Решение по дело №317/2023 на Административен съд - Хасково

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№  518

 

гр. Хасково, 27.06.2023 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Хасково

в открито съдебно заседание на двадесет и втори юни две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

                                               СЪДИЯ: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

 

при участието на секретаря Светла Иванова

и прокурора Валентина Радева - Ранчева,

като разгледа докладваното от съдия А. Митрушева

исково адм.дело № 317 по описа на Административен съд - Хасково за 2023 г.

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 1, ал. 2 и § 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), във вр. чл. 124 и сл. от Гражданскопроцесуалния кодекс ГПК).

 

Образувано е по искова молба с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, подадена от „Н.“ ЕООД гр.С., представлявано от управителя П. Д. Г., против Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София. С исковата молба се претендира заплащане на обезщетение в размер на 880 лева за претърпени имуществени вреди.

 

В исковата молба се твърди, че срещу „Н.“ ЕООД, ЕИК : *********, било издадено Наказателно постановление № 6/15.10.2018 г. от Директора на Областно пътно управление - Хасково, с което на основание чл. 54, ал. 1, във връзка с чл. 53 от Закона за пътищата дружеството било наказано да заплати глоба в размер на 3 000 лева. С влязло в сила Решение № 208/04.12.2018 г., постановено по АНД № 633/2018 г. по описа на Районен съд – Свиленград, оставено в сила с Решение № 223/03.04.2019 г., постановено по КАНД № 68/2019 г. по описа на Административен съд – Хасково, горепосоченото наказателно постановление било отменено.

В резултат на незаконосъобразно издаденото наказателно постановление, отменено с влязъл в сила акт на съда, дружеството претърпяло имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 440 лева за изготвяне на жалба и осъществено процесуално представително по АНД № 633/2018 г. по описа на РС - Свиленград и в размер на 440 лева за осъществено процесуално представителство по КАНД № 68/2019 г. по описа на Административен съд – Хасково, или общо 880 лева. Понесените от дружеството имуществени вреди в посочения размер били вследствие на оспореното от „Н.“ ЕООД и отменено от съда незаконосъобразно наказателно постановление, поради което подлежали на репариране.

С оглед на това ищецът твърди, че са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за реализиране отговорността на ответника от незаконосъобразно издадения срещу „Н.“ ЕООД акт на негов орган, чрез осъждането му да заплати обезщетение за претърпените имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на решението за отмяна на наказателното постановление, а именно от 03.04.2019 г.

С оглед на така изложеното, се моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 880 лева, представляваща обезщетение за направените от „Н.“ ЕООД разноски по АНД № 633/2018 г. по описа на РС - С., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.04.2019 г., както и направените по делото разноски.

 

Ответната страна - АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ гр.София, в законоустановения едномесечен срок не депозира отговор на исковата молба и не изразява становище по допустимостта и основателността на предявения иск. Не представя писмени доказателства, нито прави доказателствени искания.

 

ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО, чрез представителя си в съдебно заседание, изразява становище за основателност, поради което моли за нейното уважаване.

 

Административен съд – Хасково, като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

 

С Наказателно постановление № 6 от 15.10.2018 г., издадено от инж. Р. И. Л.- Директор на Областно пътно управление - Хасково, въз основа на АУАН № 2/06.08.2018 г., съставен от старши експерт - началник РПС С., на „Н.“ ЕООД, ЕИК: ********* е наложено за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 2, букви „а“ и „б“ от Закона за пътищата, във връзка с чл. 11, ал. 1 от Наредбата за специално ползване на пътищата, на основание чл. 54, ал. 1, във връзка с чл. 53, ал. 1 от същия закон административно наказание глоба в размер на 3 000.00 лева.

Наказателното постановление е оспорено пред Районен съд – Свиленград, като в образуваното съдебно производство по АНД № 633/2018 г. по описа на съда жалбоподателят „Н.“ ЕООД е представляван от адвокат Т.К., съгласно пълномощно и договор за правна защита и съдействие, приложени в кориците на делото, и двете – от дата 22.11.2018 г. Видно от цитирания договор, за оказване на правна защита и съдействие по делото и обжалване на процесното НП е договорено възнаграждение в размер на 440 лева, платено в брой. Видно от протокола от проведеното по делото открито съдебно заседание, жалбоподателят е представляван от упълномощения адвокат. По делото е постановено Решение № 208/04.12.2018 г., с което издаденото от Директора на ОПУ – Хасково Наказателно постановление № 6/15.10.2018 г. е отменено.

Решение № 208/04.12.2018 г., постановено по АНД № 633/2018 г. по описа на Районен съд - Свиленград, е оставено в сила с Решение № 223/03.04.2019 г., постановено по АНД (К) № 68/2019 г. по описа на Административен съд – Хасково. В образуваното съдебно производство пред Административен съд – Хасково ответникът по касационната жалба „Н.“ ЕООД е представляван от адвокат О. съгласно пълномощно и договор за правна защита и съдействие, приложени в кориците на делото, и двете – от дата 12.03.2019 г. Видно от договора, за оказване на правна защита и съдействие, изразяваща се в процесуално представителство по делото, е договорено възнаграждение в размер на 440 лева, платено в брой. Видно от протокола от проведеното по делото открито съдебно заседание, ответникът по касационната жалба е представляван от упълномощения адвокат.

 

При така установената фактическа обстановка Административен съд – Хасково формира следните правни изводи:

 

Искът е допустим, като подаден от лице с активна процесуална легитимация, което твърди, че е претърпяло имуществени вреди, и насочен срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто отменен като незаконосъобразен акт се твърди, че са причинени вредите (чл. 128, ал. 1, т. 6, във връзка с чл. 203, ал. 1, чл. 204, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 205, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 7, ал. 1 от ЗОДОВ, във връзка с чл. 21, ал. 2 от Закона за пътищата, във връзка с чл. 2, ал. 1 от Правилника за структурата, дейността и организацията на работа на Агенция „Пътна инфраструктура“).

На основание чл. 7, ал. 1 от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява срещу органите, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Съгласно чл. 205, ал. 1 от АПК, „искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите“, като в § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на АПК е дадена легална дефиниция на понятието административен орган – „органът, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон, включително лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги“. В конкретния случай ответник е Агенция „Пътна инфраструктура“, доколкото издателят на отмененото като незаконосъобразно НП е Директорът на Областно пътно управление – Хасково (специализирано звено съгласно чл. 21, ал. 2 от Закона за пътищата, във връзка с чл. 2, ал. 1 от Правилника за структурата, дейността и организацията на работа на Агенция „Пътна инфраструктура“).

Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. по тълкувателно дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС: „при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, при нищожните - това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или бездействия на административните органи - от момента на преустановяването им“. Съгласно чл. 204, ал. 1 и ал. 2 АПК, искът може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред или заедно с оспорването му до приключване на първото заседание по делото. Спазено е изискването по чл. 110 от ЗЗД, приложим на основание § 1 от ЗР на ЗОДОВ, регламентиращ общата петгодишна давност за иницииране на производство за присъждане на обезщетение. Последното е преюдициален въпрос, чийто отговор определя и една от предпоставките за основателност на предявения иск за вреди.

Разгледан по същество, искът е основателен.

Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, юридическите лица могат да предявят искове за обезщетения за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, като въз основа на препращащата норма на чл. 203, ал. 2 от АПК за неуредените въпроси субсидиарно се прилагат правилата на ЗОДОВ. Производството за обезщетения е уредено от законодателя в глава единадесета от АПК, към които препраща и чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ.

На основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, „държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове“. Увреждането на юридическите лица, в случая претърпяването на имуществени вреди, представлява сложен юридически състав, чиито предпоставки следва да са налице кумулативно при търсене на отговорност на съответния административен орган. Ангажирането на отговорността и присъждането на обезщетение е допустимо при наличието на следните елементи: незаконосъобразен административен акт, вреда, причинна връзка между акта и вредата, а в случаите на деяние (действие или бездействие), противоправност на деянието и причинно-следствената му връзка с настъпилата вреда. 3а целите на закона е от значение не съществуването на някаква причинна връзка, а същата да е пряка и непосредствена. Под преки вреди следва да се разбират онези, които са типична, нормално настъпваща по време и място последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие. Непосредствени вреди са тези, които са настъпили по време и място, следващо противоправното действие или бездействие. Липсата на който и да е елементите от посочения фактически състав води до невъзможност да се реализира отговорността на държавата и общината по предвидения от закона ред. В тежест на ищеца е да докаже наличието на причинна връзка между отменения по съдебен ред акт на административния орган (неговото незаконосъобразно действие или бездействие) и твърдените претърпени имуществени и неимуществени вреди.

Елемент от фактическия състав по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е незаконосъобразният акт да е издаден и незаконосъобразното поведение да е проявено при или по повод административна дейност. Законодателят не е дал легална дефиниция на понятието „административна дейност“ за целите на ЗОДОВ в самия закон. Дефиниция на това понятие няма и в други актове на позитивното право. Това налага установяването на съдържанието му по тълкувателен път. „Административна дейност“ е субективно, формално понятие, което изразява осъществяващия дейността субект. То не е функционално понятие, не съответства на различните функции, които органите и длъжностните лица по чл. 1 от ЗОДОВ имат и които различни функции осъществяват чрез различни по своята правна същност актове и действия, съответно бездействия. Субектите по чл. 1 от ЗОДОВ могат да изпълняват различни функции и задачи. Много пъти един и същ орган е натоварен с няколко различни по същността си функции - нормотворчески, контролни, правораздавателни, изпълнителни. Не вида на функцията и задачата, а качеството на правния субект на орган (длъжностно лице) на държавата или на общината и относимостта на акта, действието или бездействието към това му качество (при и по повод), е релевантно за отговорността по чл. 1 ЗОДОВ“ (Определение № 6 от 16.02.2015 г. по адм. д. № 30/2014 г., смесен 5 чл. с-в ВАС).

Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 3/22.04.2004 г. по тълк. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, „държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането, която отговорност е обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите. Елемент от фактическия състав на отговорността на държавата е установяване незаконосъобразността на акта, действието или бездействието на държавния орган - тоест ако изобщо не са регламентирани в закона, или ако противоречат на материално правни и процесуални норми“.

В конкретния случай с влязло в сила съдебно решение е отменено като незаконосъобразно НП № 6/15.10.2018 г., издадено от Директора на ОПУ – Хасково. Доколкото искът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно постановление, отменено с влязло в сила решение преди изменението на ЗАНН (стар чл. 63, ал. 3, създаден с § 9 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на ЗОДОВ -ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г., в сила от 03.12.2019 г., нов чл. 63д - в сила от 23.12.2021 г.), а именно – 03.04.2019 г., когато законодателят не е предвиждал ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН, то исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване на НП подлежат на разглеждане по ЗОДОВ. При формиране на този извод съдът съобрази ТП № 2 от 19.05.2015 г. по тълк. д. № 2/2014 г., ОСК на ГК на ВКС и I и II колегия на ВАС, в което е посочено: „Независимо че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност“.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, „държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице“. С оглед горното и разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ следва да се установи наличие на причинно-следствена връзка между претърпените вреди и незаконосъобразния акт. Вредата представлява отрицателна последица от увреждането, която засяга неблагоприятно защитени от правото имуществени права на увредените, както и техните законни интереси.

Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г., ОСС на ВАС, I и II колегия: „При предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон“.

В конкретния случай, ако Директорът на ОПУ – Хасково не беше издал незаконосъобразния акт, ищецът не би се лишил от собствените си средства, представляващи адвокатско възнаграждение за осъществените на две съдебни инстанции правна защита и съдействие, и възможността да ги ползва в своя изгода, тоест налице е и пряка причинно-следствена връзка между отмененото като незаконосъобразно НП и имуществените вреди.

Наличието на всички елементи за ангажиране отговорността на държавата по реда на ЗОДОВ е предпоставка искът на „Н.“ ЕООД да бъде уважен като основателен. Този извод се основава и на утвърденото в практиката на ВАС, че след влизане в сила на съдебните актове, с които е обявена незаконосъобразност на акт, държавата дължи пълно репариране на понесените вреди с оглед спазването на принципите на равностойност, ефективност, пропорционалност, както и на правото на собственост, прогласено от чл. 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз - ако някой бъде лишен от своята собственост в защита на обществения интерес, дължи му се справедливо и своевременно обезщетение за понесената загуба.

В случаите, в които искът бъде уважен като основателен, се разглежда и акцесорното искане за присъждане на претендираната лихва, като за неговата допустимост също се изследва изтекла ли или не погасителната давност. Началният момент за неговото предявяване е моментът на преустановяването на незаконните действия или бездействия на административните органи, съответно – от момента на влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, при нищожните - това е моментът на тяхното издаване. Вземанията за лихви се погасяват с изтичането на тригодишен срок (чл. 111, б. „в“ от ЗЗД) независимо, че главното вземане се погасява по давност с изтичането на петгодишния срок по чл. 110 ЗЗД.

В конкретния случай се констатира, че към датата на предявяване на исковата молба е изтекъл срокът по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, но възражение за погасяване по давност на исковата претенция в частта за лихвата не е направено от ответника по спора. По ЗОДОВ „давността не се прилага служебно, поради което длъжникът трябва да възрази и да заяви изрично пред съответния орган, че задължението му е погасено по давност“ (в този смисъл Решение № 2076 от 24.02.2023 г. по адм. д. № 7613/2022 г., ІІІ отд. на ВАС, Решение № 7480 от 28.07.2022 г. по адм. д. № 4094/2022 г., ІІІ отд. на ВАС, Решение № 3166 от 05.04.2022 г. по адм. д. № 7290/2021 г., ІІІ отд. на ВАС; Решение № 233 от 12.01.2022 г. по адм. д. № 3466/2021 г., ІІІ отд. на ВАС).

Налице е предпоставката за разглеждане искането за основателност на вземането за лихва при преюдициално разрешен въпрос за основателността на главното вземане. Основателна е претенцията на ищеца за присъждане на законната лихва за забава върху сумата, представляваща обезщетение, считано от 03.04.2019 г. до окончателното й заплащане.

С оглед изхода от спора и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски съгласно списъка по чл. 80 от ГПК в общ размер на 410 лева, представляващи държавна такса и уговорено и платено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, своевременно поискани и за които по делото са представени доказателства.

Така мотивиран и на основание чл. 1 от ЗОДОВ във връзка чл. 203 и сл. от АПК, чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, Административен съд – Хасково

 

Р    Е    Ш    И    :

 

ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, гр. София, ***, да заплати на „Н.“ ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление – ***, представлявано от управителя П. Д. Г., сумата в размер на 880 (осемстотин и осемдесет) лева – обезщетение за причинени имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по АНД № 633/2018 г. по описа на Районен съд – Свиленград по АНД (К) № 68/2019 г. по описа на Административен съд – Хасково, ведно със законната лихва, считано от 03.04.2019 г. до окончателното й заплащане.

 

ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, гр. София, ***, да заплати на „Н.“ ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление – ***, представлявано от управителя П. Д. Г., сумата в размер на 410 (четиристотин и десет) лева, представляваща направените по делото разноски.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от съобщаването му на страните до Върховен административен съд на Република България, чрез Административен съд – Хасково.

 

Препис от решението да се изпрати на страните на основание чл. 138, ал. 3 от АПК.

 

                                                

СЪДИЯ: