължаване на индивидуалните изпълнителни производства. Твърди, че на 17.08.2017 г. е въведен в процесния недвижим имот, а с определение № 395/12.04.2018 г. съдът по несъстоятелността е дал разрешение на синдика на „Т.с.“ ЕООД за продажба на процесния недвижим имот. Ищецът сочи, че е направил искане пред съда по несъстоятелността да отмени даденото разрешение за продажба, но искането му е оставено без уважение. Ищецът твърди, че процесният имот не е част от масата на несъстоятелността по арг. от чл. 452, ал.2 ГПК и чл. 453, ал.1 ГПК, като твърди че правата на взискателя „Р.Б.“ ЕАД са противопоставими на „Т.с.“ ЕООД и на кредиторите на несъстоятелността и разпоредителните сделки, сключени от „Б.С.“ ЕООД след вписване на възбраната са относително недействителни спрямо взискателя. Твърди, че на 07.06.2018 г. синдикът на „Т.с.“ ЕООД – в несъстоятелност е обявил търг с явно наддаване на процесния имот, а с определение № 629/07.06.2018 г. по т.д. № 105/2016 г. на Окръжен съд гр.Плевен е дадено разрешение на синдика да продава процесния имот. Искат от съда да признае за установено, че е собственик на процесния имот, както и да осъди ответника „Т.с.“ ЕООД – в несъстоятелност, да му предаде владението върху него ( уточнение на исковата молба от 01.03.2019 г.). Претендират разноски.

В отговора на исковата молба ответникът „Т.с.“ ЕООД – в несъстоятелност, оспорва ищецът да е собственик на недвижимия имот. Излага доводи, че процесният имот е продаден по реда на чл. 718 ТЗ на 13.11.2018 г. Твърди, че постановлението за възлагане, с което ищецът се легитимира като собственик не е влязло в сила, тъй като е нередовно връчено на длъжника по изпълнението „Интербетон“ ЕООД. Твърди, че влизането в сила на постановлението за възлагане и вписването му в имотния регистър следва вписването на общата възбрана на имота, поради което правата на ищеца са непротивопоставими на синдика и кредиторите на несъстоятелността. Оспорва взискателят „Р.Б.“ ЕАД, по изпълнителното делото, в което на ищецът е възложен имота да е имал качеството такъв по отношение на „Б.С.“ ЕООД, тъй като банката е пропуснала да удовлетвори правата си в производството по несъстоятелност срещу този длъжник. Излага доводи, че банката е била само мним взискател, тъй като изпълнителните дела са били прекратени по право на основание чл. 638, ал. 1 и ал.4 ТЗ и са отпаднали защитните правни последици на вписаните от банката възбрани.   

Третото лице – помагачи на страната на ищеца /допусната очевидна фактическа грешка в определение от 07.03.2019 г. / ЧСИ М.Б.счита иска за основателен.

Третото лице – помагачи на страната на ищеца „Р.Б.“ ЕАД не взема становище по предявения иск.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните правни и фактически изводи:

На 19.12.2009 г. е вписана договорна ипотека в полза на „Р.Б.“ ЕАД, за обезпечаване на вземанията й към кредитополучателя „Б.С.“ ЕООД по договор за кредит от 31.07.2008 г., върху няколко недвижими имота собственост на длъжника, като под б. Б е жилище, находящо са на първи надпартерен етаж в къща, находяща се в гр. София, на ул. ******със застроена площ от 92,60 кв.м.

Видо от вписванията в Имотния регистър „Б.С.“ ЕООД е прехвърлил на „Г.С.ГД“ ЕООД процесния недвижим имот на 20.03.2014 г., като видно от вписванията в Търговския регистър на 25.04.2014 г. предприятието на „Г.С.ГД“ ЕООД е прехвърлено на „Т.с.“ ЕООД. На 04.12.2014 г. по изпълнително дело № 20148380410887 на ЧСИ М.Б.е вписана възбрана върху процесния недвижим имот.

