№ 399
гр. Русе, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Татяна Черкезова
Членове:Галина Магардичиян
Милен П. Петров
при участието на секретаря Иванка Венкова
като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Въззивно гражданско дело
№ 20224500500478 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
В. С. Ч., чрез пълномощника си адв. К. Б., обжалва Решение №
260620/05.11.2021 г., постановено по гр. д. № 3822/2019 г. на Русенския
районен съд, с което е признато за установено по отношение на него, че
дължи на Р. В. Р. сумата 1477,74 лева, представляваща 1/8 част от сторените
от Р. Р. необходими разноски за поддържане – за неотложен ремонт през
2018г. на общи части – покрив, на съсобствената им сграда идентификатор
63427.2.1476.1, в гр. Р*************, ведно със законната лихва, считано от
27.03.2019г. до окончателното й изплащане, за които вземания е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д.№ 1780/2019 г. по
описа на РРС, и е осъден да заплати на Р.Р. разноски в исковото и в
заповедното производство в размер на 2 047,96 лева, като се обжалва
съдебният акт само в частта над сумата от 1375,41 лева до присъдената сума
1477,74 лева, както и относно разноските.
Твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано,
постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, касаещи извършването и приемането на експертизата, без да са
обсъдени възраженията и оспорванията на ответната страна. Намира
предявения иск за неоснователен като недоказан над размера от 1375,41 лева,
приет за доказан с влязло в сила Решение по В.гр.д. № 699/2020г. на РОС по
идентичен спор, със страни – същия ищец и ответник – К. С. Ч. –ЕТ“ПОЛИ-К.
Ч.“-Русе. Излага доводи за необоснованост и в частта за деловодните
1
разноски, като счита, че неправилно съдът е приел, че се дължи адв.хонорар
за преведени 10 с.з, без да съобрази, че заседанията са отлагани заради ищеца.
Иска се отмяната на обжалваното решение в частта за сумата над 1375,41
лева до присъдената сума над 1477,77 лева, както и относно деловодните
разноски. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата Р. В. Р., чрез адв. В. Ф., е депозирал отговор, с
който оспорва основателността на жалбата, за което излага подробни
съображения. Иска въззивната инстанция да отхвърли жалбата на
В.Ч..Претендира разноски.
Постъпила е и молба от Р. В. Р., с искане по чл. 233 от ГПК, която в с.з.
от 08.11.2022г. процесуалният представител адв.В.Ф. не поддържа, а депозира
пред въззивната инстанция друга молба, отново с правно основание чл. 233 от
ГПК, с която прави частичен отказ от иск, по съображения, че понастоящем
В. Ч. му е изплатил сумата от 3029,73 лева. Счита, че с последната е погасено
частично задължението му съгласно обжалваното понастоящем съдебно
решение – в общ размер на 3 928,83 лева, като при погасяване съобразно чл.
76 ал.2 от ЗЗД остава претенцията му за главница от 1001,43 лева, или оттегля
иска и иска обезсилване на първоинстанционното съд.решение за сумата от
476,31 лева – главница.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, в
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което е допустима.
Въззивният съд, упражнявайки правомощията си по чл. 269 от ГПК,
намира следното :
Предявен е иск по чл. 422 от ГПК вр. чл. 30 ал. 3 от ЗС. Ищецът в
първоинстнационното производство Р. Р. като съсобственик, притежаващ 1/8
ид. ч. от двуетажна жилищна сграда в гр. Р**********, извършил неотложен
ремонт на покрива й. За сторените разходи в размер на 14 395,40 лева, се
снабдил със Заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 от ГПК по
ч. гр. д. № 1780/2019 г. на РРС, срещу ответника В. Ч., за припадащата му се
част, съразмерно на дела му в съсобствеността, за сумата от 1799,42 лева. С
оглед постъпилото възражение е предявеният иск по чл. 422 от ГПК, предмет
на разглеждане в първоинстнационното производство.
Първоинстанционният съд е приел сумата от 1477,74 лева за доказан
разход за извършения ремонт и съобразно правата на ответника в
съсобствената сграда – 1/8 ид. ч., го е осъдил да заплати на ищеца сумата в
размер на 1477,74 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от
27.03.2019г. до окончателното й плащане.
По отношение на направения във въззивното производство, в с.з. на
08.11.2022г., отказ от иск настоящата инстанция намира следното : Както от
изложеното в поддържаната молба по чл. 233 от ГПК, така и от заявеното в
с.з. от процесуалния представител на ищеца, не се установява от какво точно
се прави отказ, тъй като с оглед предмета на исковата претенция по
обжалваното решение – за главница 1477,74 лева и законната лихва върху
нея, заявеното - че извършеното плащане на общата сума от 3029,73 лева
2
покрива само част от общата присъдената с първоинстанцинното решение
главница – 476,31 лева, не съответства на фактическото положение. Видно от
приложеното писмо от телепоща от 23.12.2021г., от ответника В. Ч. до ищеца
Р. В. Р., първият е превел с пощенски запис сумите, както следва :
-по ЧГД № 1780/2019г. на РРС – 335,98 лева, от които такса за образуване
35,98 лева и адв.хонорар 300 лева,
- по ГД № 3822/2019г. на РРС – 800,98 лева, от които такса за образуване
35,98 лева, адв.хонорар 365 лева,хонорар за експертиза 300 лева, адв.хонорар
за едно заседание -100 лева,
- по ГД № 3822/2019г. на РРС – 1892,77 лева, от които главница 1477,74 лева
и законна лихва от 27.03.2018г. до 31.12.2021г. – 415,03 лева
- изрично е посочено, че с преведената сума следва да се погасят разноски по
двете дела / заповедно и исково / -общо 1136,96 лева.
