РЕШЕНИЕ
№ 260012
гр. Троян, 08.09.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Троянски районен съд първи състав
на шести август две
хиляди и двадесета година
в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА СИМЕОНОВА
Секретар: Ценка Банчева,
като разгледа докладваното от съдията
Симеонова
гражданско дело № 476 по описа на съда
за 2019 година
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство с правно основание чл.422, ал.1 във вр.
чл.415, ал.1, т.2 от ГПК
Съдът
е сезиран с иск с правно основание
чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, предявен от «МЕЛОН БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1335, бул. „Княгиня Мария Луиза” № 100, ет.3,
представлявано от *** и *** -
Изпълнителни директори, против Н.В.Б., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** и М.М.М.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***. Претендира се установяване
съществуването на вземане, за заплащане на което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 179/2019 г. по описа на Районен
съд гр.Троян.
Ищецът
се легитимира като цесионер, като твърди, че между „Юробанк България“ АД, с
предишно наименование „Българска Пощенска Банка” АД и ЕТ „***“, представлявано от управителя Н.В.Б.,
ЕГН **********, е сключен договор за кредит № BL5074 на 24.01.2007 г. По силата на договора кредиторът е
предоставил на ответника паричен заем в размер на 14 000 лева, която сума едноличният търговец следвало да
върне, ведно с уговорена възнаградителна лихва, на месечни погасителни вноски в срок до
26.01.2020г. Сочи се, че с Анекс № 1 към договора от 25.10.2010г. като
съдлъжник на задълженията на кредитополучателя встъпил М.М.М..
Твърди
се, че ответниците преустановили изпълнение на задължението си, като кредитът
бил в просрочие към 03.08.2017г. Изложени са твърдения, че Банката обявила
задължението по кредита за предсрочно изискуемо, за което двамата длъжника били
уведомени.
Твърди се, че на 21.06.2017г.
вземането по договора е прехвърлено от страна на „Юробанк България“ АД, с
предишно наименование „Българска Пощенска Банка” АД, в полза на „Мелон
България” ЕАД.
Ищецът прави искане
съдът да постанови решение, по силата на което да бъде признато за установено
по отношение на Н.В.Б., ЕГН **********
и
М.М.М., ЕГН ********** , наличието на вземане на „Мелон България” ЕАД в размер 8 451.95 лева по издадената заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 179 по описа на Троянски районен съд за
При проведената процедура по реда
на чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Н. Б. се представлява от назначения му
особен представител адв.К.Н. от ЛАК. Адв.Н.
е представил писмен отговор, в който е взел становище за допустимост, но
неоснователност и недоказаност на иска. Той е оспорил истинността на
погасителните планове и на анекса към договора за кредит, като е направил
възражение за настъпила погасителна давност по отношение главница и лихви.
Ответникът М.М. се представлява от назначения му особен представител
адв.К.Д. от ЛАК, който е представил отговор, в който е взел становище за
недопустимост на иска спрямо ответника М.. Адв.Д. е посочил, че не са
представени доказателства, които да установяват, че М. е пасивно легитимиран да отговаря по иска. По
същество особеният представител е изложил, че искът е неоснователен и моли
спрямо М. да бъде отхвърлен. Посочил е, че не са представени доказателства М.
да е получавал уведомление, както за обявената предсрочна изискуемост, така и
за извършената цесия. Релевирал е възражение за настъпила погасителна давност
по отношение на претендираните вземания, възникнали преди 01.03.2014г.
В
съдебно заседание за ищцовото дружество не се явява законен представител, не се
представлява и от пълномощника си юрисконсулт С.Д.. От последния е постъпило становище, както и писмена
защита, в които е заявено, че ищецът поддържа
исковата претенция, като моли искът да бъде уважен, както и да бъдат присъдени
направените разноски съгласно списък по чл.80 ГПК.
Ответникът
Н.
Б. се представлява в с.з. от назначения му особен представител адв.К.Н. от ЛАК, който поддържа подадения отговор на ИМ и моли искът да бъде отхвърлен
изцяло като неоснователен и недоказан.
Ответникът
М.М. се представлява в съдебно заседание
от назначения му особен представител адв.К.Д. от ЛАК, който оспорва пасивната процесуална легитимация на ответника М. по
съображенията, изложени в отговора. Прави искане предявеният иск да бъде
отхвърлен.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК,
намира за установено следното:
Ищецът претендира съществуване на
вземане в общ размер на 8 451.95 лева, за което е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, връчена и
на двамата длъжника при условията на чл.47 от ГПК.
От приложеното ч.гр.д. № 179/2019 г. по описа на Районен съд гр.Троян
се установява, че на 28.02.2019 г. ищецът е подал заявление до Районен съд- Ловеч за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Сезираният съд е
прекратил производството поради неподсъдност на делото и е изпратил същото на
местно компетентния Троянски районен съд. По образуваното ч.гр.д. № 179 по
описа на ТРС за 2019г. е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение № 82 от 11.03.2019 г., с която е разпоредено длъжниците Н.В.Б., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***
и М.М.М., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, да заплатят
солидарно на кредитора „МЕЛОН БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК ***, сумата 8 451.95 – осем хиляди четиристотин петдесет
и един лева и деветдесет и пет стотинки, представляваща част от дължима
главница по Договор за кредит № BL5074, сключен на 24.01.2007 г. между „ Българска Пощенска Банка” АД и ЕТ „***“
БУЛСТАТ ***, представлявано от Н.В.Б.,
ЕГН ********** , заличен служебно, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 01.03.2019 г. до окончателното й изплащане, сумата 169.07 – сто
шестдесет и девет лева и седем стотинки, представляваща разноски по делото за
платена държавна такса и сумата 50.00 – петдесет лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Посочено е в заповедта, че на
21.06.2017 г. вземането по договора е прехвърлено от страна на „Юробанк
България“ АД, с предишно наименование „Българска Пощенска Банка” АД, в полза на
„Мелон България” ЕАД.
Заповедта
е връчена на длъжниците на основание чл.47, ал.5 от ГПК, поради което заповедният
съд с разпореждане № 565 от 03.05.2019 г. е указал на заявителя, че следва да предяви
иск за установяване съществуване на вземането си.
Ищецът се
легитимира като цесионер и основава претенцията си на Договор за кредит № BL5074, сключен на 24.01.2007 г. между „
Българска Пощенска Банка” АД и ЕТ „***“ БУЛСТАТ ***. Видно е от представения договор, че между
„Юробанк България“ АД, с предишно наименование „Българска Пощенска Банка”
АД и ответникът Б., в качеството му на
правоприемник на заличения едноличен търговец ЕТ „***“, са налице облигационни
отношения във връзка с предоставения заем в размер на 14 000 лева. Съгласно
погасителния план към договора, задължението се погасява на равни месечни
анюитетни вноски, като уговореният срок за погасяване е в размер на 240 месеца,
като последната погасителна вноска е с падеж 26.01.2020г.
Представен
е в оригинал Анекс № 1 към договора от 25.10.2010г., от който е видно, че като
съдлъжник на задълженията на кредитополучателя ЕТ „***“ е встъпил М.М.М.. В
т.8а от анекса е посочено, че кредитополучателят и съдлъжникът отговарят към
Банката като солидарни длъжници. Посоченият анекс е подписан от
кредитополучателя чрез неговия пълномощник М.М.М., като е отразено, че
пълномощното е нотариално заверено с рег. № 3596 на М.Г.-нотариус с район на
действие РС-Троян, регистриран под № 477 на НК.
По искане на особения представител на ответника Б. е
изискана от третото неучастващо по делото лице „Юробанк България“ АД справка,
от която се установява, че кредит № BL5074 / 24.01.2007 г. не е бил
обявяван за предсрочно изискуем от Банката, с което се опровергават твърденията
на ищеца, изложени в ИМ.
По искане на
ищцовото дружество съдът е допуснал съдебно-счетоводна експертиза, заключението
по която кредитира като обосновано и компетентно изготвено. От него се
установява, че кредитът е усвоен, а е в просрочие от 21.07.2011г. Вещото лице е
посочило, че размера на дължимата главница е 11 394.41 лв. лева по 73 броя неплатени
месечни погасителни вноски, считано от 21.01.2014г. до 26.01.2020г.
Ищецът е представил договор за
прехвърляне на вземания № 5300/1946 от 21.06.2017 г., от който се установява,
че в полза на ищцовото дружество са
прехвърлени вземания на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД,
които са посочени в Приложение № 1 към този договор. Не е представено Приложение № 1 към посочения договор за цесия.
Отразено е, че като Приложение № 2 от договора е образец на уведомително писмо
до кредитополучател/съкредитополучател, изпратено от името на банката и
цесионера, като такова не е представено към приложения към ИМ копие на договор
за прехвърляне на вземания
При така установеното от фактическа страна, съдът, от
правна страна, намира следното:
Искът по чл. 422 ГПК е положителен установителен иск
на кредитора за установяване на вземането му срещу длъжника, за което вземане е
издадена съответната заповед за изпълнение.
Искът по чл.422 от ГПК е специален и той има
ограничен предмет - само до съществуването на изискуем дълг към момента на
приключване на съдебното дирене в исковия процес.
Искът е предявен
в едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК и е допустим.
Съществуването
на процесното притезателно материално право и респективно основателността на
предявения иск са обусловени от наличието на следните, подлежащи на
установяване, при условията на пълно доказване факти относно
съществуване на облигационно правоотношение по договор за паричен заем и дадена
въз основа на него парична сума, както и поето насрещно задължение на ответника
да върне предоставената сума /възникването на задължението на ответника,
размера на същото, основанието за пораждането му, настъпилата изискуемост на
вземането и изпълнението на насрещните задължения по процесния договор от
страна на ищеца/.
Ищецът, който се легитимира като цесионер на
вземането, следва да докаже, че е налице валидно прехвърляне на вземането и че
длъжниците са уведомени за извършената цесия.
Ищецът е посочил в ИМ, че
уведомление за извършената цесия е връчено на отв.Н.Б. при условията на чл.47 ГПК, а на отв. М. уведомлението е връчено чрез неговата майка. Тези уведомления
не са представени с исковата молба, но са представени със заявлението по чл.410 ГПК в заповедното производство.
Нормата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е
императивна и предвижда, че за да произведе действие цесията е необходимо
уведомлението за цесията да е достигнало до длъжника. Законодателят не е
предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен, специален начин.С
договора за цесия се променя една от страните по материалното правоотношение –
кредитора, която промяна не зависи от настъпването на обективни факти,
предвидени в договора, сключен между страните, респ. наличието на конкретни
уговорки, постигнати от страните. Изискването за съобщаване на цесията на
длъжника има още една функция – цесионерът да е сигурен, че вземането да не е
цедирано на трето лице.
В случая и на двамата длъжници са връчени изпратените
уведомления за извършената цесия.
В производството обаче е недоказано, че именнно
задължението по договор за кредит № BL5074 от 24.01.2007 г. и Анекс №
1 към договора от 25.10.2010г. е включено в договора за цесия № 5300/1946 от
21.06.2017 г., сключен между „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД и „МЕЛОН БЪЛГАРИЯ“ ЕАД,
което да е посочено в Приложение № 1 към този договор, тъй като не е представено цитираното Приложение № 1 нито с ИМ, нито в
заповедното производство. В последното е налична таблица с изброяване на
задължения, но никъде не е индивидуализирано, че това е Приложение № 1 към
договора за прехвърляне на вземания и че представлява списък на длъжниците и
вземанията именно по този договор за цесия.
С оглед на което съдът приема, че ищецът не доказа
своята активна процесуална легитимация във връзка с предявеното вземане, поради
което искът следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК да
бъде признато за установено по отношение на Н.В.Б., ЕГН ********** и М.М.М.,
ЕГН ********** , наличието на вземане на „Мелон България” ЕАД в размер 8 451.95 лева по издадената заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 179 по описа на Троянски районен съд за
Решението може да се обжалва пред Окръжен
съд гр.Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: