№ 3657
гр. Варна, 29.08.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
двадесет и девети август през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20243100501635 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба на Г. Д. С. чрез
пълномощника си адвокат М. Н. против решение № 2362 от 21.06.2024 г., постановено по
гр.д.№ 11779 по описа за 2022 г. на Районен съд – Варна, петдесет и първи състав, с което е
признато за установено на основание член 108 от Закона за собствеността /ЗС/ в
отношенията между Държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните и Г.
Д. С., че Държавата е собственик на поземлен имот /ПИ/ с идентификатор ********** по
кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/, одобрени със заповед № РД-18-17 от
06.03.2015 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в село Звездица, област
Варна, община Варна, селищно образувание /СО/ „Орехчето“, с площ от 1 224 кв.м, при
съседни имоти с №№ ***********6, ***********9, 30497.502.360, ***********5; осъден е
на основание член 108 от ЗС Г. Д. С. да предаде на Държавата ПИ с идентификатор
********** по КККР, находящ се в село Звездица, СО „Орехчето“, с площ от 1 224 кв.м, при
съседни имоти с №№ ***********6, ***********9, 30497.502.360, ***********5; отменен е
на основание член 537, алинея 2 от ГПК нотариален акт /НА/ № *********., том IV, рег.№
****, дело № 396 от 2021 г. на нотариус Е. Д., вписан в Службата по вписванията - Варна
под рег.№ ********, двойно вх.рег.№ *****, акт № 124, том XCVI, дело 21479/2021 г.;
осъден е на основание член 109 от ЗС Г. Д. С. да преустанови неоснователните си действия,
с които пречи на Държавата да упражнява в цялост правото си на собственост върху ПИ с
идентификатор ********** по КККР, като премахне за своя сметка незаконно построената
жилищна сграда с идентификатор **********.1, със застроена площ от 30 кв.м, находяща се
в ПИ; осъден е на основание член 59, алинея 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/
Г. Д. С. да заплати на Държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните,
1
сумата от 1 764 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползването на собствения
й недвижим имот с идентификатор **********, находящ се в село Звездица, СО „Орехчето“,
с площ от 1 224 кв.м, за периода от 30.08.2017 г. до 30.08.2022 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на исковата молба /30.08.2022 г./ до окончателното изплащане на
задължението, както и е осъден Г. Д. С. да заплати на Държавата, представлявана от
министъра на земеделието и храните, сторените по делото съдебно-деловодни разноски,
включително и възнаграждение за юрисконсулт в размер на 1 873,61 лева, на основание член
78, алинея 1 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
На основание член 267, алинея 1 от ГПК при извършената служебна проверка съдът
констатира, че въззивната жалба е допустима - депозирана е от активно легитимирана страна
по делото, имаща правен интерес от обжалването, но не отговаря на изискванията за
редовност по член 261, точка 4 от ГПК.
Предявени са искове с правно основание член 108 от ЗС, член 109 от ЗС и член 59 от
ЗЗД.
Първоинстанционният съд е приел, че исковете по член 108 от ЗС и член 59 от ЗЗД са
оценяеми и е определил дължимата за разглеждането им държавна такса по реда на раздел ІІ
от глава осма на ГПК във връзка с Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК.
Районният съд обаче е приел, че искът с правно основание член 109 от ГПК е
неоценяем и е събрал такса по член 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК. В конкретния случай се иска да бъде премахната от ответника
построената в имота сграда, което води до извод, че делото има за предмет задължение за
заместимо действие. При това положение и съгласно разясненията, дадени в точка 1 на
тълкувателно решение № 4 от 6.11.2017 г. на ВКС, постановено по тълк.д.№ 4/2015 г. –
ОСГК, цената на иска представлява паричната оценка на разходите за материали и труд,
необходими за осъществяването на действието, върху който размер се определя дължимата
държавна такса, а когато оценката представлява затруднение - от съда по реда на член 70,
алинея 3 от ГПК.
С оглед на изложеното настоящият състав на въззивния съд намира, че следва да бъде
назначена съдебно-оценителна експертиза, вещото лице по която да даде заключение за
размера на разходите за материали и труд, необходими за събарянето на процесната сграда.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
2
ДОПУСКА провеждането на съдебно-оценителна експертиза, вещото лице по която,
след като се запознае с материалите по делото и извърши оглед на място, да даде
заключение за размера на разходите за материали и труд, необходими за събарянето на
процесната сграда.
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за изпълнение на задачата по допуснатата
експертиза в размер на 300 /триста/ лева, вносими от ищеца – Държавата чрез министъра на
земеделието и храните,- в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
НАЗНАЧАВА в качеството на вещо лице по изпълнение на поставените задачи Т. О.,
което да бъде уведомено за ангажираността му по делото следп внасяне на депозита.
УКАЗВА на вещото лице задължението да уведоми съда, в случай, че не може да
изготви заключението поради липса на квалификация, болест или друга обективна причина
или в определения срок, както и да представи заключението си най-малко една седмица
преди насроченото съдебно заседание на основание член 197, алинея 2, член 198 и член 199
от ГПК, както и отговорността, която носи по член 86 от ГПК.
НАСРОЧВА производството за разглеждане в открито съдебно заседание на
14.10.2024 г. от 09,30 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3