С оглед извършеното след постановяване на обжалваното понастоящем
първоинстанционно съдебно решение плащане от ответника, съобразно и
заявеното от него кои свои задължения погасява, съдът намира, че изцяло е
погасено задължението по иска, уважен с първоинстанционото съдебно
решение – главница и лихви, като разноските, съгласно и влязло в сила
Определение от 19.07.2022г. по чл. 248 от ГПК - в размер на 2047,96 лева, са
погасени частично – за сумата от 800,98 лева и остават дължими 911 лева.
Разноските по първоинстанционното производство не могат да са
предмет на отказ от иск, тъй като те не се включват в исковата претенция. В
този смисъл и т.6 от ТР № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС, че отказът от иск е
волеизявление до съда, с което ищецът заявява, че не поддържа занапред
само иска си.
Като едностранно процесуално действие, свързано с процесуалноправни
последици, отказът от иска трябва да отговаря на определени изисквания, за
да бъде валиден. При така формулирания от ищеца отказ от иск – че с
извършеното от ответника плащане счита погасени разноски за
първоинстанционното производство, настоящият състав приема, че е налице
опорочен отказ от иск, и следователно по него не се дължи произнасяне.
Извършеното плащане след предявяване на иска е факт, който съгласно
разпоредбата на чл. 235 ал.3 от ГПК настоящата инстанция следва да
съобрази. Видно от писмените доказателства, е платена сумата от 3029,73
лева, с която се погасяват изцяло главница от 1477,74 лева и законна лихва от
27.03.2018г. до 31.12.2021г. – 415,03 лева, присъдени с обжалваното
първоинстанционно решение / само за ясното следва бъде отбелязано, че
законната лихва, изчислена от съда с ел.калкулатор на основание чл. 162 от
ГПК е в размер на 411,73 лева/.
Не следва да се прилага разпоредбата на чл. 76 ал.2 от ЗЗД / когато
сумата е недостатъчна за цялостно изпълнение, най-напред се погасяват
разноски, след това лихви и главница/, тъй като ответникът изрично е
посочил какви свои задължения плаща, съгласно чл.76 ал.1 от ЗЗД. В случая
освен горепосочените суми – главница и лихва – предмет на исковата
3
претенция, съответно на първоинстанционното решение, той заявява, че
погасява и всички разноски по заповедното производство и част от
разноските по исковото, като фактически остават непогасени разноски по
исковото производство в размер на 911 лева .
По горните съображения обжалваното решение следва да бъде отменено
в частта, в която е уважен предявеният иск за сумата 1477,74 лева, ведно със
законната лихва, и да бъде постановено друго, с което искът бъде отхвърлен
като неоснователен, поради извършеното след завеждането на иска и
постановяване на първоинстанционното решение плащане.
При този изход от спора, разноските във въззивното производство следва
да останат за страните така, както са направени.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение 260620/05.11.2021г., постановено по гр. д. №
3822/2019г. на Русенския районен съд, в частта, с която е признато за
установено по отношение на В. С. Ч. , че дължи на Р. В. Р. сумата 1477,74
лева, представляваща 1/8 ид.ч. от стойността на извършени необходими
разноски за поддържане на съсобствена сграда с идентификатор
63427.2.1476.1, в гр. Р*************- ремонт на покрив, ведно със законната
лихва, считано от 27.03.2019г. до окончателното й изплащане, предмет на
заповед за изпълнение по ч. гр. д.№ 1780/2019 г. по описа на РРС , както и в
частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Р. В. Р. против В. С. Ч. да бъде признато за
установено в отношенията между страните, че В. С. Ч. му дължи сумата
1477,74 лева, представляваща 1/8 ид.ч. от стойността на извършени
необходими разноски за поддържане на съсобствена сграда с идентификатор
63427.2.1476.1, в гр. Р*************- ремонт на покрив, ведно със законната
лихва, считано от 27.03.2019г. до окончателното й изплащане, предмет на
заповед за изпълнение по ч. гр. д.№ 1780/2019 г. по описа на РРС, като и в
частта, с която В. С. Ч. е осъден да заплати на Р. В. Р. деловодни разноски
над 911 лева,като погасен чрез плащане след завеждане на иска и
постановяването на първоинстанционното съдебно решение.
В останалата част като необжалвано решението е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5