Решение по дело №11/2021 на Районен съд - Севлиево

Номер на акта: 4
Дата: 10 февруари 2021 г. (в сила от 4 март 2021 г.)
Съдия: Станислав Иванов Цветков
Дело: 20214230200011
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 януари 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 4
гр. Севлиево , 10.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на девети февруари,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Станислав И. Цветков
при участието на секретаря Рефузе Я. Османова
като разгледа докладваното от Станислав И. Цветков Административно
наказателно дело № 20214230200011 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателят И. Т. К. от гр.Самоков, е обжалвал наказателно постановление №
18-0341-000797 от 30.11.2018 г. на Началник сектор към ОДМВР Габрово РУ - Севлиево, с
което за извършено нарушение по чл.20, ал.1 и на осн. чл.185 от Закона за движение по
пътищата / ЗДвП / му е наложено наказание глоба в размер на 20.00 лева, за извършено
нарушение по чл.20, ал.2 и на осн. чл.179, ал.2, предл.първо от ЗДвП му е наложено
наказание глоба в размер на 200.00 лева, за извършено нарушение по чл.139, ал.5 и на осн.
чл.179, ал.3, т.2 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 1500.00лева, а за
извършено нарушение по чл.100, ал.1, т.1 и на осн. чл.183, ал.1, т.1, предл.второ от ЗДвП
наказание глоба в размер на 10.00 лева.В жалбата се твърди, че НП е необосновано и
незаконосъобразно, в подкрепа на което се излагат подробно развити в същата съображения.
ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да отмени изцяло наказателното постановление като
неправилно и незаконосъобразно.
Ответникът по жалбата – РУ на МВР гр.Севлиево, редовно призован, не се явява
представител при разглеждане на делото.В писмото, придружаващо административно-
наказателната преписка, се прави искане жалбата да се остави без последствия и
наказателното постановление да се потвърди.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на
които съдът установи следната фактическа обстановка:
Жалб.И. Т. К. бил правоспособен водач на МПС.В края на 2018 г. същият работел
като водач на автобус ***, собственост на „Груп Плюс“ ООД.На 18.11.2018 г. жалб.К.
управлявал посоченият по-горе автобус, като се движел по ГП I 4 / Коритна-Български
извор-Микре-Севлиево-Велико Търново-Омуртаг-Търговище-Разград-Шумен /.Пътната
1
настилка била заснежена и на места заледена поради атмосферните условия.Около 22.40
часа жалб.К. с управлявания от него автобус се движел в участък от посоченият по-горе път,
в землището на община Севлиево.При км. 99+100, на заснежен участък от пътя, на ляв
завой, жалб.К. загубил контрол над управляваното от него МПС, вследствие на което
същото излязло извън платното, в дясно, при което се ударило в крайпътната канавка.За
възникналото ПТП бил подаден сигнал в оперативно-дежурната част на РУ МВР
Севлиево.На мястото на произшествието бил изпратен автопатрулен екип по КАТ, в състава
на който били свид.И. В. К. – младши автоконтрольор в РУ на МВР Севлиево и Ц. К. Ц. –
служител в същото управление.Полицейските служители провели разговор с жалб.К., като
най-напред осигурили безопасността на пътуващите в автобуса пътници.Част от тях вече си
били заминали от мястото на произшествието на автостоп.В последствие останалите
пътници били претоварени на друг автобус.Пред полицейските служители жалб.К. заявил,
че няма пострадали пътници, както и, че автобусът се подхлъзнал на левия завой и излязъл
извън пътното платно.При извършената проверка полицейските служители констатирали
също така, че автобусът е без валиден винетен стикер.Пред тях жалб.К. заявил, че фирмата,
собственик на автобуса осигурява на водачите пари за закупуване на такъв, но по време на
движението си той не успял да закупи винетен стикер от бензиностанциите, покрай които
преминавал.При проверката жалб.К. не носел и не успял да представи на контролните
органи контролен талон към СУМПС.На същата дата - 18.11.2018 г. свид.И. В. К., в
присъствието на Ц. К. Ц., съставил против жалбоподателя И. Т. К., АУАН серия Д, №
860533, за това, че като водач на автобус ***, на 18.11.2018 г., в 22.40часа, в община
Севлиево, на път Коритна-Български извор-Микре-Севлиево-Велико Търново-Омуртаг-
Търговище-Разград-Шумен, на ГП I 4, км. 99+100, управлява автобус ***, собственост на
„Груп Плюс“ ООД, като не несъобразява скоростта си с атмосферните условия / снеговалеж
/ на заснежен участък от пътя и на ляв завой губи контрол над автобуса и излиза в дясно
извън платното в крайпътна канавка.Настъпва ПТП с материални щети.Водача е изпробван
за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер“ с фабричен номер
7410/0018, който отчете нулев резултат.След извършена проверка се установи, че автобуса
няма залепен валиден винетен стикер за платена винетна такса.Водачът не носи контролен
талон към СУМПС, с което виновно е нарушил: чл.20, ал.1; чл.20, ал.2; чл.139, ал.5 и чл.100,
ал.1, т.1 от ЗДвП.АУАН бил съставен в присъствието на жалбоподателя.След запознаване
със съдържанието му жалбоподателят не е направил възражения.Възражения от страна на
жалб.К. по повод съставения му АУАН не са направени от него и в срока по чл.44, ал.1 от
ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление на Началник сектор към ОД МВР Габрово, РУ Севлиево с № 18-0341-000797
от 30.11.2018 г.Същото е издадено против И. Т. К. от гр.Самоков, ж.к.”Самоково” № 26,
вх.А, ет.2, ап.8, за това, че на 18.11.2018 г., в 22.40часа, в община Севлиево, на път Първи
клас № 4, като водач на автобус ***, на ГП I 4, км. 99+100, управлява автобус ***,
собственост на „Груп Плюс“ ООД, като не съобразява скоростта си с атмосферните условия
2
/ снеговалеж / на заснежен участък от пътя, на ляв завой губи контрол над автобуса и излиза
в дясно, извън платното в крайпътна канавка.Настъпва ПТП с материални щети.Водача е
изпробван за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер“ с фабричен
номер 7410/0018, който отчете нулев резултат.След извършена проверка се установи, че
автобуса няма залепен валиден стикер за платена винетна такса.Водачът не носи контролен
талон към СУМПС, с което е извършил: 1. Водача не контролира ППС, което
управлява.ПТП, с което виновно е нарушил чл.20, ал.1 от ЗДвП; 2. Водачът не избира
скоростта на движение съобразно атмосф.условия, релефа, условията на видимост,
интезивн. на движение и др.обстоятелства, за да спрат пред предвидимо препятствие или
създадена опасност за движението.ПТП, с което виновно е нарушил чл.20, ал.2 от ЗДвП; 3.
Управлява ППС за превоз на пътници с повече от 8 места за сядане без мястото на водача по
републиканските пътища, за което не е заплатена винетна такса по чл.10, ал.1, т.1 от Закона
за пътищата, с което виновно е нарушил чл.139, ал.5 от ЗДвП; 4. Не носи контролния талон
от свидетелството за управление, с което виновно е нарушил чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.За
нарушението по чл.20, ал.1 от ЗДвП, наказващият орган е наложил на жалб.К. наказание по
реда на чл.185 от ЗДвП - глоба в размер на 20.00лева.За нарушението по чл.20, ал.2 от ЗДвП
му е наложил наказание по реда на чл.179, ал.2, предл.първо от ЗДвП – глоба в размер на
200.00лева.За нарушението по чл.139, ал.5 от ЗДвП му е наложил наказание по реда на
чл.179, ал.3, т.2 от ЗДвП – глоба в размер на 1500.00лева, а за нарушението по чл.100, ал.1,
т.1, предл.второ от ЗДвП, му е наложил наказание по реда на чл.183, ал.1, т.1, предл.второ от
ЗДвП - глоба в размер на 10.00лева.
Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установена от показанията
на свидетеля И. В. К. и писмените доказателства – АУАН серия Д № 860533 от 18.11.2018
г.; Протокол за ПТП; Справка картон на водача; НП № 18-0341-000797 от 30.11.2018 г. и
Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните писмени и
гласни доказателства, съдът достига до следните правни изводи:
Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя на
12.11.2020 г.От товарителницата на куриерската фирма, с която жалбата е изпратена се
установява, че същата е подадена на 19.11.2020 г., тоест в законноустановения срок, поради
което същата е допустима и следва да се разгледа по същество.
НП е издадено от компетентен орган, във връзка с което е представено заверено
копие от Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи.АУАН е
съставен от лице, което е оправомощено за това по силата на същата заповед, предвид
заеманото от него длъжностно качество.
АУАН и издаденото в последствие въз основа на него НП са за извършени нарушения
на разпоредбите на: 1. чл.20, ал.1 от ЗДвП; 2. Чл.20, ал.2 от ЗДвП; 3. чл.139, ал.5 от ЗДвП и
4. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
3
Разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП гласи следното: “Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват”.
Административно-наказващият орган на осн. чл.185 от ЗДвП е наложил на жалб.К.
наказание глоба в размер от 20.00лева.Съгласно разпоредбата на чл.185 от ЗДвП – “За
нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не
е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба 20 лв.”.
Съгласно разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП: “Водачите на пътни превозни средства
са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението”.
Административно-наказващият орган на осн. чл.179, ал.2, предл.първо от ЗДвП е
наложил на жалб.К. наказание глоба в размер от 200.00лева.Съгласно посочената
разпоредба: „Който поради движение с несъобразена скорост ..… причини
пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не
съставлява престъпление”.
Разпоредбата на чл.139, ал.5 от ЗДвП, в редакцията й към съставянето на АУАН и
издаване на НП, гласи следното: “Движението на определена категория пътни превозни
средства по републиканските пътища се извършва след заплащане на съответната такса за
тях, определена в Закона за пътищата”.
Административно-наказващият орган на осн. чл.179, ал.3, т.2 от ЗДвП е наложил на
жалб.К. наказание глоба в размер от 1500.00лева.Съгласно посочената разпоредба в
редакцията й към издаване на НП: „Водач, който управлява пътно превозно средство по
републиканските пътища, за което не е заплатена винетна такса по чл.10, ал.1, т.1 от Закона
за пътищата, или на превозното средство е залепен винетен стикер с графично оформление,
което е различно от одобреното, се наказва с глоба, както следва: при управление на пътно
превозно средство, предназначено за превоз на пътници с повече от 8 (осем) места за сядане,
без мястото на водача, или на пътно превозно средство, предназначено за превоз на товари с
2 (две) оси, както и на пътните превозни средства по чл. 10а, ал. 6, т. 3, 4 и 5 от Закона за
пътищата с 2 (две) оси или на теглещо ремарке, за което не е платена отделна винетна такса,
и/или които имат максимално допустима маса, по-малка от 12 (дванадесет) тона - 1500 лв. ”.
Съгласно разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП: “Водачът на моторно превозно
средство е длъжен да носи: свидетелство за управление на моторно превозно средство от
съответната категория и контролния талон към него”.
Административно-наказващият орган на осн. чл.183, ал.1, т.1, предл.второ от ЗДвП е
4
наложил на жалб.К. наказание глоба в размер от 10.00лева.Съгласно посочената разпоредба:
„Наказва се с глоба 10 лв. водач, който: не носи определените документи - свидетелство за
управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното моторно
превозно средство”.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в съдебно заседание.Не се явява и
негов процесуален представител.В жалбата към съда се отправя искане обжалваното НП да
бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно, в подкрепа на което се излагат
няколко съображения.
На първо място в жалбата жалб.К. твърди, че на посочената в акта и НП дата, час и
място не бил и никой не бил констатирал да е управлявал процесният автобус.Никой не бил
констатирал да е губил контрол върху евентуално управляваното от него МПС, с което свое
действие да е нарушил чл.20, ал.2 от ЗДвП.В жалбата си жалбоподателят твърди на
следващо място, че никой не бил установил, че е управлявал процесното МПС без за същото
да е заплатена винетна такса.
Съдът не споделя така изложените доводи.Както от писмените доказателства, така и
от свидетелските показания на разпитания свидетел по безспорен и несъмнен начин се
установява, че на посочената дата и час жалб.К. управлявал автобус ***, собственост на
„Груп Плюс“ ООД.Безспорно се установява също така, че управлявайки същият на Главен
път I-4, при км. 99+100, загубил контрол над него, в следствие на което излязъл в дясно
извън платното в крайпътна канавка, където последвал удар в земният скат, при което
настъпило ПТП с материални щети.Самоличността му е била установена на място от
полицейските служители, които провели разговор с него и извършили проверка на
документите.От показанията на свид.Костадинов се установява, че след като установили
самоличността на водача на автобуса – жалб.К., провели разговор с него, при което той
заявил, че автобуса се подхлъзнал на завоя и излязъл от пътното платно.По отношение на
липсващия винетен стикер на автобуса заявил, че фирмата собственик на МПС осигурява на
водачите пари за закупуване на такъв, но по време на движението си той не успял да закупи
винетен стикер от бензиностанциите, покрай които преминавал.При съставянето на акта,
както и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, жалб.К. не е направил никакви
възражения.Съставеният от свид.И. В. К. Протокол за ПТП № 1536957 също бил подписан
от жалб.К..
По отношение на наложеното наказание по реда на чл.185 от ЗДвП
Настоящият съдебен състав намира, че в случая жалб.К. не е нарушил правната норма
на чл.20, ал.1 от ЗДвП, вменяваща задължение на водачите на моторни превозни средства да
се движат с такава скорост, която позволява непрекъснатото владеене на управляваните от
тях превозни средства.Контролът върху превозното средство обхваща редица действия на
водача, засягащи техническото състояние на автомобила, положението спрямо останалите
участници в движението по време на собственото движение или покой, възприемането и
5
съобразяването с показателите на отделните уреди, положението спрямо пътя или терена,
възможността да се придвижи или ползва от други лица, както и само да излезе от позиция
на покой.Този контрол е непрекъснат и обхваща времето, през което автомобила е под
управлението на водача, включително и някои състояния на покой.В настоящият казус
липсват проявни форми на поведение от страна на жалб.К., индициращи нарушение на
чл.20, ал.1 от ЗДвП. Неосъщественият постоянен контрол на управлявания автомобил е
самостоятелно нарушение и може да бъде реализирано с отделен поведенчески акт или само
доколкото не е налице несъобразяване с режима на скоростта.Такива са случаите на
изгубване контрола върху управлението, поради заспиване, отклоняване на вниманието и
разсейване, или при други противоправни проявления, обективиращи едно недопустимо
бездействие на водача, поради различни външни и вътрешни фактори.В случая водачът
безспорно е изгубил контрол над управляваното от него МПС, но това се дължи на
несъобразяване на скоростта на движение, избрана от него с атмосферните условия /
снеговалеж, заснежен и заледен участък от пътя /, което съставлява нарушение на
разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, за каквото жалб.К. е санкциониран със същото
наказателно постановление.
Поради това, в тази му част, обжалваното постановлението следва да бъде отменено
като неправилно и незаконосъобразно.
По отношение на наложеното наказание по реда на чл.179, ал.2, предл.първо от ЗДвП
Както вече бе отбелязано по-горе съгласно разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП
водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движение да
се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и
на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие.Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението.Неизпълнението на част от регламентираните в
тази норма задължения е скрепено със санкция, която е уредена в чл.179, ал.2 от ЗДвП
глоба в размер на 200.00лева, ако деянието не съставлява престъпление за лице, което се
движи с несъобразена скорост, не спазва дистанцията или извърши нарушение на чл.179, ал.
1 от ЗДвП.На водача е предоставена възможност, при управлението на МПС да избере
такава величина на скоростта, която е длъжен да съобрази с конкретната пътна обстановка,
по начин, който му позволява при появата на предвидими опасности на пътя, да предприеме
съответните действия по намаляване на скоростта, включително и спиране, за да
предотврати настъпването на съставомерните последици.Въз основа на установеното по
делото съдът намира, че съставомерните последици са резултат от допуснато от
жалбоподателя нарушение на правилата за движение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, изразяващо се в
несъобразяване с атмосферните условия и релефа на местността.Скоростта на движение се
явява несъобразена винаги, когато водачът не може да спре пред възникнало предвидимо
препятствие.Обстоятелствата, свързани с конкретната пътна обстановка – заснежена и
6
заледена пътна настилка, са го задължавали да намали скоростта си на движение, а при
необходимост и да спре автобуса.Когато загубата на контрол е в резултат на допуснато
нарушение на режима на скоростта, какъвто е настоящия случай, съставомерното нарушение
е по чл.20, ал.2 от ЗДвП.По безспорен и несъмнен начин от събраните по делото
доказателства се установява, че жалбоподателя при движение с несъобразена с пътните
условия скорост е станал причина за настъпилото ПТП.
Наложената глоба в размер на 200.00лева за извършеното деяние по чл.20, ал.2 от
ЗДвП е определена от законодателя в точен размер, поради което същата не може да се
намали, а отделно от това съдът не намира основание за подобно изменение на размера на
санкцията.
На следващо място, съдът счита, че в случая не следва да намери приложение и
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, т.к. деянието не се отличава от останалите нарушения от
същия вид, то е характерно за вида си и не разкрива обстоятелства, които могат да го
квалифицират като маловажен случай.
С оглед на гореизложеното, в тази му част, издаденото наказателно постановление се
явява правилно и законосъобразно, поради което в същата следва да се потвърди.
По отношение на наложеното наказание по реда на чл.179, ал.3, т.2 от ЗДвП
Според АНО нарушението, извършено от жалб.К., се е изразило в това, че същият е
управлявал по републиканската пътна мрежа моторно превозно средство, за което не е
заплатена винетна такса съгласно чл.10, ал.1, т.1 от Закона по пътищата.
Изпълнението на общото задължение да се заплаща винетна такса се удостоверява от
водачите на МПС чрез залепване на стикера.Съгласно разпоредбата на чл.10а, ал.5, т.1 от
Закона за пътищата, действала към момента на съставяне на АУАН и издаване на НП, при
заплащане на винетната такса се издава ценна книга, наречена "винетка", която
удостоверява правото на ползване на републиканските пътища, като винетката се състои от
две части; първата част е оформена за еднократно залепване в долния десен ъгъл на
вътрешната страна на предното стъкло на пътното превозно средство и е осигурена срещу
фалшифициране със защитни знаци; тя има и предназначението да удостоверява плащането
на винетната такса пред контролните органи; втората част във вид на талон се съхранява от
водача на пътното превозно средство и служи за доказателство за платена винетна такса при
издаване на безплатен винетен стикер в случаите на счупване или кражба на предното
стъкло на автомобила, както и при производствен дефект на винетния стикер.Без залепен
валиден винетен стикер не може да се удостовери пред контролния орган, че таксата е
заплатена.Контролният орган няма задължение да изисква и да проверява дали водачът
съхранява втората част от винетката – талона, тъй като той има друго
предназначение.Съгласно ал.6, т.1 от чл.10а на ЗП, действала към момента на съставяне на
АУАН и издаването на НП:Таксите по чл.10, ал.1 се заплащат за следните пътни превозни
средства: моторните превозни средства, които имат най-малко четири колела и са
7
предназначени за превоз на пътници, моторните превозни средства, предназначени за превоз
на товари, които имат най-малко четири колела, както и такива моторни превозни средства с
повишена проходимост.С разпоредбата на ал.7 от чл.10а от ЗП пътните превозни средства
по ал. 6 се разделят на няколко категории, като в т.2 са посочени и пътни превозни средства,
предназначени за превоз на пътници с повече от 8 (осем) места за сядане, без мястото на
водача.
В случая, към момента на проверката, жалб.К. не е представил валиден винетен
стикер, намиращ се у него, който да не е бил залепен на полагащото му се място, не е
възразил тогава, че има закупен такъв, тоест непосредствените възприятия на
проверяващите сочат, че липсва платена винетна такса за 2018 г.Заплащането на винетната
такса, както вече бе отбелязано по-горе, се удостоверява чрез залепване на винетния стикер
в долния десен ъгъл на предното стъкло на съответното МПС, което в случая не е било
извършено, като по този начин задължението на водачите, предвидено в чл.139, ал.5 от
ЗДвП, не е било изпълнено.
В този смисъла твърденията на жалбоподателя в жалбата, че неправилно е
ангажирана отговорността му, тъй като никой не бил установил, че е управлявал въпросното
МПС без за него да е била заплатена винетна такса, се явяват защитна теза, която не се
подкрепя от събраните по делото доказателства.
Наложената глоба в размер на 1500.00лева за извършеното деяние по чл.139, ал.5 от
ЗДвП е определена от законодателя в точен размер, поради което същата не може да се
намали, а отделно от това съдът не намира основание за подобно изменение на размера на
санкцията.
На следващо място, съдът счита, че в случая не следва да намери приложение и
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, т.к. деянието не се отличава от останалите нарушения от
същия вид, то е характерно за вида си и не разкрива обстоятелства, които могат да го
квалифицират като маловажен случай.
С оглед на гореизложеното, в тази му част, издаденото наказателно постановление се
явява правилно и законосъобразно, поради което в същата следва да се потвърди.
По отношение на наложеното наказание по реда на чл.183, ал.1, т.1, предл.второ от
ЗДвП
В частта му, с която на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.второ от ЗДвП на
жалбоподателя К. е наложено наказание глоба в размер на 10,00 лева за извършено
нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП НП следва да се потвърди като правилно и
законосъобразно.По делото по безспорен начин се установява, че при извършената му
проверка той не е носил контролния талон към свидетелството за управление на МПС,
каквото задължение му е вменено с посочената по-горе разпоредба, а твърдения за
обратното жалбоподателят не въвежда.Правилно е приложен материалния закон, а по
8
отношение на това нарушение в хода на административно наказателното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения.
Поради това в тази му част постановлението следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-0341-000797 от 30.11.2018 г. на
Началник сектор към ОДМВР Габрово, РУ - Севлиево, в частта му, с която на И. Т. К. от
гр.Самоков за извършено нарушение по чл.20, ал.1 и на основание чл.185 от ЗДвП е
наложено наказание глоба в размер на 20.00 /двадесет/ лева, като НЕПРАВИЛНО и
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-0341-000797 от 30.11.2018 г. на
Началник сектор към ОДМВР Габрово, РУ - Севлиево, в частта му, с която на И. Т. К. за
извършено нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.2, предл.първо от
ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 200.00 / двеста / лева, за извършено
нарушение по чл.139, ал.5 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.3, т.2 от ЗДвП е наложено
наказание глоба в размер на 1500.00 /хиляда и петстотин/ лева, а за извършено нарушение
по чл.100, ал.1, т.1 и на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.второ от ЗДвП е наложено
наказание глоба в размер на 10.00 / десет / лева, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Габрово
в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
9