С постановление за възлагане на недвижим имот по и.д. № 20148380410887 на ЧСИ М.Б., от 04.02.2016 г., вписано в Агенция по вписванията на 03.10.2017 г., за купувач на процесния имот е обявен „К.“ ЕООД и същият му е възложен, като постановлението в частта относно индивидуализацията на имота по кадастрална карта и регистри е допълнено с постановление от 28.09.2017 г. Срещу постановлението за възлагане е подадена частна жалба от „Т.с.“ ЕООД, която е оставена без уважение с решение от 29.09.2016 г. по ч.гр.д. № 6617/2016 г. на СГС. Към настоящия момент след преценка на всички материали от приложеното изпълнително производство се установява, че постановлението за възлагане е влязло в сила към момента на устните състезания.

Видно от вписванията в Търговския регистър по отношение на „Т.с.“ ЕООД е открито производство по несъстоятелност
с решение No 93 от 27.07.2016 г. по т.д. 105/2016 на ОС-гр. Плевен, а с решение от 03.01.2017 г. е постановена обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника.

С определение № 635/07.06.2018 г. по т.д. № 105/2016 г. по описа на ОС гр. Плевен е овластен синдика на „Т.с.“ ЕООД /в несъстоятелност/ със съдействието на избран от него съдебен изпълнител и ключар да подмени заключващите механизми на процесния апартамент, находящ се в гр. София, ул. „******, като определението е обжалвано от „К.“ ЕООД и е потвърдено с определение № 541/17.05.2018 г. по т.д. № 105/2016 г. по описа на Плевенски окръжен съд определението е потвърдено.

Въз основа на определението и издадената обезпечителна заповед е образувано  приложеното към настоящето производство изпълнително дело № 20187860400823 на ЧСИ М.М., като видно от протокол от 08.06.2018 г. заключващите механизми на самостоятелните обекти в сградата на ул. ******, в това число и процесния, са подменени.

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имот № 128 от 13.11.2018 г. на нотариус И.Н.на основание чл. 718 ТЗ и в съответствие с определение № 629/07.06.2018 г. по т.д. № 105/2016 г. на Плевенски окръжен съд „Т.с.“ ЕООД /в несъстоятелност/ продава на „С.а.“ ЕООД няколко недвижими имота, сред които и процесния самостоятелен обект с идентификатор 68134.1001.441.1.5 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД – 18 – 108/13.12.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК.

При така установеното от фактическа страна от правна страна съдът намира следното.

Страните в настоящия процес са участници в изпълнителното производство по изпълнително дело № 20148380410887 по описа на ЧСИ М.Б.– ищецът купувач в извършената публична продан, а ответникът – ипотекарен длъжник.

Публичната продан на недвижим имот е уредено в процесуалния закон /ГПК/ производство за принудително прехвърляне на собственост с цел удовлетворяване парично вземане на взискателя, респ. и на присъединените кредитори. Вещно-прехвърлителният ефект съгласно чл. 496, ал. 2 ГПК настъпва с влизане в сила на постановлението за възлагане. Фактическият състав на публичната продан, като самостоятелен изпълнителен способ приключва с изготвяне на постановлението за възлагане, след като лицето, обявено за купувач, внесе в срок дължимата сума – чл. 496, ал. 1 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл.  638 ТЗ с откриване на производството по несъстоятелност се спират изпълнителните производства срещу имуществото, включено в масата на несъстоятелността, като ако от спирането до вписването на решението за откриване на производството по несъстоятелност се извърши плащане на взискателя, платеното се връща в масата на несъстоятелността, ако вземането на взискателя бъде прието /включено в одобрения от съда списък по чл. 692 ТЗ/ - индивидуалното принудително изпълнение се прекратява.

Според практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК – Решение № 55 от 20.05.2021 г. на ВКС, по гр.д. № 3415/2020 г., II г.о.  релевантният момент, спрямо който следва да се прецени приложението на нормите на чл. 638 ТЗ е моментът на изготвяне на постановлението за възлагане. Ако към този момент спрямо длъжникът не е обявена несъстоятелност, то с влизане в сила на постановлението за възлагане ще настъпи вещно-прехвърлителният ефект на реализираното в индивидуалното принудително изпълнение принудително прехвърляне на собствеността. Индивидуалното принудително изпълнение ще подлежи на спиране, респ. прекратяване съгласно чл. 638 ТЗ само ако към момента на обявяване несъстоятелността на длъжника не е приключил фактическия състав на публичната продан, т. е. не е издадено постановлението за възлагане. Публичната продан ще се счита неприключила и ако при обжалване на издаденото постановление за възлагане, действията на съдебния изпълнител бъдат отменени. При обявяване на длъжника в несъстоятелност след издаване на постановлението за възлагане, но преди влизането му в сила, в масата по несъстоятелността се включва внесената от купувача по публичната продан цена. В тази хипотеза не може да намери приложение нормата на чл. 638 ТЗ, тъй като индивидуалното принудително изпълнение по отношение на този изпълнителен способ вече е приключило. Спрямо длъжника-в несъстоятелност и кредиторите на несъстоятелността е противопоставим настъпилия вещно-прехвърлителният ефект с влизане в сила на постановлението за възлагане, издадено преди откриване на производството по несъстоятелност, тъй като изпълнителния способ в индивидуалното принудително изпълнение, е приключил преди обявяване на длъжника в несъстоятелност. Вписването на обща възбрана върху имота, наложена в производството по несъстоятелност, не може да засегне правата, произтичащи от публична продан, приключила като изпълнителен способ в индивидуалното принудително изпълнение, към момента на обявяване на несъстоятелността.

Предвид изложеното постановление за възлагане на недвижим имот в изпълнително производство, издадено от ЧСИ преди откриване на производство по несъстоятелност на длъжника, но влязло в сила след обявяване на несъстоятелността и налагане на обща възбрана върху имуществото му, е противопоставимо на длъжника-в несъстоятелност и на кредиторите на несъстоятелността, вкл. и на банката, ипотекарен кредитор и взискател в индивидуалното принудително изпълнение, чието вземане е прието и включено в сметка за разпределение по чл. 717н ТЗ, като в масата на несъстоятелността се включва внесената от купувача по публичната продан цена. При извода за момента, към който се преценява дали публичната продан е приключила с оглед приложението на чл. 638 ТЗ, неотносими към изхода на спора са доводите на относно действието на вписаните от взискателя в индивидуалното принудително изпълнение "Райфайзен банк" АД възбрани върху имота и действието на общата възбрана върху имуществото на обявения в несъстоятелност длъжник, която по отношение на недвижимите имоти следва да бъде вписана в нотариалните регистри съгласно чл. 715, ал. 2 ТЗ..

Предвид изложеното, по силата на влязлото в сила постановление за възлагане ищецът „К.“ ЕООД се явява собственик на процесния недвижим имот.

От представените по делото писмени доказателства – протокол за изпълнение на обезпечителна мярка по изпълнително дело № 20187860400823 на ЧСИ М.М., от протокол от 08.06.2018 г., се установява, че към момента на предявяване на иска ответникът „Т.с.“ ЕООД /в несъстоятелност/ е установил владение върху имота, като настоящето решение на основание чл. 226 ГПК е противопоставимо и на купувача в хода на процеса „С.а.“ ЕООД.

Предвид изложеното предявеният иск следва да бъде уважен.

По разноските.

При този изход от делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от него разноски по делото в размер на 5604,66 лева.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения ревандикационен иск с правно основание чл. 108 ЗС, от „К.“ ЕООД, ЕИК: ********* срещу „Т.с.“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК: *********, че ищецът „К.“ ЕООД, ЕИК: ********* е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1001.441.1.5 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД – 18 – 108/13.12.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес гр. София, община Триадица, ул. ******, с площ от 92,60 кв.м. и 13/72 идеални части от общите части на сградата, при съседни обекти в сградата: на същия етаж - 68134.1001.441.1.6, под обекта - 68134.1001.441.1, над обекта 68134.1001.441.1.3 и ОСЪЖДА „Т.с.“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК: ******* да предаде на „К.“ ЕООД, ЕИК: ******* владението на този имот.

ОСЪЖДА „Т.с.“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК: ******** да заплати на К.“ ЕООД, ЕИК: ******** на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 5604,66 лева - разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ЧСИ М. И. Б. и „Р.Б.“ ЕАД, ЕИК: ******* като трети лица-помагачи на ищеца.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.

 

                                                                                     СЪДИЯ: