Р Е Ш Е Н И Е
№ 262079 23.07.2021г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд,
гражданско отделение, в открито заседание на двадесети май две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА
при секретаря Марина
Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 9008 по описа на
съда за 2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „Теленор
България“ ЕАД против И.С.Т., с която са предявени установителни искове с правна
квалификация чл.422 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 1801.21 лв. по
посочените в исковата молба фактури, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
вземането. Твърди се, че между страните са били сключени договор за мобилни
услуги *** от ***, допълнително споразумение № *** от *** към договор за
мобилни услуги и договор за лизинг от ***, договор за мобилни услуги № *** от ***
и договор за мобилни услуги № *** от *** и договор за лизинг от същата дата.
Посочени са претендираните суми по всеки от цитираните договори. За процесния
вземания били издадени фактури в периода *** – ***. Била издадена заповед за
изпълнение за процесните вземания, която била връчена при условията на чл.47,
ал.5 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК от назначения на
ответника особен представител не е постъпил писмен отговор на исковата
молба.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.дело № *** по описа на ПРС за ***г. се установява, че е издадена заповед № *** за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК на ***, по силата на която е разпоредено И.С.Т. да заплати на „Теленор България” ЕАД сумата от 1801.21 лв. неизпълнени парични задължения по договор за мобилни услуги № *** от ***, допълнително споразумение към договор за мобилни услуги и договор за лизинг от ***, договор за мобилни услуги № *** от *** и договор за мобилни услуги № *** от ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – *** до окончателното погасяване, както и разноските по делото в размер на 36.02 лв. държавна такса и 360 лв. адвокатско възнаграждение.
По делото са представени цитираните в исковата молба договори за мобилни услуги, допълнително споразумение и договори за лизинг, както и цитираните фактури.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № *** по описа на Пловдивски районен съд за ***г., че издадената заповед № *** за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от *** е връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК, като в рамките на дадения едномесечен срок, са предявени и настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.
С оглед на представените договори за мобилни услуги, допълнителни споразумения и договори за лизинг, съдът намира, че по делото е установено съществуването на валидни облигационни правоотношения между страните във връзка с предоставянето на мобилни услуги. Писмен отговор от ответника не е постъпил, поради което следва да се приеме, че ответникът е бил наясно с предмета на договора, цените, сроковете за плащане. По силата на Общите условия за ищеца е съществувало задължение да издава ежемесечно фактура за ползваните услуги на името на потребителя, а за последния – да плаща цените на потребените услуги в срок, указан във фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. Размерът на претендираните вземания за незаплатени далекосъобщителни услуги не е оспорен. Безспорно е настъпил и падежът за плащане на задълженията, следователно вземанията са изискуеми. До даване ход на устните състезания по делото ответникът не ангажира доказателствени средства за установяване на факта на плащане на неплатените суми за далекосъобщителни услуги, поради което съдът намира, че установителният иск за признаване за установено съществуването на вземането в размер на 1801.21 лв. е основателен и доказан, и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва върху сумата от датата на постъпване на заявлението в съда – *** до окончателното й погасяване.
С оглед изхода на делото на страните следва да се присъдят направени по
делото разноски. Предвид разясненията по т. 12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС,
ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ.
чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени
и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство. Разноските по заповедното производство са в размер на 36.02 лв.
внесена държавна такса и 360 лв. адвокатско възнаграждение, а по исковото са в
размер на 113.98 лв. държавна такса, 297.68 лв. адвокатско възнаграждение и
356.08 лв. възнаграждение за особен представител.
По
изложените съображения съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО
съществуването на вземането на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. „Младост“ 4, Бизнес парк София,
сграда 6 от И.С.Т., ЕГН ********** *** в размер на 1801.21 лв. по договор за
мобилни услуги № *** от ***, допълнително споразумение № *** от *** към договор
за мобилни услуги и договор за лизинг от ***, договор за мобилни услуги № ***
от *** и договор за мобилни услуги № *** от *** и договор за лизинг от *** и по
фактура №№ ***/****г., ***/***г., ***/***г., ***/***г., ***/***г., ***/***г., ***/***г.,
***/***г., ***/***г., ***/***г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението – *** до окончателното изплащане, за която сума е
издадена заповед № *** за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от ***
по ч.гр.дело № *** по описа на ПРС за ***г.
ОСЪЖДА
И.С.Т., ЕГН **********
*** да заплати на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, ж.к. „Младост“ 4, Бизнес парк София, сграда 6 сумата от
36.02 лв. държавна такса и 360 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение – разноски по
ч.гр.дело № *** по описа на ПРС за ***г., както и сумата от 767.74 лв. разноски
по настоящето дело.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/Н.Славчева
Вярно с
оригинала.
М.К.